fbpx

Пътуването със самолет по време на бременност е съвсем нормално нещо. Помните ли Красимира, която отиде до другия край на света (че и се върна оттам) бременна?

Тук има един полезен наръчник какво трябва да имаме предвид, ако ще пътуваме със самолет, докато сме бременни.

Като общо правило повечето авиокомпании позволяват на бременните да летят до 36-ата седмица на бременността, но задължително трябва да направите проучване, преди да резервирате полета си, за да проверите ограниченията. Консултирайте се и с вашия акушер-гинеколог или акушерка, преди да пътувате – особено ако сте с по-висок риск от усложнения по време на бременност.


Преди да пътувате

Независимо дали ще се развихрите, или ще опаковате само обичайните вещи от първа необходимост, има нещо допълнително, което трябва да обмислите, преди да резервирате полет, докато сте бременна: застраховката.

Пътуване в първи триместър

Летенето в началото на бременността всъщност се счита за доста безопасно. И не, металните детектори и скенерите по летищата няма да навредят на плода.

„Бременните жени трябва да спазват същите основни предпазни мерки за пътуване със самолет, които важат за всички останали“, казва д-р Раул Артал, бивш заместник-председател на Комитета по акушерска практика на Американския колеж на акушерите и гинеколозите (ACOG).

Но има нещо, за което бременните жени, пътуващи със самолет трябва да помислят. И то важи за всеки триместър. Това са кръвните съсиреци. Вероятността да се образуват е 7 пъти по-голяма, ако сте бременна. И особено по време на дълги полети. За да намалите риска, можете да резервирате място до пътеката, да се разхождате от време на време и да раздвижвате краката и пръстите си, докато сте седнали.

Попитайте лекаря си дали не би препоръчал и компресивни чорапи.

Сутрешното гадене и умората могат да бъдат сред най-големите оплаквания през първия триместър. Затова консултирайте се с лекаря и за лекарство против гадене. Може и да не ви става лошо в самолет по принцип, но по време на бременност не се знае знае ли се.

Второ тримесечие

Според ACOG „най-подходящото време за пътуване е средата на бременността (от 14 до 28 гестационна седмица). Тогава се предполага, че вие отново сте достатъчно енергична, сутрешното гадене е намаляло или изчезнало и все още можете да се придвижвате лесно. След 28-ата седмица може да ви е по-трудно да се движите или да седите дълго време.“

Ако летите по време на втория триместър, пийте течности и помислете за вече споменатите компресивни чорапи, за да намалите отоците и риска от образуване на тромби. Гледайте и да сте наясно с лечебните заведения в близост до дестинацията ви. За всеки случай.

Ако сте бременна с близнаци, може и да ви препоръчат да спрете да пътуването и по-рано поради по-високия риск от усложнения.

Трети триместър

Докога можете да летите, ако сте бременна? Ако сте сравнително здрава и не сте изложена на риск от усложнения като преждевременно раждане, прееклампсия, гестационен диабет или плацента превия, обикновено се разрешава пътуване до 36-ата гестационна седмица. Въпреки че някои акушер-гинеколози може и да кажат, че е по-добре да сте си по-близо до вкъщи, в случай че се появят някакви усложнения или пък самото бебе не реши, че иска да се появи по-рано.

Високорисковите пациентки и жените с предизвикана от бременността хипертония, диабет и сърповидно-клетъчна болест може да бъдат посъветвани или изобщо да не летят, или да не летят след 24-ата седмица .


Източник: Parents.com

Не е необходимо веднъж щом забременеете, да спрете със секса, както, за съжаление, се случва при някои двойки. Истината е, че ако нямате някакви много сериозни показания за преждевременно раждане, оргазмите и сексът не трябва да се избягват. Другият ключов момент е, че секс не бива да се прави, ако водите ви са изтекли. През останалото време е добре дошъл, даже често се оказва по-хубав от очакваното.

Последното се случва заради факта, че гениталната област, както и матката, са много по-кръвоснабдени, което ги прави изключително чувствителни. Огромен брой жени свидетелстват, че именно по време на бременност са получили първите си множествени оргазми – просто се изисква много по-малка и лека стимулация за отличен резултат, така да се каже.

