fbpx

Добре дошли в света на подрастващото дете между 1 и 3 години, познато в англоезичните филми като тодлър! Наскоро писахме за това чудо и се опитахме да разберем Що е то тодлър и какво се случва в главата му.

Става въпрос за този магически период, в който малката ви радост вече се е превърнала в малък човек и ви представя редица сладко-горчиви предизвикателства, като постоянното тичане наред-назад (сбогом, токчета, здравейте маратонки!) и собствено мнение (ако по професия сте продавач, представете си го като постоянно пазарене).

И да, всички родители искат хлапето да расте и да постига собствени успехи, обаче защо, по дяволите, всичко трябва да е толкова трудно?!

Ако някой не го е разбрал, да имаш подрастващо хлапе не е за слабохарактерни! Когато усетите, че предавате фронта, спомнете си тези златни правила как да се оправим с малкото дете:

Винаги носете храна със себе си. Приберете малката дамска чантичка, няма да ви трябва още известно време. Наистина помага да носите цял арсенал от лакомства, защото са идеални за разсейване, страхотни са за случаите, в които лееееко сте закъснели с обяда (с около 3 часа) и за да му затворите устата, когато започне да сочи непознат човек и да крещи, че прилича на китаец.

Мокри кърпички! С възрастта децата стават все по-лепкави и мърляви, без значение дали наистина са имали достъп до нещо лепкаво и мръсно. Ако забравите мокрите кърпички, само след минути навън ще се окажете под ръка с нещо, което прилича на прибран бездомник, който държи да опипа всичко, в това число и вас, с лепкавите си мръсни ръчички.

Не очаквайте кой знае каква рационална мисъл. Подгответе се психически за мирова скръб и гóрко оплакване на банана, който сте разрязали надве. Възможен е и лек траур, ако сложите за пране любимото му одеало без да го предупредите. Ако очаквате малкото дете да каже: "Да, мамо, разбирам, че няма как да съединиш пак банана, който разряза надве, защото е невъзможно!", значи отсега започваме да се смеем тъжно заедно с вас...

Винаги, все някъде, някой непознат ще ви изгледа лошо. Каквото и да правите, колкото и да се стараете, все някога, в някой магазин, непозната госпожа ще ви изгледа критично, защото няма да сте забелязала как в последната минута на детето му е потекло сопол, или си е облизало ръката, или е изпуснало парче хляб на земята и си го е взело обратно, или пък кипа и кашля без да си сложи ръката пред устата. Винаги, все някъде, някой ще ви изгледа критично - свикнете с това. Идеалните майки на перфектните еднорози дебнат отвсякъде. Вие, от друга страна, отглеждате просто дете.

Организирайте си задачите около графика за спане на детето. Правилно сте забелязали - малкото дете трябва да спи и трябва да го прави всеки ден и по всяко време. Под "спи", нямаме предвид да пада омаломощено от умора и тръшкане в 23 часа, и да спи до обяд на другия ден, след което да прекара деня в истерични писъци и мятане на играчки по стената. За една съседка говорим.

Под "спи" искаме да ви напомним, че нервните връзки на мозъка се изграждат и клетките се регенерират единствено по време на дълбок сън - а на вашето малко дете му трябват минимум 12 часа сън на денонощие. Докато спи следобеден сън, вие си свършете каквото можете - например и вие да поспите! (смеем се сами на абсурдността на това предложение).

Не откачайте заради хранителните му навици. Понякога детето ще поглъща огромни количества кисело мляко и грозде например, или каквото сложите на масата пред него. Друг път ще яде основно въздух (и намерена бисквита под дивана). Не се побърквайте излишно - това е напълно нормално. Те растат и се развиват, въпреки странните си хранителни навици, и съвсем скоро нещата ще се извъртят, а като стане тийнейджър, ще си спомняте с умиление времето, когато не е трябвало да работите на 2 места, за да го изхраните.

Ред, ред, ред. От всичко на света редът е това, което най-много обичат децата. Може да сте мислили, че най-много обичат палачинки или да скачат върху телефона ви, но не е. Децата обичат най-много реда. Те обичат да гледат едно и също шоу непрекъснато, да им четете една и съща книга, преди лягане да им казвате един и същи неща - това е, защото децата обичат предсказуемостта, а предсказуемото и спокойно дете е също така щастливо дете. Създайте всекидневен график и го спазвайте. За да го свикнете, ще ви отнеме най-много седмица, но ако не сте постоянна и всеки ден внасяте промени, няма да отглеждате подрастващо дете, а събудена преждевременно мечка.

