fbpx

Може би най-честният отговор на въпроса „Какво е да си родител“ е: „Друго“. Не е нито по-хубаво, нито по-лошо. Просто е друго.

Станеш ли родител, се отваря една паралелна магистрала, по която тръгва животът ти. Той не спира, противно на разпространеното схващане, а започва да се движи много по-интензивно. Платната на магистралата стават повече и най-забавното е, че трябва да стъпиш на няколко от тях едновременно. Тук правилникът за движение не важи. Като цяло не важат никакви правилници, защото те се изковават на момента и са различни за всяко семейство. Освен това неизбежно ще сбъркаш. 

Това е първото и най-важно нещо, което трябва да знае всеки човек, качил се на скоростния път към родителството: спокойно, грешки ще има. И освен това винаги ще си виновен за нещо. Дали сам ще се обвиняваш, дали детето ти, или обществото – чувството за вина е верен спътник на повечето родители.

Изискванията към съвременните родители са толкова много, че е практически невъзможно да покриеш всички. (Да не говорим, че част от тях взаимно си противоречат.) Затова може би един от най-важните съвети, който може да се даде на всеки млад родител, е „Води се по детето“. Децата са самостоятелни личности още от момента на тяхното раждане и затова най-естественото нещо е да се отнасяме към тях като към такива. А също и да избягваме да подхождаме „по калъп“ и с предварително зададени параметри, защото това, което работи при едно дете, не означава, че ще сработи при друго. Иначе казано, връзката родител – дете е нещо строго индивидуално и тя може да е различна дори вътре в рамките на семейството. Тоест подходът към две деца в едно семейство може да е коренно различен и всеки от родителите да има свой стил на общуване с децата.

Да поговорим открито за тормоза в училище

Една от сериозните житейски ситуации, в които родителите със сигурност чувстват вина, е тормозът в училище. От една страна, си виновен, ако детето ти е жертва, защото не си му дал механизми да се защити. От друга страна, си виновен, ако детето ти е насилник, защото не си му дал механизми да се справя с емоциите си по друг начин, различен от тормоза. Едновременно искаме да отгледаме чувствителни, емпатични и разбрани деца, но в същото време не трябва да са прекалено крехки и впечатлителни, добре е да могат да се защитят и да имат смелост да се заявят.

Но как да говорим с децата си за този феномен училищния тормоз? Преди всичко може би е добре да изясним сами за себе си какво попада в дефиницията за тормоз, защото, съгласете се, в 90-те години, когато повече от нас, днешните родители, бяхме деца, никой не говореше за това, вероятно защото на никого не му правеше впечатление.

Според УНИЦЕФ могат да бъдат използвани следните три характеристики, за да се опише какво е тормоз или да се окачествят някакви действия като такъв: намерение, повторни прояви и сила. Тормозещият възнамерява да причини болка или чрез физическо насилие, или чрез обидни думи или поведение и прави това многократно. 

Тоест, не скачайте като попарени веднага щом чуете, че детето ви се е спречкало със съученик, защото А) може да не става дума за тормоз, а за обикновено неразбирателство между връстници, което в крайна сметка е част от израстването, и Б) без да искате, можете да ескалирате нормална житейска ситуация в нещо, което тя няма потенциала да бъде, като по този начин попречите за нейното адекватно решаване и съдействате за заклеймяването на единия като жертва, а на другия като насилник. 

Тук е важно да се отбележи, че няма лоши деца. Има деца с недобро поведение. Едно дете може да се превърне в насилник, защото е жертва на тормоз вкъщи или живее подтискано от някаква сериозна емоционална травма, каквато несъмнено е болест или загуба на близък.

Има и един друг аспект. Когато реагираме прекалено бурно и емоционално на някакъв разказ на детето, от който си вадим прибързано изводи, можем да нарушим доверието помежду ни и то да се откаже да споделя. Най-хубаво би било, ако успяваме да намираме точните въпроси, а не просто да „подпитваме“ по любимия родителски модел. Ако детето е жертва на системен тормоз в училище, по всяка вероятност ще се затвори и вглъби. Възможно е да има и физически белези – синини, одрасквания или скъсани дрехи, загубени вещи и пр. Когато е в такава деликатна ситуация, то вероятно няма да иска да говори, дори по принцип да е разговорливо и общително. Една от възможните причини за това е срам. Другата много вероятна е страх. Срам от самия факт, че е жертва, и страх, че ако се предприемат някакви действия, тормозът ще се задълбочи. 

