fbpx

Ако някога сте виждали Диана Алексиева – в красива изгладена риза насред претъпканата улица “Шишман“, на малкия екран, в редакторската кабинка в тв студио или в изтънчена фотосесия за списание, едва ли бихте си помислили, че и на нея ѝ се налага да отправя реплики като „махни си пижамата от масата“ или да си удря главата във въпроси от рода на „защо в супата ми има супа?“.

Всъщност, имаме бегъл спомен, че сме я виждали в мъченически вид и с разчорлена коса единствено по време на работата ѝ за едно нищо и никакво на фона на майчинството риалити в Доминикана. През останалото време Диана винаги ни е изглеждала като вълшебница, която има нахалството да оцелява в калния и прашен център на София все едно минава през някакъв свой много подреден и приятен свят. Днес също толкова елегантно присъства в рубриката ни Жените могат всичко по ред причини.

Първо, лукаво я притиснахме да признае, че не може всичко да ѝ е толкова идеално, колкото изглежда. Второ, напук на амбициозното множество, хукнало да гради телевизионна кариера, Диди заряза своята, за да се отдаде – сам самин воин – на онлайн проекта Интервюто. Една от малкото платформи, в които може да видите хора, които не ги дават често по телевизора (а и да ги дават, на нея ѝ казват друго), хора с каузи, независими звезди, чешити и обикновени граждани (ами, да, ето ни и нас там).

И тъй като много я бива в ролята на питащия, сега нека да я разпитаме ние:

- Здравейте, Диана. Представете се съвсем накратко, за да можем после да Ви задаваме още глупави въпроси.

- Майка на две деца, журналист с частна практика, жена в разцвета на силите си.

- Какво ръководите, защото не се съмняваме, че ръководите нещо?

- Най-често ръководя опасни и коварни операции като "миене на зъби" два пъти дневно и "бърсане на уста" по време на хранене. Когато ми остава време, ръководя частната си практика под формата на сайта www.interview.to. А да ръководиш себе си хич не е лесна работа.

- Имаше време, в което бяхте телевизионна, музикална и всякаква икона. Това преди да станете мадона (демек, майка). Задоволете любопитството ни да ни разкажете колко ви е било весело тогава и какво сме пропуснали ние, обикновените хора?

- Много сте мили. Наистина беше ужасно весело, фактът, че не си спомням нищо конкретно от "тогава" го потвърждава.

- Майка сте на две страхотни деца. Едното даже е подходящо за зет на Елисавета и затова тя точи зъби. И все пак, да имаш деца променя всичко. Какво промени при вас, освен задължителната част с огромната любов и щастието?

- Така е. Както вече споменах, дори не си спомням какво е било преди да имам деца. Някои твърдят, че е било весело и безгрижно, а аз дори не разбирам смисъла на втората дума. Така де, прави сте. Огромна любов и щастие. Добре че са те, та да се справим с хроничното недоспиване, сополите, училищните проблеми, ваденето на трънчета от краката и ръцете. И още: "защо не мога да играя от пет до шест часа на ден на айпада", "искам да имам youtube канал", "Елена каза, че е по-красива от мен", "ще играеш ли с мен на тенис на маса?“ – вкъщи. за 10-ти пореден път. "Гладен съм" за 10-ти пореден път, но "защо в супата има зелено, лук, фиде, моркови и изобщо защо в супата има супа? няма да я ям". Вината, че храниш децата си с лоша храна, вината, че не ги водиш достатъчно на спорт, вината, че не си ги намазал с крем срещу слънце (пети път за деня) и още много видове вини. Ами, нищо не се е променило след майчинството, гледам. Същото си е.

- Остава ли ви време за Вас самата и какво правите през него? Имате ли сила да правите нещо или само лежите на дивана? Или седите в някой ресторант и отпивате от чашата си?

