fbpx

Когато децата ни наближават пълнолетие, е нормално – и те, и ние – да се замислим не само за образованието им, но и за независимостта им. Т.е. – за първото им работно място, което ще им носи лични доходи и съответните отговорности и чувство за принос към света. Край на уговорката, че ще свършат нещо само защото ще им финансираме партитата до 4 сутринта.

Няколко модерни легенди обаче могат да дискредитират този важен момент.

И това не са легендите за принцове и принцеси, захранвани със сребърна лъжичка и заемащи се с някаква дейност чак след тримесечния купон за дипломирането им в най-отбрания университет. А легендите (много от тях достоверни, разбира се) за десетки съвременни милионери, започнали кариерата си като тийнейджъри, от „нулата“ – в сферата на услугите, продавайки кибрит на съседите, разнасяйки вестници, миейки чинии в ресторант.

Да си имаме уважението - нито една от гореизброените дейности не е нула, даже е голям плюс. Тя е начин стартиращият трудовия си стаж човек да се изправи срещу реалния свят, да отметне придобиването на куп важни качества като дисциплина и издръжливост, да разпознава сложните характери на хората, които ще среща занапред. Да научи стойността на трудно спечелените пари, както и че успехът не е подарък, търкане на лотарийни билети (или пък „ese“). Едва ли има съвременен родител, който обръщайки се назад към първото си работно място, каквото и да е било то, да изпитва самосъжаление и пълно неудовлетворение от избора си.

Точно заради това обаче често забравяме, че днес светът е коренно различен.

Че има индустрии, които не те карат да се чувстваш като дебютант насред професионален мач по хокей на лед, който трябва да задържи табла с 10 бири на главата си, докато бие шайба.

И че не е нужно – само защото ние сме спринтирали по 12 часа на ден/нощ без трудов договор и без предварително обучение как да се справим на работното си място – децата ни трябва да следват нашите стъпки, за да „станат хора“.

Въпреки това нагласите към влизането на децата ни пазара на труда са все още доста закостенели.

Първата работа – кога и къде

Противно на очакванията, че за разлика от работохоличното и проспериращо западно общество, в България бдим дълго над децата си и не позволяваме косъм да падне от главите им поне до дипломирането – нещата не стоят така.

За да провери нагласите на младежите и родителите към първата работа, TELUS International Europe инициира национално
представително проучване сред младежи и родители в България.

Според него съвсем малък е процентът на родителите (около 1 или под един), които смятат, че децата им трябва да започнат да работят чак след 20-годишна възраст. И въпреки че сред анкетираните младежи има известна толерантност към стартирането на работа по-късно (на 20-21 години), данните са категорични: деца и родители са съгласни, че трудовият стаж е добре да започне отрано, с навършването на пълнолетие.


Изследването е проведено в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Русе и Плевен сред тийнейджъри (16-19 г.) и сред родители на възраст 35-55 години, като и в двете групи са участвали около 73% жени и 28% мъже. Нагласите на деца и родители са представени отделно.

За голяма част от родителите (84%) също така не е проблем, ако младите хора работят за няколко часа докато учат. Негативен отговор дават само 12%, като сред причините за него преобладава загубата на фокус върху обучението.


Над половината от децата на анкетираните родители нямат работен опит, а едно от всеки три е работило, но в момента не работи. Както е логично да се очаква, без работен опит са най-вече децата на 16 и 17 г.

Дотук всичко звучи добре - и деца, и родители са на едно мнение кога трябва да се започне работа и изглежда не се очертават спорове по този въпрос. Оказва се обаче, че значителна част от представите и на двата лагера за възможностите на пазара на труда са ограничени до професиите в хотелиерството/ресторантьорството.

Това е най-популярната сфера сред тийнейджърите с работен опит. Този отговор дават най-вече момичетата, тези на възраст 18 или 19 и живеещите в София, посочват от Gemius, автори на изследването. Мъжете преобладават в IT сектора, финансовите и застрахователни дейности и в селското, горско и рибно стопанство. Що се отнася до желаните за първа работа индустрии, водещо място има култура/спорт/развлечение с не особено голяма преднина спрямо хотелиерството.

