fbpx

Здравейте, ние сме Красимира и Елисавета от Майко Мила и в следващите така трудни месеци ще търсим вашата подкрепа по всякакъв начин, за да довършим дома на Оле Мале

Ние стоим зад каузата Оле Мале – социално предприятие, създадено през 2016 г., което дава възможност на майки на деца с увреждания да работят и да печелят от труда си, за да бъдат независими и пълноценни личности. 

Инициативата ни стартира с малък коледен базар и за много кратко време се разви до десетки участия в страната и чужбина, организиране на собствени базари, присъствие на вътрешни корпоративни събития. 

Само за две години мащабите на дейността на фондацията многократно надвишиха капацитета на малкото подземно помещения, в което служителите ни работеха и складираха продуктите на майките. Наложи се да потърсим решение на проблема, въпреки че не разполагахме със средства. Разчитахме на помощта на партньорите ни през годините. 

През 2019 г. Софийска столична община и община Лозенец отпуснаха на фондацията техен имот за безвъзмездно ползване. Имота получихме в катастрофално състояние и напълно непригоден за обитаване, но бяхме много щастливи, защото това беше първата реална възможност да имаме собствено място, както и да докажем, че можем да го подобрим в името на каузата ни и на обществения интерес. 

Благодарение на партньорите ни успяхме да внесем елементарни подобрения, абсолютно необходими за съществуването и функционирането на сградата и на каузата, тъй като ние сме напълно зависими от тази сграда – чисто нов покрив, за да спрем постоянните течове, и нови прозорци, както и да ремонтираме втория етаж, който беше с напълно мухлясали стени и пропаднал от течове таван.

Сега ни предстои да оправим последния етаж, за да може сградата да функционира напълно и да се отоплява по-лесно, тъй като последната година доста се намръзнахме там през зимния сезон.

С нас на финалната права са прекрасните хора от „Един Процент Промяна“, които ще ни ударят едно рамо в нашата мисия да дадем живот на един напълно изоставен общински имот, бивш партиен клуб, за който никой никога досега не е полагал никаква грижа.

С тяхна помощ ще го превърнем в прелестно и приветливо място, което изпълнява прекрасна социална функция. Много е важно да отбележим, че всички средства, събрани чрез платформата на "Един Процент Промяна" се разпределят директно към екипа, който ще извършва ремонта.

Надяваме се на вашата помощ и подкрепа, за да възстановим отвътре сградата, така че да може тя да функционира в пълния си капацитет като складово помещение за продуктите на майките на деца с увреждания, помещения, подходящи за доброволчески труд, където всеки може да дойде и да помага на служителите на фондацията, офисна част, която да обслужва администрирането на цялата дейност, помещение за обучения и елементарни санитарни условия.

Моля, помогнете ни да превърнем тази къща в първото по рода си средище за обмяна на опит, споделяне на умения, обучения и идеи между хората, работещи в едно от малкото български социални предприятия с ефективна дейност и реална полза – както за тези, заради които е създадено, така и за реалните потребители на дейността му. Дарете средства в кампанията на „Един Процент Промяна“.

С уважение и благодарност,
Елисавета и Красимира, основатели на Фондация „Майко Мила“

Едно от най-важните неща, когато си родител, се оказва това да има с кого да споделиш какво ти е. Това е и една от мисиите на Майко Мила! - да си говорим за всичко, което ни вълнува, влудява и вдъхновява в родителството.

Когато си родител на дете с хронично заболяване и специални потребности, е още по-голямо предизвикателство да си намериш човек, който да те разбира, за да се справиш с изолацията и самотата. За това разказва и Джесика Баркър, която измисля специален начин, за да помага на родители на деца с увреждания да се свързват помежду си и да общуват.

А тук си имаме каузата Оле Мале, която освен че свързва майките на деца с увреждания, успява да им съдейства, за да си набавят допълнителни доходи с прекрасните неща, които произвеждат. Всеки, който иска да ги подкрепи, може да си купи от предпазните маски, ушити от тях (има ги в магазини Фантастико).
А иначе, без значение с какво се справяме като родители, е добре да се знае, че възможностите да си говорим и да сме заедно във всичко това, не трябва да се изпускат.


Беше 10 юни 2015 г. Слънцето грееше, птиците пееха, а Мейси, нашето скъпо дете, идваше на този свят. В 19:14 Мейси се появи. Кълбо от черна косичка с носле като копче и пухкави пръстчета, които се обвиха с любов около ръката ми.
Край, помислих си. Напълно съм запленена от любов. 

Но само след няколко часа чухме думите, които никой родител не иска да чуе: “Сърцето на бебето ви не е добре.”

Само за един кратък миг светът се сгромоляса. Как е възможно? Защо не знаехме? Защо на нас?

“Боим се, че е доста сериозно”, казаха лекарите. “Има половин сърце. И ако не я оперираме утре, няма да оцелее.”

Болницата се превърна в наш дом - безвкусно обзаведен с жици, луминисцентно осветление и електроника с пищящи звуци. Оцелявахме на горчив коктейл от адреналин и кофеин като спяхме, само ако припаднем от изтощение. 

И изведнъж мисълта, че се заяждахме какъв да е цветът на детската стая или кога да се върна на работа, изглеждаш крайно неподходяща. Сега се тревожехме само за две неща: живота и смъртта.

Въпреки прогнозите след шест месеца най-сетне си я прибрахме вкъщи. “Не мислих, че ще излезете от тук”, каза ни откровено една медицинска сестра. “Нито пък ние”, помислихме си. И това беше - тръгнахме, в комплект с болно бебе, кола пълна с кислород и лекарства.

Имахме особено и силно медикаментно встъпване в родителството. Вместо да се тревожим за етапите в развитието и храненето, се чудехме дали бебето ни ще се събуди с нас на сутринта и какво ще е бъдещето ѝ.

Споделеният опит и преживявания сплотяват и е основната причина майчинските групи да са толкова популярни. Заедно сте в това, яхнали вълната на родителството. 

Приятелствата, социалното единство и общността са от особена важност за психологическите ни нужди. Когато има хора, с които можем да си говорим, и когато принадлежим към някаква общност, се чувстваме по-малко изолирани. И това не е така само за родителите, но и за децата. Така че когато семейното ви пътуване е на светлинни години от това на всички останали, може да се разбере какво може да се случи.

