fbpx

ВНИМАНИЕ, РОДИТЕЛИ! ПОДАРЯВАМЕ УИКЕНД ЗА ДВАМА В ПЪЛНА ТИШИНА.🤫🤩🎁 Хотел Kashmir Wellness & Spa Hotel – Велинград ще отвори дверите на спокойствието и тишината за един от вас и неговия човек по избор, ако отговорите на условието, което ви поставяме във видеото. Гледайте и ни пишете коментари в този пост, а един от вас съвсем скоро ще се наслади на истинска почивка с любим човек.🥰 Имате време до 28 декември включително, на 29 декември обявяваме победителя.🥳

Пишете ни с коментари в страниците на Майко Мила във Фейсбук и Инстаграм.


ОФИЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА УЧАСТИЕ В ИГРА С НАГРАДИ „САМ СЪМ СИ ДЯДО КОЛЕДА“ от Майко Мила!

1. Организатор на Играта

Организатор на играта САМ СЪМ СИ ДЯДО КОЛЕДА“! („Играта“) е Мадърборд ООД, ЕИК 205122693, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1000, ул. “Червена стена” № 4, ет. 3

2. Период на провеждане на Играта

Играта ще се проведе в периода от 22.12.23 до 28.12.23, включително. Играта се провежда на територията на Република България.

3. Дефиниции

Настоящите правила на Играта съдържат термини, които имат следното значение:

3.1. „Организатор“ е Мадърборд ООД, ЕИК: 205122693;

3.2. „Участник“ е всяко дееспособно и пълнолетно физическо лице, с постоянен адрес на територията на Република България, което отговаря нa условията за участие по т. 4 по-долу и което се е включило в Играта като е отговорило, по посочения в тези правила начин, в играта „САМ СЪМ СИ ДЯДО КОЛЕДА“ ОТ МАЙКО МИЛА на уеб адрес https://www.facebook.com/MaikoMila.bg 

3.3. Спонсор на Играта е:  Арте Хотел

4. Право на участие в играта

В Играта могат да участват всички пълнолетни и дееспособни физически лица, които имат постоянен адрес в Република България. Лица, които са директно свързани с организирането и/или изпълнението на Играта, членовете на семействата им, както и техни роднини по права линия, нямат право да участват в Играта. 

5. Описание на наградите

Две нощувки в хотел за двама

6. Механизъм на Играта. Теглене и получаване на награда.

Участието в Играта НЕ е обвързано с покупка!

За да участва в Играта Участникът трябва да:

6.1. Отговаря на условията за участие в Играта по горната т. 4. 

6.2. Да посети уеб страницата на Играта на адрес: https://www.facebook.com/MaikoMila.bg и в Периода на провеждане на Играта да се регистрира за участие.

6.3. Към посочените в т. 6.2 условия, участникът трябва да напише в коментар под поста за Играта, анонсирана от Организатора коя е най-провалената ви почивка.

6.4. След изтичане на Периода на провеждане на Играта, Организаторът чрез софтуер за избиране на коментари на случаен принцип, ще избере трима печеливши, а те ще бъдат публикувани на https://www.facebook.com/MaikoMila.bg

6.5. Организаторът има право да отстранява участници в случай на и не само: използване на нецензурни думи, назоваване на марки и брандове с изключение тези на Спонсора или други причини. 

6.6. Победителите ще бъде обявени от Организатора в срок до 29.12.23 г. по следния начин – Фейсбук публикация на страница - https://www.facebook.com/MaikoMila.bg/ .В срок от 20 дни от уведомяването за спечелената награда по гореописания начин, всеки от печелившите участници е длъжен да се свърже с Организатора, за да се уточни получаването на наградата.

6.7. Наградите ще бъдат доставени от Спонсора на Играта

6.7.1. Всички печеливши ще бъдат уведомени допълнително за спечелените награди и от представител на Организатора/Спонсора чрез съобщение, обаждане по телефона или чрез имейл, съгласно наличните данни за контакт с лицето, освен ако изрично не са заявили отказ от участие в Играта.

6.7.2. В случай че не е осъществена връзка с печеливш участник в рамките на 72 (седемдесет и два) часа от обаждането и/или не е получено потвърждение за полученото известие и приемане на наградата в рамките на 72 (седемдесет и два) часа от изпращането на имейл, печелившият участник губи правото си да получи спечелената награда. 

6.7.3. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност при условие, че печеливш участник от Играта с награди е предоставил неверни, погрешни или неактуални данни за контакт.

6.7.4. Наградите ще се изпращат на печелившите чрез куриер на вписания адрес в системата на Организатора/Спонсора адрес или на адрес за получаване, изрично посочен от Участника при уведомяването му за наградата.

