fbpx

Историята на Виолета Йорданова е обратното на онези случки, в които хората в градския транспорт се чудят дали тази жена е бременна, или просто дебела, за да преценят дали да ѝ отстъпят място. Какво имаме предвид? Ами то май не може да се обясни, затова по-добре прочетете, за да се убедите сами в абсурдността на ситуацията.


Човек и добре да живее, в един момент така се случват нещата в живота му, че комфортът му бива нарушен от нещо новo, но и някак познато, ревящо и, на дадения  етап, с пълна невъзможност за артикулация и способност за качествен и конструктувен диалог.

Малко предистория

Когато си качила излишни килограми покрай пандемията и стремително правиш опити да ги свалиш, но все нещичко не ти достига, защото известен сладкарски цех е пуснал нов вид торта, която, видиш ли, била много “гадна”, но ти, въпреки непрестанните си вътрешни борби да не я пробваш, го правиш и някак на  душата ти става едно меко, приятно като кадифе - точно като името на проклетата торта. И това кадифе започва така добре да обгръща душата, а после и тялото ти… Ден, след ден, буквално всяка сутрин. 

Но съдбата си знае работата и понякога обича да ти поднася изненади, за да те вкара в релсите, от които стремително си дерайлирал.

Поредна сутрин ставам с идеята да спазя традицията за закуска с тортичка и кафенце, но днес нямало така да започне моята рутина.

Значителен дискомфорт в стомашната област и абсолютен отказ за каквато и да е храна обхващат тялото ми.

И така 4-5 месеца в моя живот нямаше тортичка, нямаше нищо калорично, само тук-таме някой варен геврек и вода с лимон. Можело да се отслабва, значи.

Тази диета беше безотказна - 9-месечна.

За около 5 месеца гадене бях свалила всичките излишни 7 кг, че даже и два отгоре. Коремът така и не ми личеше. Започнах да си мисля - има ли бебе, няма ли? Макар видеозоните да показваха едричък мъжки екземпляр, коремът ми видимо беше лекичко преял, нищо повече.

Като ме питаха приятелки как съм се вталила така бързо, веднага им препоръчвах “9-месечната диета на Вили”. Следваха интересни погледи, след това смях, защото аз съм чревоугодник и иронията е, че съм била най-слаба по време на бременността ми с първото и второто ми дете. 

На шега и на майтап минаха тези девет месеца. Разбира се тази бременност имаше и своите притеснителни моменти, но те се забравят бързо.

Та, появи се малкият човек, уж щял да е много едър, а всъщност видимо кльощавичък и грозноватичък.

Второ дете е, все пак знам за какво става въпрос, отдъхвам и очаквам неговата разкрасителна метаморфоза след месец. Помня, че тогава добиваха що-годе човешки вид малките ни естествени продължения.

Предвид това, че имам по-голяма дъщеря, която е истинска фурия, престоят ми в болницата си беше курорт.

Прекрасна стая, чудесна съквартирантка и най-близката ми приятелка в съседната стая, с която родихме през един ден. Какъв по-готин късмет от това!

Аз - умряла от глад, свалила още килограми след раждането, обикалям коридорите на отделението и чакам с нетърпение храната, която ще ни дадат. Останалите девойки, изморени или с болки, ме гледат озадачено и сигурно си мислят, че не съм в добра психическа кондиция. 

Мина тридневният период, изписаха ни, с което свърши и моят курорт. 

Звучи странно, но вече съм вряла и кипяла и знам какво следва като се прибера вкъщи. Безсънни нощи, плач и т.н.

Наясно сте за какво говоря.

Положението отвсякъде си е “Майко мила!”

Влязохме в някаква наша си рутина. Мина периодът вкъщи и дойде време за първата разходка.

Декември - първи дни на започващ студ. Слагам малкия тигър в количката и излизаме на разходка дружно, цялото семейство. Голям кеф - вече съм навън и имам 2-3 часа, в които да глътна различен въздух.

Виждаме един, след това втори съсед. Усмихва ни се и подминава. После още една съседка, която се спира и пита как сме, но не поглежда към количката и отминава.

На следващия ден вървя по тротоара и отново я виждам, тя бърза да ме пресрещне и идва до мен с плаха стъпка, видимо озадачена, ме пита:

- Здравей, мила, може ли да те попитам нещо?”

Отвърнах: “Разбира се!” 