Хотелиерството/ресторантьорството е най-популярната индустрия за първа работа на младежите и според отговорите на родителите. Над половината родители (56%) също така не приемат за важно дали компанията, в която децата им ще започнат първата си работа, е международна или българска. Интересно е и, че малко повече родители (53%) смятат, че работата извън офис е по-подходяща от тази в офис (47%).

На въпрос познават ли възможностите за работа, които ВРО индустрията (Аутсорсинг на услуги) предоставя, около 74% от децата отговарят с НЕ, а с ДА – 25%. При родителите отговорите са почти същите – близо 70% не са запознати, положителен отговор дават около 30%.

Данните дотук показват, че един от най-бързо растящите сектори, който предлага на най-младите хора не само опит в международна среда, но и заплащане по всички правила на трудовото право, комфортни условия на труд (включително фитнес на работното място, тематични релакс зони, както в TELUS International) и допълнителни придобивки и възможности за участие в социални каузи (още един ценен опит на фона на възхода на социалното предприемачество), остава недостатъчно популярен сред младежите и техните родители.   

„Много голям процент от екипа ни в местния офис е от млади хора, които искат да работят, докато учат“, казва Захарина Вецева, старши мениджър корпоративни комуникации и корпоративна социална отговорност в TELUS International Europe, София. „Всички младежи при нас работят на трудов договор, ние им предлагаме много възможности за гъвкаво работно време – 4- или 6-часов работен ден, както и работа през уикендите, така че да могат да съчетават лесно работата с образованието си“, допълва тя.

Важно е да споменем, че въпреки положителните нагласи за ранно започване на работа, България е на последните места по младежка трудова заетост в Европейския съюз, като възможна причина за това може да е наемането на млади служители без трудов договор, както и фактът, че българските младежи не са уверени, когато става дума за собствените им трудови права.

Според проучването на Gemius, анкетираните младежи се чувстват уверени, че могат да се справят с работата в екип на първото си работно място, но се чувстват неуверени по отношение на това, че могат да минат сами през процеса на сключване на трудов договор. „Това не просто означава, че тази процедура им звучи непознато, а и че не знаят, че те също са страна по този договор и имат право да питат за всичко, което ги притеснява“, коментира Вецева.

Друг интересен момент от изследването е, че докато основата мотивация за започване на работа е заплащането (което е очаквано и това изобщо не е лоша мотивация), трупането на опит и придобиването на трудови навици заемат втора и трета позиция с доста голяма разлика.

Тези данни са индикатор за подценяването или неразбирането, че първата работа може да е не само източник на доходи, но и благоприятна среда за квалификация, изграждане на култура на работа, създаване на полезни връзки, скок към следваща позиция. Среда, която уважава и чува аргументите на всеки служител, вместо да размахва палката „трябва, длъжни сте!“.

Защото промените във възможностите за първа работа вървят с кардинални промени в модела на управление на компаниите. Тук се наблюдава предимството на младежите да работят в големи международни компании, в които има изградени ценности и култура, от които те могат да се поучат и да придобият първите си трудови навици.

„В културата ни е заложено абсолютно всички хора в екипа да имат глас, да изразяват мнението си и да дават предложения“, обяснява Вецева. „Освен че редовно правим проучвания за ангажираността и удовлетвореността на хората, ние сме организация, която е отворена към грешките и която цени грешките. Това означава, че ако някой не се е справил с нещо по време на даден работен процес, той няма да бъде порицан – имаме специална коучинг програма, чиято цел е да посрещне всички нужди на служителите, така че да се чувстват по-добре и по-уверени в това, което правят.“

Офисът на TELUS International у нас вече обслужва клиентите си на над 40 езика, като от 3000 служители, 30% са чужденци. Освен среда, в която можеш да срещнеш хора от над 50 националности и да развиваш непрекъснато езиковите си умения, компанията предлага равни възможности на служителите си за скок в кариерата. „Имаме примери за това как само в рамките на една година човек може да израсне в компанията с две позиции“, казва още Захарина Вецева.

