fbpx

Отвсякъде се чуват коледни звънчета, хохохохо-та и песента на Марая Кери, но в душата ви нищо не трепва? Това е остър симптом на коледна незаинтересованост – състояние, което може да бъде излекувано само с посещение в Mr.Bricolage, където дори най-тежките случаи претърпяват пълен обрат.

Там можете да се снабдите с различни видове елхи, играчки, лампички, коледни фигури, покривки, че и подаръци за родата до девето коляно може, при това – само с едно посещение. А за да ви дадем тласък с коледното настроение, ще раздадем три страхотни фигури на Дядо Коледа на трима от вас. Да си ги прегърнете и да си ходите заедно по улиците, и да викате на хората ХОХОХОХО, и да видите всъщност колко е хубаво да е Коледа. Как да си ги спечелите, вижте във видеото и коментирайте под поста във Фейсбук. Имате време до 26 ноември. Весела Коледа и джингъл белс на всички!🥰

Празниците са най-разобличаващите човека дни през годината. Може през останалата част да се правим на нормални и да не даваме израз на отклоненията си, но истината е, скъпи приятелки, че по празниците маските падат, задръжките – също, и всичко става ясно, няма шест-пет, и въобще – сещате се какво искам да кажа.

Празниците са времето, когато си ПОКАЗВАМЕ РОГАТА.

Разбира се, по Коледа това е най-видно – първо, защото е краят на годината, вече прекалено дълго време сме се крили и престрували на нормални, и сърце юнашко не издържа. И второ – истерията по Коледа е като нито една друга празнична истерия.

Помислете си само – вие виждали ли сте такава натопорченост по Великден? Или по Петровден? Не сте виждали, разбира се, няма и да видите.

На Коледа обаче става страшно и която от нас е успяла криво-ляво да се покрие през останалата част от годината, сега вече не издържа, казва си МАЙНАТА МУ!!!, и му отпуска края в подготовката и празнуването.

И ето сега, в навечерието на Коледа, настъпи моментът да се запознаем с основните типове майки (и въобще жени) според това как се подготвят и празнуват Коледа.

Създала съм един кратък и стегнат списък, по който да се ориентираме с кого си имаме работа тази Коледа, та когато отидем на гости у някоя приятелка, която до вчера е била нормална, а днес се държи като улава, да не се изненадваме много.

МАЙКА-ЕНТУСИАЗИРАН ТРАДИЦИОНАЛИСТ

Доста често разпространен тип. Имат малко календарче в портмонето си и на него още на 3-ти януари отбелязват в кървавочервено датите 24, 25 и 26 декември – не че на самия календар датите не са отпечатани в друг цвят, но тези майки държат празникът да придобие една твърда категоричност.

На 1 ноември къщата им осъмва украсена, елхата е забодена тържествено в средата на хола, подаръците са опаковани в луксозна хартия, завързани със златиста връв и разположени под елхата във формата на коледна звезда, на вратата е закачен елхов клон, а музикалният фон вкъщи е ненатрапчив, но постоянен, с преобладаващ звук на звънци, и припеви за любов, ангели и коледен дух.

Къщата на тези майки винаги мирише на ябълки, канела и портокалови корички за ужас на всички останали нормални хора, у които мирише на каквото са си сготвили предната вечер.

На Бъдни вечер на масата има ТОЧНО 7, 9 или 11 ястия, и в никакъв случай – 2 или 8. Във всеки ъгъл е поставена сурвачка с вълна, пуканки и суха чушка, които майката сама е низала, прозорците са облепени с лампички, по фасадата отвън е закачен катерещ се Дядо Коледа, колата на тази майка има поставени рога, нос и еленска козина, децата са облечени в коледни пуловери, и въобще, всичко навява на мисълта, ЧЕ В ТОВА СЕМЕЙСТВО ЩЕ СЕ ПРАЗНУВА КОЛЕДА, ЯСНО ЛИ ВИ Е???