Страховете, че може да навредите на бебето, са напълно неоправдани, ако всичко с вас е наред по принцип. Бебето си живее необезпокоявано на съвсем друго място, което няма нищо общо с вашето сексуално удоволствие.

Колкото повече расте коремът ви обаче, толкова повече трудности ще намирате с попадането на подходяща поза, в която хем да е удобно, хем да е безопасно, хем да се чувствате секси. По принцип лягането по гръб и съответно мисионерската поза не се препоръчват след 5 месец, когато теглото на бебето започва чувствително да расте и има опасност да притисне някои важни кръвоносни съдове.

Но това как ви възприема партньорът ви не бива да е нещо, за което да се притеснявате, защото, както знаем, те много често виждат нещата по-различно от нас. Там, където на нас ни се мота пред погледа някакъв полукит-получовек, много мъже виждат адски секси жена, със сочни гърди и форми.

При някои мъже обаче настъпва известен дисонанс при отграничаването на ролите на майката и сексуалната партньорка, което може да възпрепятства желанието му за секс - обсъждали сме темата в текста Мъжките терзания за секса по време на бременност.

Това е лична психологическа бариера, която трябва бъде прескочена, в противен случай притесненията, свързани с новите ви родителски роли, и недоброто либидо може да продължат и след бременността.

Ако се справите с това, то не се притеснявайте и от хормоналните проблеми, които често дирижират желанието ви за секс. В началото, особено с гаденето и повръщането, изобщо може и да не ви идва да си помислите дори за интимности, което е нормално - не бива да се насилвате, за да покривате някакъв сексуален норматив.

Той ще бъде покрит и препокрит през втория триместър, когато е доказано, че сексуалното желание при бременните се засилва до степен, в която ролите вкъщи може и да се разменят: ако до момента партньорът е бил по-настоятелният от двамата, що се отнася до секс и редовното му практикуване, сега е ред на бременната.

А и второто тримесечие е едно от най-хубавите през цялата бременност (ако, разбира се, всичко е наред, нямате проблеми, повръщането и гаденето са приключили и т.н.), защото жената се чувства пълна с енергия и в много добро разположение на духа.

Освен ако, разбира се, не дават филм по телевизията за малки тюленчета, изоставени от майките си - тогава не гарантираме точно как ще е, но при всички положения ще ѝ мине.

И така, да обобщим: секс – да, даже ТВЪРДО да!

Мисионерска поза след края на първия триместър – по-скоро не.

Ако бременността ви е високорискова, трябва да се посъветвате със специалист дали има някакви усложнения, които може да настъпят във вашия случай вследствие на секс.

Годината отива към приключване, а ние пък започваме да ви представяме победителите в конкурса ни за Равносметка на 2019. В следващите дни ще прочетете текстовете на трите победителки, както и още няколко материала, които заслужават внимание. Парада на равносметките откриваме с текста на Надежда МакКюн и с нейните бременни приключения.


Преди две лета срещнах канадски викинг с рижа коса и огромен торс. Направих му мусака, той изостави годеницата си и така се сроди с балканско семейство. Годихме се, нема как, трябваше виза, и не след дълго заченахме дете на любовта. Зимата прекарахме в естествения му хабитат – канадска степ, където аз лежах премаляла и всичко миришеше лошо. То не че имаше нещо кой знае какво, но миришеше. Добре, че си бях взела чубрица и розова вода. И млечен бацил, ама не се хвана. То какво ли се хваща на -20°...

Първи триместър: Помня, че карах ски на тези -20°, падах по стълби; повърнах веднъж, но пък в присъствието на музикална звезда; научих се да плета, ходих два пъти в Бърза помощ и плачех, когато виждах нещо малко и сладко. Като камъче например.

Втори триместър: Помня, че спря да ми се гади и започна да ми се пие. Пих. И на джакузи ходих, и на изпит по пиано. Бях единствената женена и бременна в курса и май започнаха да си мислят, че вярвам в Господ или нещо такова. Нищо подобно, вярвам в мусаката.

