fbpx

Знаете ли какво е Resting Bitch Face? И да не знаете Дарина Рангелова с нейното resting bitch face е тук, за да ви обясни, и да ви каже, че няма нужда постоянно да я питате защо е сърдита. Не е сърдита - просто така си гледа.

Resting bitch face (RBF) е термин за изражението на човек, който е в спокойно състояние, а изглежда сърдит, раздразнен, тъжен и дори надменен, без всъщност да изразява определена емоция.

И аз съм един типичен представител на хората с RBF. Да, изглеждам сърдита, дори като чета книга, гледам филм или ям любимите си кюфтета и ще се пръсна от кеф. Извинявайте, но не мога да се хиля, когато ям!

Хората с това изражение много лесно, да не кажа веднага, ги определят като надути, високомерни, надменни и каквото се сетите. Уверявам ви, няма нищо такова и не ви мразим. Просто така си гледаме.

Има учени, които са започнали да се занимават с този феномен, защо и как човек има това изражение и защо това притеснява околните. Някои смятат, че повече са жените с RBF, а други, че просто към жените има завишени очаквания да са приветливи и усмихнати. За мъжете се смята, че е приемливо да гледат "лошо", това го прави готин и мъжкар. А една жена, която гледа "лошо", е просто кучка.

Някои твърдят, че с възрастта можеш да придобиеш подобно изражение поради отпускане на кожата и увисване на ъгълчетата на устата. Сигурно е така, но аз например съм така, откакто се помня. Първите ми спомени, когато някой е предявил претенции към мен да се усмихвам повече, датират от 1 клас.

Стотици пъти са ме питали защо съм сърдита, дори когато съм била в изключително добро настроение. Това винаги ме е шокирало. Като дете не разбирах какво не ми е наред, за да ме питат подобни въпроси, да ме карат да се усмихвам и защо ТРЯБВА да се усмихвам. Сигурно е по-приятно да имаш усмихнат човек насреща, но не е мой проблем, че не изглеждам според очакванията ти.

На много места се споменава, че хората страдат от синдрома RBF. Донякъде е вярно, защото това изражение може да затрудни комуникацията и отношенията в работата например. Не че изобщо не се усмихваме, просто не можем да го правим постоянно и когато не изразяваме емоция. Адски е натоварващо непрекъснато някой да те пита:

"Какво ти е?"
"Защо си сърдита?"
и моето номер едно
"Усмихни се малко".

Не знам как са другите с RBF, но на мен никога не ми е правило впечатление изражението на човека срещу мен, че и да му правя забележка, а не вярвам да не съм срещала други като мен.

Вече има и софтуер, в който можеш да качиш снимката си и да провериш до каква степен имаш RBF. Аз лично нямам никакви съмнения за себе си. А ако сте много зле, пластичните хирурзи вече предлагат корекции и в тази насока.

Макар и малко, RBF има и добри страни. По-малко вероятно е да те заговарят непознати и си идеален за игра на покер.

Аз лично вече съм свикнала с моето сериозно/сърдито изражение и дори вече ме забавлява. И все пак искам да ви призова да не казвате "Усмихни се малко". Не само не помага, а така наистина ни скапвате настроението. Гледайте в друга посока, като не ви харесва.

Текстът на Цветелина Белева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Чакайте да ви кажа за мама. Тя е най-сладкият човек на света – секси, много красива, нежна... В следващия момент вади флекса и реже железа по терасата, фугира банята, мести мебели и ни се кара да не ѝ се пречкаме. Дори бормашината ѝ е в минивариант – само не е розова.

Майка ми има и супер сили. Когато бях малка, тя се хвърли върху един военен джип, който щеше да ни отнесе. Шофьорът гледаше настрани, а двегодишната ми сестричка пресичаше пред него. Мама не се замисли и за миг до кого ще стигне първа. Ей така, затича се и тя блъсна джипа! Излетя през цялата улица и падна на капака на една кола. Но джипът спря. 48 кила момиче блъсна джип! И оцеля заради нас. 

