fbpx

Предучилищният етап на детството е свързан с активен период на познание на заобикалящия свят, осъзнаване на собственото „аз“, както и на лесна социализация. Децата се запознават с културни, морални и етични стандарти. Всичко това определя основната цел на образователния процес в детската градина - създаването на условия, благоприятни за формирането на личността на детето. И ефективен начин това да се случи е включването на децата в различни дейности извън основната програма.

Целта е да се даде възможност на всяко дете за инициатива. Това предполага познание, творческо осмисляне на околния свят и разбиране на себе си. 

Защо активността е важна 

Дейностите дават възможност на децата активно да опознаят света около себе си, да опитат силите си, да придобият опит. Те се водят спрямо първоначалното си желание. Но децата в предучилищна възраст далеч невинаги са ориентирани към резултата. Специалната стойност на дейностите се крие във факта, че има двупосочен процес. Развивайки се, детето се учи да извършва по-сложни действия. Освен това то се потапя в условия, които стимулират неговото развитие.

Например развитието на речта - каквото и да прави детето, то придружава заниманието си с думи. С помощта на речта децата разкриват причините за поведението, изразяват целите на своите действия.

Освен това се учат да творят и правят неща в екип с други деца. Нещо, което рядко се случва, когато са в домашна обстановка. 

Различните видове занятия в детските градини са свързани с когнитивно развитие, развитие на речта, социално-комуникативно развитие, физическо, художествено и естетическо развитие. Те обикновено се осъществяват чрез комбинации от форми на дейности, които изпълняват конкретна мисия в зависимост от възрастта.

И все пак - малко от дейностите ще развият у детето талант, който то наистина притежава. Много деца мечтаят да са художник, певец или танцьор, но нямат ни най-малка дарба за това. Тогава какъв е смисълът?

Смисълът е, че всяка форма на занимание е полезна

В детската градина малкото дете иска да опита силите си във всичко, което мине пред полезрението му. Вижда балерина – иска да е балерина. И това не означава, че ще стане балерина. Причината е, че огромна част от децата нямат необходимото търпение, за да постигнат кой знае какъв резултат. По това време най-силен е интересът и желанието да бъдат равнопоставени.

Детето е очаровано от процеса, а не от резултата. В същото време очаква положителна оценка, похвала, одобрение на представянето му по време на тези изяви. Чувството за гордост в постиженията му се проявява още на 3-годишна възраст, веднага щом е открило собственото си „аз“. Съответно е много важно да похвалим детето и да му поверим задача, която е по силите му. 

И все пак - не всичко наведнъж

Дори и да искате да запишето детето на всички дейности едновременно - ограничете се. То не може да смогне да поеме всички нови неща. Нека да има едно занятие за движение – някакъв вид танц например. Да има и чужд език. А третото занятие е важно, само ако сте забелязали някакъв изявен талант – например детето вече е прослушано от музикален педагог и той смята, че то би могло да се развива в сферата на музиката. Тогава му дайте къде да се изявява. Или ако в семейството ви имате традиции в изкуствата, нормално е да го запишете и на рисуване. Но не претрупвайте програмата му. То учи непрекъснато куп други неща и му трябва време да играе. Неговото основно обучение сега са часовете игра. 

Възможно е детето да опита няколко различни форми на занимания. Или да се отказва, на следващата година пак да се записва. Основно децата се ориентират на какво искат да се запишат и по това къде ходят децата, с които си играят. Ако го привлича рисуването, но там е самотно - ще спре да иска да ходи. Тези занятия, освен развиващи и забавни, са и социални.

Разнообразието от видове и форми на дейностите 

Предучилищната подготовка обхваща онези дейности, които са осъществими на определена възрастова фаза. В ранното детство е необходимо да се овладеят действия с предмети. След това идва ред на играта, креативността и умствените действия, насочени към решаване на проблем.

Всеки възрастов период се характеризира с преобладаване на едни видове дейности над други. Преобладаващият вид е най-влиятелен, поради което се отличава като водеща дейност. Например това е времето, в което е най-добре да се започне чужд език.

Колективната форма предоставя други възможности. Детето вижда какво правят връстниците, забелязва какви действия са одобрени и във въображението му се формират модели за подражание.

Игрална активност

През повечето време детето е заето с игри. Ролевите игри са особено важни за предучилищна възраст. Действайки според правилата на ролята, детето развива въображение, владее нормите на общуване, научава се да контролира поведението си.

Играта подготвя детето в тази възраст за следващия вид приложение на неговите сили - за художествено-продуктивна дейност.

Художествено-продуктивна дейност

Чрез индивидуални дейности детето създава истински продукт, който може да бъде показан на другите или оценен. Тези дейности включват рисуване, моделиране, изработване на апликации и др.

Характеристиките на дейностите се крият във факта, че чрез изобразяване или моделиране предучилищното дете получава многостранен материал за развитие на възприятието. То трябва да разбере размера и формата на обекта, да измисли как да ги покаже на лист или в модел. Детето развива възприятието за цвят.

Творческа дейност

В детското творчество много зависи от това доколко детето притежава средствата и методите за превръщане в образи и моделира всичко, което вижда, чува и чувства.

Има много малко такива методи и средства на разположение в предучилищното обучение. До 6-7-годишна възраст то учи много: да рисува и изрязва хартия, да си представя изображения, да прерисува, да запази идеята за замислена композиция и да я създава последователно. 

Изящни изкуства

Тук са включени рисуване, моделиране, изработване на апликации. Децата са по-често привлечени от самия процес, а не от резултата. Няма значение, че понякога се получават само хаотични линии и кръгове. При тези неумели действия се формират ръката и техниката на рисуване на движения, визуалното възприятие, усетът за цвят и хармонични цветови комбинации.

Практикувайки рисуване, детето овладява пространството на листа. На 5-годишна възраст то вече няма да рисува всичко подред на един лист, а ще поиска нов - един за снежния човек, а друг - за поляната с цветя. Детето разбира, че създаването на рисунка изисква изграждане на композиция.

Изработването на апликации дава на детето първата идея за симетрия. Симетрията се превръща в откритие, когато от сгънат лист хартия се изрязват снежинки, листа и други елементи от апликативния сюжет. С тази практика децата развиват способността да виждат симетрия в заобикалящия ги свят.

Музикални и танцови дейности

Музикалната дейност рядко се споменава в контекста на развитието на предучилищна възраст. В същото време тя е активно присъстваща и важна тема в живота на детето. Децата започват да реагират на музиката рано, формира се възприятието за музикални звуци и ритъм. Децата в предучилищна възраст са щастливи да изпълняват танци под музикален съпровод. Развиват се музикални способности и музикален слух.

