Родителите на малки деца знаят, че повечето от тях с огромно удоволствие лапат всякакви боклуци и/или си ги завират в носа. За да може от своя страна родителят да получи адреналинов шок, докато прилага всякакви техники за първа помощ и едновременно с това търси УНГ, който да извади фас от носа на бебе. (Последната история по-добре да не ви я разказваме).
Зачудихме се какви най-странни неща сте вадили от устите на децата си, ако, разбира се, сте успявали да ги хванете, преди да ги преглътнат. Ето част от вашите отговори, някои от които ни потрисат до дъното на душите ни. Заслужават си определено.
Десислава Шуманова
Изкуствен нокът... 
Мисля е на първо място. Сребърният медал е за калинка, ама тази година хапеха по морето, та си заслужаваше съдбата. На трето място са стандартните неща, фасове, камъни, пясък, абсолютно всеки боклук.
Nevena Dramcheva
Пила за нокти. Много плака, като му я отскубнах от устата. Остави си отпечатък на единствените 6 зъба
Desislava Dimitrova
Гъсеница, тлъста и зелена.
Delina Bogoeva
Още се потрисам като си спомня, а беше преди около 10 години. Дъвкана и изплюта на земята дъвка 
. Откачих, като дойде до мен и ми замириса на дъвка, а бяхме сами пред блока и нямаше кой да ѝ я дал.
Светослава Първанова
Пеперуда, която само си улови. Редовно смуче камъни и миди от плажа. Котешки гранули. Общо взето, за последното си е виновен котакът- много бавно яде 
Драгомира Атанасова
В устата не, но беше сложила като антенки две клечки за уши в ушите, тъкмо купени ит магазина и скачаше на леглото. Докато стигна до нея, тя падна и си нарани ухото... Върнахме св от бърза помощ, докато се събуя и се обърна, дъщерята сложила две клечки, този път в носа... Слава Богу, успях да й ги взема навреме.
Ilina Gergova
Кучешко лайно, взе го за Зайо Байо, направи отвратена физиономия и го изплю. Аз 10 минути след това бях вцепенена и едва се съвзех. Мравки по примера на маймуните от една книжка. Корка на чехлите на мъжа ми. Пяната за търкане на пети. Итн
Lora Avramova
В устата не помня, но в носа - винтче. Никой не разбра, докато то не стигнало до синуса и не тръгнаха зелени миризливи сополи, та й направиха рентген и ми показаха винтчето 
Трябваше да я стискам в скута си, докато докторът с помощта на една сестра не го докопа с пинцета. После ми дава валериан на мен... 
Иван Нончев
Глава на скакалец. Оставена от котките, които бяха изяли "филето"...
Iva Primovska
Голяма ми дъщеря я намерих да ръфа стъклена топка за елха...малката, прибирайки я от детската градина, си забърсала едно камъче, което се оказа замръзнало кучешко ако
Lilia Katsarova
Стрелките от часовник-будилник
Tanja Delcheva
Шнола за коса - пеперуда. И чак в гърлото беше 
Снежана Христова
Ето това - краят на кабел за касетофон. Лошото е, че другият край беше включен в контакта... 
И втвърдител за автокит. Червена на цвят пастичка е това...
Бояна Грудева
Стотинка! Но не успях да я изкопча, чаках е на изхода…
Elena Mihaleva
Миризливка! За жалост (и гадост), докато стисках бузките и виках "плюй", малката госпожица си я сдъвка и изяде. 
Eli Koyumdzhieva
Имам запечатани три картини в съзнанието: старателно смуче гумите на количката след разходка в кален дъжд (така научих, че вече пълзи); 2. седи на килима, любувам се на сините очички и руси къдри- ангелът се усмихва широко и виждам тлъста черна муха; 3. първи "любезен" разговор: - маме, дай да избърша сопола (гъст, зелен). - Не, благодаря! (кратка приятна изненада). Ще го изям. Сестра му като че ли беше по-капризна. Помня консумация само на настъпени пуканки, разбира се, 10 мин. след като е питана дали иска.