Уроците да имаме достойнство и пари за сметката си в джоба. И да си я плащаме. А ако момчето е скромно – да платим и неговата.

Ммм, най-вкусните пържоли и манджички, разкошните торти, най-уютната къща и най-красивите гоблени и декорации. Златните ѝ ръце и дразнещият ѝ перфекционизъм на Дева.

Най-ласкавата усмивка, най-доброто сърце, но и "най-любимото" ми: "Цветано, ще помета къщата с теб" (заслужавах си го чат-пат).

Невероятните книги, всички стихове, любовта към изкуството и към хората. Да си добър човек и да си сърдечен с всички, да не съдиш другите, да помагаш. 

Това е мама. Цял живот спорим със сестра ми коя първа ще роди момиче и ще я кръсти Царина. На нея. Ами тц, имаме си три момчета, които я обожават. И които рецитират "Аз съм българче" от едногодишни. А тя е до тях всеки ден и ги прави Човеци.

Най-добрият приятел и най-голямата благословия. Такава е моята мами. Честит празник, майки!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Едва ли има родител, който е успял от първото показване на четката за зъби да накара детето да я заобича и да чака с нетърпение часовете за миене на зъби. Или на единствения зъб, защото грижата започва именно с него, а с грижата започва и играта на нерви.

Има нещо в това миене на зъби, което явно се вижда много досадно за децата. Ако трябва да сме честни, то наистина не е много вълнуващо, но е в наш интерес да го представим за такова. Предимно за да ни е чиста съвестта, но и за да предотвратим превръщането на милото ни дете в беззъб несретник, който се изхранва с пюрета и супи, защото майка му навремето не е направила ДОСТАТЪЧНО, така че то да заобича четката за зъби.

И така, ако всяка сутрин и вечер играете всякакви етюди от пиесата ИЗМИЙ СИ ЗЪБИТЕ!, ако нонстоп трябва да измисляте различни похвати - медицински обяснения, заплахи, митове и легенди за буболечки и същества в разностранни цветове, които живеят в зъбите и ги рушат с чук и длето, и най-вече, ако вече ви е писнало и ви е все тая какво ще му порасне в устата на малкото диване – кактус, рог или огромен сладолед с фъстъци: ето няколко професионални съвета от специалистите от дентален център MEDICAL DENT как да научите детето да се грижи за зъбите си.

Специалистите там сигурно са виждали какво ли не из хорските усти и това е една от причините сега да се обърнат към родителите на малки деца с препоръка как да направят миенето на зъби по-лесно и желано от децата.

Здрави зъби за родителя, здрави зъби за детето 

Едва ли е голяма изненада, че здравето на зъбите на детето зависи от здравната култура на родителите. Ако никой вкъщи не смята миенето на зъби за важно и четката се сменя един път на 10 години, то не можете да очаквате и детето да гори от желание да изтърка тия 20 зъба в устата.

Има и друго нещо - кариесът е заразен, а бактерията, която го причинява, се предава изключително лесно чрез слюнката. Така че, когато целуваме детето по устата, пием или ядем с едни и същи прибори или просто опитваме храната на детето, за да не се опари, лесно можем да предадем виновника за кариес и да заразим и детето.

В този смисъл добре е да посещавам 2 пъти в годината своя зъболекар за профилактични прегледи и професионално почистване на зъбите.

Силанти или уплътнители против кариеси

Подобно на брекетите, които са разумно решение за избягване на потенциални проблеми със зъбите на децата, така и силантите са вариант, който родителите е добре да обмислят, ако искат да осигурят максимална защита за децата си. 