Да си родител на дете с коплексни нужди е едно от най-отплащащите се преживявания. Учиш се да живееш за мига, изпитваш удоволствие от малките неща и си благодарен за всеки ден. Но няма две мнения, че това преживяване, изпълнено със смесени емоции. Отричане, страх, безпомощност, вина и объркване само само част от тях. Но може би едно от най-често появяващите се чувства и състояния е самотата.

Според изследване на Carers UK и комисията Jo Cox върху самотата, 9 от 10 души, които доброволно (без заплащане) се грижат за деца с увреждания, са се чувствали самотни или социално изолиране. И за мнозина това, че трябва да сложат смелото си лице и да кажат, че всичко е ок, е крайно изморително; смачква те и е адски трудно.

Неизбежно, тези чувства се засилиха от пандемията от коронавирус, която ни изпълни със страх без значение какви са личните ни обстоятелства.

Само във Великобритания има близо 14 милиона души с увреждания и 8% от децата са със специални потребности. Но както открих още докато Мейси беше малка, най-голямото предизвикателство е да откриеш хора, които са в подобно положение и са наблизо, както и услугите, които ти трябват, на едно достъпно място.

Личният опит на семейството ми с уврежданията и изолацията ме накара да прекарам последните 14 месеца, работейки върху технологично решение за тези проблеми.

Friendili е приложение за iOS и Android, което промени начина, по който семействата, срещащи предизвикателства с болести и увреждания, намират нови приятели, обменят опит и си общуват. Използва различни алгоритми, които свързват членовете на приложението по различни критерии като локация, възраст и диагноза на детето, интереси на родителите. А те могат да водят смислени разговори по теми, които ги вълнуват.

Да си част от мрежа с хора, които разбират предизвикателствата, пред които се изправяш, е безценно. Само когато започнем да говорим с други хора в сходна на нашата ситуация, успяваме да намерим истинска подкрепа, сила и смелост.

Може би едно от най-трудните неща на този свят е да се извадиш от собствените си удобни обувки и да се опиташ да се намърдаш и да потъпчеш в чифта на някой друг. Тогава и само тогава човек има възможност да види света по друг начин, да се “разходи” из него с други очи и да проумее нещо за живота на другите, но най-вече за своя. Умението да съчувстваме, да изпитваме емпатия и симпатия вероятно е част от този пакет. Но останалото се допълва с истински действия, а те обикновено произтичат от схващанията ни за живота, от посланията, на които реагираме и които ни докосват, от мотивацията, с която минаваме през света с еди-каква-си нагласа. 

И точно нагласата ни към едно или друго се променя най-сложно. Тъкмо с такава трудна задача са се захванали общност Мостове и основният им партньор групата за стратегически и творчески комуникационни решения Ogilvy Group Bulgaria.

Мостове започват първата си кампания, с която много искат да променят нагласите на обществото към хората с увреждания, но и нагласите на самите хора с увреждания към себе си. Основното вдъхновяващо послание на кампанията “От хора за хора” е, че специалните потребности могат да бъдат и специални възможности. Но това се случва само, ако човекът не се определя от неговия дефицит, а от личните му качества, умения, знания, стремежи и надежди.

“От хора за хора” представя в специална платформа своите герои и дава възможност на всеки един от нас да посочи човек, който го вдъхновява, за да стане част от кампанията. Става много лесно – през специалния бутон Предложи герой на сайта. По този начин можем да дадем възможност на страшно много вдъхновяващи истории да стигнат до повече хора, за да им дадат надежда, смисъл или просто едно кимване, че са на прав път.

Героите на общност Мостове, представени дотук в платформата, до един са великолепен пример, че често пъти граници на възможностите си поставяме самите ние. В сайта може да се прочетат интервюта и вдъхновяващи послания от:

Ашод, който знае как да помага и умее да слуша със сърцето си, без увреденият му слух да пречи на това; 

Кени – кучето терапевт, която гледа така сякаш аха-аха ще ни проговори, но докато това се случи нейната история разказва Светлана (доктор по клинична психология); 

Лъчезар, който е влюбен в блуса и съвсем конкретно “консумира” тази любов като студент в Музикалната академия – а това, че е незрящ е просто част от историята му; 

Думисани, който е роден с нисък ръст, но духът му е толкова високо, че забива топка след топка в коша на живота и дриблира жестоко с таланта си във визуалното изкуство (Доми е завършил живопис в Художествената академия); 

Расим, който е играл и с черните, и с белите фигури в житейския шах – след тежка злополука на 24 години губи зрението си, от около година – след експериментална операция, вижда почти нормално, а междувременно е шампион на България по шах 10 пъти и измисля Брайл шах; 

Георги, който е кинезитерапевт, работещ с деца с увреждания и учещ ги, че хоризонтът е постижим, само ако не те е страх; 

Стефани, която е на 17, но владее 500 спорта, иска да остане в България и докато показва на всички как се става републикански шампион по уиндсърф, успява да създаде първия параборд за хора с увреждания в България; 

Дилиян, който е психолог, занимаващ се с театър, писане и сензорна фотография, и който е незрящ от повече от 10 години - а, да, и ужасно се кефи да се самоиронизира…

Ето това са хората, които няма нужда да ни казват “Прави като мен!”, просто ставаш и почваш, защото те запалват. Има още такива и искаме да знаем и техните истории. Затова и общност Мостове стартира тази кампания - с цел да ги открие и да си разкажем всички заедно, че невъзможното е нищо работа.

Когато разбрахме за ужаса Могилино, всички плакахме и се клехме, че това повече никога не бива да се случва. Години по-късно журналистката Кейт Блюет, създала филма "Изоставените деца", показващ нечовешките условия, в които живееха децата в дома, се върна с новия си филм "Скритите деца на България", за да ни каже, че нищо не сме направили.

Междувременно три правозащитни организации в сферата на уврежданията заведоха безпрецедентна съдебна процедура срещу Европейската комисия, която е отказала да спре финансирането от Европейския съюз за изграждането на малки домове за деца с увреждания.

Защо България отново е във фокуса на общественото внимание в цяла Европа като страна, която е напълно неспособна да реализира истинска реформа, въпреки демонстрираната политическа и обществена воля? Помолихме Надежда Цекулова, журналистка с дългогодишен опит в отразяването на теми от сферата на здравеопазването, човешките права и социалната политика, да се опита да обобщи защо отново сме в изходна позиция с една от най-важните социални промени, която вече трябваше да е факт.