И тук е голямата ни роля като родители. Трябва да се опитаме да създадем семейна среда, в която няма срам и страх. Когато те отсъстват, има място за любов. И само тогава детето се чувства истински защитено, сигурно и разбрано. Как бихте могли да организирате средата вкъщи – и като физическо пространство, и като емоционален свят, който споделяте като семейство, зависи изцяло от индивидуалната семейна динамика. Може да имате специално кътче, в което всеки от вас знае, че седне ли, ще има кой да се сгуши до него и да предложи времето, разбирането и топлината си, за да си споделите или да си помълчите – както ви е по-удобно. Може да си измислите специален предмет – плюшена играчка, одеялце, възглавничка, за които всички да сте наясно, че вземе ли ги някой, то той има нужда да говори. Защото, хайде да си го кажем честно, понякога е много трудно да кажеш „Имам нужда да поговорим“. 

Житейският опит показва, че е твърде малко вероятно изслушвани и емоционално обгрижвани деца да се превърнат в насилници. По същия начин деца, които знаят, че имат здрава и сигурна връзка с родителите си, са много по-способни да се защитят и да сигнализират, ако станат обект на тормоз в училище. 

Да, факт е, че най-уязвимите деца са изложени на по-голям риск от тормоз. Това често са деца от маргинализирани общности, от бедни семейства, деца с различна полова идентичност, с увреждания или мигранти и бежанци. Но ако на едно дете му се показва (и казва!), че е обичано, самочувствието на истински обичан човек, с което то би преминало през подобни травмиращи ситуации, ще му помогне да излезе от тях по-лесно, а и да ги разпознава, за да се опълчва на несправедливостите спрямо негови приятели и съученици.

Положението не е розово, но може да бъде

Точно по този начин, опълчвайки се срещу тормоза в училище, двама канадски дванадесетокласници от Беруик, Нова Скотия успяват да поведат световно движение преди повече от 17 години. Всичко започва от една най-обикновена розова тениска. С нея се появява облечен на първия учебен ден деветокласникът Чък Макнийл. Изборът му на облекло предизвиква подигравки и става причина за тормоз. Свидетели на този тормоз стават Дейвид Шепърд и Травис Прайс, които решават, че на следващия ден ще се появят с 50 розови тениски и ще ги раздадат из цялото училище. По този начин успяват да покажат на детето, станало обект на тормоза, че го подкрепят и не само̀, а на тормозещите – че постъпката им е меко казано нелепа. 

Тази изключително простичка, но особено оригинална идея се превръща в ежегодно събитие – „Ден на розовата фланелка“, към което в годините се присъединяват хиляди училища по целия свят. Част от световното движение става и ИКЕА, които също имат кампания за деня на розовата фланелка, като същевременно подкрепят и усилията на УНИЦЕФ и МОН, обединени в програмата „Стъпки заедно“, чиято основна цел е превенция на тормоза в училище. 

УНИЦЕФ и ИКЕА си партнират успешно вече години наред, създавайки програми за промяна в училищната среда. ИКЕА България се включва като партньор на „Стъпки заедно“ още през 2019 г., обособявайки специални пространства, където децата се чувстват уверени да споделят и генерират идеи за подобряване на училищния климат в 5 пилотни училища в България под надслов „За по-добра игра. Заедно.“. В тях учениците могат да общуват помежду си в сигурна и безопасна среда. Към края на 2022 г. по програмата „Стъпки заедно към училище без насилие“ близо 3000 ученици от 1 до 12 клас са взели участие в работилници за развиване на социално-емоционални умения, като част от тях са преминали специално обучение за „миротворци“, за да помагат на свои връстници. 

