fbpx

Всеки ден по света се консумират 2 милиарда чаши. Но какво всъщност се случва след първата глътка? Тук е всичко, което трябва да знаете за кофеина. Или почти всичко.

Кафе. Активната напитка. Течно злато. Питието с всички психоактивни свойства. Някога използвана от дервишите като помощно средство за концентрация по време на религиозни ритуали, сега това е една от най-разпространените напитки на планетата: изпиваме около 2 милиарда чаши на ден.

Освен това е една от най-ценните напитки. Една особено търсена смес, Black Ivory, която се произвежда чрез насърчаване на слонове да гълтат зърна арабика (и да ги изхвърлят по познатия начин), се продава на дребно за повече от 3000 евро за килограм, а шампионатите по приготвяне на кафе привличат хиляди зрители.

Но какво всъщност прави кафето с вас? Може да имате мъглява представа, че кофеинът ви събужда, разваля съня ви и може да подпомогне спортните постижения, но знаете ли колко можете да пиете безопасно? Като се има предвид, че типичното американо (нещо като дълго кафе, бел.ред.) съдържа повече от 100 биологично активни съставки, различни от кофеина, какво знаете за „лекарството“, който поглъщате два или три пъти на ден? Какво се случва в тялото ви, когато пиете двойно еспресо сутрин? Ето някои отговори.

Колко бързо действа?

Ефектите може да започнат още преди да сте отпили глътка. Самото вдишване на аромата на кафе може да подобри паметта и да стимулира бдителността. Това твърди проучване от 2019 г., направено сред 80 души между 18 и 22 години. Друго проучване от 2018 г. установява, че субектите се справят по-добре в тестове за аналитични разсъждения, ако помиришат познатия аромат. Въпреки това изследователите в проучването от 2018 г. предполагат, че вероятно има и плацебо елемент – самото очакване за подобрена производителност е поне частично отговорно за реалната производителност.

А какво се случва, когато го изпиете? „Има шанс употребата на каквато и да е добавка да доведе до плацебо ефект“, казва за „Гардиън” д-р Майк Т. Нелсън, изследовател и специалист по производителност, съавтор на позицията на International Society of Sports Nutrition относно кафето. „Ако погледнете някои от проучванията за по-високи дози кофеин и ги сравните с изследвания, правени с плацебо, се вижда ефектът на кофеина, който повишава производителността“, казва той.

Тоест, ефектите наистина се проявяват известно време след началото на пиенето. Проучване от 2008 г. установява, че ефектът от чаша кафе може да настъпи едва 10 минути след поглъщането ѝ, но пиковата концентрация на кофеин в кръвта настъпва след 45 минути.

Как ви събужда кафето?

Кофеинът действа като стимулант на централната нервна система – прави ви по-бързо реагиращи и по-фокусирани, но и потенциално по-раздразнителни и по-тревожни. Това е свързано с аденозиновите рецептори в тялото ви, които помагат за регулиране на сърдечната честота, кръвния поток и циклите сън-будуване. Когато аденозинът (органично съединение, което се среща естествено в човешкото тяло) се свърже с тези рецептори, това предизвиква физиологични реакции, които водят до намаляване на клетъчната активност, често насърчавайки сънливост и сън.

Кофеинът може да заблуди вашите нервни клетки и вместо това да се свърже с тях, като попречи на аденозина да свърши работата си. Това насърчава повишената пъргавина, като същевременно позволява на стимулиращите мозъка невротрансмитери (например допамин) да се развихрят. Това прави кофеина средство за повишаване на настроението за много хора, но във високи дози може да доведе и до безпокойство. Тялото ви се адаптира към ефектите на кофеина след известно време, но различните хора могат да имат различни реакции към едно и също количество.

Може ли да повиши спортните постижения?

Със сигурност може. Проучване от 2020 г. на аматьори колоездачи установява, че кафето подобрява представянето средно с 1,7%. Това може и да не звучи като нещо сериозно, но е голямо дори за умерено конкурентни спортисти. По-старо британско проучване съобщава подобрение в тестове за реакция, памет и зрително-пространствено ориентация сред пиещите кафе. И то в зависимост от дозата.

Повечето от тези ползи идват от кофеина. Което пък означава, че кафето невинаги е най-добрият вариант. Скорошен анализ на потребителската група Which? установи, че едно средно капучино в Costa съдържа 325 мг кофеин, докато еквивалентът в Starbucks има само 66 мг. Още по-объркващо е, че проучване от 2003 г. открива широк диапазон от концентрации на кофеин (от 259 мг до 564 мг на порция) в една и съща напитка, закупена от едно и също кафене в шест последователни дни. 

„Сортовете са от значение – стандартните зърна робуста имат по-високо съдържание на кофеин от зърната арабика например“, казва Нелсън. „Но има и други фактори – печенето всъщност разгражда кофеина, така че по-тъмните зърна ще имат по-ниско съдържание на кофеин. Но дори когато търговските обекти се опитват да контролират зърната, метода на запарване и т.н., променливостта в съдържанието на кофеин остава голяма. Ето защо за спортистите препоръчвам да приемат кофеин под формата на хапчета. Така те могат да контролират по-добре приема”, смята той.

„В миналото съм работил за издръжливост с атлети, които спираха и си взимаха нормално кафе откъдето и да е преди състезанието. И много пъти представянето им беше различно. Вероятно защото количеството кофеин не беше строго контролирано“, добавя Нелсън.

Кафето и бременността

Принципно няма граници за дневен прием на кофеин, ако сте бременна. Американската администрация по храните и лекарствата твърди, че 400 мг на ден е добра доза. Британската агенция по стандарти на храните дава доза от 200 мг на ден. Една чаша инстантно кафе съдържа около 100 мг кофеин. Чаша чай има около 75 мг кофеин, което е близо два кена „Кока-Кола” или 100 г шоколад. 

В последните десет години има много проучвания за ефекта върху децата при прием на кофеин по време на бременност. Най-голямото от тях е от Норвегия с участието на близо 60 000 бременни жени за период от 10 години. Според него прекомерната употреба на кофеин по време на бременност може да доведе до по-нисък ръст и по-ниско тегло на бебетата. Според резултатите, ако дадена жена приема над 300 мг кофеин на ден, при раждане бебето ѝ ще е с около 200 г по-леко от това на жена, която не приема въобще кофеин. При 100 мг на ден разликата е много по-малка – до 30 г тегло на бебето.

Същото важи и за височината – чаша кафе на ден може да означава разлика от 2 см в ръста.

Най-неочакваният резултат от това изследване обаче е, че пиенето на чаша кафе на ден (но не и кофеин от други източници) увеличава периода на бременност с 8 часа. 

По кое време на деня трябва да спрете с кафетата?

По този въпрос се води горещ спор. Кофеинът има период на полуразпад от около шест часа, което означава, че ако изпиете последното си еспресо в 16:00 часа, половината от кофеина все още е във вас в 22:00, когато трябва да си лягате. Много хора се присъединяват към идеята за вечерен час за кофеин – спиране в 14:00 или 15:00 часа, например. Но това не означава, че трябва да се наливате с кани кафе за закуска.

„Приемът трябва да е добре балансиран“, обяснява Ник Литълхейлс, консултант по сън, който е работил с няколко големи футболни отбора и е научил Кристиано Роналдо да спи (да дойде да ни научи и нас!, бел.ред.). „Виждам много хора, които пият три кафета едно след друго сутрин и след това спират приема. Те са на 1000-1500 мг, преди да стигнат до обяд. Но това не е разумен начин, трябва да поддържате постоянно ниво, без големи възходи и падения. Проследявайте кога влизате в нискоенергийно затишие. Тогава можете да използвате приема на кофеин стратегически, за да ви помогне в ключови моменти”, добавя Литълхейлс.

А всъщност добре ли е за вас?

Това е моментът, в който идват другите биологично активни съединения. Това е и мястото, където науката става по-неясна. Някои хора предполагат, че прекомерният прием може да е свързан с повишен риск от рак или сърдечни проблеми, докато други казват, че няколко чаши на ден са напълно ок.

