fbpx

„Отиват пет жени в Сицилия“ звучи като началото на трагикомедия в няколко действия, чийто край може да ви докара конвулсии, да ви накара да тропате с крака и да крещите на разказвача „Стига, спри, ЩЕ СЕ НАПИКАЯ, КАЗВАМ ТИ, ЩЕ СЕ НАПИКАЯ!!!“ - и, да ви кажа честно, не сте далече от истината.

Но нека не дразним читателите и започнем произведението от самото му начало.

Декември 2016-та.

Какво прави една компания от жени, събрала се да празнува рождения ден на Красимира в началото на мъгливата софийска зима? Не се занимавайте да отгатвате – аз ще ви кажа. Влиза в един ресторант, като стадо превъзбудени павиани, които не са се виждали от абитуриентския си бал, и започва да обговаря битието на всеки един от групата на висок глас, поръчвайки си отривисто бутилки с вино, пици и плата с миризливи сирена.

Насред вакханалията един от павианите плахо предлага „Хайде да идем в Сицилия през пролетта, искате ли?“, на което всички останали на масата, опиянени от дъхавите плесени по сирената и градусите на виното, отговарят с объркано цвърчене, опити за взимане на думата и хвърчащи парчета горгондзола (вследствие на опитите за взимане на думата).

Групата единодушно се съгласява, че това е Една Много Добра Идея (ЕМДИ).

Плахият павиан, който всъщност е един много разумен, практичен и предвидлив павиан, управляващ петздвездни хотели, предупреждава, че предложението е сериозно и че НАИСТИНА ще купи билети за април месец. Всички махат пренебрежително с ръка - жест, който идва да каже „Виж какво, ние всеки април летим до Сицилия за Събора на пролетния октопод, така че КУПУВАЙ!“

Във врявата се чуват изрази като „ОООО, МА АЗ СЪМ ХОДИЛА, ЩЕ ВИ ВОДЯ ДО ::=“!!%:::: (не се разбира, но звучи добре) И ЩЕ ЯДЕМ ==“+://8****!!! - също не се разбира, но глаголът ЯДЕМ отприщва нещо невиждано:

- всички започват да подскачат по столовете

- да си дърпат опашките

- и да крещят "Малее, това вкусно ли е, лелеее, ще се пръснем, трябва да ОТСЛАБНА дотогава!!!" (защото отскоро в Сицилия не допускат хора, които не са отслабнали).

Поръчват се нови бутилки вино и така, в приятно пиянство и мечти, стадото се разотива, а на другия ден никой не помни за разговорите на масата.

Януари 2017-та.

Практичният павиан на име Анна изпраща съобщение до останалите, че билетите струват ххх и тя ги купува. Застинали в смертелен ступор от минусовите температури, всички отговарят вяло, но утвърдително, и разговорът замира.

Няколко седмици по-късно Анна отново се включва, изпраща няколко линка с места за живеене и моли останалите, ако обичат, да си изберат. Никой не откликва особено горещо, предимно защото е ужасно студено и никой не вярва да доживее пролетта. Затова тя избира сама, всички забравят за случая и се прибират по дупките си.

Април.

В специално направената група на павианите във Фейсбук Красимира задава деликатен и ненатрапчив въпрос, а именно:

Някой знае ли кога заминаваме, имаме ли чекиран багаж и къде ще спим?

Както сами виждате, въпросът намеква, че Красимира е запозната с някои детайли на пътуването, а с други не е запозната, но като цяло тя е добронамерена и любознателна и с радост би научила тези дребни подробности.

След известно количество часове, Анна, която стремглаво продължава да управлява хотели, отговаря, че заминаваме след 5 дни, имаме ЕДИН КУФАР и по-надолу в групата има информация за апартамента, след което изчезва от хоризонта, защото си е изгубила всички лични документи и предвид пътуването е добре да си извади поне лична карта.

В този момент предвидливостта, която не е от силните черти на Красимира, каквато например е лакомията, изведнъж надигна глава и тя си казва:

А ние с този 1 куфар накъде?? Това вино, това сирена, това тонове боклуци и обици, които ще си купим, къде ще ги сложим?? Ще трябва да ги гълтаме и да ги пренасяме в стомасите си и накрая, когато митничарите на летището ме арестуват, и ме попитат КРАСИМИРА ХАДЖИИВАНОВА, ТОВА В СТОМАХА ВИ ЕДИН КИЛОГРАМ ПАРМИДЖАНО, ДВА КИЛОГРАМА ОБИЦИ И ТРИНАЙСЕТ МАГНИТА ЛИ СА, НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ??, аз какво да им кажа - „Ами, аз забравих да си чекирам куфар“, ТАКА ЛИ??