Елена Димова
Баба им е голяма чистница - мие, лъска, чисти... Но на терасата пропуснала да види, че се е изакало пиленце... Ама едногодишната ѝ внучка не го пропусна 
... Не съм напълно убедена, но мисля, че това, което ѝ вадих в паника от устата, си беше птиче лайно.
Ваня Стоянова
Между 1 и 2-та година синът ми имаше интерес единствено от фасовете по улицата и кошчетата.С такова усърдие махаше хартията и лапаше остатъка от филтъра....така и не разбрах защо.Наричахме го човека-фас.Незнам колко фаса съм му изкарала от устата.Обичаше също и да яде мазилката от стената,беше си изчоплил една прилична дупка около тръбата на парното.Сега е нормален 27годишен Овен..неженен още.
Annie Stoitzev
Кучешки гранули. Котешка тоалетна. Хоросан. Стереопор. Пясък. Стотинки…
Ивелина Илиева
Ножче от макетно ножче като нямаше 2г. На годинка - заешки дарадонки
Silvia Zenginova
Божа кравичка, камъни, охлюв, списъкът е дълъг, а животът е пред нас 
Iv Slavkova
В момента детето ми е 1г.и8м.и яде всичко което намери.Най-странното обаче беше, когато бяхме на гости на баба му и той намерил едно от онези безумни плетива на една кука(не знам как се казват) и си беше отхапал едно парче, доста солидно. Дъвчеше го с огромно удоволствие
Dayana Summer Bojkova
Туко що вадих парче сапун 
не му хареса
Ваня Ангелова
Охлюв... не успяхме да го спасим
Ваня Шекерова
Кравешка тор, като взех да му бърша езика от нея, се напъни да повръща, иначе си я джвакаше сладко, сладко.
Нели Тушлекова Боуен Терапевт
Черна хлебарка от големите
Светът на Гери
От стотинка през малка пеперуда - радвам се, че някои неща даже не ги разпознавам, след като бъдат изплюти 
Reneta Borisova
Шепа карфици (топлийки).
Как се вадят?!?
Не помня...
Nadejda Doychinova
Ако от чайка и зарязана от някой палачинка са най- гадните за които се сещам!
Иванка Александрова
Кост от умряло животно...
Veneta Georgieva
На около 4 годинки. Излиза от тоалетната и ми заявява:" Тоз бонбон много гаден. Кой държи бонбонки в тоалетната?" Водя да ми покаже какво е ял. Ми.... тоалетно пате, от онези кръгличките. Извадил си го е от тоалетната чиния, гладникът
Мила Джи Гатев
Самото нещо не е странно, но все още не мога да проумея как 8 месечното успя да натика две големи, цели филии хляб в устата си
Denitsa Dilova
Кифла, оставена на пейката в парка цялата в мравки
Живка ИлиеваГумените копчета от детските музикални GSM - и ...И после от истински GSM, на комшийката 2006 г.
Desislava Draganova
Точно беше проходила дъщеря ми и напипала прахта за пране /на гранули/... Взела лъжица, гребе и сипва в устата...В Пирогов казаха, че не е опасно... Разминахме се с активен въглен и успокоително за мен..
Denitsa Kodzhabasheva
Сим карта! 
Запазен е оригиналният правопис и начин на изразяване.
Това е първият разказ от конкурса От кърмене спомени има – и то какви!, който организираме заедно с Philips Avent. Текстът е толкова готин, че абсолютно безапелационно си отнесе наградата - помпа за кърма. Авторката му пък - Антоанета Енчева, си я заслужи по няколко причини - хем разказът хубав, хем спомените смешни (на неин гръб, естествено), хем и отново ѝ предстои да се вкара във филма с кърменето - при това 15 години след събитията, описани тук! Можем само да ѝ кажем "Евала!", а на вас да пожелаем приятно четене! Използваме случая и да ви поканим на събитието Да поговорим за кърменето с Майко Мила! и Philips Avent, което ще се състои на 15 август, от 11 часа, в Детски център за изкуства Angel Steps, бул. Сливница 245, ет. 2. Входът е свободен, заповядайте!
