fbpx

6:15

С деца

“Мамо, може ли фИУмче?” Майката отваря едно око, опитвайки се да разбере къде точно се намира, кой ден е, коя година е и какво точно става. Изсумтява към бащата: “Отид’му п’сни Маша или Пепа, или коят’ там е станала…”. Бащата става, удря малък пръст в ръба на леглото, няма капацитет да изпсува, защото дори псувните му не са будни. Пуска се Маша. Само тоя урод е станал в събота в 6:00.

Без деца

Намирате прохладна част от възглавницата, в която потъвате блажено. Прозорецът на спалнята е отворен. Достига приятен птичи ембиънт от задния двор, в който мирише на липи. Имате пари да си купите блекаут трипластови пердета с втъкана черна нишка, които не допускат светлина. Спите.

6:23

С деца

“Мамммооооууу, не ми се гледа Маааша. Може ли да режа с ножицата?” 6:23 е, режи, ако искаш и с ятаган, само да е тихо. Резултат: два отрязани откъм ластиците чорапа. На въпрос защо отговорът е “Така са ми по-красиви”. Бива.

Без деца

Нищо не се е променило от 6:15.

6:45

С деца

“Маммммммоооо, може ли филийка с масълце, лютеничка и бяло сиренце с още една филийка отгоре, нарязана така настрани… Ама не така, а така. Виж, виж (бута майката, отваря ѝ насилствено очите).” Може, що да не може. В крайна сметка нещо трябва да се закусва, а това е твърде конкретно желание, което може и трябва да бъде удовлетворено. 

Без деца

Нищо не се е променило от 6:23. Може би сте се обърнали на другата страна, но това е станало, без да го отразите, защото СПИТЕ!

7:10

С деца

“Маааамоооо, мааааммоооо, виж!” Майката вижда малък човек, омазан целия в лютеница, но ако никой не знае, че това е лютеница, безгрижно може да реши, че е в този вид, защото е разкъсал с голи ръце и зъби бебе сърна. Лютеница има навсякъде. Дори в пантите на затворени шкафове. Мистика.

Без деца

Соншонжмон. Без промяна от 6:45.

7:30

С деца

“Мамо, може ли малко песнички?” Майката разрешава още малко телевизия, за да си изпие кафето. За съжаление песничките са пълни с реклами, които трябва да се махат постоянно. Пиенето на кафе е ад. Както и самият живот. Като цяло и в частност. 

Без деца

Има ли смисъл да казваме?

8:00

С деца

Списък за пазар. Списък за готвене. Пералня. Миялна. Простиране. Миене на наакано дупе. 5 минути тишина между 8:17 и 8:22, в които на една от стените в детската стая има ново произведение на изкуството с пастел. 

Без деца

Ужасно много ви се пикае. Ставате да пикаете. Заспивате на тоалетната чиния. Спите 5 минути. Връщате се в леглото. Там е по-добре.

8:30

С деца

Бърз душ с дете пред вратата, което крещи: “МАМА, КЪДЕ СИИИ? МАМА, КЪДЕ ЩЕ ХОДИМ?”

Без деца

Ставате, за да затворите прозореца. Навън някакво дете крещи и ви пречи да спите. Това децата са адски шумни създания.

9:00

С деца

Обличане на дете 1. Обличане на дете 2. Преобличане на дете 1, защото се е измокрило. Сушене на чорапи на дете 2 със сешоар, защото са се измокрили.

Без деца

Спите. Все пак е събота 9:00 сутринта, какво друго да правите.

9:30

С деца

Излизане. Дете 1 изтичва по тротоара към колата и за малко да бъде сгазено от колоездач, който лети нанякъде. Родители крещят. Дете 2 се стряска, защото родители крещят. Разплаква се. Не може да бъде закопчано в стола, защото е разстроено.

Без деца

Дали не можете да си досънувате онзи сън от снощи? Беше много интересен. Правите опит. Получава ви се. Продължавате да спите.

9:50

С деца

Влизате в хипермаркет. Дете 1 се цупи, защото вече е голямо и не може да се вози в пазарската количката. Дете 2 го гледа гордо от нея и го дразни. Намирате количка, която дете 1 да бута, за да се чувства равнопостовено. Дете 2 започва да пищи, защото и то иска количка. Опитвате се да пазарувате. Имате списък все пак.

Без деца

Нещо не можахте да се наспите като хората. Ставате. Правите си кафе.

10:30

С деца

Плащате на касата на магазина. Заедно с покупките от списъка в количката се е появил и плюшен папагал ара почти в реални размери, гърмящи бонбони и малки фунийки за сладолед. Нямате време да ги връщате. Плащате и се изнасяте.

Без деца

Решавате, че не е лоша идея да закусвате в леглото, докато гледате сериал по Netflix. Така и така сте станали по-рано. Действително много добра идея.

10:45

С деца

Прибирате се. Гоните деца из целия апартамент, за да им измиете ръцете, след като са опипали и облизали всичко в магазина.

Без деца

Netflix.

11:00 

С деца

Вземате колелетата и излизате в градинката. Жегата е адска. Но вие сте изтръпнали и нищо не може да ви върне чувствителността.

Без деца 

Netflix.

Край.

Днес Гергана Шкутова ни разказва за ранното сутрешно щастие, когато си с две малки породени деца и всичко изглежда пълен хаос, но е и пълно, и смислено, и всички са добре, и има танци, и безумни песни... И всичко е наред.


Човек, колкото и добре да живее, една сутрин в 8:15 (старо време 7:15, ама обясни го на децата) се поглежда отстрани и какво да види: по телевизора дъни „Птичките пеят бау-бау“, въпросният човек (жена на средна възраст) пее въпросната песен (текстът не е особено труден), докато едното ѝ дете танцува бясно пред телевизора полуголо, а другото, наакано, дъвче четка за коса. 

