fbpx

Оля Малинова ни разказва защо и как започва всичко със страстното ѝ боядисване на великденски яйца и до какви нови висини е стигнала тази година с маниакално добрите си умения да превръща обикновеното топене на варени яйца в боя в пищна екстраваганца.


Всичко започна много отдавна. Още нямаше Фейсбук, а аз бях много далече от България и работех за фирма, която уважаваше всички празници на всички националности, които работеха за тях. И като се почне през Дивали, Св. Патрик, Синко де Майо, чак до нашия Великден, който биеше всички световни рекорди за почивни дни. Тогава бях базирана в Дъблин, Ирландия, и никой не можеше да повярва на количеството почивни дни, които се полагаха на българите. То като се започне от април, май, септември… Те с клетите си bank holidays, аз набързо се оказах дълбока християнка и чинно напомнях на HR-а всеки път, когато дойдеше заветният блок от 9 почивни дни. 

Красиво беше, когато католическият и православният Великден се падаха по едно и също време, ей тогава всички забравяхме какво работим, а аз елегантно се плъзгах от доза почивни дни в Ирландия към доза почивни дни за моята религия (кръстосва пръсти зад гърба). Не ме разбирайте погрешно, бях на двайсеинещо, без дете, с голям апартамент и много, много, много свободно време. 

Навикът да боядисваме яйца се превърна в нещо, което имах нужда да правя преди всеки Великден, защото бях далече от близките си, а това е един от празниците, които събират хората, всички влизат в хранителна кома с козунаци и въобще, ако си някъде в чужбина, сам си е доста гадничко. 

Не помня кой Великден беше, но си казах “Това е! Кръвта боя за яйца не става!”. И влязох в магазин за козметика и аксесоари. В Ирландия беше много трудно да си намериш бои за яйца по това време, полските магазини бяха със странно работно време и трябваше да импровизирам. Имах 4 почивни дни. Четири.

Накупих всичко, което можеше да боядисва, да маца, да лепи, да украсява – временни татуировки, камъни за нокти, лепило, и се почна. Мисля, че тогава, в тези 4 дни, изслушах всичката музика на света, изпих всичкия Moët и осъзнах, че аз повече никога няма просто да боядисвам яйца. Всяка година щях да съм на Световното по яйца и щях да го печеля...

Никога няма да забравя понеделника, в който влязох в офиса на корпоративния свят с боядисаните си яйца и ги подарих всичките на колегите си. Не знам каква представа са имали в главите си за православните празници дотогава, но клетите ирландци бяха убедени, че карнавалът в Бразилия бледнее пред нашия Великден. На мен само това ми трябваше. 

Следващия Великден проектът стана още по-мащабен, започнах да лепя протези към яйцата, декупажи и всичко, което ми дойдеше наум. В един момент хората просто чакаха православния Великден, за да видят какви арт инсталации ще им подаря.

И така си остана тази традиция за мен – през Бразилия, Австралия и обратно в България, където не съм пропускала нито един Великден, освен този през 2020-а, но аз цялата година я канселирах така или иначе тогава. През 2015-а убедително спечелих с великденско яйце Петрохан.

Но нека ви върна към 2019-а, която се оказа славна година за моите яйца и за Световното като цяло. Идваше Великден, аз си бях в София, тотално прегоряла от 2 фирми и 600 проекта и бях решила, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЕ БОЯДИСВА. Не знам колко време съм се готвела и колко време боядисвах за тоя празник, само помня, че един ден имаше деца при мен през цялото време.  Едвам ги изтърпях, защото деца, яйца, каноколит и много, много, много диаманти и брокат не се чистят лесно. Един цял ден имах една цяла Козила в нас, която моментално се зариби и се включи с може би най-големия хит на 2019 – яйцето Европейски съюз.

Имаше още поне 2 дни, в които мъжът ми и синът ми само минаваха да хапнат нещо на крак и излизаха от кухнята. Слава богу, те разбираха, че това си е моята медитация и ме оставяха да се разтоваря, а хаосът сам ги гонеше от стаята. 

Може би на четвъртия или петия ден в нас дойде Вики с хубавия си апарат да им направим фотосесия. А резултатът учуди дори и мен. Имах Фрида Кало, Britto, Gaudi, нинджи, еднорози, нещата бяха излезли от контрол.

