Кои са страните по света според UNICEF, където децата се чувстват най-добре? Ето топ 10 на базата докладите на организацията за състоянието на детското здравеопазване, образование и развитие, цитирани от mom.com.

1. Нидерландия

Според класацията образованието, материалното благополучие, поведението и рисковете са най-добрите в света, ако си дете в Нидерландия. 

Смята се, че щастието на нидерландските деца се дължи и на културата в образованието им, свързана с ниско ниво на стрес и липса на състезателен елемент, както и на добрия баланс между работа и свободно време за родителите им.

2. Норвегия

Класацията на UNICEF се базира на широкоспектърни фактори като материално благополучие, здраве и сигурност, образование, поведение и рискове, както и дом и околна среда.

По последните показатели, както и по материално благополучие, Норвегия е на 3-о място. Някои отдават щастливия живот в Норвегия на суровото време. То предизвиква взаимна подкрепа и по този начин се възпитава култура на заедност и взаимопомощ.

3. Исландия

Тя е на първо място по здраве и сигурност, но на 10-о по образование. Защо са толкова щастливи? Страната има един от високите БВП в света, четат много книги и имат един от най-високите проценти на работещи жени. 

Според някои анализатори обаче щастието се дължи на силно развитото им чувство за общност при отглеждането на деца. 

4. Финландия

Във финалната класиция страната е 4-та, но е на 2-ро място по материално благополучие и на 4-то по образование. 

В някои класации Финландия е обявявана за най-щастливата държава на света. На какво се дължи това?

Част от отговора може да се дължи в това, че, макар да имат по-високи данъци, в страната има и повече видими резултати. 

Другото основно е, че услугите за деца - образование, детски градини, здравеопазване, са много добре финансирани. 

5. Швеция

Страната е 2-ра по показател здраве и сигурност и 11-та по образование. Според експатите в Швеция добрият живот на шведските деца се дължи на добре финансираното образование и здравеопазване и на цялостната култура, която е особено подкрепяща към децата.

6. Германия

Втори са по показател образование, но се класират на 13-о място по дом и околна среда.

Децата в Германия имат доста свобода. И освен това получават много добра образователна и здравна грижа.

7. Люксембург

Децата в държавата са на 22-ро място по образование, но 4-ти по здраве и сигурност. 

Може би е достатъчно да се спомене, че Люксембург се нарежда сред най-богатите страни в света (според някои класации е втора), а освен това хората там имат и чудесни заплати.

8. Швейцария

Първи са по дом и околна среда и 16-и по образование. Здравеопазването им е едно от най-добрите и достъпни в света и са сред най-образованите народи.

Някои възрастни може да смятат, че е “скучна”, но има много фактори, които допринасят за щастието на децата там.

9. Белгия

Белгийците са втори по образование и 14-и по поведение и рискове и дом и околна среда.

В повечето класации за най-щастливите народи белгийците са на челни позиции. Затова може би не е изненада, че и децата им попадат в такъв ранкинг. Макар и да не са сред най-богатите в сравнение със съседните им страни, семействата в Белгия се справят добре и това личи и по децата.

10. Ирландия

Втори са по показателя дом и околна среда, а 17-и по материално състояние и образование.

Според специалистите едно от нещата, определящи ирландските деца като такива, които живеят в щастлива среда, е фактът, че в страната има спад на тютюнопушенето и увеличаване на времето за спорт и тренировки. Друга важна причина е и добрата връзка с родителите.

Прекрасната Маша Павлова, майка на три деца, е сред любимите ни автори със страхотни текстове като "Одрал ти е кожата!", "Три за щастие", "Ще мрънкам колкото си искам". Днес ѝ пишем още едно на сметката с великото ѝ наблюдение, че семейството и международното положение са си едно към едно. Кое не е така?

Знаете ли какво е общото между семейството и международната обстановка? – Всичко! Осъзнах го една сутрин, в която със събуждането си дадох сметка, че живея в своеобразен макет, политически симулатор.

