Аналиса Барбиери отговаря на читатели на The Guardian в своя рубрика относно техните лични взаимоотношения и казуси. В този текст, който ви споделяме, тя консултира казуса и с психотерапевт, който да помогне в разнищването на сложните взаимоотношения между брат и сестра.
Той е идиот, който се мисли за нещо повече от останалите и им говори снизходително. Аз съм мъж на 50 години и преди често я посещавах, но сега предпочитам да правя нещо друго. Опитвам се да не показвам чувствата си, но сигурно е очевидно, че не го харесвам. Женени са от осем години и нещата се влошават. Преди поне работеше и допринасяше с нещо, но сега дори и това не прави. Какво мога да направя? Искам да подкрепям сестра си, но да прекарвам възможно най-малко време с нейния съпруг.
Освен ако родителите не се разделят и не се оженят повторно, обикновено едва когато братът или сестрата си намерят партньор, в семейството се появява нов човек и динамиката се променя. Всички се надяваме, че новите попълнения ще донесат радост и хармония, но често не става така. И се оказваме не просто с някой, когото не харесваме, но и гледаме човека, който го е довел в живота си, и си мислим: „Сериозно ли?“.
Това често отключва дълбоки чувства от детството, особено когато става дума за брат или сестра.
За съжаление, не можем да го контролираме – хората правят нещата по свой начин. Не казвате на колко години е сестра Ви (или какви са били предишните ѝ партньори и какво сте изпитвали към тях), но изглежда, че тази ситуация е сравнително нова за Вас, обобщава авторката.
Понякога е по-лесно да изпитваме силни (негативни) чувства към новия член на семейството, отколкото към този, който го е довел.
Поканила съм експерт тази седмица – психотерапевт към Британския съвет по психотерапия, Стефани Уайт.
Напомня ли Ви той на някой значим човек от ранните Ви години? Това може да е ключово за решението на проблема. Защото, макар и да продължите да го намирате за досаден, раздразнението Ви може да намалее, ако осъзнаете, че той Ви напомня за някого и затова реагирате по-рязко от необходимото.
Никой не харесва паразитите. Като такъв ли го възприемате? В крайна сметка сестра Ви е избрала този човек. Може би чрез този избор виждате страни от характера ѝ, които не харесвате, но Ви е трудно да си го признаете. Може би трябва да стигнете до положение, в което обичате сестра си, но не харесвате нейните избори. Вие с някого ли сте? Харесва ли тя Вашия партньор?
Може да е трудно, но си струва усилието. Ако не се получи, опитайте се да прекарвате време със сестра си без него.
Отдавна съм стигнала до извода, че понякога е по-лесно да изпитваме негативни чувства към зет или снаха, отколкото към човека, който ги е довел в семейството. Проблеми от типа „Не се разбирам със свекърва си“ често, когато ги разгледаме по-дълбоко, са всъщност: „Иска ми се мъжът ми да е по-решителен“. Струва си да се замислите, обобщава Аналиса Барбиери съветите на психотерапевтката.
„В терапията често се казва, че хората, които не харесваме, ни напомнят на хора от детството, или дори на аспекти от самите нас, които не понасяме. И макар това да е вярно, аз не съм терапевт и мога да кажа, че понякога хората просто са досадни. В собствения си живот можем да се отдалечим от такива хора, но когато са въведени в семейството от други, нямаме този избор“, добавя тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всичко, което можете да направите, е да се опитате да разберете защо точно Ви дразни този човек. Не намалявайте времето, което прекарвате със сестра си, но ограничавайте контактите със съпруга ѝ до необходимия минимум. Ако сестра Ви попита „защо“, фразата: „Той просто не е моята чаша чай“ върши чудеса.
Източник: The Guardian
„Той не е мъжът, за когото се омъжих, и отчаяно искам старата му версия обратно“, пише в имейл анонимна читателка за ежемесечната анонимна рубрика за съвети от Scary Mommy.
„Майка съм на четири почти пораснали деца. Във форма съм и смятам, че съм привлекателна (поне според мен). Две от децата ми още живеят с нас и учат в гимназия. Запознахме се в университета, бяхме спортисти. Физическото здраве винаги е било приоритет за мен. А той винаги е бил едър – 190 см, 105 кг чиста мускулна маса в разцвета си. С годините спря да тренира, но не промени храненето си. От стреса в предишната си работа качи над 30 кг.
Най-важното: на 45 му поставиха диагноза сърдечна недостатъчност, лежа седмица в болница и мина през рехабилитация. Вече е на лекарства. Страда от тежка сънна апнея, причинена от затлъстяване, и спи с апарат. Дрехите не му стават, но отказва да си купи нови – твърди, че ще отслабне и старите ще му паснат. Трябва да ограничава солта и алкохола, но не го прави. Вечер сяда с питие пред телевизора и по няколко пъти ходи за чипс, сирене, бисквити или бадеми с шоколад.
