fbpx

Който се е сблъсквал с цистит в живота си, се е убедил, че е болезнено, досадно и - като бонус - понякога много продължително. Знаем, че това заболяване може да е голям проблем за много от вас, затова решихме да се срещнем с уролога д-р Житиан Атанасов, д.м. и да му зададем всички въпроси, които ви вълнуват по темата. Тя, разбира се, е много голяма и може да се говори дълго по нея, но ни се искаше да посочим основните моменти при протичането на възпалението, лечението и превенцията. Надяваме се да ви е полезно.

Разговорът е осъществен с подкрепата на Bucconox.

Д-р Александър Кръстанов, дм., е уролог в УМБАЛ “Александровска“. Днес е в Майко Мила!, за да продължим темата за мъжкото здраве, която подехме през ноември, водени от световната инициатива Movember.

По темата можете да прочетете текста на Петър Хераков Говори с него, както и интервюто с двамата български предприемачи – собствениците на Brave Creation и BradaBrat - Методий Иванов и Владимир Балканов, стартирали акцията Are you OK, bro? в подкрепа на мъжкото здраве.

Жени, споделете това интервю с мъжете около себе си и ги окуражете да си запишат час за преглед при уролог. Знаем, че мъжете са малко трудни, когато стане дума за лекари, затова нека лично прочетат думите на д-р Кръстанов - може да им подействат стимулиращо.

********************************

Д-р Кръстанов, бихте ли посочили основните рискови фактори за развитието на рака на простатата? Само възрастните мъже ли са застрашени?

Като рискови фактори за развитие на рак на простатата на първо място трябва да се отбележи възрастта. С нарастване на възрастта рискът от простатен карцином се увеличава. Наследствената предразположеност значително увеличава риска. Хората от азиатската раса страдат от рак на простатата с 2-2,5 пъти по-малко от тези от европеидната раса. Тютюнопушенето, радиацията и производствените лъчения също се определят като рискови фактори.

Що се отнася до втората част на въпроса, за съжаление, имаме значително подмладяване на тази болест. Това означава, че откриваме заболяването вече и при доста по-млади мъже. Мъжете на възраст между 45-50 години вече трябва да имат “едно наум” за простатната си жлеза и при първи симптоми да потърсят уролог.

Докато мъжете след 50 години задължително трябва да посещават уролог веднъж годишно.

Има ли статистика на заболелите от рак на простатата в България?

В България, както и във всички европейски страни, се води статистика за раковите заболявания. През последните две години ракът на простатата се превърна в най-често диагностицирания рак при мъжете. Близо 24% от всички новооткрити неоплазми при мъжете се дължат на карцинома на простатата.

Какви са причините, поради които мъжете не обичат да посещават лекар? Кои са основните предразсъдъци и страхове, които живеят в обществото ни?

Не само мъжете не обичат да посещават лекари. Но според мен все още посещението при уролог от мъжете се свързва с ректалното туширане. Има го и другият момент - хората не посещават лекар, за да не би “да им намери някоя болест“. Както всички би трябвало да знаят, профилактичните прегледи са задължителни и само с тях могат се “хванат“ в ранен стадий много от сериозните заболявания и лечението им да бъде по-успешно.

С цел да разсеем митовете около посещението при лекар, бихте ли описали как, де факто, протича един профилактичен преглед? Колко време отнема, какво включва, какви процедури и манипулации се правят. Боли ли?

Наистина е добре да се разясни на пациентите как протича един преглед при уролог. Малко да развенчаем мита, че още с влизането на пациента ще му бъде направено ректално туширане или други неприятни изследвания. В днешни дни почти всеки лекарски кабинет (не само на уролога) е оборудван с ехограф.

Ето как нормално протича еднин профилактичен преглед: започваме с подробно снемане на анамнеза (разпитване) на пациента, като преди това той може да е попълнил някой от въпросниците за симптомите на долните пикочни пътища. Следващата стъпка в прегледа е да се направи ехография на простатната жлеза и на бъбреците. Тук е мястото да спомена, че е удачно пациентите да идват на преглед при уролог с пълен пикочен мехур.

Следващата и една от задължителните стъпки е изследването на PSA. Това е така нареченият туморен маркер на простатата и се изследва чрез взимане на кръв. Както се вижда дотук, никъде не споменах ректалното туширане. То може да се извърши, когато лекарят види нещо съмнително при ехографията на простатната жлеза или при завишени стойности на PSA.

Не е тайна, че в българските семейства разговорът между бащи и синове, касаещ здравето и половата система, почти напълно отсъства. На каква възраст съветвате бащите да инициират разговор със синовете си за половия им живот и рисковете, свързани с него?

