fbpx

Навръх Бабинден у нас стартира кампания под мотото „Да превърнем раждането в позитивно преживяване“ с основната цел да популяризира актуалните препоръки на Световната здравна организация за водене на неусложнено раждане. В тях СЗО показва аргументирано как хуманната и уважителна грижа може да допринесе за здравето на раждащата жена и нейното бебе не по-малко от високите технологични постижения на съвременната медицина.

Инициативата е на Мрежа за съвременна родилна грижа -
неформално сдружение от различни неправителствени организации и индивидуални активисти и журналисти, ангажирани с каузи в сферата на майчиното здравеопазване.

В продължение на два месеца на Facebook страницата на организацията ще бъдат публикувани визуални материали и текстове, свързани с препоръките на СЗО, които доказано подобряват както клиничния, така и емоционалния резултат от раждането.

На страницата на Мрежа за съвременна родилна грижа в интернет пък ще бъдат публикувани пълните 56 препоръки на български език, както и връзка към аналитичния доклад на СЗО на английски език.

Защо сега?

Голяма част от актуалните препоръки за водене на неусложнено раждане не са регулярно застъпени в българската система за родилна грижа, казва Мария Шаркова, адвокат по медицинско право.

„В България нямаме достатъчно гаранции и механизми за спазване на законодателството, засягащо информираното съгласие и гарантиращо информирания избор на раждащата жена", отбелязва още адвокат Шаркова. "Само преди месец за пръв път се въведе задължително съдържание на правилата за добра медицинска практика по отделни специалности, които да съдържат клинични насоки, консенсуси, основани на доказателства. Надяваме се това да гарантира в по-голяма степен прилагането на утвърдени международни стандарти в родилната грижа, съобразени с препоръките, за които говорим.”

Раждащата жена да приема лека храна и течности, да се движи свободно и да избира позата за раждане, да получава разбираема информация за всичко, което се случва, и да участва във взимането на решения – това са само част от дейностите, които можем спокойно да прилагаме и в момента, казва Йоана Станчева от акушерски кабинет „Зебра“, чиято цел е да постави жената в центъра на грижите за нейното здраве.

„Най-добрите грижи за жените и бебетата в България предстоят, казва още Йоана. "Хубавото е, че вече знаем накъде да гледаме – глобалните институции за качеството на майчиното здравеопазване посочват стъпките към нашето подобряване на статистиките.“

Защо „позитивно преживяване“?

„Всяка жена може да преживее раждането си по позитивен начин, независимо дали е естествено или секцио, ако усеща, че с нея се отнасят с уважение, ако получава информация за себе си и бебето в хода на раждането, ако се зачита избора ѝ“, обяснява психологът Доротея Панова.

Затова и СЗО акцентира в публичното представяне на документа върху мерките, които визират не толкова медицинското поведение на асистиращите екипи, а тези техни действия, осигуряващи на раждащата жена спокойствие, сигурност и подкрепа.

Мирослава Филипова от Асоциация на българските дули пояснява: „Дулите от асоциацията спазват етичен кодекс и в стандартите ни влиза това да подкрепяме жените емоционално само при наличието на медицински персонал, което за България са само болничните условия. Проучванията са еднозначни, че с подкрепа по-често раждането протича неусложнено, нужни са по-малко интервенции, секцио се налага по-рядко.“

По-доброто познаване от всички заинтересовани на съвременния, научен подход към раждането ще даде основа за промени, които реално да повишат качеството на грижите за раждащите жени и техните бебета.

Кампанията „Да превърнем раждането в позитивно преживяване“ е първа стъпка от поредица дейности, с които основателите ѝ се надяват да ускорят въвеждането на съвременен стандарт за родилна грижа, основан на научни доказателства и съответстващ на препоръките на международните професионални организации.


Още:

Често чуваме истории за мъже-еднорози, които могат едновременно да остъклят балкон или да сменят бойлер, но и да забъркат мляко на новороденото си бебе. Това са едни митични мъже, които знаят къде стоят лъжиците, на кой рафт е маслото и нямат проблем да пуснат пералня - знаете ли защо? Защото знаят как СЕ НАТИСКА КОПЧЕТО на пералнята. Но, уви, за повечето от нас това са само приказки от 1001 нощ - за всички останали е реалността, в която мъжът извън дома е супер оправен и предприемчив, но вкъщи... прилича на току-що нает стажант, с когото трябва да обикаляш дома ВСЕКИ ДЕН и да повтаряш едно и също до откат: "Ето тук стоят ножовете, а там - салфетките. Ако се наложи да си вземеш чаша, тя стои в ето този шкаф". А той никога не запомня нищо и, за да му е по-лесно и удобно, иска от ВАС да му кажете къде да сложи проклетата вилица.... "Защо мъжете се държат като стажанти вкъщи?", пита Лиза Монро от Fatherly - и ви призовава да споделите как е у вас!


