fbpx

Вие знаехте ли, че във ФАНТАСТИКО можете да се наядете като в приказките😲? С топли сандвичи🥙🥐, пресни торти🥯, хрупкави багети🍞🥖 и вълшебни банички🥮? Красимира наскоро откри този факт и не можем да я измъкнем оттам. 🤩

.

.

.

#paidpartnership

Пандемията и социалната изолация ни научиха на много неща. Едно от тях е да празнуваме вкъщи, в скромен състав с домашна торта.

Дотук всичко звучи симпатично. Уловката е тортата и в определението "домашна". Понякога нещата не се получават като на картинките, които гледаме.

И това не, че не е лошо, ами направо е страхотно, за да можем да се посмеем и да споделим успехите си.

Зарадвайте се на тази великолепна селекция на Things that are not aesthetic и дайте да ви видим тортите!

Извинявайте за заглавието, но трябваше да предупредим. Тук ще има снимки на торти, които разбираме какъв вкус имат, дори и само през екрана, и ни се плаче. Плаче ни се за всички пропуснати тренировки по време на извънредното положение, за всички изядени джънкове, и изобщо, за всички пъти, в които не сме яли точно от тези торти. А те са от Ванилницата, Vanilla Kitchen или най-просто казано от кухнята на Ваня, където бихме прекарали доброволно следващата карантина, ако има такава (само трябва да разширят вратата, че излизането не е гарантирано при нормални размери на входа).

Днес си говорим с Ваня за много сладката и много красива част от живота, която идва при нас под формата на мъфини, браунита, торти и всякакви други неща, направени от нея и прекрасния ѝ екип. И сега нещо важно: тия работи имат и хранителна стойност, освен захар, в себе си. Представяте ли си?!

Отваряме сайта ви, виждаме “Сладкиши с чиста съвест” и първото, което си казваме, е “Каква чиста съвест, кого лъжем?!!!”
Извинявайте, наистина, но къде да си я оставим тази съвест и какво да си поръчаме?

– Значи, още с отварянето на сайта съвестта започва своето пречистване. След два-три клика детоксикиращите процеси се активизират и при финализиране на поръчката ще се почувствате сякаш сте се изповядали.

Не че горното не е истина, но баш истината е, че чистата съвест я ползваме в две значения – сладкишите ни са чисти откъм синтетични съставки, хидрогенирани масла, аромати, оцветители, Е-та, Д-та, Ж-та, ГМО и т. н.

Концепцията на Vanilla Kitchen е да предлага сладкиши, направени от истински суровини, които са с по-малко или съвсем без захар, а хранителният профил на десертите е висок, т.е. не ядете чиста захар, а и нещо полезно и хранително с това.
Също така правим много сладкиши без глутен, мляко, ядки, защото – уви – се оказва, че хора с хранителни непоносимости има доста.

Вторият смисъл на „чистата съвсет“ е нашата собствена – знаем, че даваме най-доброто от себе си и това за мен е смисълът на работата ми. И не само моя, а на целия ми прекрасен, чистосъвестен екип.

– Разкажете ни коя сте вие през сладкишите, които създавате.
– Аз съм едно тежко, плътно, засищащо, силно шоколадово брауни със страшно неугледна визия... От едната страна прегоряло, от другата се ронят трохи. Сервирано в напукана чиния от битака, но с претенции на торта Павлова в костен порцелан.

Съвсем истинско, без разни фалшиви миризми и фотошоп ефекти.
И ако човек се осмели да посегне към това парче, ще се убеди, че визията често лъже и прикрива иначе отличния вкус. И ако това брауни можеше да говори, а не само да се излежава в напуканата си чиния, то би ви споделило своите ценности – честност, доверие, благодарност, уважение към животни, хора и природа, свобода на мисълта, действията и словото и в смисъла да не ти пука от мнението на всякаквите там торти и кифли по света, и адов, черен, неуместен, битов или пък плосък хумор по всяко време.

Браунито, a.k.a. Аз, е голям фен на спорта, движението, музиката – на живо по възможност. Обичам вино, обичам сладкиши, обичам да шофирам, да карам колело, да карам другите да ми сипват вино и всичко свързано с морето. И детето си обичам. Даже май с това трябваше да започна. И да пиша обичам. Като ми е много криво, даже ме избива на поезия.