7. Ограничения

Всяко физическо лице може да участва в Играта само с един коментар. Не се позволява участието в Играта на  едно и също лице с повече от един профил в социалните мрежи.

8. Обща информация за наградите и печелившите Участници

Наградите не могат да бъдат заменяни за други награди или за пари в брой. Предоставяне на наградата на трети лица не е разрешено. Организаторът може да изиска от Участниците да потвърдят тяхната самоличност, чрез представяне на съответните документи включително на ангажирания куриер за доставка на наградите /ако се предвижда такъв/. При отказ от страна на печелившия Участник да потвърди самоличността си, същият губи правото си да получи наградата.

9. Защита на личните данни. 

9.1. Играта се провежда при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) и на Закона за защита на личните данни.

9.2. Организаторът и Спонсорът, в качеството си на администратори на лични данни, поемат задължението, съгласно разпоредбите на действащото законодателство за защита на личните данни, да събират, съхраняват и обработват личните данни, предоставени от Участниците в Играта, единствено за следните цели: провеждане на Играта, включително – определяне на печелившите Участници, предоставяне на наградите и обявяване на печелившите участници в социални мрежи, на интернет страницата на Организатора/Спонсора, в електронни медии или чрез други комуникационни канали, избрани от Организатора и Спонсора.

9.3. С регистрацията си за участие в Играта Участниците дават изричното си съгласие: личните им данни, а именно: три имена, телефонен номер, електронна поща, адрес както и други събрани във връзка с Играта лични данни, да бъдат обработвани от Организатора и Спонсора за посочените в т.9.2. цели. Участник, спечелил от Играта, дава изричното си съгласие за използване на неговото име и изображение (снимка) от Организатора, в качеството му на печеливш.

9.4. Всеки Участник има всички права по Общия регламент относно защитата на данните, включително, но не само, право на достъп, коригиране и изтриване на своите лични данни, както и право на ограничаване на обработването.

9.5. Организаторът и Спонсорът изтриват и заличават предоставените им, от участниците в Играта лични данни, при постигане на целите, за които са събрани, освен ако е налице нормативно изискване за тяхното съхранение.

9.6. Допълнителна информация относно обработването на лични данни от Спонсора, както и начините за упражняване на посочените в т.9.4. права може да бъде получена посредством „Декларация за поверителност и защита на личните данни“ на сайта на „Майко Мила” 

11. Нарушения

11.1. Забранени са действия, с които се цели вероятността за спечелване на Награда да бъде повишена посредством използване на средства и методи, различни и/или в противоречие с тези, предвидени в настоящите Официални правила. При установяване извършването на действия, които имат за цел и/или биха могли да доведат до манипулиране на резултатите при определяне на печелившите, Организаторът си запазва правото да дисквалифицира съответния участник и да го лиши от правото да получи спечелена в резултат на такива действия награда. Организаторът не е длъжен да мотивира или обяснява решението си за дисквалификацията.

11.2. Докладване на нарушения

В случай на подозрение за извършени нарушения, които са в противоречие с настоящите правила за провеждане на Играта, всички Участници могат да сигнализират за това на Организатора на следната електронна поща: info@maikomila.bg. Необходимо е Участниците да се идентифицират с истинските си имена и да оставят валиден телефон за контакт, с оглед проверка на фактите. Анонимни сигнали НЕ се приемат от Организатора.

11.3. Последици от нарушенията

В случай на установяване, че едно и също лице участва в Играта чрез повече от един свой профил в социалните мрежи, Организаторът дисквалифицира лицето от участие в Играта. 

11.4. В случай на нарушаване на разпоредбите на действащото законодателство или на друга част от настоящите правила на Играта от страна на Участник, както и във всички случаи, в които Организаторът прецени, че е налице или има основателно подозрение за извършването на неправомерни и/или неприемливи действия от страна на Участник, Организаторът има право да дисквалифицира последния от участие в Играта. Дисквалифициран Участник няма право на участие и/или получаване на спечелена награда, ако същият е спечелил такава.

12. Отговорност.

12.1. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност за недоставени или забавени награди, когато това се дължи на следните обстоятелства: а) наградата не може да бъде получена, предоставена или реализирана поради невъзможност печеливш Участник и/или да се идентифицира и/или да получи наградата в определените срокове или поради други технически и/или юридически пречки, свързани с конкретния печеливш Участник и/или негов представител/пълномощник; и б) при невъзможност наградата да бъде предоставена поради форсмажорни обстоятелства, нормативни ограничения или каквито и да е други обстоятелства, несвързани с и не под контрола на Организатора и Спонсора . 