Когато Елисавета (Елисавета Белобрадова, бел. ред.) ми предложи да напиша този текст, помолих я да ми формулира какво е основното послание, което търсим с него. „Защо стана така и какво точно стана“, беше отговорът. 

Всъщност, да. 

Базираната в САЩ международна организация за правата на хората с увреждания DRI и журналистката от BBC Кейт Блюет представиха на международна сцена резултатите от реформата в грижите за деца у нас. Вероятно сега, когато очите на Европа отново са вперени в българската система за формална грижа, е подходящо отново да разкажем какво точно се случи с процеса на извеждане на деца от институциите, и защо на финала му нещата не изглеждат такива, каквито ни се искаше да вярваме, че са. 

Данните сочат, че през 2018 г. над 10 000 деца са живели извън родните си семейства. Най-много (близо 4900) са настанените при близки и роднини. Около 2900 са в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), като половината от тях са с увреждания. Над 2200 са в приемни семейства, около 650 са в институции (домове от стария тип) и около 400 са осиновени.  

Фокусът на вниманието пада върху тези около 3600, които живеят институционализирано – тоест се отглеждат в някакъв вид „дом“, бил той голям или малък.

Така наречената „деинституционализация“ стартира през 2010 г. след силен международен натиск, с разработването на НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ „ВИЗИЯ ЗА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и план за действие към нея. Двата документа отчитат сериозните недостатъци на институционалната грижа, хвърлят вината за нея на 40-те години комунизъм и начертават път за извеждане на децата от домовете и осигуряването на грижа в среда, близка до семейната. Към онзи момент в трите вида институции (Дом за медико-социални грижи, Дом за деца, лишени от родителска грижа и Дом за деца с умствена изостаналост и физически увреждания) живеят над 7500 деца. Философията на започващата реформа стъпва на няколко фундамента: 

  • семейството е най-добрата среда за развитие на детето; когато не може да остане в биологичното си семейство, запазването на връзката с него е от изключителна важност, а алтернативните грижи трябва да са възможно най-близки до семейните;
  • за всяко дете трябва да има индивидуална оценка и индивидуален подход, в зависимост от конкретния случай;
  • социалното включване е от първостепенна важност (тоест, детето да се среща с хора, да ходи на училище, да посещава кино, концерти, да слуша музика, да има приятели).

Запомнете ги тези фундаменти, защото те са белег, че от ден едно на реформата както отговорните институции, така и всички ние, уж заинтересованото и наблюдаващо процеса общество, сме знаели прекрасно какви са проблемите и какъв е правилният подход за решаването им. 

Така през изминалите 9 години страната ни – с различен темп, но завидна упоритост – започва да изгражда новите социални услуги. Важно е да знаете, че ако под „услуга“ вие си представяте нещо, което се прави за подпомагане на нуждаещия се човек/дете в естествената му, семейна среда, то държавата нарича по този начин също домовете за деца и възрастни, както и центровете за настаняване, защитените жилища и прочие, обобщени като „услуги от резидентен тип“. По дефиниция това са услуги в общността с възможност за настаняване – тоест, детето хем е настанено в нещо, което не е точно семейство, хем все пак води живот, близък до семейния, и си общува с околния свят. 

Още през 2012 г. обаче ангажираните с правата на децата организации алармират, че декларираните добри намерения не водят до търсените резултати. Появяват се поредица от доклади, становища и писма, които, ако ми позволите отклонение от литературната чистота, плясват на масата крилатата фраза на Виктор Черномирдин „Хотели как лучше, а получилось как всегда.“ Организациите предупреждават, че:

първо, не се създават услуги, които да подкрепят биологичните семейства да отглеждат своите деца в риск (без значение дали рискът е от бедност, поради увреждане или друг фактор);

второ, не се настаняват достатъчно деца в приемна грижа и не се полагат достатъчно усилия за развитие на приемната грижа;

и трето, не се създават специфични компетенции и не се търсят възможности за развитие на персонала на създаващите се резидентни услуги, което крие риск да ги превърне в по-малки копия на съществуващите домове. 

През 2015 г. се провежда първият национален протест на хората с увреждания и техните семейства. Миролюба Бенатова, тогава работеща за Нова телевизия, прави филма „Заложници на децата си“. Той дава много ясен и недвусмислен отговор на въпроса защо специално децата с увреждания често не остават в семейството. И той е – защото ако останат, семейството престава да съществува. Става ясно, че на практика все още почти не съществуват услуги, подпомагащи семейството и човека с увреждане, за да продължат нормалния си живот в общността. А доколкото ги има, те са крайно недостатъчни и много, много далеч от заявения в началото на процеса на деинституционализация стремеж за индивидуална оценка на нуждите. Филмът предизвиква бурна обществена реакция.

В същата година, след неколкократно удължаване на сроковете, приключват три проекта, в рамките на които държавата „деинституционализира“ деца. В края ѝ е отчетено, че институциите за деца са наполовина спрямо броя им през 2010-а. Броят на децата във формална грижа обаче (тоест извън семействата им) се е увеличил от малко над 7000 на малко над 8000. Отчетено е също, че децата с увреждания са изведени от институциите. На практика обаче те са настанени в новопостроените Центрове за настаняване от семеен тип, обгрижвани от същия персонал, а често – в по-малка къщичка в двора на стария „дом“. Сигналите за насилие и нехуманно отношение, които дава неправителственият сектор, не получават никаква устойчива реакция. 

Така, прескачайки с големи крачки през годините, стигаме до 2018 г. Тя започва със скандал в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания в Габрово, станал известен като дом „Хризантема“. Любителско видео, показващо насилие от страна на персонала към настанените в дома, обикаля медиите и води до уволнения и подмяна на екипа. Седем месеца по-късно обаче прокуратурата приключва разследването на случая с констатацията, че няма доказателства за насилие над деца. Междувременно под прозорците на отговорните институции тече безпрецедентният няколкомесечен протест на семействата на деца и хора с увреждания, защото услуги и подпомагане за тях все още няма, отглеждането на дете със специални нужди у дома е предизвикателство за цялото семейство, а след като това дете стане възрастен, предизвикателството се превръща в унищожителна агония. 

Докладите на наблюдаващите организации продължават да сочат, че децата в резидентните услуги живеят в изолация, без рехабилитация и медицинско проследяване, без шанс за интеграция с външния свят, най-често и без образование, но пък във висок риск да станат жертва на насилие или дори да загубят живота си при неизяснени обстоятелства, без никой в последствие да се поинтересува от този факт.