В устната кухина има зъби, които са труднодостъпни за почистване, като в резултат на това е много лесно да се натрупат микроби именно в дълбоките участъци на тези зъби. Точно така се образуват и кариесите и затова се препоръчва поставянето на силанти в ранна възраст – обикновено след като поникнат всички постоянни зъби или когато детето е навършило 13 години.

Процедурата е лека и безболезнена и по никакъв начин не притеснява детето. Течният силант се поставя в дълбокия участък на зъба, след което се втвърдява с помощта на ултравиолетова светлина и това е всичко. 

Бърза реакция при избит зъб

Много е травмиращо – и за родителите, и за детето, когато на детето таман са му поникнали постоянните зъби и то вземе, че си избие някой от тях. Денталната травма се оказва глобален феномен, от който най-засегнати са децата. Те са и най-рисковата група, тъй като при загуба на зъб имплант може да бъде поставен чак след 23 годишна възраст, а липсата на зъб довежда до множество други проблеми. 

Ако някога сте се чудили до колко време избит постоянен зъб при дете може да бъде върнат обратно в устата, отговорът е до 30 минути, защото в този диапазон резултатите са най-благоприятно. След 60 минути успеваемостта драстично намалява. Специалистите твърдят, че това може да стане и след 100 часа, като в такъв случай зъбът няма да бъде запазен, но пък ще бъде запазено развитието на челюстта, което също е важно.

Важно е всеки родител да знае, че първичната намеса при възникнала дентална травма може да помогне да бъде спасен зъбът на детето. Адекватното поведение и правилната диагноза са най-важни в случай на дентална травма. Винаги се обръщайте за помощ към специализиран център по дентални травми.

Редовни посещения при зъболекаря 

Както и при възрастните, и за децата това е гарантиран начин да бъдат предотвратени нежелани проблеми със зъбите. Опитайте се колкото се може по-рано да помогнете на детето да свикне със зъболекарския стол - така следващите посещения при стоматолога ще са лесни. А когато става въпрос за разместени зъби или проблем със захапката, то е добре да се установи колкото се може по-рано. 

Изправяне на зъбите без помощта на брекети

Брекетите не са единственото решение за проблеми с положението на зъбите. Invisalign например е система за изправяне на зъбите - пластмасови шини, невидими с просто око, постепенно преместват зъбите, за да се получи перфектен краен ефект за усмивката.

Шините трябва да се сменят на всеки две седмици, като е препоръчително това да се прави от специалист. Invisalign също така позволява на детето ви да яде, пие и мие зъбите си нормално. 

Подходящ ортодонт за детето

Това наистина е важно. Детският зъболекар трябва да умее да се сприятели с детето ви, защото така то с лекота ще изпълнява всичко, което му се препоръчва. Изберете тясно специализиран стоматолог, който има опит зад гърба си и ще предложи най-доброто лечение, съобразено с индивидуалния случай.

Без страх при зъболекаря

Родителите обикновено се колебаят дали да присъстват в кабинета по време на лечението. Важно е да подкрепяте децата си по време на манипулациите и да ги окуражавате. Дългите разговори между стоматолога и родителите в кабинета трябва да се избягват, защото влияят върху възможността на детето да сътрудничи. 

По време на лечението родителите трябва да запазят тишина, като същевременно и да напомнят на детето за присъствието си (чрез държането на ръчичка или дори крачето на детето), но все пак позволявайки на стоматолога да контролира поведението, да изисква съгласие, да наблюдава позата или да провокира разговор.

При всяка визита трябва да се даде възможност на детето да се запознае със стоматологичния кабинет, инструментариума и стоматологичния екип - по този начин се намаляват до минимум страховите реакции.

Правилно измиване на зъбите

За да не се стига до вадене на зъб още в детска възраст, трябва да научим децата да си мият зъбите правилно. Редовното и правилно почистване на зъбите му гарантира здрава усмивка за цял живот, защото профилактиката на всяко заболяване е в пъти по-евтина от неговото лечение.

