Текстът на Бела Велчева е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Направихме едно късно море. Отидохме буквално, за да го видим. Студен вятър
брули самотни чадъри, образува вълни, а ние зиморничаво се загъваме в якетата. На
мен ми стига и малкото – да си го гледам от терасата.

Обаче - изненада.

Хотелската стая, която сме резервирали, гледа не къде да е, а към задния двор, а там няма нищо. Гледка - дърво. Не са се разбрали нещо при резервацията и аз нали съм в ролята на
звяра вкъщи съм идеалното оправдание. Хотелиерката - симпатична дама, ни уверява,
че ще ни премести на другия ден, само да няма недоволна физиономия на главната
госпожа, но ни предупреждава, че наблизо има дискотека.

Преглъщам всичко само да виждам морето.

Лягам си и от какво се будя. Някой ми говори, така, в просъница ми се реди, как е в Германия, колко заплата получава. Мигам и търся в тъмното човека, а се оказва, че това е съседът по стая. Аз и в Англия съм ходила, и помня как чувах хората от съседните апартаменти. Някой кихне и ти инстинктивно му пожелаваш "наздраве".

В хотела също се оказахме едно такова голямо семейство.

Послушах разговора. Чух, че от другата страна се прибраха момче и момиче и пак затворих очи. По едно време рязко ги отворих. Какво може да прави млада двойка през нощта?! Любов, разбира се. Поклащането на леглото ясно подсказва какво се случва, а аз се моля гипсокартонът да е достатъчно издръжлив, за да не се окажем няколко души в една стая. След звучната кулминация с "даааа" вече спокойно заспах.

На другия ден се преместихме в стаята с гледката към морето. Ама мисълта ми беше, че хотелиерката се притеснила от шума в дискотеката, а тя си беше приспивна песен на Шуберт в далечината.

Случвало ли ви се е да сте толкова стресирани и изморени, че да не можете да прецените защо крещите в момента, дали сте прави и дали скандалът, в който участвате у дома с половинката наистина си заслужава, или е просто начин да си излеете натрупаната агресия от последните дни.

Не се притеснявайте, случва се на всички. На някои дори всеки ден, защото има обективни причини за това. Учебната година започна, децата са объркани, извънредното положение продължава, имате  безкрайно много работа, която се е натрупала, почивните дни отминаха и пред вас се разстилат месеци на ужасно много напрежение, несигурност, скандални новини всяка вечер от телевизора, страх за здравето на близките ви и мръсен въздух. 

Рядко осъзнаваме, че не всичко е под наш контрол и обстоятелствата в живота ни имат много по-голямо влияние върху нас, здравето ни и личното ни щастие, отколкото е полезно и разумно. 

Затова искаме да ви представим програмата „Презареждане“, която полага цялостна грижа за това да можете да се справяте по-ефективно с ежедневния стрес, да достигнете до едно сериозно осъзнаване на това, което ви прави щастливи, и това, което истински ви тревожи и притеснява, да управлявате вътрешния си свят и да посрещнете предизвикателствата със силен дух.

Програмата обхваща четирите най-важни аспекта на здравия човек – тяло, емоции, ум и дух. 

Започва, разбира се, с тялото. Тялото ни е отправна точка и истински показател за това как се чувстваме. То усеща всяко полезно и вредно за него действие и ни показва ясно проблема. Дали ни липсва движение или седим дълги часове неправилно, дали неглижираме хранителните си навици, дали сме болни или изтощени, но не желаем да си обърнем внимание – тялото ни ни сигнализира с болка, дискомфорт и липса на сила, а ние просто трябва да се научим да го слушаме. Програмата „Презареждане“ дава достъп до основни техники за поддържане на тялото в добра форма, както и познание за неговите нужди. 

След тялото са емоциите, които играят по-голяма роля в ежедневието ни, отколкото можем да предположим. Независимо дали са свързани с приятни или неприятни за нас преживявания. Какво да правим ако сме гневни, уплашени, несигурни, наранени. Как да се справяме със ситуацията и да поглеждаме обективно на събитията през пелената от чувства. И ще разберем защо е толкова важно да не потискаме или отхвърляме дори най-неприятните за нас вътрешни преживявания, а да ги чуем и да се опитаме да разберем какво ни казват.

Третият елемент от програмата е умът като основен генератор на нашите гледни точки и представи за реалността. Случвало ли ви се е да се хванете, че говорите 10 минути с някого, но нямате ясен спомен какво точно ви е казал, защото през това време сте правили списъци на всичко, което имате да свършите след малко? Или пък предъвквате неприятната ситуация от вчерашния ден, отново и отново, без да успявате да се оттърсите от мислите за нея? Третият елемент на програмата е посветен на откриването на начини да управляваме разказа за реалността в главата си по полезен за нас начин. 