И стигаме до 2019-а. Годината, в която хиляди излязоха на протест срещу Националната стратегия за детето, без да са я чели. В която депутат поиска неправителственият сектор да бъде отстранен от предоставянето на социални услуги, без ни най-малко да е наясно какво може да предложи държавата в замяна; пък и без да го интересува.  Годината, в която Европейската комисия беше дадена на съд, заради това, че години наред е давала пари за строеж на „центрове“, без да провери какво се случва с хората в тях. Годината, в която една американска организация и една английска журналистка дойдоха, за да ни посочат с пръст здрави деца, настанени сред тежко увредени и оставени без никакъв контакт със средата им и биологичното семейство; болни деца, лишени от медицинско наблюдение и каквато и да било терапия; измъчени възпитателки, обгрижващи сами по 10-12 деца и младежи с увреждания без обучение, без подкрепа от специалисти и срещу минимална заплата. И да ни кажат „Това ли са ви новите услуги? Ами, провалили сте се.“ 

А по пътя към този провал са изхарчени най-малко 260 млн. евро финансиране от ЕС и Световната банка. 

Обидно и болезнено е да признаем, че през цялото време сме знаели какво точно става. Наличието и на позитивни примери не е повод за гордост, нито е достатъчно за отмиване на срама и гузната съвест, защото изоставените, забравените, „складираните“ (по израза на Кейт Блюет) все още се измерват в хиляди. 

А защо стана така: вероятно, защото всички ние, като общество, създало съответстващите на възможностите и представите му институции – толкова си можем.

Има много погрешни схващания за живота на хората с увреждания, включително, че те не се нуждаят от физическа интимност или трудно стигат до нея... INSIDER разказва за три двойки, които споделят личните си истории със стотици хиляди последователи, за да се преборят със стереотипите.


Когато Шейн и Хана са на публично място, хората често си мислят, че тя е придружаваща го медицинска сестра и че той не може да взема сам решения. Сервитьорите му връчват детско меню и си мислят, че се шегува, когато поиска бира.

Шейн Бъркоу страда от спинална мускулна атрофия. Хана Ейлуърд, която е здрава, е негова годеница.

Хана и Шейн се запознават след като тя вижда видео в YouTube и му пише мейл. „Първо ме привлече чувството му за хумор“, казва тя. „Говореше умно и забавно, а след като погледнах блога му, разбрах, че е невероятен писател. Четох го около час, преди да му пиша".
Шейн казва, че е отговорил, защото Хана го е впечатлила със своя ум и сарказъм.
Източник: Squirmy and Grubs / YouTube

За да се преборят с илюзията, че хората с увреждания не могат да функционират като нормални членове на обществото, Шейн и Хана публикуват клипове в YouTube канала си Squirmy and Grubs, който има повече от 420 000 абонати.

Squirmy (тя) и Grubs (той) са прякорите, които са си измислили един за друг. Започват да правят видео съдържание за живота си просто като забавно хоби. Шейн вече имал стотици хиляди последователи в своя блог Laughing at My Nightmare, каквото е и заглавието на първата му книга с автобиографични есета. Издал е още две.

Когато YouTube каналът им започва да става все по-популярен, двамата решават да направят нещо повече и да отправят посланието, че хората с увреждания могат да имат щастлив и успешен живот.  

Хана е човекът, който полага най-много грижи за Шейн - помага му да се изправи, да се измие и да използва банята сутрин, да се храни и да пие. Извън оказването на тази помощ, те са като всяка друга двойка - и това е, което се надяват хората да видят в техните видеоклипове.

"Да, при нас нещата са малко по-различни. Хана ми помага да вдигна чашата с бира към устата си“, казва Шейн. „Но това не лишава живота ни от любов и приключения."

Последователите им са доста любопитни какво се случва в тяхната спалня. Според Шейн, вероятно много хора си мислят, че наличието на увреждане изключва интимността. Двамата не говорят подробно за сексуалния си живот в YouTube, но от книгите на Шейн става ясно, че сексът е толкова важен за връзката им, колкото при всички други двойки. В книгата си "Непознатите приемат моето гадже за моя гледачка" той говори за начините, по които те преодоляват препятствията, за да намерят ефективен и приятен начин да правят секс.

Squirmy and Grubs е предимно позитивно място, в което хората коментират колко се радват на историите им. Получават обаче и негативни съобщения от скептици, според които връзката им е фалшива и които не могат да разберат идеята за основна грижа и интимност, съществуващи в една и съща вселена.

"Двамата никога не се изморяваме един от друг", казва Шейн.
„Въпреки, че тя ме вдига от количката...“
Източник: Squirmy and Grubs / YouTube

Една от най-странните конспиративни теории е, че Хана е решила да бъде с Шейн, защото семейството му е в списъка с най-богати хора на Forbes...

"Хората използват и факта, че съм писал за предишните си приятелки, за да изтъкнат, че всичко това между мен и Хана е фалшиво, че едва ли не си „наемам“ жени, които да се преструват, че са с мен…“, казва още Шейн.

Той споделя, че дълго време се е борил с комплекса, че е бреме за околните, но заради Хана вече не се чувства така. В началото непрекъснато ѝ се извинявал, когато имал нужда от нейната помощ, но три години след връзката им този комплекс си е отишъл и той се чувства много по-удобно с увреждането си, отколкото преди.

Така че вместо да позволят на негативните коментари да ги съборят, Шейн и Хана ги използват като мотивация да продължат да информират хората за пълноценните отношения между партньори, единият от които е с увреждане.

Историята на Коул и Каризма

Коул Сиднър и Каризма Джеймисън също разпространяват историята на своята връзка, чрез YouTube канала си Roll with Cole & Charisma, който има около 170 000 абонати.

Преди травмата Коул отделял доста време за "преследване на момичета“. После възприел загубата на атлетичност като загуба на мъжественост, докато не узрял за мисълта, че човек е много повече от своето тяло. Когато среща Каризма, вече е спрял да се фокусира върху травмата си и е доста по-уверен.
Източник: Roll with Cole & Charisma

През 2011 г. Коул скача в река, чупейки прешлените си и увреждайки гръбначния си мозък. Днес може да движи само ръцете си и Каризма му помага в куп основни дейности.

