fbpx

Басейни, язовири, море – когато температурите отвън чукнат трийсетака, водата в открити пространства ни привлича както сладкарска витрина – дете. Преди да положим морно бедро на пясъка, да опаковаме шезлонга в балдахин и рози като магнит за лайкове, или да разпънем бивак с тонколонки като добре епилиран Беър Грилс на хип-хопа от Северозапада, е добре да се подготвим. Но не с арсенал от слънцезащитни кремове или с бидони зелев сок срещу махмурлук. А с елементарните правила, които трябва да спазваме, за да не се „набълбукаме“. 

Човек не се дави като по филмите. 

Няма възможност да маха с ръце драматично в продължение на минута и да вика за помощ на четири езика. Цялата хореография на смъртта може да се случи за по-малко от 30 секунди. И ако в периметъра на лобното ни място няма кой да се притече на помощ, шансът да си отидем тихо и безславно е огромен.

Трагедията се случва, когато ни превземат „Трите С-та“ – Страх, Слабост, Студ. „Всички животни плуват по рождение, само човека не може, защото разсъждава. Дойде ли страхът, мускулите се свиват, кислородът се изтласква и тялото става като желязо. Потъваш“, казва Наско Лечев, дългогодишен спасител на българското Черноморие. 

Теченията в нашето море не са повече от 15–20 метра. Когато се появи така нареченото „мъртво вълнение“, единственият ни полезен ход е спокойствието. „Отпускате се. Основната ви цел е да се задържите на повърхността. Течението ще ви отпрати навътре в морето, но след това ще ви „пусне“. И ще може да се върнете към брега. Минете през тази ситуация без страх“, съветва Лечев. 

„Когато срещне съпротива, в случая природна, егото се включва, тръгвате да плувате. Опитвате се да надхитрите течението, но то се движи със 7–8 км в час, а човекът – с около 5. Няма как да компенсирате разликата чисто физически. Ако има спасител наблизо, вдигнете ръка. Сигнализирайте за опасността. Ако не, насочете цялата си енергия към това да се задържите на повърхността и изчакайте водата да отпусне хватката си.“

Клише е, но е добре да си го кажем – за пияния морето не е до колене. 

Всеки втори на плажа игнорира телефона си за сметка на чашката. Ако трябва да подходим хуманно-бохемски към темата, алкохолът в умерени количества е важен self-care фактор. Особено ако се опитвате да рестартирате пълноценно в своите десет дни извън офис матрицата за цялата година. Но едно е да удариш чашка розе или бира на обяд, съвсем друго е да изсмучеш нивото на река Дунав в промили, докато си под чадъра. Край открит водоем тази разлика често може да бъде смъртоносна.  

„Както с доста неща в живота, така и във водата, алкохолът засилва желанието, но намалява възможностите“, казва Наско, който през последното десетилетие е отговорен за туристите по трасето Лозенец–Корал–Морско конче. „Бутилка край хавлията значи червен флаг. Няколко бутилки значат край на купона. Стъпи ли във водата такъв човек, веднага го изкарваме. Той не е на себе си. Може да се удави и в локва и пак няма да разбере какво се случва. 

Вадил съм пиян руснак, който залита по брега и вълните го отнасят. Друг влиза с маска и шнорхел на плиткото и докато се обърне, вълната го събаря, маската му се пълни с вода, той не знаеше как се казва, като го извадих на брега. Един, не беше пиян, но доста пълен, направо квадратен, влезе до колене в бурно море. Беше нахакан, каза „Знам какво правя“. Първата вълна го събори, втората го потопи и вече не можеше да се обърне. С морето майтап не бива. Може да си всякакъв – атлет, културист, подпийнал шампион... Във водата законите са други.“

Децата са най-опасните мишени за спасителите на плажа.  

Защото близостта с водата събужда в тях малки камикадзета. Да си сладък и смел, докато се плацикаш върху надуваемо фламинго с големината на Еверест бързо може да се превърне от забавление в ад. Същото важи и за басейните, където тригодишно дете потъва за секунди на метър от полата на баба си и при дълбочина, в която възрастните влизат само за да охладят коляно. 

