fbpx

В началото учените ѝ дадоха името J35. После я кръстиха Талъкуа, което на езика на чероките означава "двама са достатъчно".

Това е косатката, която на 25 юли бе забелязана да носи и избутва с главата си във водата своето 200-килограмово мъртво бебе, за да го задържи още малко със себе си.

Още много всъщност.

Снимка: Center for Whale Research

В своята "Обиколка на скръбта" Талъкуа измина над 1500 км, повдигайки отново и отново тялото на бебето си в мига, в който то почне да потъва във водата. Така тя се подложи на огромно изтощение и невъзможност да намира достатъчно храна.

Ритуалът край тихоокенския бряг продължи повече от 17 дни, след което майката се сбогува със своето бебе, пускайки го да потъне във водите на Салийско море.

Снимка: TWITTER/CENTER FOR WHALE RESEARCH

Към тъгата ѝ са се присъединили и други косатки от стадото, обикалящо между Ванкувър и остров Сан Хуан, чиито местни жители разказват, че в един от дните, при залез слънце, група от 5-6 женски се е събрала в устието на залива, обикаляйки в кръг в продължение на 2 часа.

Ритуалът на косатките разкри мрачна статистика за популацията на групата китове, към която Талъкуа принадлежи: приблизително 75% от новородените през последните две десетилетия не са оцелели, а 100% от бременните косатки не са успели да родят живи бебета през последните три години.

Бебето на Талъкуа е първото живо родено в стадото от 2015 г., но е оцеляло само около половин час, съобщи The Washington Post. Освен замърсяването, сред основните причини за все по-трудното оцеляване на този вид е гладът в резултат на  безпощадния улов на сьомга от хората (който преди три месеца канадското правителство обеща да намали с 25-30%).

17-дневното траурното шествие на косатката показа, че тя изпитва страдание, предполагащо някакво ниво на когнитивни функции. Заради изследванията, че китоподобните (китове, делфини и сходни морски обитатели) са не само по-умни, отколкото се е смятало, но и притежават високи нива на емпатия и емоции, редица учени предупреждават, че тяхното унищожаване е повече от просто убийство на определен брой индивиди.

Това е убийство на цяла култура – понятие, което очевидно не важи само за представителите на човешкия вид.

Дългото сбогуване на Талъкуа с бебето ѝ предизвика не само интереса на природозащитници и учени, но и огромна човешка съпричастност, родила поезия, музика и картини, посветени на майката косатка и нейния изчезващ вид.

cross