И накрая, малко внимание за духа. За всичко онова, което е вътре в нас и е важно за нас. За мотивацията ни, мечтите, стремежите и нашия личен смисъл – нещата, които ни правят стабилни и очертават истинското ни „аз“.

Улисани в грижи за децата, в прехвърляне на поредния работен ангажимент в главата ни или в тичане, за да успеем да свършим всичко от списъка, рядко спираме да се запитаме кое продължава да ни движи. Кое кара мотора ни да пали сутрин и ни поддържа до края на деня? Как да запазваме и подсилваме това, което ни движи напред, е завършващият четвърти аспект на програмата “Презареждане”. 

Нека ви представим двете дами, които водят програмата:

Едната половинка на проекта е Мануела Станукова. Тя е психолог и се занимава с развитие на хора в ролята си на Организационен консултант и обучител.

Завършила е психология в Софийския университет, а след това специализира в Университета на Единбург, където получава магистърска степен по “Психология на представянето”. Тази област обхваща психологическите фактори, които седят в основата на отличното представянe и усещането за лично благополучие на хората, независимо от това в коя сфера (бизнес, спорт, изкуства, наука, медицина) са решили да се реализират като професионалисти. 

Сертифицирана е като коуч (ECPC) към международната организация „Erickson Coaching International“. В последните години тя се занимава основно с развитие на хора през принципите на емоционалната интелигентност.

Мануела е човекът, който ще ви запознава със съдържанието на програмата и част от упражненията. С нея ще обсъждате всичко, което ви притеснява, ще получите специални насоки за работа както по време на занятията, така и след това.

Христина Митовска се занимава с йога и медитация от 16 години, а преподава професионално от над пет. Част е от водещите йога преподаватели на най-голямото йога студио в България – Yoga Vibe.

Преминала е йога обучение по метода на Шивананда в Национална спортна академия и йога тренинг към Open Doors Studio – USA, участвала е в множеството програми за личностно и духовно развитие чрез методите на йога в Сатянанда ашрам, Атина.

Макар и специалността на Христина да е йога, тя ще ви даде много по-широки познания за тялото ви и как да му обръщате внимание. Лесните, но основополагащи техники, на които ще ви научи, са съобразени със съвременния начин на живот, който е уседнал, често във вредна среда и изисква компенсаторни механизми, за да доставите на тялото си това, от което то има нужда. 

Независимо как е започнала годината за вас – дали с твърдата мотивация да се придържате към прилежно направения списък с новогодишни решения, или с трудности, умора и напрежение от хем новата 2021-ва, хем все същия филм, или с нещо трето. Вие имате възможността и силата да изберете в каква посока да продължи. Програмата „Презареждане“ е приложима и полезна по всяко време и във всеки момент, но тази година сякаш може да бъде истински необходима. 

Подробности за програмата можете да прочетете на https://prezarejdane.tihastaya.bg/.

Ще се радваме, ако програмата ви помогне да внесете качествена промяна в живота си, а за всички читатели на Майко Мила водещите предоставят и специална отстъпка от 35% от цената на курса чрез използване на код RLDMAIKOMILA, валиден до 20.01.2021 г. 

Чували сме истории, граничещи с началото на хорър филм, в който майка влиза в стаята на тийнейджър (момче или момиче, няма значение) и изчезва безследно в купчина от чорапи, дезодоранти и остатъци от храна и продоволствия с неизвестен произход.

Винаги сме мислили, че това е силно преувеличено. Само че Кейти Бингам-Смит ни казва точно обратното: разхвърляните ви деца, които създават тонове мръсотия и оставят милиони мазни петна навсякъде, се превръщат в едни свъсени, мърляви тийнейджъри, които ръсят косми и кал навсякъде.

Кога идва моментът на нормално – не стерилно, чистата къща? Не ни отговаряйте, не смеем да питаме…

Спомням си, че когато децата ми бяха малки, си мислех (по около 100 пъти на ден), че ще е велико, когато вече могат да си мият ръцете и лицата добре и когато спрат да мажат храна по мебелите. 

Тук съм, за да ви кажа, че сега вече са тийнейджъри и мазането на храна все още е факт. Току-що седнах да работя и забелязах кисело мляко по подлакътника на стола.

Мразех сгъването и прибирането на огромните количества пране, така че в мига, в който реших, че са достатъчно способни, им завещах тази задача. 

Сега има разпадащи се кули от несгънато пране, сриващи се в стаите на децата, защото те решиха, че е много по-лесно да переш и да сушиш дрехите си и след това да ги трупаш на купчини, които да разпределяш на всевъзможни места.