*********************************
Най – сетне намерих място, където и аз да разкажа нещичко, без да усещам укорителните погледи на онези – безупречните, безпогрешни и перфектни майки, които размахват пръст и съдят.
Спомените ми са доста избледнели от факта, че преживяното е отпреди 15 (!!!!) години, НО ето че сега отново съм бременна и след по-малко от 2 месеца ще започна да трупам нов опит, а спомените започнаха притеснително да изплуват.
Пък и ми трябва помпа – нали ще кърмя…
Кратко описание, за да получите по – добра представа за главните герои:
Отрочето, споменавано в разказа ми, вече е 180 сантиметров и 70-килограмов „лют” тийнейджър, който ще наричам Тетко (той така се наричаше като малък). А аз... аз съм (бях) тип „джобно гадже” – кинта и 20 – 45 килограма напикана.
Тетко реши да се появява на бял свят в една септемврийска вечер, след като бях гледала с голям интерес новата версия на „Джак Изкормвача” (безценна визуална стимулация за всичко, което ме очакваше). Естествено, беше петък, 13-ти, а и навън валеше като в разказ на Пелин. Прескачам комичните несгоди покрай самото раждане, а те не бяха никак малко, и се насочвам към ден 14-ти, по обед, когато Тетко ми бе връчен.
Ужас!
Така бих описала чувството, което ме връхлетя, приседнала уплашено на металната рамка на леглото в родилното отделение, когато ми поднесоха бебето.
„Приседнала” е смело казано – все пак, преди по-малко от 6 часа от мен бяха извадили 3-килограмово бебе, и болката там, откъдето се беше промъкнало, все още беше неописуема. Болка – която бързо се забравяла, казват (да, ама друг път)!
Та бебето, с лице, сбръчкано като на малък пекинез, и цвят, наподобяващ заспал на плажа поляк, беше отворило уста и чакаше… чакаше манджата! Срещу себе си виждах една зяпнала уста, която чакаше да бъде нахранена от мен! Сестрата - огромна и грубовата жена, ме накара да дръпна нагоре разпокъсаната и зацапана нощница и да остана почти гола на онова студено легло срещу прозореца без завеси, и без идея какво ме очаква.
Изведнъж зърната на гърдите ми се потънаха в мъжествените ѝ пръсти и се превърнаха в копчета на старо радио, и тя – с тези огромни ръце - реши, че ще търси радио „Ереван” или кой знае коя по-актуална станция.
Изненада, болка, възмущение, изпитах всичко това в този миг, но какво пък – преди броени часове бях родила – нямах сили да се противя! Сестрата измрънка нещо под наболия мустак относно вида на зърната ми, от което разбрах, че нямало да стане тая работа с кърменето и безцеремонно ми нареди да сложа „зяпналата уста” на зърното.
Подчиних се безропотно и…
Ужас! Така отново описвам онова, което последва. „Зяпналата уста”, т. е. синът ми, даде всичко от себе си! А то беше доста за незавидния му житейски опит. Ориентира се бързо в обстановката, разбра от къде „извира” млякото и започна. Започна да суче. Започна да изтезава бедната си, полугола, трепереща от студ и страх майчица.
Малката пираня, която бях допуснала да захапе част от мен погрешка, имаше такава сила, че всяка негова глътка беше като пронизващ нож. А ножът, за мое голямо учудване, не се забиваше в гърдите, а там, откъдето се беше пръкнало малкото изчадие.
Ячката сестра ме гледаше въпросително, а на лицето ми се изписа една много идиотска усмивка – изкривена, от болката, която изпитвах, леко озъбен, а от потиснатото желание да викам - и със солен при вкус от сълзите, които се стичаха по лицето ми.