Трети триместър: Продължих да пия всеки ден. Ходих на планина и на море. Междувременно запалиха колата на майка ми, та затова пътувахме на стоп. Аз, викингът и коремът. Надра ме котка по лицето, та айде пак в Бърза помощ. Носих лепенка и бях корава. Ставах все по-голям кит. Влязох и излязох от деветия месец, но нищо не се случваше.

Дойде есен. Качвах килограми, стълби и Витоша. Влязох в болница за пренасяне, дадоха ми розова нощница и ми замерваха температурата всяка сутрин в пет. ПЕТ!!!!! Отказвах всички процедури, намразиха ме и ми излезе името "тая, дето не ще да ражда". Ревях и друсах телеса на надуваема топка от Декатлон. Слушах как всички бебета реват в пет сутринта, докато си мерех шибаната температура. КОЙ МЕ БИ ПО ГЛАВАТА ДА РАЖДАМ, БЕ!!!

Помня, че вече нямаше накъде, трябваше това бебе да се ражда, нямаше да ме чакат повече. Аз им казах, че ще стане на моята и че ги мразя. Никой не се впечатли. Само милото дете се смили над изстрадалата си майка и три седмици след термин взе, че се роди.

Победих системата, свалих правителството, УРА!

Помня, че на втората вечер за пръв път написах в Гугъл "какво да правя с новородено", а на 40-я ден спах 4 часа. Някъде през ноември ходих на бар с мъжа ми. Пихме скъпа бира и се прибрахме в девет и половина като отговорни родители. 


Другите две победителки от конкурса ни са Анна Шиндарова и Александра Михайлова, чиито текстове може да прочетете тук и тук.

Алекс Мишел е фотографка, чиято работа често включва заснемането на моментите около раждането на бебета. И знае от първа ръка какво се случва в болничната стая. Обикновено нещата се развиват по следния начин: преди раждането всички са фокусирани в това да подготвят и помогнат на майката. Когато бебето се роди, избухва такова вълнение, че тя остава на заден план.

Алекс иска да промени това, след като става свидетел на раждането на третото дете на своята приятелка Тами. Миналия четвъртък тя публикува във Facebook нейна снимка от болничната стая с посланието, че жените се нуждаят от повече подкрепа след раждането. Постът ѝ има над 140 хил. споделяния.

Алекс говори за чувството на благоволение и страхопочитание, с което всички обграждат бебето. "Аз обаче изпитах това към майката", казва фотографката, описвайки болката в очите и тялото на приятелката си след раждането.

"Склонни сме да забравяме майките, когато бебетата са наоколо. Питаме как е бебето, от какво има нужда, можем ли да го подържим, можем ли да му купим това или онова, но… замисляме ли се от какво има нужда майката?", пише тя. "Нека не забравяме през какви трудности е минала, носейки своето бебе, както и трудния път, който ѝ предстои".

Алекс дава примери за хубавите неща, които близките могат да направят за новите майки - от това да им осигурим време и начин да се хранят добре до помощта в чистенето и гледането на бебето, за да имат възможност да се изкъпят и да си поемат въздух. Целта е да им покажем, че са важни и че ни пука какво се случва с физическото им и психично здраве.

"Лесно е да забравим майките, защото жените са невероятно силни, но всъщност те се нуждаят от подкрепа повече от всякога, влизайки в начинанието "четвърти триместър", пише още Алекс.

Приятелката ѝ Тами също коментира: „Създаването на живот не е само в деветте месеца бременност и процеса на раждане. То е тежък четвърти триместър и трябва да се говори повече за това в обществото. Жените ще се чувстват по-уверени и спокойни, получавайки подкрепа от близки и специалисти по време на преходния период. Това е времето, в което трябва да възстановим силите си, за да можем да се справяме с отглеждането на другите си деца и с другите задължения вкъщи. В този период жените се нуждаят от много по-голяма подкрепа от тази, която сега получават."