Лечев е имал точно такъв случай. „Възрастните са до детето и си говорят. То си щъка, водата му е до кръста. В един момент се захлупи по очи и взе да бълбука. Всичко става за секунди“, казва спасителят. „Ако глътнеш вода, тя отива в стомаха, но ако вдишаш вода, тогава става опасно, защото тя попада в белите дробове и се развива емболия, която е скоротечна. Има случаи, в които вадим удавник, на брега е добре, но вечерта умира. След такъв инцидент дробовете трябва да са под задължително медицинско наблюдение.“

Признаци за поета вода в дробовете при деца и възрастни могат да бъдат: 

  • Кашляне, стягане в гърдите
  • Зачестено и затруднено дишане
  • Сънливост, температура
  • Загуба на памет или рязка промяна в поведението
  • Повръщане 

Деца до 10 години без придружител нямат място на плажа, но неглижирането на това правило вече граничи със спортна дисциплина. В такива случаи разчитаме на три неща: добър спасител на пост, хубаво време и елементарното чувство за самосъхранение на малкия човек. 

Цветовете на банския също са важни. 

Неоновите нюанси на жълто, зелено и оранжево се забелязват и от птичи поглед в морета и езера. За басейни фаворити са неоново розово и оранжево.  

Пояси, дюшеци, възглавници и всякакви производни, с които децата обичат да се реят по вълните, са по-скоро пречка. „Тези атрибути са опасни, могат да се спукат, да се изхлузят, да захлупят детето. А под вода без въздух то не може да издържи повече от 5–10 секунди. Нетрениран възрастен може да изкара до 20 секунди“, казва Лечев. 

За да избегнем инциденти, основните правила са:

  • Наблюдавайте децата си през цялото време – никога не ги оставяйте в компанията на приятелче и в свободен режим във водата, особено ако са слаби плувци и имат навика да забавляват останалите за сметка на собствената си сигурност. При хлапета в яслена възраст е ясно – вие сте като скачени съдове и детето е вид естествено продължение на тялото ви. Но в случай че хукне на персонална експедиция по плажа, бъдете на ръка разстояние от него. Родители на тийнейджъри, не разчитайте изцяло на спасителя. Грижата за децата ви, дори вече да си отглеждат мустак и да са минали успешно матурите, си остава приоритетно ваша. 
  • Избирайте внимателно местата за плуване – Ако сте на плаж, или край езеро, уверете се, че детето влиза в участък, в който плуването е разрешено и наблизо има спасител. Информирайте се за неравни повърхности, течения и променливо време. 
  • Изяснете основните правила за забавление – Нека са наясно, че край басейн не се тича и че трябва да поискат разрешение, преди да влязат във водата. Нямат работа край отходни канали и шахти. И не скачат във водата, преди да се проучили дълбочината и дебне ли някаква опасност по дъното.
  • Изберете отговорник за басейна – Ако правите купон с много семейства, обикновено ставате жертва на заблудата, че с толкова възрастни наоколо инцидент не може да стане и все някой ще види потенциалната опасност. Изберете един човек, който да отговаря само и единствено за безопасността на децата. Никакви разговори, питиета и танци, той е изолиран с благородната кауза да следи водата като запалянко на мач от Световното.
  • Научете детето да плува – Ако вие самите не се справяте добре във водата и не искате да давате кофти пример, запишете го на уроци. Изключително важно е детето да не се страхува от водата и да усеща с всяка своя клетка как да се справя в свят, в който техниката на дишане е по-важна от това как използваш крайниците си.

Когато са във водата, децата почти винаги са шумни. Ако утихнат, значи има проблем и трябва да реагирате мълниеносно.

Според Наско Лечев има два вида удавници. Едните са тези, които не могат да плуват, а адреналинът отключва огромна сила, с която могат да повлекат всеки необучен желаещ да им помогне към дъното. За това оказването на помощ от цивилни, които виждат давещ се, е силно рисково изпълнение. 