Много лесно е да махнем с ръка и да кажем, че първата работа няма кой знае какво значение, че сервитьорството е по-добър старт от никакъв, а и работата в офис разглезва или най-малкото е скучна и монотонна.

Като родители обаче имаме дълг да разучим различните възможности за децата ни и поне да им ги посочим. И вместо да им даваме пример как с пот и кръв сме избутали нашия не толкова цветист първи трудов стаж, да ги окуражим да търсят по-добри възможности за реализация.

На места, където най-младите хора отдавна не са най-малко овластените човешки същества на пазара на труда.

Повече информация може да намерите на purvarabota.com


Ето какво показа и анкетата на "Майко Мила!" сред 1050 родители за възгледите им за първата работа на тийнейджърите:

33% от анкетираните родители смятат, че липсва информация за възможностите, които бизнесът дава на младежите. Според близо 45% информацията е противоречива. По-малко от 22% са родителите, които се интересуват активно от възможностите на пазара на труда за децата им.

Относно най-подходящата сфера за първа работа почти по равен брой получават отговорите "В сферата на туризма и развлеченията" и "В корпоративна среда".

И според анкетата на "Майко Мила!", повечето родители (83%) смятат, че децата им е добре да започнат работа възможно най-скоро след навършване на пълнолетие. 91% биха ги подкрепили да работят на гъвкаво работно време.

Въпреки че днес разпределението на ролите между мъжете и жените е много по-равнопоставено и светът е пълен със семейства, в които доминираща финансова роля има жената, в глобален мащаб нещата не изглеждат така.

Изравняването на възнагражденията на мъжете и жените на пазара на труда ще отнеме още над 200 години, прогнозират авторите на доклад на Световния икономически форум (СИФ), предава БТА.

Годишният доклад за равенството обхваща 149 страни и изследва нивата му в четири области: образование, здравеопазване, политика и трудов пазар.

Според експертите на СИФ има подобрение в заплащането спрямо миналата година, когато разликата между възнагражденията за мъжете и жените се бе увеличила за пръв път от 10 години.

Намалява обаче участието на жените в политическия живот и достъпа им до системите на здравеопазване и образование.

Изводите на експертите са, че при сегашното темпо неравенствата между мъжете и жените в повечето области ще бъдат премахнати едва след най-малко 108 години.

202 години пък ще бъдат необходими, за да се намали неравнопоставеността на трудовия пазар. Въпреки че тази област напредък има, той не е голям: разликата в заплатите продължава да бъде близо 51%.

По-рано тази година анализ на международния сайт за сравнение на заплати Paylab.com показа, че средната разлика в заплатите на жените и мъжете у нас е от 28 до 30% в полза на мъжете. За сравнение в Хърватия и Словения разликите са средно от 10 до 11%. Според същия анализ има разлики дори когато сравняваме заплатите на най-добре платените жени и техните колеги мъже. Средно възнаграждението на тези жени достига само 78% от средната заплата на най-високоплатените мъже. До голяма степен това се дължи на факта, че жените много по-често заемат ръководни длъжности в по-малко прогресивни отрасли.

Годишният доклад за равенството на СИФ показва подобна тенденция: жените са слабо представени в секторите на дейност, които са в растеж и изискват умения и познания в науката, технологиите, инженерството и математиката. Жените са едва 22 процента от специалистите в сектора на изкуствения интелект.

Ситуацията с равенството на половете, разбира се, е различна в отделните страни и региони. Начело са скандинавските страни, като най-голяма степен на равенство има в Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.

