fbpx

Майките ни предупреждават за много неща. „Не пипай там“, „Ще паднеш“, „Ще се нараниш“. Така са устроени, заложено им е в ДНК-то. Ставаш майка и започваш да носиш със себе си цяла торба с предупредителни знаци. Защото го обичаш това дете и не искаш да го видиш наранено. В пряк и в преносен смисъл.

Но има някои неща, за които майка ми не ме предупреди, преди самата аз да стана майка. А ми се искаше. И не за друго, а просто защото щеше да ми бъде по-лесно чисто емоционално. Защото никой никога не може да те подготви истински за момента, в който ще станеш родител. Но е хубаво да имаш малка преднина. 

Ето и кои са нещата, за които майка ми пропусна да ме предупреди, преди самата аз да имам деца:

1. Колко много ще ги обичам

Ами не го вярвах. Не можех да си представя, че ще обичам толкова силно. Толкова чисто. Толкова безкористно. Дъщеря ми се появи и разби на пух и прах всичко, което си мислех, че знам за обичта.

Тя ми показа какво е да обичаш някого толкова много, че да си готов на абсолютно всичко за него. Бих намерила и подстригала еднорог собственоръчно, ако дъщеря ми го пожелае!

2. Колко много ще искам да приличам на нея

Поне веднъж в живота си сте си казвали, че не искате да приличате на майка си. Може би в тийнейджърските години или в моменти, в които сте смятали, че не е права за нещо.

Но нещата рязко се променят, когато самите ние станем майки. Никога не съм искала да приличам повече на майка си, отколкото в момента, в който се прибрах от родилното. Да съм толкова спокойна, нещата да ми се получават естествено. Да знам какво да го правя това ревящо парче месо, а не да го гледам подозрително и да не знам как да го гушна. Исках да целувам земята под краката на майка ми и да бъда поне наполовина толкова добра.

3. Колко ще се тревожа за всяко малко нещо

„Защо киха“, „Защо мига така“, „Какво е това петънце по кожата ѝ“, „Защо не се усмихва“, „Защо се усмихва толкова много“, „Диша ли“. Не бях подготвена, че ще се притеснявам толкова за неща като цвят и консистенция на изпражнения, количество на повръщано и грамове изядена храна.

Мамо, не знам как си оцеляла при това напрежение, защото аз имам чувството, че главата ми ще се пръсне всеки момент. Но майчинството е това – работа под напрежение!

4. Колко ще се съмнявам в себе си

Не бях подготвена колко неподготвена ще се чувствам. В един момент си голям и зрял човек с професия и някакви постижения зад гърба си, а в следващия си рошаво същество по пижама, което не знае как да си накърми, облече и разходи детето. 

5. Каква странна амнезия ще получа

Винаги съм казвала, че си падам малко злопаметна и помня като слон. Но детето ме дари с уникалната способност да забравям някои лоши и тежки моменти и да си спомням с умиление само за хубавите.

Сигурно това е подлият трик на природата, за да ни подмами да се навием за второ или пък трето дете. Но е факт, че майките забравяме и си променяме малко историите в главите, за да изглеждат не толкова като хоръри, а повече като приказки.

Днес говорим за непоисканите съвети, които много често отиват непремерено и несправедливо към хората, които най-много обичаме, или към такива, които никак не го заслужават. Най-малкото защото им е достатъчно трудно и без нашите напътсвия.

За опитите за забременяване, загубите и трудните разговори ни разказва авторката на този текст, която предпочита да остане анонимна.


„Като дойдат децата и животът свършва.“

Тази реплика често я чувах в тийнейждърството си и за да не свърша по този начин, гледах да забавя момента с децата. Забременях, докато отлагах за „по-натам“.

Не така се случиха нещата със сестра ми, чувала същата мантра с години. Мина през поне три клиники за репродуктивно здраве и Х на брой специалисти. Още беше в началото на 30-те си години. Със съпруга ѝ си направиха всички необходими изследвания и стана ясно, че е добре да се ориентират към инсеминация и ако не стане – да се хвърлят в дълбокото с инвитро процедури.

Първият лекар сестра ми смени, тъй като се сблъска челно с въпроса: „Защо се сещате чак сега?“.

Все едно от нея зависи кога ще си намери партньор, с когото иска да споделя родителство.

При втория лекар нещата не изглеждаха по-различно откъм подобно отношение, но пък и сестра ми вече с повече „опит в занаята“ сякаш беше имунизирана за подобен род забележки.

Клиниката беше голяма, носеше ѝ се славата на пълна със специалисти, които знаят как да съдействат. След два неуспешни опита на инсеминация, дойде ред и на инвитрото. Опитите бяха отново в същата болница. Два ембриона се развиха добре и единият беше прехвърлен в сестра ми. Тя вече го обичаше. Говореше му, все едно е реално бебе.

Опитът се оказа неуспешен.

Последваха още няколко подобни процедури, смяна на клиники... Всеки път всичко започваше с вълнения и надежди и контрастно завършваше с поредната регистрирана загуба.

Загуба – точно това е думата. Всеки нероден ембрион сестра ми и нейният мъж възприемаха като загуба на дете.

Беше ми непосилно да наблюдавам през колко тежък период преминават. А моята „подкрепа“ се състоеше в това не просто да съм опора за сестра ми, но и да ѝ давам от онези непоискани съвети, от които тя със сигурност нямаше нужда.

  • „Защо не си осиновите?“ – каква класика!
  • „Може да е за по-добро“ – кое точно?!?
  • „Защо не заминете и да се успокоиш?“ – все едно това става ей така, между другото и хоп, детето се появява.

Съвсем неусетно влязох в образа на мама.

И макар да не повтарях нейните ужасни наставления за безопасен секс по време на тийнейджърството, които никой млад човек не иска да чува от родителите си по този начин, думите ми звучаха все така нелепо.

Зачудих се доколко тези съвети да не вземем да забременеем, докато „не му е дошло времето“, са останали в нас и продължават да работят на този по-късен етап – срещу нас.

Поне регистрирах собствената си безпомощност, заради която реагирам толкова тъпо с човека, когото много обичам и чувствам най-близък. И се зачудих как точно на нея не ѝ спестявам глупостите, които сигурно е чувала от кого ли не.

Никой не ни учи как да даваме реална подкрепа, да бъдем емпатични, без да прекрачваме една важна граница с хората, колкото и близки да са ни те.