Кърмя новородено на дивана, когато тригодишният ми син преминава през хола и крещи „Хаос! Хаос! Хаос!” - военен вик, който си присвои от моите собствени протести. Разкъсва списания и разпилява боклуци навсякъде, докато съпругът ми, бащата на тези двама мъже, "разтоварва" съдове от миялната машина.

-- Ей, скъпа - виква той. - Къде стои това?

-- Какво е "това?" - ръмжа. - Не мога дори да видя за какво говориш.

Той изскача пред мен, носейки тениската на Стивън Вселенски, която му подарих за годишнината ни, държейки шпатула.

-- Къде го държиш? - пита той.

-- Къде да го държа? Къде мислиш, че трябва да отиде?

Докато външно се сдържам, отвътре се изкушавам да му кажа къде точно да навре тая шпатула. Това, че той мисли, че е само моя работа да знам кое къде стои, ме подлудява, но още повече ме тревожи моята собствена роля в насърчаването на този разочароващ цикъл на зависимост.

Страхувам се, че докато се опитвам да отглеждам решителни, независими деца, неволно поощрявам вбесяващата склонност на моя партньор да ме третира като главен изпълнителен директор на домакинството.

На пръв поглед ролите ни са доста равноправни - и двамата имаме кариери и споделяме отговорностите колкото е възможно повече - но когато става въпрос за управление на домакинството и график, съпругът ми, който по професия е учител, изглежда разсеян и дори мързелив безполезен стажант.

Това води до нещо, което наричам "Цикълът": Той ме пита къде стоят разни неща, аз се изнервям от това, че се приемам за шеф на местната територия и следва дълбокото разочарование.

Както много други майки, се уморявам от това „умствено натоварване“. Недоволствам от идеята, че моята работа е не само да знам къде стои шпатулата, но и да реша незабавно, че този път тя може да отиде в чекмеджето отляво на печката...

Съпругът ми казва, че просто се опитва да прояви уважение. Твърди, че ме пита всички тези неща, не защото мисли, че трябва да отговарям за всичко в къщата, а за да е в час, ако нашите роли се обърнат - тогава просто щял да каже: "това отива на най-горния рафт в килера!"

Обаче той пренебрегва факта, че все още се отнася към детайлите като към "женска работа". Той, например, няма телефонния номер на бавачката, често не знае къде стоят и неговите собствени дрехи, а какво да говорим за по-дребни неща, като бебешките чорапи! И е способен да ме пита имаме ли мляко, докато стои пред отворения хладилник, взирайки се в МЛЯКОТО!

Хубаво е да знае кога са прегледите при педиатъра и в кои дни детето ходи на занимания, дори ако трябва да отвори приложението си за бележки, за да си припомни. Той обаче не го прави. Обичам го, но това ми се струва най-силният аргумент срещу моите чувства.

Бих искала да знам, че той е достатъчно компетентен да направи правдоподобен план. Или поне да се опита! Иначе оцеляването на всички клети майки по света ще зависи от прехвърлянето на цялото психично натоварване върху роботи или поне върху онези високотехнологични хладилници, които изпращат съобщение на мъжете, когато нямаме мляко...

Преди няколко седмици се виждах с приятелка, майка на три деца. Докато хранеше своето 4-месечно бебе, съпругът ѝ безмълвно ѝ подаде чаша вода. "Винаги го прави - спомена тя - защото знае, че кърменето ме дехидратира. Мъжете могат да бъдат научени".

Въпреки че говореше за съпруга си сякаш беше териер, все пак разбрах, че този съпруг не просто беше научил някакъв трик, който съпругът ми не умееше. Беше се научил да поема инициатива.

Колкото до моя случай, осъзнах, че мъжът ми бе започнал да нарича нерешителността си уважение към мен, защото така му е удобно. Сигурна съм, че това не се е случило съзнателно, но това не ми помага да се справям с целия товар в домакинството.

Така че следващият път, когато съпругът ми ме попита къде да сложа шпатулата, няма да му кажа. Да я слага, където си иска, и ако трябва да ровя във всички чекмеджета, за да успея да изпържа две яйца, ще знам, че това е малко неудобство е с цел да му помогна да се изкачи по корпоративната ни семейна стълбица.

За да живеем не в ролите на стажант и главен изпълнителен директор, а наистина заедно - независимо дали в организация, или в хаос.

Още:

Този текст е дело на Нора Ардашева и ни беше изпратен от нея по случай 8-ми март. Пускаме го със запазено оригинално заглавие, леки съкращения и с малко закъснение, което в никакъв случай не се отразява на същността му. А пълния пост можете да прочетете тук.

**********************

На 7 март, преди известен брой години, се роди първото ми дете - моята невероятна дъщеря, която тогава си мислех (поради мои си, лични причини), че не заслужавам!

После бях отново благословена с още едно дете – момче, ноооо за него ще ви надувам главите на 20 април.