Тази година ИКЕА България подкрепят дългогодишната си инициатива за превенция на тормоза в училище и със специална илюстративна онлайн кампания. По този начин поставят фокус и върху домашната среда, тъй като тя е основополагаща за развитието на детето и, както вече споменахме, е онова сигурно пространство, в което то трябва да знае, че може да получи безусловна подкрепа. В кампанията „Положението не е розово, но може да бъде“ се споделят няколко основни стъпки в посока качествено общуване и спокойна атмосфера у дома. 

Част от кампанията е и 7-годишната Бояна, която илюстрира по свой начин основните послания в кампанията. На 28 февруари нейните рисунки ще бъдат разположени в детските стаи на шоурума на магазин ИКЕА София и ще препращат към информация за инициативата, насочвайки вниманието на посетителите към проблема и възможните стъпки за неговото разрешаване. В знак на съпричастност, служителите на магазина ще бъдат облечени със специални розови фланелки, отново изрисувани от младата художничка. 

Това на моето дете не може да му се случи

Ако се чудите как да започнете разговор с детето си по темата „тормоз в училище“, можете да използвате кампанията на ИКЕА и да направите една бърза разходка из магазина, концентрирайки се в шоурума с детските стаи. Със сигурност информацията за инициативата би могла да стане претекст за един такъв разговор.

А ако по някаква причина в главата ви звучи „Това на моето дете не може да му се случи“, ще ви „зарадваме“ със следната информация на МОН, според която само през учебната 2022–2023 г. случаите на физически и вербален тормоз над деца са над 3300, а от национално представително проучване на УНИЦЕФ става ясно, че всяко второ българско дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Това практически би могло да означава, че не са рядкост случаите, в които жертвите на насилие (и в дома, и в училище) сами се превръщат в насилници. А това, ще се съгласите, се нарежда сред най-големите страхове на всички родители, и то напълно основателно. 


Този текст е създаден с подкрепата на ИКЕА България.

“направо е отвратителна лигла”

“трябва да изляза, защото ще я убия…”

“тя знае какво става, като останем насаме”

“ни майка ти ме стряска, ни баща ти, ни вуйчо ти, ни който и да е”

“трябва да я надумкаме и тогава да седи и да реве цял ден”

“един месец я държá, сега ще останем насаме, още един месец ще я държи”

Това са част от репликите на педагог към ученичка в Центъра за специална образователна подкрепа в Бургас (ЦСОП-Бургас), твърди анонимен източник. Може да ги видите сами във видео материала по-долу.

Човекът, който изпраща видеото със сигнал към Елисавета Белобрадова, използва медиите като последна надежда за промяна, защото според него досега нито директорът на училището, нито Агенция за закрила на детето, нито ресорните експерти в общината са обърнали сериозно внимание на случая. Провеждана е проверка, която не е открила никакви нередности.

В разговор, който проведохме с директорката на ЦСОП-Бургас – Диана Костова, г-жа Костова заяви, че всичко това е лъжа, че няма никакъв тормоз, че децата са обгрижени чудесно и родителите са изключително доволни от отношението и работата на персонала в Центъра. Г-жа Костова потвърди също така, че е имало проверка, която не е установила нищо нередно.

Какво се вижда в клипа

Това, което се вижда и чува в клипа, се случва в годините и не е инцидент или единичен случай, твърди анонимният източник. Той иска да запази самоличността си в тайна заради заплахите за саморазправа, които се отправят към него. 

Основните реплики са насочени към момиче, което не провежда никаква вербална комуникация с двете жени, част от екипа на ЦСОП-Бургас, както твърди в сигнала си източникът.

След това двете жени започват да говорят и за ученици от предишни випуски, разказвайки през смях история за дете, което кара колело, докато са му връзвали ръцете.

Сигналът

Междувременно в това училище се образоват десетки деца със специални потребности. Огромният процент от тях не могат да говорят и няма как да споделят на родителите си какво им се случва през деня. Няма как да го разкажат и при евентуален разпит от компетентни органи, в случай че това се наложи.

