fbpx

Летящият с деца татко не е по-специален от майка, която вече е правила същото десетки пъти. Един баща се извинява пред scarymommy.com, че чак сега е стигнал до този "шокиращ" извод... 

Когато моят приятел ми каза, че е летял сам с трите си деца (под осемгодишна възраст), избухнах в смях. "Какво! Не. Ти луд ли си?" Посмяхме се и докато разказваше как хората по летището са му помагали, как почти е щял да изпусне полета си и как друг родител едва ли не го е аплодирал, когато се качил в самолета…

"В крайна сметка, всичко беше ужасно", призна той, а аз не се съмнявах, че е така. Изслушвайки разказа му, го потупах по рамото и го похвалих.

Споменах, че никога не бях летял сам с децата, даже не съм си и помислял за това.

Докато той разказваше, погледнах към жена му. Макар че тя също се смееше, имаше и нещо друго. Нещо в начина, по който поглеждаше него, след това мен. Останах с впечатлението, че тя вероятно вече е летяла сама с децата.

Или ако не беше, поне нямаше съмнение, че е направила нещо равносилно на „полет с три деца“, и никой - нито един човек - не я е обсипал с овациите, с които аз обсипах мъжа ѝ.

Едва когато погледнах съпругата си, чиито стиснати устни сякаш казваха: "Мислех ви за по-свестни, пичове...", започнах да осъзнавам грешката си.

Замислих се колко пъти съм виждал майка, минаваща през летището с едно дете под мишница, още две търчащи зад гърба ѝ, нещо като 80 чанти, висящи по тялото ѝ, с дълбоко изтощени очи от хленченето на децата за закуски, играчки или за някакъв друг вид внимание, все едно тя изобщо има свободна ръка?

Не знаех отговора, защото беше някъде между милион и безкрайност. Всъщност, не си спомням да съм бил на летище и да не съм виждал майка в тази ситуация.

И сега: колко пъти бях виждал баща в същата ситуация? Не много. И това вероятно е причината моят приятел да се издигне в очите ми.

Истината е, че когато мъж се справи с някакво родителско предизвикателство с каквото жената се справя редовно (и анонимно), придаваме на ситуацията такава изключителност – сякаш бащата е влязъл в горяща сграда, за да вади от там дете след дете!

Независимо от пола, справянето на летище с малки деца е гадно. Да имаш нужда от помощ на летището, заради малките си деца, е още по-гадно. Пътуването навсякъде с малки деца може да бъде гадно. Но това не означава, че един пътуващ сам с децата си баща е по-специален от една майка, която вече е правила същото десетки пъти.

Правим това през цялото време, нали? Засипваме бащите с похвали, когато хукват да пазаруват сами с децата си. Или стават посред нощ, за да дават вода на детето, правят вечеря, присъстват на конференции за родители.

Всичко се възприема като някакъв подвиг, а всъщност става дума за част от родителството.

Не се опитвам да кажа, че съм по-добър от другите бащи, защото аз бях онзи, насред приятелската компания, който едва ли не гръмна шампанско в чест на бащински рекорд, който една майка покрива без претенции за героизъм. И ще бъда честен: мислех, че съм по-добър и че ако се появи бъг в равнопоставеността на ролите в семейството, ще мога да го видя ясно.

Не, тогава не го направих. След като историята около приключението на моя приятел обаче приключи, аз спрях с похвалните излияния, погледнах съпругата му и казах:

"Виж, срам не срам, ако ти беше направила това, което е направил мъжът ти, нямаше да съм толкова впечатлен. И това е тъжно. Съжалявам за начина, по който реагирах.“

Естествено, това отне от триумфа на моя приятел. Но беше ценно за съпругата му...

Това не означава, че пътуването със самолет с деца не заслужава похвала. Но ако искаме да аплодираме бащите за това, със сигурност трябва овации да получат и майките - защото те са истинските шампиони, когато става въпрос за пътуване с хлапета!

***********************

Още по неизчерпаемата тема с летенето в самолети с деца и разправиите по летища:

С дете на летище

С деца в самолет и зоопарк

С деца в самолет

cross