В момента, в който детето проходи, се сбогувайте с личното пространство. С умиление ще си спомняте как сте ходила до тоалетната сама. В следващите години винаги ще има чифт очи, вперени във вас, докато сте в банята или в тоалетната. За проходилото дете, което може да стигне до бравата на вратата, затворената врата е приключение, предизвикателство. Ако заключите, мънички пръстчета ще се проврат под вратата като във филм на Стивън Кинг и малки крачета ще побутват отвън, докато тънко детско гласче ще пита: "Мамо, вътре ли си? Мамо, искам да вляза! Мамо? МАМООООООООООООООООО" По-добре отворете, защото децата бързо се отегчават и като не се отвори вратата, отиват в кухнята и започват да отварят чекмеджетата с ножовете.

Най-важното правило за отглеждане на подрастващо дете е да помните, че И ТОВА ЩЕ МИНЕ. Казват, че дните са дълги, а годините - кратки. Така е. Малкото дете е голяма, мила досада - то иска да е независимо, макар че е безпомощно.

Едновременно е ирационално и упорито. Може да си поплаквате от умора сега, докато за 358-ми път се навеждате, за да съберете парчета бисквита от пода, а вашата вечеря изстива за пореден път, но така или иначе от изтощение няма да имате време да ядете, НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ - с всеки изминал ден детето ще има нужда от по-малко и по-малко помощ от вас, защото ще става все по-независимо и след известно време ще се изненадате, че можете да водите смислен, разумен разговор с него.

А и помнете - не сте сама, всички ние сме били такива, наоколо всички деца минават през това, и другите майки имат същите болки и - най-вече - И ТОВА ЩЕ МИНЕ.

Думата "тодлър" май вече навлезе и в българския език, но ако още не е достигнала до вас (или ако детето ви е преди и след заветната възраст на тодлъра), уточняваме:

тодлър е подрастващото дете на възраст между 1 и 3 години.

Това е чудната възраст, когато децата развиват огромен потенциал и разгръщат индивидуалните черти на характера и личността си. В този период малчуганите правят първите си големи стъпки към независимостта – учат се да ходят, да се движат сами, да скачат, да се изкачват нагоре или да слизат надолу, учат се да ходят с редуващи се крака (обикновено с 3 :) ), започват да учат важни житейски умения, като обуване на обувки и чорапи, миене на зъби и т.н.

През този период хлапетата развиват и речника си. Te вече запомнят имената на хората и предметите, с които влизат редовно в контакт - майка, татко, чаша, обувки, куче и т.н. Започват да развиват и собствената си идентичност, да осъзнават, че са отделни личности. Тогава се развива и чудесната фаза „мое!“ и "Аз сам/а!!". Тя идва от осъзнаването, че щом те са отделни личности, значи всичко, с което някога са влизали в контакт във всеки един момент от живота си, без значение за колко време, всъщност трябва им принадлежи.

Всъщност това е една наистина забавна възраст, защото всичко, което се случва в живота на майката и на подрастващото хлапе, е ново. Най-важното, което майка им трябва да знае за тази възраст, е че тодлърите са изключително активни. Те се страхуват съвсем малко, защото нямат натрупан опит в живота и като гъби попиват всичко около себе си, изучавайки целия свят.

Решихме, че ще е интересно да научите и някои не толкова известни факти за децата на възраст между 1 и 3 години. Здравейте, тодлъри!

Децата, жадни за внимание, се учат по-лесно на по-късен етап от живота си

Тодлърите, които непрестанно изискват внимание от възрастните, е по-вероятно да станат по-общителни и по-любознателни, когато пораснат. Това се твърди в изследване, публикувано в списание Child Development с автор Marie-Pierre Gosselin. Според нея децата, на чийто повик родителите са откликвали положително, са с по-сговорчива нагласа към общуването си с хора в бъдеще.