По темата:

Babymoon, както щастливите бъдещи майки по света наричат пътуването по време на бременността, е последна ваканция, на която двойките да се погрижат за себе си и да прекарат време заедно, преди да станат родители.

Все пак, макар и радостта от родителството да си струва всички перипетии, новороденото преобръща всеки аспект от живота, правейки екскурзиите много по-сложни за цялото семейство.

Но докато предродилната ваканция е последната възможност за безгрижно събиране на слънце, преди да ни връхлетят родителските задължения, тя, сама по себе си, не е съвсем безгрижна.

Предприемането на „бебешки месец“ в неправилен стадий от развитието на плода може да доведе до редица усложнения, предупреждават експерти в статия на Fatherly.com.

„Съществува идеален времеви прозорец. Трябва да изчакате да мине първото тримесечие – периодът на сутрешното гадене и опасността от спонтанен аборт. Пътуването, само по себе си, не носи риск от помятане, но би било ужасно нежната половинка от връзката да загуби бебето по време на път“, казва д-р Сара Кол.

„През третото тримесечие пък сте толкова уморени и подпухнали, че едва ли ви е до пътешестване. А и това е етапът на преждевременното раждане. Много авиокомпании отказват обслужване на жени в напреднала бременност (след 36-ата седмица). Други пък изискват бележка от лекар, ако пътничката е бременна след 28-мата седмица. Круизните кораби също спазват строги ограничения.“

Така че вторият триместър е най-подходящият момент за „бебешки месец“ – сутрешното гадене е в историята, а майката се чувства добре и има енергия. Но макар и по-безопасно и по-комфортно, пътуването в този етап от бременността крие риск от усложнения, за които родителите трябва да са подготвени. Изисква се същото внимание към състоянието на майката по време на път, колкото и у дома.

Туристическите застраховки са друга разумна инвестиция, но трябва да проверите малкия шрифт, за да е сигурна, че компанията покрива здравословни проблеми, свързани с бременността.

Това отговаря на въпроса кога да се отдадете на „бебешки месец“. Важно е обаче и къде да го прекарате. Някои опасения, свързани с бременността, са неоснователни, но има и сериозни здравословни усложнения, които могат да настъпят по време на път.

„Жизненоважно е да избягвате зони, в които върлува вирусът Зика – Карибските острови, Централна и Южна Америка, части от Азия, Индия и Африка.“

Но Зика не е единственият повод за тревога. Маларията вече не представлява сериозна заплаха в северното полукълбо, но според Центъра за контрол на заболяванията в САЩ тя е една от най-коварните болести по цял свят. „Много е важно да избягвате дестинации, в които се среща малария, тъй като заболяването протича особено тежко при бременните жени. Попитайте лекаря си за най-ефективните начини да избегнете ухапване от комар“, казва Кол.

Инфекциозни болести като хепатит А и Е също са повод за притеснение в зависимост от дестинацията. Не че всички тези зарази непременно ще ви сполетят, но трябва да ги имате предвид, когато планирате ваканцията си. Лекарят може да ви помогне да идентифицирате рисковете, които крие всяка дестинация.

Разбира се, не е задължително „бебешкият месец“ да бъде на екзотичен или луксозен комплекс. „Понякога приятен хотел в съседен град е напълно достатъчен, за да отпочинете и да се насладите на компанията си преди раждането“, напомня Кол.

По-скромната и релаксираща ваканция има други предимства. Някои жени са изложени на риск от образуване на съсиреци в долните крайници. Освен това бъдещите майки трябва да се уверят, че приемат достатъчно течности, и да избягват прегряването по време на път.

Независимо от избраната дестинация, родителите трябва да се насладят на едно по-бавно темпо, което неминуемо ще изчезне с появата на бебето.

„Изключително важно е да не бързате за никъде“, съветва Кол. „Поспивайте при всяка удобна възможност – все пак във вас расте прекрасен живот.“


Ако тръгвате на път, не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.

Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.