Първо, ако заглавието на песента ви се струва странно, то вероятно този текст не е за вас. Не си губете времето с него – вие сте млада жена, без деца, в ранна пролет, заведенията са отворени. Направете си смути, сложете си червило, облечете си рокля – живейте си живота. 

Майка ми все казва „На каквото съм се присмяла, все ме е стигало“ и ето, аз съм на 35 години с две породени деца – едно момче на 2 години и половина и едно момиче почти на 8 месеца. Не съм си се представяла никога в тази роля, но ето. 

Хората, ако видят някоя от нас по улиците, я гледат леко странно – хем със съжаление, хем със съмнение дали е способна да ги опази тия двете деца. Но въпреки страха за живота на децата, стоят надалеч за всеки случай, да не ги застигне. Но това е друга тема. 

В онази сутрин бях сама с двете деца. Мъжът ми трябваше да излезе по-рано за работа. Едното ходи на ясла (слава Богу!), и то в държавна. Явно е късметлия. Да не забравя да пусна пак тото! Имах два часа да оправя децата и да тръгна за яслата. Още една вметка – ако смятате, че това време е достатъчно, отново този текст не е за вас – вие сте млада, независима, красива и с кариера… Не си губете времето, отидете на масаж, обядвайте с приятелка. Казвам го със завист, да знаете. 

Та, ставам рязко в 6:58 след вик на бебефона „Мамммуууууу, маммууу“, спирам веднага бебефона, за да не се събуди Дете Номер Две (което блажено спи в кошарата до спалнята). Тичам в детската, защото синът ми иска точно в този момент да си вземе от пода една пръчка, която е довлякъл вчера и явно животът му не може да продължи без нея. Свалям го, давам пръчката. Отивам до тоалетната, той веднага идва с мен и затваря вратата след себе си, случайно да не развали някой този безценен момент майка – син. След стандартна програма – преливане на вода в капачки, преобличане, рев, закуска.

Стоп, закуската е процес, да не минаваме така мимоходом през нея. Стартираме с попара (най-бързо и лесно е, а нямаме време), обаче сиренето „пари“, което означава, че е студено и няма да го яде. Опитвам се да го стопля с дъха си (сама осъзнавам колко е отчаяно). Хайде втора закуска – филия със сладко. Този път успешна. Захарта оправя работата. 

Супер се справяме – минал е един час почти от ставането, а вече Дете Номер Едно закусва. Междувременно Дете Номер Две надава вик. Следват скучни хигиенни процедури, докато Дете Номер Две осъзнава, че е зверски гладно и точи лиги по попарата на брат си, но уви не е захранена със сирене. Знаете как е... 

Така, Дете Номер Две реве от глад, Дете Номер Едно реве, защото Дете Номер Две реве. Аз трябва да отида в кухнята да направя мляко. И в този момент, като всеки лош родител, пускам детско. Все пак не съм пила още кафе и не мога да започна с този стрес. Ок – двете деца са нахранени. Супер сме. 

Минал е час и половина. Правя си кафе!!! Не спирам детското, за да го изпия. Не ме мразете, имам нужда от него. И тогава синът ми чува въпросната песен „Птичките пеят бау-бау“ от небезизвестното детско с прасета, не издържа и започва да танцува като за последно, аз превъртам непрекъснато назад, за да е доволен. Бързо се научавам, че на 3:45 мин. е песента. Вече е ясно, че закъсняваме, но аз само искам да го гледам как се смее и как танцува. Всичко друго ще го оправя, нека само се смее и танцува още малко. 

Междувременно Дете Номер Две гледа в шок (аз се правя, че не виждам, че и тя гледа ТВ, защото не искам да развалям момента) и дъвче четка за коса. Аз – с рошава, мазна коса и нещо като пижама – и започвам да пея с него и да му пляскам. Вече мирише от нечий памперс, но ще изчака малко. Имаме си момент, само наш. Пеем и танцуваме и за да е клишето пълно, взимам телефон и правя 30-секундно видео да споделя с родата какъв танцьор е нашият син. Не е изненада за никой, че само баща му споделя моя ентусиазъм. Пише ми: „Най-красив ни е“. Прав е. Най-красив ни е. 

Стоп. Часът е 8:50. В 9:30 трябва да сме в яслата с обути пантофи, че лелките имат оперативка. Не дай Боже да я прекъснем!

Мия Дете Номер Две, слагам му единствените чисти чорапи върху пижамата и вкарвам бибата в устата, връзвам си косата с ластика, с който бяха вързани едни аспержи (само това намирам), обличам Дете Номер Едно (спестявам ви доста от процеса на обличане, че стана дълго). 

В 9:30 сме пред яслата (тук също спестих доста). Закъсняхме, разбира се, и чакаме оперативката да свърши. И ето, седим тримата на входа. Отвътре мирише на супа. Дете Номер Едно умира от кеф, че никой не отваря и вече си крои планове да се върне вкъщи и да гледа ТВ денонощно, Дете Номер Две си дъвче бибата седнало в мен и се радва на брат си. Тихо е, само тримата сме, те са добре, аз съм жива. Оцелях и тази сутрин. Те не ми се сърдят, въпреки че съм изнервена. Изглеждат щастливи в този момент. И аз съм щастлива. Безкрайно. 

Поли Троянова днес е в Майко Мила, за да ни разкаже по какво си приличат майчинството и казармата от първа ръка. Поли е художник-реставратор, а не професионален войник, но е служила две години в израелската армия и много добре знае какво говори. 

Години след като напуска казармата, се появяват двете ѝ деца (в момента на 2 и на 7 години) и някак спомените от военната ѝ подготовка нахлуват с бясна скорост. 

И след като преди време пуснахме един пост с текста на Елисавета “Ако върнат казармата, първа отивам в нея”, Поли нямаше как да не ни сподели и своя опит.