Един от най-големите общи прегледи на метаанализи, който разглежда повече от 200 метаанализа през 2017 г., твърди: „Консумацията на кафе като цяло изглежда безопасна в рамките на обичайните нива на прием, като обобщените оценки показват най-голямото намаляване на риска за различни здравни проблеми при три до четири чаши на ден. Този прием е по-вероятно да е от полза за здравето, отколкото да навреди.“ Друг анализ от същата година установява, че кафето е свързано с вероятен намален риск от няколко форми на рак, сърдечно-съдови заболявания, болест на Паркинсон и диабет тип 2.

А други дългосрочни ползи от кафето? Има някои доказателства, че то вдига настроението в дългосрочен план. В метаанализ на проучвания от 2016 г. се установява, че консумацията на кофеин намалява риска от депресия. Според финландско проучване от 2010 г. връзката е по-слаба, когато се консумират други кофеинови напитки, което предполага, че има нещо конкретно в кафето, което може да повлияе на настроението. Една от теориите е, че това са антиоксидантите. Те обикновено са свързани с намалени нива на стреса като цяло.

Кафето също така може да помогне за изгарянето на мазнини, но е най-ефективно в комбинация с упражнения. „За да се отървете от мазнините, трябва да ги отделите от клетката и след това да ги изгорите. Доказано е, че кофеинът увеличава липолизата или разграждащата част“, казва Нелсън. Така че изпиването на бърза чаша преди сутрешната тренировка е повече от просто зареждане с енергия.

А начинът на пиене?

Има ли значение как го пиете? Накратко: да. По-тъмните зърна, освен че са с по-ниско съдържание на кофеин, обикновено съдържат по-малко антиоксиданти и са с по-ниски нива на хлорогенна киселина. Тази киселина предпазва тялото от възпаления и увреждане на клетките. Кога смилате зърната няма значение, освен ако не предпочитате вкуса на прясно смляно кафе. Но колко ще ги смилате вероятно има значение. По-финото смилане освобождава повече полифеноли, придавайки на фино смлените напитки малко по-благоприятни ефекти.

Кафето, филтрирано през хартия, може да е по-здравословно от кафето, приготвено с метален филтър или въобще без филтър. Проучване, публикувано през 2020 г., което проследява повече от 500 000 консуматори на кафе в добро здравословно състояние в продължение на около две десетилетия, установява, че тези, които пият филтрирано кафе (за разлика от просто кипване на вода със смлени зърна), имат по-ниски нива на артериални заболявания и смърт. Авторите на изследването смятат, че веществата в кафето, които може да повишат „лошия“ холестерол, могат да бъдат отстранени с помощта на филтър. Те твърдят, че чаша нефилтрирано кафе обикновено съдържа около 30 пъти по-голяма концентрация на вещества, повишаващи липидите, в сравнение с филтрираното кафе.

Температурата на приготвяне няма толкова голямо значение. Макар някои пуристи да твърдят, че използването на вряла вода директно върху зърната ще „изгори“ вкуса, процесът има малък ефект върху полезните съединения вътре.

Ами добавките?

Що се отнася до това коя от главозамайващата гама опции е най-добра - отговор няма. Просто са направени изненадващо малко изследвания. „Предполагам, че приемането на доза мазнина – мляко – с кафето ще забави леко ефекта на кофеина, точно както би се случило с консумацията на храна“, казва Нелсън. Проучване от 2001 г. разглежда приемането на комбинация от кофеин и въглехидрати и не открива допълнителни ефекти.

Очевидно ако сипете половин чаша мляко и две лъжички захар в кафето си, това увеличава калориите. Има ли начин това да се смекчи? Може би с малко канела? „Вероятно няма да има голям ефект върху изгарянето на мазнини“, казва Нелсън. „Има някои проучвания, които показват, че може да помогне за метаболизма на глюкозата, ако се приемат високи доза канела. Но не бих разчитал, че малко прашец ще свърши много работа“, добавя той.

Що се отнася до палео кафето – запазената марка на амбициозните биохакери, приготвено с кокосово масло, доказателствата за неговите ползи са по-оскъдни, отколкото маркетингът иска да ви накара да мислите. Да, може да ограничи апетита и да ви попречи да се чувствате гладни. Все пак идва с голяма лъжичка калорични мазнини. Но ако го използвате, за да замените закуската, ще намалите хранителните вещества, които получавате сутрин.

Финалната рецепта

И така, каква е рецептата? До три чаши на ден вероятно са добре, филтрирани, ако е възможно. По-тъмни зърна, ако се опитвате да намалите кофеина, и по-светли, ако се опитвате да се възползвате повече от него. Разпределете ги равномерно сутрин и се опитайте да оставите прилична дупка, преди да си легнете.

Тази вечер, тъкмо преди да приспим децата (или може би някои от нас вече са ги приспали!?), при нас е Мария Йонова - консултант по детски сън. Тя има да ни каже нещо относно този вечен спорт приспиването. Не че е лошо, просто не е много хубаво, ако можем така да се изразим. С други думи, можем и без него и ако се научим, ще е по-добре и за нас, и за децата.


Като психолог и консултант по детски сън се докосвам до всекидневието на стотици родители. Това, освен прекрасни емоции и ценен опит, ми дава и един добър поглед за най-честите затруднения, които семействата имат щом стигнат до въпроса „Ще се спи ли тази вечер, или да не се надяваме?“.

Когато бебешката възраст отмине, сме готови да си отдъхнем, да изтрием потта от морните си родителски чела и да му ударим един дълбок сън, защото както всички мъдри комшийки казват: „То това със съня се израства! Търпение и пак търпение! Няма до първи клас все да се приспивате!“. 

И само колко са прави. Понякога.

В действителност невинаги намеренията на децата съвпадат с нашите очаквания. Или ако трябва да го кажем иначе – на детето може да му е време да заспива само и да спи цяла нощ, но това да не се случи по ред причини. Например защото така си му е добре или просто не иска. Резултатите от проучването, което проведохме през 2022 г. показват, че 40% от децата на възраст 5-6 години не могат да заспиват сами и в собствено легло, а все още се нуждаят от възрастен да ги приспива. С това нека сложим край на мита, че бебето ще се научи да заспива само̀, когато е готово, и да поканим на сцената най-често срещания проблем със съня след 2-3-годишна възраст. 

Скъпи родители,

Нека с бурни овации (може и освирквания) да посрещнем нашата звезда: ДЪЛГОТО ПРИСПИВАНЕ.

Работя с немалко деца от възрастовите групи след 2 години и знам, че всеки случай е индивудуален, но още с първия контакт съм уверена, че един от проблемите, по които ще трябва да работим, е дългото и понякога мъчително приспиване.

Защо се случва това?

На бебето може да му е необходима съвсем малко помощ, за да заспи, например 3-4 минути полюшване на ръце. С порастването всички намеси, които прилагаме за приспиване – носене, люлеене, хранене, даване на залъгалка – обикновено се канализират в една-единствена – родителското участие.

На пръв поглед изглежда честна сделка – лягам за малко до детето, а то се гушва и заспива. Аз самата не мога да си представя по-приятен завършек на деня. Но винаги има едно „обаче“. Нашето „обаче“ в случая е, че повечето от децата, които са приспивани от родител, имат нужда от много повече време да заспят, сравнено с децата, които заспиват сами и при които нормата е около 15 минути. Родителското присъствие е изключително стимулиращо и дава повод за заиграване и често пъти разиграване. 

"Ама на него не му се спи!"

Когато се чувам с родителите, те ми казват, че явно на детето не му се спи, че има нещо грешно в режима му, но не успяват да го открият. Понякога е точно така и причините за дългото заспиване се оказват комплексни, но начинът на приспиване ВИНАГИ има значение.

За да си го имаме нагледно, нека си представим, че надникваме в умната главица на, да речем, Гошко, 3 г. 