Затова Красимира и Елисавета набързо се сдобиха със собствен, персонален малък куфар, в който можеха както да спят, ако се наложи, така и да натъпчат цялото сирене на Сицилия, и на уречения ден, се озоваха първи на летището, където установиха две неща:

нямат кьораво лекарство и също така нямат застраховка

така че ако случайно ги заболи мъдрец, да не може да го обезвредят, а когато пукнат от възпален мъдрец, никой да не може да превози мощите им до дома.

Това, разбира се, не успя да развали доброто им настроение, защото точно в този момент пристигнаха и останалите три от групата – Анна, Оля Идва и Елисавета Втора (нашата е Първа), всяка разтвори найлоновия плик, с който се беше въоръжила, и пътникопотокът стана свидетел на следната сцена:


ОТВОРЕТЕ ТОЗИ КУФАР ВЕДНАГА, Има ли място за този плик??? КЪДЕ ДА СЛОЖА ТОЗИ ПЛИК??? А джапанките тука ще влязат ли??, БОЖЕЕ, ТАМ ИМА ЛИ СЕШОАР??, Анна, имаш ли лична карта??, КЪДЕ СА БИЛЕТИТЕ?, ГОСПОДИ, КЪДЕ СМЕ ТРЪГНАЛИ, ПРИЛИЧАМЕ НА ГАСТАРБАЙТЕРИ, КОИТО ПРЕНАСЯТ ПРАХ ЗА ПРАНЕ!!! НЯКОЙ ИМА ЛИ АДРЕСА НА АПАРТАМЕНТА??!?

За изумление на Майко Мила! в този момент няколко пътнички разпознаха Красимира и Елисавета и след първоначалните поздрави им зададоха логичния въпрос къде отиват, колко време ще стоят и къде ще спят. Двете, както можете да се сетите, започнаха да мънкат и да вдигат рамене, защото, разбира се, нищо не помнеха.

Така съзадоха впечатлението на две объркани жени, тръгнали да купят хляб и две кисели млека посредством куфар и внезапно озовали се на летището, без да знаят какво да правят.

Милите хора все пак подходиха с разбиране, пожелаха ни приятно пътуване и си отидоха по гейтовете, защото така правят нормалните хора – знаят от кой гейт пътуват и къде ще ги отведе той.

След известни перипетии, свързани с мерене на куфарите, вадене на лаптопи от чанти, и внедряването им в същите тия куфари, ние също преминахме криво-ляво и накрая всички се озовахме пред самолета в следната специфична конфигурация:

Оля Идва и Елисавета Втора – в предния край на самолета

Красимира, Елисавета Първа и Анна – в задния край на самолета

Елисавета Първа – с тежка клаустрофобия и отказваща да се качи на самолета, докато всички други не си приберат раниците в багажното, не седнат, не си закопчаят коланите, не млъкнат, не си затворят очите и не изпаднат в кома

Анна – с вид и движения на замаяна змиорка вследствие на транквиланти, които пие всеки път, когато лети със самолет

Красимира – в чудене Анна ли да крепи или да успокоява Елисавета Първа

Накрая и трите успяхме да се качим, Елисавета Първа моментално налази стюардесата и ѝ обяви, че за доброто на всички пътуващи в последните 20 минути от полета трябва да бъде преместена най-отпред (за да може да слезе първа след кацане), а Анна с палав поглед се опита да отнеме слушалката за уредбата от ръката на горката жена и да обяви на всички пътници, че в самолета са се качили SOME VERY CRAZY PEOPLE!!

Красимира, с извинителен поглед, събра и двете, настани ги удобно и дори успя да помогне на Анна да си закопчае колана, преди тя да заспи като пън. Последваха час и половина безметежие и докато се усетим, вече бяхме кацнали в Катания.

Там изкарахме още 1 час в опити да влезем във владение с колата, която бяхме запазили предварително и след като се справихме и с това интелектуално предизвикателство, натоварихме куфара, чантите и Анна, и отпрашихме към апартамента.

По пътя успяхме да се въртим в едно и също кръгово само ДВА пъти, помахахме на стадо овце, което се прибираше към един от крайпътните блокове (без да сгазим нито една овца) и след кратко пътешествие, акостирахме на булевард Джузепе Гарибалди 79, където Анна твърдеше, че се намира нашата обител.

Оставихме колата, чинно плащайки си зоната (87 цента на час, от 8 до 20 часа, с изключение часовете от 13 до 15) и, въоръжени с торби, шалове и лаптопи, се изкатерихме два етажа до едно неописуемо място, а именно – нашия апартамент.

