fbpx

Тази история е от онези, които влизат в учебниците по медицина. Но добре, че са те, за да си припомняме, че малкият процент вероятност нещо да се случи, също се брои. Както в случая на Катрин Сийборн, когато едно семейно пътешествие до Дисниленд се оказва помрачено от мистериозни коремни болки. И още по-невероятна диагноза. 


Когато планирах да прекарам няколко дни в Дисниленд с дъщерите ми на 7 и на 4 години, оставяйки петмесечното бебе и съпруга ми вкъщи, не си представях, че ще се “повозя” на най-големия атракцион – такъв, който можеше да ми струва живота.

На втория ден от пътешествието ни обядвахме в някакво слабо осветено кафене на една псевдо мексиканска уличка и излъгахме сервитьора, че е рожденият ден на 4-годишната, за да получим допълнително песнички и кексчета.

Но изиграната се оказах аз. Още същата вечер започнах да се чувствам зле. Стана ми истински лошо.
Обвиних празничния обяд. Веднага щом се добрахме до хотела, започнах да се гърча в адски стомашни болки, измъчвана от ярките цветове в обзавеждането на стаята. Но кое беше основното ми притеснение? Как изобщо ще оцелея в Дисниленд на следващия ден с това хранително натравяне и никакъв сън.

А става и още по-зле

На третия ден нещата се влошиха. Дискомфортът се превърна в истинска болка, която се усещаше долу вдясно. Впрегнах всичките си сили на интернет диагностик и открих какво ми е. “Какъвто ми е късметът”, помислих си, “най-вероятно апендиксът ми се обажда.”
Но понеже разполагаш с много малко време, в което децата имат търпение да чакат дали ще живееш, или ще умреш, когато са на метри от бленувания Дисниленд, успях да ги изпратя натам с баба им и се обадих на спешна помощ.

Мъжът от другата страна на линията мина през всички стандартни диагностични въпроси, докато накрая ме попита и “Има ли някакъв шанс да сте бременна?”.

Няма как да забременея

“О, не”, обясних аз. “Преди пет месеца ми вързаха маточните тръби, след цезаровото сечение при раждането на последното ми дете.”
Прекъсването на маточните тръби е т.нар. женска стерилизация. Всъщност или се връзват, или се прекъсват завинаги, за да предпазват от забременяване. Води се вид “постоянна контрацепция”.

Господинът от спешната помощ предположи, че запек е една възможно диагноза, и ми предложи да отида до болницата - за всеки случай. Беше много мил, но съм сигурна, че всяка друга майка би разбрала невъзможността да изоставя семейството си в Магическото кралство, само за да ми предпишат някакво разхлабително.

И изведнъж започнах да се чувствам малко по-добре. Няколко дъвчащи бонбона за киселини по-късно и след успокоението от непознат, че вероятно няма да умра, диагностиката по телефона ми даде достатъчно мотивация, за да се присъединя към семейството си.

Стигнах в Дисниленд точно навреме за скоростното влакче, на което правех физиономии от гадене и болка, примесени с викове от ужас, докато то се спускаше с близо 50 км/ч от 15 метра височина. След още едно влакче и вечеря се прибрахме в хотела и всички пропълзяхме към леглата си малко след полунощ.

На следващия ден Дисни ваканцията ни беше към своя край. Чувствах се подута и ми беше некомфортно, но болката беше утихнала. Въпреки това бях страшно изморена и дори не пих обичайния си самолетен коктейл за отпускане на нервите. Веднага щом се прибрахме вкъщи, се трупясах с мисълта, че на следващия ден всичко ще е наред.

Озовах се в Спешното

Вместо това се събудих в 7:30 от ужасна болка. Мъжът ми ме погледна и директно ме закара в Спешното.

В 8:00 бяхме там и сестрите и докторите започнаха веднага да ръчкат и бутат корема ми.

