fbpx

Рядко си спомняме какви сме били през първите дни от метаморфозата ни от редови граждани на обществото в родители. Може би защото повечето от нас пледират временна невменяемост, което е напълно разбираемо. Том Бърнс обаче се опитва да си спомни 20-те най-големи тъпотии, които е направил през първата си седмица като баща, за да им се посмеем заедно. Признанията му датират опреди няколко години, но ние сме абсолютно наясно, че това са непреходни неща и са валидни по всяко време от развитието на човечеството!


Когато се сетя за първата ми седмица като баща, единствено мога да клатя глава с неодобрение и съжаление. Направих ТОЛКОВА МНОГО грешки. Толкова много глупости, заради които днес се изчервявам от срам, ми излязоха от устата, че направо не ми се мисли.

Години по-късно, когато вече се чувствам горе-долу уверен като родител, мога да обърна поглед назад към тази най-първа седмица и да се посмея… Горе-долу.

И за да не забравя, колко съм научил и колко далече съм стигнал, събрах двайсетте най-тъпи неща, които направих през първата си седмица като баща.

20.
Не беше много умно да зяпам мониторите в предродилна зала,
за които беше вързана жена ми, и да ѝ викам “ЛЕЛЕ, току-що получи контракция. ГОЛЯМА.”

Най-малкото защото тя вече знаеше, че получава контракция, нали така?

19.
Изключително съм щастлив, че настоявах да остана с жена ми и новороденото ни бебе в болницата
през трите дни докато бяха там. Не съм щастив, че си взех само една тениска и изглеждах (а и миришех) като клошар през цялото време.

18.
Не трябваше да гледам с омраза всеки член на медицинския екип
, който влизаше в операционната зала, където вкараха жена ми за Цезарово сечение по спешност.

Ако бях проучил малко по-добре нещата, щях да знам, че стандартната процедура е да не се допуска придружителят в операционната поне в първите минути, когато пациентът се подготвя за операция. Вместо това, стоях навън и се цупех на всеки от хората, на които им предстоеше буквално да държат в ръцете си живота на цялото ми семейство. (Пуснаха ме 5 минути по-късно.)

17.
Останах само по бельо и чорапи
, когато ми дадоха престилката за операционната.

Мислех си, че така се прави. Но в СЕКУНДАТА, в която операцията свърши, сестрата си взе престилката и аз трябваше да избягам от семейството си, за да търся панически цели десет минути къде са ми дрехите.

16.
Пратих на разни хора снимки на жена ми
с дъщеря ни в ръце след операцията, без първо да ѝ ги покажа.

Това беше абсолютно новобранска грешка.

15.
Купих снимки от “официалния” фотограф на болницата.

И до днес това са НАЙ-УЖАСНИТЕ снимки, които някой някога е правил на иначе страшно фотогеничната ми дъщеря.

14.
Предполагах, че знам
как жена ми иска да бъде записано името на детето.

Оказа се, че имаме ТОТАЛНО различни представи по този въпрос и се наложи администраторката на болницата да стане свидетел на адски неудобен разговор.

13.
Не предвидих, че някой трябва да хвърля по едно око на колата
на паркинга, докато бяхме в болницата.

Ноември в Мичиган. Студ. В резултат колата ни загасна пет пъти, докато се приберем вкъщи. И в случай че не знаете, нивата на стрес, когато шофираш с новородено в колата за първи път, се равняват на това да караш тир с нитро през легнали полицаи.

12.
Опитах се да давам съвети за кърменето на жена ми.
 

Няма думи, които да опишат това.

11.
Мислех си, че през по-голямата част от времето бебето ще спи в креватчето си.

ХАХАХАХАХАХАХАХА

10.
Когато семействата ни казаха, че ще помагат в първите седмици
, си помислих, че ще ни готвят и ще пускат пералня, докато ние се гушкаме с бебето.

Вместо това, те се гушкаха с бебето и ни оставиха ние да си готвим и да си перем.

9.
Проверявах си служебната поща.

8.
Пусках фрази от типа “като родител”
в най-различни разговори МНОГО по-често, отколкото е социално приемливо. 

Защото нямах какво друго да кажа.

7.
Обсъждах техники за успокояване на бебе
с всеки друг родител.

Включително със своите собствени. И всеки от тези хора имаше много повече опит, отколкото аз.

6.
Отказах се от повиването почти веднага.

5.
Ядох ужасно много мазен джънк
(доставен от приятел) пред очите на току-що оперираната ми жена.

4.
Смятах, че всяко бебешко нервничене се дължи на “газове”.

3.
Мислех си, че знам как да монтирам столчето за кола правилно.

Докато една наша позната от полицията на инспектира “инсталацията” ми и незабавно не обра още пет пръста луфт от колана, който смятах за “стабилен като скала”.

2.
Не снимах достатъчно.

Не си записах достатъчно истории. Не си отбелязах достатъчно от върховете и спадовете в тази луда седмица.

1.
ВСИЧКО

Всичко, което направих, беше тъпо, без достатъчно информация, искрено, емоционално и ненормално. Но това си е стандартно, когато си родител за първи път, така че имайте малко милост.

cross