Помните ли клипа на Енигма на Return to Innocence, в който с обратен кадър козите вървят назад или пък яйцето се прибира в черупката си? Сигурно всеки е искал да върне времето за нещо. Аз бих лишила сестра ми именно от тези моменти.

Виждам я как обожава моето дете и в същото време тъгува за своето неродено.

Как приема новината за поредните приятели и познати, които чакат бебе. Как вижда децата на познатите си, които растат, влизат в детска градина, училище, университет.

Откровено си говорихме за това, че се радва за тях и в същото време колко я боли за нея.

По света процентът на успеваемост във висококачествените центрове за инвитро оплождане е около 60. Гаранция няма при никого. Самата процедура съвсем не е щадяща и всеки, захванал се с това, е приел, че може да има последици и рискове.

У нас процентът на успеваемост е значително по-нисък – около 20.

Това, което може да спестим на близките си, тръгнали по този сложен път, е да не ги заливаме допълнително със съвети, от които те не само нямат нужда, но направо им вредят.

Спрях с идеята за „перфектни“ разговори със сестра ми. Признах, че не ме бива в това и че се опитвам да осъзная през колко дълбоки емоции преминава. Казах ѝ, че би била чудесен родител. И че ще съм до нея в решението да продължи с опитите или да спре.

Магдалена Соколова-Чолакова има удоволствието (и неблагоразумието) да има много на брой малки деца вкъщи. Близнаци на година и десет месеца в комплект с почти тримесечно бебе. Готова е да раздава мъдри съвети на другите по стар български обичай. А ние сме готови да ги чуем, защото всекидневието с децата съвсем не е лесно, но пък със съпруга ѝ подхождат с чувство за хумор. Вероятно, за да не полудеят.


Предупреждение: текстът е с хумористична цел.

Моля, не се обиждайте и не се чувствайте длъжни да давате съвети. Нито едно дете не е било лишено от здравословна супа, разходка или време с родителите си, докато са провеждани полевите тестове, касаещи съветите по-долу.

Ако сте в очакване на дете, вероятно вече ви заливат с непоискани съвети, кой от кой по-безсмислени. Класическото „спи, когато бебето спи“ (предполагам продължението гласи: готви, когато бебето готви, пускай пералня, когато бебето пуска пералня и т.н.) е само началото. Кошмарните сценарии също ще завалят скоро.

Ако досега милостиво са ви били спестени тежки предсказания като „животът свършва“, „то сега изобщо няма да можете да спите и ядете“ и сродните прокобни фрази, очаквайте ги всеки момент от обкръжението ви, идвайки в повечето случаи от хора без деца.

Аз, надявам се, няма да ви отчайвам, но много искам да ви споделя за три изненадващи промени в живота след деца (особено ако като нас сте с три деца под две години по цял ден вкъщи) и да ви подготвя с подходящи за справянето с тях стратегии.

Ядене на „вредни неща“

За вас става дума, не за децата. В един момент отрочето прохожда, започва да яде кюфтета и да ви следва неотлъчно по петите. В този сладък период вие си поставяте високи цели – да се храним всички заедно с био броколи и нетлъсто органик месо на вечеря и да градим добра култура на хранене, давайки пример.

Освен това обаче цял ден сте викали до изнемога по едни малки диваци, които категорично отказват ученията на цивилизацията и висят от полилея, докато варите киноа за вечеря.

Може да сте някакви железни хора, но може и да сте като мен. От време на време ви се приисква да хапнете нещо малко като цял шоколад или двоен бургер с картофки, които поради вече споменатите високи цели не искате да споделите с децата. Тогава е време да се намеси особен вид контрабанда.

Ето няколко изпитани от нашето семейство метода:

Големи джобове

Винаги е удобно да скриете вътре шоколадови бонбони или друго успокоително по избор, за да има с какво да туширате нервите. Препоръчвам в списъка „Полезни неща за джобове“ да добавите тапи за уши. Предупреждавам, че дамските анцузи не разполагат с джобове, затова преглътнете достойноството и си купете като мен БАНАНКА за кръста, да си носите вътре бонбоните, валидола и тапите за уши.

Разделяй и владей

Който не е разсейвал малки деца, докато партньорът му тайно внася кутии китайско в съседната стая, които да изяде под ключ, той не е живял, дет се вика. Етикетът повелява, като ще се отдавате на грях и ще ядете тайно от децата и един по един, да не забравяте да излезете от въпросната заключена стая в някакъв момент, за да се смените все пак.

Тайни кашета

Не, не говоря за шкафа в кухнята, дето всички са наясно, че крие солетите и сладкото. Това е често срещана аматьорска грешка – да отворите шкафа, където са гореспоменатите изкушения, за да си вземете нещо малко. Дребните хуни в дома ви прекрасно знаят какво се крие там и ако ви видят да го отваряте, без да ги почерпите, ще ви трябват тапите, валидола и бонбоните от по-горе. Затова препоръчвам добре скрити запаси, за предпочитане нависоко, пръснати из цялата къща. В кутии на настолни игри, над книгите и в сватбените чаши са само част от подходящите места.

Влизането в стая

Да, правилно прочетохте. Не можете вече да се плъзнете с валцова стъпка в хола и да си вземете блузата от дивана. Не и ако почти-две-годишните ви близнаци са там с баба си и временно са забравилии за клетите си родители. То е ясно, че си обичате малките човечета, но идва момент, в който трябва да подредите документите, да поработите, да нахраните бебето или просто да се наспите, и някой е дошъл да ви помогне.

Децата (поне нашите) имат склонността да са абсолютно прекрасни с баби, дядовци и детегледачка и щом някой от родителите се появи, да ги обземат някакви демони и, както мирно редят пъзел и ломотят на сладък бебешки, изведнъж започват да се хвърлят театрално по пода, да ритат с крака и да надават адски писъци. Моят съвет – избягвайте да причинявате тия сцени и подхождайте разумно и добре подготвени.

Подсигурете основни провизии

За да не влизам непрекъснато при децата в хола с кухненския бокс, докато са с някой друг, се снабдих с огромна бутилка със сламка за два литра вода, която съпругът ми умилително нарича „бидона“. Добавете към това и тайните кашета храна из къщата и мога да изкарам цял ден на скрити запаси.

Информацията е сила

Може да ви е смешно да дебнете на вратата кога децата ще се преместят от хола в детската, но не и ако се опитвате да работите и наистина нямате време за истерии и за чувството, че сте лош родител, защото децата са с баба си в момента. Ослушайте се внимателно откъде долитат обичайните викове и шум и начертайте маршрута си за оптимално заобикаляне.