Уроците по танци оказват значително влияние върху двигателното и общото развитие на детето. То запаметява и изпълнява движения в даден ред, научава се да разпределя вниманието между прякото изпълнение на движенията и наблюдение на треньора или танцовите партньори. В същото време се развива способността за възприемане на зрително-двигателния образ. Докато овладява танцовите движения, може да бъде креативно и да създаде свой собствен танц.

За финал - не се дразнете при отказ

И така - записали сте малкия ви герой на няколко обучителни форми. Той или тя се справя добре, но в един момент отказва да посещава каквото и да е. Основното правило, което трябва да води родителите, е следното: не се дразнете. Щом детето се е отказало от дейностите, има причина. Може някое друго дете да го притеснява или може преподавателят да няма подход. Не го насилвайте! Ако преди това музиката му е харесвала, но сега не иска да пее, а вие го тормозите да продължава, най-много да намрази всякакви инструменти и пеене за дълго време. Детето проявява независимост, осъзнава своите нужди и родителите трябва да се съобразяват с тях. 

Днес Гергана Шкутова ни разказва за ранното сутрешно щастие, когато си с две малки породени деца и всичко изглежда пълен хаос, но е и пълно, и смислено, и всички са добре, и има танци, и безумни песни... И всичко е наред.


Човек, колкото и добре да живее, една сутрин в 8:15 (старо време 7:15, ама обясни го на децата) се поглежда отстрани и какво да види: по телевизора дъни „Птичките пеят бау-бау“, въпросният човек (жена на средна възраст) пее въпросната песен (текстът не е особено труден), докато едното ѝ дете танцува бясно пред телевизора полуголо, а другото, наакано, дъвче четка за коса. 

Първо, ако заглавието на песента ви се струва странно, то вероятно този текст не е за вас. Не си губете времето с него – вие сте млада жена, без деца, в ранна пролет, заведенията са отворени. Направете си смути, сложете си червило, облечете си рокля – живейте си живота. 

Майка ми все казва „На каквото съм се присмяла, все ме е стигало“ и ето, аз съм на 35 години с две породени деца – едно момче на 2 години и половина и едно момиче почти на 8 месеца. Не съм си се представяла никога в тази роля, но ето. 

Хората, ако видят някоя от нас по улиците, я гледат леко странно – хем със съжаление, хем със съмнение дали е способна да ги опази тия двете деца. Но въпреки страха за живота на децата, стоят надалеч за всеки случай, да не ги застигне. Но това е друга тема. 

В онази сутрин бях сама с двете деца. Мъжът ми трябваше да излезе по-рано за работа. Едното ходи на ясла (слава Богу!), и то в държавна. Явно е късметлия. Да не забравя да пусна пак тото! Имах два часа да оправя децата и да тръгна за яслата. Още една вметка – ако смятате, че това време е достатъчно, отново този текст не е за вас – вие сте млада, независима, красива и с кариера… Не си губете времето, отидете на масаж, обядвайте с приятелка. Казвам го със завист, да знаете. 

Та, ставам рязко в 6:58 след вик на бебефона „Мамммуууууу, маммууу“, спирам веднага бебефона, за да не се събуди Дете Номер Две (което блажено спи в кошарата до спалнята). Тичам в детската, защото синът ми иска точно в този момент да си вземе от пода една пръчка, която е довлякъл вчера и явно животът му не може да продължи без нея. Свалям го, давам пръчката. Отивам до тоалетната, той веднага идва с мен и затваря вратата след себе си, случайно да не развали някой този безценен момент майка – син. След стандартна програма – преливане на вода в капачки, преобличане, рев, закуска.

Стоп, закуската е процес, да не минаваме така мимоходом през нея. Стартираме с попара (най-бързо и лесно е, а нямаме време), обаче сиренето „пари“, което означава, че е студено и няма да го яде. Опитвам се да го стопля с дъха си (сама осъзнавам колко е отчаяно). Хайде втора закуска – филия със сладко. Този път успешна. Захарта оправя работата. 

Супер се справяме – минал е един час почти от ставането, а вече Дете Номер Едно закусва. Междувременно Дете Номер Две надава вик. Следват скучни хигиенни процедури, докато Дете Номер Две осъзнава, че е зверски гладно и точи лиги по попарата на брат си, но уви не е захранена със сирене. Знаете как е... 

Така, Дете Номер Две реве от глад, Дете Номер Едно реве, защото Дете Номер Две реве. Аз трябва да отида в кухнята да направя мляко. И в този момент, като всеки лош родител, пускам детско. Все пак не съм пила още кафе и не мога да започна с този стрес. Ок – двете деца са нахранени. Супер сме. 

Минал е час и половина. Правя си кафе!!! Не спирам детското, за да го изпия. Не ме мразете, имам нужда от него. И тогава синът ми чува въпросната песен „Птичките пеят бау-бау“ от небезизвестното детско с прасета, не издържа и започва да танцува като за последно, аз превъртам непрекъснато назад, за да е доволен. Бързо се научавам, че на 3:45 мин. е песента. Вече е ясно, че закъсняваме, но аз само искам да го гледам как се смее и как танцува. Всичко друго ще го оправя, нека само се смее и танцува още малко. 

Междувременно Дете Номер Две гледа в шок (аз се правя, че не виждам, че и тя гледа ТВ, защото не искам да развалям момента) и дъвче четка за коса. Аз – с рошава, мазна коса и нещо като пижама – и започвам да пея с него и да му пляскам. Вече мирише от нечий памперс, но ще изчака малко. Имаме си момент, само наш. Пеем и танцуваме и за да е клишето пълно, взимам телефон и правя 30-секундно видео да споделя с родата какъв танцьор е нашият син. Не е изненада за никой, че само баща му споделя моя ентусиазъм. Пише ми: „Най-красив ни е“. Прав е. Най-красив ни е. 

Стоп. Часът е 8:50. В 9:30 трябва да сме в яслата с обути пантофи, че лелките имат оперативка. Не дай Боже да я прекъснем!

Мия Дете Номер Две, слагам му единствените чисти чорапи върху пижамата и вкарвам бибата в устата, връзвам си косата с ластика, с който бяха вързани едни аспержи (само това намирам), обличам Дете Номер Едно (спестявам ви доста от процеса на обличане, че стана дълго). 

В 9:30 сме пред яслата (тук също спестих доста). Закъсняхме, разбира се, и чакаме оперативката да свърши. И ето, седим тримата на входа. Отвътре мирише на супа. Дете Номер Едно умира от кеф, че никой не отваря и вече си крои планове да се върне вкъщи и да гледа ТВ денонощно, Дете Номер Две си дъвче бибата седнало в мен и се радва на брат си. Тихо е, само тримата сме, те са добре, аз съм жива. Оцелях и тази сутрин. Те не ми се сърдят, въпреки че съм изнервена. Изглеждат щастливи в този момент. И аз съм щастлива. Безкрайно. 

"Къде сте, тиктокъри, че имам нещо да ви кажа". В този дух горе-долу е текстът "писмо" на Виолета Йорданова, която въпреки цялата си либералност и вродено човешко любопитство, не успява да разбера какъв, аджеба, е смисълът на платформа като TikTok и защо е толкова успешна. Да, поколенията и забавленията са различни. Но само това ли е? 


Привет, тиктокъри!  

Позитивен и усмихнат човек съм, който живее в непрестанно развиващия се глобален свят, широко отворена към всякакви новости в сферата на информационните технологи и интернет пространството.

Обичам миризмата на хартия, разлиствайки нова книга, но и не отричам удобството от четенето на книги онлайн. Обичам романтизма, нежните и стилистично подбрани слова в романите на Джейн Остин, но приемам и симпатизирам на циничността и дързостта, с които са пропити произведенията на Буковски.

Освен всичко това, с което егоцентрично представих себе си, съм и майка на 5-годишна дъщеря. За всеки един аспект на живота съм непреклонно толерантна и търсеща информация за всичко, което не разбирам и имам желание да опозная.

И ето, че дойде моментът, в който у мен се пробуди неистов порив да сваля приложението TikTok и да разбера, или поне да се опитам да проумея, защо е толкова популярно.

Свалих го и започнах да скролвам по екрана на телефона, без въобще да знам принципа, на който се зареждат кратките клипчета. Най-вероятно и никога няма да разбера. Съдържанието варираше от полуоблечени млади момичета, танцуващи под ритъма на поп-фолк хитове (и не само), до “хумористични” халтурно  режисирани сценки, които на фона на моите 33 години и, бих казала приемливото ми чувство за хумор, бяха всичко друго, но не и смешни. 

Тънката граница на хумора и премереността бе яростно потъпкана, размита и неглижирана в полза на кратковременните танци и “умения”, демонстрирани в TikTok.

Пред погледа ми се визуализираха безкрайно красиви млади момичета, обляни в различни филтъри на телефона и леко подпухнали от филърите в устните им, даващи различни съвети за минималното време, в което приложението им позволява да се изявят.

Повярвайте ми, като средноинтелигентен човек и сравнително либерална майка, започнах да си задавам фундаменталния въпрос, аз ли не разбирам променящия се свят, или светът не иска да кореспондира с моите възгледи за него.

Докато пиша тези редове, в съзнанието ми изниква картина на подрастващи, които гневно скандират: “Лелче, какво разбираш ти от TikTok?! Това е най-яката платформа!" Смело мога да заявя, че нищо “яко” не откривам, нито пък нещо градивно или обогатяващо човешкото съзнание. 

Някъде прочетох, че таргет групата на TikTok били тийнейджърите. “Мили Боже, колко съм стара”, си казвам наум и ококорвам отново очи пред поредното лип синк предизвикателство.

По мое време, много преди ерата на социалните мрежи, драги тиктокъри, на това си му казвахме бездарност. Когато не можеш да пееш, плейбекът те издаваше. Имало и доза артистичност да си отваряш устата, казват запознати тиктокъри.

Според мен талантът е дар, който трябва да бъде споделян пред определена аудитория и на точното място. Талантът бива оценяван не с гледания и натискане на палче или сърчице, а с реално измерими критерии – адекватно жури на музикален или театрален конкурс, участия на истинска сцена, продадени албуми, ако щеш.

TikTok създава поле за изява на всеки, но това има ли стойност, градивно ли е? 

Аз съм майка, която не е консервативна, но категорично няма да позволя на детето си да има досег до подобен тип платформи. Поне докато мога.

Нали не си представяте, че в тази година, в която НИЩО НЕ Е СЪЩОТО (ако някой го каже още веднъж, думите ще изгубят значението си – толкова пъти го чухме), ще имате една съвсем обикновена, празнична, бляскава и обсипана с брокат и пайети Нова година?! Не. Всъщност, защо не – може и да имате, но предвид обстановката, вероятно повечето хора ще си бъдат вкъщи с децата.

А как да направите прекарването на този празник с деца забавно преживяване за всички? Даваме набързо три идеи за занимания, останалото е от вас.

Безкраен празник

С оглед на това, че децата ви може и да са малки и да не успеят да дочакат речта на президента и Дунавското хора, може би ще е забавно, ако започнете да празнувате заедно още с първия часови пояс, в който влезе Новата година. Бенгалски огън и конфети на всеки кръгъл час – идеално звучи. 

По този начин може да разказвате на децата за различните държави и култури и да гледате заедно в интернет в реално време кой как чества Нова година.

Облечете се празнично още от сутринта, сипете си малко шампанско в портокаловия сок (ако искате!) и я посрещнете тази 2021-ва един път завинаги (или по-скоро “няколко пъти” завинаги)!

След толкова много танци и празнуване не сме сигурни, че и вие ще можете да дочакате да стане 00:00, но според нас вече ще ви е все тая коя година е и кога е започнала.

Синхронно готвене (и чистене!)

Това не сме го пробвали, не знаем дали ще е успешно – но защо пък не?! 

Изберете някое видео на топ готвач и опитайте да сготвите празнична вечеря в синхрон с него. Уловката е, че трябва да направите това заедно с децата. Правите каквото прави и шефът и стискате палци да става за ядене.

После всички заедно чистите, за да продължи синхронизацията, и накрая синхронно си хапвате блажено, докато чакате да дойде 2021-ва. Ако ви се е получило много вкусно и попреядете – не се притеснявайте, това ще ви е последното преяждане за 2020-а, така че няма проблеми.

Писмо в бутилка

Ако децата ви са малко по-големи, т.е. на възраст, в която могат сами да изложат някакви мисли върху лист хартия, седнете заедно и нека всеки от вас да напише какви са най-важните, интересни, страшни, смешни, тъжни, запомнящи се моменти от отиващата си година. 

Започнете празничната вечеря с празнично четене на тези писма, после ги приберете в една бутилка и я скрийте някъде из къщата. След години ще я намерите и ще се умилявате и/или забавлявате с писанията си.

Ако децата са по-малки, може да ги накарате да съберат в една кутия няколко ценности, с които свързват 2020-а, за да ги оставят за “идните поколения”. След това я скрийте някъде и ако я намерите след 10–15 години, им я връчете, за да видят какви бръмбари са им били в главите.

Има и още един забавен начин да запазите спомен от този момент. В сайта Memories има опция да изпратите съобщение на ваш близък, което той да получи и прочете в бъдещето. Един вид, дигитална машина на времето.

Дайте и още идеи за новогодишно прекарване с децата!


Силвия Лечева е майка на 3-годишно дете, която за УЖАС на много хора около себе си има хоби. Ходи на танци! И то два пъти седмично. Текстът ѝ днес е провокиран от коментарите и въпросите, с които често се сблъсква и които се опитват да развалят удоволствието ѝ от това, че е намерила място, където се чувства щастлива.


На 31 години съм и имам прекрасно буйно, енергично и палаво дете на 3 и половина, което е целият ми живот. В началото беше адски трудно, поне за мен. Юнакът се появи в живота ни 4 кг и 15 г ( твърде голям за моите 50 кг), след около 40-часово раждане. След такова нещо човек разбира на колко много над това, на което предполагаме, че сме способни, издържаме. Бяхме атракция с него в болницата, но за това - някой друг път.

Беше лаком, труден за приспиване, кърменето беше ад, минахме през всички стандартни сценарии: носене, клатене, люлеене, колики, зъби, болести и прочие. С мъжа ми нямаме хора около нас, които да помагат в гледането и грижите. Той работеше и ми помагаше много нощем и с пазаруването, примерно, но общо взето отнасях негативите от неприятните ситуации и основната отговорност за детето беше моя.

Мисля, че анонимно минах и през доста тежка следродилна депресия, от която май се измъкнах само с помощта на мъжа ми и без специализирана помощ. Въобще минах през доста трудни моменти. В които, между другото, текстовете и статиите на "Майко мила!" ми даваха кураж и ме развеселяваха неимоверно.

Та, в първите три години просто осъзнах, че се отричаш от себе си като човек, буквално. Разбрах какво е да не се къпеш, да не се епилираш, да те боли, но да търпиш до степен, в която мислиш, че не можеш и си достигнал предела си, да си толкова болен, че да не можеш да мръднеш, но да трябва да станеш, защото просто няма кой да ти нахрани детето, да лежиш по болниците във всякакви условия (или по скоро липсата на такива), да не спиш, да не ядеш, но да оцелееш. И през всичкото това време да искаш... още от същото. Само той да е добре, да искаш да изтърпиш всичко, през което минава детето, и ти да си на негово място, всичките болести и болки да ти се случват на теб, не на него. И после да го видиш усмихнато, тичащо и подскачащо - най-голямата награда за един родител. И да си поемеш глътка въздух, като че ли за първи път.

Не исках да бъда толкова подробна, но именно след тези три години, аз осъзнах, че нещо трябва да се промени, че съм загубила своята индивидуалност, че детето расте, става все по-самостоятелно, има свой характер, а аз съм се вглъбила във всяка малка подробност и съм на път да стана обсебваща, и за себе си и за околните - абе, въобще да изкукам от липсата на собствен живот, нещо което да си е лично и само за мен.

Имах нужда от НЕЩО, което да ме пали, да ме вдъхновява, да ме разнообразява и изразява като човек и личност. Бях бохем по душа, бях по партита и купони всяка седмица преди, така да се каже, да се задомя. Винаги съм обичала музиката и танците, но никога не съм се занимавала, освен като дете, за кратко.

Мислела съм си през годините да почна някакви танци като хоби. Но нали знаете - времето, възможностите, задълженията, умората..., винаги си намираме оправдания. В крайна сметка реших, че съм наистина на прага на пълно изнервяне, побъркване и депресия. Реших да почна да посещавам уроци по бачата.

Мъжът ми ме подкрепи. Тогава нещо се пречупи и всичко се озари, отново бях страстна изпълнена с живот.

Една вечер, след танците, просто реших да постна клип от вечерния урок и написах следния пост:

Когато "грижовните" майки излязат от топлите си уютни дневни убежища, пълни с детски играчки и пране, пропълзят през тъмните дебри на нощта до Калиенте и се превърнат в Dancing Monsters....

Ето от какво беше продиктуван текстът на моя пост.

Танцуването ми дава нещо, което не мога да обясня с думи. Виждам себе си през танца, пали ме, зарежда ме, лекува ме и психически, и физически. Въобще, отразява ми се перфектно, само съжалявам че не почнах по-рано.

До тук добре, всички хора ме приемат много позитивно, създавам приятелства, забавляваме се и е страхотно. Сблъсках се обаче и с едно особено отношение, по-скоро еднакви реакции и уж невинни и елементарни фрази, на които в началото не обръщах внимание. Произлизаха от различни хора, за които беше очевидно, че не са се наговаряли преди това. Изведнъж обаче въпросите и коментарите започнаха да ме изнервят, защото се повтаряха.

Тук искам дебело да подчертая, че никого да обиждам и критикувам, просто ми прави огромно впечатление в какво патриархално йерархично общество сме възпитани всички ние и как предразсъдъците са част от нас без го осъзнаваме.

Щом разберат, че имам малко дете, хората се учудват, гледат ме странно, въртят очи и следват въпроси като:

"Не е ли много малък?";

"На кой си го зарязала?";

"Мъжът ти как те пуска?";

"Ама вие разделени ли сте?";

"Как така ходиш по дискотеките" (тази така любима моя "актуална" дума);

"Ама как така идваш на парти с твоите задължения всяка седмица, пък и по два пъти понякога";

Тц, тц, тц... не ме е срам! Нямам нищо против шегите, имам чувство за хумор и самоирония, но все пак те издават вкоренените ни догми. Например: "Ама къде го намери тоя мъж?"; И ти сега кво, ходиш на танци, а той стои с детето?"; "Кво му даваш на тоя мъж, с кво си го подкупила?"; "Какво го кара да стои у вас, пък ти да си на танци?", Пие ли, сигурно си попийва, ти не му даваш?"; Съседки имате ли?" и т.н. и т.н.

Аз искам само да си представите, че той е на мое място и се питам, по-скоро риторично, той дали щеше да получи същите въпроси и шегички, щях ли аз да изглеждам героинята и уникалната жена? Не. Мъжете ходят на лов, риболов, фитнес, футбол... Колко често те чуват въпроса: "Абе, пич, кой ти гледа децата, на кой си ги зарязал?"

Става ясно, че парти клуб с танци въобще не са обичайният хабитат за една майка. Заложено е, че майките си стоят вкъщи, да си гледат потомството, да си вършат там каквито имат "задължения", за които са личностно и индивидуално абонирани. Ако някоя се отклони от стадото, гнила ѝ е работата...

За тези, които се интересуват: гледаме си детето сами с баща му. Имам огромния късмет да съм с мъж, който ме разбира и подкрепя страстта ми към танците (явно е изчезваща порода). Ходя на работа. Когато ходя на парти, не спя на следващия ден, а ставам да си гледам детето и да си върша задълженията. Ако някой се е притеснил за малкия, когато го "зарязвам" и излизам, не го оставям на улицата да рови по кофите, а вкъщи, с другия му родител. Графикът ми е изморителен много, но за сметка на това се чувствам доволна и удовлетворена.

Да си майка е най-голямата привилегия и благословия, най-трудното нещо на света, заслужаващо уважение. Но вярвам, че една жена, която е станала майка, не трябва да се отъждествява само с индивидуалността и нуждите на децата си и майчинството, за мен е важно да се съхраниш като личност със свои собствени интереси, стремежи и мечти, за да може и самото дете да развие своята индивидуалност. Защото няма по-хубаво за едно дете от щастлива и удовлетворена майка.

Така че, не съм чудовище, което е зарязало детето си на произвола на съдбата. Надявам се да съм "чудовище" само на дансинга...

Силно се надявам жените, които искат да имат хоби, индивидуалност, нещо само за тях, да не се притесняват и намират оправдания, да си извоюват това право пред обществото и мъжете си. Надявам се да има и повече мъже, които да разбират и подкрепят жените си. Особено тези господа, които имат хоби, а половинките им си стоят повече вкъщи. Защото истински заедно сме, когато ни пука дали и другият е щастлив. Така че, мили мъже, когато се приберете следващия път от фитнес, попитайте жена си какво я прави щастлива, какво я зарежда и влече, насърчете я да промени нещо в живота си, нищо че няма да е всичко перфектно вкъщи, понякога няма да е пусната прахосмукачка или изпрано или сготвено, но какво от това, направете го вие, големи равноправни хора сме, нали... или сме далеч от това? Как мислите?


Още:

Първото дете е тест за издръжливост, второто – време да помислим за себе си

Мария, която иска жените да спрат да се подценяват

Здравейте, приключенци! Вероятно сте ударили пауза на пътешествията и унило работите ден след ден с взор, обърнат към следващата почивка – коледна ваканция, ски ваканция или просто няколко дни, в които да помечтаете къде ще сте, когато отново е лято.

Затова и ние ще ви върнем назад към августовското слънце и по никое време ще ви разкажем за едно от най-посещаваните летни събития на България - Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна.

До село Жеравна се стига най-бързо по магистрала Тракия, ако идвате от западна посока, но може да ползвате и подбалканския път, или от север през Котленския проход.

И така. Тръгваме. Първият въпрос, преди да поемем на път, е дали фестивалът е подходящ за хора с деца. Отговорът е малко сложен, затова ще влезем в подробности още преди да сте тръгнали, за да имате предвид с какво се захващате. Фестивалът има свой собствен правилник, което е напълно в реда на нещата, и най-доброто, което можете да направите, е да се запознаете с него на ето този линк.

И все пак - малко информация набързо:  
За тези, които имат малки бебета – достъпът на бебешки колички е забранен, така че се оборудвайте със слингове и то не какви да е, а в духа на дрескода на фестивала. А той е доста строг – допускат се само хора с фолклорни носии, всичко останало също е добре да е в тон – одеяла, чанти, аксесоари.

И така, имате достатъчно време да си оплетете или изтъчете подходяща торба за слагане на бебешки аксесоари, памперси или резервен чифт детска носия, ако наследникът ви си окапе тази, която сте му поверили. Ако ви мързи, можете да си купите такава на място.

Друго неудобство, свързано с посещението на деца, е изключителната лудница, която настъпва (особено в събота) на територията на Фестивала. Хората са премного и може вашето дете да изчезне от поглед за известно време. И тъй като на самото място употребата на телефони е забранена, а и често сигналът се губи, може да се случи така, че да се притесните един-два пъти. Набавянето на храна също може да е доста продължителен процес, та имайте и това предвид.

Тези дребни препятствия, разбира се, не бяха спрели много хора да доведат децата си - прекрасни и нагиздени, но ние сме длъжни да ви предупредим и да ви споделим, че за да отразим събитието по-добре, отидохме без деца.

За това пък пътувахме с новия Volkswagen Touran, в който можете да натоварите доста хлапета, да се преоблечете вътре, а ако сте само двойка гълъбчета, да спите на надуваем дюшек, ако свалите задните седалки - и, въобще, да си прекарате ужасно романтично, в случай, че не сте си намерили място за спане.

Длъжни сме да ви кажем: места няма! В самата Жеравна има къщи за гости, но те са много малко и едва побират само част от участниците на фестивала, които успяват да запълнят и почти всички възможни места в околните села и градове.

При планиране по-отдалеч, примерно 5-6 месеца предварително, има шанс да си запазите стая в Котел, Сливен или някое друго селище в региона. Другият вариант е да се спи на място, на палатки - има организиран къмпинг точно до фестивала.

Ние успяхме да си намерим с триста зора нощуване в хотел в Стралджа, но не ви го препоръчваме, освен ако просто не го използвате за леглова база, където да прекарате напълно лишени от спомени няколко часа.

Да речем, че сте решили този проблем. Друга наша препоръка е да пристигнете и да се настаните още в петък по обяд, както и да посетите фестивала още същия ден (билетът за възрастни за трите дни е 25 лв., така че ако си купите такъв, е разумно да го ползвате в пълна степен).

Това е времето, в което хората са малко, атмосферата е великолепна и всички храни и деликатеси са на една ръка разстояние, та няма нужда да висите на километрична опашка, за да ги опитате.

А и село Жеравна е доста приятно в петък, когато можете да паркирате в близост до фестивала и да се разхождате наоколо.
Уви, проблемът с паркирането не е разрешен. Имайте и това предвид, особено ако пристигате в събота, когато цялата околност е залята с море от коли. Ние имахме луд късмет и двата дни да паркираме в близост до Фестивала и сега, след като сме го направили,  нека разгледаме наоколо.

Село Жеравна е етнографско бижу - почти всичките 330 къщи са стари и са запазени в автентичния си вид от Възраждането, като някои са на по 200-300 години.

В миналото името на селото е било Жеруна, което, според някои изследователи, произлиза от "жерка" или "жерна" - диалектна дума за воденица, каквито в селото имало няколко.

Според една легенда, земите наоколо били притежание на сестрата на цар Йоан Шишман, която станала жена на султан Мурад. От него тя измолила селото да остане свободно и да има местно самоуправление, турци да не се заселват и да не преминават на кон през него.

Местните били освободени и от данъци, но за сметка на това трябвало ежегодно да изпращат войници за двореца на султана, както и да разрушат укрепленията около селото. Заради привилегиите си селото просперирало, постепенно улиците били покрити с калдъръм, направили си хубави чешми и къщи. В края на 18-ти век открили няколко килийни училища, съградили църква.

През Възраждането Жеравна се превърнала в будно селище, чиито жители имали оживени контакти с големите градове на империята, с Атонската Света гора, Ерусалим и Цариград. Тук са родени видни просветни дейци като Сава Филаретов и Тодор Икономов, а наоколо бродели славни войводи като Алтънлъ Стоян, Кара Танас, Панайот Хитов и Хаджи Димитър.

След Освобождението, в борбите за което жеравненци участват дейно, селото постепенно запада, заради миграция към долините и други селища на отечеството. Много къщи са разрушени, докато в 1958 г. не е обявено за архитектурен резерват и започва бавното му съживяване, наред с реставрирането на съхраненото наследство от миналото му.

Жеравна е хубаво да се посети по всяко време на годината (дори през зимата - за Коледа или Нова година например е чудесна идея), но ние се бяхме прицелили с голям плам в прочутият фестивал на фолклорната носия.

