fbpx

Наскоро синът ми ПРЕД МЕН опита да си бръкне с пластмасова вилица в окото и ето ме - доживях момента, в който се чух да изричам репликата, апогей на мъдрите ми майчини напътствия за живота, а именно:

НЕСИБЪРКАЙСВИЛИЦАВОКОТО!!!

Сега, ако сте някой по-пунктуален човек, ще забележите, че нищо не съм казала за лъжица, нож и отвертка, тоест, може да се направи обосновано предположение, че му забранявам да си бърка в очите само с вилица, пък с лъжица му давам да гребе на воля. За щастие, детето е само на три и половина и не може да прави обосновани предположения като вас, но аз пък седнах и направих няколко такива.

Първо. Ето, значи, откъде идвали заканите и тъпите лафове за забиване на вилици в очи. То наистина съществувало – имаш око, имаш вилица, колко му е да вържеш две и две, дето се вика.

Второ. Някъде май бях чела, че децата все пак имат някакъв инстинкт за самосъхранение... или пък бяха само децата на хиените и орлите?? Ако е второто, защо се наричаме венец на природата, като до петгодишни (ПОНЕ!) си бъркаме с вилици в окото, падаме си върху главите (повтаряемо) и прочие застрашаващи живота идиотщини?

Трето. Как се справят майките в природата, когато родят дете? Лисицата дали се притеснява, че малкото лисиче ще си бръкне с кокоши нокът в носа и ще си разпори корема на някой плет? Какви ли трудности срещат животните в отглеждането, дали им е по-трудно, отколкото на нас, венците на природата?

Третото, да ви кажа, най ме заинтригува.

Защо, по дяволите, сме венец на природата, попитах се? Ти, по-конкретно, Красимира, венец ли си въобще и ако да - откъде-накъде??

Търсейки отговор на този мистериозен въпрос, реших да поразмишлявам как ли се развива животът на майките с деца в тая ми ти природа, и как се справят те в трудни ситуации.

ХРАНЕНЕ

Значи, взимаме, да речем, една лъвица на име Марияна. Родила, жената, няколко лъвчета, и като дойде време за хранене, просто ги пита - „Деца, гладни ли сте? Искате ли антилопа за вечеря“?, и те казват ДА!!

ВСИЧКИТЕ КАЗВАТ "ДА!"!

И тя отива, и трепе антилопа, без да се притеснява дали в 7 вечерта ще намери безглутенова антилопа, пък да е с ниско съдържание на захар, пък да няма брашно и гума арабика, да е расла на чист въздух и да е обработвана само със зехтин екстравърджин.

Просто една чиста, натурална антилопа. След което стоварва трупа на поляната, челядта се събира и започва доволно да хрущи и да лочи.

БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ.

Без цупене „Ама аз исках антилопа НА КЛЕЧКА, а не ВЪВ ФУНИЙКА“ или "УУУУ ГАДНОООО, АЗ ТОВА, ЗЕЛЕНОТО ЧЕРВО, НЕ ГО ИСКАМ"!

Не се чуват крясъци „Не този кокааааал!!!“ (последвани от хвърляне на кокала на земята), „НЕ РЕБРО!!! ВАФЛА!!!“, не се тропа с лапи по земята, никой не се мята театрално по муцуна насред тревата, и със сигурност никой не тича сърдито към хладилника, не го отваря с трясък и не вие като чакал пред рафтовете, повтаряйки думата „ШОКОЛАААААД!!!“, докато лампата в хладилника не започне да мига от звуковата вълна.

Няма разсипана супа, няма чекнене и съответно – падане от столовете, докато се яде пиле. Няма сплъстен жълтък по косата и мокета - то въобще мокет няма, камо ли жълтък.

Просто едно чисто, прецизно, хирургично хранене, състоящо се от звучно дъвчене на бъбреци, жлъчки и уши. След това всички лягат в тревата, и заспиват без да гъкнат, защото тва е лъвица, а не Красимира Хаджииванова, и всички знаят, че не е много умно да я дразниш!