Най-добрият начин детето да следва с готовност и внимание съветите как да почиства зъбите си е тези съвети да дойдат от дентален специалист.

Редовно професионално почистване от дентален хигиенист

Има огромна разлика между хигиената на зъбите в кабинет и в домашни условия. Едното не замества другото и посещенията два пъти в годината за професионално почистване на зъбите трябва да са част от денталната хигиена - както на родителите, така и на техните деца. Когато зъбите се почистват професионално, се премахва плаката и зъбният камък, които са основните причинители на зъбните проблеми. 

От зъбите се отстраняват бактериите, премахват се всички замърсявания, полират се и крайният ефект е хубава, здрава, бяла усмивка и свеж дъх. Когато детето има брекети, това почистване са прави по специален протокол и е още по-важно за здравето на зъбите му.

Правилно хранене – здрави зъби

Освен прекомерната употреба на захари, влошеното дентално здраве при децата се дължи и на липсата на минерали и неусвояването им от детския организъм.

За да бъдат оптимално полезни минералите за организма, те трябва да бъдат активирани, а това е възможно само при наличието на мастноразтворими витамини А, D и К. Такива витамини се съдържат най-вече в продукти от пасищни животни, дива риба и естествено ферментирали храни. Спазването на добра зъбна хигиена и редовните посещения при стоматолога трябва да са съчетани пълноценно хранене, за да се гарантира добро дентално здраве и блестяща усмивка.

А ако още не сте водили детето си на зъболекар и въобще нямате представа какво се случва в устата му, сега имате възможност да го направите по време на уикенда, посветен на БЕЗПЛАТНАТА детска консултация в клиника MEDICAL DENT.

На 20 и 21 март, събота и неделя, специалистите от клиниката ще ви очакват и ще предложат минимално инвазивен подход, иновативно лечение и индивидуална грижа и внимание за всички деца. Всичко това – с настроение, музика и весели игри, така че детето ви да има едно различно дентално изживяване, което ще възпита у него любов към грижата за зъбите. 

Необходимо е да запишете своя час предварително, защото местата са ограничени.

Телефон за записване на час: 02/473 87 98, както и в сайта на MEDICAL DENT.

Възможно ли е да се смеем на погребение? Явно да, както разказва Insider.com.

Близките на Шей Брадли, ветеран от ирландската армия, били в тотален шок, когато чули гласа му от ковчега, докато го полагали в земята.

"Ехо? Ехо? Пуснете ме! Къде, по дяволите, съм?", кънтяло предварително записаното "съобщение от отвъдното". "Пуснете ме! Тук е ужасно тъмно! Свещеник ли чувам? Шей е. И съм в ковчега. Мъртъв съм."

После Брадли продължил с песен: "Здравейте отново, здравейте. Минавам само да кажа "Сбогом!"

Дъщерята на Шей – Андреа, обяснила пред HuffPost, че предсмъртното желание на баща ѝ било да се пусне негов аудио запис по време на погребението. Съобщението е записано година преди смъртта му и единствените, които знаели за него, били брат ѝ и племенника ѝ. Няколко дни преди погребението брат ѝ казал на майка ѝ и на останалите роднини за шегата.

"Искаше да е сигурен, че мама ще си тръгне с усмивка, а не със сълзи от гробището", добавя Андреа, разказвайки за родителите си, които били женени от 43 години. Това е начинът, който Шей е избрал, за да се сбогува и да каже: "ОК, край на мъката – ето ви малко смях, за да може да чествате живота ми с усмивка на лицата."

Даниела Илиева ни изпрати своята история 5 месеца след раждането на бебето си, благодарна, че това се е случило в страна, която предлага не просто добри условия на родилките - става дума за качествена грижа още преди раждането, която продължава и след него. Един разказ за доброто отношение на акушерки и лекари, което може да е плод на човешки и социален, а не на търговски интерес.