Родена съм в България и я напуснах, когато бях на 13 години, заминавайки за Израел. Там военната служба е задължителна за всички – и момчета, и момичета. 

Влизаме в казармата на 18 години, момчетата служат три години, а момичетата – две. Тези, които не преследват някаква военна кариера, се освобождават. Аз служих като всички останали от моя випуск. На 18 влязох в казарма, която е доста различна от българската в много отношения.

За разлика от тукашната, казармата в Израел е реална – там има реални бойни действия, реална заплаха. Не е с измислени заплахи и конспиративни изпълнения. 

Вероятно и по тази причина – че има реална опасност, върху която да се концентрираш, психическите и физическите издевателства, случващи се тук на много мъже, там липсват или го има в много по-малка степен. Просто наистина те подготвят за нещо сериозно – да защитаваш дома, семейството, държавата. 

Първите три седмици

През първите три седмици в казармата в Израел има задължителна бойна подготовка. Като родих първото си дете със секцио, ми казаха, че първите три седмици ще бъдат най-болезнени. 

И тогава си помислих, че е същото като в казармата – първите три седмици, в които не спиш и свикваш с новите обстоятелства, са най-критични. 

Тялото ти вече не е само твое

Влезеш ли в казармата, ти казват: “Ти вече си наша собственост. Вече не притежаваш тялото си”. 

Когато родиш дете, ти вече не притежаваш тялото си не само за следващите три седмици или две години, ами изобщо никога повече. Това важи много силно, когато детето ти е още малко. 

Усещането, че вече не принадлежиш на себе си, е адско. Тотално и абсолютно се случва, когато родиш. За разлика от майчинството обаче, в казармата, знаеш, че това усещане е временно. 

Къпането

В казармата в Израел се къпеш всеки ден. Но имахме само две униформи, които трябваше да носим цяла седмица. Там е много топло и те, съответно, много бързо се напояваха с пот. Вследствие се налагаше на чистото тяло да си облечеш мръсна униформа. 

Спомням си, че докато кърмех, никога не съм се чувствала толкова мръсна – тече кърма, тече кръв, боли операцията… Казармата е смешна работа, а тази работа с децата изобщо не е майтап. 

Косата 

В казармата е задължително да си прибираш косата. Жените не бяха задължавани да се подстригват късо, но косата трябваше да е прибрана. Същото е с малко дете – не можеш да я пуснеш, защото биваш оскубана моментално. Същото важи за обеци, колиета и всякакви други аксесоари.

Много жени се подстригват, защото след раждането косата започва да капе. При мен в казармата косата започна да капе от стрес и отидох при кожен лекар, който ми даде специална бележка, с която ми беше забранено да си опъвам и събирам косата. 

Ходех с тази бележка с пусната дълга коса и най-редовно ме спираше военна полиция, която искаше да ме глобява и съди, но аз с огромна гордост вадех лекарската бележка „Забранено да си връзва косата“. Така се подвизавах няколко месеца с пусната коса, което беше огромен бонус. Такива бонуси пред децата не минават.

Цикълът 

Понеже много мъже обичат да говорят за казармата и как едва ли не жена не би могла да се справи там заради месечния си цикъл, мога да кажа, че в израелската казарма единственото нещо, за което са ни правили отстъпка заради цикъла, е даряването на кръв – за нищо друго. 

Сутрините 

Всеки, който има деца, знае, че сутрините могат да бъдат доста тежки. В казармата сутрин ставахме с една идиотска аларма, чиято роля е да те стресне и да ти вдигне кръвното. 

Почват да крещят „Бързо, бързо, бързо!“, за да си оправиш леглото. Трябва да се изтупат едни отвратителни одеяла, да се сгънат по един определен начин, който също е идиотски, и като го схванеш, трябва да ти дадат диплома. Да се изпъне всичко, да се сгъне, да се облечеш, измиеш, оправиш, да излезеш на плаца и след това минават проверките. 

Ако нещо не е наред, има колективно наказание – например всички тичат час и половина. Има лазене, скачане, пълзене, стреляне, носене на човек на носилка. Никой не ще да е на носилката, защото обикновено някой го изпуска, което е отвратително. 

Гадното в цялата работа е, че искат да те потиснат и да ти докажат, че ти всъщност вече си никой. Превръщаш се в една малка бурмичка, част от една голяма система, която се казва казарма, и нямаш нито право на избор, нито право на глас, нито възможност да изразиш мнение. Просто се превръщаш в инструмент. 

Казармата е отвратително нещо… Но и децата ни разказват играта. Доста по-трудно е да си родител. 

Децата са си лично наша отговорност 

При децата си емоционално замесен, няма почивен ден, всичко е денонощно. В казармата поне можеш да се наспиш. 

По закон в израелската казарма всеки войник трябва да спи 6 часа – и нямат право да го тормозят. Което е върхът. 

Колко пъти в началото на майчинството се събират 6 часа непрекъснат сън?!

Понякога се прави наряд. Има и гаден наряд, който е 2 на 4 – 4 часа спиш, 2 часа пазиш; има и хубав – 4 на 6, 6 часа спиш, 4 часа пазиш.

Наряд даваме и при майчинството, особено в периода на първите месеци с кърменето, само че там не е нормирано като в казармата.

Личното оръжие

Когато даваш наряд, трябва да станеш по-рано, да се изпънеш на плаца, да си готов, да си чистиш оръжието, да го разглобяваш… 

То е вързано на една текстилна каишка. И го потапят цялото с все каишка в един варел с машинно масло, после ти го връщат и ти мятат една купчина памучни парцалчета. 

И ти почваш да бършеш, да търкаш, да разглобяваш, да сглобяваш и да учиш частите. После стреляш и ти обясняват, че ако не го изчистиш добре, то няма да стреля и ще има наказание за всички. 

