fbpx

Убедена съм, че няма нито една клета особа сред нас, която да не е чувала извечния израз „Малки деца-малки проблеми“, тържествено произнесен от поне десетина различни жени, врели и кипели в „професията“ майчинство. Изречението обикновено се поднася прясно охладено и гарнирано с известна доза пророкуване в гласа, в момент, в който вие, недоспала, с гурели в очите, чорлава и измъчена, се жалвате колко ви е тежко с малко дете.

Вестоносците на тази проверена истина са обикновено дами, чиито деца отдавна са завършили, оженили са се и на свой ред имат „малки проблеми“ - тa, съвсем естествено е да си кажете, че знаят и разбират повече от вас!

И така, с дългото повтаряне, тази фраза се попива в съзнанието ви неумолимо. Докато обикаляте, олюлявайки се, в два часа през нощта, опитвайки да успокоите бебето, което плаче от толкова отдавна, че докато спре, Рич Форестър и Брук ще са се развели и оженили по 3 пъти, се чудите "Ако това е малкият проблем, какъв ли ще е големият?"

Започвате да фантазирате.

... Годините са се изтърколили. Дъщеря ви вече не е това крехко, малко, безпроблемно парче месо. Тя е на 16 и има само двойки...

Тц, не става. В момента сте готова на цял бележник двойки само това тук да ви остави да поспите.

Добре!

....Тя е на 16. Псува, пие и има двойки...

Е, какво? Не е толкова страшно. Като си пийне повече, ще си легне да спи, а и вие покрай нея. Трябва да опитате с нещо МНОГО ПО-СТРАШНО.

... Дъщеря ви е на 16. Не сте я виждали от 2 години, защото живее във вертеп нейде в Южен Виетнам. Няма предни зъби и има татуирана свастика на лявата буза. Преживява, като участва в търговия с наркотици, пуши цигари без филтър и кара джонка с една ръка, защото на другата има непоносим обрив, поради липсата на антихистаминови препарати във Виетнам...

Ето ви нещо, което хич не е малък проблем!!!

А дори не ми се мислеше какво ще стане, когато дъщеря ми е на 46, а аз вече съм крехка, беззащитна баба.

Такива неща си представях аз години наред, а през това време малките ми проблеми станаха от един - два, а после от два - три.

И ето ме тук, за да ви окуража! От почти тринайсет години съм майка на три проблема с различна големина и, стресирана от толкова повтаряне за големите и малки проблеми, непрекъснато очаквам да дойдат големите проблеми. Засега, обаче, дъщеря ми, която всеки момент ще стане на 13, съставлява доста по-малък проблем от сина ми, който е на година и осем месеца.

За да не съм голословна, ще дам няколко съвсем конкретни примера.

1. Когато е на 13, едно дете става, облича се, измива се, яде самó! Това е незаменим лукс, който само майките на големи деца познават. Самият факт, че сутрин влизам в стаята на дъщеря ми и ѝ казвам „Ставай, време е за училище“, а после само ѝ давам пари за закуска и затварям вратата след нея, е облекчение, което никога, никога няма да спра да ценя до последния си ден.

2. Когато е на 13, едно дете знае как се ползва тоалетната и всъщност никой не разбира как е ползвало тоалетна. Едно просто "отивам до тоалетната", което минава през ушите ви без дори да го отбележите. Освен това, едно дете на 13 се къпе самó. И се суши самó. И докато се суши, не пищи с всичка сила, не рита във въздуха и не реве като коза. То се суши и после, когато косата му е вече суха, просто спира да се суши. Представяте ли си го това?

3. Едно дете на 13 не бърка в контактите. Нито с пръст, нито с вилица, нито с тел. Също така няма интерес да се хвърля през прозореца. 13-годишното дете разбира, че майка му има страхова невроза от високи места и, когато бавно и плавно се приближава до парапета на някой балкон, за да надникне навън, окуражително подвиква на стресираната си майка „Не се притеснявай, няма да падна, няма да се надвесвам, само малко поглеждам“ и поглежда само малко. Защото е едно разкошно ГОЛЯМО дете.

