fbpx

Това е една история с отворен край, която е пример за това, че когато хората се обединят, могат да постигнат много и наистина да помогнат на някого в беда.

Теодора Маджарова е майка на две деца, която заедно със съпруга си заминава за Бразилия в търсене на алтернативни методи за лечение на тежкото състояние, в което се намира заради раково заболяване.

Оказва се, че „лечението“ е измама, състоянието ѝ се влошава и двамата остават в безизходица далеч от дома. За да бъде транспортирана Теодора, която вече е прикована на легло, е необходима сума, непосилна за семейството.

Те отправят своя зов за помощ и само за броени дни получават подкрепата, от която се нуждаят. За отрицателно време сумата е събрана и те могат да се завърнат у дома. В крайна сметка хората доказват, че няма пречка, която да застане на пътя им, когато се обединят.

Щастливи сме да чуем, че тази ситуация има благоприятен завършек, но Теодора все така се нуждае от лечение и средства, затова споделяме с вас банкова сметка и Paypal, на които можете да я подкрепите. Всичко за състоянието на Теодора и процесът по прибиране и лечение можете да прочетете в групата Да помогнем на Теди.

Банкова сметка в ЛЕВА:
BG74FINV91501015043945
Първа инвестиционна банка
Титуляр: Теодора Маджарова

PayPal: alex.russanov@gmail.com

Един от най-яките детски музикални проекти в последната година – дискът с осъвременени песнички „Маргаритка“, току що направи живота на родителите още една идея по-лесен - при това таман навреме за Коледа, пускайки нов диск с шест аудио приказки за деца.

Много от нас вече са запознати с песните на Маргаритка, които се въртят на непрестанен replay в колите ни (в колата на Красимира например дискът буквално е запецнал на песен No 3, а от задната седалка на всеки 3 минути се чува крясъкът „ИСКАМ ПАК ЧУЦИИИИИИИ!!“).

За такива като нас дискът с приказки ще е свежо разнообразие в дългите часове, в които висим в задръстване из града или пътуваме някъде из страната, и се чудим с какво да забавляваме детето на задната седалка.

За този проект Маргаритка са кръстосали дейност с друга социална инициатива - „Приказки без край“, и, заедно с вълшебните гласове на актьорите Теодора Духовникова, Захари Бахaров и Христо Мутафчиев, са дали нов живот на 6 от най-обичаните детски приказки.

Приказките са в аудио вариант, със съвременно звучене и по този начин лесно достигат до децата и грабват вниманието им. Комплектът съдържа вече познатия диск с 11 песнички на „Маргаритка“, както и новия диск с три изцяло нови авторски истории на Илия Деведжиев и три народни приказки, а също и занимателна книжка, и стикери за най-малките.

“Маргаритка” е проект, който от 1 година радва децата и техните родители с нови, модерни версии на едни от най-известните български детски песнички, а “Приказки без край” вече 5 години се грижи за подобряването на болничния престой и по-бързото възстановяване на най-малките сред нас с помощта на мобилни библиотеки и специално обучени аниматори.

Двата проекта стартираха инициативата си в края на месец ноември и в рамките на кампанията те ще раздадат и 3000 броя от специалното издание “Маргаритка” и “Приказки без край” на деца в болничните заведения – за да могат малчуганите да се възстановят възможно най-бързо и с помощта на любими приказки и песнички.

Четири са планираните събития в детските болнични отделения, като на всяко от тях децата ще могат да измислят и по една своя приказка (с помощта на модератор), както и да се запознаят лично с някой от изпълнителите на песничките в диска - Михаела Филева, Тони, Вики от Мастило и VenZy.

Ето и къде и кога са планирани посещенията на „Маргаритка“ и „Приказки без край“:

22.11, сряда – Клиника по Педиатрия, Пловдив – 10:00ч., гост Вики от Мастило

06.12, сряда – Пета градска болница, София - 16:00 до 17:00ч., гост Михаела Филева

08.12, петък – Педиатрична клиника към Александровска болница - 11:00 до 12:00., гост Тони – Антоанета Георгиева

12.12, вторник – Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. д-р Иван Митев, София - 11:00 до 12:00 ч., гост VenZy

Специалното издание на “Маргаритка” и “Приказки без край” се разпространява и в търговската мрежа, а приходите от продажбата му ще бъдат инвестирани в построяването на иновативна музикална детска площадка на територията на град София.

“Маргаритка” вече построи първата по рода си такава площадка тази пролет - тя се намира в парк “Гео Милев” в София и е любимо място за игра на децата.

Следващата площадка, която ще се реализира благодарение на съвместната работа с “Приказки без край”, е изградена в партньорство и с Playground Energy. Те създават уреди за игра, които превръщат кинетичната енергия в светлина и звук – за тях сме писали и в Майко Мила!, вижте текста ни България на три континента!

Компакт диск “Маргаритка” и “Приказки без край” може да намерите и онлайн на сайта на "Маргаритка".

*************************************

 

“Маргаритка” е проект, който е създаден от Виктория Терзийска и Яна Липованска, с цел да предлага музика и видео на български език, както и предлага споделено пространство за игри навън.

“Маргаритка” е и един от петимата финалисти в конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА, заедно с Майко Мила!, Single Step, MindHub и проекта „Живот на килограм“, за който ще ви разкажем съвсем скоро.

ПРОМЯНАТА е най-голямата социалната инициатива на Нова Броудкастинг Груп в България, реализирана със съдействието на фондация Reach for Change Bulgaria.

Националната инициатива „Приказки без край“ е насочена към подобряване на болничния престой на децата и по-бързото им възстановяване с помощта на мобилни библиотеки с книжки за всяка възраст и специално обучени аниматори. „Приказки без край“ се организира в партньорство с Българска педиатрична асоциация.

 

Теодора Целова-Полард е гост на Майко Мила! с разказ за нейните перипетии по време на пътуване с деца в самолет. И преди да сте казали - ааа, вече не бяхме ли чели едни такива неща? (чели сте, разбира се - текстът се нарича С дете на летище и е с автор Михаела Георгиева), ще ви открехнем, че в днешния разказ действието се развива ПО ВРЕМЕ на полет и изобилства от ситуации, от които Теодора се измъква толкова умело, че ни скрива шапката! И така - ето какво може да ви се случи, когато пътуват по 6-7 часа в самолет с две малки деца!

*******************************

Ние сме едно от тези семейства, чиито баби и дядовци живеят в различни страни, а ние - в трета. Поради тази причина ние с мъжа ми сме навъртяли доста километри по пътищата, и по-точно - във въздуха. А децата ни още от бебешка възраст са редовни Пантелей пътници. Точно и поради тази причина вече се имам и за професионалист в категорията „летене с деца при времетраене над 2 часа".

Смятам, че времетраенето е нужно да се уточни, защото то си е като при олимпийските дисциплини – бягане на 100м, на 200, с препятствия и т.н.

Когато синът ми беше на около година за първи път ми се наложи да летя сама с него. Моята тайна за безстресово летене с деца за сега е:

„Забрави всички принципи и правила! В самолета детето получава каквото си поиска! Кока кола, шоколад, златни кюлчета.... уотевър!!!”

И поради това, че синът ми тогава обожаваше всякакъв вид копчета и лампички, прекарах почти два часа полет в поза „Поседнала е Тодорка със стомна на рамо”, за да може детето да натиска копчета и цъка лампички на поразия – важното е да мълчи или издава само звуци на удоволствие – това много помага да се спечелят симпатиите на останалите пътници!

Естествено, на няколко пъти чрез тези копчета привикахме стюардесата, но те скоро ни научиха, че вдигаме само фалшиви аларми и спряха да ни обръщат внимание.

След като вече бях професионалист на летенето с едно дете при времетраене +- 2 часа, дойде ред да повдигнем летвата. Случи ми се да летя сама с 2 деца – дъщеря ми на 5-6 месеца и синът ми - на 3,5 години. Трудността тук се повишаваше от факта, че синът ми имаше фобия към обществени тоалетни. А тоалетната в самолета прави преживяването едно още по-екстремно изпитание...

И така, както вече се досещате, качили сме се в самолета, точно сме се издигнали над облаците, аз съм доволна, че детето самичко стига копчетата над седалката, а бебето спи в слинга, и идва проклетата фраза:

„Мамо, пишка ми се!”

ОК, казвам си, изпитанието тепърва започва! Ще бъда спонтанна и ще импровизираме! Синът ми съответно, като видя в каква тоалетна го водя, побеля като платно и замръзна пред вратата. Хрумна ми, че може да се изпишка в единият от памперсите на бебето и му казвам: „Хайде да влезем вътре, а ти ще стоиш прав и ще пишкаш в памперса, като на едно дъво в парка!”

Явно зорът му беше много голям, защото идеята ми беше приета веднага! И така, тримата! – аз, бебето в слинга и той –влизаме заедно в тоалетната на самолета. Представете си само това акробатично изпълнение! Почувствах се като асистентката на един фокусник, която трябва да излезе от малката кутия, в която е била навряна на 3 ката.

Изкарвам памперс от раницата – ХА, ами естествено, че имах и раница на гърба! – сядам аз на гърнето като една бременна костенурка, свалям панталоните на детето и му подлагам памперса. Но уви, този памперс е предвиден за бебета, а не за капацитетите на едно почти 4-годишно дете, което не стъпва в обществени тоалетни.

Памперсът започва да прелива и започва да тече по краката му, и да попива в панталоните му! Запазвам спокойствие и си мисля, че все пак съм изкарала късмет, защото ако не попие в панталоните му, ще се налага да чистя пода на тоалетната! А нали и във вълшебната раница има резервни.

И така, след като сме готови с това препятствие и дори сме успели да преоблечем баткото, сядаме отново на мястото си и чакаме да ни дойде сандвичът с напитката.

Точно две секунди, след като синът ми си е получил сокчето, то се озовава разлято върху панталона му! НЕ се налага да напомням, че това бяха резервните панталони, нали?!

Трескаво попиваме каквото можем, използвайки каквото ми падне под ръка, и синът ми нацупва физиономията, защото му е мокро на дупето. Тук се налага пак да импровизирам и докато дясното ми око потрепва с нервен тик, започвам да усещам как електрически импулси прехвърчат между синапсите на мозъка ми.

Във вълшебната раница имаше едно тънко одеалце, което носех за бебето. Съблякох сина ми и го увих в него. През останалите час и нещо на полета държах гащите му в лявата си ръка, панталона - в дясната и ги въртях като перки на вентилатор. Добре, че въздухът в самолета е доста сух!! Сигурна съм, че това доста подпомогна дрехите му да изсъхнат точно преди кацане.

Слязохме благополучно от самолета, взехме си багажа и аз си помислих: „Брех, изкарах късмет, че малката проспа цялата одисея!”. В този момент тя се събуди, погледна ме с насмешка и повърна отгоре ми. През главата ми мина само една мисъл:

„Благодаря ти, маме, почувствах се като финалистите на Формула 1, които при награждаването се къпят в шампанско. Разликата между шампанското и леко пресечена кърма така или иначе вече не я помня! Още 2 минути и ви връчвам и двамата на баба ви!”.

cross