Та, беше студена и снежна нощ (защото, за да е ужасът пълен, аз все през нощта ги правех тия работи с ражданията).

Бях на 22!

За тогавашните нива на развитие на интелект и самостоятелност - самата аз бях почти дете. С измъчения си и уплашен мозък разбирах, че моментът е настанал и започнах офанзива по събуждането на всички останали - голямо семейство бяхме.

И така, бутам бъдещия татко, който се предполага, че тръпне и будува в дните около термина. Бутам, ръгам с лакът, говоря, умолявам - няма резултат. Спи човекът. От време на време отваря едно око, поглежда ме и казва:

- Ти говори, аз те слушам - и се обръща на другата страна.

Беше свикнал със среднощните ми сръчквания от типа "Стига си спал, хайде да си говорим".

Както и да е, тъкмо преди да реша, че съм направила прибързан избор на съпруг и да ревна с цяло гърло, той се разсънва, поглежда ме с оня поглед - знаете го, дето кара доберман да се отмести от пътя му, и казва:

- Това дето ми го причиняваш, никога няма да ти го простя!!!

Сега... аз този поглед го знам. Знам, че за да го издържиш или трябва да си невероятно глупав и да не ти пука, или да си много смел.

Ако ме питате мен, не съм много смела.... ама избутах 34 години.

Тогава обаче още не бях наясно с тези тънкости на семейния живот и единственото, което можах да направя, беше да извикам мама и татко, за да ни закарат до болницата, където бъдещият татко се беше погрижил да ни чака екип.

По онова време ние още нямахме кола, а баща ми имаше две. Поради неразбиваемия принцип, че “кола и жена на чужд човек не се дават”, си ги караше на воля и двете, в зависимост от цвета на костюма или настроението му за деня. Ти си раждай, не му пречиш!

В тази въпросна нощ баща ми беше успял да си облече костюм с надлежно завързана вратовръзка, тон сюр тон с пардесюто. Неизменното бомбе беше кацнало на главата му, както винаги, и само фактът, че беше нанизал връзката си върху бархетена, раирана (сещате се) пижама, показваше степента му на тревожност.

Е, всичко мина безпроблемно, детето ми се роди живо и здраво, нарекох я с името на Божията майка, а после тя ми се отблагодари, като роди син, който така или иначе се превърна в Бог за мен.

И в името на 8 март си мисля: Абе, няма лошо мъжорята да ни подаряват цветя в такива дни, но от позицията на семейния си опит и от този на семейните ми приятели, разбрах едно - годината има 365 дни и ако в това семейство не се уважаваме, подкрепяме и обичаме през всичките тия дни, заеби и най-големия букет, и бяяяяяягай надалеч!

Здравейте, жени от всички краища на Интернета! Днес, както сигурно сте усетили по миризмата на фрезии и карамфили, е любимият ни празник 8 март – ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

На нас двете ни е много международно!

По случай 8 март искаме да ви кажем няколко важни неща извън обичайните речи:

Първо. Поддържайте се здрави. Това означава да си запишете ей сега час за гинеколог, час за мамолог и всякакви други часове за всевъзможни специалисти. Превенцията е най-добрата защита от болести, а както всички знаем – да си болен е изключително гадно. Затова – грижете се за здравето си, заради себе си, заради децата си и заради всички, които обичате.

Второ. Уважавайте се. Защото няма как да ви уважават, ако вие самите се подценявате. Усетите ли нотки на подценяване и обезценяване на вашата личност, постижения и мечти – протестирайте. Изисквайте уважение от хората и ако не го получите – теглете им една майна.

Трето. Работете. Работата дава независимост, пари, възможности и осигурява по-спокойно бъдеще и старини, а не бъдеще, обречено на мизерия и нещастие.

Четвърто. Забавлявайте се. Защото животът си минава в безсмислено пране, събиране на чорапи, бърсане на прах под леглото и докато се обърнете – вече няма да имате сили за излезете за по едно вино, ще гледате турски сериали и ще миришете на мусака. Затова – вдигнете телефона СЕГА, звъннете на няколко приятелки и отивайте на бар, кино, цирк, галерия, на шопинг, или каквото и да е, само да е навън, с хора, с които да обсъждате интересни неща, да ядете вкусни неща, да пиете питиета, да се смеете, след това да правите секс, да се наспите и въобще – ЖИВЕЙТЕ ГО ТОЯ ЖИВОТ.

И пето. Ако сте жертва на насилие - бягайте. Не стойте, не се връщайте, защото това никога няма да спре. Знайте, че вие не сте виновна! Потърсете помощ, а ако не знаете откъде да я получите - пишете ни на нас или звъннете на Горещата линия за пострадали от насилие – 0800 1 8676 ; 02 981 76 86

Честит 8 март, а също и 9 март, 10 март и всеки оставащ от живота ни ден!

cross