Възползвайте се от технологиите

Едно съобщение в месинджър „Мамо, моля те, изкарай ги от хола, че трябва да изнеса боклука“ може да спести много драма преди излизането ви до магазина.

Излизане на разходка

Живеем до голям столичен парк. Преди децата времето за излизане от момента на решението за разходка до прекрачването на прага беше около 6 минути. Да метнем едни външни дрехи, да грабнем ключове и слънчеви очила и, увлечени в лежерен разговор за компютърни игри, да тръгнем към асаньсора.

Сега прилича повече на планиране на военна офанзива на няколко фронта, първия половин час от която е психическата подготовка. Особено зимата, когaто се налага навличане на термобельо и гащеризон. Няма да описвам цялата батална сцена, но ще кажа, че има доста викане, гонене на полуоблечени деца из къщата, връщане три пъти за вода, солети, мокри кърпи и резервни дрехи, както и провеждане на пехливанска борба, известна като закопчаване на деца в количка.

Ние подготвяме за излизане както себе си и почти-две-годишни близнаци, така и бебе на няколко месеца, та можем да дадем следните съвети за по-лесно протичане на подготовката:

  1. Недейте да имате толкова много малки деца наведнъж.
  2. Ако все пак не сте спазили точка едно, извикайте между трима и четирима други възрастни, които да помогнат.
  3. Ако все пак точка 1 и 2 не сработят, не се притеснявайте – светът не свършва с това. Само евентуално нервите ви. Наблъскайте количките предварително с всичко, което може да ви потрябва, за да не се връщате сто пъти, обличайте децата в затворена стая, за да ограничите мястото за гонене по гащи, и помнете, че от тия деца вероятно ще станат хора и ако просто ядат кроасан с масло от местната пекарна, така че не е драма и да не им приготвите безглутенов кекс с фурми от вкъщи.

При появата на второто дете много родители забелязват проблеми с първото и изпитват известни затруднения как да постъпят, ако в семейството се появят признаци на детска ревност или има конфликт между децата. Конкуренцията между еднополовите деца е особено изразена, но не е задължителна. Всичко зависи от характера на детето, от това колко е включено в грижите по новото бебе, както и от възрастовата разлика помежду им.

Рецепта, която да работи във всички случаи, няма. Каква изненада! Дори може да стане така, че второто дете да промени връзката ви с първото. Но сме опитали да съберем съвети, които могат да помогнат.

Ревността на първото дете

По-голямото дете преживява своеобразно „сваляне от пиедестала“, когато в семейството се появи второ дете. Едно новородено бебе изисква много внимание. Дори ако вземем само храненето – 8-10 пъти хранене през първите дни и тогава другото дете е останало без вниманието на майка си.

Промяната на фокуса на родителите често се възприема от по-големите деца като истинско предателство. Това съответно предизвиква силни негативни емоции и протести. Децата са изправени пред необходимостта да споделят играчки, жизненото си пространство и най-важното - любовта на родителите им, тяхното време и присъствие.

Понякога ревността към по-малкото дете се забелязва веднага. По-големите деца отнемат играчки, казват, че не харесват по-малкия си брат или сестра, показват първите признаци на физическа агресия, капризни са. Целта им е непрекъснато да привличат вниманието на родителите към себе си. В това число влиза и неподчинението дори в прости всекидневни ситуации. Понякога и открито саботиране на правилата и нормите на семейството.

Признаци на скрита ревност

Често обаче ревността може да остане скрита. Децата прикриват враждебността си към по-малкото и поведението им драстично се усложнява. Това, разбираемо, се превръща в съществен проблем за всички членове на семейството.

Прекалената близост или прекомерната активност може да са белег за скрита ревност, която детето изживява тежко. През този период то изпитва доста стрес, изчерпва се търпението му, появяват се промени в настроението, плаче често, има повишена възбуда, не може да се успокои, истериите му зачестяват.

Появяват се невротични реакции (тикове, заекване). Стига се до трудно заспиване или често будене нощем. Освен това се увеличава страхът от тъмнината, което е свързано с чувството на самота. Апетитът е изчезнал, вкусовите предпочитания са се променили драстично. Детето отказва любими преди това занимания: игри, рисуване, разходки, четене на приказки, гледане на анимация. Не му се ходи на детска градина или на заниманията, които е посещавало досега.

Забелязва се имитация на много детско и дори бебешко поведение. Детето несъзнателно се опитва да получи предишното си място под слънцето на родителската любов. То просто илюзорно предполага, че безпомощните деца са по-обичани и обгрижвани. Внезапно по-голямото дете започва да копира поведението на по-малък брат или сестра, понякога дори да се държи като бебе. То отказва да яде, да се облича, да използва гърне. А понякога дори се опитва да се притисне до гърдите на майката и да суче.

Как може да се реагира, ако децата проявяват ревност

Важно е да се настроите, че ревността е временен и естествен процес, познат на почти всяко семейство. Родителите трябва да са търпеливи и да дадат на по-голямото дете възможност да открие не само недостатъците, но и предимствата на новата си позиция в семейството.

Често сменяме всекидневната рутина на по-големите деца, като я приспособяваме към по-удобното за бебето. Не е изненадващо, че подобна промяна може да доведе до ревност. Тогава е важно да се осигури възможно най-стабилна среда за по-голямото. Ако първото ви дете е слушало приказка преди лягане или е имало други ритуали, не го лишавайте от тях.

Започнете подготовката преди раждането

Всички промени се правят най-добре преди раждането на второто дете. Отбиването, адаптирането към детската градина, преместването в отделна стая не трябва да карат детето да се чувства така, сякаш е отчуждено от майка си поради раждането на брат или сестра.

В открит разговор споделете всички предимства от раждането на бебето: ще бъде по-забавно у дома, то ще може да играе с брат си или сестра си, след известно време ще могат да ходят заедно до парка и на детската площадка. Но в същото време предупреждавайте детето предварително, че новороденото няма да може веднага да кара колело и кънки или да тича с него. Обяснете на детето, че в началото е необходимо да се за грижи малкото си братче или сестриче.

Помислете какви привилегии и нови удобства бихте могли да позволите на по-голямо дете. Може би е искало куче, рибки или велосипед. Подарете му нещо дълго мечтано, за което е узрял моментът. Така хем ще му засвидетелствате, че вече е голям и в живота на големите се случват хубави неща, хем ще го накарате да се почувства по-добре.

