fbpx

Имали ли сте толкова силно главоболие, че дори и най-малкият шум да ви прилича на стадо коне, които пробиват дупки в хола с бормашини? Или може би дори не е нужно да имате главоболие, а си се чувствате така почти постоянно, при всякакъв вид шум?

Може би някога, преди много, много години, преди много часове тичане на малки крачета по паркета вкъщи, преди много баскетболни мачове с огромна топка в стаята, преди много крясъци, бебешки рев, стрес и всякакви други положителни случки от живота, та някъде там назад във времето МОЖЕ БИ сме били по-издръжливи на шума.

Или просто тогава не е имало толкова шум. Като се замислиш, какъв пък толкова шум да е имало преди 30 години? Някоя по-раздрънкана пералня у съседите и най-много някой на осмия етаж да свири на пиано. Това е. И пак се намираше някой да чука с чук по тръбите на парното.

А сега? Сега е пълен кошмар. Усещали ли сте как се изнервяте, когато чуете как някой се изрязва с мотора си по улицата? Или като чуете стара, раздрънкана кола, която пърпори ужасяващо и ТАКА ВИ ДРАЗНИ, ЧЕ ВИ ИДВА ДА ИЗВАДИТЕ ШОФЬОРА ОТ КОЛАТА И ДА ГО РАЗТРЕСЕТЕ, ДОКАТО МУ ПАДНЕ ГЛАВАТА??

Прощавайте, просто нас толкова много ни дразни шумът, че малко се изнервяме само като си го представим. Неслучайно дори има правила за допустимите децибели в градска среда – не че някой ги спазва, де (гледаме изпод вежди тези от вас, които обичат да се набират на клаксона и да стоят на него по половин минута). Но докато шумът във външната среда е извън нашия контрол и трябва малко или много да свикнем с него (или да отидем да живеем с орлите по чукарите), този вкъщи е друго нещо. 

Някои хора казват, че пълната къща е шумна и това им действа успокояващо – склонни сме да се съгласим донякъде, но има моменти, в които човек наистина иска да остане сам с мислите си. Или с липсата на такива!

Не иска да слуша музика, тракане на чинии, бучене на пералня, мамоискамсокотябълка!!!, чаткане на кучешки лапи по паркет и всякакви други шумови дразнители. Особено в последната година, когато много повече стоим вкъщи и работим, и се налага да свикваме с всякакви странни условия – като това детето да тича пред камерата, докато сте в среща или пък да играе хоро в хола в час по музика, докато вие сте в конферентен разговор. 

Млъкни, тихо, стига си тракал, моля те, не викай, НЕ БЛЪСКАЙ С МЕЧ ПО ТЕЛЕВИЗОРА!!! и прочие фрази са вече всекидневие за много от нас. Хубаво би било поне ЕДНО нещо около нас да е тихо в тази канонада от звуци и какво ще кажете това нещо да е... клавиатурата ви? Или мишката? Или и двете?

Нали знаете как по време на онлайн разговор, който се проточва прекалено дълго, ви се приисква да поровите в интернет и да правите и други неща? Тогава чаткането по клавиатурата винаги ви издава, че не сте напълно отдадени на разговора и понякога става малко неудобно.

Ако щете вярвайте, но чудото, наречено технологичен прогрес, ни е донесло решение и на този проблем – как да чатим безшумно, докато в същото време водим свръхскучна онлайн среща, която, изглежда, ще продължи докато се пенсионираме.

Решението идва под формата на безшумна клавиатура и мишка Logitech MK295, които ще ви позволят да се радвате на наистина тиха среда вкъщи или в офиса. Или там, където ви е работната среда. 

Какво представляват клавиатурата и мишката?

Ами, клавиатура и мишка. Щеше да е странно, ако са портокал и нощно шкафче под прикритие. Това, което ги прави толкова привлекателни, е, че са лишени от възможността да вдигат шум (премахнати са до 90% от звуците при писане и кликане в сравнение със стандартните мишки и клавиатури) и освен това са изключително удобни.

Пълноразмерната клавиатура е с устойчив на разливане дизайн – тоест, може спокойно да си лочите коктейли и да правите таблици в Ексел, докато не почнете да виждате двойно някой ред в таблицата. Тогава е добре да спрете.

Клавиатурата има издръжливи клавиши – за по-експресивните от нас, които обичат да натъртват на някой символ или да пишат агресивни имейли с много главни букви и удивителни. ЕТО ТАКА!!!!!!!!

Пак клавиатурата има и стабилни крака за повдигане с настройваща се височина за допълнителен комфорт – за да не ви болят китките и пръстите например. 

И двете устройства са безжични (можете да се отдалечите до 10 метра благодарение на малкия USB приемник), а батерията на клавиатурата има 36-месечен живот, което означава, че си ги купувате и докато детето влезе в езикова гимназия, няма какво да ги мислите. Освен 18-месечен живот на батерията, мишката има и бутон за включване/изключване и винаги е готова за работа, когато и вие сте. Ако можеше и хората около нас да имат такъв бутон... Отплеснахме се в мечти.

Да кажем две думи и за мишката – тя е компактна, с контурна форма, с плавно и прецизно натискащи се бутони и придвижване, така че да внесе малко стил и елегантност в този груб живот. 

За да е всичко лесно и приятно, клавиатурата и мишката се продават в комплект, а комплектът идва в два цвята – черно и бяло. Ако сте много нерешителни, вземете си от двата цвята и си ги сменяйте. 

А след това – сядате си на терасата или на двора на вилата, сипвате си едно коктейлче, две или шест, и така, далече от всякакви клаксони, флексове и крясъци, започвате да си щракате, скролвате цели 36 месеца. В пълна ТИШИНА. 

