fbpx

Може би най-честният отговор на въпроса „Какво е да си родител“ е: „Друго“. Не е нито по-хубаво, нито по-лошо. Просто е друго.

Станеш ли родител, се отваря една паралелна магистрала, по която тръгва животът ти. Той не спира, противно на разпространеното схващане, а започва да се движи много по-интензивно. Платната на магистралата стават повече и най-забавното е, че трябва да стъпиш на няколко от тях едновременно. Тук правилникът за движение не важи. Като цяло не важат никакви правилници, защото те се изковават на момента и са различни за всяко семейство. Освен това неизбежно ще сбъркаш. 

Това е първото и най-важно нещо, което трябва да знае всеки човек, качил се на скоростния път към родителството: спокойно, грешки ще има. И освен това винаги ще си виновен за нещо. Дали сам ще се обвиняваш, дали детето ти, или обществото – чувството за вина е верен спътник на повечето родители.

Изискванията към съвременните родители са толкова много, че е практически невъзможно да покриеш всички. (Да не говорим, че част от тях взаимно си противоречат.) Затова може би един от най-важните съвети, който може да се даде на всеки млад родител, е „Води се по детето“. Децата са самостоятелни личности още от момента на тяхното раждане и затова най-естественото нещо е да се отнасяме към тях като към такива. А също и да избягваме да подхождаме „по калъп“ и с предварително зададени параметри, защото това, което работи при едно дете, не означава, че ще сработи при друго. Иначе казано, връзката родител – дете е нещо строго индивидуално и тя може да е различна дори вътре в рамките на семейството. Тоест подходът към две деца в едно семейство може да е коренно различен и всеки от родителите да има свой стил на общуване с децата.

Да поговорим открито за тормоза в училище

Една от сериозните житейски ситуации, в които родителите със сигурност чувстват вина, е тормозът в училище. От една страна, си виновен, ако детето ти е жертва, защото не си му дал механизми да се защити. От друга страна, си виновен, ако детето ти е насилник, защото не си му дал механизми да се справя с емоциите си по друг начин, различен от тормоза. Едновременно искаме да отгледаме чувствителни, емпатични и разбрани деца, но в същото време не трябва да са прекалено крехки и впечатлителни, добре е да могат да се защитят и да имат смелост да се заявят.

Но как да говорим с децата си за този феномен училищния тормоз? Преди всичко може би е добре да изясним сами за себе си какво попада в дефиницията за тормоз, защото, съгласете се, в 90-те години, когато повече от нас, днешните родители, бяхме деца, никой не говореше за това, вероятно защото на никого не му правеше впечатление.

Според УНИЦЕФ могат да бъдат използвани следните три характеристики, за да се опише какво е тормоз или да се окачествят някакви действия като такъв: намерение, повторни прояви и сила. Тормозещият възнамерява да причини болка или чрез физическо насилие, или чрез обидни думи или поведение и прави това многократно. 

Тоест, не скачайте като попарени веднага щом чуете, че детето ви се е спречкало със съученик, защото А) може да не става дума за тормоз, а за обикновено неразбирателство между връстници, което в крайна сметка е част от израстването, и Б) без да искате, можете да ескалирате нормална житейска ситуация в нещо, което тя няма потенциала да бъде, като по този начин попречите за нейното адекватно решаване и съдействате за заклеймяването на единия като жертва, а на другия като насилник. 

Тук е важно да се отбележи, че няма лоши деца. Има деца с недобро поведение. Едно дете може да се превърне в насилник, защото е жертва на тормоз вкъщи или живее подтискано от някаква сериозна емоционална травма, каквато несъмнено е болест или загуба на близък.

Има и един друг аспект. Когато реагираме прекалено бурно и емоционално на някакъв разказ на детето, от който си вадим прибързано изводи, можем да нарушим доверието помежду ни и то да се откаже да споделя. Най-хубаво би било, ако успяваме да намираме точните въпроси, а не просто да „подпитваме“ по любимия родителски модел. Ако детето е жертва на системен тормоз в училище, по всяка вероятност ще се затвори и вглъби. Възможно е да има и физически белези – синини, одрасквания или скъсани дрехи, загубени вещи и пр. Когато е в такава деликатна ситуация, то вероятно няма да иска да говори, дори по принцип да е разговорливо и общително. Една от възможните причини за това е срам. Другата много вероятна е страх. Срам от самия факт, че е жертва, и страх, че ако се предприемат някакви действия, тормозът ще се задълбочи. 