ПРЕСИЧАНЕ НА УЛИЦА

Не знам как е при вас, но аз все още не съм постигнала пълен и безапелационен успех с урока за спиране накрая на тротоара. Какво ли не пробвах – обяснявам, умолявам, чертая ужасяващи сценарии, после в обратния ред, но резултатът все още е далеч от задоволителен.

Сега, вярно, че това е едно дете, родено под знака на Водолея, а Водолеите са хора, които са така... малко своенравни. Малко на кестерме. В смисъл, че не се е родил още човекът, който ще им каже как ще пресичат, откъде ще влизат и излизат, и прочие досадни обществени и архитектурни ограничения.

Да си представим сега обаче как пресича майка зубър с дете зубър, тръгнали на разходка из резервата Масай Мара.

Тича малкото зубърче напред като алтаво, на хоризонта се мержелее река Мара, а в нея - фрашкано с крокодили с най-различни размери и модели. Дизелов крокодил, бензинов крокодил Х6 и чисто нови, лъскави модели електрически крокодили.

Търчи зубърчето, майка му и тя търчи, въпреки че е доста по-тежка и стара, а и не е ходила на педикюр от миналия февруари, но успява да го настигне бързо, защото не влачи раница с топки, якета, шишета с вода, мокри кърпички, Фенистил, рогче със сирене, банани, телефон, дамски превръзки и тротинетка, като някакъв катър, нали.

Няма нужда тая майка да крещи като невротичка, та да я чуе цяла Танзания, защото детето зубърче има нещо, наречено ИНСТИНКТ. То не цвърчи радостно, защото си мисли, че майка му го гони да си играят, нито пък тича напред, гледайки назад ЕДНОВРЕМЕННО.

То просто стига брега на реката и СПИРА.

Затова, логично, и майката не си прави труда да реве в долината колкото сили има:

СПРИ ВЕДНАГА, АСЕНЕ, ЧУВАШ ЛИ КАКВО ТИ ГОВОРЯ, СПРИ, И МЕ ИЗЧАКАЙ ДА ТИ ДАМ КОПИТО И ДА ПРЕПЛУВАМЕ ЗАЕДНО!!! НЕ ВИЖДАШ ЛИ КАК ХВЪРЧАТ ТЕЗИ КРОКОДИЛИ, ЩЕ ТЕ ТРЕСНЕ НЯКОЙ И ПОСЛЕ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ??? КЪДЕ СИ СЕ РАЗБЪРЗАЛ И ТИ, БЕ, ТЪПАК, ПО ТИЯ ТЕСНИ БЪРЗЕИ, ЩЕ ОТНЕСЕШ НЯКОЙ СЛОН, МОЖЕ ЖИРАФ ДА ИЗЛЕЗЕ, БОЖЕЕЕ, НАПЪЛНИ СЕ СЪС СЕЛЯНИ ТОЯ РЕЗЕРВАТ, КОЙ ВИ ДАВА КНИЖКИ!!!

Няма такова нещо.

Има просто една нормална разходка из саваната, без крясъци, нерви и стрес. Една майка и едно дете в пълна хармония. То не бърка с копита в олуците, не се катери по витрините на магазините. Виждали ли сте зубърче да застане пред дупка с кал и да се избуха право в нея с чисто новите си сухи маратонки?

Не сте.

Въобще, лесно ѝ е на майката зубър. Спокойно може да си подхване детето, да влезе в плод-зеленчука, да мине през магазина за сирене, да пресече и да иде до НДК – никой не реве, не се тръшка и не се опитва да се вреже в средата на движението.

Блазе ѝ.

В МАГАЗИНА

Отново не знам как е при вас, но при мен ходенето в магазин с дете протича така.

Искаш ли да идем до магазина, да вземем месо, сирене, хляб, сок, да направим вечеря, и да ядеш?

ДАААА!!! 7364&&%%%% (цвърчене, подскачане на два крака, после на един крак и последващ удар във вратата)

Добре, тръгваме. Дай да сложим обувките.

НЕ!! НЕ ИСКАМ ТЕЗИ!! ДРУГИТЕ!!!

Добре, другите. Нали ще ходиш до магазина?

ДА!!!


Излизаме.


ГУШИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!


10 минути по-късно.