Шанс за бащата

Ревността и борбата за любовта на майката се появяват поради заетостта ѝ с най-малкото дете. Това означава, че за бащата се появява чудесен шанс да излезе на преден план. Той може да задълбочи отношенията си с по-голямото дете и да го научи на нови умения и дейности, показвайки му интересни места и нови игри.

Разбира се, майката не бива да лишава съвсем от внимание по-голямото дете. Особено в определени моменти, когато то има нужда от нейната помощ и подкрепа. Например, когато е имало конфликт в детската градина, когато се съмнява в способностите си, когато се страхува от нещо или не се чувства добре.

Важно е то да чувства, че има близък и надежден контакт с нея. Разхождайте се с него отделно поне веднъж седмично. Интересувайте се от живота му. Измислете някаква специална традиция или ваша тайна.

Възлагайте леки задачи на първородното дете, за да може то да усети своята важност и новия приятен статус на възрастен помагач. Хвалете го за усърдието и го насърчавайте. Колкото е възможно по-често го включвайте в процеса на грижа за малкото дете. Така то ще възприеме процеса на помощ като начин за получаване на одобрение и любов от възрастните и като нещо, което го кара да се чувства добре.

С възрастта интересите на децата стават различни. Така ще можете активно да ги включвате отделно в различни игри или състезания. След като постигат добри резултати и почувстват гордост от своите победи и постижения, ревността ще остане на заден план Те просто те вече няма да имат нужда да се състезават едно с друго.

И още съвети

  • Често казвайте на първото дете, че го обичате. Прегръщайте го и го целувайте.
  • Не вземайте страна при евентуален конфликт между децата. Установете правила и обяснете причините им.
  • Насърчавайте децата с похвали и приятно свободно време.
  • Не изисквайте от по-голямото да се разделя с любимите си играчки, дрехи или предмети от бита в полза на малкото. Децата трябва да имат свои лични вещи с непроменен статут.
  • Помогнете на децата да определят границите на собствената си територия - какво е за общо ползване и какво е отделно.
  • Упражнявайте умения за сътрудничество в спокойна обстановка. След конфликт опитайте да говорите с децата за случилото се. Помогнете им с основни стъпки за разрешаване на конфликта.
  • Избягвайте двойните стандарти. И за двете деца трябва да има еднакви изисквания, съчетани с възрастовите им възможности.
  • В конфликт за играчки винаги съветвайте децата да играят заедно. Или купете еднакви играчки.
  • Винаги давайте подаръци и изненади едновременно на двете деца.
  • Напомнете на по-голямото дете какво е било на тази възраст, покажете снимки и видео.
  • Пускайте детски филмчета, в които децата имат братчета и сестричета и си играят с тях.
  • По-често се виждайте с двойки с много деца. Нека децата ви виждат добри примери на братя и сестри, които си играят без конфликти.

Много е трудно да отговорим подобаващо, когато децата избухват и “не слушат”. На теория всички сме много спокойни и можем с мили думи и равен тон да стигнем до проблема, само че реално не се получава точно така. Особено ако се случва по 50 пъти на ден. 

Обаче и постоянното крещене не е добре за никого. Нито родителят се чувства добре, нито детето. На всичкото отгоре понякога колкото повече се крещи, толкова по-зле се държи детето. 

Какво може да се направи в подобна ситуация? Ето няколко съвета от Parents.

Стигнете до реалната причина зад поведението на детето

При децата поведението е външната обвивка на това, което им се случва емоционално. И колкото по-малки са, толкова по-искрено е това поведение, докато се опитват да развият способността за по-ясно изразяване на емоциите си. 

Налага се родителите да свършат доста детективска работа. Ако успеете да стигнете до корена на проблема и да разберете какво предизвиква конкретното поведение, ще е много по-полезно, отколкото постоянното викане, което не оправя нищо (даже май вреди). 

Задавайте насочващи въпроси. Опитвайте да измъкнете повече информация и слушайте. Има си причина за всяко поведение. 

Обърнете се към себе си

Как всъщност сте вие? Наясно сме, че идеята “да промените реакцията си” е очевидна и че ако е толкова лесно и просто, досега да сте го направили сто пъти. 

Затова ви насърчаваме истински да помислите вие как сте. Как сте със стреса - и по отношение на родителските ви задължения, и като цяло? Какво друго има в живота ви, което пресушава запасите ви от търпение и енергия?

Спрете и си направете пълна самооценка. Напишете какво ви стресира, какво искате, от какво имате нужда и след това вижте дали някои от тези неща не могат да бъдат делегирани на друг. Намерете начин да си напълните чашата, да дадете една стъпка назад и да подишате. 

Вземете нещата в свои ръце

Ясно е, че няма как да се разчита, че детето ще получи магическо прозрение и само ще промени поведението си. Вашият стрес и вашето лично добруване са основните фактори за промяна на настоящия модел.

Как обаче да си върнете контрола над ситуацията? Знаете, че крясъците не помагат и карат всички да се чувстват по-зле, затова може да се предположи, че нямате намерение да прибягвате до тях особено често.

Има два начина, по които може да подходите: да влезете надълбоко в конкретния момент или да погледнете по-голямата картинка.

Конкретният момент

Установете какво ви активира емоционално в мига, в който то се случва: може би се страхувате, че детето ви ще нарани себе си или брат си/сестра си. Спрете, натиснете пауза и дишайте дълбоко. 

После, когато сте готови, използвайте спокоен, но твърд глас, за да се намесите. Ако останете спокойни, не само ще помогнете на ситуацията да деескалира, но и ще почувствате, че имате повече контрол над нея. 

Когато излъчвате спокойствие, децата ви ще усетят, че те самите също владеят нещата. Използвайте дълбокото дишане и спокойния глас при всяка отежняваща се ситуация, за да натрупата увереност, че все пак можете да крещите по-малко.

По-голямата картинка

Тук трябва да приоритизирате собствената си нужда от активно овладяване на стреса. Животът по време на пандемията и всичко останало, което се случва в света постоянно, увеличиха стреса ни и ни лишиха от възможности за подкрепа по такъв начин, че много от нас постоянно се чувстват извън релси.

Установете какво ви успокоява и отпуска - топла вана, малко четене на спокойствие, дълга разходка - и го сложете в списъка с неща, които трябва да свършите. И нека да фигурира поне толкова често, колкото прането.