– Как решихте да правите истински торти и сладкиши и защо?
– Започвам отдалеч... Завърших каквото записах на крехката възраст от 19 години и се образовах като инженер. Много си харесвах специалността, после и работата си харесвах. Наивно вярвах, че след толкова тонове литература на тема стоманобетон и метални конструкции, ме чака минимум 10к заплата и служебен Ролс Ройс.

Вярата ми в собственото ми добруването обаче, се изпари през 2010-а. Изведнъж строителството замря. Нямах работа, целият бранш нямаше работа. 95% от випуска ми се преориентира и аз влизам в тая статистика. Не ми се искаше, ама трябваше да взема това решение. Помня добре дните, когато си търсех нова и различна работа... Сякаш предавах себе си.

Аз наистина обичах това, което правех, и мога да ви уверя, че и до ден днешен се заглеждам по строежи, а не по мъже. Започнах работа в технологична компания, но позицията беше такава, че нямах много задачки и можех да работя от вкъщи. Ей тогава открих колко много обичам да готвя и да пека торти. Но не да следвам рецепти – не намирих удоволствие да следвам вече утъпкан път. Измислях си мои собствени и ползвах малко популярни продукти, техники и вкусове.

Тъй като лакомията е част от фабричните ми настройки, а някъде там се намества и суетата, се стараех да правя сладкиши, от които уж не се пълнее и са не само сладки, какъвто е смисълът на всеки десерт все пак, но и хранителни и пълноценни – както и десертите ни и до днес в сладкарницата.

Но освен че готвех, обичах и да пиша и да споделям. Направих си фейсбук страница, после и кулинарен блог и мога да се похваля със завиден успех по онея години, защото събирах добра доза хейт, който е признак за успех в България

Та, готвех и бърках и понеже вече никой не смогваше да изяжда продукцията ми, съвсем на шега обявих във фейсбук страницата, че ако някой иска торта, ще му направя. И този някой се появи. После още един... После техни познати, познати на познати, после се наложи да се махна от работа, защото толкова много познати и непознати бяха опитвали тортите, които правех, че чашата преля.

Бях изненадата от себе си и смелото си решение, но не исках да правя нищо друго, освен сладкиши. Но хората пак недоволни – сега почнаха да искат сладкарница да съм била направила. Аз изобщо не вярвах, че мога да създам такова нещо и не си представях как ще се оправям с ДДС и ТРЗ, общини и институции, Гугъл ревюта, он лайн магазини, мотивация и подбор на хора, но то тези неща се учат в крачка. 

Както и да е – инатът в мен надделя и през ноември 2013-а първата Ванилница отвори. Идеята беше да продължа да правя това, което правех и у дома, но всичко да е законно и сертифицирано.
Рецептите останаха същите – пренесох „домашната си кухня“ и в работата си и продължих да си спазвам ценностите.

Визията с годините се променяше. Дали заради обстоятелства, дали заради промяна на приоритети. Сменихме две локации и два пъти започвах от нулата заради тази смяна, докато през 2015-а успях да си стъпя на краката – направихме цех (на галено – ателие) в Дианабад, а през 2018-а отворих и салон в сърцето на София, в който се инвестирах сериозно, защото държах да сме на добра локация, да имаме детски кът, да имаме най-добрата кафе машина и тоалетната да е instagramable.

Vanilla Kitchen през години се променя. Вярвам, че трябва да сме гъвкави. Но запазвам ценностите си каквото и да правим – чисти суровини, добър и сплотен екип, иновиране и по-близко и приятелско отношение към клиентите ни. Защото именно клиентите са Vanilla Kitchen. Това е важно да го проумее всеки бизнес.

– Спомняте ли си коя беше първата торта, която ви се получи, и кое нещото, което още ви се опъва?
– О, да! 11 клас – торта с диня и бита сметана. Получи се.
Получи се торта, която само дядо ми яде, а той яде всичко. Всъщност, помня първите торти, които „продадох“, и то само защото ги снимах. Шоколад, малини... не готвех по рецепта и вече дори не знам как и с какво съм ги била направила. Съжалявах само, че не можех да ги повторя, защото получателите много си ги бяха харесали.