Три пържоли, моля... ОСТАВИ ВЕДНАГА ТОВА, НЕ НИ ТРЯБВА!! Извинявайте, не викам на вас! АБЕ, ОСТАВИ ТОЗИ КАШКАВАЛ, ИМАМЕ ВКЪЩИ!! Да, три пържоли, благодаря ви. ЕЛА ТУКА И ГЛЕДАЙ НАПРЕД, КАТО БУТАШ КОШНИЦАТА. Извинявайте, госпожо, лошо ли ви удари в коляното? СЪЖАЛЯВАМ, КАКВО ДА НАПРАВЯ. Какво?? Не, само пържолите искам, благодаря ви! ЕЛА ТУКА ВЕДНАГА И НЕ ПИПАЙ ЯЙЦАТА!!! (кво ме гледат тия хора, се едно не са имали деца). ЕЛА ДА ВЗЕМЕМ СОК, ИСКАШ ЛИ СОК? ЕТО, ПРЯСНО ИЗЦЕДЕН, НЕФИЛТРИРАН, НЕГАЗИРАН, НЕПОДСЛАДЕН, ВЪОБЩЕ – НЕ СОК, А АМБРОЗИЯ. ЕЛА ТУК, ТИ КАЗВАМ, ОСТАВИ ТОВА, ТОВА Е ХРАНА ЗА КОТКИ!! НЕ ЯЖ ЛЕДА ОТ ЩАНДА С ФРЕШОВЕТЕ!!! Сега ще чакаме на опашката. Госпожо, защо не минете най-отпред с детето?? (с надежда). АМИ ЩЕ МИНА, ДА ВИ КАЖА, БЛАГОДАРЯ. СТОЙ СЕГА ТУКА!!! Боже, кой е направил вратите да се отварят толкова лесно – аз сега портмоне ли да гледам, пържолите ли, детето с кошницата ли да не излезе насред улицата и да се завре баш под някой камион? ЩЕ ПОЛУДЕЯ!! Не, не на вас, какво искате пък вие? Пет стотинки? Имам, сигурно, момент – СТОЙ ТУКА ТИ КАЗВАМ, ДА НЕ СИ МРЪДНАЛ!!! САМО ДА СИ МРЪДНАЛ! (ето, сега ако имах вилица, щях да си я забода три пъти в окото).

Тръгваме си.


ГУШИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!

А сега да видим как пазарува маймуната Десислава, която е тръгнала да готви телешко варено, но е открила, че няма нито телешко, нито картофи (досущ като маймуната Красимира, и тя така готви телешко варено).

Тръгва Десислава към кварталното дърво с банани и нарамва детето маймун на гърба си. Никой не плаче, че не иска с тези чорапи, а иска с другите. Също така никой не настоява да излиза със зимна грейка през лятото и да вземе всичките си колички със себе си.

До дървото се стига спокойно, защото досущ като детето зубър, детето маймуна също има инстинкт за самосъхранение, и не се втурва с тротинетката към Хипопотам петица, който препуска със сто километра в час през гората.

Десислава ходи спокойно, елегантно, не ѝ се налага да взима по 7 информирани решения в минута и не повтаря като улава „не ближи тоя стълб, защо го ближеш, знаеш ли колко е мръсен??“.

След това стига до дървото, откъсва си, жената, каквото ѝ трябва, даже може би има време и да се поогледа, па да си купи гащи, да изсмуче някое насекомо, а защо не и да изпие един нектар с някоя приятелка на Витошка???

В края на краищата, никой около нея не блъска невинни граждани с колички в коленете, не дърпа кори с яйца, не събаря пликове с хляб и не крещи в екстаз

ИСКАМДА ПИПНА РИБАТАААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!

Няма такова нещо. Затова и Десислава няма тъмни кръгове под очите, аритмия и повишено кръвно налягане, а серумните ѝ нива на магнезий са разкошни.

Просто една маймуна, излязла на пазар с детето си.

Блазе ѝ.

Разбира се, аз съм наясно, че всичко това е малко преувеличено. Знам, че смъртността в саваната е много висока, защото отвсякъде дебнат кръвожадни бактерии, тигри, лешояди и раздразнителни хипопотами, както и ревниви мъжки лъвове, които искат да утрепят цялото семейство на Марияна и да я оплодят наново.