Тя с леко притеснение зададе своя въпрос, който, уверена съм, я е замъчил още от вчера:

- Дете ли си взехте? Момче или момиче?

В първия момент не разбрах точно какво ме пита. Трябваха ми няколко секунди, след което се засмях с цяло гърло и казах, че не сме си го взели, а съм си го износила с доста коремни и безсънни мъки. А дори и да го бях осиновила, с голяма гордост и удоволствие щях да го съобщя, защото за това се иска сърце, и то голямо.

Последва втори въпрос:

 А с червена коса като сестра си ли е?

- Не. Явно някъде по трасето рецесивният ген е спукал гума и не е могъл да се придвижи, за да удари стремително и неговите космени фоликули. Скучновато светлокестеняв е и бащата е същият - отвърнах аз с леко намигване.

Жената не успя да разбере моя майтап и смутено се извини. Пожела ми хубав ден и продължи по своето направление.

В следващите дни на няколко пъти ми се налагаше да обяснявам, че това дете е мое, а отсреща ми казваха “Че кога го роди?! Теб бременна не сме те виждали!” 

Та така завърши моята 9-месечна супер успешна вталяваща диета. С още едно  съкровище, което да ми опъва нервичките, и доста излишни килограми, останали в миналото.

За всички дами, които се колебаят дали да я приложат, нека пробват. Ако ефектът не е като при мен, поне ще се сдобият с едно от най-смислените неща, на което сме способни.

След историята Искаш торта с Марая Кери, получаваш Мария Кюри, днес имаме "Искаш торта с няколко блата, получаваш кекс" и още няколко безумни гафа с торти за рождени дни, сватби и годишнини, които читателките на "Майко Мила!" споделиха на страницата ни във Facebook:


Вероника Велинова: С мъжа ми бяхме съвсем пресни гаджета. Решихме да празнува за първи път рождения си ден в моя апартамент - да направим голямо парти, да покани приятели. Заех се с организацията. Поръчах торта - поисках да е с русалка, гола до кръста, да се покажа широкоскроена и крайно неревнива пред приятелите му. Отидох да я взема няколко часа преди купона. Бяха ми направили торта с Ариел! С бански. И с рибка…

via GIPHY

Здравка Гергова: Случката е отпреди много години. Рожденият ми ден се падал в петък. Мама поръчала торта и поискала надпис "Честит рожден ден", като пояснила, че е за ПЕТЪК. И разопаковайки тортата в детската градина, останала силно изненадана от надписа: „Честит рожден ден, ПЕТКО!“. Аз съм Здравка.

via GIPHY

Teri Dimitrova: С мои приятелки поръчахме торта за моминско парти на друга наша приятелка, като избрахме много готина от интернет с 3D фигурки на булката и приятелки... Е, като взехме тортата щяхме да припаднем, защото, както се вижда, беше като за Хелоуийн...

Bobbie Pecev: Живея в Австралия, както и свекърите - и те българи. Ще празнуваме 50-а годишнина от сватбата им. Показват гордо тортата за десерт и на нея пише “Happy University”, вместо “Happy Anniversary”… Загубили са се някъде в превода или акцента.

via GIPHY

Ivelina Cholakova: Големият ми син е Павлин, викаме му Павчо. Поръчвам му торта за рождения ден, на която да пише "ЧРД Павчо". Получих "ЧРД ПаФчо", ама с едно голяяяяяяяяяямо, засукано Ф в центъра...

via GIPHY

Hristova Snezzana: Ето тортата за 50-ата годишнина на приятелка. Дамата случайно е и учителка... (Доставиха я направо на тържеството, нямаше време за поправка на надписа). Отделно от това, табелчицата прилича на сапунче, което свършва.