“Възможно ли е да сте бременна?”, попитаха. Аз настоявах, че не, няма как.
“Тъкмо минах през процедура по прекъсване на тръбите”, отговорих.
“Имате ли апендикс?” Кимнах утвърдително.
Увериха ме, че вероятно е апендицит и ме изпратиха на скенер за потвърждение.
“И аз си мислех това!”, споделих.

След малко асистентката на лекаря ми се върна: “Ами скенера показа нещо извън нормата, но не е сигурно. Затова ще запишем час за ядрено-магнитен резонанс. Но преди това трябва да направим още един тест, за да сме абсолютно сигурни, че не сте бременна."

Прекалено много ме болеше, за да протестирам, изпишках се в чашка и зачаках за ядрено-магнитния резонанс. После асистентката се върна и хвърли бомбата.

Уж нямаше как да забременея

“Тестът ви за бременност е положителен. Мислим, че става въпрос за извънматочна бременност.”

Знаех, че стерилизацията няма 100-процентов контрол – през първата година след процедурата възможността за бременност е 1 на 1000, а след пет години между 2 и 10 на 1000. И въпреки това дори медиците бяха в шок.

Един ококорен доктор ми каза: “Винаги предупреждаваме хората, че може да се случи нещо такова, но вие сте първият човек, когото виждам и на когото реално му се е случило!”

През следващия час докато ме подготвяха за операция, ту псувах цветисто, ту се извинявах чистосърдечно за езика си.
Губех кръв и реалната необходимост от операция изтри всички страхове, които имах за самата интервенция. Няколко часа по-късно се събудих с малки белези на корема си от лапароскопската операция и след още няколко часа вече си бях вкъщи - малко отпаднала и анемична, но все пак “поправена”.

Историята на извънматочната ми бременност е по-безобидна от доста други, по-скоро сложна, отколкото трагична, по-скоро “Какво по дяволите…??!”, отколкото голяма беда. Също така дори и да се беше появило четвърто дете в играта, семейството ми щеше да е истински развълнувано - шокирано, но развълнувано. Вместо това си имаме тази история: онзи път когато, въпреки че бях стерилна след нарочна медицинска процедура, едва на прокървих до смърт на скоростното влакче в Дисниленд заради една объркана бременност.

В Майко Мила! често обговаряме темата за проблемното зачеване - досега най-вече чрез няколко текста за ин витро процедурите. Последния доста силен текст по темата - Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание., беше написан от Кирил Гурбетов - един мъж, който копнее той и съпругата му да имат бебе, но засега - безуспешно. Този път обаче искаме да акцентираме върху друг аспект от живота на бездетните семейства, а именно - съветите, които получават от околните, времето, което губят в практикуването на митологични процедури, коренящи се дълбоно в народния фолклор, и реалните възможности за зачеване, които имат, като например срещата със специалист по репродуктивно здраве. За всичко това днес при нас ще говори Неда Дойчинова - член на сдружение “Зачатие”, първата неправителствена организация на пациентите с репродуктивни проблеми в България.

************************

В България има 145 000 бездетни семейства. Прочетохте внимателно, нали?
А сега го кажете на глас и се слушайте внимателно:

“В БЪЛГАРИЯ ИМА СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ХИЛЯДИ БЕЗДЕТНИ СЕМЕЙСТВА”.

Успяхте ли да изречете тези думи без гласните ви струни да потреперят? Без една грапава буца да заседне дълбоко в душата ви и да усетите някаква странна горчилка?

Ако отговорът ви е НЕ, то вариантите са няколко:

1. Вие сте БИЛИ част от горната статистика и вече сте приключили с репродуктивните неудачи. С вас вероятно вече се засичаме в някоя дискусия “за и против” ваксините или камерите в детските заведения.

2. Все още живеете с този проблем и не сте победили стерилитета.

3. Ваши приятели, близки или роднини са засегнати от безплодие, съчувствате и сте съпричастни с техните страдания.

Е, има и вариант да сте лидер на политическа партия, гостуващ в предизборно студио на някоя телевизия. В този случай приемете поздрави за актьорските си умения и потренирайте още малко до следващите избори.