Така е и с помпата за кърма – ако не изчистиш и сглобиш частите, както трябва – лошо. Наказанието е за теб и за всички, които няма да спят.


Алекс Попова днес е в Майко Мила със страхотен, да не кажем СТРАХОВИТ, разказ за това чудо на чудесата “бебешки пубертет”. Някои деца ги тресе яко, други въобще не минават през тази фаза. 

Ако сте от последните, вие сте истински щастливци и ще имате повече нервни клетки в запас. За другите – спокойно, тъкмо ще излезе от “бебешкия” и ще вземе да дойде същинският пубертет. Важно е забавлението никога да не спира.


До ден днешен се чудя какво толкова му се стряскат хората на пубертета – имам предвид онзи през който момчетата се сдобиват с очарователния мъх над горната си устна, а момичетата – с непреодолимо желание да си боядисват косата поне 6 пъти на седмица. 

Вярно, вероятно е притеснително за отрицателно време да се превърнеш от на баба любимия внук в космат, миришещ на пот, дангалак с писклив глас и съмнителен вкус за дрехи. Или от малко момиченце с плитки и рокля на Елза в пъпчасала метълка с пиърсинг на носа и планове за татус на цял гръб. 

Но този пубертет си е някак очакван и в реда на нещата, а и родителите ти старателно те подготвят за него през цялото ти детство. Горе долу откакто си проходил, у вас се подмятат реплики от сорта на “Колко бях сладка като дете, после в пубертета качих 28 кила и носа ми порасна като на дядо ти”, или окуражаващото “Радвай се на тая кожа сега, че после....” . 

И така, добре информиран, крачиш неуверено към тая неизбежна участ ПУБЕРТЕТА, в очакване на пъпките, хормоните и отвратителния характер на по-големия ти брат. 

Никой обаче не те подготвя за бебешкия пубертет

Може би защото самият израз звучи малко помпозно и ако някоя майка случайно го употребява, неизбежно започваш да я гледаш, както гледаш веганките, антиваксърките и редовните консуматорки на годжи бери и конопено семе. Тъпо. 

В следващия момент обаче се сблъскваш фронтално с него. От миловидно създание, което тъкмо се е научило да казва “моля” и предизвиква в теб неописуема гордост и чувството за изпълнен майчински дълг, детето ти се превръща в нещо средно между Мегз и Тити Папазов: създава излишни драми и обилно си поревава

Така например напълно в реда на нещата е то да грее от радост, защото току-що сте взели лилаво балонче с еднорог, и после да избухне в нечуван, дори за родилно отделение, рев, защото всъщност е искало розово и вече не харесва лилаво, още по-малко пък еднорози. Това в рамките на около минута и половина. 

Докато гледаш невярващо и се чудиш “къде сбърках”, то отново изглежда добронамерено и достатъчно мило, та да те заблуди, че бурята е отминала – до след още минута и половина. 

Събуждането

Можете само да си представите как минава една типична делнична утрин с такова същество – тогава, когато нещата трябва да се случват бързо. Имате някъде около минута безгрижие след събуждането, докато не разбере, че днес е понеделник и трябва да ходи на градина.  

Тежко́ ви, ако научи тази новина още в леглото. Тогава единственият начин да го изкарате от там е с помощта на Скалата – ако случайно живее у вас. Разбира се това е само в някои дни. В други то особено много обича да ходи на градина, обожава каките там, по-известни като лели по мое време, и изобщо не си спомня, че някога не му е харесвало. 

Обличане

Дори фазата събуждане да е минала гладко обаче, рано или късно ще стигнете до фазата обличане. Тук нямате правилен ход – може вечерта да сте избрали дрехите заедно, да сте преговорили многократно с какво желание ще ги облечете днес. Забравете. 

Няма НО, казвам ви ЗАБРАВЕТЕ. 

Нищо, приготвено за обличане преди повече от 5 минути, не се одобрява вече, затова веднъж облекли се, трябва да напуснете помещението с гардероба възможно най-бързо. В противен случай ви грози опасност от повторно преобличане, а тогава дори и будистки монах в нирвана би се напрегнал. 

Също да знаете, че опитът ви да съчетаете нещо по цветове единствено ще доведе до огромни количества сълзи и реална опасност от дехидратация. Абсолютно противопоказно е и да вадите дрехите сама от гардероба.

Ще загубите ценни 10 минути, в които детето ви първо да възвърне нормалния си цвят след рязкото посиняване от рев, след което да започне да издава някакви членоразделни звуци, подобни на думи, и някак криво ляво да ви обясни, че не ВИЕ, а ТО САМО̀ е трябвало да извади дрехите. 

Накрая ще станете печален свидетел на завръщането на дрехите по местата им в гардероба, само и само за да може ТО САМО̀ да ги извади отново. В случай че е зима, и дъщеря ви на финала е с клин под лятната рокля, а синът ви дори се е съгласил да си сложи чорапи, можете да си отдъхнете – минали сте тази фаза успешно. 

Закуска

Малко ме е страх да започна с етапа закуска, но ще трябва. За нея трябва да поемете въздух, да си наместите де що чакра имате и да плюете здраво през рамо (не по кухненския плот, ако може). 

Ясно е, че детето ви иска торта с шоколадови бонбони и сладолед за закуска, а вие сте му приготвили здравословно ядене от последното издание на “Рецепти за здрави деца”. Това не е големият проблем. 

Всъщност истинското предизвикателство е пробутването на хранителната добавка, която пиете в тоя момент – още повече ако е под формата на сироп в ТЪМЕН цвят. 

Тъмните цветове според децата (както и зелените, плуващи в супата) са извор на всички злини и нечистотии в тоя свят и в никакъв случай не трябва да бъдат поемани. Единственият начин да му го пробутате е, ако евентуално таткото е вкъщи и е възседнал детето ви, вие му държите устата и пеете неуморно “Хей ръчички”, а съседът, ако е бил така добронамерен, че да се отзове, налива сатанинската течност. 

