fbpx


След като вчера прочетохме за адовия октопод, който ходи и пее МУУВ АУЕЙ, днес продължаваме с вашите текстове в конкурса ни "НАЙ-ВЛУДЯВАЩА ИГРАЧКА" и сега ще ви представим една кошмарна ГОВОРЕЩА котка на име Том. Нейна стопанка е била клетата Ася Манджукова, която очевидно е изкарала доста време в негова компания, но вместо да се обезкуражи и да започне да гледа с празен поглед в стената, хубавичко ни е описала какво прави и говори Том. Така че ако някой случайно понечи да го купи на детето си, да се въздържи моментално! Ася получава искреното ни съчувствие, както и награда от партньорите ни от Ozone.bg, която ще уговорим допълнително. И така, дами и господа, ужасният котарак Том!

*********************

Значи, на въпроса коя е най-досадната играчка, отговарям без грам замисъл - Томчо, по-известен като "говорещият котарак Том", прототип на небезизвестната игра на телефона Talking Tom. Игра ли казах, прощавайте - вариациите на Том и приятели (Talking Tom, Talking Tom 2, My Tom, Talking Angela , Talking Ben.... Hank...Pierre) са завладели не един и два родителски телефона, в частност - три нарочни папки в моя.

Но далеч по-завладяващ е аналоговият Том, фамилиарно наричан от 3-годишния ми син - Томчо. Направен от висококачествена пластмаса от най-дрънчащ вид, като всяка себеуважаваща се китайска душевадка и Томчо има само един режим на звука - кречетало. Завладява цялото ти мозъчно пространство и дълго след това кънти в съзнанието ти.

Освен това Томчо има чудни, неподражаеми функции. В смисъл - сещате ли се за друга говореща играчка, която, пипнеш ли я за опашката, да възкликне възмутено "Пипаш ми опашкатаа, ще пръцнаа!", след което да обяви с една дебилна монотонност "Уфф, мирише лошо."

А като му пипнеш коремчето, Томчо извива с разлигавен глас, надигащ в душата ти неподозирана агресия: "Оооу, пипаш ми коремчетоо!"

Но не си мислете, че Томчо е просто един киселяк от нашите ширини, създаден с китайска закваска. Той има и образователни функции. Натискаш едното ухо и оттам зазвучава вече не Томчо, а лелята от Централна ЖП гара, дето обявява разписанието.

Някои биха разпознали и другарката от детската градина, ама не оная, дето прилича на баба ви и ви гушка след сън, а другата, дето раздава шамарите и ви сипва реването във врата.

Та, въпросната лелка образователно и с нетърпящ възражение глас ви информира "Как да се държим в клас!" Указанията са безценни: "Не говори!", "Слушай внимателно!", "Не си играй в час!" Заканите в графа "Хигиенни навици" и "Добри обноски" са също толкова позитивни и веселяшки, но айде, да не разводнявам.

Впечатляващ е и наборът от български песнички, които при това са много умело записани - тъкмо се разпееш с пълно гърло заедно с Томчо, надявайки се съкровището да не понечи да пипне отново опашката, и песничката прекъсва на първия куплет, ама не накрая, а по средата на предпоследната дума, давайки ти възможност да зазвучиш акапелно още няколко секунди.

Естествено, къде без функцията "повтарям като папагал"! Много е сладко, когато се изтряска на плочките и повтори с метален отзвук собствения си трясък.

Най-радостното в Томчо обаче, е фактът, че синът ми го обожава, поради което сега се налага да издирвам втори Томчо, защото първият логично издъхна след тежка служба, но това е нелека задача - изчерпан е навсякъде. Всички обичат Томчо!

Благодаря ви за възможността да се ожаля, прилагам доказателствен материал.

 

cross