Днешната младеж съзрява по-рано или поне така им се иска. Не е тайна за никой, че сексуалният живот на децата вече започва в ранните тиинейджърски години (14-15 години).

Благодарение на свободния достъп на маладото поколение до интернет, те се информират самостоятелно за много неща, както и за секса. Според мен не бива да се допуска един сексуално активен тиинейджър да знае всичко за секса само от интернет.

Тук идва ролята на родителите да обяснят на децата си за начините на контрацепция, за начините за предпазване от полово-предавани болести, рисковете от нежелана бременност и др.

Категорично тази разговор трябва да се проведе преди началото на сексуалния им живот, тъй като първите стъпки в секса могат да оставят трайни и неприятни последици.

 

Преди няколко дни в Майко Мила! повдигнахме темата за мъжкото здраве – напълно непопулярна и необговорена в България. Стартирахме с текста на Петър Хераков „Говори с него“, следвайки глобалната инициатива Movember, тръгнала от Австралия и посветена на идеята да се говори много и открито за основните здравни проблеми, с които мъжете се сблъскват – рак на простата, рак на тестисите, депресия и самоубийство.

У нас въпросът за мъжкото здраве наистина не е особено известна кауза, но за създателите на брандовете Brave creation и Bradabrat - Методий Иванов и Владимир Балканов, идеята зад Movember се превърна в лична и социална иницатива.

Двамата предприемачи се обединиха и решиха да се обърнат към мъжете в България и да ги попитат „Are you OK, bro?“, превръщайки въпроса в мащабна кампания за по-силна и масова обща здравна профилактика сред мъжете.

И за да стимулират всеки, който има желание да участва, предлагат следното – да сподели визията на кампанията с хаштаг #areyouOK, защото няколко от споделилите ще получат награди от двата бранда.

Днес ще ви разкажем повече за двамата инициатори на кампанията – Методий и Владимир, в едно интервю за мъжките проблеми, тревоги, отговорностите към здравето и страха от това да идеш на лекар.

*********************************

Разкажете с две изречения нещо за себе си?

М: Последните няколко години се занимавам с развиване на брандове за дрехи с дизайни на български артисти, т.нар. „градска мода“.

В: На 34 години съм и се занимавам с производство на мъжка козметика и аксесоари за поддръжка на брада.

Как стигнахте до идеята за инициативата?

М: С Влади наскоро се заговорихме по темата, основно как никой от мъжете у нас не се интересува, особено младите. Покрай работата си ние сме в постоянен контакт с тях и виждаме как стоят нещата. Няма и много информация по темата. Постоянно плашат хората с какви ли не черни новини и измислени проблеми, а реалните опасности и възможни мерки за предпазване са някакси табу.

В: В това отношение сме доста по-изостанали от жените, които в последните десетилетия положиха много усилия и резултатите в обществото са налице – на практика всички, от 14-15 годишни момичета нагоре, са информирани по въпросите на женското здраве, ходят на профилактични прегледи за рак на гърдата, обсъждат свободно и редовно тези свои проблеми.

Самите вие отидохте на лекар да се прегледате, нали?

В: Разбира се! Наскоро посетих уролог за консултация и преглед на простата. Здрав съм и се радавам, че се прегледах!

М: Аз още не съм, но планирам да го направя.

Една от идеите на „Movember“ и „No shave November” е да се говори за наследствените болести и за това, че когато има такава болест в семейството, трябва да обръщаме повече внимание на себе си в тази посока. Вие имате ли в семействата си история на заболяване, което може да бъде унаследено и обръщате ли му внимание?

М: Точно от тази област - не, но от друга – да. Става дума за диабетната болест. Имам едно наум и си следя ежегодно кръвната захар.

В: Не, но на всеки 2 години си правя задължителните профилактични прегледи и медицински изследвания. При мен проблема беше свързан с липсата на физическа активност. Друг глобален проблем!

Защо мъжете толкова мразят да ходят на лекар? Страх ли е или от небрежност?

В: Според мен причините - освен страх и небрежност, са и липса на средства или време, както и недоволството към здравната ни система.

М: От една страна, всеки се мисли за безсмъртен и изобщо не ходи на лекар, само в наистина краен случай – това е част от културата ни, от манталитета. От друга страна, е съобразяването със средата – какво ще кажат аверите? В общия случай, ще се почнат някакви тъпи подигравки, подмятания, насмешка. И точно това отношение искаме да променим, защото реално проблемите могат да бъдат сериозни.

Вие сте здрави и двамата. Как според вас може да се мотивира човек, който е напълно здрав да участва във вашата кампания?