Физически ме отблъсква. Сексът не ме удовлетворява от години. Коремът му пречи на проникването, когато съм отгоре, а когато той е отгоре – се задушавам. Когато правим секс (веднъж или два пъти месечно), заставам с гръб към него, за да не го гледам. Не искам да ползвам секс играчки – ще го демотивират още повече. Сексът е задължение, което търпя, за да не се сърди. Не помня кога за последно съм имала оргазъм с него. Лягам по-рано и се преструвам, че спя. Ставам рано за тренировка, за да избегна сутрешния секс.
Многократно го молих да обсъди GLP-1 лекарствата (които регулират кръвната захар) с лекаря си, но застраховката не ги покрива, а 1000 долара месечно не можем да си позволим. Разхожда кучето, но почти не тренира. Аз готвя здравословно, но той си купува чипс, шоколадови десерти и други вредни храни.
И двете деца, които живеят с нас, са с наднормено тегло и това се отразява на спортуването им. Опитвам се да бъда пример, но не мога да контролирам всяко тяхно хранене – страх ме е да не направя така, че дъщеря ми да развие хранително разстройство. Страх ме е и че ще последват съдбата му – със сърдечни проблеми, още млади. Не искам да надживея децата си.
Ако нещо не се промени, ще умре до 5 години, а аз ще започвам наново на 50+. Децата ще останат без баща. Ще заминат, ще остана сама. Обичам го. Не искам да го напускам. Но искам старата му версия. Предложих му терапия – отказа. Казва, че не му трябва терапия, а мотивация. Предложих терапия за двойки – не прояви интерес.
Напусна стресиращата работа, сега има много по-добра, но вече три години няма промяна. Какво да правя? Ултиматум ли е динственият вариант? Да му кажа, че ще си тръгна, ако не се стегне? Искам пак да го намирам за привлекателен. Искам пак да ми е приятно в леглото. Искам да е човекът, от когото имаме нужда.
Моля, помогнете. Всичките ми приятелки казват само: „Това е гадно, не знам какво да те посъветвам“. А техните мъже поне не са със затлъстяване“.
Скъпа Анонимна, първо – ти не си повърхностна. Не си егоистка. Не си жестока., отговаря Пенелопе – автор в медията и бъдещ специалист по психично здраве.
„Ти си жена, която се опитва да задържи живота си, връзката си и семейството си, докато собствените ѝ нужди – емоционални, физически, сексуални и практически – остават неизпълнени. Това е трудно. Напълно разбираемо е, че може да виждаш теглото на съпруга си като източник на всичките си разочарования и фрустрации. Но твоята история е много повече от въпрос на тегло или привличане. Тя е за загуба.
Ти тъжиш за мъжа, в когото си се влюбила, за интимността, която сте споделяли, и за визията за живота, която си вярвала, че ще изградите заедно. Това, с което се сблъскваш, е бавното разпадане на тази мечта.
Темата също така е за отговорност и ангажимент. Но преди да навляза в тези аспекти, важно е да разнищим едно допускане в основата на твоето оплакване: гневът ти към съпруга ти, убеждението, че той е виновен за напрежението, което затлъстяването му оказва върху здравето, връзката и семейството ви, или казано по-просто, вярването, че дебелите хора са виновни за теглото си и биха отслабнали, ако просто не бяха мързеливи и лакоми, е старо и дълбоко вкоренено в културата ни. То лежи в основата на засрамването на пълните хора и захранва многомилиардната индустрия за диети и фитнес. За жалост на тази индустрия най-новите научни открития, включително изследванията около GLP-1 инхибиторите, които ти спомена, оборват това допускане.
Науката показва, че затлъстяването не е белег на слаб характер или морален провал, а физическа проява на сложно и потенциално смъртоносно метаболитно заболяване. Състояние, от което страда почти половината население и което вероятно се влошава от околната среда и наличието на евтини, свръхпреработени храни. Това е сериозно, а за някои е инвалидизиращо здравословно състояние, което сега, съвсем невероятно, може да бъде лекувано с нов клас революционни, макар и все още изключително скъпи, лекарства.
Смятам, че е важно да се спра на този момент, преди да премина към проблемите в отношенията, защото в писмото ти усещам подмолна враждебност и презрение.
Признаваш реалната възможност съпругът ти да развие тежки здравословни усложнения и да умре млад, но след това го наричаш „физически отблъскващ“ и описваш в детайл как изглежда коремът му по време на секс. Определяш секса с него като „задължение“, не изпитваш вина от това, че го избягваш, и се държиш снизходително спрямо собствените си по-здравословни навици. И най-озадачаващото – подиграваш се на идеята да харчите по 1000 долара на месец за лечение, което може значително да подобри здравето и живота му, намеквайки, че той просто няма воля. Казваш, че го обичаш, но от писмото ти не личи любов или състрадание; личи презрение.