12.2. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност при невъзможност да се осъществи участие или да се предостави награда, в случай, че регистрацията на даден Участник в играта съдържа непълна, невярна или подвеждаща информация.

12.3. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност в случаи на невъзможност за регистрация и участие в Томболата поради настъпване на обстоятелства извън техния контрол – случаи на непреодолима сила, случайни събития, проблеми в глобалната мрежа на интернет, предоставяните от трети лица услуги извън контрола на Организатора.

12.4. Организаторът и Спонсорът не гарантират, че регистрацията за участие в Играта ще бъде непрекъсваема, навременна, сигурна и свободна от грешки, доколкото това може да се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

12.5. Организаторът и Спонсорът не носят отговорност за загуба на съхранявана информация, поради извънредни и непредвидими системни сривове или поява на технически проблеми, свързани с регистрацията и участието в Играта.

12.6. Настоящите правила на Играта ще бъдат достъпни за целия срок на Играта на интернет адрес: www.maikomila.bg .

12.7. В случаите на извънредни (форсмажорни) обстоятелства, върху които Организаторът не може да повлияе или във всеки друг случай по собствена преценка на Организатора, Организаторът има право да измени настоящите правила и/или да прекрати Играта. Участниците трябва да бъдат информирани за това чрез електронна публикация на следния интернет адрес www.maikomila.bg. Ако в електронната публикация за промяната в правилата или прекратяването на Играта не е указано друго, същите влизат в сила от деня на електронната им публикация и стават задължителни за Участниците. В тези случаи Организаторът не носи отговорност пред Участниците за претърпени от тях вреди в следствие на промяната/прекратяването. Решенията на Oрганизатора по всички въпроси, свързани с Играта или прилагането на правилата на Играта, са окончателни и се отнасят до всички Участници.

12.8. Организаторът не носи отговорност за евентуални вреди от непълни или неточно попълнени (грешни) данни на Участника (електронна поща и/или имена), както и от обективна или независеща от Организатора невъзможност за съобщението за спечелената награда да достигне до печелившия Участник.

13. Правни аспекти

13.1. Приложимо право и подсъдност

Страните могат да използват всички предвидени в законодателството на Република България средства за защита на своите права и интереси, като при възникване на спор отнасящ се до настоящите официални правила, същият ще бъде решаван от компетентния български съд. За всички неуредени в настоящите Правила въпроси се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство. .

13.2. Правна квалификация:

Играта не е и не може да бъде квалифицирана като „хазарт” по смисъла на Закона за хазарта. Тя не отговаря на определението за „хазарт” по чл. 2 ал. 1, - в нея липсва залог и нито един от Участниците не може по никакъв начин да загуби каквото и да било. За провеждането й не се изисква разрешение от Държавната комисия по хазарта – Играта е сред изключенията по чл. 3 ал. 3 от „Закон за хазарта”.

13.3. Други

Участието в Играта е напълно доброволно и безплатно и не зависи от закупуване на стоки или предоставяне на услуги.

14. Прекратяване на участието в Играта

14.1. Участник в Играта може да изиска отстраняването (анулирането) на регистрацията и участието си в Играта във всеки един момент от нейното провеждане. За целта той трябва да изяви желанието си в електронно писмо на адрес info@maikomila.bg. По този начин той се отказва от участие и занапред.

14.2. Участвайки в тази Игра, Участниците приемат и се ангажират с настоящите правила и се задължават да спазват техните условия и разпоредби. С участието си Участниците декларират, че имат право валидно и неограничено да извършват всички действия във връзка с участието в настоящата Игра.

Настоящите официални правила за участие в Играта са изготвени и приети от Организатора.

Писа ни жена, която има нужда от помощ. Помоли да остане анонимна и ние, разбира се, уважаваме това. Проблемът ѝ е психологически и би се радвала на подкрепа и съвет от други родители, минали през подобен период и справили се с такива трудности.


Има ли такова нещо като "детска депресия? Майка съм на две прекрасни момиченца – едното почти на 5, а другото почти на 2 години. Грижа се сама за децата си. Съпругът ми работи от тъмно до тъмно. И от месец може би усещам как потъвам.

Изпитвам такова психическо изтощение, че направо не понасям децата си. Сутрин като чуя "Добро утро, мамо" и направо ми се плаче. И плача. Все по-често.

Не изпитвам желание да се занимавам с тях. Искам само да ме оставят на мира. А  те не са крайно палави, добри деца са. Но съм страшно изнервена и апатична, усещам буца в гърлото и тежест в гърдите. 

Не искам да чувам детски глас. И това ме кара да се чувствам ужасен човек и ужасна майка. Покрай тях не намирам нито време, нито стимул за нищо. Както се казва, дори не намирам кога да си среша косата. 

