Свикнали сме Исландия да е пример (освен че сме свикнали да е главозамайващо красиво) за грижа за по-слабите, за равенство между половете, за това, че можеш да осъдиш европейски шампион, че не ти плаща бременността. Но както ще бъде демонстрирано днес, дори и там не всичко е идеално.
Днес десетки хиляди жени и небинарни хора в Исландия, включително министър-председателката на страната, ще спрат работа. Ще спрат и платената, и неплатената работа. Това е първа подобна стачка от близо половин век насам.
Организаторите се надяват стачката на жените да спре живота в Исландия. Сред потвърдилите участници в нея са министър-председателката Катрин Якобсдотир, работнички от риболовната промишленост, учителки и медицински сестри. Целта – да се привлече вниманието към продължаващата разлика в заплащането на жените и мъжете в страната и широко разпространеното насилие, основано на пола.
Днешният ден ще отбележи първата целодневна женска стачка от 1975 г. насам. Тогава 90% от исландските жени отказаха да работят като част от kvennafrí (почивен ден на жените), което доведе до основна промяна, чийто връх беше първата жена в света, избрана за президент на държава. Проблемът – основното искане за оценяване на труда на жените остава неудовлетворено 48 години по-късно.
Въпреки че Исландия е световен лидер по отношение на равенството между половете – страната оглави класацията на Световния икономически форум за 2023 г. за равенство между половете за 14-та поредна година, в някои професии исландските жени все още печелят с 21% по-малко от мъжете. А освен това над 40% от жените са преживели насилие, основано на пола, или сексуално насилие.
Организаторите на стачката също така казват, че професиите, които традиционно се свързват с жените – като чистене и грижа за деца или възрастни хора, продължават да бъдат подценявани и недостатъчно платени.
„За Исландия се говори сякаш е рай на равенството“, казва Фрея Стейнгримсдотир, една от организаторките на стачката и директорка по комуникациите на BSRB, Исландската федерация на обществените работници. „Но в рая на равенството не трябва да има 21% разлика в заплатите и 40% жени, преживели насилие, основано на пола. Това не е нещото, към което жените по света се стремят. Исландия носи отговорността оправдава на високите очаквания“, каза Стейнгримсдотир.
Въпреки че има и други женски стачки след първата през 1975 г. (през 1985, 2005, 2010, 2016 и 2018), във вторник ще е първата целодневна такава. Мотото ѝ е Kallarðu þetta jafnrétti? (Наричате това равенство?). Стачката е резултат от организация по места и в нейното планиране участват около 40 различни организации.
Жените и небинарните хора в цялата страна са призовани да не извършват никаква платена или неплатена работа във вторник, включително домакински задачи у дома, „за да демонстрират значението на своя принос към обществото“. Но някои са подготвили неща предварително, за да улеснят живота на мъжете си. „Третата смяна е реална, жените стачкуват, но... „Нека се уверим, че всичко ще работи гладко“ е манталитетът, в който сме заседнали и от който трябва да се измъкнем“, казва Стейнгримсдотир. „За един ден това не е наш проблем, така че нека не се опитваме да ги улесним.“
Най-малко 25 000 души се очаква да присъстват на събитието в Рейкявик. Много други ще участват в 10 събития в цялата страна с население от 372 520 души. Това би трябвало да бъде най-голямата женска стачка в Исландия. Обявявайки участието си, Якобсдотир каза, че очаква кабинетът на министър-председателя да спре да работи. „Първо и най-вече показвам солидарност с исландските жени“, каза тя пред mbl.is.
Дрифа Снаедал, която е в изпълнителния комитет на женската стачка и е говорителка на центъра за консултиране и обучение за сексуално насилие Stígamót, твърди, че увеличеният достъп до порнография сред децата допринася за насилието срещу жени. Статусът на жените в обществото и тяхната парична стойност на работното място също са свързани със сексуалното насилие, казва тя. „Сега се опитваме да свържем точките. Насилието срещу жени и подценяваната работа на жените са двете страни на една и съща монета. И те си влияят една на друга“, обяснява Снаедал.
Статистиката твърди, че една на всеки шест десетокласнички е била изнасилена. А 58% от тийнейджърките са жертва на дигитално сексуално насилие. Според Снаедал жените не могат да разчитат на съдебната система, когато става въпрос за престъпления със сексуално насилие. „Търпението на жените се изчерпа“, категорична е тя.
Любопитно е, че този път се правят опити да бъдат включени и чужденките, които живеят и работят на острова. Съответно сайтът на стачката има английска и полска версия. Причината е съвсем прозаична – чужденките в Исландия работят повече и получават по-малко. А това не им позволява да сложат край на токсична връзка.