Представи си, че съпругът ти не страдаше от затлъстяване, а от неврологично заболяване, което затруднява ходенето му и изисква инвалидна количка. Или че беше с диагноза рак, налагащ химиотерапия, която би променила външния му вид. Подобни болести също биха повлияли на привличането и сексуалността, но подозирам, че тонът ти щеше да е далеч по-малко враждебен и осъдителен – емоции, които със сигурност не помагат за възстановяване на интимността. Затова първият ми съвет е да се образоваш за затлъстяването и да замениш вината и срама с подход, основан на сътрудничество и решаване на проблеми.
Като вземем всичко предвид, под враждебния тон в писмото ти изниква и един важен въпрос: какво правят съпрузите, когато болести, наранявания или хронични състояния променят човека, с когото са се обвързали, до степен, че той вече не е привлекателен или подходящ сексуален партньор? Някои двойки в такива случаи изследват варианти като консенсусна немоногамия, работа със секс терапевт или откриване на нови форми на интимност без проникване. Други стигат до трудното решение, че физическа интимност вече не е възможна, и търсят начини да прекратят връзката.
Каквото и да избереш, трябва да приемеш, че не можеш да контролираш какво яде мъжът ти, дали тренира, лекува ли си сънната апнея, или какви снаксове си купува.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това не означава да се откажеш да го подкрепяш, а да спреш да се изтощаваш в опит да го спасиш.
Най-важното: затлъстяването му не отменя твоето право на удоволствие. Желание. Оргазъм. Интимност. Дори и да е „соло изпълнение“ засега. Дори и да не е с него. Имаш право да имаш сексуално аз, дори и партньорът ти да не присъства в това пространство. Докосвай се. Фантазирай. Свържи се отново с това, което те възбужда. Може да е странно в началото, но връщането към еротичното ти аз е акт на съпротива срещу емоционалната празнота, в която си заклещена в момента“.
Източник: Scary Mommy
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Продължаваме да публикуваме вашите истории за любов. Тази е от Мария Атанасова и трябва да признаем, че много ни се доходи до Рим, докато четяхме.
Срещнах го в момент, в който не търсех любов, а може би точно затова тя ме намери. Като вихър, който те подхваща, преди да осъзнаеш, че си му подвластен. Нашето запознанство беше като импулсивен танц – стъпка напред, после скок в неизвестното. Не поставяхме въпроси, не чертаехме граници – просто се потопихме един в друг. В неговото присъствие откривах части от себе си, за които дори не подозирах. С всяка усмивка, с всеки поглед, с всяко случайно докосване ние създавахме нашето ново „аз“.
Любовта не е в големите жестове, а в малките и неочаквани. В прегръдката нощем, когато съзнанието вече спи, но търси топлотата на своята сродна душа. В миговете на тишина, в които само едно докосване казва повече от хиляди думи. Любовта е прегръдката, която потушава всички бури, крепостта, която те пази цял от целия свят. Тя не се иска, не се моли за нея – тя просто е, когато е истинска.
За посоката няма карти, няма нагаждания – тя просто се усеща със сърцето. Когато обичаш, не питаш къде води този път, защото знаеш, че вървиш редом с човека, с когото искаш да го извървиш.
Но най-ценното, което той ми подари, беше нещо повече от обич – той ми върна мен самата. Гледайки се през неговите очи, се научих да се обичам отново. Видях себе си такава, каквато той ме виждаше – силна, красива, достойна за всичко добро. Разбрах, че любовта не е само споделяне на дни и нощи, тя е отражение – на нашите страхове, на нашите мечти, на нашите най-съкровени истини. И когато някой те обича истински, той ти помага да заобичаш себе си по начин, който дори не си подозирал, че е възможен.
Градът, в който времето е спряло, но любовта е вечна. В представите ми той беше символ на всичко, което желая да изживея – красота, история, страст и безвремие. Представях си как се разхождам по тесните калдъръмени улички, вдишвам аромата на утринното еспресо, а слънцето залива с топлина древните руини. Мечтаех някой ден да се потопя в тази вечност, да се изгубя в нея, както исках да се изгубя в истинската и споделена любов. И тогава се появи той.
Той е моята посока, моето завръщане и моето вечно пътешествие. Както Рим плени сърцето ми с красотата си, така и той ме плени с топлотата си. Вдишах любовта му, както вдишах въздуха на този град – с трепет, с вълнение, с усещането, че съм у дома. В очите му откривам улиците, които искам да извървя, в ръцете му намирам сигурността на вечността.
Днес нося неговата фамилия и го правя с гордост и радост, защото вече сме едно цяло пред света. Но нашето пътешествие тепърва започва – любовта ни, като Рим, винаги ще крие нещо ново за откриване. Във всеки изгрев, във всяка усмивка, във всяка споделена мечта ще се преоткриваме един друг, ще се влюбваме отново и отново. Защото истинската любов не свършва – тя е като вечен град, винаги жив, винаги разкриващ нови чудеса. И аз съм щастлива, че моят Рим, моята вечност, моето завинаги е той.