Още:

Изтощението през първия триместър на бременността е съвсем реално, така че си позволете да чувствате умора и не се тревожете за мръсните съдове в мивката или нещата, които трябва да свършите преди раждането, казва Кейти Смит в ScaryMommy. Ето защо:

Още преди да осъзная, че съм бременна с третото си дете, имаше няколко седмици, през които си мислех, че нещо сериозно не е наред с тялото ми.

Дали пък някой тайно не ми даваше приспивателни?

Твърде много въглехидрати ли приемах?

Тялото ми започваше да отхвърля кофеина?

Лежах на пода и оставях двете си прохождащи деца да се катерят върху мен, казвах им, че съм катерушка, само за да мога да затворя очи и да бъда в полусъзнание и спокойна, че те са наблизо. Това беше единственият начин да избутам деня.

Никога в живота си не бях усещала толкова смазваща умора, докато не осъзнах, че… всъщност бях усещала – през първите тримесечия от предходните си две бременности. Затова изтичах до аптеката за тест за бременност.

Изтощението през първото тримесечие връхлита бързо и безмилостно. Буквално едва държите очите си отворени след 8 вечерта, а излизането от спалнята, без да се блъскате в разни неща, е невъзможно.

Лежането означава, че неизбежно ще заспите след 2 секунди, затова Netflix маратоните отиват в историята.

Всяка вечер бившият ми съпруг се ядосваше, че се унасям на дивана, защото това беше единствената част от деня, която можехме да прекарваме само двамата. Истината обаче е, че нямах друг избор – първото тримесечие просто изпива всичките ти сили.

На един от прегледите гинеколожката ми му каза да млъкне, след като той се оплака колко уморена съм непрекъснато. Напомни му, че в матката ми растат чифт крака, мозък, сърце и черен дроб, така че, да, това природно чудо има склонността да изтощава майчиния организъм.

А ако сте бременна и имате 2 тичащи насам-натам хлапета на главата, денят ви преминава в измисляне на начини да се задържите будна. Това е въпрос на оцеляване, така че забравете да печете сладки или да се записвате като доброволка за организацията на коледното парти в детската градина на детето си.

Изпълнението на ежедневните задачи изисква необичайна сила, когато сте в първото тримесечие и имате деца, които трябва да мъкнете със себе си.

Непрекъснато си поръчвате храна за вкъщи, защото цялата ви енергия е концентрирана върху оцеляването, а и кой има желание да готви в такъв момент?

Ами къщата? Забравете за нея

Няма основателна причина да се самоубивате в стремежа си да я поддържате чиста – а навеждането, докато във вас расте човешко същество, наистина се усеща като самонараняване.

Някъде между наедряващото ви тяло и недостигът на енергия пропадат и всичките ви планове – умът и организмът ви просто нямат желание да се социализират и показват пред хора.

Заспиването насред разговор с чаша вода в ръка не се вписва в представата ви за приятно изкарване. Искате само да прекарате нощта в леглото с гигантска възглавница и пакет бисквитки. Това е горивото, от което се нуждаете, за да преживеете следващия ден.

Умората, която чувствате, не е в главата ви, така че не ѝ се съпротивлявайте. Тя е плод на хормонални промени и на факта, че тялото ви произвежда повече кръв, за да предостави на бебето ви всички необходими хранителни вещества. Да не говорим за стреса и емоциите, които ви връхлитат при мисълта за промените, които бъдещият малък човек ще внесе в живота на семейството.

Чака ви планиране; нови дрехи, играчки и всевъзможни други неща за купуване. Чудите си как жонглирането с всички отговорности ще изсмуче и последната ви капка енергия.

Добрата новина е, че при много жени тази енергия се завръща през второто тримесечие

За мен това беше периодът, в който се подготвях за раждането и имах чувството, че мога да постигна всичко. Но не свиквайте с това усещане. Възможно е да „катастрофирате“ отново през третото тримесечие, тъй като коремът ви е достатъчно голям да саботира удобството по време на сън. А и дори да попаднете в страната на сънищата, ще ставате до тоалетна на всеки 5 минути.