Измислете как да поставяте нуждите си на преден план за едно определено време всеки ден. И после го направете. Ако има вътрешен (или външен) глас, който се опитва да ви накара да се чувствате виновни за това, припомнете си (или на партньора ви), че всичко е в името на децата.

Изводът

Отглеждането на деца не е лесна работа. Но вие сте тяхната котва и ако не сте стабилни, и те няма как да се чувстват така. 

Колкото по-стабилни сте, защото се грижите за себе си и за овладяването на стреса си, толкова по-спокойно ще може да отговорите на поведенческите бури покрай вас. И всички ще се чувстват по-добре. И по-важното - вие ще се чувствате по-добре.

Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.

След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!

А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.

Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.

Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".

Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути. 

Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.


“Не съм лоша майка, просто много искам да се наспя”

Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?

Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.

Може би ще спи в слинг?

Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива. 

Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят. 

Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2. 

Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца. 

Може би ще спи навън?

В количката не спеше, а се дереше от рев. 

Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага. 

Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата. 

Може би е рефлукс?

Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства. 

Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.

Може би са колики?

Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре. 

Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”. 

Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.

Може би ще помогне консултант по сън?

Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме. 

Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска. 

Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха. 

Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете. 

Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам. 

Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш. 

Може би са зъби?

Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е. 

Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая. 

Здравей, панадол, мой най-добър приятел. 

Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме. 

Може би вие не правите нещо като хората?

И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни. 

Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.). 

Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става. 

Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света. 

Може би са ви малко съветите?

Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети. 

“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ. 

“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен. 

“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.

Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули. 

Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза. 

Животът се въртеше около този сън

Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието. 

Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш. 

Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути. 

Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене. 

Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е. 

Имам посттравматичен стрес от бебе монитора 

Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.

Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя. 

Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас. 

Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество. 

Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.

Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя. 

Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.

Както знаете, единственото може би по-неприятно от непоискан съвет, е много глупав съвет. Обаче ще трябва да си признаем с ръка на сърцето, че всички сме давали и получавали купища съвети - и от двата вида.

Това с получаването на непоискани съвети особено се засилва с раждането на първото дете, но не спира и по-нататък, разбира се. Винаги има кой да ви попита смръщено "Това дете защо не е с шапка?" и да ви обясни каква безотговорна майка сте.

И понеже знаем, че във всички вас напират купища съвети от опита ви като родители, които може и никой да не потърси и да вземат да си отидат ей така нахалост, затова преди време ви попитахме какво бихте посъветвали жена, станала майка за първи път.

Ето част от съветите ви.

Грижи се за себе си

Yana Zhekova
Спри да я търкаш тази къща до блясък! Наслаждавай се на майчинството, виното и колко дрехи за пране има НЕ Е ВАЖНО!

Silvia Daskalova
Спи, момиче, винаги, когато можеш ?

Borislava Velichkova
"Спи ли детето, спи и ти"?

Tsvetelina Banchevska
Аз бих дала 2: 1) Спиш, когато бебето спи, чистиш - когато бебето чисти. 2) Ти си най-добрата майка за твоето дете и не оставя никой да ти внушава нещо друго!

Roumina Nikolova
Споделям най-добрия съвет, който получих преди години - 1 час на ден оставяте малкото с таткото/баба/дядо и излизате. И зарязвайте всичко и лягайте да спите с бебето, когато сте уморена.

Monika Sartoneva
Да си направи специален шкаф с шоколад и вино!

Antonia Pashova-Vateva
Да се погрижи за себе си! Витамини, масажи, забавления, за себе си! С раждането тялото, психиката и всичко, ама всичко, се променя. Доскоро у нас такова нещо като следродилна депресия беше виц. Всичко минава, но иска време и грижа.

Lydia Yakimova
Спи, храни се и се обичай! Нищо не печелиш, ако занемаряваш собственото си здраве за сметка на децата. Една здрава и стабилна психически майка може да премести планини, ако се налага, но майка, която не е в състояние да се погрижи за себе си, не може да се грижи и за децата си. И сега съжалявам, че нямаше кой да ми го каже, а се научих по трудния начин (а и все още ми е трудно да се вслушвам в собствения си съвет)

Violeta Vladimirova
Да не забравя, че е отделна личност и че развитието ѝ (професионално и личностно) не приключва с раждането на детето. И да не смята това за егоизъм, а за пример, който дава на сина/дъщеря си!

Darina Kalo
Децата имат нужда на първо място от щастлива майка, за да са щастливи и те. Повечето други неща, от които си мислим, че децата се нуждаят, не са толкова важни.

Доверявай се на инстинкта си, а не на другите

Гергана Бутникова
Не отказвай помощ от никого, оставяй някой да върши нещо вместо теб. Винаги слушай инстинкта си и се води по него, майката знае най-добре от какво има нужда детето ѝ, не съседката Пенка или другата майка в парка. Наслаждавай се на времето с детето, зарязвай всичко и просто си играй с него. Времето минава много бързо ❤️?

Monika Naneva
Няма правилен начин за отглеждане, слушай сърцето си!

Vanya Tasheva
Да не се вманиачава с постоянна хигиена, да не сравнява детето си с другите, да не ограничава детето от игри в пясък, кал, камъни и т.н., защото ще се изцапа. Да не го храни само с био, веган и т.н. храни, а да действа разумно и спрямо възрастта. И да не слуша баба си, прабаба си и комшийката от 5-ия етаж, защото всеки има свое мнение по различните теми.

Cvetelina Velkova
Да се вслушва в инстинкта си и да не го мисли много, много.

Дияна Христова
Да не слуша никого! Да вярва на себе си и инстинктите си. Да слуша съвети , но като се прибере, да обмисли всичко и тогава да прецени дали ще бъде правилно за нейното дете. Не всичко, което е полезно за едно дете, е полезно за друго. Децата са различни.

Да не очаква всичко да бъде по учебник. Да не се обвинява. Всеки прави неволни грешки. Да не си слага навътре разни епитети от роднини. Най-важно е малкото човече. За да е добре то, първо майката трябва да се погрижи за себе си.

Константина Табакова
Не се шашкай! Не слушай съвети от хора, които смятат, че знаят кога му е времето за едно или друго нещо! Ако детето има здравословен проблем, не чети в нета, а търси специалисти!