Провежда се през месец август в местността "Добромерица" край селото. Най-интересната му особеност е, че всеки, който желае да го посети, задължително трябва да е облечен в народна носия (автентична, сценична или стилизирана), за може да влезе на територията на фестивала.

Допускат се и стари градски облекла от началото на ХХ век, свещенически, комитски, четнически и други типове военни одежди. Разрешени са и фолклорни носии, традиционни за други народи и държави. Ако не сте могли да си намерите подходящи дрехи, спокойно - можете да си наемете нещо по избор на входа на фестивала. 

Носии и аксесоари към тях - украшения, геги, гайди, пояси, стари оръжия, се продават на много места в селото, както и вътре на пазара в самия фестивал.

Пристигайки в първия ден - петък, ние се юрнахме към Балкана. Имахме някаква представа какво ни предстоеше, затова не бързахме прекомерно - след "петолъчката", тази така любима на всички туристи инфраструктурна перла от времената преди магистралата, поехме нагоре и не след дълго отбихме вдясно.

Искахме да разгледаме първо село Медвен - родното място на Захари Стоянов. В него също има запазени стари къщи, както и частичка от възрожденския дух. В покрайнините му се намира природната забележителност "Синия вир", до който се стига по приятна еко пътека, започваща от едноименния малък еко комплекс с еднофамилни къщички и басейн на открита поляна. Взехме въздух, пообиколихме, и хайде към събора!

В самата Жеравна през този ден е най-спокойно, защото все пак е работен и повечето гости пристигат или късно вечерта, или на следващия. Макар и трудно, в по-голямата и хубава от двете налични кръчми намерихме места, за да се подкрепим подобаващо преди очакваните емоции. Ако сте още в петък в Жеравна обаче, направо си хапнете в зоната на Фестивала.

След като се нагиздихме прилежно, ето ни ВЪТРЕ! Територията на Фестивала включва обширна поляна, прохладна борова горичка, където се случват по-голямата част от атракциите, и втора стръмна поляна, в чието подножие има сцена.

Най-голямата атракция са посетителите. Всички са с носии - млади, стари, деца, цели семейства и компании, дори бебетата. Все едно се връщате с истинска машина на времето столетия назад. Но най-забележителното на посетителите не са техните носии, а щастието и доволството, което излъчват. Всички, навсякъде!

В България трудно можете да видите място, където хората да са по-усмихнати и с по-леки сърца. Всички са оставили задължения, трудности и тежест на входа на фестивала, за да влязат и да се забавляват, преоблечени като своите прадеди.

И през трите дни има много танци, музика, спектакли на различните сцени, концерти на самодейни и професионални групи, представяне на традиционна българска сватба, народни борби, конкурс за автентична и стилизирана носия, надигравания, песни и веселби.

Освен това, ще можете да хапнете истински вкусни неща, особено ако не ви се наложи да чакате много за тях. Свински и агнешки чевермета, зеленчукови шишове, ръчно месени питки, печени на огъня в глинени съдове, плодове, суджуци, луканки, сладка и палачинки – всички храни, предлагани на фестивала, са пряко свързани с традиционната българска кухня и са приготвени по автентичен старовремски начин.

Тръгнахме си привечер, след тържественото приветствие на домакините, които традиционно се обръщат към всички гости на фестивала и откриват програмата. Тя продължава с прекрасни изпълнения на най-добрите фолклорни ансамбли в страната и много народни песни.

В събота рано-рано отидохме да пием кафе в Жеравна и да разгледаме красотите ѝ. Посетихме къщите-музеи на Йордан Йовков, Руси чорбаджи и Сава Филаретов, както и превърнатото на галерия старо класно училище - прекрасни образци на възрожденската ни архитектура. Бродихме из тесните улички и гледахме околните китни гори, окъпани от лятното слънце.

Към обяд се включихме в пъстрото множество, което се бе увеличило неимоверно, в сравнение с предния ден. Хиляди хора, всички в носии и усмихнати влизаха на територията на Фестивала, нетърпеливи да споделят духа му.

Стояхме до късно, гледахме огньове, ядохме чевермета, тропахме хора. Едвам се прибрахме.

В неделя се качихме за последен път, за да се докоснем до магията на фестивала, да обиколим и да си купим сувенири и грънци от занаятчиите, и след това с пълни души и очи поехме към дома.

Разбира се, направихме още една спирка за подкрепление - в близкото село Катунище, където е толкова хубаво, че ни се дощя да сме били отседнали там. Препоръчваме ви го с две ръце. В селото има река и нов, приятен комплекс с ресторант край нея. Улиците са спокойни, красиви и тихи, далеч от лудницата на Фестивала, но достатъчно близо, че да стигнете дори пеша. Та, ако четете сега, направо се обадете да резервирате за догодина.

И все пак, ако ни попитате дали това ни е любимият фестивал, няма да си изкривим душата. Колкото и да е прекрасна атмосферата на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, той не може да се сравнява с някои от другите подобни събори, разликите с които ще споменем по-надолу.

Първо, територията на фестивала на носията е изключително тясна и малка и едва побира желаещите да се включат. В петък е прекрасно, но в събота и неделя мястото прилича буквално на спирка на метрото в час пик. На всяка будка за храна или напитки се вият опашки и понякога може да се чака буквално с часове, за да се домогнеш до нещо за хапване.

Сцената, на която най-добрите състави на България танцуват, е изключително малка и организаторите би трябвало да имат достатъчно средства, за да я направят двойно по-голяма. Доста неприятно чувство пък остави програмата по откриването, която сякаш послужи за изява на егото на организаторите, самохвалби и самонаграждавания, вместо за забава на гостите и тяхното добро прекарване.

Проблемите с паркирането и нощувките също могат да ви подразнят, когато са комбинирани с прескъп билет за вход, който не осигурява и половината от атракциите, които други фестивали предлагат напълно безплатно, при идеално уредена система за паркиране. 

И така - ако не сте били на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, съветваме ви да идете, за да се насладите сами на атмосферата. Но ако искате да сте на спокойно, широко, да слушате цял ден прекрасно надпяване, да опитате спокойно и бързо милион страхотни неща за хранене, да се снимате как галите козички и да погледате шоу на коне заедно с децата си – прочетете пътеписа за любимия ни Фестивал на Овцевъдите в книгата за семейни пътешествия Стигнахме ли вече?, която подготвихме с любезната подкрепа на Volkswagen.

А, иначе – Touran-ът ни беше верен, удобен и семеен приятел през целия път. Прекрасна кола, която може да бъде оценена най-вече от многодетно семейство като нашето, което вечно страда от липса на места за сядане, липса на достатъчно голям багажник, пространство и удобства. Така че, има голяма препоръка от наша страна, както и всички преживявания от пътя, който изминахме с него.

До скоро!

Разгледайте и галерията със снимки от фестивала!

Още истории четете в книгата "Стигнахме ли вече?" на Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, в която ще намерите десет подробни, преживени и много забавни пътешествия, осъществени с мисъл за семействата, които ще тръгнат на път, за да ги изпробват.

Може да купите пътеводителя от ozone.bg, както и от по-големите вериги книжарници, сред които Ciela и Хеликон.

Приятен път!

Който е казал, че бременните не могат да танцуват, очевидно не е срещал Джема Марин. Бъдещата (тогава) майка и партньорът ѝ от Панама Израел Дуфус откраднаха сърцата ни с впечатляващата си серия видео клипове.

Твърде вероятно е и вие да скокнете на крака, след като ги изгледате.

Джема попадна в полезрението ни благодарение на един клип в Instagram, който беше разпространен от сайта Popsugar. Видеото от март показва бременната в 35-та гестационна седмица бъдеща мама и бъдещия татко, които ни изненадват с Rabiosa на Шакира и невероятно меренге.

A post shared by Gemma Marin (@gemma_marin) on

Времето минава и Джема става все по-бременна и все така танцуваща. Хващаме се на бас, че не сте си представяли как бременна жена танцува ламбада! Бъдещата майка споделя, че са опитали почти всичко, за да помогнат на бебе Александра да се появи, която явно се е чувствала твърде комфортно в корема на майка си и не е искала да го напуска („люто, популярни салати, чайове, разходки, секс, шоколад ...“).

A post shared by Gemma Marin (@gemma_marin) on

Не е изненада, че когато бебето най-накрая се ражда, светът вижда Александра за първи път в ръцете на татко си и то във вихъра на епичен танц! От корема на мама - в ерго-раницата в обятията на татко – ето така малкото бебе се присъединява към танцовия тандем.

Двойката посвещава първия танц на 4-седмичната Александра на всички фенове на двойката с благодарност за подкрепата.

A post shared by Gemma Marin (@gemma_marin) on

Джема и Израел определено са страшно позитивна двойка и сме сигурни, че бебе Александра я чака детство, пълно с усмивки, танци и музика - поне така се развиват нещата досега според постовете на двойката в Instagram!

Ако и вие имате клипчета с танци-манци, докато бременеете, споделете го, ще се радваме да видим и родни танцьори в очакване на детето си!

Идва Коледа и, логично, заедно с нея идват и коледните базари. Един от тях, обаче, е по-различен. По-различен с това, че е организиран съвсем спонтанно от три лудетини, всяка от които стои зад нещо страхотно с цялото си сърце и душа. Другото, заради което е по-различен, е фактът, че базарът в лицето на тези разкошни дами ще дари цялата си търговска печалба на социалната кауза на Майко Мила „Търся си втора работа“.

Да ви признаем, много се вълнуваме от този базар – там ще пием, ще танцуваме (наистина) и ще си бъде съвсем коледно, а успоредно с това ще раздаваме и дрешки!

На базара ще видите едни от най-най-най-любимите ви артисти, ще пийнете, ще хапнете, ще си поприказвате с Красимира и Елисавета, ще си купите нещо за подарък и ще можете да се държите толкова безразсъдно и глупаво, колкото си искате.

Базарът ще е с Live vynil selection от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, което означава, че повечето хора зад щандовете ще танцуват, някои от тях може и да напускат работното си място, за да правят хеликоптери и лунната походка.

Освен това, възползвайте се , че Красимира и Елисавета са там и ще раздават детски дрешки, играчки, книжки и обувки. Тормозете ги тези жени! Накарайте ги да ви запознаят с Оля, нашата любима авторка, която също ще е там, питайте ги всяка небивалица, която ви хрумне, предизвиквайте ги да танцуват и да се излагат. А ако случайно не знаете какво друго да направите, винаги можете просто да им гледате децата, докато те се развяват с чаша вино в ръка.

Ето за какво говорим – WINtER : Bazaar, който ще се проведе на 10 ии 11 декември в betahaus Sofia, а ето и кои са организаторите му.

Теодора е млада пчеларка, която се занимава с пчеларство от 12 години и е заместник-председател на “Сдружение на жените пчелари“. „Започнах да гледам пчели от любов и много голям интерес към тях. Когато обичаш работата си, е факт, че нещата се получават. Зад гърба си имам 4 участия в конференции в Европарламента на тема здраве и опазване на пчелите, 4 късометражни филма (най-силния е Код 21), организирам фестивали на меда в цяла България, съорганизатор съм на международно изложение ApiBulgaria. Заедно със сдружение Щипка направихме кампанията  “На пчелите с любов“, защото пчелите са ВАЖНИ за живота на тази планета!! Участвам в базари, за да информирам хората лично какво представляват пчелните продукти и как да ги консумират, за да живеят по-здравословно.”

Вера се занимава с дизайн на порцелан от доста години, има собствено ателие в София и магазин за бутикови български автори в Созопол: „Това и завърших в Академията – специалност “Силикатни форми” Преди да завърша започнах работа – за мое щастие, в бранша и по специалността. Работя го от тогава, преди години в по-комерсиалната зона, след което просто като нещо, без което не мога и не се отказвам от него. Дотук стигнах по заобиколния път. Близо 10 години съм в тази среда. Понякога е било по-интензивно, понякога е имало своя спад. Сега съм щастлива, че го правя в темпо, подходящо за мен, а още по-щастлива съм, когато виждам, че хората харесват и оценяват труда ми.“

Оля заедно със съпруга си произвежда малиново вино. Обича да говори за вино и обича да говори по принцип. От 6 години се занимава с марката  Трастена и доколкото сме запознати, ходи на поне 2 базара всяка седмица. „Честно казано няма базар, на който да не са ни канили или да не сме се опитвали да се самопоканим. През годините видяхме доста добри идеи да се развиват, както и доста хора, които организираха събития без да имат идея какво правят. От известно време започнах да наблюдавам неприятната практика да се правят базари, за да се изкарат пари. С непосилни такси за търговците нещата се оскъпяват и стават непродаваеми, а хората се разочароват от марките, което се отразява на имиджа на самите артисти и производители. И то само, за да се изкара някой лев от наем на зала. Как един малък производител да издържи на базар, на който е задължен да продава всичко, което организаторът и неговите приятели си харесат, на 50% от цената? И каква цена да се определи за даден аксесоар, храна или напитка, когато организаторите на базара ти искат 20% от оборота, без да знаят какво е включено в този оборот?“

Така в един момент трите решават да си направят коледен базар, със специално внимание към участниците, съобразен с посетителите, където наистина да се потрудят и да популяризират каузи. Всички пари, които останат след плащане на наем, консумативи и реклама, ще бъдат дарени за кауза, която им е много на сърце. Различното ще е, че ще има жива музика от плочи и почти всеки от участниците ще даде по нещо, което сам е изработил и което ще се раздаде като награда в томбола. И всички ще се наливаме с малиново вино!