И знай, че винаги ще бъда твоят бряг – мястото, където можеш да намериш утеха и спокойствие. Като морето, което се разбива във вълните, ти можеш да оставиш себе си свободно да бъдеш, а аз ще бъда там, за да те потуша, да ти дам сигурност и обич. Ще бъда винаги зад теб, както вятърът подкрепя платната на кораб, за да продължи напред. Ще бъда твоята опора, твоята тишина, твоята сила. Защото ти си моята най-голяма любов и моето сърце принадлежи завинаги на теб.
Преди месец най-добрият колоездач на планетата хвърли много тиха бомба в света на спорта. Без никакво предварително уведомление той смени името си в официалната си регистрация в Международния колоездачен съюз (UCI). И от Йонас Вингегор Расмусен стана Йонас Вингегор Хансен.
Хансен всъщност е фамилията на съпругата му Трине Мари. А също така и третата най-популярна фамилия в Дания след Нилсен и Йенсен. И, както в повечето северни езици, означава син/дъщеря на Ханс.
Според местните в Дания точно заради това струпване на хора с еднакви фамилии не е необичайно да използваш второто си име. Което пък е относително нова концепция в страната – вторите имена там са узаконени едва през 1904 г. Самият Йонас освен това е взел второто име на майка си (Карина Вингегор Расмусен), а не на баща си (Клаус Кристиан Расмусен).
Мъж да вземе фамилията на жена си е нещо доста необичайно. Особено в света на спорта. Само си представете Кристиано Роналдо да стане Кристиано Родригес. Или Лионел Меси – Лионел Рокуцо, а Христо Стоичков – Христо Митов.
Да погледнем и статистиката. Изследване от миналата година в САЩ твърди, че едва 5% от мъжете взимат фамилията на съпругата си. При жените този процент е 79.
Ако следите колоездачните предавания по „Евроспорт“, знаете, че Йонас Вингегор е най-добрият в света в момента. А ако не ги следите, ние ще ви кажем, че е не лошо да го правите най-малкото заради разкошните гледки, освен заради самите колоездачи. Йонас е двукратен победител в най-голямото събитие в света на този спорт – „Тур дьо Франс“. С още куп трофеи и победи зад гърба си, той е национален герой в Дания. И в двата случая, след като спечели „Тур дьо Франс“, той беше посрещнат от десетки хиляди в Копенхаген. А столицата на Дания е най-колоездачния град в света – 62% от жителите използват колело, за да ходят на работа, училище или където и да е другаде.
Вингегор стана първият датчанин, спечелил обиколката на Франция. И бихме се обзаложили, че тази година може и да спечели за трети път, макар и като Хансен.
Съпругата на Йонас е по-възрастна от него с девет години. Запознават се в първия му професионален отбор – ColoQuick-Cult, през 2016 г. Трине работи в същата компания като маркетинг мениджър. Първоначално тя не иска връзка точно заради възрастовата разлика. Йонас обаче е упорит (като всеки колоездач) и успява да я убеди да започнат да се срещат. Двамата сключват брак през 2019 г., като още същата година тя става и негов мениджър. Две години по-късно Трине напусна ColoQuick, за да се съсредоточи изцяло върху кариерата на Йонас и семейството им. И това включва постоянни пътувания по състезанията. Което пък генерира великолепен снимков и видеоматериал.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Никога няма съмнение как се чувствам аз. Но с Йонас трябва да изтеглиш чувствата и усещанията от него. Заедно работихме, за да стане по-отворен, защото иначе всички решения бяха мои. А това не е функционално. Освен това той трябва да е по-ясен в позициите си, иначе никой няма да го следва. Нито като колоездач, нито като съпруг, нито като баща. Още в началото му казах, че не мога да бъда с човек, който иска да угоди на всички“, казва Трине.
Сега тя вече гледа по друг начин на възрастовата разлика. „Понеже имам повече опит, мога да поема повече отговорност. Най-вече в сфери, които не са му нужни. И да го улесня в живота извън колоезденето“, казва Трине.
„Вкъщи си говорим за всичко. Например, ако го боли по време на състезание и трябва да вземе болкоуспокояващи – какъв послание изпраща това? Това ли е начинът, по който иска да спечели? Нашето семейство не подкрепя подобен стил. Иначе, ако иска да печели на всяка цена, може може да се оправя сам. Но този модел не работи за нас като семейство“, разказва Трине пред BT.
„Йонас трябва да е като фар за дъщеря ни Фрида. И той е. Той е най-добрият баща на света“, завършва тя.
П.П. И авторът на тези редове познава един мъж, който взе името на съпругата си. Както самият той казва – „с фамилия като нейната, трябва да съм малоумен, за да не го направя“. Наздраве, семейство Бираджиеви!
Пролетта и лятото са сезонът на сватбите и в Bored Panda услужливо са събрали някои забавни и съвсем верни пожелания за сватба. Може да си откраднете някое от тях, за да не се чудите какво да пожелаете на младото семейство, като си му дойде редът.