„Днес бях на детска. Беше хубаво и играх с децата, но исках и с мама. Тя ме взе следобед, пазарувахме, поиграхме, после тя имаше да готви. След това говори с баба по телефона и седнаха с тати да гледат новините. 

Сега е време за лягане. Мама ще ме приспива, ама не е познала. Ще играем. Ако се прави на заспала ще ѝ повдигна клепачите и ще ѝ бръкна в бялото на окото. Може и да ѝ подишам шумно в ухото и да ѝ настъпя косата, докато търча по леглото. Ще поискам вода. 14 пъти. После ще рева за другите чорапи, тези с картинките на бръмбари. Ще щракам ключа на лампата, докато ми изтръпнат пръстчетата, а ако ми се скарат, ще бъде смешно. Ако пак ми се скарат, ще ревна. Но НЯМА да заспивам, сега ми е паднало! Ще гледам да не стане като вчера, когато в 11:00 направо изгаснах от умора и страшно се наиграх. Днес поне до 12 мисля да откарам.“

Това е с доза хумор, разбира се, и вероятно малко преувеличено, но повярвайте ми, чувала съм истории, които задминават в галоп изпълненията на Гошко. Затова вместо да се смеем или плачем (ако се случва на нас самите), нека видим какво можем да направим.

Да поставим граници

Това е на първо място. Всички сме чували за границите и за това колко са важни, за да може детето да расте спокойно и в сигурна и предвидима среда. Обаче честичко ги забравяме вечер, защото сме а) уморени, б) нямаме нерви, в) страх ни е, че като ревне и край и г) „какъв родител съм, ако откажа разни работи на детето си точно преди да заспи“. Истината е, че точно в такива рутинни ежедневни дейности като приспиването поставянето на разумни граници е от най-съществено значение.

Да сведем комуникацията до минимум

Докато заспива, детето ще направи всичко възможно да ви ангажира в някакъв вид общуване. Не се хващайте в капана и не започвайте да обяснявате за черните дупки, само защото шетгодишното ви е задало гениален въпрос, на мама умника (това последното е от личен горчив опит). Не влизайте в полемики и обяснения защо е важно да се спи и други ценни лекции. Не се карайте, не мърморете. Дори негативното внимание е добре дошло пред това просто детето да легне и да заспи.

Нека изпреваря сърдитите коментари, че е жестоко и нечовешко да откажем общуване на детето си. В никакъв случай не правим това, а напротив – общуваме качествено в часовете преди лягане и по време на рутината (сещате се, книжки, приказки, „Как мина денят ти?“). Просто времето за лягане е време за лягане. Детето ви има голяма нужда и от сън.

Да насърчаваме самостоятелност

Както споменах, в самостоятелното заспиване е ключът, затова препоръката е да вървите в тази посока. 

И все пак самостоятелност означава много повече, а именно да насърчаваме детето да се справя само с повече задачи, които са подходящи за възрастта му. По време на рутината преди заспиване нека прави това, което вече може (да си облече пижамата само или да подреди книжките, след като ги прочетете). Знам, че тези активности изглеждат далече от съня, но повярвайте ми, има много общо. Когато детето ви гради авторитет пред самото себе си, то ще бъде много по-способно и на самостоятелно заспиване, до което трябва да стигнете плавно и постепенно. Бъдете последователни, но не и резки – винаги е за предпочитане да направим детето сътрудник с това начинание, вместо да го стреснем и да го накараме „да вдигне гарда“ и да ни опонира на всяка стъпка.

Има още много техники, които помогат за насърчаване на самостоятелното заспиване и други полезни навици за сън, но това, което е най-важно е да вярваме, че има решение и можем да се справим.

На финала нека си признаем, че и ние, родителите, сме хора, които имат нужда от почивка и споделено време с партньора във вечерните часове. В това няма нищо лошо и е крайно време да се зачеркне митът, че отказът да приспиваме децата си години наред е проява на егоизъм. Напротив, децата, които имат тази самостоятелност, се чувстват прекрасно, а ние имаме възможността да разпуснем, така че на следващия ден да бъдем също толкова пълноценни родители, колкото и днес.

Преди време по молба на консултанта по детски сън Мария Йонова предложихме на вашето внимание една анкета за детския сън и ви помолихме да отговорите на въпроси, касаещи съня на вашите деца. Мария ни обеща, че ще ни разкаже за резултатите, след като ги обработят. Ето, сега може да видите какво излезе от цялата работа - спят ли тия деца, или само се правят.

Може да прочетете и текста на Мария Йонова за митовете и заблудите за детския сън, както и съветите ѝ как да осигурим по-здравословен сън за децата си.


Когато преди повече от две години започнах кариерата си на консултант по детски сън, специалистите като мен в България се брояха на пръстите на едната ръка, а още тогава ми беше ясно, че това няма как да бъде просто работа. Докато помагах индивидуално, не спираше да ме вълнува голямата картинка. 

Първото, което ми направи впечатление, е, че по това време масово се подценяваше колко важен е сънят за децата, а също и че липсват каквито и да е данни как спят децата в България. За щастие, с много усилия и споделяне на знания от нас и колегите, първото започна да се променя и пред очите ми все повече родители станаха на „ти“ с темата за съня. Но продължаваше да е трудно да проследим това официално, защото данни все още липсваха.

Затова и с екипа ми смело се втурнахме в задачата да проведем първото за България проучване на детския сън и в частност връзката на съня с екранното време. Радваме се, че резултатите вече са факт и сме благодарни на всички вас, които взехте участие и добавихте своя ценен принос. Без вас това нямаше да бъде възможно.

Резултатите

Проучването, извършено със съдействието на агенция за социологически проучвания Глобал Метрикс, е представително на ниво градско население и споделените резултати обхващат възрастови групи на деца от 4 месеца до 12 години. 

Отговорихме си на основния въпрос: 

Наспиват ли се децата?

Ще започнем с пояснение какво означава едно дете да се наспива и препоръките на Американската академия по педиатрия, според които на денонощие децата се нуждаят от следното количество сън:

  • 4 - 12 месеца – 12 до 16 часа (вкл. дневен сън)
  • 1 - 2 години – 12 до 14 часа (вкл. дневен сън)
  • 3 – 5 години – 10 до 13 часа (вкл. дневен сън, докато го има)
  • 6 до 12 години – 9 до 12 часа

Ако разгледаме тези препоръки в контекста на нуждите от нощен сън, можем да заключим, че за да бъдат отпочинали, децата до 6-годишна възраст се нуждаят от около 10 до 12 часа нощен сън, а след тази възраст от 9 до 12 часа.

Резултатите ни показват, че повече от 13% от децата спят по-малко от 8 часа нощен сън, което е под препоръчителния минимум, а други 56% си набавят между 8 и 10 часа сън, което за част от тях би означавало, че не се наспиват достатъчно. 

Най-силно подценяван е нощният сън при бебетата и малките деца до 2-годишна възраст, където едва половината си набавят препоръчителните часове нощен сън.

Защо това е важно

Отново ще се върнем към препоръките на Американската академия по педиатрия и научни проучвания в областта на детския сън, според които „регулярното осигуряване на препоръчителните часове сън се свързва с по-добри здравни показатели като: подобрено внимание, поведение, учене, запаметяване, регулиране на емоциите, качество на живот, психично и физическо здраве. Системната липса на достатъчно сън се свързва с проблеми с вниманието, поведението и ученето. Също така недостатъчният сън повишава риска от наранявания, високо кръвно, затлъстяване, диабет и депресия.“

Хубавата новина е...

че повечето родителите (86%) определят нощния сън на децата си като спокоен

И все пак, количеството остава важно, но за мнозина недостатъчно и има един лесен начин то да се повиши. 

Децата по природа са ранобудници (едва ли е голяма изненада за повечето родители) и много от тях, независимо колко късно си лягат, са склонни да посрещат изгрева. Затова и единственият хитър и математически издържан начин да спят повече е като лягат навреме вечер. 