Така че – елате! Ще ви очакваме! Цяла година чакаме да се появят няколко майки, с които да си пийнем по коледно и този момент настъпи.

На този базар ще можете да си купите и билети за благотворителното събитие на Майко Мила, свързано с кампанията ни „Търся си втора работа“. Повече за него ще научите съвсем скоро.

Дотогава – планирайте си следващия уикенд отсега, така че да се видим на WINtER : Bazaar!

Там, някъде високо в планината Родопи, до село Дедово, съществува място, наречено "Фабрика за храна и танци" Равнища, което съставлява мечтата на приритващия от умора родител. Едно място, предназначено да направи децата щастливи, а на вас да даде мечтаните часове спокойствие, прекрасен въздух, красота и тишина.

Но да не прибързваме. Преди да стигнете до това вълшебно място, дори преди да го зърнете, вие неминуемо ще се запознаете по телефона с Асен. Асен е митично създание, което отговаря за резервациите, касите и още милион неща. Защо митично? Защото той е онзи несъществуващ, съвършен служител, който ще се погрижи за вас по-добре от майка ви. Аз, собствено, направих Асен на маймуна с милионите си претенции, жалби, хрумвания, но той стоически издържа на всичко.

Асен е онзи човек, който ми размести 5 пъти резервацията

от месец май в месец юни, а после в юли, а после обратно в май. Накрая, на 23-ти май, когато просто ми хрумна ей така, да пристигна ден по-рано, без резервация, звъннах на Асен 404649302 пъти в рамките на час и половина и след поредица от кудкудякане, каканижене и мрънкане от моя страна, той не само намери къде да настани мен, мъжа ми и трите ми деца, въпреки че цялата околност беше пренаселена от гости за празниците, но беше и изключително любезен и нито за миг не загуби самообладание. Ако в България някой се интересуваше истински от това кой какво може, Асен щеше да ръководи минимум рецепцията на Хилтън.

Та, да се върнем на самото място. Нагоре, нагоре по един чудесен, асфалтиран, но виещ се път (предупреждение за хора с повръщащи деца), ще стигнете на върха на хълм и там ще ви посрещне най-страхотният и мил екип от хора, за да ви покаже мястото на мечтите ви.

Насред разкошна зелена поляна

се намира великолепна, уютна постройка, която собствениците наричат хижа, макар тя да няма нищо общо с хижите в България. Всяка стая в тази постройка е идеално чиста, светла и прекрасна, с дървени стени, сини прозорчета, възглавки с панделки и чаршафи с дантелки. Баните са просторни и нови, досущ като у дома след ремонт. А като погледнете навън, през синьото прозорче, виждате великолепна гледка към Родопите.

След като си оставите багажа, любезно подпомогнати от персонала, излизате от стаята и попадате сред борова гора с чуден водоем, оформен като езерце от бели камъчета, заобиколен от джакузита, шатри с дивани, маси, отрупани с книги - всичко, предназначено за родителска почивка. За децата има пързалка, огромен басейн с пластмасови топки, в който да се хвърлят денонощно, маси с всякакви пособия за рисуване, детски книжки и една машина за пяна до басейна, която в уречен час се пуска и залива децата, докато те весело подскачат.

Така разказано, човек може да остане с впечатлението, че, колкото и да е хубаво, неминуемо мястото е шумно, защото половината от гостите са деца на възраст между 1 и 9 години, които би трябвало с постоянно да реват, да се бият, да се пребиват от подхлъзване, падане или да крещят просто ей така, за да ни изнервят.

Та, пригответе се за най-странното.

Тихо е. Не знам защо.

Може би защото в цената на нощувката, освен басейна, джакузито и всички атракции, влизат детски походи със санбернари и част от децата ги няма с часове. Може би защото след похода има курс по месене на хляб, а после още един поход. А може би защото атмосферата е толкова спокойна, щастлива и приветлива, че нито едно дете не се сеща да плаче или пищи, и всички играят заедно в мир със света.

Поради гореизброеното,  навсякъде по меката мебел, гениално разположена под шатрите, има разхвърляни бащи, които уж гледат телефоните си, но всъщност спят или просто са изпаднали в ступор от прелестния въздух и спокойствието. Ще видите майки, които седят по диваните и не могат да повярват, че са свободни. В очите им се чете объркване и лека безтегловност. Дори аз, с три деца, най-малкото от които е на една година, си починах. Докато бебето обикаляше весело и кротко в кръг, а другите две бяха незнайно къде по атракциони, аз изчетох една цяла книга, размишлявах и имах толкова свободно време, че ако бяхме останали седмица, щях да мога да завърша още едно висше образование.

И все пак имам две забележки.

Едната забележка е за вратата на банята. По идея, би трябва да е плъзгаща се, но всъщност едвам се прибутва с ужасяващо скърцане, което може да вдигне и мъртвите от гроба, камо ли бебе. Децата не могат да я отварят сами, ако са малки, защото се изисква доста сила. На самата врата има голяма дупка вместо дръжка, през която се вижда как се къпеш, а и няма завеска за душа. Така че ходенето нощем до тоалетната, ако трябва да се пази тишина, е почти невъзможно, а къпането, докато кикотещи се деца надзъртат и викат "Мамааа е гола!!", преминава леко изнервящо.

Другият проблем бе храната. Доста от вас ще я намерят за прекрасна, аз обаче си имам своите забележки. Картофената крем супа беше от пликче, а месата често бяха залети със сос , който също, според мен, беше "малка тайна". Слава Богу, имаше достатъчно вкусни кюфтета, пържоли,  домашен хляб, манатарки, плодове, мекици, палачинки, истински пържени картофи и всякакви прекрасни неща, които утолиха глада ни, а и трябва да имате предвид, че аз наистина съм претенциозна на тема хранене.

В района на "Фабриката" няма безжичен интернет,

нито ПОС терминал. Моят телефон е към Мтел и имах интернет , но тъй като мястото няма 3, 4 или 15-джи покритие, нещата стават бавно.

"Фабрика за храна и танци", Равнища е невиждана за България концепция. Прекрасен персонал, грижа за децата и родителите, единение с природата, персонално внимание. Всеки ти се усмихва, всеки те подканя да си щастлив и прави деня ти истински чудесен. Не са жалени средства за нищо - всичко е направено, подбрано и комбинирано със стил, любов и качество.

Вечер, когато запалят големия огън, любимецът на всички, Руслан, идва да извади картофите от жаравата, след като е водил децата по походи, готвил е в кухнята и е организирал състезания.  Около този огън деца и родители се чувстват част от едно голямо семейство, гледат звездите и си прегръщат половинките и потомството. Та, само заради това чувство на хармония си заслужава да посетите "Фабриката". Идете, починете си и разкажете дали и за вас е било така вълшебно.

cross