На стола, на леглото, на перваза на прозореца, отгоре на скрина, точно пред вратата, за да не може да я отвориш… Наистина няма значение къде са дрехите, стига да не се налага да се сгъват и прибират.

Преди малко избърсах огромен сопол от стената на банята. После директно изхвърлих чаша, която беше завъдила нещо зелено по дъното си. След това търсих в Гугъл “Как да махнеш ръжда от душкабината”.

Децата ми са достатъчно големи, за да работят, да шофират и да плащат данъци. 

И да, достатъчно големи са и да си чистят – и го правят. Слагат прането в коша за мръсни дрехи и знаят как да избършат плота, след като си направят сандвич. Но не го правят добре и бъркотията е по три.

И не само това. Сега когато са големи, бъркотията е различна. Точно както рибата тон, която синът ми никога не мие от купата. Яде риба тон всяка вечер и всичко се оставя да засъхне в безкраен рибен цимент.

Никога не успяват да уцелят тоалетната чиния по-добре, отколкото преди години, когато се учеха да я ползват.

Няма мръсни отпечатъци, но пък дъщеря ми, която обожава маски с въглен и лилави шампоани, оставя черно-лилави следи из цялата къща. Все още не съм сигурна как тази смес се озовава по дръжката на хладилника, но вече нищо не ме изненадва.

А, и тази ръжда под душа е от флакони крем за бръснене – и не, не се маха. Човек би помислил, че ще излезе за времето, в което синът ми е в банята, но явно търкането на стени не е част от програмата, ако разбирате какво имам предвид. Имам и сметка за вода, която може да го докаже. 

И вместо стаите им да миришат на бебешка пудра и свеж въздух, всяка от тях си има своя отличитална миризма, която не мога да определя. (А и не искам.)

Знам само, че искам да си държат вратите затворени, за да не плъзва тази смрад из къщата и да не знам какво расте и - съответно - изгнива под леглата им.

И ако това не ви е достатъчно, ето още един дразнещ “тийнизъм”: изобщо не обичат чаршафи или оправени легла. Предпочитат да са свободни, да спят на гол матрак и да се търкалят в размъкнати завивки.

Освен това са страшни спецове по самоподстригването - по главата и в други области, така че ще е необходимо да инвестирате в прахосмукачка, която събира косми от домашни любимци, дори и да нямате домашни любимци. 

Вместо да събирам играчки от пода на банята, прахосмуча косми с различен произход. А понякога, когато не съм вкъщи, това подстригване се случва в хола. Виждала съм доказателства, но отказвам да питам.

Онзи ден си порязах пръста, защото стъпих на купчина нокти, които синът ми си е струпал на килима, но е забравил да изхвърли. Сигурно ще ми трябват шевове.

Къщата е осеяна с лакове за нокти и кола маска на места, които всеки път ме удивляват. Както космите в хола и зад дивана.

Пластмасовите бутилки преливат, защото тийновете не могат да живеят без витаминозната си вода и енергийните си напитки.

И това, че знаят как да използват четката за тоалетна, не означава, че го правят. Изобщо, някога.

Та исках да ви кажа нещо: ако чакате с нетърпение момента, в който детето ви може да си почиства само и да си прибира играчките или пък да зарежда съдомиялната (ще го прави, ако е правило), спрете - няма да е по-чисто.

Ще има бъркотии, достойни за кошмари.

Тийнейджърите могат да изцапат и разхвърлят вътрешността на хладилник по-бързо от три 3-годишни и не ме карайте да обяснявам колко кал вкарват с огромните си крака, дори когато се събуват пред вратата. Изобщо не знам как става, но буквално живея в пясъчник, след като влязоха в пубертета.

Мръсотията не се оправя - става по-зле. Постоянно си казвам, че трябва да свикна, защото в крайна сметка винаги правят това, за което ги помоля. Само че не го правят добре.

Дадох си сметка, че тийнейджърите не виждат много от нещата, които забелязват родителите (като например мократа диря, която остава, след като синът ми “изчисти” нещо разлято). Просто исках да ви подготвя психически, в случай че се надявате домът ви да стане по-подреден, когато децата ви пораснат.

Няма да стане по-добре. По-зле ще е. И ще изпадате в също толкова безпомощни състояния като преди (че даже и повече), и ще си мислите по няколко пъти месечно дали да не подпалите къщата.

Помнете, че в един прекрасен ден те ще имат свои къщи, които ще трябва да чистят. И тогава ще е удоволствие да гледате кармата на домакинската работа в действие.