16-годишната Грета Тунберг, основателка на глобалната младежка стачка срещу климатичните промени, е номинирана за Нобелова награда за мир, точно преди най-големия ден на протести.
Тунберг започна самостоятелен протест в Швеция през август 2018 г., но оттогава вдъхновява ученици в цял свят. На 15 март, петък, стачки се очаква да има в 1 659 града в 105 страни, в които ще участват стотици хиляди млади хора, предава Гардиън.
Вече има протестиращи младежи и в България. Миналата седмица организаторите от неформалната група "Петъци за бъдеще" (които са част от световната инициатива FridaysForFuture.org) казаха за "Дневник", че на 15 март климатичната стачка ще започне заедно с шествието, планирано в протест срещу застрояването на Черноморието.
„Предложихме Грета Тунберг, защото ако не направим нищо, за да спрем изменението на климата, това ще бъде причина за войни, конфликти и бежанци“, каза норвежкият депутат Фреди Андре Йовстегор, един от тримата номинирали Грета. "Тя започна масово движение, което виждам като основен принос към мира."
Националните политици и някои университетски преподаватели могат да номинират кандидати за Нобелова награда за мир, която ще бъде присъдена през декември. За наградата през 2019 г. се борят 223 души и 78 организации или общо 301 номинирани.
“Много съм благодарна за тази номинация,” каза Тунберг. "Утре продължаваме да протестираме за нашето бъдеще и ще продължим да го правим толкова дълго, колкото е необходимо." Грета вече лично предизвика световните и бизнес лидери на срещата на върха на ООН за климата в края на 2018 г. и в Давос през януари, където им заяви, че техният финансов успех е „дошъл с немислима цена“ за планетата. "Промяната идва, независимо дали им харесва, или не", каза още тя.
През 2014 г. наградата за мир бе присъдена на 17-годишната тогава Малала Юсуфзай, „за борбата ѝ за правото на всички деца на образование”. През 2018 г. 25-годишната Надя Мурад стана вторият най-млад лауреат на Нобеловото отличие за мир. Тя си подели наградата с д-р Денис Муквеге от Демократична република Конго. Двамата спечелиха, защото „са изложили личната си сигурност на риск чрез храбро противопоставяне на военните престъпления и осигуряването на справедливост за жертвите“, посочиха от Нобеловия комитет.
Докато някои политици се противопоставиха на училищните стачки, подети от Грета, мнозина ги подкрепиха, включително Ангела Меркел и Лео Варадкар от Ирландия. Кметовете на Париж, Милано, Сидни, Филаделфия, Портланд, Осло, Барселона и Монреал обявиха подкрепата си в четвъртък.
„Наистина е вдъхновяващо да се видят тези млади хора, водени от блестящи млади жени, които настояват за спешни действия в областта на климата”, заяви Ан Идалго, кметица на Париж. "Моето послание към младите граждани е ясно: нашата отговорност като възрастни и политически лидери е да се учим от вас и да ви дадем бъдещето, което искате."
Всичко за Грета:
Вече няколко месеца десетки хиляди ученици от Европа, САЩ и Австралия продължават да „бягат“ от училище, за да протестират срещу климатичните промени, следвайки посланието на шведката Грета Тунберг към световните политически лидери „Искаме паника, все едно къщата ви гори. Не празни надежди“.
Миналия петък, на 22 февруари, деветокласничката Грета избяга за 26 път от училище, за да протестира в Стокхолм с верните си съмишленици. В същото време в Париж протестиращите бяха над 5000. В Англия преди 10 дни повече от 10 000 деца излязоха по площадите, за да изразяват своето разочарование от бездействието на по-старото поколение по отношение на въздействието на климата върху околната среда. Бяха смъмрени от политици и общественици да се връщат в класните стаи, учителите им също бяха обвинени.
Как да възпитам децата в правилните ценности, когато те са такава рядкост сред възрастните им „кумири“?, пита по този повод учителят Ричард Ръсел. Уроците, които възрастните можем да научим от децата обаче, се простират отвъд климатичните промени, пише той в жестокото си есе за Гардиън.
Протестът на децата срещу климатичните промени е поредната битка в безкрайната културна война. Левите от политическия спектър ги аплодират за смелия морален отпор и – не без основание – определят стачката като доказателство, че децата се държат повече като възрастни, отколкото възрастните.
Политическото дясно пък реши да смъмри протестиращите и да ги прати обратно в класните стаи – от говорителя на Тереза Мей до един журналист, който оцени поведението на децата като причина за повишаване минималната възраст за гласуване на 21.