Но все пак, ВСЕ ПАК! От научно-популярните програми съм останала с впечатлението, че децата в животинския свят доста бързо схващат как да ловят сьомга в леденостудена река и как да замъкнат труп на зебра на дърво. Как да оглозгат ребро от слон и да преминат буйна река без да се нанижат на алигатор.

А ние какво?

Години наред вилици в окото, изскачане на улицата, чукане с чук по пръстите, скачане от дивани и слагане на ЦЯЛАТА ръка върху врял котлон. Лепенки, антибиотични пудри, спрейове и много, много обстоятелствени обяснения защо не трябва да се стои ПРЕД или ЗАД люлката, когато на нея има друго дете, което се люлее.

И всичко това, за да кажем накрая, че сме венец на природата.

Голям келепир, няма що.

Често ми се случва, когато с други хора обсъждаме как изглежда София и какво се прави за това да изглежда приветлива и красива тази ни столица, да чувам следното:

„Ама виж пък, МНОГО стана хубава сега Витошка. С тия цветенца по лампите, и тези нови плочки! Много по-добре отпреди!“

и аз, уважаеми съграждани, малко започвам да заеквам, защото, от една страна НАИСТИНА е по-добре отпреди, но то всичко е по-добре „отпреди“, когато булевард Витоша приличаше на голяма котешка тоалетна, посипана с чакъл и прахоляк.

Но от друга страна.... наистина ли? Пет канчета с теменужки и плочки в неописуемо отегчителен цвят, които на доста места вече са счупени – наистина ли е МНОГО по-добре и хубаво отпреди, или просто толкова ни е писнало да е гадно, че само да сложат пет бежови плочки и три тенджери с мушкато, и умираме от радост?

След това същият сценарий се разви и в НДК – след доста ремонти, прахоляк и десетки изхарчени милиони, в НДК към ден-днешен има три закачливи чешми в различни размери, сменени плочки (ама само до половината, сега ги сменят в другата половина), една-две рампи за велосипеди и колички, едно СОЛИДНО количество теменужки и поливна система за въпросните теменужки, която, като я пуснат, трябва да газиш наоколо с рибарски ботуши. Добре че поне демонтираха онази чутовна простотия, която освен грозна беше и опасна.

Както вече сигурно разбирате, не са едно и две нелепите изпълнения из този наш прекрасен град, които вадят очите - и повечето могат да бъдат обединени под наименованието „архитектурни (с извинение към науката) и инфраструктурни нелепици“. Колко са много и колко са нелепи можете да видите сами от снимките на жители на града в групата "Път за бебешки колички" или в "Спаси София" - някои от тях са феноменални!

Развила съм усещането, че в този град се действа по следния начин: общината (или инвеститорът) праща свой таен полусляп пратеник, който броди маскиран из града, харесва си кьоше или още по-хубавото – някое централно място, бодва пръст и казва:

„Ей тука, начи, много ми се ще фонтанче!“

и докато се усетиш, ето ти проект за биде насред булевард Витоша, баш на най-сгодното място!

След това бързичко, преди някой да се е усетил, идва популярната група „Кьопав майстор“, с която общината е сключила доживотен договор, натрупва едни мозаечни плочки, слепва ги там с каквото се слепват плочките, слага четири църцорещи В РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ каналчета, и казва:

„ИскАхте фонтан – е ви фонтан!“

след което си отива завинаги.

А фонтанът остава там, като паметник на селския площад, изнемощяло плюе вода по глезените на пешеходците в продължение на 3 седмици и накрая общината спешно издава нареждане църцоренето да бъде преустановено. Все пак, ДОРИ и в това кметство има хора с нормално зрение и съвест, които малко ги хваща срам от слабоумното изпълнение.

И с това всичко приключва.

Сега, вярно е, че по някое време от Столична община спускат анкета към уважаемото гражданство на тема КАКВО, АДЖЕБА, ДА ПРАВИМ С ТОВА БИДЕ?, гражданството мигом отговоря единодушно с МАХАЙТЕ ГО ВЕДНАГА, АКО ОБИЧАТЕ!!!, общината отговоря лаконично с ЕМИ... ДОБРЕ и отива да прави по-важни работи.

Но това беше преди около 3 години.

До ден-днешен този архитектурен цирей стърчи гордо насред единствената пешеходна зона на столицата и примамва деца да се катерят по него, да се подхлъзват и хубавичко да си разбиват главите в мозаечния праг.

Да не говорим, че заради него затвориха за преминаване цяла улица и обърнаха движението по всички съседни. Но, наистина, това са едни съвършено незначителни неуредици на фона на факта, че насред най-централната столична улица имаме биде-фонтан!!

Да не би Париж да има биде? Или пък Рим??? Аз ще ви кажа – няма. Рим в частност има само фонтан, в който разни световноизвестни актриси сластно се плацикат, но дори и той не може да се мери с феноменалното Витошко Биде (да не се бърка с Витошко Лале, което е писта).

И сега, за да не кажете, че съм голословна, ще ви посоча още няколко своеволия и грозотии из тоя клет град.

Малко след бидето, в посока НДК, миналата година мистериозно изникна една помпозна четка за баня, поставена върху огромно бетонно блокче, върху което пък са сковани пет летви, създаващи далечна прилика с пейка (ама много далечна), четири от които вече са счупени.

Това, уважаеми хора, е една четка, тържествено стърчаща на фона на планината, без никой да знае какво означава тя, на какво е символ и защо, по дяволите, е забучена насред пешеходната зона на столицата.

Впоследствие разбрах, че това било глухарче - символ на Евровизия. Горките създатели на глухарчето едва ли знаят, че в София то стърчи като мостра от магазин за оборудване на баня. Ръждасяло, олюпено, без нито един обозначителен знак, табелка или поне листче, залепено с тиксо, на което да пише:

ЗДРАВЕЙТЕ, НЕЩАСТНИЦИ! ТОВА ТУК Е ГЛУХАРЧЕ - СИМВОЛ НА ЕВРОВИЗИЯ. ИЗВИНЯВАЙТЕ, ЧЕ ИЗГЛЕЖДА ТОЛКОВА ГРОЗНО – ПРОСТО ТОЛКОВА СИ МОЖЕМ. ПРОСТЕТЕ НИ.

Но нека преглътнем четката и продължим по-нагоре, защото там ни очаква още по-голяма хапка за преглъщане, а именно чудовищното НЕЩО, поникнало на ъгъла на булевард „Витоша“ и бул. „Пенчо Славейков“, видно с невъоръжено око и от Космоса.

Ако никога не сте виждали син кит – сега му е времето. Минете, вижте, пипнете го, гледайте да не ви стане лошо от мащабите и после се опитайте да си отговорите на въпроса ЗАЩО?

Защо, противно на всякаква архитектурна (и не само) логика, се позволява да се строят чудовищни сгради на места, на които ще скрият най-ценното на този град – планината до него?

Защо (и кой!) позволява в града да се поставят редица нелепи архитектурни и инфраструктури решения, които са в разрез с логиката и естетиката на околните сгради?

За последното също давам пример - сградата на Европарламента на улица „Раковски“, стъклено-синият параход, пуснал котва насред всички останали коренно различни по вид сгради. Ако още не сте го виждали, защото в последните 6 години сте били в кома или сте емигрирали в Мадагаскар - блазе ви!!

Снимка: Dnes.bg

Въобще – защо??

ЗАЩО?

Разбира се, да не мислите, че някой ще ни каже защо. На кого му пука, че някой пита „защо“ постфактум – когато всичко е построено, зазидано и добре наплескано с плочки, мозайки и вар! Единственото, което можем да направим, е да опитаме да попитаме ЗАЩО? предварително, така че да предотвратим овреме следващи подобни изпълнения.

И сега слушайте - поредното такова е напът да стане реалност само на няколко километра от гореописаните бидета, сини китове, параходи и четки.

На ъгъла на булевард „България“ и бул. „Гешов“ бурно се подготвя строеж на 44-етажен небостъргач (то дори написано звучи нелепо).


