fbpx

Да се говори за изневери не е най-приятното нещо. Имали сме няколко текста, които разглеждат изневярата, но от гледната точка на жената, чийто мъж има паралелна връзка или забежки. 

В този текст Марина Пиърсън разказва личната си история и причини, поради които е изневерила на бившия си съпруг. Прави го честно, без страх, че някой ще я осъди, тъй като за нея е по-важно да сподели какво е научила с идеята да помогне на друга жена, която се чуди дали изневярата може да е решение.


“Как можа да ми го причиниш; да НИ го причиниш? Коя си ти? За каква жена се ожених?” Бившият ми съпруг крещеше тези въпроси в лицето ми, когато разбра, че съм му изневерила. През цялото време стоях пред него трепераща и в шок, без да знам какво да кажа, за да поправя нещата.

Бях изневерила. 

Като се връщам назад във времето, си давам сметка, че в онзи момент нямаше нищо, което да му даде утехата и комфорта, които искаше. Или които аз исках.  Любовта и загрижеността му към мен преминаха в чисто презрение и омраза към чудовището, в което се бях превърнала в неговите очи. 

Въпросът, който изникваше постоянно, след като бракът ни се разпадна, беше защо. Защо му изневерих? Защо причиних нещо на такъв любящ, забавен и щедър човек? Не е като да ме е малтретирал или нещо такова.

Ако докато четете този текст, ме осъждате за стореното, знайте, че ви разбирам - такава е човешката природа. И вярвайте, никой не ме е съдил по-строго от мен самата (дори в момента). И макар че всичко завърши по най-добрия начин, не бих тръгнала по този път пак. Но, в същото време, вече абсолютно разбирам защо жените изневеряват. За съжаление, вече бившият ми съпруг също го разбира.

Според едно проучване изневеряващите жени обикновено кривват от пътя в търсене на емоционална задоволеност, повишаване на самочувствието и романтика. Кога ще изневерят зависи от това колко удовлетворени се чувстват в брака си. Според това изследване жените са по-склонни да го правят след петата година от брака, а мъжете – след седмата. 

И след толкова ровене в душата ми най-накрая започнах да разбирам кои са факторите, подтикнали ме към изневяра.

Преследване на фалшиво щастие

Тогава все още живеех с илюзорната представа, че щастието е нещо, което може да дойде отвън. И се поддадох на фантазията, че някъде по света съществува един мъж, чиято единствена цел е да ме направи щастлива. 

Вярвах, че понеже не съм щастлива в брака с бившия ми съпруг, някой друг може да ми поднесе щастие на сребърен поднос. Сигурно някой би могъл, нали? Но разбира се това просто не е вярно и никога няма да бъде. Истината е, че цялото изпитание около аферата ме стресира изключително много и ми докара още повече объркване и нещастие.

Научен урок
Като част от клуба на неверните съпруги вече разбирам, че бягството от мен самата не е отговор и че сама съм отговорна за щастието и удовлетвореността си. Моето щастие не е чужда отговорност - нито на съпруга ми, нито на някакъв любовник - само моя!

Увъртане вместо говорене

Съвсем честно си мислех, че съм лош човек, задето вече не се чувствам привлечена от бившия си съпруг. И за да не го нараня, си мълчах, докато това отмиращо желание съвсем отшумя. Просто не намирах думи, с които да му кажа, че повече не ме привлича сексуално. Вместо да говоря с него честно за чувствата си, накрая наистина станах “лош човек”, когато изневерих (като се надявах да не разбере и за това). 

Дълбоко заровено под този модел на вина-водеща-до-мълчание стоеше схващането, че не заслужавам някой да ме обича толкова, колкото ме обичаше бившият ми мъж. 

Научен урок
Това, за което си давам сметка сега, е, че разбиранията ни и начинът, по който възприемаме самите себе си, може да ни накарат да направим някои доста неадекватни неща. Ценностната система е изключително мощен катализатор за поведението. Едва след като поработих върху себе си, успях най-сетне да преодолея този модел и да имам истински любяща връзка.

Зацикляне в незрял начин на мислене

Вече знам, че тогава ми липсваха и зрялост, и житейски умения, за да се изправя по подходящ начин срещу проблемите, които срещахме с бившия ми съпруг. Карахме се, разстройвахме се, комуникацията ни се разпадаше и в резултат на това се разпадна и интимността помежду ни. Не знаех как да променя тази динамика, нито как да се справя с мислите си по тези въпроси. 

Честно - всеки път, като се карахме, си мислех, че той не ме обича! Затова си позволявах да се държа лошо, за да му го върна. Научен урок
Жизнено важно е да оставите отворени каналите си за комуникация, защото усетите ли, че комуникацията ви се затваря, обикновено и интимността вече се е изплъзнала (и бързо следва пълен разпад на връзката). И преди да се усетите, вече копнеете за интимност и връзка, само че не с вашия партньор.

Често чувам, че жените, които изневеряват, го правят точно заради този срив в комуникацията в съществуващата им връзка. Чувстват се фрустрирани, неизслушвани и неразбрани и затова започват да търсят комфорт, връзка и бягство в прегръдките на друг. 

Нуждата ми не беше грешна, действията ми бяха такива. 

В момента, когато изневерих, страстта във връзката ми беше умряла. Исках съпругът ми да ме желае, да ме иска, да го е грижа толкова много за мен, че да иска да ме спечели. Но връзката ни беше влязла в рутината на всекидневието, без никакво вълнение, и накрая страстта умря. Исках да скъсам с това и реших, че е най-добре да го направя през егоистично действие (да изневеря).

Вече знам, че да търсиш страст извън установената връзка е краткосрочно решение и никога няма да бъде друго. По-доброто решение може би щеше да бъде да се опитаме да възстановим това, което имахме някога помежду ни с бившия ми съпруг - а то беше много. 

Всички тези причини може да звучат като извинения. И знаете ли какво - изневярата ми беше егоистична постъпка. Ще си го призная сама. Имах различни възможности, избори, но като вляза в обувките на младата жена, която бях тогава, знам, че наистина си мислех, че изневярата е някакво решение. 

Ако вие сте жена, която обмисля дали да не влезе в клуба на неверните съпруги (или сте жена, която вече е изневерила), ви моля сериозно да се замислите какво се надявате да получите от това и какво ви е подтикнало към подобни действия. Ако търсите щастие, съм длъжна да ви кажа, че щастието идва отвътре. Никой не може да ви го създаде. 

Не съжалявам за това, което направих (макар да съжалявам дълбоко за болката, която причиних). Като резултат от изневярата и след това от развода ми, получих най-големия подарък от бившия си съпруг - възможността най-сетне да открия щастието вътре в себе си.

Животът плътно вкъщи започна. Ден 1 от "хоум офиса" и "хоум скулинга" се отразява различно на всички. Ето как е минал при Йоана Станчева.


Добър вечер. Аз съм Йоана, имам три деца, партньор от мъжки пол и съм медицинско лице, което се занимава с бременни и нормални раждания. Ще открехна тежката плюшена завеса на отминалия първи ден от незнайно колко общо дни, в които българското семейство ще се опитва да функционира по нов начин, в състояние на принудителна "заедност", която да бъде съотнасяна към работния, образователния и, общо взето, живия живот на най-малката обществена единица у нас.

Ще прономерувам децата в хронологичен ред като дете1, дете2 и дете3 спрямо годината, в която съм влязла в активна фаза на раждането с всяко от тях, като дете1 е най-голямо в този смисъл. Може да си мислите, че ви говоря като генерал Мутафчийски, но както той, така и аз, милеем за тази територия макар да сме наясно, че публиката ни ни се води, ни се кара.

Тъй като поради естеството на работата ми съм постоянно на повикване, самото отменяне на плановите прегледи в настоящата седмица незнайно защо ми е дало някакво усещане, че ще се наспивам. Затова съм гледала "Новият папа" до сто часа и сутринта не съм се събудила навреме, за да изюркам дете1 и дете2 да се подготвят за виртуалния вортекс, който се готви да засмуче всички ни.

Ядем нещо и започвам да юркам, както аз си знам - напоително и с повторяемост. Хубаво, обаче се оказва, че има неща за писане в учебните тетрадки. Учебните тетрадки не са публикувани онлайн в сайтовете на издателствата. Моля близки родители да ми пратят снимки по вайбър, за да препиша задачите на лист, та да може дете1 да ги свърши до 11 часа и да се включи в Скайп групата на класа си, където ще имат обсъждане на отговорите с класната си. Бързаме - преписвам четливо и бутам да решава. Хвърлям поглед, но не много задълбочен, защото имам и онлайн консултации с жени, които очакват здравната услуга, която предлагаме с екипа ми, да е сравнително непоклатима в новите условия.

От една страна, съм в тоалетната и говоря в конферентен разговор по вайбър, от друга страна, поправям умножение с двуцифрено число. От трета страна дете2, като дaте-nerd, бива зарязано да преписва текст за хвърчилото Христо и да решава задачи на собствен ход. През цялото време дете1, дете2 и дете3 мрънкат, че искат да ядат и кога щяло да стане време за Скайп, че да може да видим сладките муцунки на юзъри като... Veso Pro Gamer123, KolioRobloxa, Mai4ka. Докато стане 11 часа всички юзъри са карали на полусъединител в Скайп групата. Има 20 съобщения от типа: Angel Pavlov says: Здравейте, аз съм Ангел, Peter Milev says: Здравейте, аз съм Петър. А вайбър групата дрънчи на всяка секунда: AJDE DA IGRAEME NA ROBLOX, MLUKNETEEEE, A PUK TEODOR IMA DUPE...

Добутваме го до заветния момент. Разбирам, че дете1 е свършило около една четвърт от нещата, които ще се проверяват в 11 часа. Това е първи ден от дистанционното обучение, няма да имаме високи изисквания все пак. И се започва едно включване в груповия чат. Едно крещене, едно ГОСПОООЖООО, еднo AMA NQKOJ ME IZKLUCHWAAA, едно невъзможие да се спрат микрофоните, когато трябва, и да се пуснат, когато има персонален въпрос. Защото, ей Бога ми, госпожата успя да провери домашното, да посочи деца, които да отговорят, и да отговори на всеки инфантилен въпрос по техническия и космическия ред на случващото се. Изчака всяко дете да отвори онлайн платформа, в която да въведе 4-цифрен код, за да направи тест по български. Аз само гледах отстрани и ме болеше главата, докато слушах шумовото натоварване. Не можех да повярвам, че има човек, който може да понесе тази джунгла от непоносимо повтарящи се въпроси и разпадащи се връзки, и да каже: Браво, деца, много добре се справяте! Тук за мен вече са нужни жълто-лилави хапчета, но аз не се славя с търпение така или иначе.

Няма нужда да казвам, че моята работа е на пауза в този час и половина. Тоест, как да кажа... не е на пауза, но не можете да си го представите, че реално в този момент и менажирах конфликтен работен момент, пишейки онлайн, за да не се чува средата, в която съм. В главата ми дрънчат разнородни мисли и изказвания, между които чувам, че се проверява домашно по Човек и общество за Втората световна война. Дете1 изглежда много незаинтригувано от войната, но решавам, че по-късно ще се опитам да разиграя значението ѝ, за да мога първо да довърша разговора за значението на клизмата и бръсненето в 21 век. Чувам как едно от децата повтаря "Хитлер" по онзи специфичен самонадут начин, който в някакъв момент ще може да доразвие, ако някой не реагира, но аз н я м а м устройство, на което да се включа, за да реагирам и да спася ситуацията, понеже сме 5 човека у дома, с 4 устройства и те не стигат, за да въртим хода на историята в първия ден от дистанционното обучение на цяло едно поколение. Дете1, дете2 и дете3 не спират да мажат филии с неща и да ровят за каквото им падне.

В някакъв момент започвам да се занимавам с дете2. Виждам, че във вайбър групата на родителите от класа му имам 4987 непрочетени съобщения и си казвам, че първи клас никога не е бил толкова мониториран, а то дялът на смешките, котянцата, "И ние" и благодарностите към госпожата е толкова голям, че реално не съм изпуснала нищо освен... домашното, което трябва да се направи. Моля да ми бъде казано, понеже е толкова нагоре в чата, че още не е било светлина в началото. Казано ми е. И почваме.

Смятаме магически квадрати, букви "Х" и намсиквоси. Госпожата по занималня прави отделна група във вайбър за домашните. Отделна, нова, чисто новеничка вайбър група за домашните в първи клас, които госпожата иска да ѝ изпращаме. И, разбира се, 25 родители изпращат 25 по 5 идентични страници от буквари и учебни тетрадки, в които първолакът е писал ченгели и букви, смятал е до 11 и т.н. Паметта на телефона ми прегрява от този обстрел и изпълнени задачи по 25, и питам, не много заядливо, "абе нали с нас ги пишат тея домашни, за какво да ги пращаме, нали все пак АЗ СЪМ ГРАМОТНА И ВИЖДАМ ДОМАШНОТО." Госпожата учтиво ми отговаря, че имат да правят рапорти, но ако преценим, да не ги пращаме. Тук аз трябва да кажа, че като ми кажат, че нещо е задължително, но все пак и по моя преценка, аз абсолютно избеснявам, защото не може учителите да са функционално неадекватни и задавам уточняващ въпрос, който да покаже, че внимавам яко в картинката: "ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛИ Е, ИЛИ Е ПО МОЯ ПРЕЦЕНКА?" Обяснява ми се, че госпожата ще се радва да ги види. И аз... пратих. Пречупих се и пратих. И след пет минути госпожата ми връща: Богдан е написал "хварчило" и няма решение на задачата с камиона. И така, благодарих обрано и го поправихме. Тя е чела 25 по 5 вайбър снимки с ниско качество за хвАрчилото Христо...

Докато правим това с дете2, дете1 учи посредством ucha.se. След това прави домашното в учебната тетрадка, КОЯТО Я НЯМА ОНЛАЙН В САЙТА НА ИЗДАТЕЛСТВОТО И АЗ ОТНОВО СЪМ Я ПРЕПИСВАЛА КАТО КЛЕТНИЦА ОТ ВАЙБЪР СНИМКА НА УРОКА. Установяваме, че не е разбрало нищичко от ucha.se и започваме отново умножение с двуцифрени числа. Правим цялото домашно наново. Оставям дете1 да сърба попарата от ненаученото от nenaucha.se и отивам да правя СУПА, защото тия моите селяндури не могат да се наядат без пет филии на всяко ядене. През това време дете2 е отворило ucha.se и гледа уроците по китайски. Пише йероглифа за "мама". Аз влетявам и искам да видя докъде е стигнало дете1 с домашното с умножението. Доникъде - гледало е йероглифите. Крещя. Не мога да ги изтърпя. Не знам дали не се питате вече какво е правило дете3 през всичкото това време. Сега ще ви кажа.

Пречило е. През цялото шибано време е пречило. Искало е да използва всяка възможност, за да гледа филмче, да удари братята си, да пищи, да дразни и да бъде непоносимо.

Сега... ще ги нахраня и ще се преструвам, че ми се живее. Може би предпочитам да съм на обдишвач в Александровска. Знам в рационалната част на мозъка си, че не е така. Но скокът в дигиталното образование, барабар с всичките синджири роби, хайдути, князе и батенберзи от днеска за вчера ми разказа играта и нямам никакъв капацитет да го изменажирам и утре.

Всички ние, които имаме деца, имаме също и купища складирани играчки в цялата къща. Без значение колко пъти ги прибираме и колко специални кошове, рафтове, кутии и етажерки да имаме за играчките на децата, всеки ден губим битката срещу разхвърляните по пода и мебелите детски вещи. Това положение особено се обостря по време на празници, когато децата се сдобиват с нови и нови ирачки от близки, баби, дядовци, лели и приятели, често и от нас самите.

Подаръците са чудесно нещо! Стига да не се твърде много. А знаем, че са твърде много, когато вече почти не виждаме пода и пускането на прахосмукачка в детската стая е като сложна мозъчна операция.

Идат празници и детските оченца са вперени в календара в очакване на подаръците. В Huffington post намерихме чудесни идеи какво да подарите на детето или децата, което НЕ Е играчка. 

1. Уроци. Музика, танци, езда, рисуване — уроците са прекрасен начин да насърчите детето да следва интересите си и същевременно да му покажете, че внимавате какво харесва и го окуражавате да прави неща, които му харесват.

2. Членска карта или ваучер. За музей, библиотека, ски училище, читалище и т.н. Това е чудесен семеен подарък, защото много млади семейства обичат да прекарват свободното си време заедно, но понякога може да им е трудно да си позволят членство или участие на цялото семейство.

3. Абонаменти. Някога всички се абонирахме за любими списания, помните ли? Децата са си деца и също обичат да се абонират за нещо специално. Проверете за кое списание или литература можете да го абонирате, така ще насърчите и детето да чете интересни за него неща.

4. Събития. Билети за кино или театър, концерт, спортно събитие или фестивал са чудесна изненада за детето! Така то ще очаква събитието с нетърпение, а и подаръкът ще го радва и на по-късен етап от празничната дата, на която сте го поднесли.

5. Занимания. Мини голф, боулинг, каране на кънки. Това е супер забавно за детето! А голяма част от това е и че сте заедно, докато се забавлявате. Децата обичат да прекарват време с възрастните и се радват, когато виждат, че и вие се забавлявате редом с тях.

6.  Рецепти и съставки. Повечето деца обичат да готвят, или поне им е интересно да експериментират в кухнята. Да опекат нещо или да приготвят нещо специално заедно с родителите си е чудесен начин хем да прекарат весело с вас, хем да научат някакво полезно умение. Разпечатайте лесна рецепта, съобразена с възрастта на детето, купете съставките и насрочете дата за семейно готвене.

7. Майсторене. Децата си падат да майсторят разни неща с ръцете си, защото влагат цялото си творчество и въображение. В кутия съберете всякакви пособия и инструменти за майсторене и потърсете идеи в интернет за сглобяване или майсторене на неща (най-лесно е да търсите DYI в Гугъл).

8. Пособия за рисуване и изкуство. Сложете в кутия забавни и интересни пособия за рисуване или скулптура, които детето не е използвало преди. Просто посетете някой специализиран магазин за художници и там ще ви помогнат да сглобите такава кутия. Детето ще се зарадва, защото това провокира въображението му!

9. Ваучери. Направете плик с карти-ваучери, които могат да бъдат "похарчени" по всяко време. Ваучерът трябва да е за нещо, което детето харесва. Пробвайте с "кино вечер с пуканки", "игра на баскетбол с мама или татко", "седни и почети книга с мен", "можеш да си легнеш половин час по-късно" и подобни.

10. Купон за ресторант (предплатен от вас обяд или вечеря с предварително подбрано меню). Обяд или вечеря, сладолед, горещ шоколад, кекс - каквото детето харесва! Нека детето избере кого да покани, може да е мама или татко или друг близък човек, може да е дори учител или друг човек, с когото иска да прекара повече време.

11. Театрален костюм. Можете да подарите един или два различни театрални костюма, може да комбинирате и с намерен в интернет сценарий за кратка пиеса или да подберете костюм от любим на детето филм. Два костюма и аматьорски театрални умения гарантират часове забавления за детето!

12. Книги. Разберете какви книги или тематика е интересна на детето, какво би го заинтригувало. Ако не сте сигурни, консултирайте се с продавач в книжарница и купете няколко различни детски книжки, подходящи за възрастта на детето.

13. Дрехи. Когато детето има ограничен брой дрехи, обикновено се радва на нова дрешка. Не подарявайте просто дреха или такава, каквато на вас ви харесва - изберете нещо, което подхожда на стила и вкуса на детето. Това значи супер герои, Хари Потър, магически герои и т.н.

14. Снаксове/храна. Ако детето обича да си хапва, определено ще се зарадват на тази идея! Не подарявайте джънк и вредна храна. Подарете домашно приготвено любимото им ястие или специална вечеря с най-вкусните храни, които детето обича.

15. Пособия за занимания на открито. Ако обичате да прекарвате време сред природата, може да е страхотна идея да подарите на детето негова собствена въдица, градински инструменти за деца или някакъв инструмент, който детето да сложи до вашите инструменти.

16. Часовник със стрелки. Много деца днес не познават аналоговия часовник, или им отнема много време да разберат колко часа показва, затова предпочитат цифровите часовници. Ако му подарите готин и удобен аналогов часовник със стрелки, това ще накара детето да се научи да познава часа. Важното е часовникът да е як!

17. Игри и пъзели. Игрите и пъзелите са чудесно занимание за децата, когато трябва да стоят вкъщи. Това е и добро упражнение да се научат да пазят тишина и същевременно да не скучаят, а още по-хубаво е, че пъзелът развива мозъка и уменията им за разрешаване на казуси. Игрите са най-добрият учител на едно дете. "Монополи" например помага на децата да развият математическите си умения. За малки деца игрите за запаметяване са чудесна идея.

18. Календар. Повечето деца искат да знаят какво се случва, кой ден е, колко дни остават до Х ден. Често децата искат да знаят какъв е планът за деня, редът, по който се случват планираните неща, по кое време ще дойдат гостите, в кой ден приятелчето им ще гостува с прeспиване и други.

Ако сте от по-спонтанните типове хора, които правят всеки ден различни неща, следенето на програмата може да е фрустриращо за детето ви. Затова му подарете собствен календар, в който да си напише учебната програма, срещите, личните уговорки с приятели и т.н. И когато ви попита "Кога...", просто му посочете собствения му календар, за да могат да впише събитието, от което се интересува, или да види за кога е насрочено. Това ще му даде увереност за контрол на собственото време.

Можете дори да насрочвате "спонтанни дни без планове" в календара, за да знаят децата, че в определения ден нещо ще е по-различно от обичайния график. А децата определено обичат изненадите и спонтанните идеи, така че ще чакат този ден с нетърпение!

cross