Сега, драги читатели, ще ви разкажа какво представляваше този разкошен апартамент.

Като начало, трябва да знаете, че той имаше два етажа, за да може всички да търчим нагоре-надолу като юрдечки и докато едните крещят от втория етаж ЛЕЛЕЕЕ, ТУК ИМА САУНА, ГОСПОДИИИИ, другите да пищят от долния ЕЛАТЕ ДА ВИДЯТ КАК СВЕТЯТ ЧЕШМИТЕ!!!, а някой от хола да изкряка сподавено ХОРАТУКИМАДВАХАМАКА!!!

След като пообикаляхме в кръг и попищяхме на воля, изскачайки ту на терасата с малки масички и малки столчета, ту в огромната баня с душ с масажор и балкон към вътрешния двор, малко се уморихме и решихме, че е време да ядем - защото не бяхме яли от цели два часа и нещата вече излизаха извън контрол.

Бърз поглед през балкона разкри божествен надпис SALUMERIA баш срещу нашия вход и петте се изстреляхме натам (е, четири от нас, защото Анна още беше под влиянието на траквилантите и категорично не беше способна да се изстрелва накъдето и да било).

Първа нахлу Красимира и с треперещ глас и оскъдните си познания по италиански обяви на висок глас желанието си да консумира сирене. Незнайно как великолепният сицилиански чичо зад щанда я разбра започна да реже огромни парчета от всички налични сирена в магазина и да ѝ предлага да пробва, а тя стоеше, изтъпанчена като паметник на таледжиото и пекориното, и преглъщаше шумно.

На третото парче нахлуха и останалите четири, и рязането започна наново. Така, под натиска на тълпата, се сдобихме с три вида сирена, един вид шунка, голямо количество прошуто, маслини, сушени домати, хляб, вино и вода, а сицилианецът, видно, беше очарован от факта, че срещу него за известно време се заселват пет жени с апетита на разгонени лъвове от резервата Масай Мара.

Натъпкахме военновременните запаси в раниците и тръгнахме на обиколка из центъра на Катания, в търсене на рибния базар и едно заведение, препоръчано ни от приятели - Osteria Antica Marina. За наша изненада, нито то, нито което и да е друго не предлагаше храна по това време.

Очевидно сицилианците не ядяха в 18.30 вечерта и трябваше да се примирим само с гледката на шаващи омари и облещени октоподи в огромните аквариуми.

Накрая подвихме крак в кафене, в което склониха да ни направят брускети, а пътьом Красимира закупи първия си селфистик след продължително и упорито преследване от дребен пакистанец, прибра го в раницата си (селфистика, не пакистанеца) и така и никога повече не го използва.

Първите две бутилки вино изкараха и последните ни останали сили и в този сюблимен момент някоя от петте предложи просто да се приберем в разкошната си къща и там да се разпищолим както си пожелаем.

Все пак, в раниците ни имаше храна като за прехода Ком-Емине и беше кощунство да я разхитим. Всички единодушно се съгласиха, че това е ЕМДИ (вж по-горе) и така местните, които таман бяха излезли, видяха как пет изморени, но щастливи сенки се влачат немощно по Джузепе Гарибалди и със сетни сили отварят огромната порта на номер 79.

Изкатерихме двата етажа, нахлухме вътре, разопаковахме цялата храна и за другото вероятно вече се досещате – виното, музиката и балконът, който гледа към центъра на Катания ни бяха повече от достатъчни, за да се почувстваме неимоверно щастливи, да му отпуснем края и да си наливаме по чашите колкото си искаме.

А когато някоя от нас почувстваше, че вече не може да участва пълноценно в разговора, а само седи и се блещи като омарите в аквариумите, просто изпълзяваше незабележимо до удобните легла и да потъваше в блажен сън – без някой да я буди, да иска вода посред нощ, да сънува мишката от Том и Джери или да я рита с крака в ребрата.

Така завърши първата ни вечер в Сицилия, а в следващия пътепис ще ви разкажем за пътешествието ни до Ното и Сиракуза, как ни спряха италиански полицаи и как, разбира се, ние изскочихме, заградихме ги и пожелахме да се снимаме с тях.

Втората ни вечер завърши с покупка на розови очила и пластмасови часовници, които светят в нощта (всяка уважаваща себе си жена трябва да има такъв часовник). Дотогава – наздраве от пътуващия цирк на Майко Мила!