Вербалната агресия е само част от всичко, разказва още човекът, подал сигнала. Многократно е ставал свидетел и на физическа агресия, като боят е част от образователната система, казва още той, като подчертава, че не всички учители се държат така с децата, но тези, които го правят, не получават никакво наказание.

В момента ангажимент да инициира проверка след подаден към него сигнал е поел кметът на Бургас Димитър Николов. 

Надяваме се обществената непримиримост по въпроса да даде по-силна мотивация на институциите за по-щателна проверка на случващото се в ЦСОП-Бургас. 

Завършваме с един цитат от сайта на училището, надявайки се някой ден той наистина да значи нещо:

“През дългогодишното си съществуване принципите, на които се подчинява работата в училището, са изцяло отдадени в ползата и името на децата със специални образователни потребности, изцяло съобразени с индивидуалните им възможности и потребности, извършвана от най-добрите специалисти в областта.“

Британската актриса коментира в интервю за списанието Harper’s Bazaar, че буквално не познава жена, която да не е била тормозена по някакъв начин. В това число Найтли включва и себе си, предава The Guardian.

“Не познавам жена, която да не е била жертва на някакъв тормоз – било под формата на ексхибиционизъм или награбване, или мъж, който ти казва, че ще ти пререже гърлото или ще те прасне в лицето, или каквото и да е.”

Актрисата споделя още, че е видяла как жени споделят предпазните мерки, които вземат, докато се прибират сами, и тогава е осъзнала, че тя също прави всяко едно от тези неща. 

Найтли вече е говорила и за дискомфорта, който изпитва по време на заснемането на интимни сцени. Както и за усещането ѝ, че жените изглежда могат да бъдат възприемани или само като майки, или само като изкусителки. 

През януари тя сподели, че повече няма да снима секс сцени, режисирани от мъже. Не само заради мъжкия поглед върху самата сцена, а и поради факта, че е прекалено суетна, защото “това тяло вече е родило две деца и предпочитам да не стоя гола пред група мъже”.

Кийра Найтли има две деца – Еди и Дилайла, от съпруга си музиканта Джеймс Райтън.

Снимка: Wikimedia Commons/ Tony Shek

„Не блей като овца - ела! Маската нека ти стои, бе, тъпчо! „З” напиши, бе, тъпчо! Реви си у вас! Кретен некой. Патко такава, на коя задача си? Ставай наказан, бе, разсипа ми целия час, бе, говедо! Удари го! Удари го, ма, да не ставам аз!”, са само част от обръщенията към учениците, които се чуват от аудиозапис в клас, предава dariknews.bg. Системният тормоз над първокласниците е от Анета Колева.

Родителите настояват учителят да бъде уволнен. 

Моето дете е системно тормозено от госпожа Анета Колева физически и психически. Всеки ден е наричано тъпак, тъпунгер и лигльо. Тя го кара да чете, той плаче. Тя продължава да крещи и вика. Принуждава друго дете да бие моето”, разказа родителят Ивета Запрянова пред NOVA.

За случващото се в час родителите на учениците разбират от системно оплакване от децата. Така се събират и решават да проверят дали твърденията им са истина.

„Останахме потресени от това, което чухме. Чухме психическо натоварване на децата и очакване от страна на госпожата тези деца да не са агресивни и помежду си да се държат като възрастни. Тя иска да работи с възрастни”, обясни друг родител.

Директорът на училището Райко Ангелов заяви, че изпълнява реда и е сформирана експертна комисия. По график ще се разговаря и с родители. Тепърва ще се установява казаното в записа. Обясни, че не го е слушал, защото е противозаконен.

Ангелов е разговарял с учителката. Директорът отказа да обяви какво са коментирали. „Първо трябва да се докаже дали отношението ѝ е такова, каквото споделят родителите. Ще изясним всички обстоятелства”, добави той, като обясни, че няма данни за системен тормоз на ученици.

Взаимоотношенията със съседите са сложна работа. В тази история обаче съседът не е недоволен от силна музика или протекла тръба. Людмила Токин ни разказва на какво е подложена от един от съседите си от август насам. Психическият тормоз включва заплахи, удари по вратата ѝ, звънене по телефона.

