Ако сте от Русе или имате път натам, от 16 май до 15 юни може да се включите в едно донякъде историческо събитие. Историческо, защото се провежда за първи път. Говорим за Фестивала за съвременно изкуство, който събира художници от България и от други европейски държави. Посетителите ще видят изложби, видеоарт, пърформанси, кино, артистични разговори и уъркшопи. Локациите са в различни точки от града – галерии, музеи, градски пространства и дори Флотската кула.
Един от важните акценти, разказват организаторите, е, че съвременното изкуство излиза извън традиционната изложбена среда и влиза в града и всекидневието. Част от творбите работят със светлина, звук, движение, пространство и лични истории, което ги прави много достъпни и за по-млада публика.
За децата има няколко специални програми и ателиета:
С всички тези дейности децата няма да са само публика, но и преки участници в създаването на творби по време на фестивала.
Желанието на организаторите съвременното изкуство да бъде по-близо до хората и да съществува като естествена част от живота на града, а не като нещо затворено и трудно разбираемо, е основният двигател за събитието.
„Често около съвременното изкуство има усещане, че човек трябва предварително да е „подготвен“, за да го разбере. За нас беше важно да създадем фестивал, който премахва тази дистанция и кани хората просто да преживеят, да наблюдават и да реагират свободно.“
Организаторите допълват, че целта е не само да бъдат показани различни артистични форми, но и да се създаде пространство за любопитство, разговор и въображение – особено за децата и младите хора.
Важно за хората, които стоят зад фестивала, е най-малките участници да разберат, че няма само един правилен начин да гледаш, мислиш или разбираш света:
„Съвременното изкуство често не дава готов отговор. То задава въпрос, създава усещане или провокира наблюдение. Това е много ценно за децата, защото естественият им начин да опознават света е именно чрез любопитство, игра и асоциации. Искаме децата да почувстват, че въображението им има стойност. Че могат да мислят свободно, да комбинират идеи, да експериментират и да грешат. Понякога именно в „грешката“ се появява най-интересното откритие.“
С екипа на фестивала си говорим и за скритите думи зад рисунките на децата.
„Детската рисунка не е диагноза и е важно да не се тълкува буквално. По-ценно е родителите да наблюдават процеса и настроението около рисуването, отколкото да търсят „скрити знаци“.
Понякога децата използват рисуването, за да обработят страх, напрежение, самота или силна радост. Ако едно дете постоянно повтаря определени образи, използва много тъмни цветове или рисува сцени на изолация и тревога, това може да е знак, че преживява нещо по-силно емоционално. Но също толкова важно е дали рисува спокойно, напрегнато, импулсивно, дали иска да разказва за рисунката си, или не.“
Съветът на художниците е да не оценяваме творбата с „красиво“ или „грозно“, а да задаваме отворени въпроси:
Така детето усеща, че е чуто, а не изпитвано.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ето няколко креативни предложения от организаторите на Фестивала за съвременно изкуство за занимания с деца.
Най-важното е детето да не усеща творчеството като задача с правилен отговор, а като пространство за игра, наблюдение и свобода.