После, разбира се, трябва да предвидите 20-ина минути за последвалата истерия, но това едва ли ще е проблем, като се има предвид че вече сте закъсняли с общо поне 40 минути. 

Хубавото в цялата работа е, че минете ли етапа със сиропа, пробутването на здравословната закуска си е направо играчка. Нещо като след Толстой да прочетеш Паулу Коелю – почти не го забелязваш. 

Зъбите

Виж обаче не може да се каже същото за последвалото миене на зъби. Отново ви обръщам внимание, че за детето в бебешки пубертет е от изключително значение да прави всичко САМО̀. Това означава, че макар и закъснели с 40 минути, вие трябва да стоите неподвижно и да наблюдавате мълчаливо как детето ви си мие зъбите за още около 10 минути. Това горните. После следват и долните. 

И да не сте дръзнали да спестявате време и да вадите якета и обувки междувременно – внезапното поемане на паста за зъби в бронхите не е съвсем препоръчително за малки деца. 

След зъбите обаче ще се усетите, че ако продължите така, е възможно да изпуснете и обяда в детската градина, затова напълно съзнавайки евентуалните рискове, се заемате да обувате детето САМА. Последиците не закъсняват – напускате жилището с оглушителен рев, с което и бележите края на поредната делнична утрин в условия на бебешки пубертет. 

Скъпи родители, ако не сте имали ексклузивното усещане, че денят може да приключи към 9 сутринта, защото до този момент вече са ви свършили батериите само със събуждането, обличането и разкарването на децата по градини и училища, значи не сте живяли. Сутринта – родителската сутрин – е един апотеоз в живота на зрелия човек. Разказвали сме ви и друг път за нея, защото тя с нищо не може да се смени. Но днес имаме още от същото, защото в Майко Мила е Диляна Сакалиева с една сутрин, която пада изцяло на нейните крехки (пилешки – ще стане ясно защо) плещи.


Ранно пиле, рано пее. Да, ама си зависи от пилето. Аз, например, като една видна кокошка, рано ставам, ама не пея, не говоря, звук може, ама обезателно нечленоразделен и с низходяща интонация, която достатъчно ясно казва: „Не ме закачайте или ще има последствия.“ Засега сработва добре въпросният звук. 

Петелът – ах, този петел как сладко си кърти! Толкова за него. 

И сега на вашето внимание – пилето, или на кокошката малкото, онова дето няма събуждане, брате мили! Не е учудваща или непозната информацията, то си е нещо като неофициално написан закон, гласуван, обнародван и т.н. ЧЕ: децата отказват да станат за градина, но през уикенда изземват функциите на алармата, ама с допълнителни екстри - удар в областта на бъбреците, скок върху глава с коленете напред, изпълнение с инструмент в непосредствена близост до ухото, което чува по-добре (другото е пострадало от миналия уикенд) и така нататък, та докато си буквално принуден да станеш. Ако не за друго, то само за да го докопаш ранобудното му пиле с пилетата!! Но докато го стигнеш мисълта за кафето, което ще ти освежи мозъка и притъпи болката в бъбреците, вече надделява и в повечето случаи пилето отървава кожата. 

Ще се спрем все пак на една конкретна сутрин. От повече няма и нужда, те просто повечето са до болка идентични. Напредва си времето, кокошката е в пълна бойна готовност за ритуала. Амунициите са заредени, оръжието е в ръката, сутрешната загрявка е направена и противно на невнушителните размери и килограми на кокошката, ще се учудите колко пъргаво и умело се спрява. Петелът си спи.

И се започва: нежна поредица от десетки, нанасяни плавно и с финес, целувки – НИЩО. Леки, приятни, но и дразнещи мишената пиле пощипвания по нос, ухо, ръка, крак, дупе. Дупето е обезчуствено на допир в тия часове, изглежда. Ръка и крак имат леко раздвижване, но толкова. Нос и ухо – крайно незаинтересовани. И пак НИЩО.

Налага се да ползваме оръжието – плюшения говорещ мечок, който продължава терора, но с добавен глас (това е преправения такъв на кокошката, разбира се) За 5 минути се разиграва такъв сценарий, че на кокошката ѝ минават много мисли през кокошата глава – аз що не взема да правя сценарии, да пиша за деца нещо...

– Остави ме! Ще спя! – pрорязващи тишината думи, прекъсващи потока от кокоши мисли. След тоя блестящ куклен театър, кокошката започва да се възизнервя:
– Ставай, бе, дете! Да не мислиш, че аз нямам друга работа в живота от тoва да мисля как да те събудя!
– Отивай да работиш, аз ще си спя! – пак се включва 4-годишното пиле с все така затворени очи. Кокошката вижда лъч светлина: това пилето свърза две изречения, има реален шанс да стигнем навреме в градината.
– Край! Изтече ти времето, ако не станеш ще те извлека от леглото!

1,2,3 – е, тука вече влиза в действие оная пъргавина, за която се спомена по-горе. Кокошката хваща чевръсто пилето за двата крака и внимателно го изтегля от пределите на леглото. Онова се е отпуснало и се усеща като 100 кила. Няма значение, кокошката е тренирана, а и инат от световен ранг. Ако трябва и петела ще измъкне в същата схватка, ама сега не ѝ се занимава с него. И така, пилето е в ръцете на кокошката и тя го пренася към банята. Върви и си мисли: „Аз що не взема да те плисна с един студен душ, да видиш как ще се събудиш...“ И както си тече мисълта, бааам, тъп удар, пилето е събудено и гледа по-ококорено и от кокошката.