- Липсата на свободно време води до самоусъвършенстване - когато остана сама, мога едновременно да пия вино, да лежа на дивана, да гледам телевизия, да говоря по телефона, да пазарувам онлайн и да чакам лака на краката ми да изсъхне.

- Вашият мъж помага ли ви с домакинската работа и отглеждането на децата? Изобщо, как решавате проблема с домакинската работа? Нещо, което и двете в Майко Мила! силно ненавиждаме.

- Разчитам на правилното разпределение на труда. И съм се примирила, че с две деца къщата ми никога няма да изглежда като на хората с две деца по филмите.

- Как се променя професионално една жена, когато стане майка? Има ли вътрешни процеси, които поемат по друг път?

- Вътрешни или външни, след като родих децата си взех кардинални решения, свързани с професията ми. За добро или лошо. Реших, че не мога да си позволя да работя толкова интензивно колкото преди, защото не бих искала да изпусна порастването на децата ми. А когато вече имах дъщеря си, набрах смелост да започна нещо самостоятелно и стартирах проекта Интервюто.

- Важно ли е мъжът да подкрепя жена си в нейната битка за независимост и коя е най-важната подкрепа, която смятате, че една жена трябва да получи?

- Аз май тази битка не съм я водила. Или поне не съзнателно. Вярвам в равнопоставеността в една връзка и смятам, че трябва да я има по дифолт, а не да се извоюва в последствие. Но категорично смятам, че с колата се занимава той, а аз правя закуска на децата. Намирам го за справедливо.

- Променихте ли възгледите си върху битието на жените, които изморено минават с колички и чанти с продукти покрай Вас, откакто станахте майка? Смятате ли, че въобще има начин да се обясни колко е трудна и понякога истински обезкуражаваща майчинската задача?

- Да, съжалявам ги от все сърце. И да ви предупредя: "Децата не се раждат на пет." Това с недоспиването, коликите, кърменето, захранването, прохождането, ваксините, зъбките, проговарянето, градините, сополките, памперсите, пюренцата, бутането на колички с още три висящи торби на тях и малко колелце за разкош, потта, която се стича отвсякъде по вас, грозните дрехи, с които сте облечени, "защото са удобни", а и не ви дреме, всичко това ще ви се случи, преди детето да навърши пет. Незабравимо и неизбежно. Затова - винаги правете място на жени с колички и торби. Не знаете накъде ще ги избие!

- На какво искате да научите децата си? Освен, разбира се, да ви гладят дрехите и да си оправят идеално стаята всяка вечер. Имате ли желанието да знаят нещо за живота, което вие сте разбрала по трудния и суров начин?

- Като начало - това с "Добър ден", "Благодаря", "Моля" и "Довиждане" си е истинска кауза - толкова възрастни хора срещам, които още не се справят. И обичайните - да бъдат добри, умни, щедри. Упорити. Да свирят на пиано. Да карат колело. Да плуват. Последните три са все неща, които аз съм научила по трудния начин. Или още не съм научила. А иначе - бих искала да минават през живота леко, и все пак трудно за нещата, за които трябва да е малко трудно.

- И тъй като сме се събрали жени, не мога да не Ви попитам какво слушате в момента, кой сериал гледате и кой коктейл е актуален.

- В редките моменти, когато съм сама в колата, слушам Карла Бруни (да знам, че е кифленско, ама нали питате ), а иначе - с децата сме на вълна Ед Шийрън и Imagine Dragons. Сериали - "История на прислужницата", "Патрик Мелроуз", очаквайки новия сезон на "Аферата". "Коктейлът на лятото за мен е Аперол, малко е ретро, зная. Но нека го наричаме класика.

Когато бяхме деца, искахме да пораснем и да станем големи, защото си мислехме, че да си възрастен е по-забавно. Когато бяхме деца, да си възрастен значеше сами да определяме правилата и да правим неща като големите, като например сами да поръчваме пица по телефона, когато си искаме.