Децата не са виновни, че са егоисти

Изследвано е поведението на деца, на които са давани награди и са насърчавани да споделят с приятелите си. Резултатите показват, че макар и по-малките деца да разбират ползите за другото дете от споделянето, не са способни да устоят на изкушението да вземат „егоистично“ решение и да запазят наградата за себе си. За щастие, с израстването пораства и мозъкът на детето. Картографията на мозъчната дейност показва регион, който израства заедно с увеличаващата се способност на детето да взима по-малко егоистични решения, се казва още в изследването.

Хъркащите деца могат да станат хиперактивни в по-късен етап

Децата, които хъркат или страдат от сънна апнея, е по-вероятно да станат хиперактивни след седмата си годишнина. Изследователката д-р Карен Бонюк твърди, че „проблемите със съня на подрастващото дете може да имат негативни последствия върху развитието на мозъка.“

Те чуват собствените си думи различно

Според Юън МакДоналд от Техническия университет в Дания, възрастните следят гласа си, за да може той да отразява целта на казаното. Но „2-годишните не контролират обратната връзка от гласа си, както правят възрастните. Това предполага, че използват друга стратегия за контрол на речта“, се казва още в изследването.

Пропуснатият сън може да доведе до смущения в настроенията

Изследователи смятат, че липсата на дневна почивка и сън при подрастващите водят до проблеми. „Раздразнителност, по-ниски нива на задоволство и заинтересованост, и понижена способност за решаване на проблеми“. Децата от фокус групата, лишена от дневен сън, са били неспособни да изпитат интерес към нови преживявания. Овен това те не се адаптират към променяща се некомфортна ситуация. (но подобни неща важат и за недоспалите възрастни)

Поддават се на обществения натиск на мнозинството

Двегодишните деца са по-склонни да преповторят и копират действие, което са видели да повтарят при други деца, и по-малко вероятно да копират такова, извършено от само едно друго дете. Изследването е публикувано в списание Current Biology.

Те помнят по-добре, отколкото си мислите

В своя публикация авторът на научна и историческа литература Никълъс Дей изобразява чрез времева лента какво са научили учените за десетилетия за запаметяването при децата.

През 80-те години на миналия век се е смятало, че децата живеят само в настоящето, без спомени от миналото. Преди двадесет години обаче едно изследване е доказало, че 3-годишен тодлър може да възпроизве спомени от посещение в Disney World. А въпросното посещание се е случило 18 месеца по-рано.

Скорошен анализ показва още, че децата имат способност да връщат спомени за събития, случили се преди 6 години! Експериментът е проведен с участието на 46 деца на възраст между 27 и 51 месеца, които са интервюирани на два пъти относно събитие, в което са участвали. Първият път е бил 24 часа, след като се е случило, вторият - 6 години по-късно. По време на интервюто, осъществено 6 години след събитието, 9 деца са си спомнили събитието. Сред тях е имало 2 деца, които по време на събитието са били на възраст под 3 години!

До ден-днешен това е възможно най-убедителното доказателство, че дори толкова ранни преживявания могат да бъдат вербално пресъздадени след години.

1. На две то едва говори. На три то никога не млъква, по дяволите.

2. На две то реве. На три така се тръшка и такива истерии прави, че си убедена, че е обладано от зъл демон.

3. На две с радост яде всичко, което му сервираш. На три то яде само три храни (които обикновено се състоят от нишесте и кашкавал).

4. На две банята е десетминутно събитие, който приключва с чисто дете. На три къпането отнема повече от час и води до наводнена баня, подгизнала майка и 16 използвани кърпи.

5. На две то носи пелени, които се сменят, когато вие решите. На три то е научено да ходи на гърне и целия свят научава как се чувства пикочният му мехур и червата.

6. На две то се заплесва по кутия със зърнена закуска с играчка в магазина. На три то иска да диктува целия списък с храни за купуване.

7. На две ви оставя да го обличате така, че изглежда невинно и очарователно. На три то настоява да избере дрехите си и заприличва на умалена версия на пациент на психиатрична институция.

8. На две то не обича да се цапа. На три - за това живее.

9. На две можете да правите много неща вместо тях, за да спестите безкрайно време. На три то настоява да прави всичко самичко, което отнема цялото време на света.

10. На две манипулациите са последното нещо, за което се сеща. На три смята, че ви притежава и вече е овладяло изкуството да манипулира околните.

*С изменения и съкращения от .

cross