И няколко дни след това някой ми писа: “Има конкурс за великденски яйца с награда пътуване до Брюксел, ти си!” А аз въобще не обичам да се състезавам, ама никак. Яйцата ми бяха качени в конкурса за около 3 милисекунди и хората започнаха да помпат лайковете. Резултатът беше плачевен. Второто място беше може би на около 700 лайка по-малко от моите яйца. И получих заветния имейл. “Честито, вие ще гостувате в Европарламента в Брюксел!”

Истерия, смях, ад, срам, щастие, яйца, кой ще гледа детето. Отиваме на Брюксела. Аз, Фрида Кало, миньонът и колкото диаманти са останали по еднорога. Все съм си мислела, че по други критерии ще успявам в този живот, но Европарламентът ме чакаше, нямаше време да картотекираме грешните избори в живота, които ме докараха до първо място по великденски яйца.

Дойде юни, пристигнах и ме посрещна Ева Майдел, жената която танцува хора в носия пред Европарламента, организира Европейско по великденски яйца и въобще е най-гордият човек, че е от България, когото познавам. 

Викам “Доста екзотичен конкурс”, а тя ми вика “Трябва да си покажем хубавите яйца и традиции на целия свят”. О, викам, аз съм вашият човек. Прекарах два дни в Европарламента и имах възможност да се срещна с когото си поискам от обитателите му и да си поговоря с тях и да ги разпитам каквото искам.

Срещнах се със супер интересни хора, разбира се, ирландци, аз обожавам ирландците и като нация, и като хора, и като политици. Шон Кели от християндемократите ми отдели много време на обед и си говорихме за устойчиви земеделски практики, за енергийна независимост и за бъдещето на младите фермери. И за великденски яйца.

След това се срещнах с жена, по която сериозно хлътнах на толкова много нива, че не исках срещата никога да свършва. Мария Уолш, също от християндемократите, която има най-необикновения път към политиката и тотално разчупва всички разбирания, особено в Ирландия. През 2014 г. тя печели конкурса за красота “Rose of Tralee”, който е конкурс за всички жени с ирландско потекло, и е първата жена, представител на LGBTQ общността, която печели този конкурс в иначе доста консервативната Ирландия. 

След това, разбира се, тя играе ръгби няколко години, чупи няколко крака, служи в ирландската армия и се кандидатира за представител в Европарламента. От партията на християндемократите. Смело и с бутонките Мария минава през всеки един град и се среща с колкото може хора повече и – А! ШОК! БОНБА! – избират я. 

По принцип ако и аз можех да избирам, винаги бих пратила една такава дама да ме представлява в Европарламента, но очевидно и всички християндемократи са на това мнение в Ирландия. И въпреки това не спират да я питат “Ама как може да си католичка и гей?“, обаче тя е заета да помага на хора в неравностойно положение, маргинални общества и самотни майки с умствено изоставане. Говорихме си за реклама, за бизнес, за ролята на жените и тя ми разказа много интересни истории, но никога няма да забравя историята за фирма, вносител на тежка земеделска техника, която по време на прайда в Ирландия боядисала багери и трактори в цветовете на дъгата и ги вкарала по летищата да красят и посрещат хората и всички били в ступор… То и по това време си беше юни и Европарламентът се беше поукрасил подобаващо.

Всички в Европарламента ме питаха дали съм имала време да отида до Музея на Европа и ме съветваха да го посетя. Е, отидох. И освен че едвам ме изкараха в последната работна минута, доста си поревах, позяпах, спомних и научих. Това е може би най-вълнуващият музей, в който съм влизала, където на страшно много етажи е разположена историята на Европа, на държавите в нея, на войните, на научно-техническия прогрес и има изумителни неща и артефакти от всяко кътче на Европа и всеки момент във времето. Имаше страшно интересни неща, като тази табелка какво могат жените и мъжете.

Тази изумителна карта, която някога е изучавана и, слава богу, че не са тръгнали хората да пътуват по това време, че тогава Стара Загора наистина е била центъра на Земята.

Там, под стъкло стои Търновската конституция, мощни 3D mapping инсталации разказват за битките, които сме водили, и как всички са се страхували от нас.