БИО-ЕКО-ВЕГЕТАРИАНСКА КОЛЕДНА МАЙКА

Набиращ сила тип майки, въпреки че никой не разбира откъде имат толкова сили, като ядат само корени и люспи. Подготвят се почти в последния момент за празника главно поради факта, че пазаруват само био-еко-органични храни, чийто срок на годност е около тринайсет минути, след което продуктите излизат на собствен ход от хладилника и си тръгват по живо, по здраво, и трябва да ги гониш по улицата.

Трапезата е скромна, тъй като био-майката е теглила потребителски кредит, за да приготви ошав от кюстендилски био сливи, както и за екологично чист лимец, поливан със сълзи от кошута, от който е омесила скромна погача с размерите на монета от 20 стотинки.

Останалите трийсет лева е инвестирала в коледни салфетки от рециклирани чорапи, носени от трудово експлоатирани шивачки в Шри Ланка.

В къщата на био майката всички постят целогодишно, дори и котката, която само така се нарича, защото повече прилича на изпосталял от глад плъх.

Гостите на тази майка получават подарък с кауза – зърна пшеница, които да посеят заедно напролет, лятото да си я ожънат и смелят, и на следващата Коледа да си донесат сами коледния хляб, защото по това време био-еко майката още ще изплаща кредита от предната Коледа и въобще вече ще вижда органична пшеница на куково лято.

МАЙКА-ЕКСЕЛ

Майката-ексел, както подсказва и името, е майка, която живее в Ексела, и той също живее в нея. И наред с всички формули и сметки за месо, кисело мляко, бензин, детска градина, калории и витамини, вътре има и КОЛЕДНА ФОРМУЛА.

По нея майката смята точното количество продукти, необходими за коледната трапеза, сметнала е колко ток ще похарчи, за да светят лампичките на елхата от 9 до 11 вечерта и най-важното – следвайки сложен математически модел, е изчислила кога през годината има най-малко хора по моловете, за да иде тогава и да купи коледни подаръци на спокойствие.

Според формулата този ден е 13 август, така че майката-ексел, за разлика от всички останали майки-нещастници, е готова с Коледа малко след Преображение, и веднага след това отива да си прави таблиците за Великден, докато вие се печете на плажа и тънете в блажено неведение, че ви се купуват коледни подаръци посред лято.

Най-голямото разочарование за тази майка е когато някой вземе, та умре непредвидено баш преди Коледа и ѝ оплеска цялата таблица, и тя трябва да седне и да пренапише цялата формула за преразпределение на порциите ошав и тиквеник. Ма умирайте по-организирано и планирано, бе, хора, каква е тая спонтанност!!

МАЙКА-РАБОТОХОЛИЧКА-НЕВРОТИЧКА

Коледа ли? КАКВА КОЛЕДА, БЕ?? Какво като е Коледа, бе, алооо, мързеливи лентяи, като тая майка има работа за целия китайски народ, и ще работи до седем вечерта на Бъдни вечер, и на Коледа, и на Великден, и на всички рождени дни на децата си, братовчедите си, родителите си, и на своя собствен рожден ден (въпреки че тя дори не помни кога има рожден ден), та затова е навила надве-натри сармите в 1 през нощта на 23-ти, натъпкала е няколко чушки с полусварен боб и си е легнала в 3, за да стане на другия ден в 7 и да работи, работи, работи, защото какво друго има да прави човек в тоя живот освен да се бъхти като вол, да оре, и да мъкне торби с кисело мляко и тоалетна хартия, а на Коледа – и с туршия, фъстъци и свинска плешка, понеже един път е Коледа и не върви всички вкъщи да ядат кюфтета от Лидъл И тогава, и защо всички се бутат така в магазините, като че ли им е за последно, и какви са тия задръствания по улиците, бе, АЛООООООООООООООООООО, кога ще си идете на село, бе, тъпаци, кой ви дава книжки, бе, защо не пукнете всички с гадните ви празници, освинване, преяждане, тъпчене, блъскане, ръчкане, пиене, пуцане, изпреварване и идиотските ви коледни пожелания, изпращани по имейли, телефони, съобщения, и кога ще започнете да работите и да вършите нещо в тоя живот, ше му * /=%%!!!! (не се чете)

СРАВНИТЕЛНО НОРМАЛНА, ЛЕКО НЕРВНА И ЦИНИЧНА, НО ЧУВСТВИТЕЛНА МАЙКА (накратко СНЛНЦЧМ)

СНЛНЦЧМ е тази майка, която до последно търчи по задачи, и си казва, че има още четири дни до Коледа, и ще напазарува всичко тогава, щото за кво да бърза, то времето е пред нея, хахах, да не е луда да ходи да пазарува една седмица по-рано, като някаква кокошка?!?