Ето малко мъдрост от мен. Запомнете най-важните думи за успешен брак: „аз ще измия чиниите.“
„Поздравления и приемете един съвет от мен. Не сглобявайте мебели заедно, ако искате бракът ви да продължи.“
„Бракът е свързването на двама души – единият винаги забравя годишнините, а другият винаги ги помни.“
„Знаете ли кое е общото между стоенето до късно, партита и мотаенето с приятели през уикенда? Вече няма да може да правите нито едно от тях. Поздравления за сватбата ви.“
„Не се притеснявайте. 90% от браковете преминават докато единият вика на другия „КАКВО?“ от съседната стая. Със сигурност ще се справите! Поздравления!“
„Всички сватби са весели. Животът заедно след това е трудната част.“
„Да си женен е като всяка друга работа – не е лошо, ако харесваш шефа си.“
„Поздравления, че се ожени за толкова красив човек. Благодарим ти, че доведе в живота ни един прекрасен приятел. Сега най-сетне можем да се отървем от теб!“
„Кой е най-добрият начин да накараш съпруга ти да запомни годишнината ви? Оженете се на рождения му ден.“
„Да кажеш „Да“ е като да натискаш на сляпо „Приемам“, докато инсталираш нов софтуер на компютъра си. Правиш го, въпреки че и идея си нямаш какво ще последва. Поздравления за сватбата ви.“
„Не е вярно, че женените мъже живеят по-дълго от ергените. Просто им се струва по-дълго.”
„Бракът е вид приключение. Както е и отиването на война. Поздравления, приятели.“
„Истинска благословия е да знаеш, че до края на живота си имаш само един специален човек, с когото искаш да се джавкаш. Поздравления!“
„Ще има моменти, в които истински ще се обичате… Извън тях ви остава цялото друго време заедно. Поздравления!“
„Един съвет за бъдещето към младоженеца: най-сигурният начин да запомниш годишнината ви е да я забравиш веднъж. Поздравления!“
„Единствената разлика между брака и глупостта е, че бракът излиза скъпо, а глупостта е безплатна.“
„Ще ви кажа тайната на щастливия брак. Тя е, че това остава тайна за всички ни! Желая ви всичко най-хубаво за времето напред!”
„Няма нищо по-лошо от това поредният приятел да се жени. Сега нашите ще имат още една причина да ме карат да се женя. Поздравления.“
„Все още не мога да повярвам, че някой доброволно се е съгласил да се ожени за теб. Желая му всичко най-хубаво и му поднасям искрени съболезнования, че трябва да те търпи 24/7. Надявам се да се забавлявате заедно. Обичам ви.“
„Ще се вълнувате да се правите щастливи постоянно и да се обичате завинаги. После ще се окаже, че вместо това само се дразните един друг. Поздравления!“
„Казват, че противоположностите се привличат. Ако е вярно – този брак ще продължи много дълго. Поздравления за сватбата ви.“
„Вижте се, вече сте женени! Вижте ме мен – аз все още скролвам надясно в Тиндър. Поздравления!“
„Децата порастват и се изнасят. Съпругът – никога. Само казвам. Всичко най-хубаво за сватбата ви.“
„Поздравления! Вече може да оставите „Кога ще се жените?“ зад гърба ви и да приветствате „Няма ли да има вече бебе?“
„Имам кола с шофьор отпред, ако си промениш решението. Ако не – честита сватба!“
„На този свят има две неща, които не са за страхливци: да се ожениш и да остарееш. Късмет на всички!“
Съдебно жури от американския град Портланд, Орегон, призна за виновна писателката Нанси Крамптън Брофи, авторка на есето “Как да убиеш съпруга си”, за убийството на собствения ѝ съпруг, предава The Guardian.
71-годишната Нанси е призната за виновна по дело за убийство втора степен.
Съпругът ѝ Даниел Брофи (63 г.) е убит на 2 юни 2018 г., докато се приготвял за работа в Кулинарния институт на Орегон.
Нанси Брофи не показала никаква по-специална реакция по време на произнасянето на решението на съдебните заседатели в претъпканата зала. Един от адвокатите на писателката обяви, че ще обжалват.
През 2011 г. Нанси Брофи пише текст, в който детайлно се описват различни начини да извършиш убийство, без да те хванат. Произведението е написано под формата на творческо упражнение за писатели.
Началото му гласи: “Като писател в жанра романтичен съспенс, прекарвам много време в мисли за убийства и - съответно - за полицейски процедури. В края на краищата, ако целта на едно убийство е да ме освободи, няма да ми се иска да прекарам каквото и да е време в затвора. И нека да го кажа ясно за протокола: не обичам гащеризони и оранжевото не е моят цвят”.
По-нататък се навлиза в детайлизиране на мотивите - финансови, “лъжливо, невярно копеле”, насилник, както и в обсъждане на възможните начини за извършване на убийството.
Ножовете “значат личен мотив и предполагат скъсяване на дистанцията. Както и кръв навсякъде”. От друга страна отровата, “считана за женско оръжие”, е прекалено лесна за проследяване”, пише Нанси Крамптън Брофи. Пистолетите са “шумни, създаващи суматоха и изискващи определени умения”.