Усещам, че се побърквам. Постоянно някой нещо иска от мен. Не съм егоист, дори напротив. Но цялото това "слугуване" ми идва в повече. Не искам да лишавам децата си от внимание, не искам да изпускам ценни мигове. Но просто изпуших и не успявам да го преодолея.

Жадувам за няколко дни спокойствие. Да прекарам с мъжа си малко време само двамата. Да се разходим някъде или каквото и да е. Имам нужда от нещо, което да ми донесе удоволствие. 

Говорила съм за това само с мъжа ми и той ме разбира, но виждам, че не знае какво да направи, защото наистина е на работа по цял ден. Събота и неделя си е вкъщи, но нямаме баби наоколо. Надявам се след празниците родителите ни да вземат децата за малко, но не съм сигурна дали това ще стане, а ако се случи – не знам дали ще е достатъчно.

Усещам, че всичко това се превръща в депресивно състояние и не знам какво да правя. Убедена съм, че не съм единствената, която минава през това и много бих искала да разбера как са се справили други хора в подобна ситуация.


Не е ли екстремно егоистично в нито една събота да не си си вкъщи? Това е малка част от основното чудене на авторката на текста, публикуван в The Telegraph. Всъщност основният ѝ проблем не е, че съпругът ѝ го няма, а че отсъства, за да практикува екстремни спортове, което я кара да замръзва от ужас всеки път, когато той заминава нанякъде.

И тук идва принципният въпрос: трябва ли да забавим темпото след децата, или не бива да спираме с нещата, които ни правят щастливи (дори и да са малко опасни)? Невинаги отговорът е лесен.


Когато приятелките ми се оплакват от разплутите си, залепени за диваните, мъже, чувствам единствено завист. С удоволствие бих била омъжена за човек, който обича да си почива на дивана с чипс в ръка. 

Моят е по-вероятно да бъде открит в тунела на някоя вълна, яхнал сърфа си, или увиснал на някоя заледена планинска стена. Абсолютно обсебен е от екстремни спортове и всеки уикенд му махам за довиждане, чудейки се дали ще се върне жив. В кошмарите ми, ако не лежи мъртъв в някой планински проход, то е поне парализиран за цял живео, с мозъчно увреждане или в кома. 

Винаги изпитвам такова облекчение, когато се прибере невредим, че не успявам да поставя въпроса както подобава. От самото начало знаех, че е изключително спортна и дейна натура. На първата ни среща трябваше да си тръгне по-рано, защото на следващия ден щеше да участва в триатлон. 

Спортът и фитнесът са огромна част от живота му - от планинско колоездене до плуване в открити води и маратони. Когато живеехме заедно в 20-те си години, си мислех, че като поостарае ще забави темпото. Освен това самата аз бях в доста добра форма и ми харесваше да го окуражавам и да участваме с него на бяганията на дълги разстояния.

Но ако щете вярвайте, той засили темпото.

През последните няколко години е прекарал почти всяка събота някъде навън на някакво приключенско предизвикателство, а ако е на пътуване с клуба си по катерене, му е заета и половината неделя. 

Почти пропусна раждането на първия ни син, защото караше колело в планината. 

Мислех си, че при наличието на две малки деца, поне леко ще намали екстремните спортове, но нищо такова не се случва.

Работата му е доста интензивна и важна и по неговите думи това, което му помага да си запази разсъдъка, е излизането в природата и постоянното “самопредизвикване”. В много добра форма е и изглежда 10 години по-млад от мъжете на неговата възраст. Сега говори как иска да напусне напрегнатата си работа и да стане инструктор, за да се занимава с екстремни спортове през цялото време. 

Знам, че това ще го направи щастлив и не искам да попречвам на мечтите му, но това би означавало още повече време без него и още повече тревоги за мен - вместо да изпадам в ужас веднъж седмично, ще ме е страх всекидневно.

Почти всяка събота гледам децата, водя ги при нашите, за да се видят с баба и дядо и за да имам малко помощ. Винаги ми е добре, че ги виждам, но ми се иска да сме като другите семейства - да ходим на разходка или да правим нещо скучно като пазаруване заедно.  

По време на карантината беше чудесно, защото си беше вкъщи много повече. И някак си дадох сметка как би изглеждал един семеен уикенд. Но сега е изключително развълнуван, че пак може да ходи да тича и да скача.

Моите приятели го смятат за егоист, родителите ми също правят подобни саркастични коментари. Но във всяка друго отношение той е перфектен съпруг - съобразителен, мил, помага в домакинството и е чудесен баща. Не искам да съм дуднеща жена, а освен това знам колко много значат тренировките за него. А и съм наясно, че дори да го убедя да си остане вкъщи, той ще си мечтае да е някъде в планината или да кара сърф. 

