fbpx

Ясен е на 2 години и страда от рак на меките тъкани (алвеоларен рабдомиосарком) с тумор в лявата орбита. Диагностициран е през лятото на 2020 г., когато след прегледи заради безобиден удар в шкафа вкъщи лекарите откриват тумор с неблагоприятна хистология. 

След всички проведени изследвания и консултации е одобрен от НЗОК за органосъхраняващо лечение в чужбина. Преди по-малко от две седмици семейството му получава формуляра и научава, че спешно трябва да тръгне за Франция. Там в Институт Кюри ще се провежда лечението на Ясен.

В период от 3 месеца на детето ще се прилага химиотерапия и протон терапия. Надеждата е, че окото може да бъде запазено. Заедно с него преди седмица за Париж заминава и майка му.

НЗОК покрива разходите за лечение и транспорт до Франция, както и престоя в хотела, докато Ясен и майка му не са в болницата. Останалите разходи покрай 3-месечния престой в чужда страна остават за семейството. А те включват: хотел, който трябва да остане запазен, докато семейството е в болницата, храна, консумативи, вътрешен транспорт (например едно от изледванията на Ясен не е в Париж и се налага пътуване, което семейството му трябва да заплати), лекарства и др.

Семейството на Ясен има средства само за първите няколко дни. След това Ясен и майка му остават без никакви пари за престоя си във Франция. Затова фондация Майко Мила реши да открие специална набирателна сметка, на която да се събират средства за подкрепа на Ясен и майка му, докато той се лекува. 

Сметката е отворена само за случая на Ясен и ще бъде закрита веднага щом се съберат средствата. 

Необходимата сума по предварителни сметки на семейството е около 12 600 лв. 

Ето това е банковата сметка:
IBAN: BG81FINV91501017545255
основание: за Ясен Начев
Титуляр: Фондация Майко Мила

Благодарим от сърце на всички, които ще помогнат на Ясен и семейството му.

Д-р Александър Кръстанов, дм., е уролог в УМБАЛ “Александровска“. Днес е в Майко Мила!, за да продължим темата за мъжкото здраве, която подехме през ноември, водени от световната инициатива Movember.

По темата можете да прочетете текста на Петър Хераков Говори с него, както и интервюто с двамата български предприемачи – собствениците на Brave Creation и BradaBrat - Методий Иванов и Владимир Балканов, стартирали акцията Are you OK, bro? в подкрепа на мъжкото здраве.

Жени, споделете това интервю с мъжете около себе си и ги окуражете да си запишат час за преглед при уролог. Знаем, че мъжете са малко трудни, когато стане дума за лекари, затова нека лично прочетат думите на д-р Кръстанов - може да им подействат стимулиращо.

********************************

Д-р Кръстанов, бихте ли посочили основните рискови фактори за развитието на рака на простатата? Само възрастните мъже ли са застрашени?

Като рискови фактори за развитие на рак на простатата на първо място трябва да се отбележи възрастта. С нарастване на възрастта рискът от простатен карцином се увеличава. Наследствената предразположеност значително увеличава риска. Хората от азиатската раса страдат от рак на простатата с 2-2,5 пъти по-малко от тези от европеидната раса. Тютюнопушенето, радиацията и производствените лъчения също се определят като рискови фактори.

Що се отнася до втората част на въпроса, за съжаление, имаме значително подмладяване на тази болест. Това означава, че откриваме заболяването вече и при доста по-млади мъже. Мъжете на възраст между 45-50 години вече трябва да имат “едно наум” за простатната си жлеза и при първи симптоми да потърсят уролог.

Докато мъжете след 50 години задължително трябва да посещават уролог веднъж годишно.

Има ли статистика на заболелите от рак на простатата в България?

В България, както и във всички европейски страни, се води статистика за раковите заболявания. През последните две години ракът на простатата се превърна в най-често диагностицирания рак при мъжете. Близо 24% от всички новооткрити неоплазми при мъжете се дължат на карцинома на простатата.

Какви са причините, поради които мъжете не обичат да посещават лекар? Кои са основните предразсъдъци и страхове, които живеят в обществото ни?

Не само мъжете не обичат да посещават лекари. Но според мен все още посещението при уролог от мъжете се свързва с ректалното туширане. Има го и другият момент - хората не посещават лекар, за да не би “да им намери някоя болест“. Както всички би трябвало да знаят, профилактичните прегледи са задължителни и само с тях могат се “хванат“ в ранен стадий много от сериозните заболявания и лечението им да бъде по-успешно.

С цел да разсеем митовете около посещението при лекар, бихте ли описали как, де факто, протича един профилактичен преглед? Колко време отнема, какво включва, какви процедури и манипулации се правят. Боли ли?

Наистина е добре да се разясни на пациентите как протича един преглед при уролог. Малко да развенчаем мита, че още с влизането на пациента ще му бъде направено ректално туширане или други неприятни изследвания. В днешни дни почти всеки лекарски кабинет (не само на уролога) е оборудван с ехограф.

Ето как нормално протича еднин профилактичен преглед: започваме с подробно снемане на анамнеза (разпитване) на пациента, като преди това той може да е попълнил някой от въпросниците за симптомите на долните пикочни пътища. Следващата стъпка в прегледа е да се направи ехография на простатната жлеза и на бъбреците. Тук е мястото да спомена, че е удачно пациентите да идват на преглед при уролог с пълен пикочен мехур.

Следващата и една от задължителните стъпки е изследването на PSA. Това е така нареченият туморен маркер на простатата и се изследва чрез взимане на кръв. Както се вижда дотук, никъде не споменах ректалното туширане. То може да се извърши, когато лекарят види нещо съмнително при ехографията на простатната жлеза или при завишени стойности на PSA.

Не е тайна, че в българските семейства разговорът между бащи и синове, касаещ здравето и половата система, почти напълно отсъства. На каква възраст съветвате бащите да инициират разговор със синовете си за половия им живот и рисковете, свързани с него?

Днешната младеж съзрява по-рано или поне така им се иска. Не е тайна за никой, че сексуалният живот на децата вече започва в ранните тиинейджърски години (14-15 години).

Благодарение на свободния достъп на маладото поколение до интернет, те се информират самостоятелно за много неща, както и за секса. Според мен не бива да се допуска един сексуално активен тиинейджър да знае всичко за секса само от интернет.

Тук идва ролята на родителите да обяснят на децата си за начините на контрацепция, за начините за предпазване от полово-предавани болести, рисковете от нежелана бременност и др.

Категорично тази разговор трябва да се проведе преди началото на сексуалния им живот, тъй като първите стъпки в секса могат да оставят трайни и неприятни последици.

 

cross