Подобно на Шейн, Коул показва на хората как живее и как се опитва да прави неща, които не е правил дори преди травмата си.

Удовлетворение му носи обратната връзка от последователите му с увреждания, които му пишат, че преди да гледат клиповете му с Каризма, се страхували, че срещите с нови хора са твърде трудни, а намирането на любов - невъзможно.

„Когато гледат нашите истории, хората като мен по-смело излизат навън с надеждата, че ще открият един ден своя човек“, казва Коул, който е с парализа от 16-годишен и дълго време също не е смятал, че може да бъде привлекателен за някого.

Двамата се срещат, докато Каризма работи в рехабилитационен център за хора с увреждания на гръбначния стълб. Каризма вярва, че това ѝ е помогнало да разбере по-добре травмата на Коул, но за всичко останало, което искала да знае за него, просто го питала.
Източник: Roll with Cole & Charisma

Искат да отправят колкото се може по-приятни и забавни послания, но това не ги прави неуязвими на странни коментари като "О, Каризма, ти имаш толкова голямо сърце, ти си такъв ангел"… „Не, аз нямам по-голямо сърце само защото съм с Коул, който е в инвалидна количка", казва тя.

Комуникацията е жизненоважна за тях, както за всяка друга двойка. Във връзки като тяхната е много по-вероятно пробивът в честността и доверието помежду им, а не постоянната необходимост от допълнителна грижа, да даде сигнал за проблем в отношенията. Вместо да обрича на провал връзката, както мнозина смятат, тази грижа я прави по-силна, убедени са двамата.

Коул и Каризма нямат нищо против да ги разглеждат като „специална“ двойка. „Не е добре да се страхуваш да говориш за това, което е различно в твоята връзка, защото така се отклоняваш от нещата, които наистина я правят специална“, казва той. „Затова понякога ме притесняват изказвания като Те са нормална двойка. Защото мисля, че сме необикновена".

Историята на Кевин и Каси

През 2012 г. Кевин Ортиз се опитва да отнеме живота си, прострелвайки се в гърдите. Остава парализиран от кръста надолу. Той разказа историята си в емоционално видео в YouTube през ноември.

Сега е невероятно щастлив с годеницата си Касандра Гарибей, с която публикуват забавни видеоклипове в YouTube канала The Life of K&K, който има повече от 36 000 абонати.

"Начинът, по който ме изкарва от зоната ми на комфорт, ме прави щастлив", каза Кевин. "Това е нещо, от което наистина се нуждая, защото мога да седя вкъщи цял ден, да чета и това да ми е достатъчно,
но това не означава, че живея пълноценно“.
Източник: The Life of K&K

Кевин и Касандра били гаджета в гимназията, но се разделят, когато тя се връща в Калифорния след дипломирането си. Години по-късно, след инцидента с Кевин, те отново се свързват един с друг. Според Кевин, Касандра му е помогнала да се превърне от "пъзльото", който е бил, в човека, който днес е. Двамата планират да се оженят.

След като го изписали от болницата, Кевин не искал да излиза никъде, не искал да прави нищо. Бавно и полека Касандра го насърчавала да опитва повече неща. Сега те не спират да пътуват и се надяват да вдъхновят и другите двойки като тях да го правят.

Касандра споделя, че жените често се свързват с нея, за да я питат какво е да се срещаш с някой в ​​инвалидна количка. Иска ѝ се хората, които гледат техните клипове, да осъзнаят, че двойките като тях могат да правят всичко - да отидат на кино или на плаж, да имат пълноценна интимна връзка.

Кевин и Каси също смятат, че комуникацията е това, което прави връзката им стабилна. Той казва, че винаги се опитва да каже това, което си мисли, вместо да го премълчава. „Тя е човекът, с когото искам да бъда до края на живота си, така че трябва да се чувствам комфортно да споделям всичко с нея.“
Източник: The Life of K&K

Касандра казва още, че е ужасно щастлива да споделя преживяванията си с Кевин, осъзнавайки, че не би имала този шанс, ако той не беше оцелял след инцидента през 2012 г. "Благодарна съм, че сме заедно", добавя тя.

Още:

Този текст е плод на огорчението на една майка на дете с увреждане от София. От многогодишните ѝ сблъсъци с Агенцията за социално подпомагане, с нейните служители и, както тя казва - с тяхното некомпетентното и безчовечно отношение. Този текст е провокиран от една случка, но тя илюстрира случващото се с хиляди хора с увреждания и техните близки в тази държава. Всички те биха предпочели да НЕ разчитат на услугите на социалните и да живеят без тях, но животът им, уви, се е стекъл по начин, който ги прави зависими - от агенции, служби и чиновници. От тяхното настроение и отношение. Този текст е за всички тях.

*****************

Обещах пред себе си и пред хора, които се опитват да преборят тая пуста система, че няма да си замълча.

Подадох жалбИ. Една писмена, в Дирекция социално подпомагане- Люлин. И две по имейл до МТСП .

Нестандартни жалби. Аз стандартни не мога да пиша, опитах, не ми се получава. Надявам се, когато имате случки, при които държавни чиновници, които са длъжни да си вършат компетентно работата, не го правят, и вие да не си замълчите.

Защото това касае всички нас - обществото.

Копирам и двете, в нередактиран вид, само личните данни съм изтрила.

И моля ви, зная, че жалби не се пишат с толкова емоции, а само с конкретика. Ама нали всички казвате, че на 40 вече не трябва да ни пука какво е прието и какво - не….

ЖАЛБА

От Валентина Георгиева Христова
.
.
.

Уважаеми чиновници , управляващи и социални работници!

Аз съм майка на почти 18-годишно дете с тежки увреждания и инвалидност 100 процента. Дъщеря ми е с тежка умствена изостаналост и редица диагнози. Всички те са ѝ по рождение.

За тези 18 години се сблъсках с какво ли не. Но най… най-сериозните проблеми в последните 18 години са ми създавани от служителите в АСП. Това са т.нар. социални работници.

Нищо социално няма в една голяма част от тях. Те са хора, седнали зад едни бюра, загубили чисто човешкото в себе си, намусени, огорчени от лошите условия на работа и ниското заплащане. И най-лошото – хора НЕКОМПЕТЕНТНИ!

Описвам конкретния случай.

На 20 юни 2019 година аз отидох в ДСП-Люлин, тъй като постоянният ми адрес е именно там.