Дотук всичко беше предвидимо. Но после в отговор връхлетя вълна от оскърбителни коментари. На учителите, които „подкрепят този протест, трябва да се отнемат всички права и те да бъдат пратени да работят в солниците“, написа до журналиста Тоби Йънг Йънг и неговите 107 000 Twitter последователи актьорът Джеймс Пюрфой.
На фона на всичките тези разногласия, не бихме могли да обвиним нито едно дете, без значение какво мисли за стачката, за желанието му възрастните да спрат да спорят и да се държат уважително едни с други.
Кой би могъл да кори децата за недоверието им към нас, възрастните, когато виждат пропастта между думите и действията ни?
В техните очи това сигурно изглежда като една мащабна игра на „Саймън каза“, чиято цел е Саймън да прави точно обратното на инструкциите, които дава. Сякаш на обществено равнище им казваме, „Прави каквото ти казвам, а не каквото правя аз“.
Затова се запитайте дали, ако бяхте млади хора, бихте могли да се доверите на възрастните да се справят с най-голямата заплаха пред човечеството, когато същите тези възрастни – дори учителите като мен – са такива безочливи лицемери?
Учим децата си да се отнасят с другите така, както биха искали другите да се отнасят с тях, но депутатите ни най-редовно се държат като хлапета в пясъчника, които си разменят груби думи и подигравки.
На път за работа надуваме клаксоните и крещим вулгарно по другите шофьори. Сипем обиди по противниковия футболен отбор и бясно крещим на безсилния служител в кол центъра, когато сме недоволни от нещо. Децата ни са свидетели на всичко това.
Онзи ден смъмрих учениците си за дето се подиграха със злощастието на свой връстник. Говорихме, че нямат право да карат другиго да се чувства зле, и ги помолих да си представят как биха се почувствали те в чуждите обувки. Само няколко часа по-късно самият аз се смеех на Джеръми Корбин, който се подигра на транспортния министър за поредния му гаф. Депутатите, а и всички ние, се наслаждаваме на подобни неща. Много успешни комици са изградили кариерите си върху остроумното мачкане на други.
Но лицемерието ни не спира дотук. Като родители, роднини и учители, ние учим децата, че грешките са нещо хубаво – доказателство, че правим опити, и възможност за трупане на опит и познания. Но когато от нас се очаква да приложим тези уроци на практика, далеч не сме толкова милостиви. Развяваме грешките – обективни или не – на политици, бизнес лидери, спортисти и колеги като доказателства, че са некадърни, небрежни или неподходящи за поста си.
Учудвате ли се, че малцина от нас умеят да поемат отговорност за издънките си, когато реакциите са толкова безмилостни? Замислете се колко рядко се случва да чуете от някого, „Съжалявам, сгреших“.
Затова е трудно да събереш необходимата дързост да застанеш пред цял клас млади хора и да им кажеш да пораснат и да поемат отговорност за действията си.
В моята класна стая общуването по двойки е задължителен елемент от повечето учебни часове. Поощрявам децата да споделят мнението си с другарче и дори се упражняваме в ефективно слушане. „Слушайте, за да разберете, а не за да отговорите“, непрекъснато им повтарям. Защото така правят възрастните, нали?
Колкото повече се замислите за дълбочината на нашето лицемерие, толкова по-мрачна става картинката. „Физическото насилие никога не е решение“, казваме на децата си. А във филмите, музиката и спорта насилието е издигнато на пиедестал.
„Хубаво е човек да е различен“, повтаряме, а живеем в монолитни ехо стаи, пресичаме улицата, за да не се разминем с някой „странен“ тип, и се присмиваме на всеки, който направи нещо необичайно на обществено място.
„Знанието е сила“, учим ги, а специалистите биват иронизирани и унижавани на всяка крачка. Умните са зубъри, а често и обекти на подигравка.
И всичко това ни отвежда до най-голямото лицемерие – мантрата, че трябва да работим усърдно, за да сполучим. Трябва ли децата ни да вярват в това, когато толкова много доказателства подкрепят обратната теза?
Да, съществуват вдъхновяващи примери, известни и безизвестни. Но социалната мобилност намалява и немислими богатства се съсредоточават в ръцете на шепа хора, а с възхода на расизма и тесногръдието в западния свят, човек трябва да е ужасно лековерен, за да се съгласи, че усърдният труд е единственото условие за успех.
Може би, само може би, ако възрастните започнем да практикуваме това, което проповядваме, децата ни няма да изпитват нуждата да стачкуват и ще могат да се съсредоточат върху собственото си бъдеще.
Но в настоящия затънал в лицемерие и бездействие свят на възрастните се радвам, че вместо да слушат родителите си, все повече млади хора искат да бъдат чути.
Снимка: Greta Thunberg/Facebook
Превод за "Майко Мила!": Александра Антонова
По темата:
