fbpx

В първия ден след Евроизбори 2019 Велина Георгиева тук с кратък текст на тема гласуване с дете, количка и много стъпала към заветните урни.


Европейци сме. Имаше избори за евродепутати. Значи сме. Нали така? Нали? Дали?

Отивам да гласувам в кварталното училище, което обичам. Години наред, прекарани с приятели, учители, учебници, смях, слънце, което прозира през тънките пердета - бели и чисти като всеки ден от детството. С мен е моето дете.

Докато приближаваме входа, му разказвам, че ще отидем на специално място. Тук мама е идвала всеки делник с усмивка. Надява се след още някоя година нейното момче да ходи по същите стъпки. Днес училището е още по-важно място, защото отиваме на избори. “Гла-су-ва-ме”, старателно повтаря Сами и се смее.

Страх ме е да му секна ентусиазма, че май няма да успеем. Стигаме до стълбите отвън и едва тогава си спомням, че някога някой беше обещал да направи рампа за колички. Явно този някой, също като мен, е забравил обещанието.

Хората ни подминават (по европейски маниер, предполагам) и след като минута-две се чудя как ще стигна до урните, се решавам - напрягам всички сили в адската жега и качвам количката сама.

"Ура!", мисля си, европейското победи, една малка стъпка за човека, голяма за ЕС.

Обаче поглеждам в списъците, че секцията ми е на втория етаж. Още 2-3 загубени в главоблъскане минути. Денят за размисъл е минал, но мозъкът трябва да бъде стимулиран непрестанно, решили са отговорните фактори за липсата на улеснен достъп до избирателните секции.

Не мога да изкача 45 стъпала така. Взимам сина си и багажа на ръце и се понасям към стаята за гласуване. Приличам на Големия кораб, който минава с високи нива на решителност и товароносимост.

После гласуването беше лесно, с изключение на лекия сблъсък с мъж на средна възраст, който явно се стараеше да ме избута от списъка, та да види пръв къде да гласува. Детето в ръцете ми май му подейства повече като стимул, отколкото като спирачка да ме изпревари.

Сами пусна бюлетината в урната и минахме през всички вече изброени препятствия повторно, но в обратен ред. Само чичото, който като малък очевидно е обичал да се вози на блъскащи се колички, ми бе спестен. Бързак е, нали ви казвам.

Никой не ме попита имам ли нужда от помощ по пътя надолу. Правилно, Като ги раждате тия деца, да сте мислили как ще гласувате! Аз пък ще мисля как да обяснявам на сина си, че трябва да се ходи до урните. Особено, ако бута детска количка. Ще го запиша на лека атлетика, нали там е бягането с препятствия, дано помогне!

Европейци сме, няма съмнение. И по резултатите си пролича, и по процеса.

По темата:

cross