fbpx

Най-голямата американска педиатрична организация в САЩ твърдо се противопоставя на родители, бавачки и други възрастни, които използват шамари и обиди, за да дисциплинират децата си.

Наскоро Американската академия по педиатрия (ААП) публикува ново изявление във връзка с телесното наказание – първата сериозна ревизия от 1998 г. насам, - базирано на доказателства, че физическите наказания не дават дългосрочен резултат и дори могат да причинят непреднамерена вреда. ААП препоръчва още да не се прибягва до вербална дисциплина, която може да предизвика срам или унижение.

В интервю за международното издание JAMA, Д-р Робърт Сейдж, съавтор на изявлението и педиатър в детската болница към Tufts Medical Center в Бостън, разяснява позицията на ААП по отношение на телесните наказания. Ето част от възгледите на д-р Сейдж:

JAMA: Каква е новата политика на ААП относно телесните наказания и с какво се отличава последното ви изявление?

Д-р Сейдж: Първо, родителите не бива да прилагат наказания като удряне и напляскване нито под въздействието на гнева си, нито като методи за дисциплина. И не бива вербално да унижават или засрамват децата си.

Изявлението от 1998 г. съветва родителите да не шамарят децата си, а да потърсят помощта на педиатър, за да не се стига до бой. Но тази позиция не беше достатъчно категорична. Научните данни, натрупани през последните 20 години, недвусмислено сочат, че телесното наказание е неефективно и потенциално опасно.

Родителството е нещо много лично и, разбира се, всеки сам решава как иска да отгледа децата си. Но ние от ААП смятаме, че ролята на педиатрите е да предложат на родителите възможно най-добрите и информирани насоки, на които те да базират решенията си. И всичко, което знаем, говори, че родителите никога не бива да удрят децата си.

JAMA: Какво ни казват последните проучвания за ефективността на шамарите и другите телесни наказания? И какво знаем за последиците от тях?

Д-р Сейдж: Един мета-анализ на голям брой проучвания сочи, че телесните наказания не дават ефект – не карат децата да променят поведението си в средносрочен или дългосрочен план. Според няколко по-малки проучвания този вид възпитателни методи са довели до временна поведенческа промяна. Но, разбира се, целта на родителите е децата им да се държат добре за в бъдеще.

Колкото до последиците, има три основни вида последици:

Първата е ръст на агресивното поведение у децата, което има създава проблеми в училище и у дома. Най-голямото по рода си проучване, продължило 7 години, сочи, че децата, които са яли шамари от родителите си, в последствие са по-проблемни и агресивни от останалите се връстници.

Телесното наказание често създава омагьосан кръг, в който с всяко следващо физическо посегателство децата се противят все повече и това влошава тяхното поведение. Връзката между шамарите и високите нива на агресия и нарушаване на правилата остава дори след овладяване на семейните взаимоотношения. Старите поведенчески проблеми и стресът, който майката изпитва, не се повлияват положително.

Вторият тип последици, за който ни е по-трудно да сме сигурни, е свързан с развитието на детския мозък. Според едно проучване, проведено сред група юноши, участниците, подлагани редовно на строги физически наказания, имали по-малък обем на префронталния кортекс и по-нисък коефициент на интелигентност. Префронталният кортекс е делът от мозъка, отговорен за самоконтрола и изпълнителната функция.

Това изследване, само по себе си, е малко, но е част от голяма група други проучвания, разглеждащи ефекта на преживяванията върху развитието на мозъка. Знаем например, че токсичният стрес може да окаже сходно влияние върху детския мозък. Тревожи ни това, че телесните наказания могат да дадат реално отражение върху физическото развитие на подрастващия мозък. Авторите на тези научни трудове смятат, че високите нива на кортизол отговарят за промените в мозъка.

Третият тип последици са психическите проблеми. Солиден брой изследвания сочат, че децата, които са били подлагани на физически наказания, страдат от психически заболявания като депресия и тревожност.

Така че, според доказателствата, телесното наказание е неефективно и носи риск от влошени развитие и поведение. Затова ААП реши твърдо да се противопостави на шамарите и вербалното унижение.

JAMA: Кои практики влизат в графата „вербално унижение“?

Д-р Сейдж: Когато даден възпитателен метод има за цел да засрами или унижи детето. Например ако вместо „Не прави това“, родителят каже „Ти си ужасен/ужасна“ или „Ще ми се да не се беше раждал/а“. Общо взето, всички груби думи, които един родител може да изрече под влияние на гнева.

Няколко проучвания, които съм чел, сочат, че последиците от вербалното унижение са сходни на тези от телесното наказание. Като лекар виждам логика в това, защото най-често боят от страна на родителите не води до физическа травма у детето, а до психологическа такава. Ако премахнете шамарите от уравнението, остават срама и унижението. Така че пердахът и вербалното насилие имат един и същ негативен ефект върху децата.

JAMA: Това значи ли, че родителите не бива никога да крещят на децата си?

Д-р Сейдж: Сигурен съм, че историята помни родители, които никога не са викали на децата си. Поздравления за тях. Но е едно да кажеш на детето си „Спри“, и съвсем друго – да му се разкрещиш с намерението да го унижиш.

За малките деца и децата в предучилищна възраст, родителят е най-важният човек в света, родителското внимание е най-важното нещо. И можете да използвате това желание за внимание, за да ги научите на добро поведение.


По темата:

Родителите у нас раздават шамари без да искат

"Какво са един-два шамара?", пита БПЦ

cross