М: Всеки е здрав, докато не се разболее от нещо. В повечето случаи това е нещо нормално – отиваш на лекар, взимаш лекарства, оправяш се. Но понякога може да се окаже, че си закъснял, и това да ти се отрази крайно негативно, или направо фатално.

Адски е тъпо да си отидеш, само защото не си обърнал достатъчно внимание на здравето си, независимо по какви причини.

В: Да, особено когато от теб не се изисква кой знае какво усилие – да отидеш веднъж на година-две на преглед, за да провериш дали си ОК. Или ако си под 30, да накараш баща си да отиде да се прегледа, или дядо си. Това важи и за жените – накарайте мъжете до вас да го направят, нали ги обичате?

М: И като минимум да подкрепите кампанията, за да научат повече хора и профилактиката да стане нещо нормално. В крайна сметка, може да спасите нечий живот с едно споделяне – малък, но смислен жест, който нищо не ви струва.

Разбираме, че ще раздавате награди. Какви точно и как може да се участва?

В: Всеки от споделилите поста за кампанията с хаштаг #areyouOK ще участва в томбола за награди, която ще направим в края на месеца. Ще наградим 10 участника с козметични продукти от BRADABRAT - 4 вакси за мустаци, 2 масла за брада, 2 балсама за брада и 2 сапуна за брада и тяло.

М: Наградите на Brave creation ще бъдат 10 тишърта с посланието на кампанията – „Are you OK, bro?“ и една допълнителна награда – тишърт с някой от дизайните ни по избор.

Но най-голямата награда ще е да се окаже, че всички са здрави.

За повечето хора ноември е един от най-скучните месеци, но за създателите на брандовете Brave creation и Bradabrat ноември е по-особен, и може би най-важният в мъжкия календар. Методий Иванов и Владимир Балканов, създателите на двете марки, се запознават покрай съвместната си работа. И докато веднъж обсъждат темите от живота, им хрумва идеята да подкрепят една социална кауза, която няма особена популярност в България – темата за мъжкото здраве.

От няколко години насам мъжкото здраве си има месец, и той е точно ноември. Инициативата тръгва от Австралия, където Фондация „Movember“ застава зад идеята да се говори много и открито за основните здравни проблеми, с които мъжете се сблъскват – рак на простата, рак на тестисите, депресия и самоубийство.

Инициативата бележи успехи в целия свят и това не е учудващо. Да се говори за това, че и мъжете имат проблеми, и някои от тях ги връхлитат ужасяващо рано, вече не е срамно, а разумно и актуално.

Затова те двамата решават да се обърнат към мъжете в България и да ги попитат:
„Are you OK, bro?“

У нас общата профилактика на здравето все още е в незадоволително състояние, като истината е, че мъжете са тези, които най-трудно ходят на лекар. Доста трудно е да мотивираш мъж да отиде да се прегледа дори в случаите, в които рискът за здравето му е огромен.

Причините за това са много, но една от тях е мълчанието, което запазваме по темата "мъжко здраве", обвързвайки го с митовете, че мъжът винаги трябва да изглежда силен, потентен и несломим. Истината обаче е другаде. Хиляди мъже (и то млади, не само в напреднала възраст) губят животите си всяка година, защото пренебрегват ясните симптоми, като решават, че ще се справят за пореден път. Или остават сериозно увредени от тежка болест или операция.

Методий и Владимир решават да направят тази кампания, с която да ви информират, напомнят, сръчкат и направо да ви кажат да отидете да се прегледате.

Не е страшно, но може да се окаже животоспасяващо.

И тъй като мъжете в България не са само онези млади хора, които са им клиенти, кампанията е насочена към всеки, който има възможност да заведе баща си, чичо си или дядо си на преглед. Защото може да се окаже, че така ще му спаси живота, което е по-лесно, отколкото си мислиш!

А благодарение на платформата за мъжко здраве “Мисия Кураж” и тяхната интерактивна карта, вече е изключително лесно да намерите уролог близо до теб. Просто отидете на https://virtusquest.org/ и намери картата на тяхната начална страница.

Инициативата в подкрепа на мъжкото здраве е истински необходима. За да може синовете, братята и бащите ни да са здрави.

Да са ОК.

Are you OK, bro?

А по темата за мъжкото здраве и специалната кампания MOVEMBER днес пускаме и текста на вече познатия в Майко Мила! Петър Хераков. Този път разказът му е сериозeн и важен. Прочетете го, споделете го с близките си мъже и ги помолете да отидат при най-близкия уролог, за да се прегледат. За ваше и тяхно спокойствие.