Съдията е изключил есето от процеса, отбелязвайки, че е публикувано преди години. На съдебните заседатели не е било позволено да се опират на него за преценката си. Въпреки това прокурорът е направил определени алюзии към текста, без да го споменава специално, когато е разпитвал пред съда авторката му.
Прокурорите обявили пред съдебните заседатели, че Нанси Крамптън Брофи била мотивирана от парични проблеми и от застраховката живот на съпруга ѝ.
Нанси обаче свидетелствала, че няма причина да убива съпруга си и че финансовите им проблеми са били решени почти изцяло след изтеглянето на определена сума пари от пенсионните спестявания на Брофи.
Доказателства и свидетелства по делото показали, че тя притежава същия пистолет, с който е убит съпруга ѝ, и освен това е забелязана на камери как кара към и от кулинарния институт.
Според прокурорите Нанси е купила “пистолет фантом” - непроследимо огнестрелно оръжие, и е заменила някои от частите му с тези от официално притежаваното оръжие. Полицията така и не успява да намери оръжието, с което е убит Брофи.
Защитата смята, че размяната на частите на пистолетите е идея, която Нанси Крамптън Брофи имала за нова книга. Тя самата предполага, че някой може да е убил мъжа ѝ по време на неуспешен обир. Обвинената за убийството на мъжа си писателка свидетелствала още, че близостта ѝ до кулинарното училище в този ден е абсолютно съвпадение и просто е паркирала наблизо, докато работи по текстовете си.
Нанси Крамптън Брофи е под стража след ареста ѝ през септември 2018 г. Официалната присъда ще бъде произнесена на 13 юни.
“Мисля, че е много по-лесно да ти се иска хората да са мъртви, отколкото реално да ги убиеш”, пише в текста си от 2011 г. Нанси Брофи. “Не искам да се занимавам с кръв и части от мозък, пръснати по стените. На всичкото отгоре никак не мога да помня какво съм излъгала. Но едно знам за убийството: всеки от нас може да го направи, ако е притиснат до такава степен.”
Наша читателка, която има огромна нужда от съвет, ни писа с молба за съдействие. Тя ще е благодарна да получи някаква насока от хора, които са били в деликатната позиция, в която се намира в момента: на прага на раздялата със съпруг, от когото се чувства зависима – и емоционално, и психически, и битово.
Омъжена съм от повече от 10 години, имам две прекрасни деца и съпруг, който обичах и боготворях. През последната година нещата много се промениха. Станахме направо като съквартиранти. Сексът е от време на време – ако го измоля. Заяжда се за всичко – всяко мое движение му пречи.
От няколко месеца му се налага да е вкъщи, заради което всичко ескалира. Изнервя се все повече, дразни се от всичко и всички. Осъзнавам, че по някакъв начин съм подложена на психически тормоз. В същото време е адски грижовен баща, а по-малкото ми дете има много добра връзка с него. Виждам обаче, че лека-полека започва да се изнервя и на децата.
В това време срещнах човек в интернет, с когото разговорите са просто прекрасни. Чувствам се щастлива с него – макар и виртуално, защото той в момента е в чужбина. Дори мисля, че съм влюбена. Той се интересува от децата ми, прави планове за общо бъдеще… НО!
Ето къде се корени проблемът: имам паническо разстройство, а мъжът ми ме е предупреждавал, че заради него лесно може да ме изкара луда и да ми вземе децата. Втълпил ми е чувството, че без него няма да се справя.
Знам, че когато се събера с човека, с когото искам да бъда, ще имам неговата помощ и подкрепа.
В момента обаче изпитвам панически страх как да кажа на съпруга ми, че искам да се разделим. Не знам как ще реагира, какво ще направи…
Не ми се иска да повдигам въпроса за раздяла до март, когато трябва да си дойде моят човек, но все пак знам, че трябва да го направя.
Моля, ако има жени, които ще прочетат това и са били в моето положение, нека разкажат как са действали. Благодаря на всички.
Преди няколко дни една врата на един дом в италианския град Комо се е треснала с такава ярост и през нея е излязъл един толкова ядосан човек, че дори вечерният час и пропускателните пунктове из цяла Италия не са могли да го спрат… да се разходи 450 км и да се озове от Ломбардия в Марке.
Полицията го е открила в град Фано на адриатическото крайбрежие в 2:00 посред нощ. И макар че според полицаите 48-годишният мъж бродел безцелно, все пак им се сторил напълно с всичкия си.
Той бил измръзнал и изморен, но разказал, че получавал храна от случайни хора по близо едноседмичния си път.
През тази седмица съпругата на господина подала сигнал до полицията, че е изчезнал.
Когато разбрала, че мъжът ѝ е открит на 450 км от Комо, жената шофирала до Фано, за да си го прибере от хотела, където платила 400 евро сметка, както и глобата му, че е нарушил вечерния час от извънредните мерки срещу Covid-19.
