fbpx

Борислава Априлова е тук, за даде старт на любимата ни лятна тема С ДЕЦА НА МОРЕ, а вие допълвайте какво се случва на вашия плаж.

Неделя, Бургас, време е за плаж. Когато си с дете обаче, положението става леко напечено.

Преди само слагах банския и слизах на плажа, ама сега приготовленията започват още от вечерта.

Монката си е навил часовникa да става в седем. Сутринта обаче го мързи, мен още повече. Нали е неделя, да си поспим...

Към осем и половина вече сме с почти приготвен багаж - четири хавлии, едните за лежане на пясъка, другите за сушене, зелените очила за плуване, чадърът на рибките, воден пистолет, два крема срещу изгаряне, един лосион срещу кърлежи, дрехи за преобличане, бански, кофички и лопатки.... А, и бухтите, щото сега не му се закусвало, щял да ги яде на плажа. Ама да са намазани с шоколад, отделно вода и сок от ябълка. (По пътя купуваме и кубети дзадзики. Страшна отврат).

Някак успяваме да се докопаме до плажа към 10. Жега е... Добре, че живеем наблизо, иначе с тази тежка артилерия щях вече да съм съсипана.

Плажът е бъкан, игла да хвърли човек, няма да има място да падне от хавлии, шезлонги и хора. Ама ние си забиваме чадъра на рибките на първа линия до водата. Кеф.

Ще влизаме, въпреки че по морето се носят мазни петна от най-различни кремове... Иде ми да повърна, ама няма да си мисля, че всички около мен пикаят във водата и ще се поципураме с Монката. Ще гледам само да не си топя главата, устата... Да, ама не…

Още преди да съм се топнала, Мони вече отправя към мен двойна струя с новия пистолет . Размества ми лещите, пълни ми устата със солена вода и се хили...

Хайде да излизаме от водата малко да се попечем, да се понамажем и ние с крем, казвам по някое време. Той не ще, ама като му казвам, че съм видяла медуза, пръв изскача на брега. Там пък среща негова съученичка. Голяма радост. Почва да се прави на мъж.

Връща се във водата и прави няколко кълбета, ама момичето не се впечатлява, та той излиза с увиснал нос. След малко го гледам - сложил си на главата болничен калцун.... Тогава вече на момичето хептен му писна и си тръгна.

Мони обаче решава да ми покаже как се реже торта от пясък с вентилатор. И да ви е любопитно – не пробвайте. На три шезлонга от нас после хората си чистиха очите и устата от разхвърчалия се пясък.

За да не се излагаме повече, решавам за последно да влезем в морето и да си ходим. Десет минути се мъчим да правим торпедо - Мони да ми стъпва на ръцете и аз да го хвърлям. Добре, че по едно време някакви младежи ме съжалиха, та го похвърляха те няколко пъти и той пльосваше във водата с гръм и трясък, крещейки торпедооо.

При последния скок обаче така лупва по главата с крак една нищо неподозираща руска туристка, че вече решавам, че е крайно време да изчезваме! Под съпровода на "Нууу, РЕБЯТАМОЖНАОСТОРОЖНА!"

Още:

cross