От полицията и СОТ ѝ казват, че няма какво да направят, преди да ѝ се случи нещо. Все си мислехме, че е добре да се задействат, за да НЕ ни се случи нещо, но може би бъркаме.

Прочетете историята на Людмила и ако има какво да я посъветвате, направете го, защото неофициалният съвет, който получава от полицаите, е да си продаде апартамента.


Всичко започна през август. Тогава един от моите съседи в кооперацията, в която живея, започна да ме тормози психически. Първоначално се забавляваше да мести изтривалката пред вратата ми нагоре-надолу по етажите. После започна да ме причаква и да ме тормози. А от 16 декември насам

съседът се опитва да разбие вратата ми

с шутове ако не всеки, то през ден.

Засега вратата издържа. Въпросът е, че аз не знам докога ще издържа, тъй като съм самотна майка, живееща само с дъщеря си.

Подала съм жалби до 1-во РУ-СДВР и до самия началник на управлението, до прокуратурата, до омбудсмана.

Във всички дни от последния месец, когато този човек се опитваше да разбие вратата ми, виках СОТ, както и полиция. На 20 декември ми беше вдигнат скандал, от човек, работещ в СОТ, че не можело да ги разкарвам всеки ден. Същото ми казаха и полицаите. 

Щом съм имала подадена жалба,

трябвало да си стоя тихо и кротко и да чакам 

Да чакам какво!? Да ми се случи нещо? Отговор: “Да, ако не ви се случи нещо, ние няма какво да направим”.

Преди малко имаше нов шут по вратата ми. Натиснах паник бутон към СОТ. Дойдоха, само за да ми вдигнат скандал, че не можело да ги викам просто ей така. След това ми звънна и шефката им, която също ми се накара.

Междувременно, се опитах да поговоря с майка му и да ѝ кажа, че синът ѝ може би има някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и би било добре да се лекува. Тя ми затвори и е побързала да му даде номера ми.

Сега освен че рита по вратата, ми звъни и по телефона. Заплашва ме, забавлява се, гаври се… Един път ми каза, че ще ме изкорми. Друг път ми звънна, за да ми пожелае “Добро утро”… 

Ако някой се чуди какво съм му направила – ами нищо! За всички години, в които живея на това място, съм се засичала броени пъти с него по стълбите. И нищо повече. Просто ме е нарочил.

Доколкото знам, не съм единствената потърпевша. Нещо подобно се е случвало преди години и с друга жена от входа. Съседът е чупел врати, прозорци, нападал е.

И от всичко това излиза, че трябва да ми се случи нещо, за да реагира полицията. Въпросът е какво точно може да се случи на една самотна майка и дали няма да е прекалено късно. Макар че вчера полицаите ми казаха, че кой знае какъв смисъл от опитите ми нямало да има – по-добре да си продам апартамента и толкова.

Има ли как да направя още НЕЩО, преди да ми се случи НЕЩО?


Повечето момичета и млади жени, които използват социалните медии, са били тормозени, което ги е подтикнало да минат офлайн и ги е оставило по някакъв начин травматизирани, според ново световно изследване, цитирано от The Guardian

Интервюирани са 14 000 момичета и млади жени на възраст от 15 до 25. 

Повече от половина от тях заявяват, че са били следени онлайн, че са им пращани съобщения с неприличен език или снимки и че са тормозени.

Организацията Plan International, по чиято инициатива се провежда изследването, казва, че социалните мрежи са оставили момичетата да се оправят сами с онлайн насилието. 

Интервюираните жени от 22 държави свидетелстват, че не са били взети никакви мерки, когато са докладвали злоупотребите.

“Тези атаки може и да не са физически, но обикновено са заплашителни, безмилостни и ограничаващи свободата на изразяване на момичетата”, казва изпълнителният директор на Plan Анн-Биргит Албректсен.

“Във все по-дигитализиращия се свят, в който живеем, е изключително демотивиращо, когато момичета са принуждавани да напускат онлайн пространствата, като по този начин се вреди на възможността им да бъдат видени, чути и да станат лидери.”

