Хич не обичаме стереотипите от сорта „розово за момиченце, синьо за момченце“, но не можем да отречем, че макар децата да са си деца, е различно да имаш дъщеря и да имаш син. И двата варианта вървят с много пот, сълзи и смях, но имат и своите особености. Хората от блога Scary Mommy правят представителна извадка и споделят някои забавни публикации на родители в социалната мрежа Twitter, които описват какво е да имаш дъщеря. Вижте ги, посмейте се и ни кажете как е при вас.

------

Да имаш дъщеря е прекрасно нещо, но понякога имам чувството, че отглеждам миниатюрна версия на мен самата. Знае какво харесва и какво иска. Не я е страх да се защити или да се застъпи за друг. Тя е смела, пряма, уверена и обича да се смее.

Има и някои неща относно дъщерите, които са универсални. Като например, че наистина, ама НАИСТИНА обичат да говорят. И се запознаваш с проклятието на посипания навсякъде брокат. Също така, вероятно на пода ви се търкаля не един ластик за коса.

Не казвам, че да имаш дъщеря е по-лесно или по-трудно от това да имаш син. Просто е различно. За щастие забавните родители в Twitter също разбират момичешките специфики.

Например, искаме да станат уверени жени, но и да оцелеем през това време:

„Някой ден ще бъда благодарна, че дъщеря ми е независим човек с желязна воля и непреклонен глас, но не и днес, не в този магазин.“

И понякога ни се иска да вземем думата:

„Казват, че жените изговарят по 20 000 думи на ден, но аз имам 5-годишно, което ги е навъртяло, докато дойде време за закуска.“

... евентуално:

„– Тате, може ли да ти разкажа една история?
– Разбира се.
47 безсюжетни минути по-късно
– Добре, дай по-накратко.
След 15 минути
– Миличка...
И още 24 минути
– Стигаааааа“

... някога:

„Случвало ли ви се е дъщеря ви да говори толкова дълго, че очните ви ябълки да започнат да жужат, но да осъзнаете, че тя е едва на три години и да не сте особено сигурни, че ще оцелеете до момента, в който ще стане тийнейджър и ще спре да ви говори.“

Харесва ни колко приличат на нас:

„5-годишната ми дъщеря и нейната приятелка току-що приключиха спора си, като решиха да хапнат сирене и да се успокоят.

Та, да, без съмнение е мое дете.“

И никак не ни харесва колко приличат на нас:

„Подрастващо – плаче, защото не е нейният ред с короната на принцесата.

Аз: Миличка, трябва да споделяш.

Съпругът ми: Скъпа, дай ѝ короната, на 35 си.“

Искаме да сме сигурни, че са готови за живота с подходящите умения:

„Подготвям дъщеря си за пубертета, като я уча да яде глазурата за сладкиша право от кутията, когато е тъжна.“

И ги учим какво е баланс:

„Искам дъщеря ми да е всеотдайна, но и да знае, че може да раздава шамари, ако е необходимо.“

Искаме нашите моменти на близост да са пълноценни:

„С дъщеря ми имахме много сладък момент на близост. Тя искаше да ми помогне да сготвим вечеря, затова я държах във въздуха, за да може да натиска бутоните на микровълновата.“

И играем заедно колкото можем повече:

„Дъщеря ми игра е на „Можеш ли да ме намериш, мамо?“... Аз играя на „Не се и опитвам, глупаче.“

Момичетата са невероятно умни:

„Неща, които учителят може да подобри:
Да не използва групови наказания, тъй като не е честно за повечето хора, които нищо не са направили, а също така, според Женевската конвенция от 1949 г., това се счита за военно престъпление.“

Дъщеря ми действително е дала тази обратна връзка в училище. Не съм сигурен дали трябва да я накажа, или да ѝ купя сладолед...“

И са напредничави:

„Може ли петгодишните да са тийнейджъри, защото моето търчи бясно наоколо и реве без причина, затова предполагам, че е възможно.“

Много напредничави:

„5-годишната ми дъщеря: Момичетата се уморяват по-рано от момчетата.

Аз: Защо?

Тя: Защото използваме мозъците си по цял ден.“

Дъщерите обичат да командват:

„Махнах кората на хляба от сандвича на дъщеря си и, заклевам се, чух как прошепна, че вече съм нейният роб.“

Знаят какво харесват:

„Преди да имате дете, най важният въпрос, който трябва да си зададете е: „Готов ли съм да гледам едно и също детско анимационно филмче отново и отново в следващите 4 години?“

Понякога трудно се разделят с нещата, които харесват:

„Моля те, не изхвърляй това миниатюрно парче боклук, толкова е специално.
– Всяко малко момиче на света“

Също така са много смели:

„2-годишната ми дъщеря каза, че е голяма. Обясних, че още не е и че е мъничка, а тя отговори: „Не, аз съм голяма. Ще пипам ножове.“

И, наистина, понякога може да са леко емоционални:

„В случай че искате да имате дете, имайте предвид, че дъщеря ми току-що направи скандал, че не ѝ разрешавам да ме гледа как акам.“

Но пък кой не е:

„Приятелски съвет: Радвай се, че имаш момче. Момичетата са толкова драматични.

А аз си мисля, че реално няма женски еквивалент на Хитлер или Сталин. Да, в драмата е проблемът.“

И имат летящ старт:

„На дъщеря ми може би ѝ растат зъби. Или може би се превръща във върколак и се готви да преобърне цяло село. Наистина, не съм сигурна.“

Но наистина всичко това си заслужава:

„В продължение на един час приготвях хубава вечеря за семейството си, а двете деца се разреваха, защото няма пилешки хапки.

Родителството е толкова възнаграждаващо!“

Да отглеждаш дъщери е неповторимо и забележително преживяване. Толкова много съм научила от малкото ми момиче. И се опитвам да я окуражавам за всяко едно нещо (да, и за говоренето също). Защото светът ще се опита да ѝ каже, че е твърде властна или че се смее твърде силно. Но се надявам, че тя винаги ще знае коя е и ще продължава да отстоява това, което е правилно.