4. Детето на 13 се храни самó и сравнително прилично. То не цели стената с кюфте. Нито майка си, нито сестра си и брат си. Не маже грах по масата, не си бърка в очите с пръст, потопен в сол. Може рязането на свинска пържола да го затруднява и храненето с изправен гръб и затворена уста да са под всякаква критика, но то яде самó и дори си вдига чинията, щом се нахрани.

5. Детето на 13 помага. То пази брат си, извежда сестра си, понякога изхвърля боклука и си оправя самичко стаята.

6. Детето на 13 може да ти обясни какво му е – защо е тъжно, защо плаче или просто да ти каже, че е болно. Напук на всички теории за тийнейджърите аз мога да ида, да прегърна детето си и то ми казва какво му е. Друго е, когато синът ми ревне в центъра на хола напълно безпричинно с такава катастрофална физиономия на безгранично отчаяние, че започвам да тичам паникьосано около него и да блея „Какво ти е ? Какво ти е?“, ръчкайки го с пръст и проверявайки дали всичко му е наред (сякаш като го ръчна с пръст, нещо ще се разбере). В такива моменти, изпотена, стресирана и запъхтяна, си казвам „Колко е хубаво, че дъщеря ми може да каже „боли ме зъб, дай ми хапче" - благодаря ти, Господи!

7. Детето на 13 почти не расте в сравнение с детето на година и половина. То носи едни и същи панталони вече почти две години, носи маратонките и суитшъртите на майка си (както и майката носи понякога якето на детето, но това е тайна) и няма нужда да му се купуват обувки на всеки три месеца, за които се знае, че след три месеца вече за нищо няма да стават.

8. Детето на 13 може да разказва вицове и да слуша вицове. То разбира шеги и пуска иронични лафове, които разтопяват саркастичната майчина душа: „Офф, всички майки са луди!“ или „Ти си доста готина за разлика от майката на Петър, която май ще се окаже задръстена“. Детето на 13 слуша музика с теб, пее с теб, четете си смешни пасажи една на друга, гледате филми заедно (за големи) и от време на време се пробва да яде люто.

9. Детето на 13 ходи на лагери. На морски лагери, на планински, на спортни. Ходи и на гости на свои приятелчета. Ходи на баскетбол, на уроци по български, ходи да си купи нещо от книжарницата, а ти през това време можеш да седнеш и да блееш в блажена самота. Докато бебето не ходи никъде другаде освен на педиатър, в градинката, в хола да счупи дистанционното и само от време на време при баба си (нека бъда съвсем откровена, то ходи вече и на ясла, но ми е прясно, затова ще се оплаквам още месец-два!)

10. Детето на 13 спи. Алеле, майко, как спи! Спи като пън, като пор, като красавица, като мечка през зимата, като кокиче и минзухар и най-вече – като тийнейджър! Не се събужда рязко в два часа през нощта, както прави бебето, и не започва гръмогласно да реве. Детето спи. Спиш и ти. Колкото Бог даде.

11. Изобщо, 13-годишното дете е едно разкошно дете. То знае повече от вас. Обяснява ви кой е братовчедът на Иван Срацимир, може да сметне наум колко жирафа трябват, ако една тръба от половин цол се излива в басейн на Слънчев бряг, и най-вече - вашето 13-годишно дете ви познава. Знае кога сте уморена, тъжна или болна. Изнизва се на пръсти, когато ви види пребледняла от изтощение, носи ви чай (ако се сети, разбира се, то все пак не е ангел) и дори си прави самó яденето и минава с прахосмукачка, когато вие сте чао.

И дори когато някое момче го тормози в училище, моето 13-годишно момиче го поставя бързо-бързо на място под одобрителните възклицания на майка си.

Освен това, да ви призная, аз все още съм дете на майка си. Вярно, едно доста голямо дете на 39, но все пак дете. Понякога седим в кафето под блока, гледаме кисело преминаващите хора и си говорим глупости. Доста си приличаме. Тя никога не е била проблемна майка, май и аз не съм проблемна дъщеря.

Така че, не вярвайте на бабини деветини. Да имаш голямо дете е прекрасно. Големи деца - голям кеф!


Сериал с много жестокост, жертви и сълзи. Би трябвало да бъде забранен за всякаква възраст, но никой не ни пита. 