В момента теренът все още представлява градинка – зелена площ с дървета, през която живеещите там минават, за да излязат на булевардите. Фирма НИКМИ обаче (която е автор и на синия кит на бул. „Славейков“ и бул. „Витоша“), упорито се опитва да я застрои с небостъргач, наречен, незнайно защо

„Новият символ на София“.

Плановете бавно, но сигурно напредват - преди дни градинката беше оградена с телена мрежа, отрязвайки и един от изходите на квартал „Стрелбище“ - улица „Майор Първан Тошев“, а вчера багери са започнали да разрушават улицата.

Да, правилно прочетохте - заградена е улица в квартал, така че хората да не могат да минават по нея, и набързо в заградения участък са пуснати багери - всичко това, разбира се, в името на оригиналната идея да бъде построен „нов символ на София“.

Блокадата на булевард "България" снощи. Снимка: Фейсбук група "Помощ за Стрелбище"

Като ответна реакция жители на квартала с всички сили се опитват да предотвратят изграждането на 44-етажен бетонен небостъргач до домовете им – снощи блокираха въпросното кръстовище и спасиха за неизвестно колко време улица „Майор Първан Тошев“ от разрушаване (на фона на факта, че в София е град, в който има квартали без улици, като Витоша и Манастирски ливади, разрушаването на съществуващи такива е наистина арогантно).

Гражданите от „Стрелбище“ търсят и имат нужда от всякаква помощ, общуват напоително с институции и са създали група във Фейсбук, наречена „Помощ за Стрелбище“, в която всеки желаещ може да се включи и да се информира за казуса (а той, типично по български, е вълшебно заплетен).

Накратко – от 2009 г. статутът на терена е зелена площ, като предназначението му е защитено с промяна в Общия устройствен план на града. Столична община иска да го запази като градска градина и на това основание на два пъти главните архитекти на София отказват да допуснат промяна, която да позволи строителство. Със свои решения Върховният административен съд обаче е отхвърлил отказите на Столична община.

Надълго – вижте тук

Аз, без да съм жител на квартал „Стрелбище“, искрено съчувствам на хората там. Безочието и наглостта, с която се разрешават и осъществяват безобразни архитектурни и инфраструктури решения в града, за които почти никой не разбира преди те да се окажат факт, са наистина влудяващи.

Затова, ако сте от квартал „Стрелбище“ или от съседните квартали, или просто сте човек с отношение и позиция по въпроси, които засягат всички (а строеж на 44-етажен небостъргач на метри от трети лъч на метрото, от жилищни сгради и ВЪРХУ градинка с дървета e въпрос, който засяга всички жители на града) - влезте в групата, разгледайте снимките, прочетете материалите.

Все пак, както разбрахме, това ще е новият символ на София, въпреки че не си спомням някой да е излязъл и да ни е питал:

А ВИЕ ИСКАТЕ ЛИ НОВ СИМВОЛ НА СОФИЯ НА 44 ЕТАЖА?

Нито знам кой, по дяволите, е старият, а също и какво му е, че трябва да бъде сменен с нов?

Не е ли планината Витоша вечният символ на София – защото ако е (каквато би била логиката във всеки друг нормален град по света), целенасоченото засенчване на планина посредством небостъргачи е нахално, а опитите да отнемеш символиката от една планина и да я подариш на нещо с 44 етажа – глупаво и жалко.

Въобще, както виждате, има много въпроси. И точно сега е моментът да ги зададем - предварително, а не след като е станало късно, когато поредният нелеп и стъклен параход ще е акостирал в някоя градинка, на фона на планината или върху самата планина (дано само не давам идеи).

Защото София не е Дубай, нито може да е Дубай. Но не е и Димитровград (въпреки че на места доста прилича, особено на Ларгото), нито пък е село, в което всяка приумица гордо се пльосва на площада, та всички да я видят.

Но понеже никой не знае какво точно Е София и как трябва да изглежда, за съжаление, тя бавно се превръща в смесица от трите.