За всичко си има време: подаръци - на 20-ти, вино и плодове – на 21-ви, кисело зеле, чушки, боб и ошав – на 22-ри, остатъкът от забравените подаръци – на 23-ти, и на 24-ти – кротки занимания със семейството вкъщи, може да направи и коледни сладки с канела и един път в тая къща да замирише и заприлича на Коледа.

Изведнъж обаче майката установява, че ВЕЧЕ е 23-ти и графикът, абсолютно неусетно, ДОСТА се е сгъстил, което означава само едно – ГАЗ КЪМ МАГАЗИНИТЕ, при това с децата, защото детската градина вече е във ваканция, и… положението рязко преминава в кресчендо от типа какво стана, къде отиде това време, бе, защо пак нищо не успявам да свърша като нормалните хора???

Вследствие на това бързане се случват няколко неща: чорбата от киселото зеле залива подаръците за бабата и дядото, защото в бързината всичко се е озовало в една и съща торба, и сега шалът и чорапите смърдят на бидон със зеле.

Децата пък НЯМА да получат тези подаръци, които искат, защото човек не може да се добере до точно тези играчки в магазина без тълпата да му отскубне крак или ръка, затова ще получат ДРУГИ играчки и писмо-извинение от Дядо Коледа, че не е намерил това, което те са искали (защото майка им е тъпачка!), но догодина се заклева, че всичко ще е както трябва.

Бъдни вечер минава разкошно.

Дядото и бабата си получават вмирисаните на чорба подаръци, децата се тръшкат, ММ (моят мъж, бел. авт.) получава киселини от погачата и отива да се тъпче със сода бикарбонат, а майката се напива от нерви и зор, и се разревава на рекламата на Джъмбо. Дори механикът Христо се справя по-добре от нея, егати!!!

ХЕНДМЕЙД МАЙКА

Леко досаден тип майки, които ПРАВЯТ ВСИЧКО РЪЧНО и карат останали майки да се чувстват като пълни дебили, които не могат и една пуканка да нанижат на конец, ако щé от това да им зависи животът.

Тая майка сама шие коледната си покривка, сама си прави коледната посуда от глина, рисува си коледни играчки от дървен материал, облечена е в ръчно ушита рокля, има ръчно правени бижута, черпи гостите с ръчно правени сладки, сама е измайсторила подаръците и ги е опаковала в най-оригиналния вид опаковка, която не би хрумнала на никой друг, и накрая на всички им идва собственоРЪЧНО да ѝ извият гръцмуля, но не го правят, защото е Коледа, а и не е възпитано да удушаваш домакинята си само защото те дразни с уменията и талантите си.

************************

Ето това, съвсем грубо представени, са видовете майки, обобщени по начина, по който преживяват Коледа. Както казах и в началото, всички ние може да сме напълно нормални през останалата част от годината или по-скоро така да си въобразяваме, но дойдат ли светлите християнски празници, истината излиза наяве. Ми кога да си покажем магариите, ако не по Коледа, бе?? Затова не се притеснявайте, ако сте се открили в някой или повече от един от видовете - в края на краищата, хора сме, ще се приемем и разберем. Весела Коледа и важното е да сме живи и здрави (включително и психически)!