– Аууу, мамче, извинявай! Отплеснах се и ударих касата на вратата с тебе!
Сега пилето е и объркано. 
– Как, бе, как ще удариш касата с мене!? 
Кокошката се възползва от случая и почва да облива, направо полива, пилето с вода – хем да избегне синината, хем да направи сутрешната баня и, разбира се, целта – да го събуди. Не че след тоя удар имаше опция да си продължи сладката дрямка. ХА!

Пилето вече се движи само и даже е в настроение, прави плахи опити да дразни петела, но има пресни спомени от друга сутрин и с една забележка от кокошката спира да го дразни. Следват 10 минути, в които хвърчат пижами, чорапи, гащи , хавлии. Важното е, че след малко пилето е готово да излита. И докато кокошката оправя малко бъркотията, онова се настанило за закуска.

– Ти, какво правиш на масата? 
– Ами гладен съм.
– Ами да си станал по-рано. Сега няма време за закуски, кафенца и приказки. 
– Аз не пия кафе!
– Остана и да пиеш. Както и да е, тръгваме, ще закусваш бисквити в колата! 
– Ами добре!

Пилето се е примирило и явно разбрало, че поспиването сутрин си има цена и се налага да я плаща. Не го бърка особено. Нали си е поспало. Следва кратко пътуване до градината, в което, не знам как, но се побират дъъълги сесии въпроси-отговори, задължително разказване на една по-атрактивна случка от вчера, споделяне на кулинарните предпочитания за вечерта, опити за изнудване, недоволство от бавната скорост, с която кокошката управлява превозното средство, посочване на предмет, животно или човек, привлякли вниманието на пилето по време на въпросното кратко пътуване. През цялото това време, разбира се, пилето си закусва.

Кокошката още благодари на всички приказни божества, че пилето все пак се събуди сравнително в норма, нямаше сериозни последствия след удара с касата, закуси все пак, макар и по пътя. А на вратата на пилешката група пилето и кокошката се целунаха, прегърнаха и си пожелаха хубав пилешки ден!

Да се събудиш и да хукнеш като коза по баирите не е за всеки. На някои от нас обаче ни се налага да бъдем точно такава коза и затова сега ще си поговорим за събуждането.

Какво трябва да правим, та да се събудим сутрин и да имаме енергия да покорим върхове, да напишем хиляди таблици в Ексел, да караме кола, да возим деца, да ходим по срещи, по улици и по тролеи, да изкарваме пари и да готвим, и какво ли още не?

Ето какво ни съветват партньорите ни от Live to Lift, които са експерти във всичко гореизброено или поне в ставането сутрин и хукването по баири.


Като начало - хранете се редовно и добре, и се наспивайте редовно и добре. Ако се храните като мишка и/или редовно си недоспивате – този метод не е за вас.

Без тези две условия организмът и психиката са обречени на дългосрочно изчерпване … А сега ето го и метода за събуждане, енергия и здраве рано сутрин!

Събудете се. Отидете до банята. Предприемете следните стъпки:

Наплискайте лицето хубаво и започнете да го масажирате с длани и пръсти. Масажирайте челото, слепоочията, веждите, скулите и под очите, основата на носа, брадичката и точката под долната устна, челюстта и дъвкателните мускули. Може да пощипнете бузките на този сладур в огледалото.

Внимателно масажирайте и ушите.

Това ще ви отнеме 15-20 секунди.

Масажирайте скалпа с пръсти! Внимателно раздвижете цялата кожа по повърхността на черепа си и усетете как мозъчните импулси полека-лека започват да ускоряват с всяко ваше движение. Внимавайте да не си развалите прическата от зор да си засилите мозъчните импулси.

Смело си намокрете длани със студена вода и наплискайте или само обтрийте врата и шията. Сега ги разтрийте енергично с цел да усетите леко затопляне. Това отнема някакви секунди.

Чудесно!

Сега продължете с останалите части на тялото си:

Трапци, раменете, бицепси, трицепси, предмишници, гърди, латисимуси и еректори (гръб) докъдето можете, ребра, корем, ГЛУТЕУС – много важно място!, бедра – отвсякъде, коленете, прасци и тибиалиси, горна повърхност на стъпалото.

Честито! Вече сте между 20 и 50 пъти по-будни отколкото преди 3 минути.

Сега започва по-забавната част! Песни и танци!

Танци – силно препоръчваме едно или повече от следните:

Ставна гимнастика

Intu Flow
Harlem shake
Dash Berlin
Kizomba

Раздвижете се, потанцувайте си, поскачайте, раздвижете ставите!

Пожелателно е голи и задължително на отворен прозорец.

Песни

Може да си попеете, може и да си покрещите. А може и да си покрещите, мислейки, че пеете. Разликата е само за съседите. На вас все ще ви се отрази добре на белите дробове, гласните струни, дихателните мускули и емоционалното състояние.

Как ви помага всичко това?

  • Стимулира нервната система
  • Стимулира кръвообращението
  • Стимулира имунната система
  • Стимулира лимфотока
  • Подобрява движението на ставите
  • Подобрява движението на мускулите
  • Вкарва повече кислород в кръвта и оттам - в мозъка
  • Подобрява поносимостта на студ
  • Забързва метаболизма и повишава вътрешната енергия
  • Зарежда и подобрява страхотно психо-емоциналното ни състояние

Ако ви е много студено, пропуснете отворения прозорец. Освен това, чаша топла вода, изпита непосредствено преди обтриването със студена вода, и евентуално чаша топла вода, изпита непосредствено след това, могат да ви дадат много.

Както написахме в началото – ако се храните като мишле или недоспивате – този подход не е за вас.

Ако постоянно ви е студено – или се храните недостатъчно, или недоспивате, или сте преуморени, или имате много малко активно тегло, или не се движите достатъчно и сте в лоша кондиция. В такъв случай методът отново не е за вас - първо се погрижете за себе си и тогава го прилагайте.