Напътствай мъжа си как да ти помага! Не разчитай на бабите! Не дезинфекцирай вкъщи като в интензивно отделение - нека в семейството има и по някоя друга бактерия! Когато ти е тегаво - излез навън! Знай, че колкото и да е трудно, всичко е само период! И най-важното - ти си най-добрата майка за твоето дете!

Не отказвай помощ и я търси активно

Rada Naslednikova
Приемай помощ, но слушай себе си!

Стела Стойчева
Да дава бебето на всички, които имат желание да го гледат (и да се възползва максимално от свободното време за себе си), защото с времето списъкът с желаещи рязко намалява ?

Jenia Petkova
Най-добрата майка е здравата, спокойна и щастлива майка. Затова никога да не отказва помощ и никога да не пренебрегва себе си.

Vi D-va
Най-първо, погрижи се за себе си и детето си, да сте нахранени, наспани, на сигурно място и с основна хигиена. Домашната бъркотия или пък че детето не е обелечено като кукла - това са глупости и загуба на енергия.

Ако имаш сили не се свени да поискаш помощ или да разпределиш задачи на останалите членове на семейството ти - те често не знаят какво е нужно в определена ситуация.

И най-важното, отглеждаш (и партньорът ти) нов човек - който нищо не знае и няма никакъв опит, вие сте целият свят за това човече - имайте състрадание и търпение. Мислете и координирайте какви приоритети искате да вкорените в този нов човек и как.

Мая Алексиева
Следродилната депресия е факт, не се страхувай да говориш с някого за това.

Няма перфектни майки, но ти си най-добрата майка за твоето дете

Дори Дамянова
Дори и да ти се струва, че не се справяш, всъщност се справяш!

Stela Stamenkova-Din
Да не гледа постове на майки-инфлуенсърки, които разказват само колко е прекрасно и колко е перфектно, а у вас е като на война. Ужасно са вредни, бих ги забранила със закон. И да търси помощ - ако има как тя само да спи, да яде и да си гледа детето, а някой друг да домакинства и пазарува - ПРЕКРАСНО.

Надя Христова
Написа ми го една майка в чата, когато бях за първи път в болница с двамата - "Ти си половината от здравето на децата, трябва да им го осигуриш!"

Бих добавила също - по-малко помощ от баби, повече ангажираност на бащата! Ти си най-добрата майка, която децата ти някога ще имат! Колкото и да си несъвършена физически и като характер, колкото и да си мислиш, че не ставаш за майка и не се справяш - в очите на твоите деца ти си перфектна!

Silviya Nenova
Не забравяй: ТИ си най-добрата майка за твоето дете!

Antonia Chilikova
Да не се опитва да бъде "перфектна майка"! Скоро, изтощена. ще разбере, че такива няма. Да приема помощ!

Рени Цветанова
Справяш се прекрасно, дори понякога да не ти се вярва! Грижи се за себе си ❤

Деница Кънчева
Вярвай в себе си, колкото и да те е страх! Ти си най-добрата!

И това ще мине

Александрина Андонова
"Ще става все по-добре, колкото и да ти е трудно!" ❤ Аз просто имах нужда някой да ми каже, че следродилната тъга трае само 2-3 седмици и отминава, защото се ужасявах, че това е депресия, а то не е. И минава!

Ani Angi
Ще забравиш болката и пак ще искаш да родиш! От акушерката докато раждах. Това правило после работеше и в други житейски ситуации като строеж на къща и банков кредит. Казваш си "Никога няма да повторя, но..."? 

2. Ако усетиш, че си толкова изнервена, че може да навредиш на себе си или бебето - остави го на сигурно място и излез в друга стая, докато се успокоиш достатъчно.

Milena Karakasheva
Всичко е период, ще отмине!

Lava Boeva
Ще се справиш. Всеки период е нов и труден, но никой не се е родил научен. Като ти се плаче - плачи. Не се оправдавай с детето за това, че не отслабваш. Животът не свърша след раждането, просто се променя.

Развивай се и се образовай, ако искаш умно дете. Децата ни копират, каквото и да им казваме, те гледат примера на възрастните. Не търси благодарност и признание, просто гледай да бъдеш щастлива. Обичай и ще бъдеш обичана. Не се страхувай да променяш живота си, той и без това постоянно се мени.

Емилия Спасова
Оттук нататък ще става все по-лесно и ще дойде момент, в който дори ще се наспиваш! Радвай се на всеки миг, колкото и да си уморена! Времето тече безвъзвратно.

Dessy Marinova
И това ще мине ?. Просто при всяко неразположение, рев, безсъние, боледуване, тръшкане и т.н. си напомняйте - и това ще мине. При всяка позитивна ситуация като първа усмивка, прохождане, проговаряне - също. Така ще оцените хубавите моменти още повече и няма да придавате излишна важност на трудните.

Irena Tsoneva
Ще бъде кошмар? След време ще имаш най-милите спомени от този период.?

Бащата трябва да е пълноценен родител, а не "помощник"

Христина Ангелова
Изисквай/ Научи мъжа си отсега да е пълноценен родител (а не да "помага").

Ели Георева
Най-трудното при отглеждане на дете е това да изтърпите другото родителско тяло?Много се смеех на този лаф, докато не се оказа истина.

Silviq Sasheva
Бащата е точно толкова родител, колкото и майката. Той трябва да помага и да се грижи за майката и детето 24/7. Не разглезвайте детето на свекървата, защото ще съжалявате.

Мирлева Лина
Сега е моментът да дадеш шанс на мъжа си да ти партнира.

А ето ги и нашите лични фаворити за финал:

Stanislava Kantarska
Да си вземе шампоан против въшки, когато пусне детето си на ясла!

Malinova Olya
Не яж 7 принцеси на едно хранене

Maya Medzhedelieva
Sauvignon blanc is better than Chardonnay.

Mira Jordanova
Не повтаряй!

Annie Koleva
Ако не можеш да си намериш ключовете, най-вероятно са в хладилника.

Здравец Новаков
Следващия път гледай да се родиш баща?

Страдали ли сте някога от цистит? Ако не сте, няма как да разберете колко е неприятно, болезнено и досадно. Досадно, защото никога не си отива завинаги, все някога пак се връща и ти вгорчава живота. 

Ако пък сте от абонираните за това заболяване, значи няма какво да ви обясняваме. Направо ви предлагаме да четете следващите редове, които със сигурност ще ви бъдат полезни. Защото ако има едно нещо, което човек с цистит трябва да прави, то е да не забравя, че циститът може да бъде държан под контрол... с информация – кое го предизвиква, кое не го и най-вече – как да го лекуваме правилно.

