fbpx

Вчера една наша читателка, която предпочита да остане анонимна, е станала неволен свидетел на сцена, в която майка бие детето си. Решила е да не подмине и да се намеси, но всъщност не е знаела какво точно да каже. И ето тук казва поне малка част от нещата, които би ѝ се искало да чуят родителите, които имат навика да бият децата си.


Какво да правим, ако видим родител да бие детето си? Изключвам нашите собствени емоции, багажът който носим, понеже ние самите сме били децата си и чувстваме вина или сме били бити като малки. 

Трябва ли да заговорим родителя? Няма ли това да го предизвика и като остана насаме с детето, да го пребие от бой за назидание? Защото на нас ще ни олекне, че сме направили нещо и не сме оставили нещата така, но моят опит говори, че за детето е вредно да се намеси непознат. 

Преди ден станах свидетел на майка, която удряше малко момиченце. Имаше и момченце с нея. Удари я веднъж и замълчах, за да не го изяде детето после заради моята съвест. Подминаха ме, после няколко пъти спираха, за да я удря по главата. Целеше се под качулката на детето и налагаше здраво, само по главата.

Не издържах, хукнах след тях, виках да спре. Докато ги настигна, премислих хиляда сценария, за да спася малката от още бой - да извикам полиция и да вървя след тях, докато дойдат полицаите, само да я заплаша с полиция, да държа прочувствена реч... Представях си как би повлияло на жената всяко от тези действия и кое би я спряло. Очаквах и агресия, очаквах и на мен да посегне. 

Накрая те се спряха и като се погледнахме, аз почнах да заеквам и да рева. Говорих несвързани неща, знаех, че каквото и да ѝ да кажа, тя вече го знае. Мила, мила, сладка, възпитана и нежна дама, каза ми, че знае, че не е права. Изслуша ме, целуна детенцето и му се извини. Аз основно се извинявах, че се меся, доколкото си спомням. 

Ако четете това, госпожо, моля за извинение отново. Пак ми се губят всички обяснения защо не бива да удряте детето, а веднага ми стана ясно, че всички те са ви известни. Знам и че вероятно ще го правите отново и щом си позволявате да го правите на публично място, предполагам, че у вас е още по-зле.

Сигурно имате причини, всеки има причина. Моля ви да помислите следващия път, преди да ударите. Само няколко секунди си дайте и може би няма да продължите. Ударете себе си, ако сте бясна, викайте, скачайте, всякакъв друг начин измислете, за да се спрете.

Не е безобидно да биете децата, а по начинът, по който го правите, сериозно ги застрашавате, дори и само физически. За психическите последствия съм сигурна, че сме доста, които можем да "се похвалим", но не това е фокусът на този текст.

Знам, че сигурно никак не ви е лесно, повечето родители бият, когато имат трудности и самите те се чувстват беззащитни. Но общото във всички тези случаи е, че детето няма вина. Никое дете не е заслужило да го удрят, никое дете не е заслужило да гледа как бият брат му или сестра му. 

Не знам как да завърша.

Бъдете здрава. 

Не можем да не признаем убийственото чувство за хумор на някои татковци. Ето как Стивън Кроули е открил идеалния начин да причини на роднините си сърдечен удар, поставяйки детето си в супер опасни ситуации - разбира се, с помощта на Photoshop. Сега се чудим как майката ще отвърне на удара на очевидно скучаещия си съпруг и дали няма да го фотошопне в също толкова екстремни ситуации като пране, миене на съдове, пускане на прахосмукачка, готвене и кърмене. Иначе снимките на Кроули са велики, вижте:

Източник: Sadanduseless

cross