fbpx

Цветелина Цекова ни изпрати тази страшно забавна история, но предупреждава, че не е за хора с фобии, слаби сърца и живущи в жилищен блок в западен квартал, в който се помещава зоомагазин!


Преди известно време, спонтанно ни хрумна да си купим заек. Идеята не беше обмислена. Бяхме отишли да пийнем по сокче (ако може така да се нарече) пред блока на брат ми, където пък се мъдри малък, но интересно зареден зоомагазин. 

След третото сокче, мъжът ми влезе в магазина, последван от сина ми, и заедно започнаха да се суетят около един заек с едно щръкнало и едно клепнало ухо.

Явно никой от нас не успя да устои на силно изразената клетост у този заек, защото само след няколко минути, собственикът вече го изнасяше, заедно с клетката и храна за няколко години напред и радостно и победоносно го сложи на масата.

Всички изпаднаха в умиление и започнаха да издават онези звуци, типични за всяка леля, когато отиде да види току-що проговорил племенник. И докато всички възрастни и уж разумни индивиди се възхищавахме от едното клепнало и едното щръкнало ухо, синът ми тихомълком е влязъл в магазина...

Нищо особено не се случи, освен, че пусна един гущер, който собственикът гони половин час и когато си тръгвахме, ни изгледа враждебно и наум си пожела да не се връщаме никога повече.

Но ето, че в тези няколко секунди, в които синът ми е бил вътре без надзор, се е случило още нещо.

Той отворил терариума на една свръх скъпа змия,

тя излязла през нощта, потънала в мрака и повече никой не я видял. Собственикът изпаднал в шок и ненавист, когато на сутринта направил това откритие.

Но този човек, както се разбра впоследствие, явно няма късмет. Преди време изпуснал един екзотичен папагал, който полетял в посока кооперативния пазар в Люлин и никога не се завърнал.

След изчезването на змията пък, изпуснал цял терариум с малки бели мишки, които започнали да тичат хаотично из магазина и всяка се скрила незнайно къде.

Навярно всички в крайна сметка попаднали на змийската трапеза. Това толкова отчаяло този клетник, че той решил да вземе нещата в свои ръце и да провери дали все пак тази свръх скъпа змия е все още вътре.

Една нощ посипал пода с брашно. На сутринта видял следите и май плакал до игуаната, точно под клетката на синигерите. После се позабърсал, взел се в ръце и поставил капан за змии. Обаче в него нищо не се хванало.

Всичко това ме кара да изпитвам огромно съжаление към собственика на магазина. Но освен всичко, ме кара и да се замисля, преди да понеса отговорност.

Нека погледнем фактите:
1.Змията изчезва, без никой да разбере синът ми как и кога е отворил терариума.
2. Мишките изчезват.
3. Капанът е празен.

Тук явно става дума за изключително интелигентна змия, която е обмислила всичко от самото начало и никой не може да предвиди следващия ѝ ход.

В крайна сметка, аз мога да си продам имотите, барабар с едно парче земя от дядо ми и да платя змията.

Но мога и да призова широката общественост да помогне с идеи и начини как да се надхитри и намери в крайна сметка тази змия.

Нека помогнем на клетия собственик на зоомагазин да дойде на себе си и да не емигрира в Нова Гвинея!

cross