Според данните от изследването 20% от момичетата са били принуждавани да напуснат социалните медии, а други 12% са променили начина, по който ги използват, след като са били жертви на онлайн насилие.

Почти 40% казват, че са били атакувани във Фейсбук, но споделят същите проблеми и за всички други платформи включително Инстаграм, УотсАп, Снапчат, Туитър и ТикТок.

Проучването показва, че много от момичетата са били мишени заради расата или идентичността си.

Повече от една трета от интервюираните, които са насилвани по някакъв начин, или са от етническо малцинство, или (56%) са идентифицират като LGBTQ+.

Атаките се състоели предимно от оскърбителен език, заплахи за сексуално насилие и подигравки относно телата им. В резултат на това една четвърт от участничките в изследването са се чувствали физически застрашени. 

Според доклада на Plan насилниците обикновено заобикалят наказанията, създавайки нови профили.


Не е изключено въпреки възпитанието, което се опитваме да даваме на децата си, те да се проявят в далеч не най-добрата си светлина. За всичко това обаче си има причини. За щастие има как детето, реагирало грубо, да се промени. За някои от тези начини ни разказва майката на две деца и клиничен психолог Бетани Кук, а в текста на Вяра Георгиева "Денят, в който разбрах, че синът ми е набил друго дете" може да видите и споделената родителска емоция, когато разбереш, че детето ти е ударило друго дете.


В играта на живота има всякакви видове играчи. Може да е съкрушително за вас като родител, ако разберете, че детето ви е изиграло ролята на побойник. Не се отчайвате, защото имате силата като родители да помогнете за промяна. Много са факторите, които могат да накарат едно дете да реагира като побойник.

Но един от основните е много прост: те пресъздават поведение, което виждат у другите. Може да е родител, може да е по-голям брат или сестра, може да е някой, който се грижа за него, връстник или друг човек, с когото прекарват много време. Друга причина е, че детето ви може би изпитва трудност да се справи с емоциите си и не знае как да изрази себе си или да помоли за помощ, затова действа агресивно.

Децата, досущ като възрастните, имат нужда от докосване с топлота и любов, за да се почувстват свързани и способни да израстват и емоционално, и физически. (Научно доказано е, че докосването с любов изгражда невронните пътища на бебета.) Ако детето не получава прегръдки, гушкане или подходящо докосване от възрастните в живота си, то може и да потърси физическата връзка по други начини – с удряне, ритане, хвърляне или борене. Човешките същества умират, ако не биват докосвани (и това го е доказала науката), и е закодирано в ДНК-то ни да търсим физически контакт, за да оцелеем.

Ето какво може да направите, ако детето ви демонстрира поведение на побойник или е получило такъв етикет.

Помислете върху възможните причини

Да сте забелязали напоследък промяна в приятелския кръг на детето ви? Има ли у вас партньори или някой друг, който да има поведение на насилник? Температаментно ли е детето ви и има ли нужда да бъде научено да мисли, преди да говори/действа? Случило ли се е нещо сериозно травматизиращо напоследък, с което детето ви се опитва да се справи?

Ако не намирате причини, терапия може да помогне

Терапията може да донесе доста позитиви, що се отнася до изясняване на някои проблемни области за отделния човек или семейството, върху които може да се поработи, така че да комуникирате по здравословен и положителен начин. Ако вашият партньор отказва терапия или не променя негативното си поведение, помислете за раздяла. Знам, че звучи екстремно и че много родители искат да останат заедно заради децата, дори това да означава, че децата живеят в отровна среда. Тук съм, за да ви кажа, че проучванията са показали, че децата започват да се развиват великолепно, щом родителите им, намиращи се в токсична връзка, се разделят. Ако детето ви подражава на поведението на съученици, замислете се дали да не смените училището.