И разбира се, BALGARIA NA TRI MORETA.

И така, боядисах ги яйцата, стигнах до самия Брюксел, приеха ме хората, обърнаха ми внимание, а аз имах възможност да изкарам цял ден в най-великолепния музей, в който съм била, и да седна обратно в самолета, мислейки си, че това с яйцата е нещо по-голямо, отколкото си го представям, и инстинктът ми да спазвам традицията всяка година най-вероятно ще прослави хубавия ни обичай и може да започнем истински тренд, от който Фаберже да трепери. В края на краищата докато Бейонсе не започне да боядисва яйца "the orthodox way" няма да се отказвам.

Пазете си традициите, дори и с лек акцент, като Рита Ора с късата пола в носията - важно е те да преминават във времето и да оцеляват, защото без тях сме само един лист с мастило под стъкло в музей, който никой няма нито да разбере, нито да запомни.

За финал ви давам яйцата ми от тази година, вдъхновени от съвсем нехристиянски случки.

И яйцата на първата краличка, която падна жертва на новия тренд - Козата Ани. Просто предупредих мъжа ми, че изчезвам за няколко дни, установих се в тях с котки, изкупих всичко от местната железария и двете се заехме с “работа, работа, работа”. От една жена, на която не ѝ ставаха боите, тя буквално пред очите ми се превърна в звяр с брокат в ръка, така че старайте се, вдъхновявайте се, само не забравяйте, че първите две места в Световното по яйца са заети. От Брюксел потвърдиха.

Scary mommy са дали трибуна за дискусия на един все по-често срещан съвременен въпрос: дали съпругата да се откаже от фамилията си и да приеме тази на съпруга си. Ние, в Майко Мила!, сме си запазили бащините фамилии, но знаем, че много жени избират да вземат тази на бъдещия си съпруг. Ето какви са доводите на авторката, която е избрала имената ѝ след брака да останат такива, каквито са били и преди брака. А вие споделете вашите - независимо от избора ви. 


Омъжих се преди около 12 години и хората все още се чудят. Фамилията ми се превърна в загадка, която озадачава роднини, приятели и колеги.

Не знам защо. Не се е променяла.

И въпреки това хората се чудят защо е така, не са сигурни как да се обръщат към мен. По фамилия на мъжа ми? По някаква сборна комбинация от „моминското“ ми име и неговата фамилия? Някакво хибридно име?

Да, дори и днес все още се смята за странно една омъжена жена да запази собствената си фамилия. Често ме питат защо съм избрала така или как това ще се отрази на децата ми. Случвало ми се е жени да ме питат дали мъжът ми се е разстроил, че не съм приела името му, а мъже да декларират, че никога не биха позволили на жените си да си запазят моминското име.

Защо е толкова противоречива тази тема?

За мен нещата са простички. Това е моето име и затова ще го запазя. Без да се обижда мъжът ми или който и да е друг. Просто не виждам достатъчно добра причина да го променя.

  1. Това че се омъжих за него, не значи, че искам да се превърна в него.

Омъжих се за съпруга си, защото го обичам и уважавам, защото знаех, че ще е добър партньор и защото се допълваме. Този баланс поддържа връзката ни – силните страни на всеки от нас укрепва семейството ни. Така че защо бих се отказала от собственото си име заради неговото? Не се стремя да се превърна повече в него. Не целя да се преобразя в негов свят, в негова орбита. Това, което ни прави силни, са различията ни. А една от тези разлики, колкото и незначителна да е, са имената ни.

  1. Моето име е част от идентичността ми.

Това е било част от мен през целия ми живот. Това е отражение на историята и наследството ми. Освен това съм работила усилено, за да изградя репутация зад името си, която да ме кара да се гордея. Тогава защо се очаква да зарежа всичко, само защото съм се влюбила? Въпреки терминологията, не съм била „мома“, която чака някой да я спаси. Била съм жена със собствена история и собствена идентичност, не по-маловажна или по-значима от тази на съпруга ми.

По каква причина моята идентичност се смята за непотребна?

  1. Традициите са носталгични, но не достатъчно убедителни.

