fbpx

Лягаме и ставаме с обратно броене до едно от най-чаканите събития в последните две години - стендъп вакханалията с елементи на разсъждение и ужасно много смях ONE NIGHT STAND.

Вече се виждаме на 7 март - спретнати и строени в зала 1 на НДК. Билетите сме си ги купили от Eventim, настроението сме си го донесли сами с ей тия две ръце, а смехът ще е от Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Ива Тодорова с преки включвания на къс пас от Мария Силвестър.

И понеже нямаме търпение вече, само ходим и ги тормозим тези жени да ни разказват разни работи за 7 март, но и за живота въобще. Днес наред е разкошната, стихийна и ужасно смешна Алекс Раева, която има много таланти, но един ѝ е особено силен - този да се смее на себе си.

Вижте я днес в Майко Мила и на сцената на зала 1 на НДК на 7 март в ONE NIGHT STAND.

Алекс, била сте на сцена стотици пъти, за вас тя не е нещо ново. С какво ви е ново обаче такова преживяване като One Night Stand?

Аз съм екипен играч. Обичам партньорството с някого. Това ме улеснява, защото, когато има на кого да подадеш топката и той да ти я върне, играта става по-сигурна, по-лесна. 

One Night Stand ме вади от зоната ми на комфорт, защото тук съм сама... Солов играч, с моите си мисли, с моите си смешки, с моето си сърце. 

И тук е моментът да разбера дали ставам или не! А и това е зала 1 на НДК!!! Била съм на тази сцена, но като беквокалист. Сами разбирате, че нещата са несравними и това по-скоро е едно ново, по-смислено начало за мен.

Как дойде поканата да се включите и обмисляхте ли я, или веднага приехте? 

Трудно казвам “да”. Много мъже ще го потвърдят! Но въпреки вълната от страх, която ме заля, защото ми звънна Оля Малинова, бързо се дадох. На нея, разбирате, няма как да се откаже.

Кое приемате като най-голямо предизвикателство, докато се подготвяте за One Night Stand? 

Най-голямото предизвикателство е да стоя адекватно до жените, с които съм замесена. Като екипен играч знам, че е много по-важно цялостното представяне. То оставя хубавия вкус в устата. 

Имам склонността да се събирам с хора, които са по-добри от мен в конкретна област. С повече опит, с повече знания - хора, които могат да ме научат на нещо, да извадят най-доброто от мен, да ме мотивират. 

Така че в този случай предизвикателството е голямо, тъй като излизам с шест брутални женища и нямам право на провал!

Може ли да ни издадете съвсем малко от това, което ще видим от вас на 7 март в НДК?

Ще говоря за моите психични заболявания. Имам си и ще ги предоставя на аудиторията, като очаквам адекватна медицинска помощ от нейна страна. 

Ще обсъдим кое е по-важно - да сме здрави или здравомислещи? Как може да ти няма нищо, но да си създадеш заболяване, с което да заживееш? Абе, не са добре нещата...

През лятото говорихте за провала в благотворителен стендъп формат, организиран от Три жени на микрофона. Казвате, че това е едно от най-смислените и освобождаващи неща, които са ви се случвали. Защо стендъпът се оказа нещо такова за вас?

Защото, както казах, тук си себе си. И то разголен. Тук си с целия си багаж, интелект, знания, опит. И тъй като аз имам и по-комерсиален, телевизионен образ, балансът между това да си абсолютно себе си и все пак да внимаваш и да си правиш една постоянна автоцензура, е доста труден. 

Тук имам възможността да се проваля, но и големия шанс да оставя нещо след себе си. Нямам предвид, че ще оставя някакви безкрайно смислени следи със сатирата си - не! Искам да оставя усмивка.

В обществото битува схващането, че красивите жени нямат много чувство за хумор. И въобще, чувството за хумор е важен атрибут, но за мъжете. Никой не казва “Много е важно жената да има чувство за хумор…”. А защо всъщност е много важно една жена да има чувство за хумор?

Ами така е устроен светът. Мъжът има чувство за хумор, жената готви мусака. 

Не разделям чувството за хумор на мъжко и женско. Само по себе си то не е константа, а е едно съвпадение на мироглед, интелект, интереси. 

Това, че нещо не ми е смешно, не означава, че човекът срещу мен няма чувство за хумор. Въобще, репликата „Важно е да има чувство за хумор“ е като „Важно е да прави хубав секс“.

От какво ви е спасявало вашето чувство за хумор?

Няма да ви лъжа, хуморът, и по-конкретно самоиронията, е най-големият ми спасител. Просто така винаги обезоръжавам противника, дори това да е самият живот.

Промениха ли се по някакъв начин самоиронията ви и начинът, по който виждате себе си, след като станахте майка?

Да, станах тотално безпардонна към себе си. Няма нещо по тялото и характера ми, с което не бих си направила шега. Не знам защо така се получи? Дали заради хемороидите, дали заради стриите…

На какво се смеете сега? 

Вероятно с годините има натрупвания, които променят чувството за хумор. Опитвала съм се да се сетя за неща, които са ме разсмивали като дете. Дали биха ме разсмяли и днес? И отговора дойде с детето ми.

Така не съм се смяла никога, а виждам, че на хората около мен не им е толкова смешно. Не са добре нещата. Абсолютно съм се вдетинила и съм започнала от време на време да говоря и в множествено число - пишкахме, ачкахме, което ме плаши! 

Но фактът е, че няма по-пречистващ смях от този, споделен с детето ти.

Вродено ли е чувството за хумор, като някакъв талант, или се култивира и развива?

Мисля, че е заложено. Но като всяко нещо трябва да се развива. Трябва да се превърнеш в професионален крадец на ноу-хау. Да умееш да общуваш пълноценно с хората, да се образоваш непрекъснато, да можеш да се надсмиваш над себе си, да си любознателен, наблюдателен, защото парадоксът и абсурдното са навсякъде около нас. Те са семката, от която пониква смешното... Тогава хуморът има шанс да стане смислен. 

А колкото по-добър е един хумор, толкова повече нива на възприемане има той. Това означава, че е достъпен дори за един напълно неподготвен човек. Колкото по-богато и сложно е едно хумористично произведение, толкова по-широка и разнородна е неговата публика. Всеки намира в него нещо лично и го отнася със себе си. 

Как смятате да помогнете на дъщеря си да порасте като един човек със страхотно чувство за хумор?

С ежедневните спектакли, които смятам да ѝ изнасям, докато не стане човек... или не изперка, горкото! 

Няма как да научиш някого на чувство за хумор, ако не го носи. В моя случай мога да ѝ предоставя среда, която да и помогне да се надсмива над себе си и съответно да я направи по-устойчива в живота. 

Много се надявам да овладее смеха във всичките му измерения и той да стане неин вечен партньор, но това зависи изцяло от заложбите ѝ и от усилията, които ще положи. 

Кой е най-смешният, но много верен съвет за майчинството, който сте получавала?

Най-смешно ми беше, когато мъжът ми ми каза два дни, преди да родя, да се насладя на последните си часове сън, защото след това нямало да спя две-три години. 

Голям смях падна, ей. От раждането досега не съм се смяла на тази смешка. Нещо не ми е смешна!


Билети за ONE NIGHT STAND 2022 можете да откриете в мрежата на Eventim, както и на касите на OMV, Orange, Технополис, На тъмно и Office 1 Superstore.

А след това директно се телепортираме на афтър партито в Carusel Club, за да си продължим, както трябва.

Още информация за събитието можете да откриете на страницата на Три жени на микрофона във Фейсбук.

cross