fbpx

Колкото и да внимаваме, инциденти с разливане на вряла вода се случват. Особено в сезона на горещите чайове, който започва съвсем скоро.

Попаднахме на един съвет от парамедик от Австралия към родителите на деца, които все още са с пелени: ако детето се залее с гореща вода/чай, незабавно свалете пелената. 

Не се бяхме замисляли точно за това, но се оказва изключително важно да го направим колкото се може по-бързо. 

Ако детето се залее, докато пие, течността минава през гърдите и директно отива към скута му, където се абсорбира от пелената. Това прави изгарянето на слабините изключително тежко. 

Понякога от високата температура на течността пелената може да залепне за кожата на детето. Не се опитвайте да я премахвате. Вместо това поставете детето под студена течеща вода и напълнете пелената със студената течност. 

Няма нужда да премахвате пелената внимателно, ако не е залепнала. Не се притеснявайте - веднага я разкъсайте, в случай че е възможно. 

Какви са съветите на лекарите за първа помощ при изгаряне с горещи течности

Ако детето се залее с гореща течност – вода, чай или друго, не губете време, а бързо направете следните неща, както съветват от Американската педиатрична асоциация в Parents:

  • потопете изгореното в студена вода, но не използвайте лед, защото той може да забави възстановяването; не търкайте изгореното място, защото така ще се образуват още повече мехури
  • Бързо разхладете дрехите, с които е облечено, като ги полеете със студена вода. След това ги отстранете, освен ако не са залепнали за кожата. Ако има залепнали за кожата участъци, изрежете колкото се може повече от дрехата
    • Ако раната не е сълзяща, покрийте мястото със стерилна марличка или чисто парче плат. Ако мястото сълзи, покрийте съвсем леко със стерилна марля и веднага потърсете медицинска помощ. Ако нямате марля, покрийте с чиста кърпа.

Знаете ли какво да правите при изгаряне - от гореща течност, пламъково, електрическо, химическо или слънчево? А знаете ли КАКВО ДА НЕ ПРАВИТЕ? Изгарянето всъщност се случва толкова внезапно и неочаквано и за това много често действията, които предприемаме в състояние на стрес, могат да бъдат фатални. И обратното – травмата е предотвратима, ако изпълняваме точни и ясни правила за оказване на първа помощ. Тя може да намали тежестта и дълбочината на тъканната увреда и така да се предотврати образуването на белези, а при тежките изгаряния – да увеличи значително шансовете за оцеляване на пострадалия.

Статистиката обаче сочи, че 50-80% от пациентите с изгаряне получават неподходяща или изобщо не получават първа помощ, включително пациентите с обширни изгаряния. Тази тенденция се опитва да промени мобилното приложение „Какво да правим при изгаряне?“, което потребителите на Android смартфони могат да изтеглят безплатно от Google Play и да ползват без наличие на интернет връзка. Апликацията дава изчерпателни и илюстрирани насоки за действие при различните видове изгаряния и е създадено в отговор на противоречивата онлайн информация, която води до прилагане на неподходящи и увреждащи лечебни методи, особено при деца.

Създател на приложението е 29-годишният д-р Мартин Мартинов, който трета година специализира пластично-възстановителна и естетична хирургия в Клиника по изгаряне и пластична хирургия в "Пирогов". Проектът е под ръководството на доц. д-р Мая Аргирова, началник на клиниката и национален консултант по изгаряния.

„Проблемът с дезинформацията, касаеща здравето е глобален“, казва д-р Мартинов, с когото днес разговаряме за причините, довели до създаването на приложението. „За това освен "какво да се прави" в случай на изгаряне сме дали отговор и на въпроса "какво да не се прави", както и кога и къде да се потърси специализирана помощ", казва той.

Мартин Мартинов е роден през 1990 г. в София, но до 14-годишна възраст живее в Козлодуй. Връща се в София, когато „в 7 клас си харесах химията и биологията и бях приет в Националната природоматематическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, разказва д-р Мартинов.
През 2009 г. става лауреат на националната олимпиада по химия и опазване на околната среда, а 4 месеца по-късно печели бронзов медал на Международната олимпиада по химия в Кембридж и Оксфорд.
Завършва НПМГ със златен медал и е приет в Медицински Университет - София, където се дипломира като първенец на випуска с успех 6.00 през януари 2016 г. Паралелно с обучението си, 2 години работи като санитар в Интензивна Неврология на МБАЛ “ „Св. Наум“ и 3 години като реанимационна медицинска сестра в Сърдечна реанимация на Национална кардиологична болница.

-- Как решихте да специализирате пластично-възстановителна и естетична хирургия?