Сирия, Ирак, Пакистан и Йемен са държавите с най-големи неравенства между мъжете и жените. Сред 20-те най-големи икономики в света Франция е начело, заемайки 12-о място в световната класация, следвана от Германия, която е на 14-о място, Великобритания (15), Канада (16) и Република Южна Африка (19). САЩ слизат от 49-о на 51-о място.

Очаква се страните от Западна Европа да заличат разликите между жените и мъжете през следващите 61 години. В Близкия изток и Северна Африка това ще отнеме 153 години.

Да не забравяме обаче и едно друго изследване, според което работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им – работещи мъже.

Т. е. колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има. Така че има какво още да се желае по отношение на равенството и в още една, пета, област: семейството.

Според бългapcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo вpeмeтo, пpeз ĸoeтo paбoтещите жени ca в майчинство ce зaчитa зa тpyдoв cтaж. И пo тaзи пpичинa тe имaт пpaвo нa плaтeн гoдишeн oтпycĸ cлeд зaвpъщaнeтo cи нa paбoтa, aĸo пoиcĸaт пиcмeнo paзpeшeниe зa тoвa. Миналата седмица обаче работодателски организации* в България поискаха промени в Кодекса на труда, с които отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да не се признава за трудов стаж, който дава право на платен годишен отпуск.

Работодателите настояват този въпрос да бъде решен чрез колективно трудово договаряне, за да се "отстрани едно законодателно решение, което неоправдано прехвърля финансова тежест върху работодателите".

На тази тема е днешния текст на Вера Трендафилова, която, провокирана от коментарите в социалните мрежи, ни изпрати своята гледна точка от позицията си на майка, работеща жена и работодател!


Мили майки,

Обръщам се към тези от вас, които са в период на отпуск по „майчинство“.

Нека ви се представя. Аз също съм майка, на 8-годишно момче. От София съм, грижа се сама за наследника, по професия съм счетоводител. Имам собствен миниатюрен бизнес, плащам заплати на още три дами (едната е с дете на 2 години и това не ме спря да я наема) и обичам живота.

Никому не си длъжен, но и никой за нищо не ти е длъжен

Основен принцип, който искам да предам и на сина си е, че „никому не си длъжен, но и никой за нищо не ти е длъжен – нито мама ти е длъжна, нито тати, нито някой приятел, нито някой враг, нито държавата, никой!“.

Убедена съм в този принцип и се стремя да живея живота си, прилагайки го. Това е и бекграундът ми, в светлината на който ще напиша следващите редове.

Тези дни изпаднах в безмълвен възторг от реакциите в социалните мрежи на предложението на някои работодателски организации да се промени правилото на Кодекса на труда, съгласно който за периода в майчинство съответната служителка натрупва право за ползване на платен годишен отпуск. Прочетох коментари като:

„Е как да раждат майките за напред“

„Борбата е да дозатрием и изгоним българите“

„И всички са св втелясали в майките като най-големия проблем на системата... Сами си режем клона взаимно, никаква солидарност няма в държавата ни, за жалост.“

„Работодателите в БГ въобще искат служителите да нямат никакви права. Ако може ей така на робия да го карат супер ще е....“

„Как не ги е срам. Това да си майка в тази държава е просто най-неблагодарното нещо!“

„Да раждат работодателите!“

Принципите на презлелия социализъм

Умилих се, наистина! Щеше ми се да напиша нещо ултра иронично, ама пусто нямам дар слово като някои. За това ще ви драсна няколко скучно-кодексаджийски изречения.

Съвременният Кодекс на труда е приет в далечната 1987, като стъпва на предходния Кодекс от 19.... (май беше 56, ама не съм сигурна). Той отразява концепциите на зрелия и презрелия социализъм и почти построения комунизъм. Една от тези концепции касае придобиването на право за ползване на платен годишен отпуск. Основната постановка на Кодекса в тази връзка е, че всеки ден, който се зачита за трудов стаж, увеличава дните платен отпуск, които можем да ползваме.