Не забравяйте да потърсите помощ, възползвайте се от болничните и започнете да пропускате сбирките с приятели. Организмът ви и вашето ново бебе ви изпращат сигнали, че е време за почивка, защото цялата ви сила отива в износването на човешко същество. А това е най-страхотното нещо, на което тялото ви е способно.

Така че не се колебайте да поспивате допълнително, да делегирате повече домакински задачи на половинката си, да свалите любимите си мобилни приложения за поръчване на храна. Полягайте и затваряйте очи при всяка удобна възможност.

Имате това право, не го пропилявайте.

Не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.

Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.

Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!

Още по темата:

Бебешките движения са един от показателите за здравето на бебето, който лесно може да се следи и от самите жени. Както вече писахме в Бременността не е болест, в редица страни специалистите насърчават бъдещите майки да обръщат внимание на това кога и колко е активно бебето им, за да могат да забележат, ако настъпи някаква промяна в обичайното им поведение. Друг начин за това е броенето на ритници за определен времеви интервал.

У нас с този метод ни запознава съвместната кампания на Алианс на българските акушерки /АБА/ и Фондация „Макове за Мери” Как е бебето ти днес?. Неда Атанасова ни гостува, за да ни разкаже малко повече за методо от личен опит. Има няколко причини за това.

Първо, у нас броенето на движенията на бебето все още е подценявано от специалистите, провеждащи женска консултация.

Второ, „в повечето майчински форуми можеш да разбереш как да си направиш домашен адронен колайдер от чушкопек или как правилно да тричаме бебето в морска сол, но почти нищо по тази тема“, твърди нашата авторка.

Трето - голямото преброяване на ритници всъщност е много приятно занимание. Ето защо. 

Броенето на детските движения е просто, безплатно и спасява бебета* – супер, особено за държава, където родилните грижи търпят критика. За мен този метод беше много ценен най-вече, защото ми даваше въжделеното спокойствие за бебето.

Оказва се, че следенето на детските движения в третия триместър на бременността води до значимо намаляване на вътреутробната смъртност. Освен това, проследявайки бунтуването на своето бебе, вие се грижите за неговото здраве, спокойни сте за състоянието му и изграждате по-добра интуитивна връзка помежду си.

Препоръчително е да започнете с броенето на детските движения в 28-а гестационна седмица.

Бройте движенията всеки ден, за предпочитане по едно и също време.

Настанете се удобно точно когато бебето обичайно е най-активно, и засечете за колко време прави десет движения. За норма се счита до два часа, но обикновено отнема по-кратко време.

Брои се всяко движение - побутване, обръщане, ритане. Важно е какво е нормално за ВАШЕТО бебе. Скоро ще установите, че то има определен модел, който се запазва ден след ден, и прави движенията за приблизително еднакво време.

На практика не ви трябва нищо освен часовник. Но най-удобният начин да следите движенията е мобилно приложение (каквото може да свалите от сайта на Как е бебето ти днес?).

Времето за следене по същество представлява блажена почивка и позволява да се опознавате с бебето – ще забележите как реагира на гласовете ви, на определена музика, на галенето по корема.

На мен не ми беше достатъчно да мързелувам сама, така че прекрасният ми съпруг ми помагаше в тази изморителна дейност. Казвам „помагаше” съвсем буквално – дъщеря ни винаги се раздвижваше, когато той я помоли. Бяха прекрасни, осъзнати, наши си моменти, в които да сме заедно „тримата”.

Имате право да бъдете обгрижвана

Подразбира се, че по време на свещеното броене на ритници имате право да бъдете обгрижвана и да ви се носят вкусни неща за ядене и пиене – чаша студен портокалов сок или вода с лед са средство да събудите и стимулирате бебето да се пораздвижи в корема ви. Помага и ако лежите на лявата страна.

Тъй като майката е тази, която прекарва цялото си време със своето бебе и го познава най-добре, тя лесно може да съобщи дали движенията, които извършва, са типични за него, или не; дали е повече, или по-малко активно от обичайното за него. И тази информация не бива да бъде подминавана по време на консултация.

