fbpx

Пълно е с правила за това какво може и какво не може да се яде по време на бременност и след раждането. Но какво знаем за полезните храни, докато правим опити за бебе? Могат ли някои храни да повишат шанса за по-бърз положителен тест за бременност? Абсолютно. Ето Топ 5 от тях:

Нахут

Изследователи от Харвардското училище по обществено здраве разглеждат случаите на близо 19 000 жени (медицински сестри), които активно се опитват да забременеят, и откриват, че безплодието е с 39% по-вероятно при жени, приемащи високи количества животински протеини. При жените, които приемат повече растителни протеини, има значително по-малка вероятност за проблеми при опитите за зачеване. Така че, хвърлете шепа нахут в салата, или включете хумуса към редовните си предястия. Не ви е сред любимите храни? Заместете го с леща, тофу, едамаме или ядки.

Сладолед

Ура! Не говорим за някакви гурме сорбета или други видове разновидности без мазнини, а за истински сочни калорични сладоледи. Посоченото по-горе проучване установява, че една или две дневни порции пълномаслено мляко или пълномаслени млечни продукти (като сладолед!) предпазват от овулационни нарушения. Обезмасленото и нискомасленото мляко, изненадващо, правят обратното, казва д-р Хорхе Чаваро, асистент по хранене и епидемиология в Харвардското училище по обществено здраве и автор на книгата "Диета за плодовитост". Той смята, че премахването на мазнините от млякото променя баланса на половите хормони, което на свой ред пречи на овулацията. Не минавайте обаче границите, съветва д-р Чаваро, просто понякога замествайте обезмасленото мляко с любимия си сладолед.

Зеленолистни

Спанакът, руколата, броколите и други зеленолистни са с високо съдържание на фолиева киселина (витамин В9), която влияе благоприятно на овулацията. Не забравяйте да споделите салатата с вашия партньор - мъжете, които приемат по-високи дози фолиева киселина, произвеждат по-здрави сперматозоиди, като потенциално намаляват шансовете за спонтанен аборт или генетични проблеми с плода. Изследователи от Общественото училище по здравеопазване в Калифорнийския университет "Бъркли" изследват 97 непушачи (без истории за проблеми с фертилитета) и откриват, че мъжете, които имат най-висок прием на витамин B9, са имали с 20% по-нисък брой анормални сперматозоиди.

Пълнозърнест хляб

Сложните въглехидрати (хляб, най-добре пълнозърнест) отнемат по-дълго време за усвояване от рафинираните (захарни изделия) и не водят до рязко повишаване на кръвната захар, запазвайки нивата на инсулина стабилни. Какво общо има това с бременността? Повишените нива на инсулина могат да нарушат репродуктивните хормони. Холандско проучване, в което са разгледани случаите на 165 двойки, установили, че жените с високи нива на кръвна захар, са имали 50% по-ниска вероятност да забременеят по време на шестмесечното изследване. Не забравяйте - когато правите опити за бебе, избирайте тъмния хляб или ориз пред белите.

Сьомга

Тази риба е богата на омега-3 мастни киселини, което помага за регулирането на репродуктивните хормони и увеличава притока на кръв към репродуктивните органи. Освен с хапването на сьомга, може да получите 1,000 - 2,000 мг дневно омега-3 мастни киселини с 2 супени лъжици орехи или 2 супени лъжици ленено семе или семена от чиа.

Източник: Parents


Още:

В началото учените ѝ дадоха името J35. После я кръстиха Талъкуа, което на езика на чероките означава "двама са достатъчно".

Това е косатката, която на 25 юли бе забелязана да носи и избутва с главата си във водата своето 200-килограмово мъртво бебе, за да го задържи още малко със себе си.

Още много всъщност.

Снимка: Center for Whale Research

В своята "Обиколка на скръбта" Талъкуа измина над 1500 км, повдигайки отново и отново тялото на бебето си в мига, в който то почне да потъва във водата. Така тя се подложи на огромно изтощение и невъзможност да намира достатъчно храна.

Ритуалът край тихоокенския бряг продължи повече от 17 дни, след което майката се сбогува със своето бебе, пускайки го да потъне във водите на Салийско море.

Снимка: TWITTER/CENTER FOR WHALE RESEARCH

Към тъгата ѝ са се присъединили и други косатки от стадото, обикалящо между Ванкувър и остров Сан Хуан, чиито местни жители разказват, че в един от дните, при залез слънце, група от 5-6 женски се е събрала в устието на залива, обикаляйки в кръг в продължение на 2 часа.

Ритуалът на косатките разкри мрачна статистика за популацията на групата китове, към която Талъкуа принадлежи: приблизително 75% от новородените през последните две десетилетия не са оцелели, а 100% от бременните косатки не са успели да родят живи бебета през последните три години.

Бебето на Талъкуа е първото живо родено в стадото от 2015 г., но е оцеляло само около половин час, съобщи The Washington Post. Освен замърсяването, сред основните причини за все по-трудното оцеляване на този вид е гладът в резултат на  безпощадния улов на сьомга от хората (който преди три месеца канадското правителство обеща да намали с 25-30%).