Може би в четвърти курс осъзнах, че искам да се занимавам с хирургия. Обичам да експериментирам, обичам да работя с ръцете си, обичам от нищото да създавам нещо. Пластично-възстановителната и естетична хирургия е специалност, в която ако имаш въображение, ако можеш анатомично да обосновеш това, което правиш и технически да го изпълниш, ограничения няма. Могат да се постигнат страхотни резултати от нищо.

-- Защо създадете приложението „Какво да правим при изгаряне?“, какви фактори, свързани с работата ви, стоят зад това начинание?

В спешния приемен кабинет много често виждаме  пациенти, на които не е оказана първа помощ и пациенти, на които е оказана напълно грешна помощ. Това е по-скоро правило, вместо да е изключение. Понякога самото изгаряне може да не е много сериозно и увреждащо, но действията, които са предприети, са довели до значителна тъканна увреда и пациентите остават в болница най-вече заради оказаната им „помощ“.

При поне половината подобни случаи е потърсена информация в Интернет и пациентите са направили това, което са прочели. След съответно търсене от моя страна и четене из голям брой сайтове, форуми и приложения, не открих нещо, което бих могъл да препоръчам, а напротив.

Изгарянето е травма, която е предотвратима, но има всякакви абсурдни рецепти, има всякакви хора, предаващи некомпетентни съвети. Проблемът за качеството на подобен тип информация е глобален. А всеки проблем трябва да намери своето решение. Така постепенно започна да се оформя идеята и концепцията за мобилното приложение „Какво да правим при изгаряне?“.

-- Можете ли да ни дадете данни от практиката си какви са най-често срещаните ситуации, при които хората получават изгаряния?

Хората трябва да внимават с всичко, което би могло да доведе до изгаряне. Статистиката е динамична и различна за отделните възрастови групи.

Тук е мястото да насоча вниманието към един модел на изгаряне, засягащ най-често възрастта между 10 и 20 години. Това са високоволтовите електрически изгаряния тип „волтова дъга“, случващи се най-често при опит за селфи върху вагон, далекопровод и т.н. Тези изгаряния са изключително тежки, с висока смъртност и висок процент на инвалидизация. В същото време могат много просто да бъдат предотвратени.

-- А какви са най-честите причини за изгаряния при най-малките пациенти и за какво трябва да внимават родителите?

При децата на първо място се нареждат изгарянията с гореща течност, следвани от контактните изгаряния. Свързани са с „любопитството“ и опознаването на околната среда при малките деца. Чести са във възрастовата група 1-3 години и родителите трябва да бъдат с повишено внимание към тези рискове. И тук е много важна превенцията и съответно обезопасяването на дома. Не бива да се оставят включени електроуреди, ютии, преси за коса дори и  „за малко“ без надзор и на достъпни за децата места.

Предстои работа по приложението за iOs, както и уеб сайт. Целта е да се обхванат най-големите източници на дигитална информация и съответно повече хора, за да се противодейства на псевдонаучната и животозастрашаваща информация.

-- Сега да обобщим и фаталните грешки, които хората правят при различните видове изгаряния?

Изгарянето много често се подценява и медицинска помощ се търси късно. Правят се погрешни опити за самолечение, използват се всевъзможни субстанции и методи.

Ще дам и няколко примера. Върху изгарянето не бива да се поставя лед, защото води до тъканна деструкция поради ниска температура. Ледът и замразените продукти много често се използват с цел обезболяване и болката в един момент изчезва напълно, поради продължаващата тъканна деструкция в дълбочина и унищожаването не сетивността в зоната.

В случай на химическо изгаряне, агентът не бива да се неутрализира химически поради отделянето на топлина при процеса и съответно допълнителна увреда. Не трябва да се използват мас, яйца, кисело мляко. Те не лекуват изгаряне, но могат да влошат състоянието чрез инфекция.

Огромен риск от инфекция има и при употребата на разнообразни мехлеми и мазила, които често пациентите издирват и закупуват. Тези субстанции са с неясно качество, съдържание, липсва информация за съхранение , срок на годност. Не е редно такъв продукт да се поставя в рани, защото последиците могат да бъдат фатални.

Друг абсурд е сол или сода в раната. Ефектът е болка и задълбочаване на раните от изгаряне.

Хранителните продукти като мас, маргарин, олио, яйца, кисело мляко, кисело зеле, хляб и др., както и комбинациите между тях не лекуват изгаряне, но пък се ползват масово.

Друга графа са рецептите за мехлеми. Четох за мехлем с дъвка, с катран, хляб и  яйца и много други, които също гарантирано няма да помогнат.

-- Тъй като сме на прага на летния сезон, можете ли да ни кажете как най-добре да се предпазим от слънчево изгаряне и какво да правим в случай на такова – особено при децата?

Слънчевото изгаряне може лесно да бъде избегнато като се намали количеството на UV радиация, достигаща кожата.