Научете детето какво точно е поведението му и как изглежда в очите на другите

Научете го на състрадание и емпатия. Това са качества, които се учат – хората не се раждат с тях. Аз бях много енергично и хиперактивно дете, винаги тичах насам-натам, катерех се по дърветата, играех грубо с приятелите си и крещях от вълнение. Когато се замисля за детството си, си давам сметка, че е имало моменти, в които другите са ме смятали за насилник. Откъде знам ли? Защото имах щастието да имам учител в 6 клас, който да ми покаже. Той знаеше, че не искам да съм зла или да наранявам. Просто не си давах сметка за влиянието на моите действия върху другите, докато някой не ми обърна внимание на това. И от този момент нататък, винаги се допитвах до хората наоколо, ако усетя, че някъде съм била по-груба.

Говорете с детето си за тормозения човек

Важно ще е за детето ви да се извини на човека, когото е наранило (дори когато поведението му не е било нарочно). Може да го направи с писмо, с обаждане, с разговор лице в лице. Ако детето ви е тормозело съученик, може би ще е добре да организирате среща за игра/излизане и да помолите вашето дете да покани другото. Много често несъзнателно нараняваме други хора, на които завиждаме или се възхищаваме. Да вземеш негативното (тормоз над съученик) и да го обърнеш в позитивно (научаването как да се преглътне гордостта и да се извиниш) е умение за цял живот, което детето ви няма да съжали, че е усвоило.

Не позволявайте на никого (дори и вие) да определя детето ви като побойник

Детето ви не е побойник, а по-скоро е реагирало по такъв начин срещу някого. Думите и етикетите раняват дълго, след като заздравеят раните.

Тези данни и още числа, изразяващи отношението към ЛГБТИ учениците в българските училища, бяха изнесени наскоро от фондация "Сингъл степ" в партньорство с фондация "Ресурсен център Билитис" в специален доклад. Проучването е проведено във всички области в страната с деца между 14 и 19 години и резултатите показват, че мнозинството ученици не се чувстват добре в училищната среда, тъй като са жертва на тормоз.

48,3% от попитаните съобщават, че се чувстват несигурни в училище през последната година заради сексуалната си ориентация. Над 80% са били обиждани с хомофобски изрази („педал“, „педераст“ или „обратен“) от други ученици, но 57,4% са чували същото поне веднъж и от свои преподаватели или от други служители в училище.

Една трета (34,2%) от ЛГБТИ учениците в проучването са били тормозени физически, например бутани или блъскани, в училище в даден момент през изминалата учебна година. 19,1% от учениците са били нападнати в училище заради сексуалната си ориентация, половата си идентичност или изразяването на пола.

Повечето от половината тормозени деца никога не са съобщавали на училищния персонал или в семейството си за тези случаи. Самият училищен персонал не се е намесвал в почти половината от случаите на тормоз над ЛГБТИ ученик, нищо че служителите са ставали свидетели на инцидентите.

Повече от половината ученици (53,5%) възнамеряват да емигрират като една от сновните причини е тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.

ЛГБТИ учениците, които са преживели по-високи нива на словесен тормоз заради сексуалната си ориентация и изразяването на пола, по-често съобщават за депресивни състояния, самоубийствени мисли и намерения.

Като цяло климатът в училище не е особено благоприятен към ЛГБТИ хората, а езикът на омразата се задълбочава, просто защото не се приема за проблем. А тези данни са симптоматични за много други маргинализирани групи, които също са жертва на тормоз заради външния си вид или етническия си произход.


Прекрасната Ема Уотсън направи дарение от 1,2 милиона долара за създаването на гореща телефонна линия за жени, тормозени на работното си място, пише goodnewsnetwork.com.

Това е първата по рода си телефонна линия и е създадена в колаборация между актрисата и Time’s Up UK Justice и Equality Fund.

Ема Уотсън е една от световните знаменитости, която се включва най-активно в борбата срещу сексуалния тормоз на работното място, давайки гласност на проблема. Телефонната линия ще предоставя правни съвети на жените, изпаднали в такава ситуация, и засега е достъпна само в Англия и Уелс. Всеки, позвънил и споделил проблема си, ще има възможност да получи информация кое поведение се охарактеризира като сексуален тормоз, как може да се заведе жалба срещу работодател, как се сключват споразумения и т.н.