И тук е голямата ни роля като родители. Трябва да се опитаме да създадем семейна среда, в която няма срам и страх. Когато те отсъстват, има място за любов. И само тогава детето се чувства истински защитено, сигурно и разбрано. Как бихте могли да организирате средата вкъщи – и като физическо пространство, и като емоционален свят, който споделяте като семейство, зависи изцяло от индивидуалната семейна динамика. Може да имате специално кътче, в което всеки от вас знае, че седне ли, ще има кой да се сгуши до него и да предложи времето, разбирането и топлината си, за да си споделите или да си помълчите – както ви е по-удобно. Може да си измислите специален предмет – плюшена играчка, одеялце, възглавничка, за които всички да сте наясно, че вземе ли ги някой, то той има нужда да говори. Защото, хайде да си го кажем честно, понякога е много трудно да кажеш „Имам нужда да поговорим“. 

Житейският опит показва, че е твърде малко вероятно изслушвани и емоционално обгрижвани деца да се превърнат в насилници. По същия начин деца, които знаят, че имат здрава и сигурна връзка с родителите си, са много по-способни да се защитят и да сигнализират, ако станат обект на тормоз в училище. 

Да, факт е, че най-уязвимите деца са изложени на по-голям риск от тормоз. Това често са деца от маргинализирани общности, от бедни семейства, деца с различна полова идентичност, с увреждания или мигранти и бежанци. Но ако на едно дете му се показва (и казва!), че е обичано, самочувствието на истински обичан човек, с което то би преминало през подобни травмиращи ситуации, ще му помогне да излезе от тях по-лесно, а и да ги разпознава, за да се опълчва на несправедливостите спрямо негови приятели и съученици.

Положението не е розово, но може да бъде

Точно по този начин, опълчвайки се срещу тормоза в училище, двама канадски дванадесетокласници от Беруик, Нова Скотия успяват да поведат световно движение преди повече от 17 години. Всичко започва от една най-обикновена розова тениска. С нея се появява облечен на първия учебен ден деветокласникът Чък Макнийл. Изборът му на облекло предизвиква подигравки и става причина за тормоз. Свидетели на този тормоз стават Дейвид Шепърд и Травис Прайс, които решават, че на следващия ден ще се появят с 50 розови тениски и ще ги раздадат из цялото училище. По този начин успяват да покажат на детето, станало обект на тормоза, че го подкрепят и не само̀, а на тормозещите – че постъпката им е меко казано нелепа. 

Тази изключително простичка, но особено оригинална идея се превръща в ежегодно събитие – „Ден на розовата фланелка“, към което в годините се присъединяват хиляди училища по целия свят. Част от световното движение става и ИКЕА, които също имат кампания за деня на розовата фланелка, като същевременно подкрепят и усилията на УНИЦЕФ и МОН, обединени в програмата „Стъпки заедно“, чиято основна цел е превенция на тормоза в училище. 

УНИЦЕФ и ИКЕА си партнират успешно вече години наред, създавайки програми за промяна в училищната среда. ИКЕА България се включва като партньор на „Стъпки заедно“ още през 2019 г., обособявайки специални пространства, където децата се чувстват уверени да споделят и генерират идеи за подобряване на училищния климат в 5 пилотни училища в България под надслов „За по-добра игра. Заедно.“. В тях учениците могат да общуват помежду си в сигурна и безопасна среда. Към края на 2022 г. по програмата „Стъпки заедно към училище без насилие“ близо 3000 ученици от 1 до 12 клас са взели участие в работилници за развиване на социално-емоционални умения, като част от тях са преминали специално обучение за „миротворци“, за да помагат на свои връстници. 

Тази година ИКЕА България подкрепят дългогодишната си инициатива за превенция на тормоза в училище и със специална илюстративна онлайн кампания. По този начин поставят фокус и върху домашната среда, тъй като тя е основополагаща за развитието на детето и, както вече споменахме, е онова сигурно пространство, в което то трябва да знае, че може да получи безусловна подкрепа. В кампанията „Положението не е розово, но може да бъде“ се споделят няколко основни стъпки в посока качествено общуване и спокойна атмосфера у дома. 

Част от кампанията е и 7-годишната Бояна, която илюстрира по свой начин основните послания в кампанията. На 28 февруари нейните рисунки ще бъдат разположени в детските стаи на шоурума на магазин ИКЕА София и ще препращат към информация за инициативата, насочвайки вниманието на посетителите към проблема и възможните стъпки за неговото разрешаване. В знак на съпричастност, служителите на магазина ще бъдат облечени със специални розови фланелки, отново изрисувани от младата художничка. 