**************************************

Повечето ми приятели ще кажат, че имам супер родители. Дори имам един приятел, който иска да бъде осиновен от тях. И сигурно са прави – вратите винаги са били отворени за моите и на сестра ми приятели. Винаги можеше да се правят купони, винаги можеше да се поиска помощ (дори имаше едно чекмедже с презервативи). Е, беше накрая на София, но за тийнейджърите от 90-те това нямаше значение.

От момента, в който баща ми донесе четка за зъби в седми клас – на първия ми купон с преспиване – аз започнах да го осъзнавам. Беше подготвен по своя си причина, макар че трябваше само да дойде да ме върне от Младост на 20-тина километра на запад.

Дървен шоп – съответно дървен философ, с баща ми е приятно да се общува. За футбол, музика, дори и за политика (понякога). А и е пълен с истории, които си заслужават слушането. Научил ме е на много – например как се лови и се чисти риба, как да направиш идеален друсан кебап, как се сменя бушон, крушка, как се пробива дупка и всякакви подобни битовизми.

Е, не ме научи как да шофирам, но това е, защото аз не искам.

Но не ме научи и на друго – как да говоря за трудните теми с него. Не знам защо – може би защото самият той ги избягва. Или може би защото не е научен. Например сексът. За тези толкова години съзнателен живот нямаме една разменена дума. Дори не знам дали той или майка ми ми остави на масата „Мъжът и жената интимно“ – Библията на сексуалното възпитание тогава.

Но сега, от върха на близо 40-те си години, съм наясно - трябва да наваксвам по отношение на разговорите. Не е лесно. Никак даже.

Началото беше в типичен балкански стил - уж-семейна-почивката ескалира до сериозен скандал между родителите ми. Решен, че няма вече да съм умирител, между репликите ми се промъкнаха, макар и трудно, няколко признания за това какво не харесвам в него и какво съм си обещал да правя различно от него.

Обвинения един вид.

На което той ми каза, че се грижи за себе си и даде като пример, че най-редовно си прави изследвания на кръвта, разни важни органи и прочие. И всички изследвания са в нормални граници. Продължих с това, че ми е писнало да чакам резултата от прегледа на коляното му, защото искам да знам дали ако тръгнем да изкачваме някоя планина, ще можем да слезем от нея.

Тогава ми каза, че има резултат от изследванията и му трябва операция, която няма намерение да си прави.

Преди два месеца ги блъснаха на светофар – някаква патица, която правила ляв завой на червено. Тях и автомобилът до тях. Ужасно смачкани ламарини, но можеше и да е много по-зле. Минала седмица си взеха ново возило. Баща ми ме помоли да отида с него. Беше притеснен. И аз бях притеснен – не беше шофирал от катастрофата.

Разказах му за това как след като си паднах на главата и гръбнакът ми се изправи като пирон, ме беше страх почти шест месеца да се кача при някого, който шофира с висока скорост. Как и сега има няколко кръстовища, от които настръхвам. И как ми се изправя и малкото коса, когато гледам как децата правят кълбета, защото в моя мозък това е картина, в която директно се чупя на две.

Засмя се. Не знам дали му стана по-лесно, но се отпусна.

Някакво начало е, нали?

В крайна сметка, наясно съм, че няма да се изправя срещу него, да питам дали още прави секс с майка ми. Нито да му кажа – „абе, вземи си направи още изследвания.“

Но той ще прочете текста и може да се вдъхнови. Както може да направи всеки. Целта на Movember не е просто да си пуснеш мустаци в стил Антъни Кийдис и да се снимаш преди, по време и след края на месеца, и да качиш гордо подносното си окосмение.

Нито как ритуално бръснеш първо едната, а после и другата половина (ебаси имам приятели, които си обезкосмяват задниците, ама не заливат света със снимки).

Целта на този месец, а и на всеки друг, е да обръщаш внимание. Дори, ако искаш, да говориш със себе си. Да се грижиш за себе си. И за тези, които обичаш.

Да обръщаш внимание на простатата си, на топките си, на кофти настроенията си.

Честно казано, всеки мъж, който си ръга пишката в подходящи дупки и не обръща внимание на ташаците си, знае, че ще боли. Затова и внимава. И при положение, че орехчетата, кайсийките или каквото там се мандахерца, ти осигуряват толкова забавни моменти, трябва да им го върнеш, нали?

П.С. Преди година и половина, когато се прибирахме от море заедно с децата, специално се отклонихме, за да видим болен роднина. Проклетият рак беше в напреднала фаза и тъй като едното дете беше сополиво, общувахме през два етажа разстояние. Той на балкона, ние - долу. Отиде си няколко месеца по-късно. Познавах го от 15 години. И не бях говорил достатъчно с него.