Ограничете експозицията на слънце в обедното лятно време (между 10 ч. и 16 ч.). Носете защитно облекло и шапка с широка периферия. Използвайте слънчеви очила с фотозащита и протекция от ултравиолетовите лъчи.

Използвайте слънцезащитни средства за приложение върху кожата. Върху всеки от тях може да откриете каква защита осигурява или това е така нареченият SPF (sun protection factor). При хора с по-светла кожа, при деца и лица, които изгарят по-лесно, се препоръчва използване на продукти с фактор на защита поне 30 (SPF 30). По-често нанасяне на продукта е необходимо при обилно потене или намокряне на кожата (например при влизане в басейн, плуване в морето и други).

В случай на слънчево изгаряне, избягвайте експозицията на слънце, докато продължава оздравителният процес и вземете мерки за предотвратяване на бъдещи изгаряния. Най-доброто лечение за слънчевите изгаряния е времето. При повечето слънчеви изгаряния кожата се възстановява за 4-6 дни

Приемайте достатъчно течности! Прилагайте хидратиращ крем/мляко 4-6 пъти дневно за период от 1-2 седмици. Препоръчва се прием на медикамент от групата на нестероидните противовъзпалителни средства като Ибупрофен.

При наличие на мехури не нарушавайте целостта им.

В Майко Мила! темата за инвитро процедурите е обсъждана вече неколкократно - имали сме няколко щастливи история, една от които така и озаглавихме Една щастлива ин витро история. Другата е малко по-сложна, но пак завърши добре - Моите недоносени бебета, моите малки герои. Сега е моментът обаче да публикуваме и история, която все още не се е увенчала с хубав завършек. Това е текст, написан от един мъж, който много иска той и съпругата му да имат дете, но животът невинаги ни дава наготово това, което искаме, нали? Пътят на това семейство минава през няколко инвитро процедури, а Кирил Гурбетов сега ще ви разведе по него съвършено откровено - без излишни емоции. Просто истината за инвитро процедурите в България.

*****************

Животът е това, което се случва, докато правим планове за него. Рано или късно човек достига до това прозрение по време на земния си път. Планираме в кое училище и университет ще учим, какво и къде ще работим, кога и за кого ще се оженим и дори кога ще имаме деца.

Истината е, че това да се срещнем, да се влюбим и да станем семейство не беше по план, а по-скоро магическо стечение на много обстоятелства, които само провидението можеше да планира. Оттам насетне животът и плановете бяха в наши ръце. Или поне така си мислехме. В началото.

В България има 33 лечебни заведения, в които се прави инвитро. За 2015 година са направени 10 566 инвитро процедури. Резултатът е 2499 деца.

20% успеваемост.

В България цари мълчание по темата за инвитро.

От една страна хората изпитват може би срам и неудобство да говорят за това. От друга страна клиниките мълчат за своите резултати. Тази статистика е поискана от clinica.bg, но у нас официална публична статистика и прозрачност няма. Уви, това не е случайно. За мен 20% успеваемост е трагедия за процедура, която струва между 5 и 10 хиляди лева. Колкото повече неуспешни опити, толкова повече постоянни клиенти. За сравнение, в съседна Турция при жени до 35 г. успеваемостта е 60-65%. Това също не е случайно.

Нашата игра на надежда и мълчание 

След 6 прекрасни години връзка и романтично предложение, се оженихме като в приказка през лятото на 2013 година. Всъщност ние отдавна бяхме семейство, но пък какво е едно семейство без дете. Това също беше в плановете ни за живота. Мечтаехме да се случи възможно най-скоро след сватбата, тъй като искахме да сме млади родители.

6 месеца по-късно подозирахме, че е възможно да има проблем.

Преди да стане 1 година неуспешни опити се обърнахме към репродуктивна клиника, за да си направим все пак някакви изследвания, в случай че нещо не е наред. Жена ми си прегледа тръбите и всичко останало, проследяваха наличието на овулация, а аз си направих спермограма, според която всичко изглеждаше наред. Може би беше стрес.

Препоръчаха ни инсеминация. Това е процедура, при която семенната течност се „инжектира“ в жената в най-подходящия ден и час, в случай че има проблем тя да достигне до правилното място. Процедурата е около 400 – 500 лв.

Резултат нямаше.

През втората година си направих изследвания в друга лаборатория, за да получа второ мнение. Резултатът беше лош. Факт е, че трябваше да го направя при отвратителни условия, след като минах през две силно казано момичета на гише „Информация“, тъй като космите на ръцете на едната и мустаците на другата бяха по-дълги и гъсти от моите. Дали това пък не обясняваше недобрите резултати…

Инвитро: Началото

Своевременно се записахме за консултация в една от най-известните клиники за репродуктивни проблеми - „Щерев”. Попаднахме при д-р Х, чието име не заслужава да бъде дори споменато в тази статия, тъй като целта ми не е черен PR. Целта ми е да помогна с информация на колкото се може повече хора, които поемат по този път.