Веднага ще обясня. Всичко започва с министерската делегация, която се прокрадва сутрин рано в спалнята с искания за сътрудничество в справянето с кризисната ситуация „Гладни сме“, за която причина е „Няма закуска.“

Аз, в ролята си на механизъм за подпомагане, точно този ден съм с изхарчени ресурси, затова се обръщам към Международната банка за сътрудничество, която спи до мен, с думите: „Хайде ти да станеш!“.

Банките, всички знаем, по принцип не са най-сговорчивите институции, но понякога дори и те склоняват. Така се случи и тази сутрин и кризата бе своевременно овладяна.

Вярвате или не, в семейството действат същите закони, които действат и на международната политическа сцена. Първо, силният има повече глас и обикновено надделява. Допускаме, че аз съм Австралия, а някое от децата – Нова Зеландия. Ако кажа, например „Хайде сега, сортирай си чорапите и ги прибери в чекмеджето, ако обичаш, на мама кивито!“, маорите, колкото и да протестират, гласът на аборигените се чува по-надалеч, все пак, и в крайна сметка ги поставя под своя зависимост. Или пък, ако да речем, Си Дзинпин казва „Измий си зъбите!“, а Тръмп отговаря с „Няма!“, рано или късно, по един или друг начин, чрез дипломация или насила, измити зъби ще има.

Като споменах дипломация, следва да спомена, че средното ни дете винаги играе ролята на упълномощен представител на Организацията на обединените детски стаи и бива използвано например в ситуации от рода „Мамо, може ли да отворим шкафа с бонбони?“ или „Искаме да гледаме още детско.“ Който си го може – може си го.

Друг закон, напълно валиден и в семейството, е „Съединението прави силата“. И ако няколко малки икономики се обединят и извикат хорово „Искаме на разходка!“, те могат да надделеят над силните на деня, които просто да свият рамене, да развеят платна и да насочат корабите си в посока парка.

Сега, допускаме, че няма кризи, всички държави си функционират, всяка си има своите собствени вътрешни проблеми за разрешаване, но на дипломатическата сцена не се случва нищо интересно.

Световната банка е изпънала крака на канапето и изчислява годишния ръст, първата икономическа сила поддържа нивото на стабилност между мръсни и чисти дрехи и тенджери, а малките държави са седнали да работят по инфраструктурите си чрез блокчета лего.

И точно тогава ще се появи някаква Микронезия, например, която е нарисувала зайчета на обратната страна на годишния отчет на Световната банка, след което го е скрила, за да не разберат Великите сили за малкото ѝ прегрешение. Но, както знаете, истината винаги излиза наяве и когато Световната банка се ядоса, от това страдат всички икономики.

Първо, естествено, се организира среща на върха, на която се установява, че въпросният доклад липсва. Тече дискусия известно време, която прераства в дебат, но в крайна сметка страните постигат консенсус и виновникът следва да бъде открит и наказан.

Интерпол и Комисията за защита на личните данни пускат едни директиви с конкретни стъпки към засегнатите страни, като естествено им се казва, че ако документът не бъде открит, субсидиите им ще бъдат спрени, а играчките – конфискувани и освен това никакво детско за седмица. Стагнация на макс!

Естествено, Микронезия мълчи като риба, надявайки се, че нещата ще се разминат от само себе си и прецаква страните от региона, но не щеш ли, докато водещата световна икономика прокарва мерки за справяне с екологичната катастрофа в къщата, злочестият доклад изплува сред острова от боклуци в холовия океан.

Следващите политически срещи не могат да бъдат описани с думи, едно е сигурно – те не се провеждат на високото дипломатическо ниво, на което е свикнало да функционира средното дете.

Каквото и да се случва, важното е да има кръгли маси. Колкото и конфликти да има между държавите членки на един семеен съюз, неравенствата и неправдите бързо биват загърбени, щом първата икономическа сила сложи един ориз по кантонски на масата и дойдат мариачите.

Има ли международни преговори и изслушвания, има и стабилност и разбирателство. Все пак, сита икономика на гладна може и да не вярва, но някак трябва да се съществуват съвместно, нали?