В Майко Мила си поговорихме с уролога д-р Житиан Атанасов, за да разберем малко повече за тази болест.

красимира видео цистит
Д-р Житиан Атанасов, д.м., е член на Българското урологично дружество и възпитаник на Медицински университет – Плевен. Има научни публикации в български и чуждестранни медицински издания, както и много участия в научни форуми и конгреси в България и чужбина.

Какво е циститът

И така, ако никога не сте си задавали въпроса какво точно е цистът, въпреки че често страдате от него, редно е да се запознаете с него и официално. 

Циститът е възпаление на пикочния мехур, което се стимулира и предизвиква от различни патогени и рискови фактори. За съжаление, засяга по-често жените (мъжете много рядко и когато мъж има цистит, то вероятно е от друг вид, най-често – лъчев цистит) и в доста случаи е силно рецидивиращ. 

Защо жените са по-предразположени? По чисто анатомични причини – родени сме с по-къса уретра и страдаме от това още от раждането си. Да, циститът засяга и малките момиченца, които, докато още са с памперс, циститът винаги дебне отблизо.

И все пак, ако малкото ви момиче има цистит, непременно направете консултация с уролог, съветва д-р Атанасов, защото е редно да бъде изключено друго състояние - везикоуретрален рефлукс (или връщане на урина от бъбрека) заради нарушени клапни механизми на артериите от пикочния мехур към бъбреците. 

Какви са симптомите

Обикновено симптомите на цистита удрят впезапно - с чести позиви за уриниране, парене, болка, дискомфорт, а в по-тежки фази – с кръв в урината. Лечението би трябвало да започне веднага, с изследване на урината за микробиология, както и със съпътстваща терапия с фитопрепарати. 

Никога да не се започва лечение директно с антибиотици без направена антибиограма – това е съветът на д-р Атанасов. По думите му, изключително погрешно е да се ползват и антибиотици, които са ни помогнали някога в миналото, без да направим антибиограма, защото така се появяват резистентните щамове към всички антибиотици. 

След като сме приключили с антибиотичното лечение пък е редно да направим нова антибиограма, за да се види дали са изчезнали бактериите, както и да продължим с дълъг прием на фитопрепарати или хранителни добавки, подходящи за този тип лечение.

Какво да правим, ако лекарят ни не е направил антибиограма, а много ни боли и трябва спешно да започнем лечение?

Разбира се, винаги можете да започнете прием на антибиотик, но това, което трябва да знаете, е че този подход е неправилен. А при веднъж излекувана инфекция идва и въпросът как да поддържаме пикочните пътища здрави. 

Според специалиста най-добрият начин е чрез дългосрочното употребяване на хранителни добавки, за които не е необходима рецепта. Според препоръките на лекаря, апликациите на фосфомицин веднъж на 10 дни и изследване на стерилна урина веднъж на 30 дни също показват добър резултат, но пак подкрепени с чести микробиологични изследвания.

За какво трябва да следят хората, страдащи или предразположени към цистит

Най-вече да се пазят от настинки, от спорадични сексуални контакти, особено по-груби и интензивни такива, както и от хронифициращи инфекции. Също така, установена е връзка между цистита и редица заболявания, като тези у имуносупресирани пациенти, анатомично предразположените, генетични анатомични малформации, диабет. 

Циститът и басейнът също са в много близки, но лоши отношения – първо, заради температурата на водата. Без значение дали е много студена, или много топла, това дразни пикочните пътища. 

Другият фактор отново е контактният път, отново заради късата уретра, по който могат да проникнат микроорганизми. 

Някои хора страдат и от един малко по-особен тип цистит – интерстициалния такъв, който е хронично заболяване, при което се смята, че имунната система атакува стената на пикочния мехур. Симптомите включват хронична болка в таза, чувство на дискомфорт и повишено налягане в пикочния мехур, често уриниране.  

Поставянето на диагноза при него става само по един начин – с цистоскопия и биопсия. Това обаче е травмиращо за пациента, свързано е с хоспитализация и анестезия и начинът на доказване много пъти е по-лесен чрез метода на изключване, казва д-р Атанасов. 

Тоест, изключват се всички други видове цистити, докато не се стигне до този и пациентът не бъде подложен на тези процедури. В лечението се прилагат препарати, като натриевия хиалуронат, провеждат се и интравезикални инстилации – чрез уретрален катетър този препарат се аплицира в пикочния мехур. 

А кое НЕ предизвиква цистит въпреки масово разпространените вярвания в обратното

Намаленият прием на течности например. Той не е полезен и добър за никого, но все пак прекомерното стискане и регулярно неходене до тоалетна по малка нужда трудно би довело до цистит. 

От антибиотично лечение също не може да се получи цистит, но пък може да се стигне до други усложнения, като кандидоза и бактериурия, които да доведат до симптоми, подобни на циститите. 

Прекомерната употреба на алкохол, пържени и пикантни храни също биха могли да предизвикат симптоми, сходни на цистит, но да причинят цистит е невъзможно.

Ако сте жена, страдаща от хроничен цистит, и в момента кърмите, положението е сложно, признава д-р Атанасов. Първата линия на лечение в този случай са хранителни добавки и фитопрепарати, а от антибиотиците – цефалоспорини или други от групата на пеницилиновите препарати. Съветвайте се с лекар и не приемайте медикаменти на своя глава.

Още съвети от лекаря

Д-р Атанасов съветва пациентите винаги да настояват уринарната и отделителната система да бъдат разглеждани като едно цяло, когато идат на преглед. Ако пациентът има анамнеза само за парене и често уриниране, препоръката му е да не се гледа само пикочният мехур, а да бъдат огледани и горните пикочни пътища, защото камък в бъбрека например сам по себе си е източник на инфекция, а тя може да слиза надолу заедно с урината, и да предизвиква циститни оплаквания. 

Страдате често от цистити и вече се чудите дали да не се ваксинирате против него?

Ваксинационните препарати против цистит са добър избор, казва д-р Атанасов, защото засилват както локалния специфичен имунитет, така и общия. 

Ако обаче все още не сте взели такова решение, спазвайте поне най-съществените препоръки - никога не започвайте лечение на своя глава, не пийте антибиотиците само 2-3 дни, докато отшумят симптомите, защото така се създават резистентните щамове към антибиотичното лечение, и обърнете внимание и на нещо много прозаично – бельото. 