Това на моето дете не може да му се случи

Ако се чудите как да започнете разговор с детето си по темата „тормоз в училище“, можете да използвате кампанията на ИКЕА и да направите една бърза разходка из магазина, концентрирайки се в шоурума с детските стаи. Със сигурност информацията за инициативата би могла да стане претекст за един такъв разговор.

А ако по някаква причина в главата ви звучи „Това на моето дете не може да му се случи“, ще ви „зарадваме“ със следната информация на МОН, според която само през учебната 2022–2023 г. случаите на физически и вербален тормоз над деца са над 3300, а от национално представително проучване на УНИЦЕФ става ясно, че всяко второ българско дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Това практически би могло да означава, че не са рядкост случаите, в които жертвите на насилие (и в дома, и в училище) сами се превръщат в насилници. А това, ще се съгласите, се нарежда сред най-големите страхове на всички родители, и то напълно основателно. 


Този текст е създаден с подкрепата на ИКЕА България.

Струва ни се, че веднага ще се съгласите с нас, че всички родители са homo ludens (от лат. “играещ човек”). И не защото са полудели (което не е изключено само по себе си), а защото с появата на децата възрастните отново се връщат към играта, с която полека и неусетно пораства още един човек. 

Всъщност най-смисленото време, което можем да подарим на децата си, е времето за игра. Когато дневната е крепост, подът е писта, диванът е кула, кошът за пране – катапулт. Сигурно има и по-спокойни игри, ама ние не ги знаем. Няма значение. Все едно е дали ще редим пъзел, ще рисуваме или ще обяздваме дракони – играта с децата ни дава възможност да общуваме с тях по естествен и качествен начин. И това после се обръща в хубави спомени и полезни умения, защото играта, освен че е забавна, е и изключително важна за развитието на децата.

И понеже играта е за всички, няма как да не ви разкажем, че конкурсът на ИКЕА за детска рисунка в рамките на глобалната им кампания “Ела да играем” отново е на линия и очаква рисунките на всички деца на възраст от 1 до 12 години. Тази година за първи път в историята на конкурса той се прави локално. ИКЕА България реши да организира първия изцяло местен конкурс от кампанията, което означава, че със сигурност ще има победител от нашата страна.

Какво представлява конкурсът и как може да се участва

Тази година вълшебният конкурс на ИКЕА е в партньорство с УНИЦЕФ и е под надслов “За по-добра игра. Заедно”. Темата е “Вълшебен защитник”, а ИКЕА призовава децата да нарисуват своя невероятен герой, който е винаги до тях и ги учи на смелост и повече забавления.

Всички рисунки трябва да бъдат качени като снимка на ikeaplay.bg до 7 декември включително. След това от 8 до 12 декември предстои гласуване на публиката, което ще излъчи част от финалистите. Три от децата, чиито рисунки са събрали най-много гласове от публиката, заедно с още 12, избрани от журито на конкурса, ще са 15-те финалисти, от които ще бъде избран победителят. Резултатите ще бъдат обявени през януари 2022 г.

Рисунката на победителя ще бъде превърната в играчка от дизайнера на играчки Здравка Върбанова. Произведената играчка ще бъде символ на кампанията „Стъпки заедно“ на УНИЦЕФ, в която ИКЕА се включва активно вече повече от 2 години.

Стъпки заедно

Вълшебният защитник, който ще се появи някъде из всички детски рисунки, участвали в конкурса, ще стане закрилник на кампанията “Стъпки заедно”. Това е дългосрочна инициатива на УНИЦЕФ и Министерство на образованието, която ИКЕА подкрепя от 2019 г. Мисията на програмата е да осигури превенция на насилието в училище, помагайки на родители, ученици, учители и директори да работят заедно в тази посока. 

Един от елементите в инициативата, в който ИКЕА участва с пълна сила, е създаването на защитени пространства в училищата за разговори, срещи, почивка и съвместна работа между учители и ученици. Идеята е неформалната среда да помогне за промяна на нагласата на децата към разговорите по темата за училищния тормоз, да ги отпусне и да ги накара да се чувстват защитени и сигурни. Точно както вкъщи, докато са заедно в игра и приятно общуване с най-близките си.

Затова вземайте децата, заиграйте ги набързо за задвижване на въображението и почвайте да рисувате вълшебни защитници. И когато чуете “Искаш ли да поиграем?”, опитвайте се винаги да казвате “Да”. Защото е важно за всички.

cross