P. S. Сарми може да си направите и след Коледа, няма нужда да изяждате осемнайсет наведнъж.

P. P. S. Баклава - също.

След като ни сподели, че истински я е страх от момента, в който синът ѝ ще стане първи клас, Мая Цанева е тук, за да ни каже, че декември е един ужасен месец за несръчните хора. Няма как да се радваш на цялата празнична суматоха, изискваща печене, рязане, украсяване и куп други дейности от графата "ръчен труд", ако ръцете са ти завряни в... е, някъде, откъдето явно не могат да бъдат извадени, за да турят малко коледен възторг на клонче. Признаваме си, напрежението е голямо, а общественият натиск – още по-силен, защото се очаква всички да можем всичко, а макар и по Коледа, невинаги стават чудеса.


Ако някой ме попита харесвам ли Коледа, краткият отговор би бил „да“, а дългият „да, но...“ Това „но“, което прави празничният месец леко или силно дразнещ – според деня и задачите, не са обичайните заподозрени Марая Кери или Дядо Коледа, който търси бързи кредити заради Снежанка по бикини или заради адското пазаруване. Не, не и не. Ще понеса всичко това, но не и възторженото и захаросано желание да творим коледни красоти всички, заедно, по възможност в големи количества и с възторга на дете, получило барабан за празника.

Аз съм с голямо въображение, но с две леви ръце. Вървя в комплект и с чифт недовиждащи очи, което затруднява силно каквото и да е усилие за изрязване по-фини линии, рисуване на изящни снежинки върху меденки, а не на последно място прави почти невъзможно ръчното изработване на ангелчета или снежковци.

Спомените ми от часовете по трудово обучение в училище (леле, колко съм стара!), са свързани с адски усилия да ушия гоблен на коте или куче, да изрежа фигура на елхичка в линолеум и да сготвя подобие на сандвич с яйце и сирене. По рисуване ми пишеха добри оценки, защото бях и съм добра в абстрактното изкуство, но на никого не му стискаше да сподели или анализира какво точно вижда. Поради тази причина аз съм голям почитател и сериозен потребител на магазини и майстори на фини ръчно изработени вещи и бижута и на изкуството като цяло. 

Но в живота на всеки родител идва ОНЗИ месец – декември, през който всички кошмари (или мечти), свързани с печене на килограми празнични мъфини, курабии и сладки, се сбъдват, и то в добавка с доброволното, но желателно упражнение по „труд и творчество“, както си ги спомням от училище. И тогава голата истина кой е бил първи по трудово обучение, рисуване и готварство и кой е плел гердани от макарони като по-лесно и безопасно занимание, а после е пържил яйца и ял филии с кашкавал до първото сериозно гадже, лъсва като бронята на коледната шейна.

В края на октомври, за Хелуин, синът ми беше поканен на домашно парти. В чата след поканата веднага някой зададе болезнения въпрос: „Кой какво ще носи?“. Под него се появиха дежурните отговори –  мъфини, сладки, кекс... Аз прочетох и написах кратко: „Да взема вино?“. Няколко палчета потвърдиха нуждата от вино при наличието на около 10 деца, много шоколад, сок и сладкиши. Все пак реших да постъпя като отговорен родител и попитах дали да не донеса нещо и за децата. Виното ме освободи от участието в състезанието за мъфин на годината и купих за децата нещо зловещо – карти помагала за учене на букви и цифри на български, английски и немски. Признайте ми, че това изисква въображение и остава послевкус, по-силен и от болки в стомаха след кофа лакомства!

Но дойде декември и моите неволи продължиха. Настъпи време да нижем пуканки за тържеството на децата. Ето как протече разговорът в родителско-учителската група онлайн:

– Здравейте, моля, донесете наниз пуканки за калпачетата на коледарите.
– Колко броя?
– За момчетата. (Явно момичетата нижат пуканки, а момчетата ги носят и изяждат после)
Аз: Всеки за своето дете или някой за всички деца? (Моля те, моля те, някой да обича да си играе с пуканки!)

Пауза в чата

Майка 1: Аз мога. Ако някой иска, може да помогне.
Няколко възторжени емотикони летят в онлайн пространството.
Аз: Аз съм силно несръчна, но мога да купя пуканки.

