fbpx

Тази седмица потребителка на Reddit сподели, че когато 11-месечното ѝ дете се разплаче, едно от нещата, които го успокоява, е да се приближи до лицето му и да му каже „БУУУУУ“. На нас това ни се стори твърде лесно решение, какви са тия децата, които кротват с едно „бу“, къде живеят? Затова ви питаме: Кое е най-странното нещо, което ви се е налагало да правите, за да върнете доброто настроение на децата си? Преди това вижте какво споделиха хората в Reddit и допълвайте.

-- Моето 15-месечно момиче се успокоява, когато се преструвам, че краката ѝ ми миришат лошо и се правя, че припадам (Zkck0517)

-- Когато синът ми беше бебе, около 17:45 всеки ден трябваше да марширувам (не да ходя или да танцувам, а да марширувам!) около трапезарията, носейки го на ръце и потупвайки го леко по дупето в ритъма на "чуга чуга чу чу, обичам те“… Отново и отново, докато спре да плаче. (shake_them_bones)

-- Същото е и с моето. Последно „барабаних“ по дупето му в ритъма на музикалната тема от „Игра на тронове“ (slowsuby)

-- Моето се успокоява от звука на мачкане на пластмасова бутилка… (PartTimeMisanthrope)

-- Когато бебето ми се разреве в колата, единственото, което го успокоява е "Under pressure” на Queen. Незабавно млъква, когато го пуснем. (lunarchef)

-- Блазе ви - когато синът ми беше малък, трябваше да пея до безкрай „Пет малки патета“, за да го успокоя, докато карам… (upside-down-banana)

-- Ако още веднъж трябва да чуя "Мравките маршируват", ще се гръмна. Но всякакъв рев спира на нея! (Somerset3282)

-- Дъщеря ми се успокояваше веднага, когато чуеше „Имперския марш“ - и все още я обича, от 19 месечна. (zelda_slayer)

-- Баща ми разправя, че когато съм била бебе, е махал ризата си и ме е слагал да спя на нея, защото съм мислела, че спя на гърдите му. (Bluesteel_91)

-- Когато духна в лицето на сина си, той затваря очи, вдишва дълбоко, усмихва се леко и бог знае поради каква причина забравя защо е бил разстроен. (m_takeshi)

-- Когато ми се наложи да накарам детето да спре да плаче, просто заставам с нея пред огледалото. Веднага спира и започва да се усмихва на другото бебе и на другата майка... ( jmpuddleduck)

-- Имаме огромна карта на стената, пред която го вдигаме, когато се разплаче - по някаква причина започва да се взира в нея и млъква. (Zapchic)

А нашият 18-месечен много обичаше да го мятаме на мекия диван като чувал с картофи... (SheaRVA)


Още:

Когато крещят и трещят, децата са способни да изцедят от нас и последната капка търпение. Особено, ако сме с тях навън, в някой уютен ресторант с приглушена светлина, убедени, че можем да се слеем с останалите хора, които просто се наслаждават на салатата си с авокадо и вдигат наздравици, но вместо това, още при първия детски писък, получаваме осъдителни погледи от всички страни.

Много често реакцията на родителя е да сложи нервно ръка върху устата на детето и да го „успокои“, размахвайки укорително пръст. И какво става? Някои от току-що от отправилите укорителни погледи клиенти са потресени от тази жестокост. Е, да, някои други си отдъхват, но всъщност затапването на устата на детето е урок, който ще ви изиграе лоша шега в бъдеще, казва за за Fatherly д-р Уендела Уиткомб Марш, анализатор на детското поведение.

"Първо, така изпращате посланието, че детето е неспособно да се успокои само и изисква външна намеса", казва Марш. "Второто послание е, че на по-големите и по-силни хора им е позволено физически да наложат волята си над по-малките. Трето, децата имитират родителите си и се учат, наблюдавайки поведението им."

Последната точка е особено важна. Д-р Марш насърчава родителите да разгледат потенциалната опасност детето им да действа по същия начин спрямо друго дете и да намерят друг начин да го успокоят.

Ето нейните 4 стъпки за успокояване на врещящо дете:

СПРЕТЕ

Не, не го крещете или изсъсквайте на детето си. Родителите трябва да спрат да правят това, което правят (да си ровят в салата, да гледат цените на виното, да си говорят със сервитьора за мача), и да обърнат внимание на детето си. Превъзбудено ли е? Разстроено? Гладно? Нещо боли ли го?

КЛЕКНЕТЕ

Буквално. Когато родителите слязат на нивото на детето си и го гледат в очите, това го кара да се почувства по-добре и също така помага на родителите да оценят ситуацията. А това може да улесни подобряването ѝ.

ШШШШ

Родителите трябва да се усмихват, да забавят и да снишат гласа си, дори да шепнат, когато искат да кажат нещо по-твърдо на своето дете. Това не само моделира поведението му - то наистина може да млъкне, за да чуе кой какво има да му каже с тооолкова тих гласец.

ПЕЙТЕ

Ако все пак детето е неутешимо, опитайте да му попеете тихо тихо. Една позната песен ще отвлече вниманието му от нещото, което го дразни.

Когато тези четири правила не могат да бъдат приложени просто зарежете филма, партито, вечерята с приятели или излежаването на шезлонга и се разходете спокойно с детето си, докато то се успокои, съветва още Марш. "Ако не можете да напуснете „обекта“, например - в самолет сте, опитайте да утешите детето си, като му шепнете мило, бавно и спокойно, докато не видите, че има признаци на успокояване. То трябва да се чувстват обичано, а не притиснато. Колкото до другите хора в самолета - чували са плачещо дете и преди, ще оцелеят."

Първото задължение на родителя е към детето, в края на краищата, а не към чувствителността на непознатите около тях. „Ако се притеснявате, че другите ви съдят, просто си дайте сметка, че сривът се случва с вашето дете, а не с вас. Обикновено това е извън техния контрол и те не го правят нарочно, за да ви провалят вечерта!“, казва д-р Марш. И още нещо – не се връзвайте на мнения, според които, говорейки спокойно на детето си, го разглезвате. Защото има огромна разлика между това да угаждате на всяка негова прищявка и да проявявате съпричастност към настроението му.

"Колкото повече практикувате този спокоен стил на укротяване, когато нещата не са съвсем критични, толкова по-способни ще сте да се справите с наистина истерична ситуация", казва още д-р Марш. Но каквото и да се случи: обръщайте се към децата с благ и разбиращ тон. Дете, което се доверява на родителите си, е много по-вероятно да се успокои!

cross