Цел на посещението ми беше да придобия документ, който да използвам за издаване на абонаментна карта към БДЖ за намаление при пътуване.

Служителят в ДСП Люлин ми даде бланка за попълване. Категорично каза да я попълня от името на детето. Дъщеря ми в този момент нямаше навършени 18 години.

И аз нееднократно му го казах. Въпреки това той настоя , и то грубо настоя, да я попълня от нейно име и, забележете- да ПОДПИША дъщеря ми с неин подпис, тъй като тя не умее да го прави сама.

Бях изумена, но предвид факта, че нееднократно съм била нагрубявана от служители в съответното ведомство, реших, че все пак чиновникът знае какво иска.

Подадох заявлението, той го прие, подписа го и ми даде входящ номер.

Прие го!!!

На следващия ден получих обаждане от друга служителка от същото ведомство. Държа да отбележа, че обаждащата се служителка се държа изключително любезно.

Обясни ми обаче, че аз ТРЯБВА да отида ОТНОВО при тях, за да подам наново заявление, защото АЗ съм постъпила неправилно, подавайки такова от мое име!

Уважаеми и недотам уважаеми чиновници, избрали за свое призвание да служите в полза на хора в неравностойно положение,

Омръзна ми да бъда парцал във вашите ръце, аз и дъщеря ми!

Омръзна ми да страдам от чутовната ви некомпетентност, безчовечност и чувство за безнаказаност!

Омръзна ми от вашата бюрокрация! О, не ми казвайте, че вие нямате вина за това.

Всички вие, от най-ниското стъпало – обикновен чиновник на гише, та до най-високото - министър , носите цялата вина и отговорност за това, в което се е превърнало ведомството ви - кочина, в която всеки прави каквото си иска на гърба на хората с увреждания.

В целия ми телефонен разговор с чиновничката нито веднъж не чух: „Извинявайте, грешката е наша, много моля при първа възможност да дойдете и да си я оправим!“

Обаче чух: „Ако не дойдете, просто няма да ви издадем нужния документ!“

А дали някой, някъде из тези прогнили и миришещи на влага стаички , претъпкани с документи, измежду които има поне 50 копия от акта за раждане на дъщеря ми, поне още толкова копия от телковите ѝ решения, от личната ѝ карта, от моята лична карта…та дали някъде там някое човешко същество, облечено в защитната броня на чиновник, не помисли за всички трудности и неудобства при едно излишно разкарване на човек с тежко увреждане до службичката ви?

И нямам предвид лично моето дете, не. Имам предвид хора с тежки кризи, които получават на чужди места, деца, изпускащи се в гащите, без извинение, когато ходят на непознати места, хора в инвалидни колички, хора без крайници, хора с тежки психични увреждания, хора с епилептични припадъци в тежка форма. И още, и още…

Да продължа по същество. На 25 юни посетих ДСП Люлин. Попаднах на съвестна служителка, която ме заведе при директора на дирекцията. За моя изненада - изключително разбрана и любезна жена.

Носех собственоръчно написана жалба, в която бях описала случая. Подадох я без проблем. Получих извинение лично от директорката. За което ѝ благодаря!

Но! Това извинение не променя чутовната некомпетентност, царяща масово в структурите ви, на която съм свидетел от толкова години. И безчовечност, и нахалство, и тотална неангажираност от същите тези служители.

За точно 10 минути, засичани по часовник, по настояване на служителите - и вероятно като израз на извинение, ми беше издаден необходимият документ.

А преди това ми беше казано, че законовият срок е 20 дни!!! 20 дни!

Работа, която явно може да бъде свършена за 10-15 минути. От един служител. 20 дни!

Аз никога няма да спра да се опитвам да променя всичко това. За радост, не само аз, има много хора като мен, които държавната машина все още не е смачкала….все още.

Описаната случка може и да се стори маловажна на мнозина от вас, но тя показва реалното състояние на нещата. И то в структура, която трябва да СЛУЖИ на хора в неравностойно положение.

Структура, в която чиновници са ми казвали:

„А вие защо не работите, а чакате на помощи?“,“ Един документ не можете да попълните като човек, беее, толкова ли е сложно?“ и други, далеч по-неприятни. Които смачкват.

Казах и на директорката на ДСП-Люлин, пиша го и на вас:

Уврежданията на дъщеря ми са сериозни и не ми е лесно нито на мен, нито на детето, нито на най-близките ми. Но всъщност това, което усложнява, затруднява и въобще - прави живота ми ужасно труден, са ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, в частност АСП. И хората, работещи в тях.

Силно се надявам случаят да бъде разгледан, да бъдат взети необходимите мерки, за да не се повтаря и, което за мен е в сферата на мечтите, в АСП да работят възпитани, учтиви, компетентни хора в услуга на гражданите!

С ясното съзнание, че жалбата ми не е в стандартния вид, в който би трябвало да бъде, настоявам да получа отговор с предприетите мерки.

С извинение и с уважение към всички онези малко, но съвестни хора, работещи в АСП, които неведнъж са ми помагали! И са го правели внимателно и с желание.

P.S. Надявам се, че жалбата ми ще бъде разгледана и извън частния случай на мен и дъщеря ми. Той трябва да ви е просто насока за всички ужасни проблеми, с които се сблъскваме ние, хората за които вие би трябвало да работите.

Валентина Христова, майка на Бояна Христова

Държавата получи оценка Средн 3,31 в осмото по ред издание на годишния доклад Бележник 2019: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата. То беше представено днес в София и в още седем града в страната - Варна, Шумен, Враца, Стара Загора, Перник, Пазарджик и Сливен. Докладът се изработва от Национална мрежа за децата – обединение на 152 граждански организации от цялата страна, които работят за и с деца и семейства.

Бележник 2019, който прави преглед на основните политики, насочени към благосъстоянието на децата в България,
отбелязва лек напредък в грижите за децата, който се отразява и в по-високата обща оценка на държавата. 3,31 е най-високата оценка до момента през осемте години, в които се изработва докладът. Миналата година държавата получи най-ниската оценка от момента на изготвяне на доклада – Среден 2,88.

Автори на доклада са 30 експерти, които ежедневно са на терен и работят директно с деца и семейства в цяла България. За трета поредна година докладът включва и мнението на над 460 деца, млади хора, родители и професионалисти.