Данните ни показват, че 20% от децата си лягат след 22:00 часа в делнични дни. При учениците този процент достига 60, което е обезпокоително, тъй като при тях вече липсва и обедният сън.

Ще посочим и още един аргумент в полза на ранното вечерно лягане. То  осигурява по-голям процент възстановителен сън, тъй като дълбокият сън, който е изключително важен, се случва предимно в часовете преди 12 вечерта. Или казано с други думи, количеството сън невинаги се равнява на качествен такъв, а една от стъпките към осигуряването и на двете е това да се уверим, че детето си ляга навреме.

Разбихме и някои митове

Едно от любимите ни твърдения е, че бебето просто ще се научи да спи добре, когато е готово. Или когато вече не е бебе. И че трябва да оставим нещата на естествения им ход. 

Действително при немалко деца и това се случва, но можем да споделим и следните любопитни резултати.

Приспиването:

  • 35% от децата са неспособни да заспят сами в собствено легло и имат нужда от активното участие на родител; 

Предвид широката възрастова група е логично първоначално да си помислим, че резултатите са повлияни от групата на бебетата, но резултатите са красноречиви: 

  • 37% от децата в градинска възраст и 14% от учениците все още имат нужда от приспиване от родител, което разбива мита, че след отминаване на бебешката възраст детето само и с готовност ще придобие навици на самостоятелност.
  • 23% от учениците изпитват нуждата регулярно да заспиват в леглото на родител. Това важи за 38% от децата в градинска възраст.

Нощните събуждания:

  • 34% от децата регулярно се будят по няколко пъти нощем, а 22% се местят в леглото на родителя през нощта. 

Отново рискуваме да се изкушим и да посочим бебешката възраст като основен „виновник“ за тези резултати, но действително: 

  • едва 30% от малките деца (до 2 години) изпитват нуждата да бъдат взети в родителското легло
  • този процент се запазва същият и в градинска възраст

А още по-интересно е, че този процент спада в ученическа възраст, но не драстично:

  • 20% от децата между 7 и 12-годишна възраст нощем регулярно се местят за сън в леглото на родителите.

А какво се случва с екранното време?

Ясно е, че времето, което децата прекарват пред екраните, е основна тема за всички специалисти, заети с детското здраве и развитие, и използвахме възможността да съберем ценни данни в тази насока.

Американската академия по педиатрия препоръчва децата до 18 месеца да не прекарват време пред екран (с малки изключения като участието заедно с възрастен във видео чатове с близки). 

На 2-годишна възраст екранното време следва да се ограничи до 1 час с постоянно присъствие на възрастен и селективност към съдържанието (висококачествено съдържание, тип образователно). След ревизия на препоръките през 2016 г. те включват и насоки за качеството на съдържанието, което прави препоръчителните часове за следващите възрастови групи по-относителни.

Резултатите показват, че:

  • 23% от бебетата на възраст до 1 година прекарват време пред екран;
  • след първата година този процент драстично скача на на 66%;
  • 17% от децата в градинска възраст прекарват повече от 2 часа пред екран всекидневно;
  • при учениците този процент нараства на 40.

Според Американската академия по психиатрия за деца и подрастващи, прекомерното време пред екран може да доведе до проблеми със съня.

Причините както винаги са комплексни: стоенето пред екран намалява физическата активност и може да причини трудно заспиване; същият ефект може да има неподходящо видео съдържание със стимулиращ ефект върху децата. Освен това, както потвърждават и учени от Харвард, светлината и най-вече синята светлина, излъчвана от екраните, потиска производството на мелатонин – хормонът отговорен за по-лесното заспиване и спокойния нощен сън.

Следвайки тези насоки, в работата си препоръчваме да се балансира екранното време с други активни занимания и да се избягват екраните в последните два часа преди лягане. 

Резултатите показват, че:

  • 40% от децата прекарват време пред екран преди лягане;
  • 10% системно заспиват, докато гледат или ползват устройство с екран.

Взаимовръзка намираме с количеството сън: 

  • 38% от децата, които ежедневно заспиват пред екран, си набавят количество сън под абсолютния минимум, като при децата, които нямат този навик процентът е доста по-нисък (8%). 

Можем да потърсим вероятно обяснение, както в по-трудното заспиване заради влиянието на екрана, така и в отложеното заспиване заради интересното за детето съдържание.

Представихме ви част от най-любопитните акценти и предстои да се възползваме от тези интересни резултати и занапред, като внимателно следим промяната в тенденциите. И вярваме, че ще виждаме все по-обнадеждаващи резултати. 

И за финал един повод за усмивка:

Повече от 56% от децата в България, мнозинството от тях във възрастта до 6 години, получават приказка преди заспиване. 

Прекрасно, нали?

Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.

След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!

А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.

Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.

Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".

Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути. 

Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.


“Не съм лоша майка, просто много искам да се наспя”

Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?

Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.

Може би ще спи в слинг?

Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива. 

Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят. 

Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2. 

Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца. 

Може би ще спи навън?

В количката не спеше, а се дереше от рев. 

Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага. 

Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата. 

Може би е рефлукс?

Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства. 

Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.

Може би са колики?

Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре. 

Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”. 

Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.

Може би ще помогне консултант по сън?

Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме. 

Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска. 

Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха. 

Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете. 

Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам. 

Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш. 

Може би са зъби?

Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е. 

Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая. 

Здравей, панадол, мой най-добър приятел. 

Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме. 

Може би вие не правите нещо като хората?

И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни. 

Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.). 

Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става. 

Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света. 

Може би са ви малко съветите?

Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети. 

“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ. 

“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен. 

“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.

Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули. 

Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза. 

Животът се въртеше около този сън

Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието. 

Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш. 

Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути. 

Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене. 

Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е. 

Имам посттравматичен стрес от бебе монитора 

Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.

Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя. 

Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас. 

Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество. 

Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.

Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя. 

Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.

Всяка майка знае, че честите нощни събуждания, когато новороденото трябва да бъде успокоено или хранено, са естествена част от майчинството. А и е наистина прекрасно да прегърнеш бебето в нощната тишина и да го сложиш на гърдите си. Но идва момент, когато непрекъснатият сън на бебето и майката става по-важен от нощното кърмене.

В този текст ще отговорим на въпросите, свързани с този момент. Предоставяме препоръки на американски специалисти, но отново ще повторим, че всяко бебе е уникален случай. Тоест ако нощните събуждания не спрат, това може да е просто различен модел. И вие нямате никаква вина, макар че опитвате да въздействате с различни похвати. Както пишем тук, моделът на сън на всяко дете търпи собствените си изменения.

Необходимо е да се подчертае, че намаляването на нощното хранене по никакъв начин не означава пълно отхвърляне на кърменето, освен ако майката няма това намерение. Това е просто намаляване на броя на кърменето по време на нощния сън.

Също така е важно да запомните, че кърменето е не само процесът на насищане на бебето, но и времето на физическа и емоционална близост между майката и бебето. В някои ситуации този фактор е от първостепенно значение и не трябва да намалявате броя на храненията.

Събуждане за нощното кърмене

Много деца се събуждат за хранене от един до няколко пъти на нощ, въпреки че поради свързаните с възрастта им възможности, те вече са в състояние да спят дълго време, без да се събуждат. Причината е, че те са свикнали да получават калории през нощта. Освен това често нощните събуждания и необходимостта да засмуче гърдите, за да заспи отново, са причинени от асоциацията на заспиването.

Това означава, че като се събуди в края на цикъла на съня (на всеки 40-90 минути), бебето просто не може да заспи отново, без да суче, дори и да не е гладно в този момент. За някои деца е достатъчно да направят няколко глътки, за да се успокоят. Други се хранят по-дълго и добавят калории, от които тялото не се нуждае в този момент.

Когато детето се събуди, за да задоволи глада си, то активно суче и поглъща кърма поне 5 минути. Ако само суче, за да се успокои, бебето изсмуква малко мляко. От друга страна ако бебето е гладно през нощта, не се препоръчва драстично да се намалява броят на нощните хранения. Все пак - бебето ви е гладно, значи определено трябва да го нахраните.