Учудващо е обаче защо този метод – удобен, безвреден и безплатен, е толкова непопулярен в България. Някои лекари не одобряват следенето на движенията, тъй като то причинява на майката „излишни тревоги”.

При мен беше обратното – любимото усещане, когато бебето се движи, неутрализираше смътните страхове дали всичко е наред. Броенето на ритници беше успокоителен инструмент. С него следях как детето расте, подритва бодро майка си и явно се чувства добре, вечер след вечер.

Докато нашата история беше напълно позитивна, понякога възникват поводи за притеснение. И консултация. Например – бебето не се движи както обикновено, а по-вяло. Слушайте интуицията си и не отлагайте прегледа.

Именно броенето е „инструмент”, който може да ви помогне да откриете потенциален проблем и в този смисъл съотношението риск-ползи оправдава известното „затормозяване”, някоя и друга фалшива тревога и повдигнатата вежда на лекаря.

И още няколко полезни факта в заключение:

  1. С наближаване на термина бебето не се движи по-малко. Става му по-тясно и няма място за чак толкова бурно премятане, движенията не са толкова резки. Но самата честота не се променя особено.

  2. Следенето на движенията не трябва да е повод за допълнителен стрес. Напротив, това е инструмент да се чувствате спокойни и уверени, че всичко е наред! Насочете мислите си не в посока „ужасии, усложнения и увити пъпни върви”, а към здравото, жизнено същество, което расте и се подготвя за срещата с вас и света. Това е прекрасен момент и да му говорите, пеете, четете...

  3. Ако нещо ви притеснява, не мислете „сега дали няма ме помислят за параноичка“, а настоявайте за детайлен преглед. Лекарите и акушерките влагат страшно много в професията си, те също искат най-доброто за бебето и ви разбират. Едва ли ще осъдят загрижеността ви.

А дори и да нямате никакви притеснения и се доверявате на класическата консултация, времето, в което броите ритници, е много специално. Така можете да се фокусирате върху опознаването на бебето и неговия характер. Това време е и чудесна възможност за вашия партньор да изгради лична връзка с детето, което очаквате.

* Броенето на детските движения може да намали риска от интраутеринна смърт на бебето, която засяга една на всеки 125 бременности в България. Това твърдят инициаторите на кампанията Как е бебето ти днес?

Зорница Йорданова днес гостува на Майко Мила с текст, с който сама на себе си припомня какво я очаква в идните месеци, след като съвършено неочаквано, само година и нещо след първото дете, тестът ОТНОВО показал две чертички! Оставяйки настрана майтапа, ние ѝ пожелаваме сили и здрави нерви и като се роди второто, пак да ни пише!

Първата ни дъщеря се появи след желано, целенасочено и дългомесечно педантично изчисляване на най-добрите моменти за бебеправене, съчетани с всякакви помощни методи - от купуване на камъка на плодородието до стоене на челна стойка в помощ на гравитацията.

По онова време още не знаех какво точно ме чака, след като се роди. Дотолкова не знаех, че си представях малко, спящо съкровище, което гука сладко в редките моменти, когато е будно. Излишно е да казвам, че това дете не спеше никога, а ако се случеше, умирах от страх дали няма да повърне и да се задави в съня си, поради щото това се случваше десетки пъти между всеки две хранения.

Трябва да ви призная, че съм от зодиите, които държат всичко са е планирано. Планът беше с второто да имат около 4 години разлика. Дотогава щяхме да сме се затъжили за бебе, първото би разбирало, като му кажеш „Това не е мляко, а лепило. Не храни бебето с него!”, а когато дойде време за таксите за университета на второто, първото вече ще е завършило, и т.н. знайни и незнайни ползи.

През онази сутрин си направих тест, само за да потвърдя съмненията, че съм сгрешила, когато съм си записала датата на последния цикъл в календара. Той пък (тестът) напук показа две ярки черти, които само дето не мигаха в неоново жълто. Вече можете да си представите физиономията ми, когато се сетих, че първото е още на година и седем месеца, докато в главате ми отекваше гласът на мъжа ми: "Как е станало???".