По-изрязаният тип бельо по-често води до инфекции, предупреждава лекарят, така че – сетете се с какви гащи ходеше Бриджит Джоунс и взимайте пример от нея. И никакви пържени картофи в леден басейн!


Съветите на д-р Житиан Атанасов споделяме с подкрепата на Bucconox.

Благодарим на Зорница Христова и "Книговище", че позволиха да споделим с вас текста ѝ с кратки и много човешки съвети, които бихме могли да дадем на децата си, когато по новините говорят постоянно за война.


Много деца може би се чудят какво да правят, когато по новините говорят за война.
Това са съветите, които бих дала на собственото си дете и неговите приятели. Надявам се да са полезни и на теб.

1. Пиши си домашните. Виждай се с приятели. Чети книги. Гледай детски филми. Яж си закуската и си прибери стаята.

Да, интересувай се от това, което става, но не преставай да бъдеш дете
Не са твои вината и отговорността за това, което се случва. Не спирай да живееш.

2. Споделяй с родителите си - или с други близки възрастни.

Не оставяй въпросите и тревогите в себе си. Възрастните сме за това.

3. Ако можеш, помогни.

Можеш да говориш с родителите си дали да не съберете помощи за бежанците. Със сигурност ще се почувстваш по-добре.

Има много пунктове за дарения - проверете от какво има нужда. В някои класове децата събират помощи - ако при вас има такава инициатива, включи се. А може и ти да предложиш.

4. Не се карай с другите деца на политическа тема.

Всъщност добре е да не се караш на никаква тема, но особено в този момент би било твърде жалко децата да воюват помежду си, макар и с думи. Разбира се, можеш да изразиш мнение, да споделиш информация и т.н. Но не се ожесточавай, ако някой мисли различно. Децата не са виновни.

5. Ако познаваш дете, чиито близки са въвлечени във войната, прояви към него внимание и търпение.

Попитай как можеш да помогнеш. Украинчетата вероятно са много тревожни за своите семейства, може би имат роднини на фронта. Ако познаваш руски деца, имай предвид, че не те са виновни за войната. Може да са против нея. Недей да съдиш някого само по това къде е роден.

6. Грижи се за себе си. 

Яж здравословно, спортувай, прекарвай време с хората, които обичаш. Напомняй и на тях да не стоят непрекъснато пред новините, а да се информират веднъж дневно, например като проверят сайта на някоя световна агенция. Обратното всъщност не помага на никого, само вреди на тях. Дай им за всеки случай прегръдка.

Прегръщаме те и ние и сме с теб.

Колкото и ожулени колене да сме промили като родители, все някога идва болката от разбитото сърце и за нея нищо не можем да направим. Колкото и да искаме. Няма нещо, което да кажем или да направим, за да прекратим тази болка веднъж завинаги. На всичкото отгоре често я чувстваме заедно с децата си. Ето как се справя с това Кейти Бингам-Смит - майка на един 19-годишен младеж с разбито сърце.


Големият ми син имаше връзка близо две години. Срещнаха се чрез общи приятели, когато бяха на по 16 години, и по всичко личеше, че имат по-хубава връзка, отколкото много възрастни, които познавам. Не бяха просто двойка, бяха и най-добри приятели и тя го провокира да правят заедно много неща, които той иначе не прави без семейството си.

Помня колко развълнуван беше, че отиват за риба. Караха каяци в реката и се пускаха с шейни през зимата. Имаха си любими ресторантчета, а тя го запали и по готвенето.

И макар че синът ми много-много не ми споделя лични неща, със сигурност можех да кажа, че нещо не е наред в последните няколко седмици. Той вече е на 19 години, има си свой живот и го виждам рядко. И когато видях, че се заседява вкъщи повече от обикновено, го питах дали всичко е наред. 

Смотолеви нещо и това беше. На мен ми беше ясно, че или нещо се е отчаял, или по-скоро се е изтощил, защото работата му изисква доста физически труд. Но когато си остана вкъщи на Нова година и дори не се чу с приятелката си по телефона, вече бях сигурна, че това не е на добре. 

Да гледаш как детето ти се измъчва с разбито сърце е меко казано болезнено. Не е както когато бяха малки и ожулваха коляно или се налагаше някой и друг шев. Тогава поне можеш нещо да направиш, за да не ги боли и да им помогнеш да се почувстват по-добре. Единственото, което можех да направя за сина си сега, беше да съм на разположение и да изчакам да се почувства лека-полека по-добре.

Нямаше как да му спестя болката. Абсолютно безпомощна съм и това ме вбесява. Затова реших да се консултирам със специалист как точно да се държа в тази ситуация. 

Потвърдете чувствата им

“Коментари, че ще го преодолеят скоро и че има още много риби в морето, могат да накарат тийнейнджърът ви да мисли, че болката, която изпитва, няма особено значение за вас. Вероятно изпитва и емоционална, и физическа болка заради раздялата”, коментира Ребека Толбърт, с която се консултирах.

Заявете ясно, че ви е грижа как се чувстват. Нека знаят, че сте на разположение да ги изслушате по всяко време. А когато това се случи, изслушайте ги, без да давате оценки. Предложете прегръдка, но не ги притискайте за повече информация, отколкото искат да ви дадат.

Кажете им, че сте на разположение

Ако тийнейнджърът не иска или не е готов да говори с вас, няма как да го накарате. “Някои тийнове се чувстват по-спокойни да се отворят и да говорят, ако сте седнали един до друг и гледате в една посока вместо един в друг”, съветва Толбърт. “Можете да предложите да отидете на разходка или да излезете да се повозите с колата. Да поритате или да посетите някоя местна забележителност.”

Не забравяйте, че минават през труден момент и поведението или навиците им може да се променят. В този период може да са по-докачливи или да се забият още повече в телефона или в социалните мрежи. “Вероятно детето ви използва всичко това като собствен механизъм за справяне със ситуацията. Ако можете, предложете други механизми за справяне като например спорт”, казва още специалистът.

Вероятността и вие като техни родители да страдате паралелно с тях не е малка. “Старата болка от предишни раздели може да изплува на повърхността, докато гледате как детето ви минава през нещо подобно. За да се погрижите за себе си, излизайте на онези разходки, за които споменахме по-рано - дори когато тийнейджърът не иска да ви придружи. Поплачете си, ако така го усещате. И се възхитете на способността ви да устоявате и да се възстановявате - вашата и тази на детето ви.”

cross