Ако сте болни – първо оздравейте!

Този подход е за здрави хора, които поне горе-долу се грижат за себе си.

Успех!

П.П. Задължително споделете как ви се получава.

Мая Цанева е в Майко Мила! с разсъждения и спомени за неделята. Неделята е особен ден - хем е почивен, хем вече си с единия крак в новата седмица и задачите те натискат по главата с всичка сила. Но в нея има и хубави неща, а Мая ще ви напомни и за някои позабравени неделни навици от едно време...

******************

Много хора обичаме неделя, други съм чувала, че този ден от седмицата адски ги потиска. Последният ден от седмицата, този, в който дори Бог си почива, е особен. Той е кулминацията на много желания, илюзии, заблуди, задължения и време за тежки истини. И този ден винаги започва с култовото "неделя сутринта".

Да поговорим за „неделя сутринта“. Като дете на късния социализъм, за мен това беше комбинация от палачинки/мекички/пържени филийки и телевизионно мързелуване с „1000 и едно желания“.

В неделя ядяхме кралска закуска, така че никой не огладняваше до ранния следобед, и гледахме по пижами детски филми. Някъде около 14 часа осъзнавахме колко е кратко щастието – утре сме на училище и забравените домашни заплашително ни дебнат от захвърлената в ъгъла раница.

Горе-долу по това време и майка ми започваше да готви за първите поне три дни от седмицата и така неусетно идваше време за „Всяка неделя“.

Помните ли предаването?

Кеворк Кеворкян го свързвам с две неща: гладене и публицистика. Щом предаването започнеше, майка ми вадеше купчината с изпрани дрехи и започваше маратон с ютия, в който постепенно се включихме и ние. Мразя да гладя, но го правя!

Въпреки това прекъснах ужасната традиция за неделното вечерно гладене и се занимавам с това късно вечер в делничните дни, с фон кулинарно предаване или концерт.

Като тийнейджърка и студентка, и аз имах своите епични изпълнения в стил „неделя сутринта“. Те бяха малко, но достатъчни. Тъй като не обичам бира и шкембе, аз съм на айрян и препечени филии, и остатъци от каквото е останало от снощи.

Късното ставане от леглото ми беше любимо независимо дали бях снощна или с ведър поглед. Неделята беше ден за мързеливи кафета и разходки, за четене на книги, за писане на закъснели текстове… за всичко, което съм отлагала цяла седмица.

Неделята беше ден и за пътувания в посока София, за да стана отново столичанка.

Влакът и рейсът бяха пълни със студенти, които спяха, покосени от махмурлук, или четяха записки от лекциите си. Други се целуваха, събрани отново след уикенда при мама. Други тъгуваха по гаджето, или се караха с него, ей , така между две гари.

Всъщност, май съм виждала не една и две раздели, между две гари, в неделя.

Именно във времената на онези спокойни неделни дни открих неделите на другите.

Неделята на разделените семейства, на необвързаните или самотни жени и мъже, които сядат на кафе и торта още в 9,30 часа сутринта или се разхождат безметежно в късния следобед, когато семейните хора вече се изнервят понеделнишки, готвят и чистят усилено.

Неделята остава и денят, в който отсъстващите мама или татко плащат дълговете си към често пренебрегваното дете с преяждане с торта или пица, посещение на куклен театър и кино.

Ако отидете на кафе в неделя сутрин, ще видите, че компания ще ви правят местните пияници, много двойки „родител и дете“, както и единични почитатели на тортички и кроасани, които усилено цъкат по телефоните си или четат програмата за събития през деня.

Единици са хората, които работят нещо закъсняло, в последния момент преди понеделник.

Сега, ако в неделя сутрин съм навън, аз или компенсирам пропуснатото време със сина ми, или работя.

Неделята ми се промени радикално, когато наследникът се появи. Късно ставане?! От времената на кърменето, та досега, в събота и неделя той става още в 6,30 часа и е готов за… палачинките на татко.

Отдавна съм се простила с илюзията, че ще наспя през почивните дни. Дори и да сме „снощни“, айрянът и печените филийки отдавна не вървят в комбинация с късно ставане или още по-малко с безразборен мързел. Който мързелувал до 10 часа - мързелувал! Малкият човек е готов за предизвикателства навън и все някой трябва да изтегли късата клечка за неделни приключения.

Това всъщност е по-приятната част, защото следобед тъмните облаци на понеделника вече се сгъстяват. Но преди той да дойде, си имаме цялата неделя на разположение - дали я обичаме или мразим, няма значение - все пак, какво щеше да е понеделникът без "неделя сутринта"?

*По парчето "Неделя сутринта" на Ъпсурт


Имаме една приятелка, която всяка нощ спи с най-хубавото си бельо, винаги след вана с ароматни соли, и винаги с лек грим, защото не се знае кога ще друсне земетресение или газовият котлон на съседката ще гръмне, и тя ще иска да изглежда добре, когато я спасяват.

Разбира се, и на нас би ни се искало, но просто нямаме сили след всичките деца, домакинска работа, другата работа, мъжът ни, котките ни, драмата в централните новини и бръсненето на краката – всичко това се случва във времеви порядък от само няколко часа, но пък всеки ден, и е просто изтощително.

Разчитаме, че когато пожарникарите дойдат, ще им дожалее, като ни видят, и въпреки всичко ще ни спасят.

Сутрините не са кой знае колко по-различни от вечерите, само че са на двойно по-висока скорост, защото винаги някой бърза да не закъснее. Най-често - самите ние.

Особено между 15 септември и края на юни месец, когато към утринната рутина добавяме и пътешествие до ясла, детска градина или училище - който каквото е уцелил от лотарията на общината.