Вяра Атанасова: Преди години за рождения си ден моята братовчедка получи торта ветрило, която вместо със захар беше направена със сол...

via GIPHY

Cvetelina Inna Lambreva: За сватбата си наши роднини си поръчали сватбени покани с надпис, завършващ с имената им - Стефи и Краси. Важно уточнение е, че Стефи е момичето, а Краси (Красимир) е мъжът ѝ. От ателието обаче написали "Стефан и Краси"…

via GIPHY

Maya Lafazanovska: Поръчах това:

А получих това (въпреки че ни увериха, че могат да направят същата като на горната картинка):

Илияна Георгиева: Януари месец организираме "Хавайско" парти за дъщеря ни. С всичките му там хавайски поли, цветя и надписи. Поръчваме торта с надпис "Aloha", но ни доставят торта с еднорог. А тя мрази еднорози. Името и годините същите. Звъня в сладкарницата и ми викат "Ама госпожо, не знаем къде е заминала тази Алоха..." Бяха разменили тортите с на друго дете със същото име и години...

via GIPHY

Катя Бенева: Живеем в Люксембург, където нямат като нашите торти с блатове и пълнеж (предимно са тарт), освен това са малки и мегаскъпи. Отиваме в местната пекарна и обясняваме, че искаме по-голяма торта (за 16 деца) и по възможност с блат. Отговор: "Можете да си купите готова, а можем и по поръчка да ви направим с блат и плодов крем, но цената е за 2 торти." Викам, добре, правете я, с надпис и украса. Отивам сутринта да взема ТОРТАТА и за моя изненада получавам... КЕКС! Кекс - като на баба ми, като на майка ми, домашен кекс, какъвто всички вие правите! Цената беше покъртителна. Децата го изядоха, де, но това е най-луксозният кекс в живота ми!

via GIPHY

Още:

Мария Кюри е удивителна личност с големи научни постижения и първата жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката - физика (през 1903 г.) и химия ( през 1911 г.). Затова не е странно, че нейна снимка се появява на торта за рожден ден.

Истината обаче е, че това се дължи на объркване.

Това разбираме от една от най-споделяните публикации от миналата седмица. Хариет Лий разказа в Twitter как братовчедка ѝ поискала от колегите си торта с лика на Марая Кери за рождения си ден. Те обаче не разбрали правилно и поръчали торта със снимка на Мария Кюри...

На нас в "Майко Мила!" това недоразумение доста ни хареса, тъй като имаме слабост към науката (и никаква към иначе прекрасната Марая Кери) и се надяваме и рожденичката да се е забавлявала на грешката. Споделяйте сега вие на какви гафове с торти сте били свидетели, потърпевши или пък провокатори.

Още:

Организирането на детски рожден може да е толкова сложна, трудоемка и стресираща работа, че всеки родител, минал два-три пъти през това изпитание, е способен да организира Среща на върха на НАТО със затворени очи. А откакто все повече майстори на сладкарството предлагат все повече знайни и незнайни герои във формата на които може да бъде изваяна празничната торта, децата имат все по-изчанчени идеи как да изглежда тя.

Ето 10 от най-шантавите торти, които децата са искали (и пред които почти няма опасност някое хлапе да ревне "Не го/я убивайте" или "Няма да ям това сладко куче" като в онзи случай, за който ви разказахме в Тортата не е жертвоприношение).


Колкото и невероятно да звучи, има деца, които искат тортата им да изглеждат отблъскващо. Колко му трябва на един самотен татко да изпълни това сложно задание:

I'm a single dad of two daughters. My oldest daughter wanted a gross out themed birthday, so I made my first ever cake. She loved it! from r/pics

Детето ви иска торта Хълк? Чудесно. Когато обаче добави, че си представя супергероят да е в розова рокля, вероятно ще трябва да си вземете 10-дневен отпуск по сладкарство, за да му я осигурите:

My 4-year old twin girls wanted a Hulk Princess cake for their birthday. So I made one!

А след принцеса Хълк, ето я и принцеса Чубака:

Chewbacca Birthday Cake

Имаме и Спайдър-Дора, която предпочита да си води изследванията, летейки от небостъргач към небостъргач:

Източник:
Maria Kristin Haraldsdottir

Ето го и Мат Деймън, кацнал в торта на тема "Марсианецът" за петия рожден ден на дъщерята на поп певицата Пинк - Уилоу:

Котка, която язди огнедишащ еднорог - сигурни сме, че някои родители биха се стреснали от подобна проява на детско въображение, но тортата всъщност е вдъхновена от етикет на бира (на бранда Fantasy Factory). Единствената разлика е, че там котката е и въоръжена:

Източник: Stacey Durnbaugh Palmer

Това хлапе може би е имало предвид Бисквитеното Чудовище, но тъй като Бонбонено чудовище е това, което е било поръчано, Бонбонено Чудовище е това, което майката доставя:

Източник: yvonneearl.wordpress.com

Йода с мустаци - учителят-джедай никога не изглеждал по-добре. Чудим се как би изглеждал и с брада!