Но ми се струва, че колкото повече порастват децата, толкова по-трудно ще бъде да го оправдавам. Ще им се иска да знаят защо баща им никога не е вкъщи в събота. Или по-лошо - ще пожелаят да отидат с него. Мога да се справя, ако се тревожа единствено за него. Мисълта, че ще трябва да се тревожа и за тях, е непоносима.

Питала съм го дали мисли за нас, когато се излага на опасност. Отговори ми, че никога не си позволява да си мисли, че няма да е ОК. Но така си мисли всеки алфа мъжкар, докато не спре да е ОК. 

Просто се надявам, че като остарее ще има нужда от по-малко прилив на адреналин. За доброто на всички ни.

Повече работа за по-малко време. Повече дни за почивка. По-доволни служители. Към това се стреми бизнесът по света, пише Bored Panda, разказвайки за един приятен за служителите на Майкрософт – Япония експеримент.

Той се е провел наскоро и целта му била да тества 4-дневна работна седмица за всички служители. На близо 2300 души били дадени пет свободни петъка, без да им се намаляват заплатите и отпуските. Експериментът се оказал изключително успешен с близо 40% подобрена продуктивност на труда и огромно служителско одобрение (92,1% от хората казали, че харесват по-кратката седмица).

“Работи по-малко време, почивай добре и учи много. Важно е да си в среда, която ти позволява да следваш житейските си цели и да имаш по-голям принос към работата си. Искам служителите ни да помислят и да пробват как може да се постигат същите резултати с 20% по-малко работно време”, казва президентът на Майкрософт – Япония и изпълнителен директор на компанията Такуя Хирано.

5-дневната работна седмица е дълбоко вкоренена в работната култура по целия свят, макар че проучванията доказват отново и отново, че тя не е толкова ефективна, колкото по-кратките работни седмици. В края на 18 в. е било нормално да се работи по 10-16 часа на ден, защото фабриките имали нужда от работна сила денонощно. И това продължило, докато уелският активист и застъпник на по-кратките работни дни Робърт Оуен не издигнал слогъна “8 часа труд, 8 часа свободно време, 8 часа почивка.”

Днес никой не мисли за 8-часовия работен ден в 5-дневната работна седмица – това е новото “нормално”. Но все повече компании и учени започват да преосмислят какво е нормално. През 2018 г. Международната работническа организация излиза с изявление: "Най-добрият опит, който имаме, показва, че намаляването на пълните работни часове може да донесе множество позитиви за служителите, бизнеса и обществото като цяло: по-малко здравословни проблеми, свързани с работното място, и намалени разходи за здравеопазване; повече и по-добри работни места; по-добър баланс между работа и свободно време; по-удовлетворени, мотивирани, продуктивни служители, създаващи по-устойчиви бизнеси.

Освен това по-малкото работно време може да има и съществен принос за създаването на по-зелена икономика, защото колкото по-малко работим, толкова по-малък е карбоновият отпечатък. Така че намаляването на работните дни – и по този начин намаляването на пътуването от вкъщи до работа и обратно – се смята, че има позитивен принос и върху околната среда."

За да се вместят в 4-дневната работна седмица, много срещи в Майкрософт – Япония били съкратени, проведени дистанционно или тотално отменени. Тридневният уикенд дал резултат не само като 39,9% повишена продуктивност, но служителите си почивали с 25,4% по-малко, електричеството било намалено с 23,1% и били принтирани 58,7% по-малко страници. Това означава само едно – дългите уикенди са по-добрият вариант не само за служителите и тяхното благополучие, но и за околната среда, тъй като се използват много по-малко ресурси.

От МАМО, ЖИВА ЛИ СИ? през МАМО, ТИ СИ ЖАБА! до МАМО, НАСПАХМЕ ЛИ СЕ?? - на вашето внимание 20 от най-жестоките начини, по които майките имат честта да бъдат събуждани. Плюс един сънен татко за успокоение, че не сме сами.


  1. Красимира Хаджииванова:

-- МАМО, УМРЯ ЛИ?

-- Ъъъ… не…. ВСЕ ОЩЕ!! Защо да съм умряла??!

-- Ми щото лежиш със затворени очи и не мърдаш (feeling Георги Димитров)

-- Еми, като спра и да дишам - тогава.

-- А, ДОБРЕ. ТОГАВА ИСКАМ "ДЯДО ВАДИ РЯПА".

^%$£"""^^ (feeling умряла)



2. Hristina van der Doncheva: Уикендите, след като е станал в 8:00 ч., изгледал е няколко серии на Пес патрул, рисувал е нещо, към 10:30 ч. вече идва с гръм и трясък в спалнята с боен вик "Ставайте поспаланковци''. Или редовното: "Тате, добро утро! Мамо, гладен съм!" (Възраст - 4 години).


