fbpx

Тържествата за 15 септември да са присъствени, на открито и по различно време за отделните випуски. Директорите трябва да създадат организация за „стъпаловидно“ начало на празненствата, в зависимост от броя на учениците в съответните класове. Това гласи заповед на министъра на образованието и науката проф. Николай Денков във връзка с откриването на учебната 2021/2022 г.

Необходимо е да се обособят зони за родителите на първокласниците и на учениците, които за първи път постъпват в училището, ако те желаят да присъстват на тържеството.     

В случай че в дадено населено място има указания за провеждането на публични събирания, издадени от Регионалната здравна инспекция или от областния кризисен щаб, то откриването на учебната година трябва да се съобрази с тях. Според заповедта на МОН празненствата за учениците поне от I, V и VIII клас се провеждат присъствено, ако здравните власти не са разпоредили друго.  

Откриването на учебната година трябва да се организира при спазване на задължителните и препоръчителните мерки от Насоките за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата.  

Деница Гроздева е една от първите ни авторки, спечелила сърцата ни с разказ за раждането на сина ѝ, носещ чудното заглавие Чу се „Пльок“ и ми олекна! После появилият се с пльок човек стана герой на друга история, в която, разбира се, има изречението „Мамо, ака ми се!“ и запъхтяно търчане в търсене на тоалетна в мола. И ето го днес, изправил се в моряшки костюм на тържеството за завършване на детската градина, чиято подготовка започва и тръгва малко нервно, но в крайна сметка всички отплават напред в сълзи от щастие.


Голяма стая с шарени стени, пердета с Mики Mаус, балони и надпис: "На добър час първокласници с кораба мечта". Малки жълти столчета, родители с насълзени очи, които държат телефони и камери, за да запечатат всичко от всеки възможен ъгъл (не че ще го гледат после, защото е досадно и отегчително и не предава емоцията на момента).

Но нека не изпреварвам събитията. Думата тържество взе да се чува около 2 месеца преди тази празничност. Я детето ще я изтърси, докато си яде топчетата на закуска, я някоя госпожа ще каже, че трябва някой да ушие ей такива 12 моряшки връзки. На това ти реагираш с отработено кимване тип "разбирам всичко и ще се заема", но след като излезеш в двора на градината, вече си забравила.

В един момент до всички 87 обявления на таблото (във вторник за обяд ще има боб/ футболен турнир/ Пешко не си е платил таксата/ някой има въшки/ рисунки на пролетна тематика) се появява бележка: "Тържеството ще се проведе на 21 май!"

То хубаво са го обявили, ама ние готови ли сме? Време е за предизвикване на контролирана паника в общия родителски чат. Трябвало албумче за завършването, така се правело. "От градината предлагат едно, дето за нищо не става"; "Ами ако фотографът си свърши работата през пръсти, снимайки нашите най-хубави деца...";

Пак трябва да проявяваме самоинициатива. Една майка препраща линк към фейсбук страница. Снимките изглеждат хубави. Като предводител и капитан на родителския съвет, набирам телефона. Дамата се оказва чудесна, мила и разбрана. На всичкото отгоре може и да снима. А най-хубаво е, че ще може да ни включи и в графика си. Назначаваме я и малките драми почват.

"Ама защо две дати за снимки?"; "Ама то ще вали, някой нещо може ли да направи по въпроса?"; "А директорката съгласна ли е да се снимат децата, декларации, ГДПР, нещо?"

Ама защо вътре ще ги снимат тия деца, ама защо навън, нали се разбрахме, че ще вали... Телефонът на жената веднага отиде в любими. Говорехме си по всяко време с нея, даже обмислях идеята да я поканя на някое семейно събитие… В крайна сметка успяваме да се споразумеем за две дати и снимките стават чудесни. Да, дечицата са по якета, ама са толкова сладки и нахилени. Всички са доволни.

Колко пари има в касата и всички ли са дали също е много забавна тема. Пращат се списъци, отговаря се с оправдания. Комуникацията, въпреки всичките технологии и бележки по вратата, е трудна, но не и невъзможна. Всички дават.

Вече бяхме набрали инерцията и решението за подаръците на госпожите и на лелята се оказа детска игра. Билети за концерт/ гювеч тип глинен/ ваучери – пробвахме всякакви варианти. В един момент някой смело се провикна: "Да им вземем по едно синджирче 24 карата с по едно ангелче." Уау! Всички са съгласни, парите ще стигнат. Харесахме си, но... Чинът на лелята е по-нисък от този на госпожите (в миналото известни като другарките). Смеем ли да подарим еднакви неща, можем ли да внесем смут в техния малък, но сплотен колектив. Не. Лелята ще получи гривна, и тя с ангелче.

Набързо уреждаме балони, букети, кексове и бонбони за самия ден. Появява се статия за баловете, дето се правели за завършване на детската градина, и ние ѝ се измиваме – "добре, че ние не сме толкова прости" (никой не си вярва).

Ризите са изгладени, роклите са нагласени, денят идва.

Връщаме се в шарената стая. Една майка, фризьор по професия, прави чудни прически на момиченцата – само 16 дългокоски има. Всички подвикваме окуражително и наум се благославяме, че нямаме таланти, които да бъдат така експлоатирани.

Масетро, музика. Оказва, се че най-важният човек в залата е госпожата по музика. Пред нея и боговете мълчат. По време на цялото тържество децата не откъсват поглед от нея. Това е да имаш власт!

Децата ни излизат на сцената – в моряшки костюмчета, като балерини, като джентълмени, като баби. Перли, папийонки, рокли и каскети. Очите ми плуват в сълзи. 4 години по-рано бяха толкова малки и беззащитни и плачеха за мама пред вратата, а ние се навивахме, че ще се справят. Не сме се лъгали. Успели са. Справили са се даже по-добре от нас.

Всичко си заслужаваше. Смеем се и плачем. Бродуей ряпа да яде. Познавам всяко едно дете, познавам родителите му, знам на коя маса яде на обяд и кой му е гадже. Дали е събрал всички стикита или не и къде живее баба му. На Вальо е във Варна.

В един момента излизат няколко татковци и почват да танцуват с щерките си на френски шансон. Вече всички циврят. Сценарият обаче предвидливо ни поднася патриотична песен и малко диско хитове за финал.

Всички са във възторг. А аз се чувствам благодарна – на госпожите, че ми гледаха детето с любов, колкото и да им е било трудно, на родителите, които обичам, на децата, че са себе си. Чисти, несъвършени и смели.

П.С.: Останаха пари в касата. Сега ще трябва да връщаме на всички.


От друга страна:

cross