Какъв е изводът: по-спокойно със семейните скандали, че понякога голямо чудо става, пък за нищо...
Не е ли екстремно егоистично в нито една събота да не си си вкъщи? Това е малка част от основното чудене на авторката на текста, публикуван в The Telegraph. Всъщност основният ѝ проблем не е, че съпругът ѝ го няма, а че отсъства, за да практикува екстремни спортове, което я кара да замръзва от ужас всеки път, когато той заминава нанякъде.
И тук идва принципният въпрос: трябва ли да забавим темпото след децата, или не бива да спираме с нещата, които ни правят щастливи (дори и да са малко опасни)? Невинаги отговорът е лесен.
Когато приятелките ми се оплакват от разплутите си, залепени за диваните, мъже, чувствам единствено завист. С удоволствие бих била омъжена за човек, който обича да си почива на дивана с чипс в ръка.
Моят е по-вероятно да бъде открит в тунела на някоя вълна, яхнал сърфа си, или увиснал на някоя заледена планинска стена. Абсолютно обсебен е от екстремни спортове и всеки уикенд му махам за довиждане, чудейки се дали ще се върне жив. В кошмарите ми, ако не лежи мъртъв в някой планински проход, то е поне парализиран за цял живео, с мозъчно увреждане или в кома.
Винаги изпитвам такова облекчение, когато се прибере невредим, че не успявам да поставя въпроса както подобава. От самото начало знаех, че е изключително спортна и дейна натура. На първата ни среща трябваше да си тръгне по-рано, защото на следващия ден щеше да участва в триатлон.
Спортът и фитнесът са огромна част от живота му - от планинско колоездене до плуване в открити води и маратони. Когато живеехме заедно в 20-те си години, си мислех, че като поостарае ще забави темпото. Освен това самата аз бях в доста добра форма и ми харесваше да го окуражавам и да участваме с него на бяганията на дълги разстояния.
Но ако щете вярвайте, той засили темпото.
През последните няколко години е прекарал почти всяка събота някъде навън на някакво приключенско предизвикателство, а ако е на пътуване с клуба си по катерене, му е заета и половината неделя.
Почти пропусна раждането на първия ни син, защото караше колело в планината.
Мислех си, че при наличието на две малки деца, поне леко ще намали екстремните спортове, но нищо такова не се случва.
Работата му е доста интензивна и важна и по неговите думи това, което му помага да си запази разсъдъка, е излизането в природата и постоянното “самопредизвикване”. В много добра форма е и изглежда 10 години по-млад от мъжете на неговата възраст. Сега говори как иска да напусне напрегнатата си работа и да стане инструктор, за да се занимава с екстремни спортове през цялото време.
Знам, че това ще го направи щастлив и не искам да попречвам на мечтите му, но това би означавало още повече време без него и още повече тревоги за мен - вместо да изпадам в ужас веднъж седмично, ще ме е страх всекидневно.
Почти всяка събота гледам децата, водя ги при нашите, за да се видят с баба и дядо и за да имам малко помощ. Винаги ми е добре, че ги виждам, но ми се иска да сме като другите семейства - да ходим на разходка или да правим нещо скучно като пазаруване заедно.
По време на карантината беше чудесно, защото си беше вкъщи много повече. И някак си дадох сметка как би изглеждал един семеен уикенд. Но сега е изключително развълнуван, че пак може да ходи да тича и да скача.
Моите приятели го смятат за егоист, родителите ми също правят подобни саркастични коментари. Но във всяка друго отношение той е перфектен съпруг - съобразителен, мил, помага в домакинството и е чудесен баща. Не искам да съм дуднеща жена, а освен това знам колко много значат тренировките за него. А и съм наясно, че дори да го убедя да си остане вкъщи, той ще си мечтае да е някъде в планината или да кара сърф.
Но ми се струва, че колкото повече порастват децата, толкова по-трудно ще бъде да го оправдавам. Ще им се иска да знаят защо баща им никога не е вкъщи в събота. Или по-лошо - ще пожелаят да отидат с него. Мога да се справя, ако се тревожа единствено за него. Мисълта, че ще трябва да се тревожа и за тях, е непоносима.
Питала съм го дали мисли за нас, когато се излага на опасност. Отговори ми, че никога не си позволява да си мисли, че няма да е ОК. Но така си мисли всеки алфа мъжкар, докато не спре да е ОК.
Просто се надявам, че като остарее ще има нужда от по-малко прилив на адреналин. За доброто на всички ни.
Мили жени, а и мъже, като дойде бебето (особено ако е за първи път), може и да ви връхлетят някои непредвидени емоции. Колкото и да ви е странно, ще минат. Все някога. Въпросът е да говорите за това, ако имате време и сили, но и да нямате - пак опитвайте. Дори и да не ви се струва много конструктивно в момента, както на авторката на това импровизирано писмо до съпруга ѝ, написано на един дъх, след като току-що е родила.