Вероятно най-често чуваният аргумент срещу това да запазя моминското си име е това с традциите. „Но така се прави“, казват хората. „Защо не искаш децата ти да спазват традициите?“ Извинете, ама това не ме трогва. Само защото нещо е традиция, не значи, че има смисъл или трябва да бъде продължавано.

По дяволите, в САЩ имаме традиция президента да „помилва“ пуйка за Деня на благодарността. Сладко е, нали? Да. Необходимо ли е? Не. А хайде да не започвам с изреждане на мрачните традиции, които са белязали историята на нацията ни.

  1. На нас не ни пречи, че не всички в семейството сме с еднакви имена.

Защото, както казах, всички сме отделни личности. Мъжът ми има своето родословие и име, аз имам своите, и децата имат свои (решихме да носят имената и на двамата с тире помежду им). Различните фамилии не ни правят по-малко семейство. Нито объркват децата ни. Всъщност, мисля, че е по-лесно да обясним защо носят имената и на двамата, отколкото да обясним защо носят само на татко фамилията. Те са част и от двама ни и имената им трябва да отразяват това.

  1. Не очаквам съпругът ми да вземе моята фамилия.

Също така не очаквам да премести фамилията си като презиме. Или да приеме фамилия от моята и неговата с тире помежду им. Тогава защо от мен се очаква да го правя? Ако и двамата партньори искат обратното, страхотно. Да си промениш името след сватбата е въпрос на личен избор, който не бива да бъде подлаган на критика. Обаче ако и двете опции не са достатъчно добри, тогава защо? Което ме води до следващата причина.

  1. На съпруга ми не му пука дали ще взема фамилията му или не.

Една от причините да го обичам е, че не е дребнав. Нито веднъж не ме е карал да приема неговата фамилия. Не мисля, че дори го е искал от мен. Веднъж спомена, че приятелчетата му го бъзикали, задето „ми позволил“ да си запазя фамилията, но не изглеждаше да му пука. Това просто никога не е било важно за него. Той е сигурен в брака ни и семейната ни динамика, и се съмнявам да гледа на избора ми да запазя фамилията си като някакво съществено събитие.

  1. Голяма разправия е.

Нямам никакво желание да се занимавам с всичко, свързано с промяна на името. От шофьорската книжка до паспортите и обръщението „г-жа“, и още толкова много, за мен това е излишен труд. А какво става с хората, когато се разведат? И се оженят повторно, понякога няколо пъти? Ама че главоболие. Никога няма да ми се налага да полагам усилия да доказвам самоличността си, както преди, така и след брака. Името ми си остава мое име доживот. Всеки може да ме намери по всяко време, именно зашото не съм променила името си след брака.

  1. Моето презиме ще умре с това поколение.

Баба и дядо, които обичах много, имаха синове. Тези синове (един от които е баща ми) се оженил и имената им са преминали към следващото поколение, обаче само дъщерите от нашето поколение имаме деца. Което значи, ако спазвахме традицията, че това презиме ще умре с нас. Понеже смятам моето потекло за еднакво важно, колкото това на съпруга ми, и не искам името да умре, това беше още една причина да запазя моминското си име.

  1. По дяволите обичаите.

И малко от това има, да. Трябва да се отчете и факторът да се движиш срещу течението, когато няма достатъчно добра причина да вървиш с тълпата. В края на краищата, това си е мое решение. И всеки, на когото не му харесва, не е длъжен да прави същото.

Тези, които още се колебаят или чудят - смятайте загадката за разгадана. Не се превърнах в друг човек, когато се омъжих за съпруга си. Личността ми не се разполови на една преди сватбата и друга, след сватбата. А и вероятно никога не бих се омъжила за човек, на когото би му хрумнало „да ми позволява“ да си запазя името.

За добро или лошо, тази девица запази моминското си име.

 

И след като си спомнихме какво правехме като деца преди много, МНОГО години с текста 21 невероятни спомена от детството ни едно време, сега е време да си поговорим за навиците, които сме наследили от майките ни.

Да, почти сигурни сме, че и във вашия хладилник има кофичка свинска мас за готвене. Да, свинска мас. Прилича на кофичка от кисело мляко, само че е със свинска мас. Защото майка така правеше.