В детската ни главичка са липсвали истинските характеристики на това да си пораснал, като ... ипотеката, застраховките, сметката за ток, избора на колко градуса да пуснем пералнята и т.н.

Някъде между рязането на картофи за супа и сгъването на прането от сушилката се сетихме за чисто детските неща, които вече не правим, а трябва! Иначе рискуваме да се превърнем в скучна леля по пеньоар, която се вълнува единствено когато има намалено веро в супера зад блока.

Ако бяхме деца сега, вместо да гледаме новините и да цъкаме с език, щяхме да*:

  • се преструваме на глухи, когато ни казват да направим нещо, което не искаме.
  • правим гримаси пред огледалото, докато си мием зъбите.
  • си лакираме ноктите на краката в различни цветове.
  • разказваме виц, на който не помним началото, нито края, и го започваме поне 12 пъти с „чакай, не беше така“ и завършваме с „ох, не помня как свършваше, ама беше много смешно“.
  • изядем сладолед от фунийка на три хапки (и после да си мием лицето и да си сменяме блузата).
  • гримираме някой друг, без много да се стараем да е хубаво, важното е да използваме всички цветове и цялото лице да е гримирано. Не е задължително отделните продукти да се ползват за предназначените части на лицето.
  • сядаме на пода и настояваме някой да ни носи, дори и мястото, до което трябва да отидем да е на 5 метра.
  • казваме на глас всяко движение, което извършваме. С повторения.
  • правим състезание с приятел/ка кой може да се люлее най-силно на люлката в парка.
  • се фукаме на всички, че сме спечелили състезанието по люлеене
  • си облечем всички любими дрехи наведнъж, дори и при 110% сигурност, че няма да си отиват една с друга или че едва ги навличаме една върху друга
  • ревем. Ей така, без повод и причина, просто да си поревем малко
  • ревем и се тръшкаме на обществено място
  • носим очила вътре вкъщи и казваме на другите, че докато не ги свалим, сме невидими.
  • ядем десерта преди основното
  • ядем десерта вместо основното
  • надраскваме с пастел дъската за рязане и подаряваме „картината“ на друг възрастен, за да я закачи на стената за спомен.
  • отказваме сами да си обуем обувките и да завържем връзките.
  • обуваме лявата обувка на десния крак, а на левия крак слагаме обувка от друг чифт
  • приемаме, че всички присъстващи са много заинтересовани от историята, която разказваме вече 3-ти час, и продължаваме да бърборим, макар че те отдавна са пуснали телевизора и са го увеличили до дупка
  • накичваме се с абсолютно всички бижута, които имаме
  • седим под душа или ваната, докато ни се сбръчкат пръстите на ръцете и краката
  • отиваме на гости, където тотално игнорираме всички хора и прекарваме гостито като играем под масата с кучето им
  • влачим наполовина надут балон след себе си цял ден навсякъде
  • закъсняваме с половин час закъдето сме тръгнали, защото спираме на всяка крачка да разгледаме паважа или онова камъче, или ей тоя червей, или тревичката...
  • зяпаме половин час в книжка с картинки и като ни питат какво правим, надуто отговаряме, че четем.
  • „караме ски“ вкъщи на пода, по чорапи
  • съобщаваме на всеослушание, че сме Принцеса Красотия Умнева и настояваме вече така да се обръщат към нас
  • подремваме си абсолютно навсякъде, където ни се доспи. На работа, в трамвая, в магазина, на печката.
  • решаваме да не стъпваме по фугите на плочките в продължение на един цял ден
  • ако опитаме на вкус нещо, което не ни харесва, го изплюваме веднага
  • тръшкаме се да ни вземат домашен любимец, за който после се грижи някой друг от семейството
  • казваме на глас абсолютно всяко нещо, което ни мине през ума, в секундата, в която ни е хрумнало.

*Някои от нещата, които щяхме да правим, ако бяхме деца, са вдъхновени от блога Hollow Tree Ventures.

cross