Колко нощни хранения трябват на бебето?

Преди да започнете да намалявате нощното кърмене на бебето, трябва да се уверите, че то е готово за това и че очакванията ви са реалистични. Ако няма проблеми, бебето е здраво, спокойно, яде добре през деня и наддава, говорете с вашия лекар, преди да започнете да намалявате нощното кърмене.

Ако бебето яде през нощта по-често, но спи достатъчно и това ви устройва, няма проблем. Ако бебето ви се храни по-рядко, но педиатърът ви е доволен от това как расте и наддава, вие също се справяте чудесно.

До каква възраст да продължите нощното хранене?

Кърменето нощем зависи от възрастта на детето.

  • При възраст 0-3 месеца: средният брой нощни хранения трябва да бъде колкото и когато бебето поиска или т.нар. кърмене на поискване. На тази възраст трябва да храните бебето си, когато е гладно.
  • На възраст 3-4 месеца: през първите 4-5 часа само сън без кърмене, след това 2-3 хранения.
  • При бебета на 4-6 месеца: без нощно кърмене през първите 7-9 часа, само сън. След това 1-2 хранения.
  • За деца на 6-9 месеца: 7-9 часа сън без хранения, след това може едно хранене. Разбира се, може и без него, ако детето няма нужда.
  • Над 9 месеца: нощното хранене обикновено е по избор на родителите. Препоръчва се сутрешно хранене.

Кога трябва да отучите бебето от нощно хранене?

Готовността на бебето да намали нощното хранене може да се прецени, ако си отговорите на следните въпроси:

  • По-голямо ли е от 6 месеца и храни ли се добре?
  • Бебето роди ли се навреме с нормално тегло?
  • Кърмите бебето през нощта, за да се успокои, или е гладно?
  • Кърменето за бебето свързано ли е само със заспиването?
  • Оплакват ли се всички членове на семейството от недоспиване и чувстват ли постоянна умора?
  • Нощните събуждания непостоянни ли са (времето и броят им са различни всяка вечер)?
  • Детето яде ли повече през нощта, отколкото през деня?
  • Случвало ли се е бебето да спи три или повече дни подред непробудно без хранене или с едно хранене между 22:00 и 24:00?
  • Бебето яде ли веднъж през нощта - около 3-4 часа сутринта, а после отказва ли да се храни сутрин?

Ако преобладават положителни отговори, бебето е готово да намали броя на нощните кърмения.

Как да намалим нощното хранене

Ако не можете да кажете точно кога и колко време бебето ви яде през нощта, наблюдавайте го 2-3 нощи. След като разберете ритъма му, може да планирате отказването.

  • Започнете с храненията в първите часове на сън. Бебето определено не е имало време да огладнее, така че не е гладно.
  • Ако сученето през нощта е свързано със заспиването, разделете процесите. Кърмете преди лягане, за да го успокоите и отпуснете. След това му дайте време, сложете го по-късно да спи и не му давайте да суче.
  • Намалете времето, което бебето прекарва на гърдата ви през нощта. Ако го храните с мляко - намалете количеството в шишето.
  • Увеличете дневния прием на калории.

Ако утешавате бебето си през нощта, без да му давате гърдата, но то започва да плаче, когато го сложите в креватчето, този плач е най-вероятно причинен от асоциацията със заспиването. В такъв случай трябва да помогнете на бебето да заспи без кърмене. Опитайте да изчакате, понякога докато плаче - заспива.

Ако не се получава, може да ви се наложи да потърсите помощ и подкрепа от специалист. Не се колебайте – те не хапят.

Няколко хитрини да се „помирите“ с нощното кърмене

Разбира се, колкото повече продължава нощното кърмене, толкова повече "страдание" за вас. Ето няколко хитрини, които могат да ви помогнат да се „помирите” с нощното кърмене.

  • Нощните хранения са важни. Вашето тяло произвежда повече пролактин (хормонът, който насърчава производството на мляко), когато кърмите през нощта. Тоест нощното хранене помага да се запази производството на мляко.
  • Научете се да кърмите като легнете настрани, с възглавница или две, за да поддържате главата си. Възглавница между коленете може да ви помогне да се чувствате комфортно.
  • Можете също така да изпробвате „отпуснатото“ положение на кърмене. Вие сте в полулегнало положение в леглото си, поддържана от възглавници, с бебето с коремчето надолу към гърдите и корема ви.
  • Дръжте бебето близо до себе си през нощта. Храненето през нощта е по-лесно, ако не се налага да се разхождате из коридора. Същото важи и за памперсите, бутилка вода и кърпи за попиване на кърмата.
  • Не гледайте часовника, това че е някакъв безумен час само ще ви раздразни. А и вече сте будни – все тая колко е часът.
  • Когато бебето ви се събуди, за да суче, нека в стаята е тъмно. Така ще му е по-лесно да заспи пак.
  • Може да изцедите с ръка малко мляко предварително. Така ще увеличите количеството мляко с високо съдържание на мазнини, което ще изсуче бебето нощем.

Както знаете, единственото може би по-неприятно от непоискан съвет, е много глупав съвет. Обаче ще трябва да си признаем с ръка на сърцето, че всички сме давали и получавали купища съвети - и от двата вида.

Това с получаването на непоискани съвети особено се засилва с раждането на първото дете, но не спира и по-нататък, разбира се. Винаги има кой да ви попита смръщено "Това дете защо не е с шапка?" и да ви обясни каква безотговорна майка сте.

И понеже знаем, че във всички вас напират купища съвети от опита ви като родители, които може и никой да не потърси и да вземат да си отидат ей така нахалост, затова преди време ви попитахме какво бихте посъветвали жена, станала майка за първи път.

Ето част от съветите ви.

Грижи се за себе си

Yana Zhekova
Спри да я търкаш тази къща до блясък! Наслаждавай се на майчинството, виното и колко дрехи за пране има НЕ Е ВАЖНО!

Silvia Daskalova
Спи, момиче, винаги, когато можеш ?

Borislava Velichkova
"Спи ли детето, спи и ти"?

Tsvetelina Banchevska
Аз бих дала 2: 1) Спиш, когато бебето спи, чистиш - когато бебето чисти. 2) Ти си най-добрата майка за твоето дете и не оставя никой да ти внушава нещо друго!

Roumina Nikolova
Споделям най-добрия съвет, който получих преди години - 1 час на ден оставяте малкото с таткото/баба/дядо и излизате. И зарязвайте всичко и лягайте да спите с бебето, когато сте уморена.

Monika Sartoneva
Да си направи специален шкаф с шоколад и вино!

Antonia Pashova-Vateva
Да се погрижи за себе си! Витамини, масажи, забавления, за себе си! С раждането тялото, психиката и всичко, ама всичко, се променя. Доскоро у нас такова нещо като следродилна депресия беше виц. Всичко минава, но иска време и грижа.

Lydia Yakimova
Спи, храни се и се обичай! Нищо не печелиш, ако занемаряваш собственото си здраве за сметка на децата. Една здрава и стабилна психически майка може да премести планини, ако се налага, но майка, която не е в състояние да се погрижи за себе си, не може да се грижи и за децата си. И сега съжалявам, че нямаше кой да ми го каже, а се научих по трудния начин (а и все още ми е трудно да се вслушвам в собствения си съвет)

Violeta Vladimirova
Да не забравя, че е отделна личност и че развитието ѝ (професионално и личностно) не приключва с раждането на детето. И да не смята това за егоизъм, а за пример, който дава на сина/дъщеря си!

Darina Kalo
Децата имат нужда на първо място от щастлива майка, за да са щастливи и те. Повечето други неща, от които си мислим, че децата се нуждаят, не са толкова важни.

Доверявай се на инстинкта си, а не на другите

Гергана Бутникова
Не отказвай помощ от никого, оставяй някой да върши нещо вместо теб. Винаги слушай инстинкта си и се води по него, майката знае най-добре от какво има нужда детето ѝ, не съседката Пенка или другата майка в парка. Наслаждавай се на времето с детето, зарязвай всичко и просто си играй с него. Времето минава много бързо ❤️?