Именно тук се корени и една явна несправедливост, която е напълно несъвместима с пазарните условия, в които живеем.

Отпускът ни се полага, за да можем да възстановим силите си от умората, причинена ни от положения за работодателя труд. И ако да си починем от работата е нормално, човешко, разбираемо, необходимо, обосновано и какво ли още не, как да разглеждаме необходимостта да сме в отпуск, за да си починем от отпуска?

Да си починем от отпуска

Какво? Моля? Не разбрахте? Да, точно така – получаваме право на отпуск, за да си починем от отпуска.
Така се случва, когато сме в нормален годишен отпуск. Тъй като периодът се зачита за трудов стаж, за това време натрупваме право на още отпуск. Ще си почиваме от отпуска.

Така е и когато сме в неплатен отпуск. 30 работни дни неплатен отпуск в рамките на календарна година ни се зачитат за трудов стаж. Хайде, пак натрупваме право на платен годишен отпуск. Ще си почиваме от отпуска.
Същото е и когато сме в болнични – трупаме стаж, следователно трупаме и право на отпуск.

Е, вероятно вече се досещате – същото е и когато сме „по майчинство“. Първите 135 дни сме в болнични, после – в отпуск. Отново натрупваме право на платен годишен отпуск.

И докато в първите случаи става въпрос за 2-3 дни допълнителен платен годишен отпуск, когато говорим за майчинство, говорим за натрупване на 40-50 работни дни.

На практика майчинството в България не е 45 дни и 2 години, а е 45 дни, 2 години и 2 месеца, от които най-високоплатени са последните 2 месеца. Те са платени на 100% от работодателя.

Именно това намирам аз за крайно несправедливо. Не разбирам защо работодателите са длъжни да взимат участие в демографската политика на държавата. От къде на къде НОИ ще плаща 90% обезщетение и то само до 410-ия ден, а работодателят ще е задължен да плати 100% от заплатата за два месеца и отгоре?

И защо когато НОИ плаща майчинството, се признава осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, а в двата месеца майчинство от работодателя, се дължат осигуровки без отстъпки?

На мястото на работодателя

Така че, уважаеми коментиращи, преди да пускате популистки коментари от типа „борбата на работническата класа срещу прогнилия капитал“, помислете върху горното. Поставете се на мястото на работодателя и се замислете – бихте ли приели принудителното ви участие във финансирането на демографската политика на държавата за коректно?

И накрая ще ви кажа още нещо. Вярвам, че всяка от нас ражда детето си като израз на любов към партньора и като чисто егоистична вътрешна необходимост да изживее тази безумна радост и щастие. Държавата, мили дами, не е длъжна да се грижи за децата ни. Работодателите също! Никой не ни е длъжен!

Поздравявам ви всичките.

*Българската стопанска камара и Асоциацията на организациите на българските работодатели поискаха да се вземе под внимание решение на съда на Европейския съюз от началото на октомври, според което отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст не се признава за трудов стаж, който дава право на платен годишен отпуск.

То дойде след като румънски съд изпрати запитване дали пpaвoтo нa ЕC дoпycĸa paзпopeдбa oт нaциoнaлнoтo пpaвo, ĸoятo, пpи oпpeдeлянeтo нa пpoдължитeлнocттa нa гoдишния oтпycĸ, изĸлючвa възмoжнocттa пepиoдът, пpeз ĸoйтo paбoтниĸът e бил в poдитeлcĸи oтпycĸ, дa ce cчитa зa пepиoд нa дeйcтвитeлнo пoлaгaнe нa тpyд. Вpeмeтo нa poдитeлcĸи oтпycĸ нe мoжe дa ce пpиpaвни нa пepиoд нa дeйcтвитeлнo пoлaгaнe нa тpyд, каза Съдът на ЕС.

Още по темата:

Аз съм работеща майка, която се опитва да е свръхчовек

Посланик Ема Хопкинс: Да си работеща майка е добър пример за децата

cross