Времето спря и минутите бяха часове. Болка, ама много болка. След известно време гадината реши, че с тази част от мен е приключил и иска и другата ми гърда! Бях отчаяна и обезверена. В този момент се предадох!
Като агне на заколение поднесох и другата гърда към „зяпналата уста”. Всичко се повтори! Тогава разбрах, че изгубих битката за собственото си аз. Всичко мое му принадлежеше…
Боже, колко щастлива се почувствах, когато издебнах мига, в който „устата” се отвори отново, за да си поеме въздух, а аз я дръпнах на една педя разстояние от мен! Изпитах облекчение и си казах – край, приключи! Но, за моя изненада, пиранята продължаваше да търси гърдата ми! Е, не… стига толкова инквизиция, си казах!
С риск да ме обявите за лоша майка си признавам, че повече не му дадох. Не и на това хранене.
Отведоха го, а аз – приседнала там, на металната рамка на пружината, изтощена от поредната порция болка се питах:
„Ама защо, защо никой ме ми каза, че боли? Всички се оплакват, че не могат да кърмят, а никой не се оплака от това, че МОЖЕ да кърми!! Боже, защо ме боли коремът, а не гърдата? Да не би да има да излиза още нещо от мен? И така ще е на всеки 3 часа!? Дали още е гладен?”
и, разбира се:
„Аз ли съм най-лошата майка?”
Легнах, свих се на кравай и заспах в зацапаната си, дрипава нощница, уплашена и плувнала в сълзи.
След няколко часа се пробудих за следващото хранен. Този път реших да посрещна смело участта си и да се подам от вратата на стаята. Срещу мен, в тъмния коридор, идваше една огромна количка с бебета, наредени сякаш на конвейр.
Грубата сестра буташе количката самодоволно. Като ме видя, се подсмихна под мустак. Вътрешно изпитваше огромно удоволствие, че отново ще бъда изтезавана. С насмешка ме попита дали ще позная моето бебе.
Погледнах тази поточна линия със спящи бебета и съзрях едно, което се гърчеше и се опитваше да плаче, отваряйки широко уста. Засмях се – посочих моята „зейнала уста” ѝ и казах:
Тази пираня е моята - усетил е вече манджата и е гладен!
Пък другите бебета, сякаш още не съвсем на себе си, спяха блажено. Безгрижно. Само
той - моят Тетко - вече се беше ориентирал в живота! „Рънътъ прави борбътъ” - казват хората.
Поех детето си в ръце. Разголих смело гръдта си, като персонаж от картина за френската революция, и… о боже, о, не, не – не мога! Заля ме студена пот и започнах да играя един странен танц с дете в ръце – две напред, една назад.
Аха да дам на „зяпналата уста” да ме захапе и я дръпвам назад. Напред към гърдата и назад, далече от нея. И така – няколко минути, докато чувството за отговорност надделя , мен и се пречупих (май повече ме беше срам от съкилийничките ми, които се кикотеха в този момент на гледката, която представлявах).
Пиранята се впи отново в мен и всичко започна отначало…
Набързо ще спомена факта, че докато бях в болницата и наблюдавах другите майки да пушат весело на терасата на родилното, се наложи да се запозная и с изкуствено създадената пираня - помпа, която ми връчиха сестрите, за да храня чуждите отрочета. Кърмата ми била тръгнала много бързо… да съм дадяла и на другите деца в отделението…
И така, това са първите ми опити за кърмене. Впоследствие Тетко наддаваше килограми доста бързо и лекарите ни наричаха „голямото бебе с малката майка”, а драмите продължиха, но това не касае настоящата тема. Може пък да измислите продължение, в което бих се включила също толкова ентусиазирано!
Чували сте поговорката, че за отглеждането на едно дете е нужно цяло село, нали? Е, по читаемост, текстът ни Дразнещи думи и въпроси, които децата повтарят по 13 000 пъти го докара на едно доста добре населено село, дори малък град - цели 53 000 четения, като, слава Богу, част от хората дори са оставили коментар.
Повечето коментари звучат като изповед и ние, да ви кажем, много добре ви разбираме – всяка майчица има нужда да знае, че не е сама в тегобата си, защото милиони други нещастници по света в същия момент се обръщат към детенцето си, което за 486 568 път днес е повикало „МАМООООО!!“
Молим ви да записвате тези реплики и да ни ги пращате за архива на „Най-безумните и дразнещи неща, с които децата ни нарушаваха вселенската тишина“ и ще можете след двайсетина години, когато мъничкото отроче ви се направи на отворко многознайко, да му наврете този текст в лицето и да го свалите на земята. Съветваме ви някои от репликите да ги изпробвате на детето някой ден и непременно да ни пишете как е реагирало синчето или щерката, когато с пълно гърло сте се провикнала пред вратата на банята: „ОЩЕ ЛИ АКАШ?“
С широка усмивка на лице споделяме с вас някои от коментарите, които майки, баби и татковци са оставили за нашия безценен архив (след всеки от тях ни се иска да крещим ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ):
Тоня Николова М:Може ли още пет минути?
аз: Добре, може.
2598 път или някъде там.
Аз: Прибирай се.
М: Може ли още пет минути.
аз: Момчилеееее, марш по стълбите, че като слезна.
М: Като слезеш, ще се качиш.
Мариана Грънчарова В: Мамо, а ти на колко си години?
аз: Василе, спри да ми задаваш този въпрос, отговорих ти днес 2564 пъти на него!
В: Офффф, добрееее...
......половин-един час по-късно.....
В: Мамо, а ти защо си на 33? (явно все пак е запомнил да не ме пита на колко години съм)
аз: Ми, маме, щото съм се родила преди 33 години....
В: А тате защо е на 32?
аз: ами той има рож.....
В: А аз защо съм на 3 и половина, а не съм на 4?
аз: Защото си се родил преди 3 и.....
В: А баба защо е на 67 години? Тя защо е родила тате? А дядо защо го е направил?
аз: (1;2;3;4;5....) Василе! Млъкни най-накрая!
В: Мамо, а ти на колко си години?
Anelia Markova Само тази сутрин, в 3-те минути, за които стигаме до детската градина: "Защо вали?" "Защото има облаци. " "Защо има облаци?" "........" /2 секунди тишина/ "Защото е пролет ли?" "Да." "Защо е пролет?" ".............Довечера баща ти ще те вземе по-рано." "Защо?" /много добре знае защо/ "Ще ходим еди-къде-си." "Защо?" /също много добре знае защо/ "Ще правим еди-какво-си." "Да, знам. Кога свършвам детската градина?" "На 31-ви май." "Да,знам. Месец май е преди месец юни." "Точно така." "Защо?" ".........." /пълен блокаж/ Вече в градината: "Хайде, обувай се!" "ЗАЩО?"
Sylvia Tancheva Само може да се радвате че сте на 3 минути от градината, аз карам 25 километра! Понякога просто усилвам радиото и се правя че не чувам ... не че помага, но надеждата умира последна :)
Galina Topalova Следващия път питайте детето:
- А ти защо питаш?
Sasho Alekasandrov А представете си, че млъкнат децата и нищо не питат? Тогава следват вашите "досадни" въпроси: Болничко ли си? Какво ти е?
Мая Вълчева Пропуснали сте въпросите, съдържащи отговорите. Например "Мамо, защо трябва да си облека якето, защото с елек ще ми е студено ли?", " Мамо, защо днес не може сладолед, защото съм болен ли?" и т.н. .... направо откачам, хем ми е тъпо да кажа защото така, хем ....какво всъщност друго да кажа :-)
Sylvia Tancheva "Не" и "Искам" са ясни ... обаче моя номер 1 е комбинацията "НЕ ИСКАМ!!!"