Monika Naneva
Няма правилен начин за отглеждане, слушай сърцето си!

Vanya Tasheva
Да не се вманиачава с постоянна хигиена, да не сравнява детето си с другите, да не ограничава детето от игри в пясък, кал, камъни и т.н., защото ще се изцапа. Да не го храни само с био, веган и т.н. храни, а да действа разумно и спрямо възрастта. И да не слуша баба си, прабаба си и комшийката от 5-ия етаж, защото всеки има свое мнение по различните теми.

Cvetelina Velkova
Да се вслушва в инстинкта си и да не го мисли много, много.

Дияна Христова
Да не слуша никого! Да вярва на себе си и инстинктите си. Да слуша съвети , но като се прибере, да обмисли всичко и тогава да прецени дали ще бъде правилно за нейното дете. Не всичко, което е полезно за едно дете, е полезно за друго. Децата са различни.

Да не очаква всичко да бъде по учебник. Да не се обвинява. Всеки прави неволни грешки. Да не си слага навътре разни епитети от роднини. Най-важно е малкото човече. За да е добре то, първо майката трябва да се погрижи за себе си.

Константина Табакова
Не се шашкай! Не слушай съвети от хора, които смятат, че знаят кога му е времето за едно или друго нещо! Ако детето има здравословен проблем, не чети в нета, а търси специалисти!

Напътствай мъжа си как да ти помага! Не разчитай на бабите! Не дезинфекцирай вкъщи като в интензивно отделение - нека в семейството има и по някоя друга бактерия! Когато ти е тегаво - излез навън! Знай, че колкото и да е трудно, всичко е само период! И най-важното - ти си най-добрата майка за твоето дете!

Не отказвай помощ и я търси активно

Rada Naslednikova
Приемай помощ, но слушай себе си!

Стела Стойчева
Да дава бебето на всички, които имат желание да го гледат (и да се възползва максимално от свободното време за себе си), защото с времето списъкът с желаещи рязко намалява ?

Jenia Petkova
Най-добрата майка е здравата, спокойна и щастлива майка. Затова никога да не отказва помощ и никога да не пренебрегва себе си.

Vi D-va
Най-първо, погрижи се за себе си и детето си, да сте нахранени, наспани, на сигурно място и с основна хигиена. Домашната бъркотия или пък че детето не е обелечено като кукла - това са глупости и загуба на енергия.

Ако имаш сили не се свени да поискаш помощ или да разпределиш задачи на останалите членове на семейството ти - те често не знаят какво е нужно в определена ситуация.

И най-важното, отглеждаш (и партньорът ти) нов човек - който нищо не знае и няма никакъв опит, вие сте целият свят за това човече - имайте състрадание и търпение. Мислете и координирайте какви приоритети искате да вкорените в този нов човек и как.

Мая Алексиева
Следродилната депресия е факт, не се страхувай да говориш с някого за това.

Няма перфектни майки, но ти си най-добрата майка за твоето дете

Дори Дамянова
Дори и да ти се струва, че не се справяш, всъщност се справяш!

Stela Stamenkova-Din
Да не гледа постове на майки-инфлуенсърки, които разказват само колко е прекрасно и колко е перфектно, а у вас е като на война. Ужасно са вредни, бих ги забранила със закон. И да търси помощ - ако има как тя само да спи, да яде и да си гледа детето, а някой друг да домакинства и пазарува - ПРЕКРАСНО.

Надя Христова
Написа ми го една майка в чата, когато бях за първи път в болница с двамата - "Ти си половината от здравето на децата, трябва да им го осигуриш!"

Бих добавила също - по-малко помощ от баби, повече ангажираност на бащата! Ти си най-добрата майка, която децата ти някога ще имат! Колкото и да си несъвършена физически и като характер, колкото и да си мислиш, че не ставаш за майка и не се справяш - в очите на твоите деца ти си перфектна!

Silviya Nenova
Не забравяй: ТИ си най-добрата майка за твоето дете!

Antonia Chilikova
Да не се опитва да бъде "перфектна майка"! Скоро, изтощена. ще разбере, че такива няма. Да приема помощ!

Рени Цветанова
Справяш се прекрасно, дори понякога да не ти се вярва! Грижи се за себе си ❤

Деница Кънчева
Вярвай в себе си, колкото и да те е страх! Ти си най-добрата!

И това ще мине

Александрина Андонова
"Ще става все по-добре, колкото и да ти е трудно!" ❤ Аз просто имах нужда някой да ми каже, че следродилната тъга трае само 2-3 седмици и отминава, защото се ужасявах, че това е депресия, а то не е. И минава!

Ani Angi
Ще забравиш болката и пак ще искаш да родиш! От акушерката докато раждах. Това правило после работеше и в други житейски ситуации като строеж на къща и банков кредит. Казваш си "Никога няма да повторя, но..."? 

2. Ако усетиш, че си толкова изнервена, че може да навредиш на себе си или бебето - остави го на сигурно място и излез в друга стая, докато се успокоиш достатъчно.

Milena Karakasheva
Всичко е период, ще отмине!

Lava Boeva
Ще се справиш. Всеки период е нов и труден, но никой не се е родил научен. Като ти се плаче - плачи. Не се оправдавай с детето за това, че не отслабваш. Животът не свърша след раждането, просто се променя.

Развивай се и се образовай, ако искаш умно дете. Децата ни копират, каквото и да им казваме, те гледат примера на възрастните. Не търси благодарност и признание, просто гледай да бъдеш щастлива. Обичай и ще бъдеш обичана. Не се страхувай да променяш живота си, той и без това постоянно се мени.

Емилия Спасова
Оттук нататък ще става все по-лесно и ще дойде момент, в който дори ще се наспиваш! Радвай се на всеки миг, колкото и да си уморена! Времето тече безвъзвратно.

Dessy Marinova
И това ще мине ?. Просто при всяко неразположение, рев, безсъние, боледуване, тръшкане и т.н. си напомняйте - и това ще мине. При всяка позитивна ситуация като първа усмивка, прохождане, проговаряне - също. Така ще оцените хубавите моменти още повече и няма да придавате излишна важност на трудните.

Irena Tsoneva
Ще бъде кошмар? След време ще имаш най-милите спомени от този период.?

Бащата трябва да е пълноценен родител, а не "помощник"

Христина Ангелова
Изисквай/ Научи мъжа си отсега да е пълноценен родител (а не да "помага").

Ели Георева
Най-трудното при отглеждане на дете е това да изтърпите другото родителско тяло?Много се смеех на този лаф, докато не се оказа истина.

Silviq Sasheva
Бащата е точно толкова родител, колкото и майката. Той трябва да помага и да се грижи за майката и детето 24/7. Не разглезвайте детето на свекървата, защото ще съжалявате.

Мирлева Лина
Сега е моментът да дадеш шанс на мъжа си да ти партнира.

А ето ги и нашите лични фаворити за финал:

Stanislava Kantarska
Да си вземе шампоан против въшки, когато пусне детето си на ясла!

Malinova Olya
Не яж 7 принцеси на едно хранене

Maya Medzhedelieva
Sauvignon blanc is better than Chardonnay.

Mira Jordanova
Не повтаряй!

Annie Koleva
Ако не можеш да си намериш ключовете, най-вероятно са в хладилника.

Здравец Новаков
Следващия път гледай да се родиш баща?

Дългоочакваният ден е дошъл и най-накрая сте се прибрали вкъщи с бебето. И сега целият му живот, всяка негова минута е във вашите ръце. Отговорността вече е изцяло ваша. Това е доста стресов период – напасвате вашите очаквания и възможности към нуждите на бебето. Режимът на бебето зависи от вас и някои ваши решения може да не му харесат, така че трябва да бъдете гъвкави и да реагирате с разбиране. Наблюдавайте детето си, то вече има как да ви сигнализира за доста от нуждите си (най-често с плач).

Разбира се, ще се колебаете за всякакви неща и дали ги правите както трябва. Кога и колко често да го поставяте в леглото? Как да съчетаете съня и храненето? Трябва ли детето да има режим или не? И не на последно място - как да намерите време за себе си. Няма да ви лъжем – най-вероятно ще е трудно. Още повече се оказва, че всички знания, които сте усвоили на теория, се оказват трудно приложими на практика. Затова ви даваме препоръки, които ще ви помогнат да минете през първия труден месец. Най-важно е да не се плашите от броя на допълнителните задачи и отговорности. Не сте първата, не сте и последната. Ще успеете, ще имате време да направите всичко и да влезете в новия ритъм на живот.

Хранене на новороденото

Храненето е най-важното събитие за деня. Принципно е хубаво да се придържате към точно определено време, но не разчитайте много на това. Бебе, което суче достатъчно мляко, може безопасно да поддържа интервалите между храненията и обикновено спи през тях. Но ако усетите, че бебето е изсукало малко мляко, бързо се е изморило, докато суче и е заспало, можете да го нахраните по-рано. Ако бебето е гладно, то ще се събуди преди часа на хранене и ще плаче.

В крайна сметка, ако бебето е нахранено и не плаче, значи всичко е наред. Смята се, че кърмене на поискване е най-добрият вариант за изхранване на новороденото. В първите дни слагайте бебето към гърдите си възможно най-често. Това стимулира производството на мляко. Кърмете го от 15 до 90 минути.  Ако е сукало дълго време с леки заспивания, то може да си набави за около час толкова мляко, за да спи след това непробудно 3 - 4 часа.

Ако бебето изсмуква достатъчно мляко и се събужда с плач между храненията, тогава причината за безпокойството му не е гладът. Може да го боли корем, да има колики или да му липсва внимание. Успокойте го, не се страхувайте да го вземате на ръце и да го прегърнете, да го погалите или да го полюлеете. Преди хранене, не забравяйте да сложите бебето на корема, да му правите въздушни бани, лек масаж и гимнастика. Докато бебето е будно, общувайте с него, говорете, носете го на ръце или просто седнете до него. Вие сте целия му свят в първите дни.

Изкъпете бебето си преди вечерното хранене. Добре нахраненото и изкъпано бебе ще спи добре.

Разходките

Важно място в живота на детето заема свежият въздух и то въпреки че новороденото предимно спи докато е навън.

За първата разходка през студения сезон (при температура не по-ниска от 10 градуса) изведете детето на чист въздух за 20 - 30 минути. След това добавете още десетина минути на следващия ден. Постепенно увеличавайки времето за разходка ще стигнето до 2 - 3 часа на ден. Ако е възможно, разхождайте малкия герой два пъти на ден по 1 час или 2 часа (например след храненето около 12:00 часа и преди 18:00 часа). Сутрин и вечер, когато температурата е ниска, не е необходимо да си показвате носа навън. Но ако детето се е адаптирало към студеното време, можете да отидете на разходка по всяко удобно за вас време.

През лятото се опитайте да бъете навън с детето си поне по три часа на ден. В горещите дни бъдете там, където има сянка: в парк, гора, обществена градина. За предпочитане е да излизате сутрин и след 16 часа – когато е по-хладно.

Бебешкото легло

Винаги поставяйте новороденото по гръб. Това е най-безопасната поза за сън за дете. Детето трябва да спи на равна твърда повърхност, без одеяла, възглавници, играчки и други неща.

Температурата в стаята не трябва да надвишава 21 - 23 градуса през зимата и 25 градуса през лятото. Претоплянето на бебето е по-опасно, отколкото ако му е студено. И със сигурност не го обличайте с три ката дрехи. Помислете си вие как спите и с колко дрехи сте облечени - защо малкото бебе да е с повече?

Отделна детска стая до шест месеца, а понякога дори до една година не е необходима – детско креватче в стаята на родителите е идеален вариант. Можете да премахнете едната решетка на креватчето и да го поставите до леглото си. Така бебето ще бъде възможно най-близо до мама през нощта, но в същото време на отделна повърхност.

Сънят

През първия месец новородените имат голяма нужда от сън. Да, децата са различни - някои спят повече, други по-малко, но като цяло им трябват около 16 - 18 часа на ден. Вашето бебе само ще прецени колко време да спи - оставете го да прецени. Детето ще задоволи собствените си нужди от сън. Някои бебета спят много (практически от хранене до хранене), други спят по-малко, а някои изобщо не могат да спят вечер.

Както твърдят специалистите: спокойно, може и да не заспи!

Ако детето не е заспало след хранене, то е активно. Поставете бебето в креватчето и го оставете за малко само. Ако не заспи, може да ви се наложи да му помогнете. Режимът на бебето няма строги граници и задължителни изисквания - зависи от ситуацията и търпението на майката.

Дневен сън

Дневния сън е много дълъг като часове, но е накъсан от будни периоди, през които бебето е активно. През деня новороденото бебе може да спи както 3 - 4 часа, така и 20 - 40 минути в на едно заспиване.

Как да разберете кога бебето иска да заспи отново? Съсредоточете се върху признаците на умора при дете: ако то потърка очите си, погледне в една точка, смуче пръста си, значи е време да заспи. Също така се препоръчва да не се превишава времето за събуждане за повече от 50 - 60 минути, ако предишният сън е бил повече от час. Прекомерната активност на детето води до дълги часове приспиване, неспокоен сън през нощта и объркан режим.

Нощен сън

Сънят през нощта може да бъде около 7 - 10 часа. И, освен ако нямате огромен късмет, бебето ще се събуди поне веднъж за хранене. Ако бебето започне да плаче постоянно в продължение на няколко часа вечер, това може да са колики. Периодът на коликите продължава до 6 - 8 седмици. Може да му помогнете, като след хранене го държите изправено - това ще помогне на храносмилането му. Също така - направете лек масаж на корема.

Ако подозирате, че за плача може да има и друга причина, задължително отидете на лекар. Ако храните с шише, говорете с педиатър - възможно е да е алергия. Тогава промяна на адаптираното мляко може да подобри състоянието на бебето.

Объркване на деня и нощта

Това, колкото и да не ви се иска, се случва много често. И да си го кажем направо - кошмар е! Бебето спи по цял ден, а през нощта е готово за весели игри. До 6 - 8 седмици бебетата могат да объркат деня и нощта поради несформирания си биологичен часовник. Рецептата е следната - слагайте бебето до ярка светлина през деня, или дръпнете всички завеси, за да се види деня. Вечер приглушете осветлението. Използвайте нощна лампа с топла приглушена светлина през нощта по време на хранене и смяна на памперса. В някакъв момент бебето ще се пренастрои и ще започне да спи непробудно през нощта. И тогава ще дойде блаженият ден, в който няма да умирате от безсъние и да сте зла.

Сънят на бебето през първите му седмици не е организиран поради физиологичната незрялост на мозъка. Тоест е по-важно родителите да създадат подходящи условия, така че кърмачето бързо да свикне с новия свят и новите условия на околната среда.

Ясно е, че малкият човек на един месец няма ясна идея, че е време да започне деня или да си легне. Вие може да му помогнете чрез ритуали – и без това ще го правите дълги години, добре е да свиквате. Режимът на бебето са и тези ритуали - всекидневни повтарящи се действия, извършвани след събуждане или преди лягане. Сутрин може да се извършват хигиенни процедури, а вечер - къпане, тихи игри, повиване и приспивна песен.

Не искаме да ви дразним, ако не сте спали от 5 години, просто минаваме да ви кажем, че сънят си има своя ден и този ден е днес. Така че е напълно в реда на нещата да го отбележите, спейки.

Световен ден на съня

Да, днес (14 март) отбелязваме Световния ден на съня от 2002 г. насам, пише darik.bg. Инициативата е на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация.

Акцентите в отбелязването на Световния ден на съня имат за цел да информират обществеността, че проблемите със съня са глобална епидемия, която създава много здравословни проблеми.