Yoda with a mustache cake for my boss's kid's birthday party

Торта таралеж може би не е чак толкова провокативно желание, но изпълнението определено е:

So a friend of my girlfriend made a cake for her daughters birthday party. One of the kids started crying because it was so ugly.

Когато 4-годишният ти син иска торта във формата на кош за боклук и то препълнен, не задаваш въпроси, просто го правиш.


Източник: WorkingMother

Още рождени дни:

ТРИИИИ-ЧЕЕЕЕ-ТИИИИ-РИИИИ!!! ПАДА ЛИСТ ОТ КАЛЕНДАРАААААА!

Дааа, сигурно вече се сещате, че МАЙКО МИЛА! има рожден ден! Не днес, разбира се, а след 1 седмица, но ние вече започваме с празненствата, песните, танците и тъпченето с шоколадови торти!

Поздравяваме ви най-топло и сърдечно с нашия първи рожден ден и ви каним да споделите празника с нас на 13 април, от 18 часа, КЪДЕ? Ще разберете от видеото!

Непременно елате, защото ще е много яко и ще отбележим подобаващо повода - 1 година Майко Мила!, 1 година циркове.

Реших да драсна този пиниз след като чух покъртителната история на едно приятелско семейство и тяхното злополучно присъствие на детски рожден ден. Тортата, за беда, била във формата на куче. До духването на свещи всичко било наред, но когато трябвало вече да се... РАЗРЕЖЕ КУЧЕТО, половината деца изпаднали в пълно униние. Имало уплашени ревове, викове "Не убивайте кучето" и "Аз няма да ям окото му". Дори задникът на кучето не бил подходящ, защото децата не искат да ядат кучешки задници дори с шоколадов пълнеж.  Като цяло в момента, в който ножът се забило в лявата плешка на усмихнатото, захарно животно - празникът свършил.
Интересното е, че ако фигурката е малка, децата не я асоциират с живо същество и радостно поглъщат миниони, кучета, котки, мишки и хора без да им трепне сърцето.
Та, внимавайте с тортите. И с кучетата

Детски рожден ден – изпитание, през което всеки родител трябва да мине минимум 5 пъти годишно като гост, а междувременно, сам, клет и измъчен, да организира поне едно, знаейки колко хора – приятели и непознати – ще хвърли в депресия.

Ходенето по мъките, свързани с организацията и оцеляването в рамките на един детски рожден ден, започва съвсем приемливо. С бебешки рождени дни. Малки, сладки дечица обикалят или лазят. Родителите ядат сладки, говорят си и, общо взето, всичко е наред. До третата година... От милото, нежно бебе не е останало нищо. Насреща си имате един неконтролируем звяр, който, щом се развесели, иска да крещи, да пее една и съща песен до припадък, да се хвърля, да скача и да троши. Затова и детските парти центрове, в които се провеждат повечето рождени дни, често напомнят арени за кеч, където сред балони и пластмасови топки 10 - 20 пищящи наследници могат да безчинстват до пълно щастие.

Уви, през очите на родителя, нещата не изглеждат никак розово.

Пристигаме в клуба. Аниматорката (девойка, жертвала нервите си и десет години от живота си, за да припечели някой лев, облечена в абсурден костюм) посреща все още спокойните и леко срамежливи дечица, които кротко се събуват и оглеждат с интерес.
Изведнъж гръмва музика, кротките деца се преобразяват и чуваш всеобщ спонтанен рев: "УААААААУУУУУАААА",  от който ти притреперва под лъжичката. Милата до този момент аниматорка се провиква на микрофон, който е на такива децибели, че да може да надвика музиката, ревовете на децата и стоновете на агония от страна на родителите "ИМАМЕ ЛИ РОЖДЕНИИИК???" Следва мощен залп от писъци, който не стихва в следващите два часа.

Докато зверовете скачат и танцуват с крясъци на Бионсе явно подкокоросвани от девойчето с костюм на Спайдърмен от Илиянци, нещастната аз решавам да проведа любезен разговор с някоя от другите майки. Оглеждам се и виждам в ъгъла друга като мен.

Има изплашен, леко пребледнял вид и гледа смутено.

Започваме плах разговор с "Вие на кого сте майка?" Полека-лека се отпускаме, към нас се присъединяват още няколко майки и всички се насилваме да разменим реплики, докато шумотевицата ни притиска.