Сега, седмица след това, примирила се с липсата на личен живот в следващите незнайно колко години и опитвайки се да се отърся от мисълта, че след четири години лишаване от свобода затворниците вече почти нямат шанс да се интегрират в обществото, започнах да си припомням и щастието от това да си бременна. Позволете да уточня, че смятам бременността си за лека и безпроблемна.

Ето какво се случва накратко за неизпиталите това щастие:

Първи триместър: Четеш като луда за всекидневните промени на бъдещото отроче. Дори си инсталираш специално приложение, което те алармира за това кога от риба заприличва на жаба и кога му изчезва опашката. Ходиш при поне половин дузина набелязани гинеколози за уж първи преглед, за да установиш дали в целия град има поне един, който не се държи като автомонтьор с бременните особи.

Никога не разбираш защо го наричат сутрешно прилошаване, при положение, че се появява вечер, вследствие на което се чудиш колко пъти ще трябва да вечеряш днес, защото първата вечеря рядко се задържа в стомаха до края на яденето. Мъжът ти пък намира много забавна молитвата ти към чинията "Моля те, остани изядена!". За чудещите се що за упорито магаре съм ще уточня, че на моя милост ѝ ставаше лошо ако е гладна и нямаше как да оставя нещата до първата върната вечеря.

Втори триместър: Вече не ти призлява, но почва да понатежава. Не се даваш! Ти си работеща жена! В службата времето ще мине по-бързо! Започваш да си правиш сладки домашни снимки с малкото коремче. Преправила си раклата, пълна с родопски одеяла, на скрин за бебешките дрехи. Прекарваш половината ден в чудене дали 8 комплекта дрехи ще са достатъчни и проучвания коя количка е най-добра още преди черния петък, за да оптимизираш разходите (толкова бяхме доволни от първата, че след това сменихме още две).

Трети триместър: В седмия месец все още доволно потриваш ръце, че стилът ти на обличане е бил толкова сполучлив, че колегите, на които обясняваш, че ще излизаш в майчинство те питат с очи, като яйца на очи, "Ама ти бременна ли си???". В осмия месец можеш да не ядеш постоянно, понеже не ти става лошо от глад, но вече няма значение, защото явно по невнимание си погълнала и киселинно чудовище, което е решено на всяка цена да те довърши.

Не знаеш кое е по-лошо, това, че не можеш да легнеш без да искаш да умреш (и да си сигурна, че всъщност умираш, защото никое живо същество не може да оцелее в подобна киселинна среда*), това че се чувстваш като кит и пъпът ти е с размерите на Азия или това, че нямаш право, а и възможност, да се завъртиш надясно, докато спиш.

А, да, без малко да забравя нощната гимнастика. Не, не такава! Онази, която правиш в 3 през нощта, хваната за облегалката на стола, защото иначе ще умреш от болки в гърба. Да, също и малкото чудо(вище), което се опитва да те подготви за своите бъдещи навици, будейки се в 4:40 през нощта и също правещо гимнастика. Подобен режим, както всяко нещо, има и своите положителните страни. Например, няколко месеца след раждането в практикуване на неспане и неядене (не по моя воля) успях да вляза в стария си гардероб... така де, не в гардероба, а в дрехите в него.

Та, това е. Сега втори дубъл. Докато още имам тренинг, ноу хау и третата количка. Едно ще ви кажа - ако хората знаеха какво ги очаква, можеше и отдавна да ни няма на Земята. Но, здраве да е, както се казва. И това ще мине. Като ги изгледаме, ще отидем на почивката, дето я мечтаем, откакто сме родили първото.

Дано поне и второто е толкова прекрасно, колкото и първото. Явно тогава баща ѝ си е бил изрязал ноктите на краката и се е плъзгал по чаршафите, защото в опита да направи момче, докара руса, къдрокоса омайница с характер, любимка на всеки, който я види. Ще видим какво ще донесе щъркелът този път.

*Бонус съвет за тези от вас, които успяха да дочетат дотук: за киселините помага хапването на една ябълка преди лягане.

cross