Обличай се - НЕ ИСКАМ!
Тогава стой гол - НЕ ИСКАМ!
Яж - НЕ ИСКАМ!
Тогава ставай от масата - НЕ ИСКАМ!
Обувай си обувките - НЕ ИСКАМ!
Еми тогава тръгвам без теб - НЕ ИСКАМ!
Това на мен ми се случва ВСЯКА СУТРИН!
Ралица Тодорова Моята дъщеря като малка искаше винаги вниманието ми да е насочено към нея. И разбира се постоянно се повтаряше мамо виж, мамо чуй, мамо това, мамо онова. И когато вече тотално ме изнервяше и аз отговарях с едно троснато „Какво” тя просто ми казваше с нежно гласче „Обичам те” И в този момент всички нерви изчезваха :-)
Петя Попова Всички въпроси са ми зададени по764467884321567 пъти. Но наистина най-култова е репликата "Мамо, може ли да ти кажа нещо?". На която отдавна отговарям със "Защо ме питаш, като и без това ще го кажеш?" И това, естествено, става, когато правя нещо наистина важно, опитвам се да говоря с някой ВЪЗРАСТЕН или по телефона.
Rosi Yaneva Също и "искам да кажа нещо" , все едно е спираем процес и може да се запуши тая уста.
Albena Temelkova Още 5 минути, ей сега, спокойно, след малко, не бях аз, то така си беше, не съм го пипал, няма го (после аз го намирам), моляяяя (в опит да ме склони да позволя нещо), дойде ли време (на всеки 5 минути), стигнахме ли (десетки пъти), ако направя това ще ми дадеш ли или може ли онова, не знам (на въпросите: къде ти са моливите, къде ти е якето, къде ти са тетрадките, защо го няма горнището... като се завършва с репликата: "Провери главата ти дали е на място!" и препратка към приказката "Имаше ли Гюро глава?!").....
Всички мои неща - Когато ти кажа "Мамо", значи искам да ти кажа нещо. А когато казвам "мама", просто го казвам, защото те обичам <3
Nevena Ilieva Какво ми носиш?
Yana Kurteva Къпя се в банята. На вратата се чука - "Може ли бонбон?" И така винаги, когато се къпя. Някой знае ли защо?
Паулина Тихова Мен пък през 2 мин. ме питат : "Мамо, готова ли си?"
Borislava Kostova "Още ли акааааааш", крещяно с цяло гърло, та да чуят всички съседи на няколко етажа околовръст по-приемливо ли ви се струва? ;)
Ina Rashkova-Ivanova Кой е по-силен - лъвът или тигърът? Кое е по-голямо - Титаник или молът? Милата ми баба, като чуеше внуците и правнуците да викат "мамоооо" отвръщаше: "Мачки!"
Милена Жекова "Нали мамо, НАЛИ"... докато не получи отговор "ДА, МАМО"...с десетократни повторения
Verji Ilieva Ооооо обичам култовото - с интонация, сякаш укротява тигър: "Спокойно мамо, успокой се, като се успокоиш , ще те питам пак! "
Паулина Тихова Хаха... Сега е на 2 години и 7 месеца и успокоява МЕН с думите "няма нищо, мамо, няма нищо" или почва да казва "Коледа, Коледа", с което ме разсмива, защото все още не знам какво има предвид!
Anelia Markova Задължително трябва да се отбележи :"Искам да ти кажа нещо!" преди всяко изречение!
Vihra Stancheva "Чакай... да подредя тази кула, да наредя това лего, да си изгледам филмчето..." и аз чакам.
Stef Ka "Може ли да кажа още нещо последно?" като ги приспивам и съм прочела 2 книжки, изпяла 2 песнички и съм изслушала още 20 "нещо последно"-та.
Мира Трантеева Разновидност на "защо" е любимото ми "Ама как така?". При отговор на поредното "защо" редовно чувам "Ама наистина ли?".