Впоследствие започнах да записвам всичко, което правя с точни грамажи, защото инак много шедьоври щяха да бъдат забравени от историята.

А какво ми се опъва – ако говорим за сладкиши – намира се. Ако говорим за истинския живот – по-добре да не говорим. Аз съм го казвала не малко пъти – не съм професионален сладкар и сама пиша рецепти, които се причисляват към така нареченото „алтернативно сладкарство“.

Реално не съм фен и не съм правила класически торти, многолистно тесто и нямам идея дали ще мога да ги направя перфектни.
Мечтая си да изкарам професионален курс за сладкари, но не в България. И не за да сменя визията на Ванилницата, а чисто и просто за мое удоволствие.

– Има ли поръчки, които отказвате?
– Има и се надявам винаги да мога да си позволя лукса да отказвам на клиенти. Уча и екипа си – не работим с арогантни клиенти или с такива, които ти хвърлят „пеесе лева“ и ти казват как да си вършиш работата.

Поръчки също отказваме – понякога поради свръхнатоварен график, понякога защото хората искат онези, лично спред мен неядливи, торти с фондан, снимки, синя сметана, цикламени блатове и брокат в крема.

Отказваме и на хора, които ни натискат за цена, защото за да дадем желаната цена, значи да работим с маргарин и палмова сметана. Има много „колеги“, които ползват именно такива и могат да направят паста за 1,20 лв. Ние не можем, не можем дори да си го помислим.

Кои са най-шантавите неща, които хората си поръчват?
– Шантави неща, хм... Торта с shit емотикона, с нарисуван член, който разпръсква любов, със син пудел (по снимка на пудела, поръчката я отказахме). Най-шантавото нещо обаче беше не поръчка, а ситуация.
Мъж предложи на жена с наша торта в сладкарницата в мое присъствие. Тя го отряза деликатно и настойчиво, но си изяде тортата. Вкусни са ни тортите...

– Сладка работа ли е сладкарският бизнес?
– Ако е само бизнес – все е тая дали торти, или армировъчно желязо продаваш. Гледаш цифри. Ако ти е в сърцето и имаш кауза – сладко е.

Хората поръчват сладкиши за своите хубави и щастливи поводи и когато избират точно теб и твоята торта за празника си – ето това е сладката част. Това доверие и признание са най-голямата награда за труда ти.

– Кои са най-хубавите десерти за деца? Дайте малко идеи какво да се опитаме да приготвим вкъщи, което да е бързо, сравнително лесно и ефектът от него да не е като инсталиран реактивен двигател на гърбовете на малките.
– О, лесен въпрос – всички, които не правят трохи по пода и не могат да бъдат намазани по стени и диван, са най-хубавите!

И все пак:
В блендер: пълномаслено кисело мляко или заквасена сметана, мед и разни берита – пресни или замразени. Става за нула време, сипвам в купички и има кремче за 3-4 дни.

Или пък банани, някакъв тахан, малини или ягоди, мляко (с кокосово става много гурме), ванилия, какао... И сурови десерти обичам да правя за деца, защото са лесни и бързи, а и са на база на плодове, а всяка добра майка тика плодове в менюто на детето.

Но най-често за детето правя кексчета поради ред причини:
1. Въвличам и детето, а това за мен е важно – да се учи от малка.
2. Тави не мия – пека в хартиени чашки!
3. Почти винаги стават, каквото и да сложа.
4. Може да се сложи в джоб, в дамска чанта.
5. Ако не ги хареса, винаги мога да раздам на съседите.
6. И ако ги хареса, пак мога да раздам.
7. Ако и аз ги харесам обаче – не.

А ето и три рецепти: лешникови кексчета с малинибананови с 5 съставки, брауни с фурми, без глутен – може да се направи и на кексчета.

– Ама хиляди, милиони благодарности! А ако трябва да приготвите специална торта, за да отпразнувате края на извънредното положение, каква ще бъде?
– Силно алкохолна торта. С поне 12 376 парчета, така че МНОГО хора да се съберат заедно, да танцуват, да се радват и да оценят, че най-ценното в живота, е връзката ни с другите. А за вкус ако питате – брауни с неугледна визия. За да не се фокусираме на него, а на това, с кого го споделяме.

cross