Говорили сме вече за следродилната депресия и объркването, което нахлува заедно с новия човек в живота ни, в текста на Даниела Иванова "Даниела в страната на следродилната депресия" и в разказа на австралийския лекар д-р Сералак. Важно е да давате смело и да включвате чувството си за хумор, дори когато ви се струва, че не помните как се казвате и коя година е.
Уважаеми съпруже,
Трябва да ти кажа нещо важно. Може би не искаш да го чуваш, може и да нараня чувствата ти, затова се извинявам предварително. Но ще го кажа така или иначе: в момента те ненавиждам. До известна степен.
Преди да ми се обидиш, нека ти обясня, че сега може и да не приемаш чувствата ми лично. Знам, че звучи налудничаво, но е истина. Виж, не знам дали знаеш, че току-що ни се роди бебе, и това е част от причините да не те харесвам в момента - не бебето, а това, че не съм сигурна дали знаеш за него.
И макар че това дете е общо, нещата са малко разбалансирани. Нека да си го признаем - преди девет месеца, когато се качихме на този влак, кой се забавляваше повече? И кой се наслади на краткия блажен момент и след това продължи необезпокоявано с живота си, докато един от нас (подсказвам: аз) повръщаше с месеци, стана голям колкото къща и се запознаваше отново и отново с нашите приятели хемороидите, варикозните вени, подутото всичко и напълнелия гръб? (вдигам ръка)
Така че нека да си признаем, че животът е различен за нас като родители, ок?
Това не означава, че съм забравила или не съм благодарна за всички моменти и начини, по които си ми помагал, докато в мен растеше малък човек, или колко пъти си ми разтривал подутите крака, или всички моменти, в които се заливаше от смях, докато се опитвам да вдигна нещо от пода, тъпанар такъв... Извинявай, разсеях се за минута. Искам да кажа, че разбирам и оценявам всичко, което си направил за нашето семейство и знам някъде дълбоко в себе си, че нямаш контрол над нищо, както аз нямам контрол над пикочния си мехур.
И все пак не ми е много розово.
И знаеш ли още кое не е розово?
Да те виждам как сладичко СПИШ, докато седя на стола в ъгъла и храня бебето за милионен път тази нощ. О, да, знам, че и ти си изморен, но моля ти се... Сложи си щипки на зърната и един памперс, след това се хвърли няколко пъти по стълбите, докато всичко ти е толкова подуто, че едвам можеш да се движиш, и след това ела и ми говори.
Работата е там, съпруже мой, че ми е трудно да се приспособя към всичко ново. Не знам коя съм и какво се е случило с живота ми и макар да подозирам, че няма да те мразя завинаги, мъничка част от мен се бои, че ще стане обратното. Малка част от мен се страхува, че бебето може да застане помежду ни, създавайки каньон от обида, особено ако не мога да говоря с теб за това.
И ако просто си седя в този ъгъл с памперс и с тази пираня на циците, тихо подсмърчайки, може би ще се случи точно това. Ще си остана тук, фиксирана в омразата ми към теб и в това, че животът ми е експлодирал и от него са останали малки отломки от страх, вина и свръхнатоварващото чувство, че нямам абсолютно никаква представа какво правя. Ще държа всичко това вътре в себе си, докато не е вече прекалено късно.
Тъкмо по тази причина, скъпи съпруже, вместо това решавам да ти споделя всичко.
Не искам нещо подобно да се случва с нас и с мен. Не искам да те мразя завинаги. Искам да знам, че и ти се притесняваш, искам да знам, че най-накрая може да си отдъхнеш, понеже не ми се е случило най-лошото през тези дълги девет месеца.
Искам да знам, че спиш, за да може да си отпочинал и да поемеш бебето, когато аз вече не мога повече. Искам да знам, че въпреки че никога няма да знаеш какво е да се опитваш да живееш с майчино сърце, все пак твоето бащино сърце е повече от достатъчно.
Искам да знам, че без значение какво си мисля, памперсите, течащите ми гърди и стриите ми (умножени по един милион) не те ужасяват. Дори и да бях плувала в басейн от кокосово олио, зехтин или каквото е модерно в момента, нищо нямаше да се промени. Кожата се нацепва толкова, колкото може.
Пак се разсейвам, което между другото е типично за живота като майка и е причина номер 5414, поради която те мразя. Ти нали като влизаш в стая не забравяш какво правиш там 3 стотни от секундата, след като си прекрачил прага?
Та, това, което искам да кажа, съпруже, е, че в момента малко те мразя, но в по-голямата си част това се дължи на факта, че съм много, много изплашена. Имам нужда - най-вече - да ми кажеш, че си ок с това малко да те мразя, за да знам, в края на краищата, че сме заедно във всичко това. И, надявам се, след месец, месец и нещо може и изобщо да не те мразя.
Е, освен когато оставяш седалката на тоалетната вдигната. Винаги ще те мразя за това. Наистина, изобщо не е толкова сложно да се запомни.
С любов,
твоята носеща памперси, произвеждаваща мляко, изобилстваща от секси стрии съпруга, която току-що роди