Кратко неофициално социологическо проучване сред приятелки потвърждава, че в техните хладилници сега или някога в последните 5 години е имало бурканче или кофичка свинска мас. Някои с половин уста, а други с откровена гордост признаха, че в семейния хладилник винаги е имало ъгълче, заделено за свинската мас още от детството им, така е правела майка им, баба им, така прави леля им, и братовчедката. Така (вероятно) ще правят и децата им.

Това ни наведе на въпроса за нещата, които правим, защото така сме свикнали, така е било вкъщи, майка така е правела или баба така ни е учила. Това са навици, които са се вкоренили във всекидневието ни, те са част от нас и ние сме такива майки, каквито сме донякъде и заради тях.

„Така правеше майка“ или „майка ме научи на това“ е човешката алтернатива на миризмата на дома – уникална за всеки дом, непогрешима за стопаните му, миризмата на домашния уют.

Някои от тези навици са много полезни, като еталон на списание „Практична домакиня“ – например майчиният завет да сложиш алуминиево фолио на дъното на тавата, в която ще печеш месо. Така, предполага се, тавата после ще се почисти по-лесно – с два пръста хващаме омазненото и изпечено фолио, смачкваме го на топка и го хвърляме, и оставаме с добре опечено месо и чиста тава.

Но не би! Или едно време фолиото е било по-различно, или не сме слушали майките си внимателно, защото в края на печенето алуминиевото фолио е разкъсано и хем трябва да мием леко загорялата тава, хем ръцете ни плувват в мазнина, докато съберем всички късове фолио. Много благодаря, мамо, за този съвет!

Този списък от споделени истории на наши приятелки е доказателството, че сме роби на традициите, които майките ни оставят в наследство:

  • Помирисваме млякото, преди да налеем в чаша
  • Използваме същия хартиен филтър за първото кафе и за второто кафе сутрин
  • През деня си държим пижамата под възглавницата
  • В чайника слагаме едно пакетче чай за две чаши
  • На масата не разрешаваме на децата да пият сок преди да са започнали да ядат
  • Държим повечето лекарства в хладилника (въпреки че в аптеката са били на рафт)
  • Разтъркваме почти изхабените батерии, за да изцедим още малко живот
  • Държим хляба в микровълновата
  • Имаме кутия за хляб върху кухненския плот (и в нея понякога има хляб)
  • Държим хляба в хладилника
  • Държим бисквитите и сладките в микровълновата (явно има някаква тенденция с микровълновата като мебел за съхранение...)
  • Лягаме на лявата си страна и свиваме колена, когато ни боли коремът
  • Съхраняваме неотворените буркани с храна надолу с капачката (например доматено пюре)
  • Заменили сме ваниловата есенция във всички рецепти с есенция от ром и ванилена захар
  • Измиваме (и подсушаваме) мивката след миене на посудата
  • Връщаме счупените яйчени черупки обратно в картонената опаковка
  • Измиваме и пазим пластмасови опаковки от кисело мляко, кутии от сирене и т.н.
  • Начинът, по който си закопчаваме сутиена (с нахлузване на закопчан сутиен отгоре, със закопчаване наопаки и после завъртане или друг метод), е част от автентичното наследство от нашите майки
  • Сервираме сладолед само в порцеланова купичка
  • Пазим подарените поздравителни картички изложени на някой рафт или библиотека
  • Оправяме си леглото веднага, щом ставаме (нарича се ефикасност!)
  • Не излизаме от вкъщи, ако в мивката или на кухнения плот има мръсна посуда
  • Поръсваме брашното върху другите сухи съставки, вместо да го пресяваме
  • И никога не мием ситото за брашно (че има ли хора, които го мият?!)
  • Скрили сме банкнота 20 или 50 лв. в портмонето, за всеки случай

Това са ценни уроци, житейска мъдрост, научена от практиката и завещана от майките ни. Не се съмняваме, че голяма част от тези навици са спазвани с поколения наред. Нищо чудно, че повечето такива съвети се отнасят до кухнята или всекидневните домашни задачи, защото кухнята е сърцето на дома и семейството, оттам и до голяма степен на майчинството.

Изброените по-горе навици ни карат да се чудим какво ли ще научим ние нашите деца, какви навици ще създадем в тях.

Какво правите вие, защото „майка така го правеше“ и какво искате да предадете на децата си от това наследство?


cross