По време на събитието бе показано и видео с мнението на деца от младежка мрежа „Мегафон“, които отправиха препоръки към министрите на здравеопазването, образованието, правосъдието и труда и социалната политика. Те също така написаха лични послания към министрите в истински „Ученически книжки“. Тези бележници, попълнени от децата, ще бъдат връчени на съответните министри, с които Национална мрежа за децата поиска срещи, за да представи годишния доклад.

Какво ни казват оценките в Бележник 2019?

За първи път през 2019 г. Бележникът има нов формат и модел в представянето на напредъка в политиките за деца. Гарантирането на детските права е представено в 8 ключови теми плюс извеждането на водеща тема, свързана с правата на децата с увреждания. Ето основните препоръки по нея:

-- Да се работи активно в посока изграждане на достъпна среда във всяко детско и учебно заведение, както и в обществените сгради, посещавани от деца с увреждания, като средствата за това се предвидят в бюджета на съответните институции;

-- Да се направи обективна оценка на промените в наредбата за ТЕЛК с цел да не ощетява децата с множество увреждания. Да се въведе подробна индивидуална оценка на всеки случай, която да отчита
всички аспекти на подкрепа – здравни, образователни и социални потребности на децата с увреждания и семействата им;

-- При планирането на социални, здравни и образователни услуги да се взема предвид както равномерното териториално разпределение, така и демографски и статистически данни за децата, нуждаещи
се от услуги;

-- Да се създават приоритетно услуги, които своевременно и ефективно да подкрепят децата в семействата им, включително с услуги в дома. Да се предоставят услуги, които осигуряват на родителите в моментите на криза цялостна подкрепа – психологическа, социална, здравна, юридическа и др., с цел
прекъсване на процеса на изоставяне на деца;

-- В процесите по реформиране на законодателството и реализиране на промените за подкрепа на децата с увреждания и техните семействата, да се търси диалог с представители на организациите, работещи в сферата, както и да се създадат механизми за обратна връзка от семействата, които получават подкрепа.

Ето какви оценки получи държавата през 2019 г. по различните предмети:

  1. Благосъстояние на детето

Оценката: Среден 3,00

Високите равнища на бедност и неравенство продължават да са сериозно предизвикателство, като особено обезпокоително е влиянието на тези фактори върху всички аспекти от живота на децата (включително като се ограничават възможностите им за спорт и дейности в свободното време, което допълнително намалява шанса им за социално включване). Необходими са целенасочени усилия за преодоляване на системното и трайно социално изключване на децата и осъзнат интегриран подход за подкрепа на родителите, казват авторите на Бележник 2019.

2. Закрила на детето от всички форми на насилие

Оценка: Среден 3,00

Въпреки развитията в сферата на закрилата на детето от всички форми на насилие през 2018 г. (приетите промени в Наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие и усилията за промени в Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция) продължава да липсва единна, мултидисциплинарна и координирана политика за борба с насилието над деца. Липсва единна статистика, която да информира политиките и мерките, които следва да се предприемат. Съществуващите данни все пак показват увеличаване на случаите на пострадали от престъпления деца и случаите на агресия в училищата.

3. Ранно детско развитие

Оценка: Добър 3,50

Предоставянето на универсални и интегрирани услуги за ранно детско развитие все още е недостатъчно. Предприети са действия за разработване на Национална стратегия за ранно детско развитие, чрез която се очаква да бъдат адресирани проблемите. Те съществуват във всички системи, които имат отношение към насърчаването на ранното детско развитие – здравната, образователната и социалната. Предизвикателство са липсата на координация между отделните системи и на семейноориентиран подход, липса на политика за свободното време и културните занимания на децата и на адекватни политики и мерки, насочени към децата с увреждания и забавяне в развитието.

4. Детско здраве

Оценка: Добър 3,50

Оценката се дължи основно на постигнати резултати в намаляването на нивата на детска смъртност и достигането на заложените цели. Като показател тя достига 6,4 на 1 000 живородени деца до 1 година за 2017 г., но в сравнение със средните нива в ЕС (за 2016 г. коефициентът е 3,69%), продължава да бъде висок. Тревожен е фактът, че има области в страната, в които коефициентът на детска смъртност е много висок, без да се забелязват конкретно насочени мерки за подобряване на ситуацията. Има нужда от общи усилия и концентриране на вниманието върху наболели теми и прилагането на комплексен подход спрямо здравните нужди на децата: изграждането на обединена детска болница, която да осигурява комплексно лечение и рехабилитация на децата; иницииране на конкретни действия за грижа за психичното здраве на децата и младежите; повече внимание към задържане на здравните специалисти, които работят с деца; целенасочени усилия към промоция на здравословното хранене и поведение на децата.

5. Образование

Оценка: Добър 4,00

Този напредък може да се обясни с категоричното поставяне на образованието като приоритет на правителството през последните години и широкото публично говорене по темата. Все още обаче видимият напредък в образованието е по-скоро на фона на проблемите в социалната сфера, а не е ефект от устойчиви дългосрочни политики и структурни промени.

Усилията на държавата по отношение на обхвата на всички деца в задължително образование и значителното увеличение на учителските заплати са стъпки в правилната посока, но ако те не бъдат обвързани с трайни реформи, ще имат краткосрочно въздействие.

6. Семейна среда и алтернативна грижа

Оценка: 3,50

Закриването на специализирани институции за деца продължи, като през 2018 г. официално беше спряно настаняването на деца без увреждания до 3-годишна възраст в Домовете за медико-социални грижи за деца. През годината активно се работи по два нови съществени законопроекта – Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания. Предприеха се и някои нормативни промени, които да разширят и развият социалните услуги, предоставяни в общността. Въпреки това, броят на децата, които живеят разделени от родните си семейства, остава относително постоянен през годините. Макар въпросът да става все по-актуален, не се предприеха конкретни мерки за повишаване на качеството на живот на децата в Центровете за настаняване от семеен тип. Не се наблюдават развития в приемната грижа, осиновяването, както и в закрилата и интеграцията на децата бежанци.

7. Правосъдие за деца

Оценка: Среден 2,50

Това е най-ниската оценка, достигана в областта от първото издание на доклада до момента. Макар и броят на специализираните помещения за изслушване на деца в страната да нараства с всяка изминала година, това не е довело до реални положителни промени в ситуацията на децата, жертви на насилие или престъпления. Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, продължи да бъде въведена само частично в българското законодателство. Като цяло липсва каквото и да е разбиране относно нуждата правните процедури да бъдат адаптирани към децата, които участват в тях, така че да бъдат гарантирани техните права.