Непрекъснато слушам за това как у нас има отлични специалисти, квалифицирани лекари, които можели да свършат чудеса, ако нещата отиват на зле. Не лежим ли обаче на стари лаври? Имаме ли достатъчно ясни критерии за  нормално, квалифицирано, съвременно и за човешко дори?

Искам просто да ви споделя как премина всичко за мен в Белгия, защото едва ли са много жените, които ще ви кажат, че раждането им е било почти удоволствие. Е, аз ви го казвам.

Всичко, което ви описвам, беше покрито от медицинската ми застраховка и не беше "на частно".

Още преди раждането нормална практика в Белгия е да се изкара курс, в който да те подготвят - как преминава раждането, как да си помогнеш в процеса, какво се случва в болницата, какво може да се обърка и възможните видове раждане и процедурите, които можеш да очакваш.

Застраховката ми също така покри работа с кинезитерапевт, който да ме подготви за позите при раждане, да ме научи да напъвам и т.н.

Когато пристигнах в болницата, ми се зарадваха - сякаш само мен са чакали. Настаниха ме в самостоятелна родилна стая, включиха ме към монитори и ме питаха искам ли упойка. Реших да пробвам без упойка. Питаха ме дали искам клизма. Исках.

Дадоха ми фитнес топка, посъветваха ме какво да правя, за да намаля болката, правиха ми масажи на гърба и дупето. Можех да си пускам музика, да пия или хапвам леки неща, които си бях донесла.

После поисках упойка, извикаха анестезиолог. Дойде и стажант-акушерка, която пое масажирането ми. Извикаха и кинезитерапевта ми, за да ми помага с позите, за да застане бебето в най-правилна позиция.

Когато наближих 10 см разкритие, извикаха и гинеколога ми, за да извърши самото раждане. Обясниха и на мъжа ми какво да прави, за да е полезен по време на раждането.

Когато бебето излезе, веднага го сложиха до мен. Сложиха ми още малко упойка, за да извадят плацентата. Не срязаха пъпната връв, докато не спря да пулсира.

След това оставиха мен, бебето и мъжа ми един час да се успокоим и нарадваме един на друг.

Когато се върнаха, ме прехвърлиха в друго легло и ме откараха заедно с бебето и мъжа ми в самостоятелна стая, със самостоятелна баня и тоалетна и легло и за мъжа ми.

Имах бутон, с който по всяко време можех да извикам сестра. Тя така или иначе дойде 4 часа след раждането, за да ми помогне да отида до тоалетна.

Като казвам да ми помогне - помогна ми да си сваля бельото, докато пишках ме пръскаше със специален разтвор, за да намали болката, помогна ми да се измия и ми направи превръзка.

И всичко това със спокойствие и усмивка. Сестрата недоумяваше защо се извинявам и притеснявам.

На всеки няколко часа идваше сестра да ми сменя превръзката. Отделно поне 3 пъти на ден минаваше акушерка да нагледа бебето и да ме научи как да го кърмя, как да го повивам, държа, къпя.

За трите дни в болницата и аз, и бебето бяхме следени и прегледани от различни специалисти.

Два дни след изписването ни посети акушерка вкъщи, за да прегледа детето, да вземе кръв от петичката му и да види дали всичко с мен е наред.

Седмица след раждането специална държавна служба се свърза с нас, изпратиха ни човек, който да даде основни насоки в гледането на бебе.

Все още ходя на следродилна кинезитерапия за възстановяване.

Тук, в Белгия, съм член на различни форуми на майки, с различни доходи и застраховки, всяка с различна история. И все пак, всичко споделено от тях, сравнено с българските форуми, е като от друг свят.

Отношението към човека, към жената, майката специално, е издигнато почти в култ. Никъде не съм чула и чела за подигравки, цинични забележки, хокане или агресия към родилки.

И затова вярвам, че човечността, уважението към живота и жената, която го носи, би трябвало да е инстинкт на добрия лекар, а не платена услуга.

