fbpx

Помните ли текста Общата брънка между майките с големи семейства? Къртовският труд!, в който Аксиния Генчева говори за цената на изхранването, образованието, облеклото и ваканциите на повече от две деца и за всичко, от което трябва да се откажем, за да им осигурим най-доброто.

Днес една анонимна многодетна майка е в Майко Мила!, за да ни каже каква е цената на онези 107 дни между 1 юни и 15 септември. За да ни разкрие, че ученическата лятна ваканция струва не просто колкото едномесечно пътешествие с яхта за двама. Тя погубва графика на работещия родител и му отнема и последното нещо - възможността за творчески и трудов живот.

Обещаваме ви, че освен доста храна за размисъл, този текст, посветен на връзката между аграрния начин живот, образователната система и отреденото от МОН ужасно дълго и непродуктивно синьо лято, ще ви накара да цвилите от смях!


Месец юли е към края си вече трета седмица.

Авансът е свършил преди четири, децата са ВСЕ ОЩЕ във ваканция и няма изгледи скоро да се върнат към полагаемите ни се от държавата БЕЗПЛАТНИ целодневни грижи, за да може човек да ходи на работа и да строи това бъдеще, както си му е редът.

Само ако обработвахме ниви с хибридна царевица или ровехме фъстъци за износ, би имало смисъл тези деца, които съм народила в полза роду, да си седят у дома от 1 юни до 15 септември – крупно 107 дена, 2568 часа.

Не ме разбирайте погрешно – обичам да прекарвам време с децата си, но... не по такъв интензивен и непродуктивен начин.

Но да се върнем на хибридната царевица.

Сега ще изведа още няколко паралела между селския живот на дедите ни и сегашната образователна система.

Много си приличат. Както човек блъска, блъска, блъска три сезона в едното и почива един, така блъска, блъска три сезона в другото и почива един. Не знам защо не може балансирано тия деца да учат малко, пък да починат малко, после пак да учат. И така, леко, да им върви проклетата учебна година.

А не ЕБАСИЗОРА два срока и после ЕБАСИЗОРА цяла ваканция.

Доколкото знам, в неаграрните общества децата учат месец и половина. После ги завеждат на горско училище да отдъхнат една седмица и да се свържат с природата. После пак таблицата за умножение месец и половина. Така хем умножението си върви, хем се махат от главата на родителите си за седмица, което също кара работещия родител да чувства вяра и благодарност към образователната система, която го облекчава и му връща желанието за творчески и трудов живот.

В неаграграрните общества децата имат лятна ваканция от максимум 4 седмици, защото бостаните и нивите ги работи друг.

Искам да ви кажа, че тази поредна тримесечна лятна ваканция ми е... поразрошила къдриците.

На мен ми е ясно, че в предишния строй децата са били командировани по села и вили за три месеца, за да може младото българско семейство да консумира градския живот. Но вече не е така. Българското село биде разбито, лагерите в Равда ги няма, друг е животът.

Здравето на абсолютно всеки в двата ми рода е взето от трудовия им стаж за общото благо и никой не е в състояние да поеме каквото и да било, за да подкрепи ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАЩАТА ИЗКОННА ЦЕННОСТ да има три месеца ваканция, за да могат после тия деца да блъскат като ненормални дроби в трети клас. И да дискутират басните на Езоп.

На някой да му е хрумвало, че това не работи? Нямам баби, на които да зарежа децата си за три месеца. Не искам да оставям децата си на баби за три месеца. Дано доживея да стана баба, но не искам никой да ми оставя децата си за три месеца.

Освен това ясно ли е на господата и дамите, които много държат на тази фантазия за синьо лято, КОЛКО МИ СТРУВА децата ми да не стоят заключени вкъщи три месеца, а да посещават редица одухотворяващи летни занимания?

Занимания, които хем да им възвърнат желанието за учение, разчекнато на хикс от усилната учебна жътва цяла година, хем да раздвижват телцата им, закърнели от седене на едно място по 10 часа на ден. Понеже на занималнята всички чакат и Б клас да си напишат домашното, за да идат на двора за 20 минути да поритат топка?

ЯСНО ЛИ Е?

Струва ми колкото да идем с баща им да си консумираме липсващия брак за месец и повече с яхта около Света Лусия в Карибско море. И това никак, ама никак не ми е приятно.

Тези пари не ги изкарвам, за да плащам на съмнителни летни работници да карат децата ми из софийската околия, само и само да не седят заключени вкъщи пред компютъра с Roblox. Изкарвам ги, за да ходя на Света Лусия. Но няма да ми се получи.

Редно е учебният гроздобер, тази бригада на знанието, да се преорганизира в максимум двумесечни периоди, след които тези труженици на по 7, 8 и 9 години да си почиват от таблицата за умножение. И после пак в цикличност да кълват знания за олимпиади и кенгурута – не съм против.

Просто малко повече здрав разум и икономическа ефективност в тази учебна организация. Понеже Джон Атанасов не е станал известен заради блицкриг програмата на МОН. Заради МОН е станал известен... не знам кой.

По този начин няма да треперя детето ми забравило ли е безвъзвратно КОЛКО Е 7 ПО 8.

Понеже като стоиш три месеца извън режим „препускане през материала“, после не можеш да се включиш в него с щракване на пръсти за тест „Входно ниво“ в първата седмица на училище.

И пак аз и баща им, облъскани след работа, приготвяли вечеря, ще трябва да седнем с изтощеното осемгодишно, за да му набиваме в канчето, много след като е станало време за лягане, КОЛКО Е 7 ПО 8. Понеже когато децата не се справят, училищното препускане не спира, за да се качат всички на вихъра.

Ние, родителите, сме отговорни децата ни да не изпаднат от зададената по програма скорост. Както сме отговорни да имаме готови, платени решения какво да правят тези деца три месеца, за да забравят всичко прилежно преподадено и научено.

cross