Помислих си да напиша, че мога да предоставя вино за мезе и за утеха или награда за доброто дело, но реших да запазя благоприличие. Не бях сигурна дали след това нямаше да ми пратят проверка за благонадеждност. Подарих вино на майката след тържеството.

Отървах се и този път, ух... Но няколко дни по-късно дойде покана за работилница в занималнята в групата „за запознаване с народните традиции“ или накратко – елате да украсяваме елхички, да правим суровачки и т.н. Помислих да спестя информацията на сина ми по две причини – първо в същия ден имаше тренировка по карате, от което виждах много повече дългосрочни ползи, отколкото от клетия опит на майка му за народно творчество, и второ, защото той е единствената, но не и любима причина да се науча да сглобявам кораби, совалки и всякакви превозни средства. 

Обикновено първото сглобяване на конструктор с негово активно участие приключва на третата инструкция, а останалите 97 остават в моите крехки ръце и здрави нерви. Предполагам, че това ми се връща за пропуснатите часове в прилежно рисуване на принцеси и умилителни моменти в готварство вкъщи. Въпреки това предадох поканата на младежа, а баща му му обясни дългосрочните ползи от каратето. И така той каза „да“ на бойното изкуство и „не“ на народното творчество.

Но животът винаги намира начин да ти го върне. Дядо Коледа му донесе китара. А тя идва в кутия с неправилна форма и, за съжаление, в магазина нямаше добра жена със сръчни ръце, която да я обвие красиво и здраво в хартия с ангелчета. Но аз не съм вчерашна. Прибрах се, огледах се и какво се сетих? Имам мъж, син на инженер, с уклон към технически науки и точни измервания и прилежащия към него свекър. Е, малко са възрастни, за да минат за джуджета, но и те остаряват, нали... Връчих им китарата, хартията, ножици, тиксо и линия и ги оставих да си „играят“. Един час не чух ни звук, ни въпрос... и китарата беше опакована!

Сега остава да се справя с украсата на коледните ми курабийки. Станаха вкусни, но на вид напомнят повече на персонажи от филм за извънземни. Но Коледа е след цяла седмица и времето е мое! Стискайте палци коледните ми неволи да приключат със задоволителен успех!

Още от Мая Цанева може да прочетете тук.

Сигурно неведнъж сте се чудели как да подредите дома си, въпреки хълма от мръсни дрехи, под който се надявате да няма затрупана котка или някой роднина.

Неведнъж сигурно сте се борили срещу неизбежната центробежна сила на Бъркотията, която само чака да отидете да метете в спалнята, за да събори саксията с мушкатото в кухнята. Ако сте се уморила да завиждате на перфектни майки с 0 деца в Pinterest, които ви дават чудесни DYI (направи си сам) идеи как да декорирате за Коледа дома си от 425 кв. м. насред собствената ви борова гора, значи можете да разчитате на мен!

Чрез много неуспешни опити, счупени мопове, овикани деца и прочетени книги за фън-шуй, фенг-шой и фаншуи, най-накрая открих как да подредим и украсим дома си ВЪПРЕКИ децата, а даже с тяхна помощ!

Бебешките играчки са едно чудесно средство да внесете малко колорит и уют в иначе студения ви, стерилно чист мавзолей, който наричате "дом".

Има различни начини как да направите това с наличния инвентар. Нахвърляйте, уж небрежно, но стратегически и артистично, всякакви видове играчки по мебелите. Това ще придаде обем и плътност на вакуума, в който нещастното ви същество е попаднало между безброй деца и котки.

Поставете плюшени играчки на необичайни места, например под масата в кухнята, върху обувките и в саксията, за да придадете усещане за мистичност и лек намек, че сте всестранно развита личност и обичате да гледате "От местопрестъплението".

Когато очаквате гости, подходете с малко повече класа и се възползвайте от 18-те комплекта Лего, които синът ви е разсипал на пода преди четири месеца. За това време сте ги събрали на купчинка, не по воля, разбира се, а по-скоро при подритването, докато сте се спъвали в тях нощем, но сега е моментът да разпръснете купчинката неравномерно върху всички плочки в дома си, за да изглежда и подът ви пълен с цвят и живот.