Мая Цанева, освен че е създател на гражданското сдружение За безопасни детски площадки, е и от редовните автори в Майко Мила! Под първия ѝ разказ “Приспи Митко – игра за напреднали” се развихриха доста дискусии, след това тя ни разходи из семейните Упражнения по „Татко“ и наскоро ни сподели и какво е да изкараш Любов по време на... варицела
. В днешния си текст Мая е малко ядосана - заради двойните стандарти във възпитанието на децата, а и заради някои лъжи. Ето какво я тормози, пък вие може да се включите с коментар!

**************

Като родител, едно от ключовите умения, от които имаме нужда, е да се научим да бъдем толерантни. Да не даваме непоискани съвети и да приемем, че, както се казва в Ана Каренина, "всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“.

В моя вариант цитатът звучи така: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко щастливо семейство е щастливо посвоему.“

Вече три години и половина аз се опитвам да бъда толерантна, да не си пъхам носа в чуждо възпитание и да отвръщам на непоисканото мнение с учтива усмивка. Наскоро обаче телешкото ми търпение достигна до границите на кипене, когато в рамките на няколко дни се сблъсках с нещо по-неприятно от натрапчивото и непоискано внимание – лъжите.

Всички знаем, че честността е спорно понятие в света на родителите и децата.

Да, заекът отмъкна всички шоколадови яйца и днес не можеш да ядеш шоколадови яйца!

Мамо, няма ли сок?

Няма, фабриката е затворена.

Лъжем децата си. Признавам си. Но играта загрубява, когато започнем да се оплитаме в лъжи и спрямо родителите около нас. Понеже тогава идва детското „защо“ – предизвикателство за 1 млн. долара. Ето моето предизвикателство за вас. Аз го спечелих, но трудно.

Мамо, искам да карам колело на улицата!

Не може, там минават коли!

Искам и аз като Петьо, него защо баща му го учи да кара на улицата?

Ъъъъъ....

Децата притежават чудното умение да задават неудобни въпроси в най-неподходящия момент.

Как да обясниш защо улицата е за колите, а не за малки деца с велосипеди, когато един много грижовен баща учи сина си да кара колело по средата на пътното платно на метри от теб.

Малко предистория.

Родителите на Петьо го гледат с много любов и с мисълта, че му осигуряват почти пълна безопасност. Той пътува на предната седалка в автомобила до баща си (супер безопасно, дума да няма!), за да е близо до него.

Почти не излиза на площадката, защото тя е мръсна и стара, както казва баща му, а децата тичат и са агресивни.

Петьо обаче кара колело на улицата, защото асфалтът е гладък и там не може да падне.

Той живее в една спорна почти пълна безопасност, но след години вероятно трудно ще разбере защо е опасно да возиш детето си отпред в колата и да караш колело на улицата, а не на тротоара.

Но това как да го обясня на детето ми?

Ето и друг пример, с който се сблъсках.

Коко е мило дете, което много обича бонбони.

Мамо, Коко иска бонбон!

Не може, майка му не позволява! Но ела да я питаме.

(питаме)

О, няма проблем да яде бонбон, аз мислех, че това са царевични пръчки! (казва майката)

След 30 минути….

Мамо, Коко и Пепи ядат от миризливите пръчки! Може ли и аз?

Не, не може. Нали знаеш, че пръчките са горчиви?

А защо те ядат?

Защото са им позволили.

Как допреди 30 минути майката беше ужасена от тях, а сега е съгласна, така и не разбрах.

Отговорът ми обаче не затвори устата на сина ми, защото и той не разбира. И продължава да ме пита:

„Защо не мога да …., като еди кого си...“

Ако бях уверена, че ще ме разбере, бих му отговорила, че да караш колело на улицата и да лъжеш е също толкова погрешно, колкото да твърдиш, че Земята е плоска. Е, Земята е кръгла и истината все някога ще те настигне, независимо колко надалече бягаш.

А и, честно казано, наистина не разбирам смисъла на това да се лъжем за толкова дребни неща, като дали даваме на детето да яде царевични пръчки или не му даваме, или най-лошият вариант - да лъжем, че не му даваме, за да изглеждаме готини пред другите! Аз лично няма да ви направя забележка, нито ще ви се меся във възпитанието, дори едва ли ще ми направи впечатление. Но лъжата със сигурност ще ми направи.

*Имената на участниците са измислени, разбира се 

cross