Доктор Х беше много груб, рязък и лаконичен. Направихме нова разширена спермограма по Крюгер (над 200 лв., за разлика от обикновената, която е 30-50 лв.), в резултат на която лекарят заключи, че положението е много лошо и сме за инвитро. Тогава ми прозвуча сякаш сме болни от рак. Това е от онези моменти, в които се превръщаш в част от една статистическа извадка, за която никога не си подозирал изобщо, че съществува.

Инвитро: Между осъзнаването и вината

Може би един от най-големите проблеми в самото начало е да осъзнаеш, че има проблем. Всъщност ти нямаш вина. Просто си се родил счупена играчка, независимо дали си с мъжки или женски фактор. В началото обвинявах себе си. Но това единствено водеше до депресия, безсилие и ненужна загуба на ценна енергия, която в този момент трябваше да бъде вложена в оптимизъм, борба и последователност. Уви, лесно е да се напише, но значително по-трудно да се приложи в истинския живот.

В първия ни опит вложихме безкрайна надежда, мълчание и около 5 хиляди лева от джоба си. От една страна може би тогава изпитвахме неудобство от темата, а от друга вярвахме че всеки следващ месец може да се случи чудо. Все още се надявам. Опитвам се да спра, но не мога. Надеждата е жилаво копеле.

Център за аститирана репродукция

От самото начало лекарят ни насочи да кандидатстваме за финансиране от ЦАР (Център за асистирана репродукция). Това е държавната организация, която подпомага двойките с репродуктивни проблеми. Струва ми се, че за 2016 г. бюджетът на фонда беше около 12 милиона лева. Средно се чака между десет месеца и една година. През януари фондът не раздава заповеди.

Народът все казва, че държавата не прави нищо за своите граждани, но инвитро фондът доказва противното поне в това отношение. Всяка година няколко хиляди двойки получават субсидия за инвитро опит. Големият проблем е как клиниките в България усвояват тези сигурни пари, които се вливат с пълна сила в техните гладни организми.

Моят съвет е да не губите време, а да кандидатствате час по-скоро с описаните за целта документи, които доказват, че един от вас има репродуктивен проблем.

Инвитро: Играта продължава

Колкото и тъжно да звучи, за последните няколко години един от най-щастливите ни моменти беше одобрението от ЦАР за финансиране на следващия ни опит. След първи неуспешен опит лекарите обичат да казват, че шансовете са значително по-големи след втория опит. Отново вложихме цялата си надежда, вяра, молитви, сила, безсилие, страхове, мечти и любов в нещо, което вече почти не вярвахме, че съществува.

Нищо.

… освен може би усещането, че някой е откраднал или изтръгнал нещо от теб. Малко ембрионче, което не е успяло да се развие и да се закрепи за стената на матката. Едно, две или три ембриoнчета, които си обичал още преди да се превърнат в нещо повече от недостатъчно качествен репродуктивен материал.

За съжаление, нямахме достатъчно оплодени яйцеклетки, за да замразим за следващ опит. Замразяването е голямо предимство поради две причини – не се налага повторна хормонална терапия и цената е значително по-ниска. Жените обичат да наричат замразените ембриончета „снежинки“. Малки ледени късчета надежда, които могат да се събудят след дълъг сън.

Как забременяват хората изобщо?

През последните няколко години, около нас куцо и сакато забременя, роди и вече проходи. След играта на надежда и мълчание настъпва един много особен момент, в който започваш да се забавляваш от факта колко много си се пазел преди това, а всъщност е било все едно. Изпадаш в недоумение, когато някой забременее случайно без дори да има овулация – периодът от месеца, който чакаш като дете преди Коледа. Започваш да изпитваш гняв, когато някой се отнася с нехайство и безразличие към това да има дете. А в гърлото ти се събира буца всеки път, когато чуеш, че някой иска да се откаже от детето си.

Един от най-тежките измерители на бездетието е това да гледаш как твоите приятели и познати забременяват, раждат, а децата им прохождат и проговарят. Тогава започваш да се чудиш дали изпитваш радост или завист. И дали заслужаваш изобщо да бъдеш родител, предвид факта, че си способен на подобни противоречиви и недостойни чувства.

Инвитро: Равносметка, грешки и съвети

След дълга игра на инвитро и мълчание, уви, при нас битката все още продължава, но дойде време да споделя грешките, които ние допуснахме и съветите, които бих дал на себе си, ако можех да върна времето назад. Вярвам че всеки от нас има свой път, който трябва да извърви и уроци, които трябва да научи. Все пак, бих се радвал ако написаното тук ви помогне да се почувствате по-малко сами или да облекчи препятствията, които тепърва ви предстоят.

cross