Според проучване всяка втора жена някога е била обект на сексуален тормоз на работното си място, като само една на всеки пет жени е докладвала за това в отдел Човешки ресурси в компанията, в която работи.

При откриването на телефонната линия Уотсън публикува изявление: "Изумително е как е възможно това да е единствената подобна услуга, като се имат предвид проучванията, доказващи, че всяка втора жена е била жертва на сексуален тормоз на работното място. Изглежда, че най-накрая хората си дават сметка за мащаба на този проблем и много се надявам, че с въвеждането на световни стандарти като този на Международната работническа организация за тормоза на работното място, ще станем свидетели на по-различно отношение към превенцията на подобно поведение и на търсене на повече отговорност за действията.

Да знаеш какви са ти правата, как можеш да ги прилагаш и какви избори имаш, ако си жертва на тормоз, е изключително важна част от създаването на здравословна работна среда за всеки един от нас. А тази телефонна линия със съвети е голямо развитие в посока на това жените да знаят, че имат подкрепа, където и да работят."

снимка: facebook/ Peter Lindbergh

Преди време в Дяволът носи клин ви разказахме за една майка на 4 момчета, която се обърна към всички момичета с молбата да спрат да носят клинове, за да помогнат на синовете ѝ да се преборят с изкушенията.

Днес отново имаме повод да говорим за това, че начинът, по който жените изглеждат, не е покана за секс, след като потребителката на Twitter @sswyers разказа в платформата за реакцията на шефа ѝ към снимката на млада жена в социалната мрежа LinkedIn:

Днес шефът ми направи коментар по линия на "Не разбирам как жените могат да се оплакват от начина, по който ги третират, след като правят подобни неща", започва тя.

Обърнах се, за да видя какво има предвид - гледаше тъмбнейла на профилната снимка на жена в LinkedIn, облечена в сива тениска. Виждаше се единствено лицето ѝ и част от ключицата ѝ.

Попитах го за какво говори. Той ми изчете едноминутна лекция на тема „ако ще публикувате такива снимки, заслужавате това, което получавате“. Не можех да повярвам и му повторих, че това е буквално само снимка на усмихнато лице. Той се подразни, че едва ли не се правя на тъпа и кликна върху снимката, за да ми я покаже в пълен размер, казвайки, че кадърът е „slutty“ (от slut – уличница, курва).  

Помолих го да дефинира думата "slutty". Той каза "отвъд разбирането за сексапилно и склонна да прави секс."

Бях втрещена. Снимка на усмихнато женско лице предизвикваше ярост и отвращение у човек, който не познава лично жената и убеждението, че тя е „уличница“, която заслужава сексуален тормоз. Само защото се е осмелила да бъде привлекателна в публичното пространство.

През годините в шокиращо количество случаи на сексуално насилие защитата на обвиняемите е използвала аргумента „тя си го е търсила“, повдигайки въпроса как е била облечена жертвата, коментира Bored Panda по повод разказа на @sswyers.

Заради такъв случай през 1999 г. организацията Peace Over Violence създава кампанията Denim Day, предизвикана от решението на италианския Върховен съд, в което „обвинението за изнасилване е било отменено, тъй като съдиите са сметнали, че след като жертвата е облечена с тесни дънки, тя трябва да е помогнала на изнасилвача да ги свали, което предполага съгласие“. Заради това основание, на следващият ден жените в италианския парламент отиват на работа в дънки. Кампанията се провежда и до днес всеки април, насърчавайки студенти и служители да носят дънки в знак на протест срещу заблудите, свързани със сексуалното насилие.

Най-известното противопоставяне на аргумента „тя си го е търсила“ е кампанията „SlutWalk”, която стартира през 2011 г., след като полицейският офицер Майкъл Сангуинети заявява пред студентки по право, че „жените трябва да избягват да се обличат като проститутки, за да не бъдат жертви“. На следващия ден над 2000 души протестират с лозунга „Да означава да, не означава не“, а днес движението е известно в цял свят и продължава да се бори с нагласите и стереотипите, свързани с жертвите на сексуално насилие.


По темата:

cross