И така, сутрините обикновено започват с адски хаос от следните изречения: „Къдесамиключовете!?“, „Телефонаминямабатерия!“, „Обуйсиобувките!“ и „Незнамкаквощевечерямеоще!!!!“, а ето и най-често срещаните мисли и тревоги на майките рано сутрин в периода от септември до юли.

УЖАСНО МИ СЕ СПИ!

"Не мога да отлепя! Не трябваше да си лягам толкова късно! Трябваше да си легна в 9, за да се наспя най-накрая в тоя живот и днес да съм във форма!

Ох, само още 5 минути да поспя... Нищо няма да стане от 5 минути повече сън..."

(„Само още 5 минути“ обикновено е последната реплика, казана преди да се събудим закъснели с 3 часа!)

КАКВО ДА ОБЛЕКА?

Отговорът на този въпроси зависи от това от колко часа сте на работа и дали ще карате децата на училище:

„По анцунг дали може да отида? Нали съм в колата, няма да слизам. Ох, ами ако се наложи да сляза от колата? Или ако няма къде да паркирам и трябва да сляза, за да преведа детето през улицата? Ами ако някой се удари в мен с колата и се наложи да сляза?“

ТРЯБВА ДА ПРАВЯ ЗАКУСКА! КАКВА ДОСАДА!

„Кому е нужно да се яде толкова рано? Детето може самичко да си вземе кроасан... ама май не може всеки ден кроасан за закуска, може ли?? А 6 поредни дни може ли?...

Какво да направя днес за закуска? Майката на Венета правела сутрин тост с пълнозърнест хляб, рохки яйца, пресни зеленчукови мъфини и фреш от цитрусови плодове. АЗ ЗАЩО НЕ СЪМ ТАКЪВ ЧОВЕК?!?!? Майката на Венета от коя планета е изобщо? Тази жена спи ли, яде ли, вечер какво прави?!?!?“

ТРЯБВА ДА ПРАВЯ СЛЕДОБЕДНА ЗАКУСКА!!! ОХ, ДВОЙНА ДОСАДА!

„Пак забравих! Довечера обещавам да приготвя следобедна закуска за училище от вечерта! Сега какво да сложа? Боже, горкото дете, сигурно го съжаляват с намазаната филия с масло и шарена сол! Ще сложа и един банан, да не изглежда съвсем ей така, нали...

Искам да му напиша бележка колко страхотно дете е и да я сложа под сандвича за изненада, но последния път той я изяде, помислил я за коричка кашкавал...“

ЗАЩО СЕ ТУТКА ТОЛКОВА!

На баща си се е метнал, аз не съм такава! Значи, ако трябва да вземе шоколада от хладилника, Юсейн Болт ще изглежда спрял до него, но когато трябва да се облече и измие, се тътрузи като охлюв!

Какво е правил досега цели 15 минути, защо е още по пижама?? Обличай се веднага, за Бога! Ох, Боже мой, къде пък загуби втория чорап сега? Нали ги извади едновременно от гардероба, нали това е чифт чорапи, как се губи втори чорап, като другия е под него?!?!?!?!“

КЪДЕ Е.... (ключове, телефон, чанта, бутилка вода, бадж, шапка, ръкавици и т.н.)

„ВСЯКА. Божа. Сутрин. Нали ей сега го гледах, къде изчезна?! Къде го сложих за последно? Защо това се случва всеки път, когато нямам дори минута за губене?“

СТОП МАШИНИ! КАКЪВ ДЕН Е ДНЕС?

„Днес ли детето имаше тренировка? Кога беше футболът? Днес ли бяхме планирали да вечеряме навън?

За кой ден искаха в училище червена вълна и памук, върбова клонка и твърдо сварени яйца?

Чакай, как така ще искат яйца, тия луди ли са?!?!?! Господи! А гражданската ми отговорност днес ли изтичаше или през октомври?“

Каквото и да си мислите, важното е семейството да е нахранено, измито и облечено, да е (що-годе навреме) на местата, на които трябва да бъде за целта, заради която е отишло там. Просто сутрин е така – хаотично и леко припряно.

А сега кажете вие какво правите сутрин от септември до юни!

Будете детето си внимателно сутрин за училище или детска градина. Имам много спомени от детството, които сега ревизирам и се опитвам да избягвам неприятните неща, които иначе прекрасните ми любящи родители са ми причинявали неволно. Едно от тях беше адското събуждане сутрин.

Седем без десет. Всеки човек от моето поколение помни ужасяващото, противно радиопредаване по БНР за деца, което започваше с адска писклива йоника, имитираща петел, комбинирана с истински петел, която пронизително пиукаше на катастрофална височина с цел още със събуждането да си признаеш, ако случайно през нощта си извършил национално предателство.

Тъкмо това предаване майка ми надуваше с все сила, отваряше вратата със замах, светваше лампата и се провикваше мощно

"Айде, Елисавета, ставай!!"

И досега помня адския стрес, изтръпването на мозъка, изплющяването на светлината върху сънливите ми очи и ледената вълна на мисълта, че трябва да се завлача до училището жива или мъртва. А трябва да се вземе предвид, че бях от онези деца, които се будят много лесно, скачат от леглото и две минути по-късно вече бърборят, скачат и се обличат.

Но това събуждане изпържваше мозъка ми и години по-късно, когато ставах сама за училище в 6 и половина, а родителите ми блажено спяха, за да компенсирам ужасяващите травми от онова събуждане, се бях научила да ставам в тъмнина, да мия зъбите си в тъмнина, да се обличам в тъмнина и да се прокрадвам в тъмнина - с блуза наопаки и разменени обувки, но в блажено душевно спокойствие.

Будете нежно и мило децата си. Не светвайте проклетата лампа, освен ако тя не е много приглушена. Пускайте им нежна музика, ако искате. Кажете им , че ги обичате. Денят на всеки трябва да започне хубаво.

cross