17-дневното траурното шествие на косатката показа, че тя изпитва страдание, предполагащо някакво ниво на когнитивни функции. Заради изследванията, че китоподобните (китове, делфини и сходни морски обитатели) са не само по-умни, отколкото се е смятало, но и притежават високи нива на емпатия и емоции, редица учени предупреждават, че тяхното унищожаване е повече от просто убийство на определен брой индивиди.

Това е убийство на цяла култура – понятие, което очевидно не важи само за представителите на човешкия вид.

Дългото сбогуване на Талъкуа с бебето ѝ предизвика не само интереса на природозащитници и учени, но и огромна човешка съпричастност, родила поезия, музика и картини, посветени на майката косатка и нейния изчезващ вид.

Взимайте пуканки, сядайте удобно и се пригответе за зрелище, защото днес ще станете свидетели на тежкия и оспорван двубой между Майко Мила! и истинския суши майстор от Happy Bar & Grill Тодор, в който ще си проличи кой заслужава титлата "Шампион по въртене на рогозка и редене на сьомга върху килимче от водорасли"!

Ще хвърчи ориз, ще се лее огнен драконов сос, ще има пламъци от горелка и, разбира се, ще има много суши - предимно за радост на Елисавета, защото Красимира гледа на сушито с огромно подозрение! Предупреждаваме, че сюжетът е напрегнат, а в края, както си му е редът, има остър обрат!

Да си признаеш кои са най-големите ти слабости е признак за сила, затова ние - Елисавета и Красимира, събрахме сила и смелост, и решихме веднъж и завинаги да си признаем, че обожаваме да... ядем!

Някой ще каже - "E, то кой не обича да яде определени неща" и ще бъде прав, но в нашия случай, ние наистина МНОГО обичаме да ядем (то ни и личи). Обожаваме зеленчуците, плодовете, месата, добре изпечения хляб, всякакви сирена – от смрадливи по-смрадливи, както и още стотици прелести, които природата ни е дарила, за да може всеки ден да се наслаждаваме поне на храната, ако всичко друго, достойно за наслаждение, вземе та изчезне безследно.

И така, в малките моменти на усамотение, дегизирано добре под строгия претекст "Сега ще работим навън", ние двете обикаляме заедно София и пробваме различни ресторанти и бистра, опитвайки се да съчетаем приятното с приятното, тоест работата по Майко Мила с някое и друго прелестно кюфте или розов домат с моцарела.

Затова от време на време ще ви представяме местата, които са ни направили щастливи и са ни накарали да се почувстваме добре нахранени, добре обслужени и леко придремващи над лаптопите като преяли леопарди.

Едновременно с това, ще критикуваме местата, които не ни харесват, защото е важно човек да похарчи малкото спестени пари за качествена храна някъде, където си заслужава.

И така, тичайки по улица „Ангел Кънчев“ (защото ние вечно бързаме, оставили децата за малко някъде, за да свършим работа), един ден попаднахме на ресторант Агарта.

Спряхме се пред него единодушно, защото всички елементи, с които подобни места ни привличат, присъстваха и тук още от пръв поглед – централна локация, достатъчно място, за да се разположиш като матрона на масата, с все чантите, разни радващи окото цветни чадъри под формата на декорация и, не на последно място – наличие на контакти (да включим техниката, нали все пак ще работим!).

В хода на кулинарната вакханалия установихме, че сме се озовали в един спокоен, лежерен ресторант, с удобни външни маси, чудесно обслужване и най-вече – наистина, ама НАИСТИНА прекрасна храна.

Ние, както вероятно вече сте усетили, не сме от срамежливите. Не е да седнем някъде и страхливо да гризкаме половин краставица. Ние ядем с размах.

Елисавета, например, отривисто си взе едно разкошно гуакамоле, защото много го ОБИЧА. Вярно, че имаше магданоз, но после попита и се оказа, че следващият път може и без магданоз. Ах, прекрасно гуакамоле! През това време Красимира похапваше тарама, а после си разделихме една сьомга на фурна и финиширахме със съответно:

Елисавета - шоколадово суфле

Красимира – пана кота

(разбира се, всяка бъркаше с лъжичка в чинийката на другата, за да не се мине случайно)

Срам, не срам - поляхме всичко това със совиньон блан.

Разказваме ви всичко това не само защото още ни държи влага от вкусната и питателна храна, а защото съвсем сериозно бихме искали да ви препоръчаме Агарта, ако си търсите място, в което едновременно да се чувствате добре и да хапнете добре.

Беше вкусно, екипът е великолепен и на място си правят домашно лимончело дижестив, което е НЕ-О-ПИ-СУ-Е-МО. Накрая само седяхме, галехме се по коремите и посръбвахме от чашките като замаяни везири (и почти никаква работа не свършихме, естествено).

И ако с това ни признание сме ви паднали в очите, искаме искрено да се извиним, но и да предупредим, че вероятно ще се случва от време на време - насред сериозни писания, смешни разкази и дискусии, да ни намирате облегнати назад, пиещи щастливо кафе, с пълни стомаси и изхлузени обувки.

А ако минавате през Агарта, надникнете дали не сме там и ако ни няма, седнете и яжте, докато не сме дошли и не сме изяли всичко. С последното въобще не се шегуваме!

cross