Вторият вид удавник е „послушният“. Успял е да надвие „Трите С-та“ и не е паникьосан. Обикновено той се изважда втори. „Спасителят не е добър заради уменията му като плувец, оборудването е 90% от успеха на всяка спасителна акция. Случвало се е хората на брега да правят жива верига, обикновено ако някой се дави през нощта. Най-близкият до удавника подава плаващ предмет, за който той да се хване.“  

Един от начините да разберете, че имате насреща си удавник, е да попитате „Всичко наред ли е?“. Ако не ви отговорят или реагират с празен поглед, може да имате по-малко от 30 секунди, за да стигнете до тях.

За да не се налага да ставаме от хавлията си и да влизаме в новините по бански, е желателно просто да внимаваме. Да си спомним, че фразата „Имам глава на раменете си и не се страхувам да я използвам“ може да е колкото спасителен пояс, толкова и воденичен камък при извънредна ситуация във водата. Защото първосигналният страх е това, което може да ни свърже с „Титаник“ завинаги. За това не ни остава нищо друго, освен да ядем, да обичаме (както повеляваше филма с Джулия Робъртс), а когато попаднем в морски капан – и да се молим, защото водата е като жената. Тя е стихия и сменя настроението си за минути. За разлика от жената обаче може и да не даде втори шанс на онези, които не уважават силата ѝ, приемат красотата ѝ за даденост и се потапят в нея с апломба на завоеватели. 

Всяко лято е белязано от инциденти в морето. Доста хора са изложени на опасност от удавяне, а някои и губят живота си. В последните дни също имаше такива фатални случаи. Това ни подтикна да споделим статия на колегите ни от Наука OFFNews, която те публикуват още през 2019 г. Оттогава цитати от този материал циркулират в социалните мрежи, но без източник и без контекст.

Тъй като материалът е изключително полезен, а и актуален, в летните месеци, когато всички сме покрай басейни, морета, реки, езера и пр., е добре да го видим в оригинал - така, както е преведен и публикуван в Наука OFFNews, за да получим пълната информация.


Един отрезвяващ факт: удавянето не изглежда така, както повечето хора си го представят. Размахване на ръце, пляскане и пръски във водата и викове за помощ - това са все неща, които може да се видят във филмите. Но така не се случва в реалния живот.

Представяме ви статията „Drowning Doesn’t Look Like Drowning” от блога на Марио Витоне.

Марио Витоне (Mario Vittone) е водещ експерт по спасяване от хипотермия, удавяне, по оцеляване и безопасност в морето. Разработил е курсове за спасителни екипи и военни по тактики за търсене, спасяване и оцеляване в океана. Получава наградата "Алекс Хейли" за журналистика през 2009 г.

Без да сваля дрехите си, капитанът - бивш спасител - скача във водата и бързо заплува, без да откъсва очи от давещия се, насочвайки се право към двойка родители, плуващи между лодката и плажа.

"Той си мисли, че се давиш", казва съпругът на жена си. Преди минута те се забавляват и се пръскат във водата, но сега стоят тихо и наблюдават капитана. "Ние сме добре, какво прави той?" - пита тя раздразнено. - „Добре сме!” - вика съпругът и маха с ръка, но капитанът продължава да плува, без да спира.

"Махнете се от пътя!", извиква той, минавайки край изненадваните родители. Точно зад тях, на разстояние не повече от три метра, едно деветгодишно момиче, дъщеря им, се дави. 

Как капитанът, отдалечен на 15 метра от давещата се вижда, че момичето се нуждае от помощ, докато баща ѝ не може да разбере това на няколко метра от нея?

Признак за удавяне не е силният вик за помощ, както мнозина може да мислят. Капитанът е преминал професионално обучение и има опит, който му помага да разпознава удавянето и да реагира бързо, докато познанията на бащата са от телевизионния екран. Хората, които прекарват много време в близост до водоеми или във водата познават признаците в поведението на хората, които показват, че ситуацията е критична.