3. Snejina Sarafska-Hristova: Вчера си дремя след работа на дивана. По едно време усещам, че някой ми виси над главата. Отварям очи. Големият ми син (10 г.), надвесил се над мен, казва: "А, жива си..."


4. Veselina Mikova: Всяка събота и неделя синът ми (вече на 17 г.) ни събуждаше около 6 часа с бодър вик „Ставайте да почиваме!”


5. Sylvia Tancheva: Събуждам се от бъркане в очите, придружено от зловещ шепот:

-- Two eyes, one nose…

-- ЗАЩО МИ БЪРКАШ В ОЧИТЕ!?!?!?!? (пулсът ми в ушите, кръвното 200 на 150).

-- Не ти бъркам в очите, говоря английски…

-- А ЗАЩО ШЕПНЕШ!?!?!

-- Да не те събудя...


6. Yana Novomir: 6:00 часа, събота: "Не искам да ви притеснявам, но ми се ака…" (учтиво 4-годишно).

via GIPHY


7. Миглена Делипавлова: Сутрин, когато се успя, ако ми го позволят близначките, брат им се събужда към осем часа с думите "Мамо, наспахме ли се?"


8. Ирина Василева: А моят син се провикваше от кошарата "НаспахМЕ сеееее!" - ясно и категорично.


9. Pavlina Raleva: Нашето, сега вече почти на 3 години, скача от кошарата в 6 часа и крещи "Готови сме!"


10. Zornica Davidkova: Баткото е първа смяна и алармата звъни в 6:30. Докъм 7:00 се подвиква, моли, заплашва, абе мъка е ставането при него. Сестра му обаче, на 3 години, става преди алармата с думите "Добро утро, гладна съм, искам пиле с ориз..."


11. Дари Дункова:

-- Мамо, ти си жаба

-- Ако аз съм жаба, значи и ти си жаба!

-- Не, аз съм дете. Аз гледам жаби. Сега ще направя къща за жаби.

Бутат се всички възглавници и всичко възможно на земята и следва:

-- СТАВАЙ, жааааабо, къщата ти е готова!!!

via GIPHY


12. Силвия Стоянова: Всяка сутрин едно и също… Събуждам се от монотонната и същевременно силна мантра: "Хам, хам, хам, хам, ХАмХАММММ!" Това, придружено за всеки случай с мимика и жест (пръст сочещ устата).


13. Iveta Nikolova: Шест и половина на 8 март 2019 г.: "Мамо, пей!"


14. Мария Гълъбова: Събота, 7:30 ч., 3-годишна:
-- Мамо?
-- Даа…
-- Чуваш ли сладкия ми глас?


15. Victoria Tsenova: Мъжът ми, нахълтващ в стаята подир детето и крещящ "МАРТИНЕ, ТИХО, ЧЕ ЩЕ СЪБУДИШ МАЙКА СИ!!!"


16. Nadya Nemtsova: Няма делник, няма празник - всеки ден в 7 часа се влиза с гръм и трясък в спалнята, гушка ме и после тихичко: "Мамо, коремчето ми е гладно". "А какво ще ядеш?" "Сънувах шоколадова торта".


17. Gergana Nikolova: Мен ме събуждат ударно. Буквално! Два бързи в окото, което е издрал предната вечер, последва юмрук в устата. Докато се осъзная, ме довършва с ритник в корема…

via GIPHY


18. Владимира Петрова: Щерката ме будеше с мятане върху мен и викове "Диийй, конее..."


19. Жулиета Михайлова:

-- Мамо, искам да се гушкам при теб.
-- Добре, ела.
-- Мамо, защо не си отваряш очите?
-- Защото, още спя.
-- Ама, аз искам да ме гушкаш!
-- Нали съм те гушнала?!
-- С отворени очи ще ме гушкаш по-добре!
(Поглеждам часовника - 6:30!!!)


20. Olya Popova-Lalova: 7:00 ч. Баща ѝ отива да я буди за ясла. От стаята се чува вик "Искам да легна при мама!" Баща ѝ я носи, тя ляга до мен, завива се. Обръща се към мен, почва да ме гали по лицето и ми казва: "Мама има пъпки! Ще ги натисна да се махнат!"