Главни действащи лица:

Домът Ланистър (девиз: Ланистър винаги повръщат това, което са изяли)

Майка
Баща
Тийнейджър
Шестгодишно
Бебе
Баба 1
Баба 2
Домът на Вируса от Север
Домът на Вируса отвъд предела зад морската шир
Случайни граждани
сервитьор

1. Първи епизод – Невидима заплаха

Виждаме весело, жизнерадостно семейство, което не подозира какво го грози. Всъщност, семейството САМО ИЗГЛЕЖДА весело и жизнерадостно. След първите минути зрителите бързо разбират, че майката е невротична, истерична и склонна към крясъци. Бащата е негативно настроен към живота и в поведението му се наблюдава доза цинизъм, комбиниран с депресия, а децата са като всички деца в реалността – непоносими. И все пак, това семейство живее, смее се (малко нервно), работи, децата капризничат и всичко е наред.

Една нощ, докато боровете шумят заплашително, а майката е на работа на другия край на България, бебето... започва да повръща, повалено от коварния вирус от Дома на Севера, изпратен вероятно посредством таен пратеник - друго дете на детска площадка. Бебето на дома Ланистър пада жертва на подли кроежи, вдига температура и предизвиква небивала паника.

Страховитото нападение се осъществява без съмнение в петък, часът е вечерен – всеки опитен родител знае, че тогава се случват всички тези неща.

И така, бебето започва да повръща и майката разбира за това дистанционно. Започват телефонни обаждания на педиатри, бащата трепери в стрес, бебето повръща веднъж, два пъти, 3...4...5... паниката нараства, майката изгаря в чувство за вина, но нищо не може да направи.

2. Втори епизод - Началото на разпада

Следват дни на повръщане, температура и наложена диета с кралски бисквити и солети. След дълго отсъствие, майката най-сетне се връща у дома, възседнала кон. Тя дори успява да сготви и да прегърне децата си, които я поглеждат със съмнение, защото не са я виждали от толкова отдавна, че е възможно да не е тя, а някоя натрапница, която няма дом и се възползва от възможността за покрив над главата.

Щом се завръща, се установява, че бебето е отслабнало като клечка, има дълбоки кръгове под очите и жалейно плаче за домати и мляко, но е на диета въпреки владелческия си статут.

Епизодът завършва със сцена на особена жестокост (забранена за хора до 73 годишна възраст) – всички ядат домашни виенски шницели и салата, само бебето се навърта със солета в ръка около масата на клечавите си, тънки крачка и тъжно приплаква за шницел. Всички гузно ядат и гледат настрани.

3. Епизод – Кошмарът

Шницелите са изядени. Шестгодишното лекомислено е погълнало един шницел, хляб, много домати, диня и два шоколадови бонбона. В 23 часа вечерта се оплаква от остри болки в стомаха. Майката дава уверено хапче и всички си лягат . В 23.15 часа се чува пронизителен писък в тъмнината и домът Ланистър скача на краката си, за да установи, че подът на стаята е залят от ветрилообразен потоп от парчета шницел, диня, домати, бонбони и други неща.

Шестгодишното държи в ръцете си леген, трепери, плаче и повръща. И пищи, разбира се, защото повръща за първи път в живота си. Убедено е, че ще умре и писъците му се носят из цялата къща. Бебето чува зова на сестра си и на свой ред започва самоотвержено да пищи, просто така. За подкрепа. Бащата се провиква от хола: "КОЙ ПИЩИ!!!" и майката отговаря: "ВСИЧКИ!!!!"

Тийнейджърката седи на леглото, гледа как сестра ѝ повръща, слуша писъците, гледа майка си как маже с парче хартия, а бащата тича по джапанки, и реве от смях. Тихо, разбира се, за да не вбеси някой истински. (По-късно майката ще се сети за този смях и ще си запише да я изпрати далеч на север, като съпруга на свиреп и безмилостен лорд, който не пуска парното в замъка и държи всички чиниии да се мият на ръка със студена вода).