А сега кажете бързо и на глас следните термини – Крюгер, лапароскопия, поликистоза, хистеросалпингография, (бета) човешки хорионов гонадотропин….

Ако сте успели да ги изречете без да сричате, това най-вероятно означава, че вече сте пациенти на клиника по репродуктивна медицина. Вероятно сте на финалната права и на крачка от успеха. Знайте, че имате много стиснати палци!

Но аз все пак искам да ви кажа нещо. Мили хора, за които бебето е все още несбъдната мечта, моля ви, не се осланяйте на следните съвети и не чакайте „чудото“ да стане от само себе си!

“Успокой се и ще стане”. Вече не си спомняте кой пръв ви го каза, нали? Дали леля Цецка от 3-тия етаж, колежката на майка ви или продавачката в кварталното магазинче. Да, има и такива случаи. При тях вероятно е нямало никакъв физиологичен проблем, а просто стресът и “пренавиването” са им били в повече. И макар че процентът такива двойки е доста малък, всеки от горепосочените (съседката, колежката и продавачката) имат поне по 3 такива познати жени, нали?

Без да отричам силата на човешкото подсъзнание, ще ви кажа, че с постигнато спокойствие едва ли ще подобрите спермограмата на мъжа си, нито пък ще излекувате възпалително състояние на маточните си тръби.
 
"Идете на църква". Тук съветите  са няколко – можете да помолите да ви прочетат “Киприянова молитва”, да отключите църква, да спите в нея, да ви вържат коланче за зачеване и т.н. Не отричам религията и вярата в Господ, но винаги съм се чудила възможно ли е Той да направи така, че да ви пораснат тръби? Дали упованието в Бог може  да повиши анти-мюлеровия хормон, ако яйчниците ви са спрели да произвеждат яйцеклетки? А какво се случва с атеистите? С изповядващите  други религии, различни от християнската? Нали и те заслужават да бъдат родители…

“Една жена ми каза, че….”.  Ако сте фенове на бабините деветини, то тук изборът ви е неизчерпаем – можете да клечите върху разрязана зелка, да си поставяте влагалищни тампони от заешка мас, да стоите в поза свещ по половин час след полов акт, да ядете три сутрини поред на гладно “ядките”, намиращи се в суровите яйца и т.н…. Вероятността нещо от това да ви бъде полезно клони към нула. По-добре използвайте всички горепосочени продукти по предназначение и сгответе с тях нещо вкусно.

“Отиди на гинеколог”. Макар че този съвет звучи доста разумно, и към него имам резерви. Първо, защото кварталният гинеколог в повечето случаи не е репродуктивен специалист. Възможно е да много добър професионалист в областта си, но едва ли е точно специалистът, от който имате нужда. И второ, защото проблемът със зачеването не е само ваш, а на двамата с мъжа ви. И вероятността причината за липсата на забременяване да е в него е точно толкова голяма, колкото и тя да е във вас.

Може би ще кажете – е, дори и да не помогнат, то горните съвети поне няма да ми навредят. Напротив, ще ви навредят. Защото ще ви изгубят време. Ценно време, което е изключително важен фактор. Повярвайте ми, ще съжалявате за него, ако сте го пропилели ей така.

А всички вие, които искате наистина да помогнете на ваши близки по пътя им към сбъдаване на мечтата за дете – дайте им един единствен съвет :

“Хванете се с партньора си за ръка и посетете репродуктивна клиника. ЗАЕДНО. СЕГА.”

Една страхотна възможност да последвате този съвет е посещението на Деня на Репродуктивното Здраве, което се организира всяка година от “Сдружение Зачатие”.

Там пациентите могат да се срещнат и консултират НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО с много от най-добрите репродуктивни специалисти у нас.

Тази година мероприятието ще бъде на 10 юни, събота, в град Бургас. Подробности за събитието може да намерите тук.

А ние пожелаваме на всички бездетни двойки в България, които искат да видят заветните две чертички, да бъдат силни, уверени, да се информират качествено и да открият специалисти, които да им помогнат в този тежък, но не и непосилен път.

cross