Българското Черноморие VS "гръцкото Черноморие". Последното не съществува, нали знаете, просто напоследък заседна като устойчива конструкция, която за пореден път иде да покаже, че не знаем къде се намираме. Та, да, България или Гърция за море?
Наша читателка ни изпрати кратък разказ за първите си 24 часа в любимото гръцко селце, където почиват от години. И се оказва, че май навсякъде може да ти е гадно, стига да има кой да се постарае за това.


Обичам тишината и спокойствието, добрата храна и чистата морска вода. Затова и от 2014 г. насам заедно със семейството ми се спираме на морска почивка в съседна Гърция, защото именно там, в едно малко селце на 300 км от София сме откривали всичко това. Досега. 

Правя едно кратко уточнение – притежаваме апартамент в голям град на българското Черноморие. Но от много години сме ужасно разочаровани, защото не можем да открием нито едно от гореизброените неща. Във водата плуват фекалии, водорасли и щипалки, цената на шезлонг и чадър за седмица се равняват на минималната заплата в България, а хранителното натравяне – гарантирано. Иначе сме обиколили цялото Черноморие – от Крапец до Резово и, уви, случаи като Алепу и бетонирането на всяка тревичка не са от вчера.

С трепет и вълнение чакахме да падне карантината (както Елисавета написа – „Искам НА Гърция“), за да отидем и да се отдадем на нашата морска тишина и покой. Забелязахме веднага, че в любимото ни селце има около 3 пъти по-малко хора в сравнение с предходните години и че много ни напомня за първите пъти, в които сме идвали. Бяхме убедени, че това е гаранция за тишина и покой. 

Пристигайки, без много-много да му мислим, взехме чантата, разположихме се на плажа, отпихме глътка фрапе и отидохме да се любуваме на рибките и морските звезди във водата. 

Но съдбата си знае своето и ни беше подготвила всичко друго, но не и тишина за следващите 24 часа.

А ето как протекоха те:

10:15 – Лежим кротко на плажа и слушаме шума на морските вълни. До нас се настанява солидна сръбска фамилия и вади USB колонка. От нея гръмва сръбска чалга. Леко разочаровани, скоро събираме хавлиите и се прибираме в стаята.

12:20 – След прохладен душ се отдаваме на почивка. С яростен трясък до главите ни гръмва къртач. Очакваме стената да падне. Собствениците на съседната сграда са решили да преустройват ресторанта в хотелски стаи. Оглушителният шум и яростно къртене продължават до 14:40, когато аз не издържам и моля управителя на хотела ни да направи нещо. Къртенето спира (но само до следващия ден).

17:45 – Обичаме да вечеряме по-рано. Настаняваме се в прекрасна таверна на брега на морето и скоро вкусваме свежа храна в големи порции. Уви, има-няма 25 минути по-късно столът на моя съпруг (който е нормален мъж около 85 кг) се разпада. Да, буквално се разпада, той се срива на земята и един пирон пробожда бедрото му зловещо. Оказваме първа помощ с подръчни средства. Едва след това забелязваме купчината вече счупени столове и констатираме, че това явно не се случва за първи път. 

22:00 – 02:30 – в селото, в което има около 1000 души живеещи целогодишно, а към настоящия момент – и толкова летуващи, гръмва музика от плажен бар. За петимата души там. Безмислената и некореспондираща с обстановката хаус музика звучи бясно до към 02:30, предизвикваща вибрации в стъклата и стените на стаята ни.

07:10 – пристига мини-комбайн, който започва с оглушителен шум да коси тревата пред хотела ни.

В този момент аз официално капитулирам и не ми остава друго освен да отбележа, че Гърция все повече започва да прилича на България. И че не знам къде ще летувам другото лято. Опитвам се да гледам на последните си дни от отпуската с оптимизъм и откъм веселата им страна (все още сме в Гърция).

Все пак пожелавам на всички читатели здраво, щастливо и безаварийно лято.

Всички знаем, че тишината е най-скъпоценна за майките, но когато децата са малки, тя е и доста смущаваща. Имате малко дете вкъщи и не сте го чували да крещи в последните 10 минути? Веднага отивайте да проверите какво прави!

Сайтът Boredpanda.com е събрал улики от местопрестъплението, известно като "когато оставих детето за няколко минути самичко". Колкото и често да виждаме такива снимки в интернет, всеки път се изненадваме каква могат да я свършат малките ръчички само за миг самота.

Ако и вие имате такъв архив от "знам какво направи оня път, когато беше тихо за минута", споделяйте смело с нас и другите препатили майки!

Когато кучето пада жертва на бъдещия художник

Тече, всичко тече...и морето в банята е до колене...

"Мамо, има ако!"

Когато по-големият брат е бавачка на по-малкото дете

Явно Мери Попинс е заета за чаеното парти и се налага да поканим заместник

Комбинацията деца и домашни любимци води и до объркване кой къде ще спи

Когато в банята стане много тихо за няколко минути...

Може би така е измислен Photoshop?

Ако не знаете какво има в онези удобни неща за сядане и лягане, наречени пуфове - ето това има!

Детската обич се проявява под всякаква форма, със или без застраховка Каско

Всяка майка, която е ползвала Судокрем, има подобна снимка, но това, уви, НЕ Е СУДО!!

Понякога за изчезналия чорап не е виновна пералнята!

Детето е втората най-разрушителна сила в природата (след водата)

Когато "Котаракът в чизми" е любимото детско...

Когато гледате твърде много готварски предавания...

Когато оставите буркан сладко без надзор...

Децата са бъдещето на света...

 

 

cross