4. Прелом

След много перипетии и часове претрепване, всичко е избърсано, чаршафите - сменени, пижамите – и те. Къщата утихва, Шестгодишното се е наповръщало и спи. Бебето спи, бащата спи и тинейджърката спи.

Само майката не спи. Тя повръща.

Като всяка майка и силна владетелка, тя изчаква всички да се успокоят и установява, че ѝ е лошо. Половин час по-късно повръща.

Повръща чисто, спретнато, без излишни шумове. Тихо, елегантно и сърцераздирателно, надвесена над тоалетната чиния, тя пропилява поредния шницел.

Следва нощ на стомашни болки и състояния, близки до фаталния край. Разбира се, в тишина. Сутринта става, оправя децата, закарва всички по дестинациите им, гледа болните вкъщи и погледът ѝ е мъртвешки. Няма възможност да пие замислено вино от голяма кристална чаша, защото повръща.

5. Червеният рожден ден

Идва рожденият ден на бащата. Всички са леко неразположени, но в относително здраве. Олюляващи се, те се запътват към квартален ресторант, където децата да тичат на воля, а родителите да се почерпят за празника. Виждайки толкова голяма градина, бебето решава да не тича, а да получи диария и да повръща на воля.

И започва да повръща.

Повръща върху блузата на майка си, върху собствената си блуза и върху сестра си – Шестгодишното, което се провиква: „Аууууу, гадост, ще повърна!!!“. После се сеща, че и то вече е повръщало, потупва бебето по главата с ръка, омазана с повръщано, и успокоително му казва: „Няма страшно, и аз повръщах“.

Следва сърцераздирателна сцена. Бащата моли за милост, иска да има рожден ден.

Майката се прибира вкъщи с бебето , а той остава в ресторанта да яде изморено салата с другите две деца. Настроението е смразяващо. Северът властва над душите на Дома Ланистър.

6. Естествена разръзка

Скоро всички са по леглата – в пет сутринта тийнейджърката чука на вратата на родителите си с бледно лице и обявява, че повръща. Всички са леко отегчени. Майката вече се е възстановила и насочва тинейджърката, махвайки безчувствено с ръка - „Иди и повръщай в банята. Внимавай да не изцапаш“. Бебето се събужда. Следват часове на дискомфорт.

7. Печал

Домът на семейството е лазарет, над който тегне прокобата на заговор. Нов Вирус се е настанил в Дома Ланистър – две от децата вече имат диария, а едното повръща. Чак в този епизод зрителите разбират, че в един от предходните епизоди бащата също се е разболял тежко, завил си е главата с едно одеяло, изстрадалото тяло - с още две, заспал е и за една нощ е успял напълно да се излекува, давайки си сметка, че няма кой да се погрижи за него.

8. Разруха и още повече печал

Майката получава диария. Никой не го интересува. Отношенията в Дома са видимо охладнели поради крайното физическо изтощение на членовете на кралското семейство. Бащата с раздразнение казва на възлюблената си, която във всеки друг момент би прегърнал със страст, да престанеда се оплаква и продължава да гледа новините. Тя плаче. Но отслабва с един килограм. Ден по- късно се разбира, че бебето е заразило бабите. Никой не чувства състрадание, всички са по-скоро раздразнени. Целите на Севера са постигнати.

9. Последен епизод за сезона

Над дома тегне хлад и глад. Клечавото бебе се е възстановило и поглъща астрономически количества храна, като се опитва да натъпче в устата си праскова, пиле с ориз и бисквита едновременно. Никой не спазва предписанията на педиатъра за внимателно десетдневно захранване със сухар.

Бащата е съсипан от толкова много диарии и повръщане, майката е отслабнала. Всички са изморени. Единствената утеха на Дома е, че разпратените от тях гарвани, носещи Вируса, са достигнали градовете отвъд морската шир, заразили са всички и Халееси повръща, заедно с драконите си и всичките си подчинени. Това спира атаките ѝ за две години напред и носи радост и благоденствие на изтощеното, но иначе все така злонравно семейство Ланистър.

„Игра на вируси“ 2016 завършва. Героите са силно обезводнени, но поне никой не е умрял, изтърбушен или прояден от вирус-бродник. Какви ужаси вещае следващият (летен) сезон - предстои да узнаем.

cross