От време на време, дъщеря ми дотичва с разчорлена коса, мръсни чорапи и три огромни петна върху роклята, за да ми изкрещи с всичка сила, че ИСКА ДА ПОКАНИ ИВАН, КОЙТО МНОГО Ѝ ХАРЕСВА ЗАЕДНО С ОНАЗИ КРИСТИНА, КОЯТО Е СУПЕР, НО БЕЗ АНИ, ЗАЩОТО АНИ Я Е ОСКУБАЛА И Е ГАДНА. Майката на Ани, чувствайки, че трябва да направи нещо, отива и вяло се провиква "Ани, ти защо си оскубала детето?" Аз започвам да ѝ обяснявам, че това са нормални неща. Всички сме в стрес.

Най-сетне, стигаме до тортата. Детето ми, което иначе е най-прекрасното, има навика, като види торта, без значение на кого, да изблъсква с лакът всички и да духне свещите преди рожденика, което възпламенява хор от ревове – на справедливо ощетения рожденик и на всички останали, които е успяла да изпревари. Затова я дръпвам и ѝ казвам ледено, че САМО ДА Е ПОСМЯЛА ДА ДУХНЕ И ЕДНА СВЕЩ, ЩЕ Ѝ ПРЕРЕЖА ГЪРЛОТО. После я пускам и започвам да дебна.

Ето я тортата.

Всички са настръхнали и се блъскат като за последно. Тъкмо се приготвям да се хвърля върху дъщеря ми, ако се наложи, друго дете я изпреварва, духва свещите и за две минути всички се разревават. Рожденикът сяда на пода, майка му го успокоява, а майката на провинилия се започва да се щура, да дърпа сина си за блузата и да вика "Как можа да духнеш свещите??? Това не е твоят рожден ден!!!" Провинилият се се заинатява "Искам и аз рожден ден!!!" "Твоят е на 11-и май" му отговаря отчаяната майка, която се чуди да се извини ли, да набие детето си ли, или да се обеси под съпровода на Лейди Гага, която гърми с все сила.

След 10 минути щуране, възстановяваме крехкия мир, рожденикът избърсва нос и духва свещите. Дъщеря ми е в амок от безсилие, защото я държа здраво. Разбира се, в цялата лудница, винаги има едно-две деца, които през цялото време изглеждат безупречно чисти и сресани въпреки вандалската проява, стоят, където трябва, и чакат търпеливо.

Помня как преди да родя, бях убедена, че всяко дете, което не може да се контролира и се държи крайно невъзпитано, е плод на изключително деградирало семейство, в което бащата бие майката, всички пият до зори, а детето яде само хляб и чубрица. Сега, държейки за яката собственото си, неконтролируемо, любимо чудовище, не съм толкова убедена и съм все по-склонна да разширя мирогледа си.

Накрая трябва да си ходим.

Дъщеря ми е потна, зачервена и щастлива. Аз съм свършена.

Обуваме обувките и се прибираме. На вратата баща ѝ ме посреща с "Как беше?" Само махвам с ръка.

С времето нещата се подобряват. Когато посетиш няколко такива мероприятия и възпиташ детето си ПОНЕ да не духа свещите на другите и да не се бие, просто го оставяш в уречения час и си плюеш на петите. Рядко можете да видите по-щастливо лице от това на родител, който е оставил детето си на рожден ден и с лека, танцувална стъпка се изнася към някое кафене, където спокойно да поседи за малко на тишина.

Сериозно сега. Децата от 2 до 9 имат безкрайно много енергия и са щастливи, когато беснеят. Ако не можете да си позволите парти център, пробвайте места като парк, Коколандия или двор на къща. Там те ще могат да празнуват без това да има пагубен ефект върху вас. Можете да опитате и други нестандартни решения като наемане на зимна пързалка, боулинг или посещение на няколкочасов готварски курс за деца, след който се изяжда всичко. Последното е препоръчително за деца над 8-9 години, но се оказва истинско забавление, изпробвала съм го и го препоръчвам.
Не се престаравайте с храната и напитките. Децата се събират, за да се забавляват, и им е практически все едно какво има за ядене.
Не робувайте на представите си как трябва да премине един детски рожден ден. Просто ви трябват квадратни метри за бесуване и три банички за парлама. Е, и торта.

cross