Гостите ще са ви благодарни за извънредния фитнес да маневрират между лего блокчетата, а и вие ще изпъкнете като пластична майка в страхотна атлетична форма, която умело се движи ефирно, без да настъпи нито едно.

Не прибирайте сушилнята. Може понякога, в изблик на нервно разстройство или като предвестник на старчески изменения, сушилката в средата на хола ви да остава празна, но не се отпускайте така лесно, рискувате да лишите дома си от истинско и автентично средство за DYI арт-инсталация.

Когато върху нея не съхнат гащи, метнете небрежно, но все пак артистично, като в ИКЕА, старо оръфано от котките одеало, тази гледка винаги ще предизвиква у вас носталгия по родопските хижи и заскрежените прозорци на разказите за времето, когато Топлофикация всъщност е пускала топлина в София.

Използвайте сушилката и като помощно средство, за което прохождащото дете да се хване, докато го снимате как прави първи стъпки, а после и за да обясните на педиатъра откъде е тази синина на челото му.

Ако досега сте гледали на купа мръсно пране като на досие от ДС, което трябва да се трупа скришом в банята, погребано под плаща на огромна хавлиена кърпа (простряна там, за да скрие най-мръсните и тайни, като специалните гащи за цикъл) време е да осъзнаете, че не използвате на пълен капацитет този творчески декораторски актив.

Разделете огромния куп с мръсни дрехи на малки купчинки във всяка стая - това ще създаде не само уют и комфортна домашна семейна атмосфера, но и ще покаже на евентуалните ви гости, неприпаднали от миризмата на гащи, които чакат да ги изперат от миналия вторник, че не сте някаква повлекана, а имате гар-де-роб и еклектична музикална култура.

Защото само човек, който харесва Синди Лоупър, може да си купува толкова много дрехи в толкова много и различни цветове.

Флумастерите и пастелите не са само за часът по изобразително изкуство. Дайте червен флумастер на прохождащото бебе (следете го да не го изяде, все пак искате да декорирате, а не да прескочите хранене), а на 9-годишния - жълт пастел и ги затворете в едно помещение без книги, храна и телевизор за около 10 минути.

Те ще предадат целогодишен празничен дух на това помещение. За да се радвате на разнообразна декорация във всяка стая, позволете им да се докопат до трудовия ви договор или любима книга с автограф от автора, след което нахвърляйте по пода и мебелите небрежно, но артистично накъсаните и нарязани без причина листа хартия.

Често в празничната украса на дома забравяме едно пренебрегвано помещение - банята. Омажете с паста за зъби мивката, огледалото и дръжката на вратата. Използвайте, ако е възможно, два вида паста за зъби - розова и синя, за да покажете, че не само обичате естетиката в украсата, но и сте ЗА равенството на половете.

След като сте положили толкова много труд да придадете уют, семейна атмосфера и естетика на иначе чистия ви, болнично подреден дом, какъвто е бил преди да имате милион котки и деца, би било несправедливо да пуснете прахосмукачка и с мопа да заличите всяка следа от уникалната си DYI декорация.

Знам, че вътрешно едва се удържате да забършете отпечатъка от разляно кафе върху масичката в хола, затова най-добре просто покрийте петното с последния "проект" на зимна картина от тампони за грим, синя боя и клечки за зъби, който синът ви донесе от часа по Домашен бит и техника.

След време, когато решите да изхвърлите това, което котките са оставили от "зимната картина", децата ви ще могат да използват натрупания прах по масичката като алтернативно платно за рисуване и писане на нецензурни думички.

Ако са ви допаднали идеите за украсяване и празнична декорация на дома ви, моля, не правете нищо повече. Не чистете, не бършете прах, погребете прахосмукачката и никога не поглеждайте между ребрата на щорите.

Оставете природата и децата ви сами да се погрижат за уникалния личен стил на дома ви. След известно време ще свикнете с миризмата и вече няма да имате проблеми да пътувате сутрин в метрото.

cross