БОНУС

Kostadin Stefanoff:

-- Тате, спиш ли?
-- Ъхъ!
-- Тате, спиш ли?
-- Мммм...
-- Тате, спиш ли?
-- ДАААА!
- Спинкай, спинкай!

via GIPHY


Още:

Всички родители знаят колко трудно е да се измъкнат от дома и да отидат на истинска романтична среща или поне да изпият по чаша вино в най-близкия бар – без деца в радиус от няколко километра. За щастие (на всички останали), много майки и бащи имат чувство за хумор що се отнася до тези провалени мигове. Ето някои от най-забавните туитове за неуспешните опити да прекараме малко време с интимната си половинка след пръкването на децата:


[Аз, докато се подготвям за вечеря навън]:

Душ; сервиране на вечеря за децата; опит да си си сложа червило, събирайки играчки от пода; опит да изтрия червилото от клепача си и да си разплета косата от ластика, спасявайки две деца от осакатяване с вилици; взиране в гардероб, пълен с карирани туники…

[Мъжът ми]:
Седи на стол и пита защо още не съм готова. --- @sarcasticmommy4


Изразът „романтична вечер“ е запазен за хората с деца.
Ако нямате такива, ВСЯКА вечер е романтична. Просто още не сте го осъзнали. --- @timhammerich


Аз: Трябва да си спретнем едно излизане другия уикенд.

Жена ми: Детегледачката ще ни струва 150 кинта.

Аз: Трябва да си спретнем едно излизане, когато децата се изнесат.
--- @XplodingUnicorn


Днес с мъжа ми ще ходим на вечеря. Още не сме решили дали ще включим в разговора, или ще игнорираме трите деца, които ще идват с нас. --- @KateWhineHall


Хайде да се оженим, да си народим деца и вместо да правим забавни неща през уикенда, да ходим на детски рождени дни, на които всички кашлят. --- @simoncholland


Романтична вечер през 1995 г.: Седим на дивана в размъкнати дрехи и мрънкаме колко сме уморени след 7 часа гледане на телевизия.

Романтична вечер през 2017: Същото, но поръсено с деца. ---@AnniemuMary


Съпругът ми и аз извикахме на децата да се върнат в леглото по едно и също време - и това е най-близкото до романтична вечер, което сме имали от седмици насам. --- @MotherPlaylist


Петък в 5 следобед. С мъжа ми сме в супермаркета и се чувстваме като на романтична среща. Пазаруването без децата е истинска наслада. --- @karentravers


[Излизаме с жената на вечеря]

Аз (запознавайки новата ни бавачка с децата): Не се страхувай, те надушват страха.

Жена ми (вече в колата): ОПРАВЯЙ СЕ САМА --- @ShutUpThatsWho


Съпругът ми ме попита дали искам да се позабавлявам малко, затова го оставих вкъщи с децата.
Бракът е фасулска работа. ---- @sarcasticmommy4


Опит за романтична вечер вкъщи. Децата също са си у дома. Платихме им по десет долара, за да се гледат сами. Отнемаме им по 1 долар за всеки въпрос, който ни зададат. --- @etoews


-- Малкият ака ли днес?
-- Да!
-- Голямо ли беше?
-- Да! И полумеко!
-- Супер! Хубав кафяв цвят?
-- Дам!
Разговор по време на романтична вечеря след появата на децата ---
ScarryMommy


Романтичните вечери.
Помагат на двойките да си довършат изречението…
откакто имат деца. --- @bluebonetbabies


Най-хубавото на романтичната вечер е, че не се налага да делим пуканките и желираните бонбони с децата. --- @daninthefuture


Аз и жена ми излизаме на вечеря
Децата: МОЖЕ ЛИ И НИЕ ДА ДОЙДЕМ?!
Аз:

via GIPHY

@iCoachNash


Още:

Вероятно много от вас вече са осъзнали, че няма такова нещо като почивен ден, когато работиш на пълно работно време и си майка. И че колкото и да чакате уикендите, те често могат да бъдат по-изтощителни и от 12-часов работен ден. "И за мен не беше изненада, че почивният ден, който реших да си взема по средата на седмицата, не започна много обещаващо", споделя
за workingmother.com.  Кристина Зауаки. Не е очаквала обаче, че няколко пъти ще си помисли "да бях си останала в офиса, вместо с децата", които се качват на главата ѝ още преди съмване...

...А само колко хубава беше предишната вечер. Синът  ми и дъщеря ми вечеряха, без да се налага да превръщам кухнята в модерно арт шоу, отидоха да се къпят без да се държат така, сякаш ваната е пълна с киселина, и се оттеглиха в леглата си без протест. Най-добрата част от вечерта беше, че можех да изключа всичките си сутрешни аларми, защото нали си бях взела ПОЧИВЕН ДЕН…

Той започна в безбожния час 5 сутринта с ужасяващи писъци „Мамо! Мамооооооо!”.  Пресилено е да кажа, че ме събудиха, защото съм бременна в шестия месец с трето и ме мъчат киселини, които не пожелавам на никого. Веднага разбрах откъде идваше вряскането. Намерих едногодишната ми дъщеря изправена в леглото, скачаща и изхвърляща всичко около нея. Защо е тази драма? Памперсът ѝ беше мокър, което беше разумна причина да надуе сирените.