8. Детско участие

Оценка: Добър 3,50

За поредна година отчитаме, че участието на децата буксува и стои на нивото на колективния и по-скоро „институционализиран“ подход. Дори и при него, във форми като съвети и парламенти, мнението на децата не се търси, те имат ограничен контрол върху това, за какво могат да се изказват и рядко получават обратна връзка.

Огромна пречка продължава да бъде и това, че отсъства достъпна за децата информация по отношение на решенията, които се взимат или ще се взимат за тях на национално, както и на регионално и общинско ниво.

Необходимо е въвеждане на механизми и процедури за отчитане мнението на децата в различните сектори. Образованието и по-специално училищата, вече имат изградени практики; социалните услуги (макар и най-вече поради усилията на НПО) са също на прав път, но в сферите на детското правосъдие и здравеопазване, все още предстоят много стъпки.

Не на последно място, продължава да отсъства системен подход към обучението на специалисти, работещи с деца, както и на служители в администрацията – не само по отношение на правото на децата на мнение, но и на правата на децата като цяло (доколкото детското участие, извън цялостен, основан на правата на децата подход, трудно може да постигне своето предназначение).


Още:

Unicode Consortium обяви, че добавя 59 нови картинки в шестата голяма актуализация на официалния списък на емотиконите. С още 171 варианта за пол и тонове на кожата, това означава, че към втората половина на годината ще се появят общо 230 нови картинки в Emojipedia.

Най-важното за последна партида е фокусът върху уврежданията и свързаните с пола емоджита.

Източник:
Unicode Consortium

Сред тях са емотикони за слухови апарати, инвалидни колички, протезни крайници, бастуни, използвани от хора с увредено зрение, кучета-водачи.

В последна партида емотикони също така се забелязва и картинка за месечния цикъл на жената. За нея е настоявала благотворителната организация Plan International U.K., която се занимава с правата на момичетата. Организацията проведе онлайн гласуване за това как трябва да изглежда подобна емотика, съобщава BBC.

Според гласуването менструацията трябвало да бъде представена с изображение на чифт бельо с кръв по него, но тази идея е отхвърлена от Unicode и емоджито ще приеме формата на капка кръв.

В допълнение, актуализацията включва още прозяващо се лице, видра, орангутан, скункс, фламинго, чесън, лук, вафла, бельо и т.н. Разбира се, има партньори от различни раси, както и още повече илюстрации на еднополови двойки.


В свят, в който хората все повече използват иконки, за да представят всяко свое действие, чувство или събитие, актуализацията на Emojipedia е малък подарък за всички, които обичат гаврата в социалните мрежи.

Емоджи, наречено
"pinching hands"

Ето тази невинна иконка вече е част от масово онлайн творчество по темата за размера на мъжкия полов член:

Да не подценяваме обаче усилията на Unicode Consortium да въвежда и наистина смислени емотикони, като тези, представляващи бременност и кърмене, които излязоха през 2017 г.

А ако сте майка и имате навика да общувате, чрез символи, вероятно вече знаете колко по-удобно е просто да изпратите тази картинка, за да покажете, че сте прекалено заети. Защото на гладните бебета изобщо не им пука за нуждата ни от истинска комуникация.

Още по темата:

Сервитьорите-роботи не са нова концепция в технологичната и ресторантьорска сфера. Те вече се използват в няколко кафенета, като в ресторант Naulo в Непал, например, работят трима хуманоидни сервитьори, наречени "Gingers". Стартиращата компания Ory Lab обаче разработва тази концепция на съвсем ново ниво, пише BoredPanda.

Този месец Dawn Ver Beta - временно кафене в Токио - използва роботите на Ory Lab, за да обслужва клиентите, но най-блестящата част от услугата е, че всички роботи са дистанционно контролирани от хора с тежки увреждания. Целта, както се досещате, е хората, които не мога да се движат, да получат по-голяма независимост в живота си.

Повечето от хората зад роботите страдат от заболявания като амиотрофична латерална склероза (ALS) и други увреждания на гръбначния мозък. Те управляват машините, наречени OriHime-D, от своите домове и им се плаща по 1000 йени ($ 9) на час.

Роботите са контролирани с помощта на компютър, който улавя движенията на очите на болните хора. Това им позволява да движат роботите, да ги карат да вдигат предмети и дори да говорят с клиентите.

"Искам да създам свят, в който хората, които не могат да се движат, също могат да работят", каза Кентаро Йошифуджи, изпълнителен директор на Ory Lab. Inc.

Кафенето засега обаче е само в бета етап и ще бъде отворено едва няколко седмици. Създателите му все още набират средства за постоянното му отваряне през 2020 г.

В Международния ден за правата на човека с  наградата "Човек на годината" за 2018 бяха отличени протестиращите родители на деца с увреждания. Призът се връчва от Българския хелзински комитет (БХК), чийто председател Красимир Кънев определи действията на майките през изтеклата година като "най-масовата правозащитна акция за последните години".

През 2018 г. майките на деца с увреждания организираха мрежа от протестни палаткови лагери в много български градове под мотото „Системата ни убива“, участваха в работни групи, срещи и дискусии с отговорни институции, за да се даде шанс за достоен живот и адекватни възможности за хората с увреждания и техните семейства. В резултат на усилията им, законовите промени, които трябва да поставят началото на дълго исканата промяна, бяха приети от Народното събрание. Дейността на майките на деца с увреждания продължава с активност за реформа в системата на ТЕЛК.

"Това, което нас ни събираше през цялото време е да правим това, което трябва, това, което имаме на място, на което сме поставени. Направихме много, но не е всичко и ще продължим", заявиха майките.

От Хелзинкския комитет връчиха още една награда, подгласна на голямата - тя беше дадена на Българския фонд за жените за дейността им в защита на жените, претърпели домашно насилие.

Ето и останалите наградени на 12-ото издание на наградите Човек на годината: 

-- "Награда за доблест"- Кампания 7000

-- "Вдъхновение на годината " - "Love guide"

-- "Журналист на годината" - Димитър Стоянов, от сайта "Бивол"

-- "Застъпник на годината" - фондация "Четири лапи" и фондацията "Дивите животни"

-- "Активист на годината "- фондация "Глас" , фондация "Абилитист" и фондация "Действие"

По темата:

Една от майките зад протеста „Системата ни убива“: Искам синът ми да има работа!

cross