Asya Stefanova А ако беше еди как си? А ако не беше? А защо е така? Ами ако беше? А ако не беше? - и така до безкрай. - Синът ми, 6 годишен
Мира Трантеева Големият ми е на 10. Кошмарно е, когато реши да ми задава въпроси за съществуването на извънземни или чудовища, и защо не ги виждаме, ама как във всички филми са като нас, пък не са.... Обикновено точно преди да си легне.
Бояна Пачева Ставам сутрин, правя си кафе и преди да отпия първата глътка "мамоооо", отивам в WC "мамоооо". Приспивам го наобед и сядам да хапна "мамоооо". Правя нещо важно "дай" "виж"...
Elena Kirilova Има период, когато всяко изречение започва с: „Може ли да ги ти кажа??” и „Знаеш ли”??.
Виолета Михайлова Мамо?...а как се е казвал дядо Коледа, когато е бил малък???!!!!Кажи ми деее...хахааах...
Ваня Стойкова-Мехмедали От две седмици е на фаза през 5 минути да пита колко е часът. Полудявам......
Stef Ka Или "днес кой ден е" :)))
Светла Стоянова "Пак ли трябва да спя на обяд?! Вчера нали спах."
Незабравка Вълканова Откакто е ученичка (трети клас) репликата, която ме влудява, е "Забравих?!" , произнесена с празен поглед.
Какво яде в училище-Забравих!
Какво имаш за домашно-Забравих!
Къде ти е телефона-Забравих го!
Имам чувството, че съм родила малоумно същество. Но въздъхвам с облекчение, когато ми казва с хитър поглед " Ти нали ми обеща... преди 3 месеца?"
Dess Dimitrova Бих добавила и "Няма!"
Дечицата са големи сладури. Милички и сладички сладуранковци. Понякога, обаче, от тази сладост малко ни нагарча - досущ като прегоряла захар. Особено в случаите, когато не искат да си затворят най-накрая устата и да замълчат поне за една благословена минута! В тези минути много от нас си представят как децата в главите нямат мозък, а фуния, която насочва всяка мисъл директно към устната им кухина!
Списъкът с дразнещи неща, които децата казват, няма как да е степенуван (защото дали 38-мото „МАМОМАМОМАМОМАМО!“ е по-дразнещо от това да ти отговарят на всяка реплика е въпрос на субективна преценка и количество изпито кафе за деня), Затова ето просто списък с дразнещи неща, които казват децата ни, направен със съдействието на австралийския сайт kidspot.com.au и британския The Telegraph.
Мислите си, че (ще) имате проблем с мръсните думички? Няма такова нещо. Мръсните думички са нищо в сравнение с тъжния ден, в който детето ви е научило значението на думата „НЕ!“. Това е второто значимо нещо в живота ви след раждането. Веднъж, щом детето е усвои властта на думичката „НЕ!“, тя се превръща в автоматичния му отговор на ВСИЧКО, което го питате или му казвате.
Тази дума оглавява дразнещите неща, които децата казват, когато са по пижама и почти в леглото. Тогава се сещат, че искат да пият вода, искат да пишкат, искат си Мечо, искат приказка, искат мама пак да ги погъделичка, искат да видят картинката на чашата си за мляко, искат да са сигурни, че под леглото няма нищо, искат да знаят защо слънцето топли, искат още една прегръдка... САМО НЕ ИСКАТ ДА СИ ЗАТВАРЯТ ВЕДНАГА ОЧИТЕ И ДА ЗАСПИВАТ МОМЕНТАЛНО, ПРЕДИ МАЙКА ИМ ДА СА Я ХВАНАЛИ ЛУДИТЕ!
АМА НАИСТИНА ЛИ? Че то кога ли ти се е спяло?! Това, че си търкаш очните ябълки с юмруче от 20 минути, потвърждава този факт. Вижда се отдалече, че си свеж като краставичка!