До какво води липсата на добър сън

Редица медицински проучвания доказват, че липсата на добър сън е причина за високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, белодробни болести и други. Ние добавяме и хронично лошо настроение вследствие на всичко това.

Нарушеният сън води до влошена концентрация и се отразява негативно при дейности, изискващи прецизност и добра кондиция. Голяма част от катастрофите се причиняват при заспиване на водача зад волана заради непълноценен нощен сън.

Търсете помощ, ако проблемът се задълбочи

Експертите напомнят, че нарушеният сън не е заболяване, а симптом, затова не бива да се прибягва до самолечение, а да се потърси лекарска консултация. След като бъде установена причината за безсънието, може да се предприеме адекватно лечение.

Според последните проучвания 45% от човечеството страда от нарушения на съня, но проблемът се неглижира и хората рядко търсят консултация с лекар.

Ако проблемите продължават месец или по-дълго, става дума за хронично нарушение и е необходима консултация със специалист.

Но да не прекаляваме

Прекомерният сън също вреди на здравето, затова не е препоръчително да прекарваме в леглото твърде много време. Според учените повече от осем часа сън на нощ могат да навредят на сърдечно-съдовата система и да увеличат риска от инсулт, сърдечна недостатъчност и инфаркт.

Всеки се нуждае от различна продължителност сън. Възрастните се нуждаят средно от 6-8 часа.

Не само продължителността на съня оказва влияние на тонуса ни, но и неговото качество. Понякога дори и да спим 8 часа, след като се събудим се чувстваме изморени, което се дължи на фактори като стрес и тревожност, прием на медикаменти, алкохол или тютюнопушене.

Физически дейности също не бива да се провеждат непосредствено преди лягане, а с малък интервал от около няколко часа. Препоръчително е да се вечеря 2-3 часа преди лягане, а консумацията на кофеин трябва да е не по-малко от 4-6 часа преди сън.

Храните, които ни помагат да спим по-сладко, са бадемите, бананите, твърдо сварените яйца и черешите. Ако последните не струват 40 лв. килото.

Децата са голяма работа. Това си го знаете. Човек никога нищо не може да ги накара да направят, ако не им е дошло времето. Понякога времето не е много удобно - например посред нощ, но кой ви пита. 

Такъв е случаят на Мария Йонова, която познаваме в качеството ѝ на консултант по сън с текста ѝ, разбулващ някои митове относно детския сън. Нейното двегодишно дете, което всички чакат с трепет най-накрая да проговори, решава, че ще го направи към 4-5 сутринта, и то с цял рецитал.

Потърпевша е бабата, която стоически издържа всички възможни песнички и забавления, докато стриктно изпълнява инструкциите на дъщеря си, че дете, което може да заспива само, се оставя да се приспи само.

Нито една баба не е пострадала в следващата история. Само една малко си е недоспала. За сметка на това разказът ѝ за среднощния концерт е доста забавен. 


Нашето семейство е ощастливено с цифром и словом 2 (две) деца с много силни индивидуалности и различна степен на сложност при отглеждане. По тази причина се чувствам подготвена по всеки един въпрос, свързан с обгрижването на малки хора.

С други думи, и насън да ме бутнете ще ви декламирам в стройна реч за захранване, обличане, позитивно (в единични случаи и не толкова позитивно) родителство и как да почистите печена тиква от новия диван, без да я напоите обилно със сълзи.

Преди две години станах и консултант по детски сън и това ме сблъска челно и с много други родители, които любезно ме поканиха в техния свят и ме запознаха с чара и неволите по отглеждането на собствените им деца.

Затова, ей богу, подготвена съм за всички олимпийски дисциплини, които ние, родителите, покриваме, за да можем да пробутаме на обществото един култивиран индивид, с когото същото това общество да се гордее, а не да сочи с пръст.

Кой не спи

Но съдбата има особено чувство за хумор и обича да поднася изненади и на най-циничните от нас. Понеже работата ми е да се вълнувам кой кога спи и най-вече кога НЕ спи, знам, че когато малкото дете придобие ново умение, често пъти това се отразява на нощния сън.

Въпросното дете започва да намира за наложително да практикува новото умение в малките часове, когато морното родителско тяло има силни предпочитания към дълбокия и животворен сън. Важно е, ако детето умее да заспива само, родителят да не се намесва много-много и да го остави да се оправя самостоятелно.

Та, както казах, не е необичайно дете да се изправя в кошарата, ако тъкмо се е научило да се изправя или както се случи преди време на дъщеря ми – разбра как да пляска ръце и цели две нощи спах под съпровода на бурни овации. Не блестя с особени таланти, затова се насладих на аплодисментите като за последно в този живот.

Но имало и още изненади в кошницата на новите умения. Този път обаче не им се насладих пряко, защото се случи майка ми да спи в една стая с двегодишното, което след дълги месеци на отказ от проговаряне, преди дни изведнъж реши да отприщи и ни заля с потоци от полуразбираема реч и (внимание!) песнопения.

Пя си от първи петли до след вечерната баня, а към днешна дата и посред нощ. Понеже, както споменах, не присъствах лично, предавам мотамо разказа на злополучната ѝ баба, по истински случай и без капка добавен драматизъм.

Среднощен концерт

„Тъкмо ми бяха минали вълните и заспах дълбоко, когато към 5:30 започна концертът. Специално за мен от кошарата. Ама не тихичко. Беше концерт на микрофон. Понеже нали си ми казала да не я закачам, ако изрично не ме търси, и че единственият шанс е да си заспи сама, затова за всеобщото благо се завих презглава и замръзнах на място. Дишах само по малко, така че хем да не ме усети, че съм там и будна, хем да остана жива, докато заспи отново. 

Отначало подгря публиката с „Мила моя мамо“, но после вдигна градуса на емоцията и мина на „Пеят, скачат палците“ и „Хей, ръчички“ като, съдейки по звуците, съм почти сигурна, че имаше и енергичен танцов съпровод. Викам си, тъкмо по-бързо ще се умори и ще заспи, че вече и кислородът взе да ми свършва. 

Действително млъкна, но нали да не бързам да се показвам, и аз също си изпях наум за ръчичките, че да мине малко време. Подадох нос над завивките и уви, чух, че концертът е преминал в рецитал: „Мама спиии. Бати спииии. Тати спиии…“. И така в йерархична поредност се правеше отчет на всички щастливо спящи, сред които аз на практика не фигурирах.

Добре че навреме се сетих какво следва, защото предвидливо успях да се гмурна отново под завивките на „Баба спиии“, точно преди една рошава глава да надникне от кошарата за бърза справка. Поогледа ме добре и пак потвърди „Баба спииии“ и пак си легна. 

Още малко и ще заспи...

Вече бях сигурна, че ще се заспива, ама не било писано. Репертоарът се оказа неочаквано богат и серенадата продължи поне още тридесет минути, което ми доказа колко издръжлив е човешкият организъм. Даже сега, ако обръщайки се назад, трябва да степенувам, с малкото кислород се свикна бързо, но обездвижването в една позиция се оказа мъка адова. 

Но добре че съм природен инат и удържах фронта – след емоционален бис на „Мила моя мамо“ откъм кошарата утихна и така си доспахме чак до осем.“

Какво мога да кажа, освен „Да живеят бабите!“. За осми март ще има една голяма росна китка, но за да не се глези или забравя, че животът поднася горчиви изненади, мисля да ѝ изпея „Мила моя мамо“. Даже може да е на два гласа, ако малкото е още на тази вълна. 

Стресът и сънят. Каква е връзката помежду им. С фитнес треньора и експерт по хранене Лазар Радков от Live to Lift говорим точно за това. Колко е важен здравият сън за психическото и физическото ни здраве?

Лазар обяснява как недостатъчният сън води до проблеми с метаболизма и оттам – с килограмите. А също и какво е стресът и защо сънят и стресът са "скачени съдове". Изобщо, защо трябва да се погрижим за съня си и след това за всичко останало.

cross