P.S. И няколко бележки от Елисавета Първа: За да ви стане по-ясна картинката, трябва да представим главните действащи лица в тази трагикомедия:

Красимира: Недоспала, напрегната жена, която постоянно си цъка на телефона, владее интернета, не яде тестени произведения и се тревожи неимоверно за половината неща на този свят. Работи фриланс като PR и копирайтър и е половин Майко Мила! Един от начините да объркаш Красимира е да ѝ кажеш "Колко прави, Красимира, 12 евро по 5 човека минус 32 евро за такса?"

Елисавета Първа: Изморена, истерясала жена с грубиянски манталитет, която е способна да си загуби далака за 2 минути в тоалетна. Яде всичко без оцет и вдига скандали. Работи като копирайтър в рекламна агенция и е половината Майко Мила! Един от начините да объркаш Елисавета е да я попиташ "Елисавета, къде остави общите ни пари и личната си карта?"

Оля: Възторжена жена, която бясно се радва на живота, пие вино, където свари, и главата ѝ е пълна със сексуални фантазии. Яде и пие всичко. Предполагам и оцет, защото професията ѝ го налага. Маркетинг мениджър на компания за производство на вино и бъдещ сомелиер. Един от начините да объркаш Оля е да бъдеш едновременно тъп и нахален с много правописни грешки в нахалството си.

Елисавета Втора: Завеяна, непретенциозна жена, която изчезва тук там, но винаги се връща. Обича да свива цигари и романтично да пуши, обвяна от бриза и тънки копринени шалове. Не яде месо, но яде всичко останало доста професионално. Пие и не вдига врява. Съсобственик на верига био-мио обекти. Не знам как можеш да объркаш Елисавета, но тя има леко объркан вид априори.

Анна: Напориста, детерминирана жена с пасивно-агресивен профил. Яде всичко, но по малко, защото е на режим. Основна характеристика - всички, повтарям ВСИЧКИ обичат Анна. Родена за организатор и военачалник, тя управлява петзвезден хотел. Няма никакъв начин да объркаш Анна. Дори на транквиланти, които пие поради огромния ѝ страх от летене, щом се появи проблем, тя разбутва всички и го урежда с леден тон. Ако Анна не си губеше документите, не си изхвърляше ключа от колата в контейнерите за боклук и не си забравяше нещата из цяла България, тя щеше да владее Вселената и всички ние да се гърчим.

И още една бележка от Елисавета Първа: Искам да обявя, че в началото на това пътуване имаше изключително голямо напрежение, защото Анна си беше изгубила всички лични документи и в 9.30 сутринта (демек 3 часа преди чекиране) се намираше във Велинград, където продължаваше да управлява хотела с петстотин двадесет и шест звезди, държейки всичките ни билети, а в това време новата ѝ лична карта се намираше в общината.

Та, Елисавета не спря да крещи по интернета, че ако Анна не се яви на летището, никъде никой няма да отиде, че всичко е свършено и всички ще умрем. Освен това, тя не познаваше Елисавета Втора, която инцидентно се беше присъединила към компанията, и когато видя замаяна и слаба жена с дълга рокля и художествен колан пред Терминал 1, придружавана от Мария Силвестър, реши че нищо не е наред, защото:

Първо: Оля я нямаше
Второ: Анна я нямаше и личната ѝ карта я нямаше, и паспортът ѝ го нямаше и шофьорската ѝ книжка я нямаше.
Трето: Билетите ги нямаше
Четвърто: Беше забранено да се ходи със слаби жени където и да е, за да не ни потискат и тя никак не беше съгласна да има Втора Елисавета, па камо ли и слаба.
Пето: Беше един час преди полета
Шесто: Нервите ѝ не издържаха
Седмо: Искаше да пукне и всички да пукнат
Осмо: Не беше яла нищо
Девето: Красимира не беше яла нищо

Накрая, обаче, всичко се оправи.

Първо: Оля дойде. Нали затова се нарича Оля Идва
Второ: Анна дойде с чисто нова карта, билети и всичко
Трето: виж горе
Четвърто: Елисавета Втора се оказа разкошна
Пето: Качихме се
Шесто: За да се успокои, след като всичко приключи и всички ядяха ягоди и прошуто във фантастичния си апартамент, Елисавета Първа злоупотреби с половин хапче от транквилантите на Анна за полет и ВСИЧКО СЕ ОПРАВИ
Седмо: Никой не пукна
Осмо: Яде. Много. Но най-тъжното беше, че се наложи с Красимира да си купят по един пакет бадеми от летището, които бяха толкова скандално скъпи, че трябваше да продадат единия бъбрек на Анна, но тя така или иначе не беше на себе си, та нищо не разбра.
Девето: И Красимира яде, та чак ушите ѝ плющяха.

ПП: Втора част на пътеписа можете да проследите тук!, а трета - ето тук!

cross