Затова и понякога разказите за отличните ни български специалисти ми звучат като изтъркана пропаганда. Не виждам нищо героично в това една жена да излиза от родилния дом като след битка.

Дано нещата се променят, дано и жените в България все по-настоятелно да изискват тази промяна.

Още по темата:

За раждането в Англия и България от личен опит

Какво е да си бременна в Канада? Ами, нищо особено!

Да се научим да раждаме

Да загубиш дете е нещо, от което едва ли някои наистина се възстановява. Това е най-лошият кошмар на всеки родител и е загуба, която никога не се преживява.

Година, след като губи обичания си 3-годишен син, един баща от Великобритания решава да напише няколко реда за това какво е научил от тази невъобразима загуба.

Запознайте се с Ричард Прингъл и синът му Хюи. Хюи е диагностициран с мозъчно увреждане на много ранна възраст. Макар и сериозно, докторите убеждават бащата Ричард, че състоянието на детето може да се контролира. Въпреки това, обаче, едва на 3-годишна възраст, през лятото на 2006-та, Хюи получава мозъчен кръвоизлив. За жалост, не го преживява.

Година по-късно, все още борейки се да превъзмогне загубата, Ричард Прингъл гъделичка дъщеря си, преди да я сложи да спи в леглото ѝ, и тогава го осенява прозрение. Той решава да напише списък с 10-те най-важни неща, които е научил, след като е загубил малкото си момче.

Превеждаме думите му за вас.

10-те най-важни неща, които научих, откато загубих сина си 

1. Никога не целуваш или обичаш някого прекалено много.
2. Винаги има време. Спрете да правите, каквото правите, и играйте, дори да е само за минута. Нищо друго не е толкова важно, че да не може да почака.
3. Снимайте колкото може повече снимки и правете записи и видеа. Някой ден това може да е всичко, което ще ви остане.
4. Не отделяйте пари, отделяйте време. Мислите, че има значение колко сте похарчили? Няма. Има значение какво правите. Скачайте в локви, ходете на разходки. Плувайте в морето, направете си замък и се забавлявайте. Това е всичко, което те искат. Не помня какво сме купували на Хюи, помня само какво сме правили.
5. Пейте. Пейте песнички заедно. Най-щастливите ми спомени са как Хюи седи на раменете ми или до мен в колата и пеем заедно любимите ни песни. Музиката създава спомени.
6. Наслаждавайте се на простите неща. Приспиването нощем, спането, четенето на приказки. Да вечеряте заедно. Мързеливите недели. Наслаждавайте се на простите моменти. Те ми липсват най-много. Не позволявайте тези специални мигове да подминат незабелязани.
7. Винаги целувайте хората, които обичате, за довиждане, а ако забравите - върнете се и ги целунете. Никога не знаете дали няма да е последния път, когато имате такава възможност.
8. Направете скучните неща забавни. Екскурзии до магазина, пътешествия с колата, такива неща. Правете глупости, разказвайте смешки, смейте се, усмихвайте се и се радвайте един на друг. Това са всекидневни битовизми и домашна работа, само ако се отнасяте към тях по този начин. Животът е твърде кратък, за да не се забавляваме.
9. Водете си дневник. Записвайте всичко, което малкото човече прави и което озарява света ви. Смешните неща, които казва, сладките неща, които прави. Ние започнахме да го правим, едва когато загубихме Хюи. Искаме да запомним всичко. Сега го правим за Хети и ще продължим и за Хени също. Винаги ще запазите тези спомени, записани черно на бяло, и когато остареете, ще можете да се върнете назад и да преживеете отново всеки момент.
10. Ако детето ви е с вас: Да го целувате за лека нощ. Да закусвате заедно. Да го изпратите на училище. Да го пратите в университет. Да го видите да се жени. Значи сте благословени. Никога, дори за миг не забравяйте това. ❤️

cross