След като я преобух и си изпи млякото, вече беше напълно доволна - за разлика от мен, защото връщането в леглото изобщо не беше в плановете ѝ.

Само след час и 2-годишният ми син реши да се събуди. Чух кикотенето от стаята му и си помислих „Леле, колко сладко“. Когато обаче влязох, за да му кажа добро утро, още преди да отворя уста, той започна да крещи: „Махай се, не те харесвам, искам тати!“. Опитах се да обясня, че баща му е на работа, нооо, УАУ, каква изненада, мама днес е вкъщи!!! Грешка. За двегодишните няма две гледни точки…

Закуската се оказа доста забавна. След като го измъкнах от пижамата му, молейки го да си измие зъбите, и се опитах да му дам от лекарството, докато той крещи, че вече е на две и е нинджа, синът ми поиска оная цветна като дъгата зърнена закуска, която благосклонно му поднесох… и той започна да я хвърля по пода. И по лицето ми – смеейки се! В този момент аз за четвърти път претоплям чашата си с кафе, направено преди повече от час, от което все още не съм отпила и глътка.

Ясно е, че трябва да измъкна всички от къщата, за да не превъртя. Децата обичат магазините за хранителни стоки, а аз имам достатъчно дълъг списък за пазаруване, така че ако отидем там, всички печелят. Държа дъщеря си в ръце, подпирайки вратата, за да може синът ми да излезе от къщата. Вместо това обаче, той затваря вратата и я заключва отвътре. Аз съм навън с дъщеря си. Синът ми е в къщата с чантата ми. Боже мой. СЕРИОЗНО? Малкият се показва от прозореца и започва да вика през стъклото: „Успях! Заключих!”

Опитвам се да запазя спокойствие и да се преструвам колко се гордея с него, за да го накарам да отключи проклетата врата, докато съседите не са си помислили, че съм напълно луда. Защото следва сцена, за която всеки съсед ще си каже, че не е за изпускане.

Най-накрая синът ми отваря врата и следва вкарване на две деца в новия миниван, който бях принудена да купя, защото през януари ще имам три деца. Синът ми толкова мрази минивана обаче, че всеки път, когато е в него, крещи:  „НЕ ИСКАМ ТУК! ПОМОГНЕТЕ! НЯКОЙ ДА МЕ ИЗВАДИ ОТТУК!”, карайки ме да изглеждам досущ като похитител.

Палейки към магазина, всичко изглежда що-годе нормално, докато не усещам удар по главата с маратонките, които синът ми е събул, а дъщеря ми започва да реве, защото и тя иска да си събуе обувките, естествено.

Паркирам, подпирам морно и отчаяно чело на волана, изпускам се малко и започвам да РЕВА по онзи странен начин, в който си отворил широко уста и от нея не може да излезе и звук. Още няма дори 8:00 часа сутринта и аз съм една победена жена. Победена от някакви сополонаковци, заради които не е спала в продължение на две години.

Събирам се, избърсвам лицето си с вътрешността на ризата си за бременни, защото за какво друго да служат дрехите за бременни, ако не да се позабършеш с тях, и решавам да обърна и да ги оставя в забавачниците им.

Ама защо? Защото трябва. Защото се нуждая от минута за себе си след тази нелепа сутрин и ще се опитам този път да избегна майчинското чувство за вина заради това, че не съм прекарала ПОЧИВНИЯ СИ ДЕН с децата си.

Карайки към занималните, на които всеки месец плащам суми, съперничещи на тези за ипотеката ми, се успокоявам, че така или иначе ще им е по-забавно там, сред техните приятели, а не с мен. Вече съм толкова разочарована, че вероятно днес няма да бъда най-приятната майка на света. Все неопровержими причини да им помахам за довиждане през вратата на занималнята, където те рязко променят настроението си, започвайки да ме прегръщат и целуват за чао.

Победа? Предполагам…

Сега вече се отправям към магазина, където списъкът ми се стеснява до един единствен продукт: нещо сладко. А когато се прибера вкъщи, ще си направя нова чаша кафе без утайка и ще ям колкото си искам, защото съм го заслужила. Ще си поръчам пица за обяд и ще я погълна, докато е още гореща, и ще помоля мъжа ми да вземе децата от забавачницата, когато свърши работа. Така че, когато се върнат у дома, аз съм ще съм много по-малко уязвима и не толкова лесна мишена за тях.

До следващия почивен ден.


Още малко от същата работа:

cross