Думата „мамо“ е една от най-милите думи на света. Денят, в който ставате майка, променя света ви. Обаче на 56-тото МАМОМАМОМАМОМАМОМАМО за последните 5 минути на мама ѝ иде да си забоде вилица в оченцето. Има и една ужасно дразнеща разновидност на мамосването – детето седи до вас и започва всяко изречение с „мамо?“. Ама просто го кажи каквото имаш да казваш, стига ме мамосва, за Бога!
Този въпрос е бил зададен за първи път от папа Луций III, който въвежда Светата Инквизиция. Сега разбирате, че сте ходили на училище, завършили сте гимназия и после висше образование единствено с една цел – да можете да отговаряте на неспирния поток „защо“-та на 5-годишния ви син, който настоява да знае защо КАКВО ЛИ НЕ. За съжаление, на 42-то защо отговаряте с „не знам“, защото докато сте била бременна, мозъкът ви се е свил с около 5%. Ако сте от майките бунтарки, отговаряте ЗАЩОТО ТАКА и светът отново е хармоничен, тих и балансиран.
Институцията МАЙКА e комбинация между ЦРУ, КГБ, Тайните служби и Розовата Пантера, за да знае винаги ТОЧНОТО местоположение на всеки чорап, шапка, синият панталон, блузата с Миньоните, пижамата с точките, онова яке, сивото нещо, което се носи отгоре, и други. Най-страшното е, че всъщност вие наистина знаете къде са всички тези неща.
Децата много държат родителите им да следят всяко тяхно движение. Това е много мило и изключително дразнещо. Няма как 8 поредни пъти да измисляте нова похвала за абсолютно еднаквото плъзгане по пързалката в градинката. Възхищаваме се на майките със слонско търпение, които с монотонен глас като дублажа на VHS-касетките едно време, казват:
„бравомамострахотенсинаправигооще12хилядипъти“.
Това е детския вариант на „извинявай“, с който хем детето показва, че се извинява, хем хитрее, защото мисли, че сте изглупяла от вдишване на изпаренията от почистващите препарати. На тази реплика братчето е „то така си беше“, еквивалентно дразнеща.
По неофициална статистика, нарочно скрита от официалните правителствени данни, това изречение е основна причина за агресията на шофьорите по светофарите. Всъщност дори не е нужно автомобилът да е спрял. Отговорете някой път „да“ и първо изненаданото, а после нацупено дете няма да ви проговори поне две минути, които в света на майките си е близо час спокойствие и тишина.
– дали е „ееее“ или „моляяяяяяя“ зависи от възрастта на детето и от това как е научено. Децата смятат, че когато им откажете нещо, като кажат „ееее“ или „ама моляяяяя“ и вие магически ще си промените мнението и ще им разрешите. Сериозно, за колко тъпи ни мислят!?
О, верно ли? Не чу като ти казах да си обуеш пантофите, защото размишляваш над „Процесът“ ли? Но ако питам дали искаш да играеш на таблета и да вечеряме пица, слухът ти се оправя чудодейно!
Това е първата реплика, която чувате, ако детето ви има по-малък брат или сестра, чието чело току-що е било надраскано с флумастер. Ако флумастерите са изсъхнали или са били изядени от по-малкото дете, забоден пластмасов меч в нечие око също предизвиква такава реплика.
Още не сме свършили, скрол надолу
От каква точно възраст децата могат съзнателно да вмъкват съгласни в речта си и „А?“-то да еволюира до „Моля?“ Това „А?“ кара децата да звучат като някой размъкнат гневен тийнейджър с бретон в очите.
Този въпрос си върви с подвъпрос „Какво ще ядем?“ На първия очевидно отговорът е „Не!“, тъй като ние не живеем тук и тоя хладилник е за да подпира стената, а на втория най-подходящия отговор е „маймуни!“. В петък, ако сте благосклонни заради приключилата работа седмица, може да отговорите и „храна“.