Преди момичето да се озове в ръцете на капитана и да извика "Татко!", то не издава нито звук. Имайки опита на спасител от бреговата охрана, не бях изненадан. Знаците, че човек се дави и се нуждае от помощ, почти никога не са тези, които повечето предполагат - размахване на ръце, пръски и викове за помощ. Това се вижда във филмите и явно се очаква от човек, който се нуждае от помощ във водата, но много рядко се наблюдава в реална ситуация.

Инстинктивна реакция при удавяне

Инстинктивната реакция при удавяне, наречена така от доктора на науките Франческо А. Пиа (Francesco A. Pia), е това, което се случва, когато хората се задушават във водата. И не изглежда така, както си я представяме. Много малко плискане, никакво размахване на ръце, нито писъци или призиви за помощ. Така тихо и на пръв поглед недраматично изглежда удавянето.

Малко статистика: удавянето е втората причина за инцидентна смърт на деца до 15 години (първата причина са пътнотранспортните произшествия). От 750 деца, които ще се удавят през следващата година, около 375 ще го направят на 25 метра от своите родители или други възрастни. В 10% от случаите възрастен вижда как детето се дави и не разбира какво се случва.

Удавянето не изглежда като удавяне

Това твърди д-р Пиа в статията "На местопроизшествието" в списанието "Бреговата охрана". Той описва инстинктивната реакция на удавяне:

  1. С изключение на много редки случаи, давещите се психологически не могат да поискат помощ с викове. Дихателната система е създадена основно за дишане. Говорът е по-маловажна и следователно вторична функция. Ето защо, когато се дави, човек на първо място се опитва да диша, а не да вика за помощ.
  2. Устата на човек, който се дави, сменя позицията си оказвайки се ту над, ту под водата. Устата не е над водата достатъчно дълго, за да могат хората да издишват, вдишват и призовават за помощ. Когато устата е над водата, хората издишват и дишат много бързо, а устата им отново попада под водата.
  3. Давещите се не могат да махат с ръце. Естествената реакция ги кара да изправят ръцете си настрани, натискайки повърхността на водата. По този начин имат възможност да се отблъснат от повърхността на водата и да вдишат.
    Поради инстинктивната реакция на удавянето, хората не могат да контролират движенията си, така че им е трудно да достигнат и да се хванат за нещо (например спасителен пояс).
  4. През цялото време, когато човек се дави, тялото му е във водата във вертикално положение, без никаква опора или подкрепа. Ако не се притече на помощ спасител, давещият се може да се задържи над водата само 20-60 секунди, преди тялото му да потъне напълно.

Това не означава, че човек, който крещи и моли за помощ, извършвайки резки движения във водата, не е в опасност. Той може да е в състояние на шок. То невинаги предхожда инстинктивната реакция на удавяне и не трае дълго, но в сравнение с истинското удавянечовек може сам да си помогне. Може да хване въже, спасителен пояс и др.

Бъдете бдителни и се научете да разпознавате следните признаци на удавяне:

  1. Главата е под водата, а устата - на нивото на водата;
  2. Главата е отметната назад и устата е отворена;
  3. Очите гледат в една точка, човекът не може да се съсредоточи;
  4. Затворени очи;
  5. Косата закрива челото или очите;
  6. Краката не мърдат, тялото е вертикално във водата;
  7. Човекът се задушава;
  8. Опитва се да плува в някаква посока, но почти никак не се движи;
  9. Мъчи се да се преобърне;
  10. Движи се сякаш изкачва стълби, но под водата

Ако някой от компанията ви падне от лодката и всичко изглежда нормално - не е сигурно, че всичко е наред. Понякога най-честият знак, че някой се дави, може да е именно липсата на викове и зов за помощ или размахване на ръце. Може да изглежда, че човекът е спокоен и просто гледа към лодката. Има само един начин да проверите това: попитайте дали всичко е наред. Ако ви отговори, тогава всичко наистина е добре. Но ако мълчи и ви гледа със странен поглед, имате само 30 секунди, за да доплувате до него и да го спасите.

И накрая, един съвет към родителите. Децата във водата обикновено вдигат шум и се забавляват. Ако са тихи, доплувайте до тях, за да разберете какво става.

cross