13 от. нар. escape rooms в Полша са затворени от властите заради пропуски в сигурността, а премиерът призова хората да докладват за такива нередности на пожарната и полицията, съобщава The Guardian.

Мерките в страната се предприемат, след като в края на миналата седмица пет 15-годишни момичета загинаха при пожар в една от тези игрални зали в град Кошалин.

Аутопсиите показаха, че момичетата са починали от вдишване на въглероден окис. Млад мъж, който също е бил в стаята, е бил приет в болница с изгаряния.

В Полша има над 100 разновидности на escape rooms - популярен начин на забавление в много европейски градове, включително в София, и то не само сред тийнейджърите, но и сред възрастни хора, включително за празнуване на рождени дни и фирмени партита.

Голяма част от обектите се намират в частни къщи и апартаменти, като целта на играта е хората, затворени в една стая, да разрешат загадка или да се справят със серия от предизвикателства за определено време, за да могат да излязат. Темите на игрите варират и включват и хорър сюжети за усилване на адреналина при бягството.

Залата в Кошалин се е намирала в частна къща, в която 15-годишните момичета са празнували рожден ден. Тя не е разполагала с път за евакуация, съобщи началникът на полската пожарна служба Лешек Суски.

Пожарникарите открили телата на жертвите, след като загасили пожар до заключената стая.

Според прокурори пожарът вероятно е бил причинен от изтичане на газ близо до котела на отоплителната станция.

Началникът на полицията в Полша Ярослав Шимчик пък каза, че други посетители на стаята са публикували на сайта

ѝ и преди това критични забележки относно безопасността, но местните власти не са били уведомени.

Вчера бе съобщено, че 28-годишен мъж, един от собствениците на ескейп стаята, е обвинен в непредумишлено убийство, тъй като не е осигурил адекватна отоплителна система и аварийни изходи. Адвокатите на обвиняемия казват пред полските медии, че собственикът е съкрушен от смъртта на момичетата и е изказал съболезнования на семействата им, но също така е отрекъл всякаква небрежност или злоупотреба.

Полският министър-председател Матеуш Моравецки, заедно с началниците на пожарната служба и полицията, са провели в неделя среща, на която са били обсъдени начини за подобряване на безопасността на подобни места за забавление.

В рамките на три дни повече от 200 от 1100 полски escape rooms са били проверени, като в много от тях са установени редица пропуски в безопасността и сигурността, които трябва незабавно да бъдат поправени. Властите обаче са разпоредили окончателно закриване на 13 от тях.

Една от най-големите ни тревоги като родители на новородено бебе е тази дали ще успеем да го чуем винаги, когато плаче, а също и дали няма да се задуши точно в тези четири минути, в които сме си позволили да скочим до кухнята и да си направим кафе (или лактогонен чай от сминдух, за да сме по-достоверни).

Факт е, че няма как да стоим до главата на бебето и денонощно, в продължение на 2 години, и да го дебнем дали диша ритмично - а и не е необходимо. Ако живеете в апартамент, в който, докато готвите в кухнята, може да се протегнете и да отворите входната врата, най-вероятно няма да имате подобни проблеми – ще чувате детето дори и да не искате, защото леглото му ще е в непосредствена близост до вас непрекъснато.

Но ако сте в по-голям апартамент, или пък в мезонет или къща, или просто в случай, че стените и вратите у вас са дебели и шумоизолират, определено ще имате нужда от помощ, за да чувате и виждате бебето в другата стая. Технологично тя най-често идва под формата на различни по вид и цени бебефони, някои наистина безобразно скъпи, заради функции като предаване на картина, определяне на температурата на въздуха и „сензор за проследяване на дишането на бебето“ и прочие измишльотини (ако измислят такъв, който чисти и пържи картофи, може и да си струва).

Бебефоните обаче имат и някои късащи нервите страни – често пращят ужасно заради проблем с честотите, на които предават, губят връзка, пада им батерията и могат да бъдат повече дразнещи, отколкото да са ви от полза.

Друг работещ вариант са приложенията на смартфоните, регистриращи повишаване на нивото на шум – това обаче означава, че телефонът на един от родителите трябва да е винаги до детето, а, признайте си, кой в днешно време кой се разделя със смартфона си за повече от 10 минути?

Затова вкъщи приложихме трето решение - добрият стар Skype. Оставяме таблет/лаптоп в стаята на детето и го наблюдаваме на компютъра, който се намира в хола. Наистина, в началото изглеждаше малко идиотско и извратено, но за няколко дни угризенията ни изчезнаха. Звукът и картината са чудесни (ако някой раздаваше и пуканки, щеше да е досущ като на кино), няма скърцане и пращене и е безплатно. Какво повече може да искаш от живота (освен спящо бебе, разбира се)!