Един от големите въпроси, които вълнуват майките на момчета, наред с „Аз каква свекърва ще бъда?“ и „Мога ли да живея в дом без мебели, в които синът ми да се удря, докато тича като разгонен хипопотам?“, е въпросът как да се справим с пениса на детето и в частност:

„Трябва ли ние да забелваме пениса на момчето и кога да се случи това?".

Майките на момичета могат също да прочетат този текст. Първо, за да злорадстват, че имат момичета. И второ, за да знаят през какво са минали майките на бъдещите им зетове.

Защо изобщо говорим за това? Защото момчетата се раждат с така наречената вродена фимоза, което представлява непълно отделяне на вътрешния слой на препуциума – това е тънката кожа, която покрива главата на пениса от главичката на члена. Това не е здравословен проблем, нито аномалия, а нормалната физиология при над 90% от момчетата.

Трябва ли да забелваме пениса?

Тук няма едно категорично мнение.

Според част от педиатрите, препуциумът предпазва развиващият се пенис от изпражнения, бактерии и други вредни патогени, предпазва от обезчувствяване и кератинизиране (загрубяване на кожата) и намалява риска от инфекции на уринарния тракт. Те смятат, че в процеса на растеж на детето кожата сама ще се отдели от главичката. Този процес при някои момчета може да отнеме много години, а при други става почти отведнъж. Причината е. че хормоните играят важна роля в изменението на тъканта на препуциума. И не е ненормално, ако процесът не е завършен до края на пубертета.

Според друга част от педиатрите, обаче, aко пенисът не се забелва, съществува риск от локално възпаление в пространството между главичката и препуциума. Там се натрупват мъртви клетки от епитела, които при децата се наричат перлички, а при възрастните – смегма. Те представляват бялата консистенция, която се вижда при забелване на пениса на детето. Този секрет е добра среда за развитието на инфекции, особено когато момчето още няма навика да си мие ръцете преди да използва тоалетна.

Накои причини за забелването

Една от причините ЗА забелването е да се почисти това пространство и да се предотврати бъдеща инфекция (или поне да се намали рискът от такава). Това не значи еднократно забелване, а редовно забелване и почистване.

Незабелването на пениса на момченцата в ранна възраст може да доведе до фимоза, т.е. - стеснение на препуциума (фината кожа, която покрива главата на пениса). Фимозата не позволява свободното и безболезнено „заголване” на главата на пениса. Това се случва при много малък процент (1-2%) от момчетата на 18 години и се нарича истинска фимоза, която е различна от физиологичната, нормална фаза от развитието на пениса.

Фимозата се открива най-често по повод на проблеми при секс. Тогава пациентът изпитва болка или има проблеми със заголването на гланса. Всъщност тези мъже винаги са имали трудности със заголването на главата, но проблемът става по-осезаем едва при първите сексуални контакти. Лечението на истинската фимоза е хирургично – циркумцизия (circumcisio) от латински circum – около и caeder – режа. Народното ѝ име е обрязване.

Педиатрите, които подкрепят идеята за ранното и постепенно забелване, са на мнение, че е най-добре още от първия месец, при всяко къпане на момченцето да се забелва главичката с леко подръпване и областта под главичката да се почиства само с вода, без сапун. Системният упражняван натиск улеснява преодоляването на слепването. Когато това се случва постепенно, за бебето няма стрес и болка. Същото важи и за родителя, който е спокоен, че детето му не страда.

Някои родители и педиатри подхождат по малко по-радикален начин чрез рязко забелване. Обикновено това се случва някъде около 8-мия месец на бебето, когато по решение на родителя или на педиатъра главичката рязко се забелва с едно-две резки движения, което е изключително болезнено и стресово за малкото бебе и често води до разкъсвания и инфекция.

А защо против?

Педиатрите, които са категорично против насилственото отлепване на препуциума от главичката, съветват да оставите момчето на възраст между 1 и 3 годинки да преодолее фимозата и самичко да забели пениса по време на играта за опознаване на тялото си. Ако това обаче не стане и препуциумът продължава да покрива почти изцяло главата на пениса, е необходимо да се потърси намесата на специалист. Той ще помогне за премахване на фимозата. Така тя няма да бъде причина за усложнения – както инфекции, така и сексуални проблеми в бъдеще.

Ако отглеждате момче или повече момчета, със сигурност ще ви се наложи да избирате какво да направите. Нашият съвет е да се допитате до педиатъра, на който имате доверие, или да потърсите мнение на уролог. Така може да се запознаете с аргументите „за” и „против” (например мненията за забелване на експерти в по детска хирургия към МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“).

cross